Решение № 95 от 11.04.2014 г. на РС-Севлиево по гр. д. 729 / 2013

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

-

Източник: http://sevlievo.court-bg.org/img/File/postanoveni-GD/2014/72932714.htm

-

Съдията недоумява, защо пълномощното е заверено с два щемпела с поредни рег. номера. Това решение е включено в Примерите под № 38.

-

Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

 

гр.  Севлиево 11.04.2014 г.

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                 

  Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание

  на  двадесет и седми март       

  през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

Председател: Валерия Аврамова

            

при секретаря И.Ц.                                                                                                като разгледа докладваното от съдията  АВРАМОВА                  гр.д. № 729                     по описа за 2013 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответницата Т.Н. са съсобственици в равни ид.ч. на процесния недвижим имот. На 02.07.2012 г. ответницата е продала на останалите двама ответници целия недвижим имот, като за частта на ищцата е ползвала неистински документ - пълномощно, заверено нотариално от Кмета на с.****. И тъй като ищцата не е давала съгласие за продажбата, не е подписвала пълномощното и въобще не е знаела за сделката, счита, че тя е нищожна поради липса на съгласие до размер на нейната една втора ид.ч. Моли съда да обяви нищожността. Евентуално предявен е и иск по чл.108 ЗС срещу ответниците, закупили имота. Претендира разноските по делото.

Ответницата  Т.И.Н. не е представила писмен отговор в законния месечен срок. , в който оспорва предявения иск.

Ответниците Ю.Х.М. и М.Г.М. са представили писмен отговор в законния месечен срок, в който оспорват предявените искове. Считат, че продажбата на чужда вещ не е нищожна и че не се касае за липса на воля/съгласие по смисъла на закона. Оспорват и иска по чл.108 ЗС с твърдението, че ищцата не е собственик на имота, а ответниците го владеят на валидно правно основание. Молят съда да отхвърли исковете и претендират за разноските по делото.

По делото се събраха писмени  доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложения нотариален акт № 14 том V рег.№ 5374 дело № 500 от 04.12.2000 г. на Нотариус П. ищцата и отв.Т.Н. са признати за собственици в равни идеални части на описания недвижим имот, идентичен с описанието му от исковата молба по кадастралната карта и регистри по приложената схема от СГКК Габрово - л.20. Двете съсобственички са майка и дъщеря.

Видно от приложения нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. на Нотариус К. двете съсобственички са продали на отв.Ю.Х.М. целия недвижим имот. На сделката обаче е присъствала само отв.Т.Н., която е действала както за себе си, така и като пълномощник на майка си Й.С.П.. Пълномощното е с два рег.номера - № 15 и 16 от 04.06.2012 г., заверено нотариално от Кмета на с.****.  Не е ясно защо са положени тези два печата, но е безспорно, че така е била извършена нотариалната заверка, видно и от копието на цялото нотариално дело, изпратено от Нотариус К., намиращо се в приложеното н.о.х.д.№ 148/13 г. по описа на РС гр.Севлиево - л.17 - 31 от сл.д.№ 89/12 г.

Видно от приложеното н.о.х.д.№ 148/13 г. по описа на РС гр.Севлиево с присъда № 48 от 11.06.2013 г., влязла в сила като необжалвана или протестирана на 26.06.2013 г., отв.Т.Н. е била призната за виновна в това, че на 02.07.2012 г. в гр.Севлиево, в нотариалната кантора на Нотариус К. при сключване на правна сделка по нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. е използвала неистински документ - пълномощно с нотариална заверка № 15 и 16 от 04.06.2012 г. и е получила без правно основание чуждо движимо имущество, равностойността на една втора ид.ч. от имота, собственост на ищцата по делото, с което е извършила престъпление по чл.212 ал.1 НК и е осъдена на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК при тригодишен изпитателен срок.

Тази влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, на осн.чл.300 ГПК, когато разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорен факт е, че предявените искове са гражданска последица от деянието на отв.Н., тъй като те нямаше да бъдат предявени, ако тя не беше извършила това престъпление. В този смисъл е безспорно установено със задължителна за гражданския съд сила, че при изповядване на сделката покупко-продажба, описана по-горе, отв.Н. е използвала неистински документ - пълномощно от майка си, ищцата Й.П., което не е подписано от посочената упълнощителка и в офици Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

 

гр.  Севлиево 11.04.2014 г.

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                 

  Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание

  на  двадесет и седми март       

  през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

Председател: Валерия Аврамова

            

при секретаря И.Ц.                                                                                                като разгледа докладваното от съдията  АВРАМОВА                  гр.д. № 729                     по описа за 2013 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответницата Т.Н. са съсобственици в равни ид.ч. на процесния недвижим имот. На 02.07.2012 г. ответницата е продала на останалите двама ответници целия недвижим имот, като за частта на ищцата е ползвала неистински документ - пълномощно, заверено нотариално от Кмета на с.****. И тъй като ищцата не е давала съгласие за продажбата, не е подписвала пълномощното и въобще не е знаела за сделката, счита, че тя е нищожна поради липса на съгласие до размер на нейната една втора ид.ч. Моли съда да обяви нищожността. Евентуално предявен е и иск по чл.108 ЗС срещу ответниците, закупили имота. Претендира разноските по делото.

Ответницата  Т.И.Н. не е представила писмен отговор в законния месечен срок. , в който оспорва предявения иск.

Ответниците Ю.Х.М. и М.Г.М. са представили писмен отговор в законния месечен срок, в който оспорват предявените искове. Считат, че продажбата на чужда вещ не е нищожна и че не се касае за липса на воля/съгласие по смисъла на закона. Оспорват и иска по чл.108 ЗС с твърдението, че ищцата не е собственик на имота, а ответниците го владеят на валидно правно основание. Молят съда да отхвърли исковете и претендират за разноските по делото.

По делото се събраха писмени  доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложения нотариален акт № 14 том V рег.№ 5374 дело № 500 от 04.12.2000 г. на Нотариус П. ищцата и отв.Т.Н. са признати за собственици в равни идеални части на описания недвижим имот, идентичен с описанието му от исковата молба по кадастралната карта и регистри по приложената схема от СГКК Габрово - л.20. Двете съсобственички са майка и дъщеря.

Видно от приложения нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. на Нотариус К. двете съсобственички са продали на отв.Ю.Х.М. целия недвижим имот. На сделката обаче е присъствала само отв.Т.Н., която е действала както за себе си, така и като пълномощник на майка си Й.С.П.. Пълномощното е с два рег.номера - № 15 и 16 от 04.06.2012 г., заверено нотариално от Кмета на с.****.  Не е ясно защо са положени тези два печата, но е безспорно, че така е била извършена нотариалната заверка, видно и от копието на цялото нотариално дело, изпратено от Нотариус К., намиращо се в приложеното н.о.х.д.№ 148/13 г. по описа на РС гр.Севлиево - л.17 - 31 от сл.д.№ 89/12 г.

Видно от приложеното н.о.х.д.№ 148/13 г. по описа на РС гр.Севлиево с присъда № 48 от 11.06.2013 г., влязла в сила като необжалвана или протестирана на 26.06.2013 г., отв.Т.Н. е била призната за виновна в това, че на 02.07.2012 г. в гр.Севлиево, в нотариалната кантора на Нотариус К. при сключване на правна сделка по нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. е използвала неистински документ - пълномощно с нотариална заверка № 15 и 16 от 04.06.2012 г. и е получила без правно основание чуждо движимо имущество, равностойността на една втора ид.ч. от имота, собственост на ищцата по делото, с което е извършила престъпление по чл.212 ал.1 НК и е осъдена на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК при тригодишен изпитателен срок.

Тази влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, на осн.чл.300 ГПК, когато разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорен факт е, че предявените искове са гражданска последица от деянието на отв.Н., тъй като те нямаше да бъдат предявени, ако тя не беше извършила това престъпление. В този смисъл е безспорно установено със задължителна за гражданския съд сила, че при изповядване на сделката покупко-продажба, описана по-горе, отв.Н. е използвала неистински документ - пълномощно от майка си, ищцата Й.П., което не е подписано от посочената упълнощителка и в официалната си част - нотариалната заверка, не е удостоверено от Кмета на посоченото село.

В о.з. отв.Н. отново призна тези обстоятелства, отнасящи се до знанието й, че при сделката е ползвала неистинско пълномощно и по този начин е продала целия имот, като ищцата не е знаела и не е давала съгласие да се продаде нейната една втора ид.ч.

Както в писмените отговори на останалите двама ответници - купувачи на имота в режим на СИО, така и в о.с., те „не спорят изложените в исковата молба фактически  констатации и обстоятелства", описани по-горе.

Спорът между страните касае  следното обстоятелство - нищожен ли е договорът до размер на една втора ид.ч. поради липса на съгласие от страна на ищцата, посочена като продавач. Тезата на ответниците е, че продажбата на чужд имот не е нищожна сделка и че за да е налице липса на съгласие/воля е необходимо зад изявлението да няма воля, т.е. да не съвпадат волята и изявлението.

Съдът обаче има друго правно становище, касаещо настоящия казус. Продажбата на имота е извършена за единия съсобственик /ищцата/ чрез упълномощителна сделка. И тъй като пълномощното не е било подписано от ищцата, това означава, че тя не е изразила воля за упълномощаване в посочения в пълномощното смисъл, т.е. за продажба на нейната част от имота, каквито са и твърденията в исковата молба. Липсата на волеизявление за упълномощаване води до нищожност на упълномощителната сделка по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Щом самата упълномощителна сделка е нищожна, съдът приема, че и договорът за продажба е недействителен на осн.чл.26 ал.2 пр.2  във вр. с чл.42 ЗЗД. Договорът е сключен от отв.Н. като представител на ищцата, без да има представителна власт - т.е. налице е липса на воля за прехвърляне на имота от един от продавачите. Съдът напълно възприема мотивите от решение № 152 от 08.11.2011 г. на ВнАС по гр.д.№ 484/11 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 905 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 338/12 г. ІІІ г.о. ГК,  в което при напълно идентичен казус е прието, че договорът за продажба не е проявил присъщите си вещноправни последици на прехвърляне на правото на собственост, тъй като правните действия, извършени от представител без представителна власт, нямат юридическо действие за представлявания. „Те се намират в състояние на неопределеност и тяхното юридическо действие зависи от потвърждаването им от страна на представлявания съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД. До потвърждаването им тези действия са нищожни." В настоящия случай не е налице такова потвърждаване, поради което и договорът за продажба на процесния имот, сключен с посочения по-горе нотариален акт, е нищожен и не е произвел вещно-прехвърлително действие. Тези мотиви са били приети и от касационната инстанция и затова решението не е допуснато до касационно обжалване.

В хода на устните състезания пълномощникът на отв.Ю. и М.М. адв.А., мотивирайки тезата си за неоснователност на иска за нищожност, се позова на решение, постановено от докладчика по друго дело - гр.д.№ 707/11 г. по описа на РС гр.Севлиево. С това твърде некоректно позоваване очевидно се цели докладчикът по делото да бъде убеден, че се е произнасял по такъв казус и да постанови такова решение. В отговор на тези внушения съдът извърши справка по цитираното гр.д. и установи, че не се касае за идентичност на двата казуса.По гр.д.№ 707/11 г. е била извършена продажба на земеделски земи само от един от наследниците на бившия собственик, но в качеството му на единствен собственик на земите. Т.е. другите наследници и съсобственици въобще не са участвали в сделката и именно по този начин е била извършена продажбата на чужда вещ.

В настоящия казус по сделката формално участват и двете собственици на имота, но едната не е дала съгласие за сделката поради неистинското пълномощно. Разликата в казусите е очевидна и затова съдът не приема твърдението, че е създал практика по иска за нищожност.

Мотивиран от горното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Договорът за продажба на процесния имот до размер на една втора ид.ч. е нищожен, тъй като е продаден без знанието и съгласието на съсобственика Й.С.П., представлявана от другия съсобственик - отв.Н. с неистинско пълномощно.

По отношение на иска по чл.108 ЗС отв. Ю. и М.М. са направили ново възражение едва във фазата „ход на устните състезания". Те твърдят, че при уважаване на иска за нищожност, следва да намерят приложение специалните хипотези на ЗЗД, като вероятно се има предвид разпоредбата на чл.34 ЗЗД. Тя предвижда всяка от страните да върне на другата всичко, получено от нея, ако договорът бъде признат за нищожен. Безспорно е обаче, че това възражение е преклудирано, тъй като е направено за първи път в хода по същество на делото, поради което съдът не следва да го обсъжда.

Предявеният иск по чл.108 ЗС срещу ответниците-купувачи на имота е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С уважаване на иска по чл.26 ал.2 ЗЗД ищцата отново си връща собствеността върху своята една втора ид.ч. от имота. Ответниците купувачи са владяли целия имот след продажбата, независимо, че не живеят в него. Владението върху половината от него е без основание поради нищожната сделка, която не поражда правни последици.

С определение № 625 от 20.06.2013 г. - л.36  ищцата е освободена от заплащане на д.т. Затова и с оглед изхода на делото дължимата д.т. следва да бъде заплатена  от ответниците, на осн.чл.78 ал.6 ГПК. По иска по чл.26 ЗЗД д.т. се определя съобразно чл.69 ал.1 т.4 във вр. с т.2 във вр. с чл.71 ал.2 ГПК - или 4 % върху една четвърт от данъчната оценка, но за една втора ид.ч. от имота, колкото е частта на ищцата. По този начин размерът на дължимата д.т. е 110,55 лв. Искът по чл.26 ал.2 ЗЗД е предявен срещу тримата ответници, тъй като именно те са страните по договора, обявен за нищожен, поради което всеки от тях ще бъде осъден да заплати по сметка на РС гр.Севлиево д.т. по 36,85 лв.

Искът по чл.108 ЗС е предявен срещу ответниците с-во М. и затова те ще заплатят дължимата за него д.т., определена на същата база, или всеки по 55,27 лв.

Държавната такса по иска по чл.26 ал.1 ЗЗД, който беше прекратен поради недопустимост - л.111, остава за сметка на държавата, на осн.чл.83 ал.2 ГПК.

Искане за заплащане на разноски са направили ищцата и отв. Ю. и М.М., като са представили списък на разноските по чл.80 ГПК - л.137 и 145.

Разноските, направени от ищцата, са в размер на 81 лв. и включват документирани разходи по такси, изброени в списъка. Не се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение и такова не е посочено в пълномощното. Разноските следва да бъдат заплатени на ищцата, с оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК, по равно от тримата ответници, или всеки по 27 лв.

Отв. Ю. и М.М.  са направили разноски само за адвокатско възнаграждение, което видно от договора за правна помощ и съдействие - л.71 е в размер на 2040 лв. и е изплатено от ответниците. Всъщност тук проблемът е по прекратения иск по чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като другите два иска са уважени и разноските остават в тежест на ответниците.  С молба от 10.02.2014 г. - л.116 пълномощникът на тези ответници е направил искане за присъждане на разноски по прекратения иск, на осн.чл.78 ал.4 ГПК. Ищцата обаче възразява на това искане по съображения, изложени в нейно становище - л.122, които обаче съдът категорично не възприема. В случая прекратяването беше направено с определение в з.з./за процесуална икономия във връзка с обжалването/, поради което  ответниците нямаше как практически да направят искането си по чл.78 ал.4 ГПК. Те го направиха веднага след уведомяване за определението и съдът следва да се произнесе с решението си,  съгласно чл.81 ГПК. В приложен списък към молбата по чл.78 ал.4 ГПК - л.118, идентичен със списъка от л.145, адвокатите пълномощници на ответниците са разделили общото адвокатско възнаграждение на три равни суми, всяка по 680 лв. Затова претендират ищцата да им заплати сумата от 680 лв. по иска по чл.26 ал.1 ЗЗД.

Съдът счита, че е безспорно установено заплащане на тази претендирана сума, тъй като още в договора за правна помощ - л.71 общото възнаграждение е разделено и е посочено за всеки от трите иска възнаграждение по 680 лв. Ищцата не е направила искане по чл.78 ал.5 ГПК, поради което и на осн.чл.78 ал.4 ГПК ищцата ще бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски в размер на 680 лв.

Водим от горното съдът

 

                 Р                Е                 Ш                 И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, поради липса на съгласие от продавача Й.С.П. ЕГН **********, договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.4928.1.18 с адрес гр.С. ул. *** № * ет.* ап.*, представляващ жилище, апартамент в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.4928, с площ 104,06 кв.м при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 65927.501.4928.1.17, под обекта 65927.501.4928.1.15, над обекта- няма, с прилежащи избено помещение с площ 8,87 кв.м , таван № 18 с площ 10 кв.м заедно с 6,431 % ид.ч. от общите части на сградата и земята, сключен между Т.И.Н. ЕГН ********** и Й.С.П. ЕГН **********- продавачи, и Ю.Х.М. ЕГН ********** - купувач с нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. на Нотариус К., ДО РАЗМЕР НА ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ, собственост на Й.С.П., на осн. чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД .

ОСЪЖДА Ю.Х.М. ЕГН **********  и М.Г.М. ЕГН **********, съпрузи от гр.*** ул.* № * вх.* ап.* да предадат собствеността и отстъпят владението върху ЕДНА ВТОРА ИД.Ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.4928.1.18 с адрес гр.С. ул. *** № * ет.* ап.*, представляващ жилище, апартамент в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.4928, с площ 104,06 кв.м при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 65927.501.4928.1.17, под обекта 65927.501.4928.1.15, над обекта- няма, с прилежащи избено помещение с площ 8,87 кв.м , таван № 18 с площ 10 кв.м заедно с 6,431 % ид.ч. от общите части на сградата и земята, описан в нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. на Нотариус К., на съсобственика Й.С.П. ЕГН ********** ***, на осн.чл.108 ЗС.

ОСЪЖДА Т.И.Н. ЕГН ********** ***, Ю.Х.М. ЕГН **********  и М.Г.М. ЕГН **********, двамата от гр.*** ул.* № * вх.* ап.* да заплатят на Й.С.П. ЕГН ********** *** направените от нея разноски по делото в размер всеки по 27 лв. /двадесет и седем/, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Й.С.П. ЕГН ********** *** да заплати на Ю.Х.М. ЕГН **********  и М.Г.М. ЕГН **********, двамата от гр.*** ул.* № * вх.* ап.* разноски в размер на 680 лв./шестстотин и осемдесет/, на осн.чл.78 ал.4 ГПК.

ОСЪЖДА Т.И.Н. ЕГН ********** ***, Ю.Х.М. ЕГН **********  и М.Г.М. ЕГН **********, двамата от гр.*** ул.* № * вх.* ап.* да заплатят по сметка на Районен съд гр.Севлиево д.т., както следва: Т.И.Н. - 36,85 лв./тридесет и шест лв.85 ст./, Ю.Х.М. и М.Г.М. - всеки по 92,12 лв./деветдесет и два лв.12 ст./, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

УВЕДОМЯВА ищцата Й.С.П. да извършат отбелязване на решението, след влизането му в сила, по реда на чл.115 ал.1 ЗС и ПВ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

                                    

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

алната си част - нотариалната заверка, не е удостоверено от Кмета на посоченото село.

В о.з. отв.Н. отново призна тези обстоятелства, отнасящи се до знанието й, че при сделката е ползвала неистинско пълномощно и по този начин е продала целия имот, като ищцата не е знаела и не е давала съгласие да се продаде нейната една втора ид.ч.

Както в писмените отговори на останалите двама ответници - купувачи на имота в режим на СИО, така и в о.с., те „не спорят изложените в исковата молба фактически  констатации и обстоятелства", описани по-горе.

Спорът между страните касае  следното обстоятелство - нищожен ли е договорът до размер на една втора ид.ч. поради липса на съгласие от страна на ищцата, посочена като продавач. Тезата на ответниците е, че продажбата на чужд имот не е нищожна сделка и че за да е налице липса на съгласие/воля е необходимо зад изявлението да няма воля, т.е. да не съвпадат волята и изявлението.

Съдът обаче има друго правно становище, касаещо настоящия казус. Продажбата на имота е извършена за единия съсобственик /ищцата/ чрез упълномощителна сделка. И тъй като пълномощното не е било подписано от ищцата, това означава, че тя не е изразила воля за упълномощаване в посочения в пълномощното смисъл, т.е. за продажба на нейната част от имота, каквито са и твърденията в исковата молба. Липсата на волеизявление за упълномощаване води до нищожност на упълномощителната сделка по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Щом самата упълномощителна сделка е нищожна, съдът приема, че и договорът за продажба е недействителен на осн.чл.26 ал.2 пр.2  във вр. с чл.42 ЗЗД. Договорът е сключен от отв.Н. като представител на ищцата, без да има представителна власт - т.е. налице е липса на воля за прехвърляне на имота от един от продавачите. Съдът напълно възприема мотивите от решение № 152 от 08.11.2011 г. на ВнАС по гр.д.№ 484/11 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 905 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 338/12 г. ІІІ г.о. ГК,  в което при напълно идентичен казус е прието, че договорът за продажба не е проявил присъщите си вещноправни последици на прехвърляне на правото на собственост, тъй като правните действия, извършени от представител без представителна власт, нямат юридическо действие за представлявания. „Те се намират в състояние на неопределеност и тяхното юридическо действие зависи от потвърждаването им от страна на представлявания съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД. До потвърждаването им тези действия са нищожни." В настоящия случай не е налице такова потвърждаване, поради което и договорът за продажба на процесния имот, сключен с посочения по-горе нотариален акт, е нищожен и не е произвел вещно-прехвърлително действие. Тези мотиви са били приети и от касационната инстанция и затова решението не е допуснато до касационно обжалване.

В хода на устните състезания пълномощникът на отв.Ю. и М.М. адв.А., мотивирайки тезата си за неоснователност на иска за нищожност, се позова на решение, постановено от докладчика по друго дело - гр.д.№ 707/11 г. по описа на РС гр.Севлиево. С това твърде некоректно позоваване очевидно се цели докладчикът по делото да бъде убеден, че се е произнасял по такъв казус и да постанови такова решение. В отговор на тези внушения съдът извърши справка по цитираното гр.д. и установи, че не се касае за идентичност на двата казуса.По гр.д.№ 707/11 г. е била извършена продажба на земеделски земи само от един от наследниците на бившия собственик, но в качеството му на единствен собственик на земите. Т.е. другите наследници и съсобственици въобще не са участвали в сделката и именно по този начин е била извършена продажбата на чужда вещ.

В настоящия казус по сделката формално участват и двете собственици на имота, но едната не е дала съгласие за сделката поради неистинското пълномощно. Разликата в казусите е очевидна и затова съдът не приема твърдението, че е създал практика по иска за нищожност.

Мотивиран от горното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Договорът за продажба на процесния имот до размер на една втора ид.ч. е нищожен, тъй като е продаден без знанието и съгласието на съсобственика Й.С.П., представлявана от другия съсобственик - отв.Н. с неистинско пълномощно.

По отн Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

 

гр.  Севлиево 11.04.2014 г.

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                 

  Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание

  на  двадесет и седми март       

  през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

Председател: Валерия Аврамова

            

при секретаря И.Ц.                                                                                                като разгледа докладваното от съдията  АВРАМОВА                  гр.д. № 729                     по описа за 2013 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответницата Т.Н. са съсобственици в равни ид.ч. на процесния недвижим имот. На 02.07.2012 г. ответницата е продала на останалите двама ответници целия недвижим имот, като за частта на ищцата е ползвала неистински документ - пълномощно, заверено нотариално от Кмета на с.****. И тъй като ищцата не е давала съгласие за продажбата, не е подписвала пълномощното и въобще не е знаела за сделката, счита, че тя е нищожна поради липса на съгласие до размер на нейната една втора ид.ч. Моли съда да обяви нищожността. Евентуално предявен е и иск по чл.108 ЗС срещу ответниците, закупили имота. Претендира разноските по делото.

Ответницата  Т.И.Н. не е представила писмен отговор в законния месечен срок. , в който оспорва предявения иск.

Ответниците Ю.Х.М. и М.Г.М. са представили писмен отговор в законния месечен срок, в който оспорват предявените искове. Считат, че продажбата на чужда вещ не е нищожна и че не се касае за липса на воля/съгласие по смисъла на закона. Оспорват и иска по чл.108 ЗС с твърдението, че ищцата не е собственик на имота, а ответниците го владеят на валидно правно основание. Молят съда да отхвърли исковете и претендират за разноските по делото.

По делото се събраха писмени  доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложения нотариален акт № 14 том V рег.№ 5374 дело № 500 от 04.12.2000 г. на Нотариус П. ищцата и отв.Т.Н. са признати за собственици в равни идеални части на описания недвижим имот, идентичен с описанието му от исковата молба по кадастралната карта и регистри по приложената схема от СГКК Габрово - л.20. Двете съсобственички са майка и дъщеря.

Видно от приложения нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. на Нотариус К. двете съсобственички са продали на отв.Ю.Х.М. целия недвижим имот. На сделката обаче е присъствала само отв.Т.Н., която е действала както за себе си, така и като пълномощник на майка си Й.С.П.. Пълномощното е с два рег.номера - № 15 и 16 от 04.06.2012 г., заверено нотариално от Кмета на с.****.  Не е ясно защо са положени тези два печата, но е безспорно, че така е била извършена нотариалната заверка, видно и от копието на цялото нотариално дело, изпратено от Нотариус К., намиращо се в приложеното н.о.х.д.№ 148/13 г. по описа на РС гр.Севлиево - л.17 - 31 от сл.д.№ 89/12 г.

Видно от приложеното н.о.х.д.№ 148/13 г. по описа на РС гр.Севлиево с присъда № 48 от 11.06.2013 г., влязла в сила като необжалвана или протестирана на 26.06.2013 г., отв.Т.Н. е била призната за виновна в това, че на 02.07.2012 г. в гр.Севлиево, в нотариалната кантора на Нотариус К. при сключване на правна сделка по нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. е използвала неистински документ - пълномощно с нотариална заверка № 15 и 16 от 04.06.2012 г. и е получила без правно основание чуждо движимо имущество, равностойността на една втора ид.ч. от имота, собственост на ищцата по делото, с което е извършила престъпление по чл.212 ал.1 НК и е осъдена на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК при тригодишен изпитателен срок.

Тази влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, на осн.чл.300 ГПК, когато разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорен факт е, че предявените искове са гражданска последица от деянието на отв.Н., тъй като те нямаше да бъдат предявени, ако тя не беше извършила това престъпление. В този смисъл е безспорно установено със задължителна за гражданския съд сила, че при изповядване на сделката покупко-продажба, описана по-горе, отв.Н. е използвала неистински документ - пълномощно от майка си, ищцата Й.П., което не е подписано от посочената упълнощителка и в официалната си част - нотариалната заверка, не е удостоверено от Кмета на посоченото село.

В о.з. отв.Н. отново призна тези обстоятелства, отнасящи се до знанието й, че при сделката е ползвала неистинско пълномощно и по този начин е продала целия имот, като ищцата не е знаела и не е давала съгласие да се продаде нейната една втора ид.ч.

Както в писмените отговори на останалите двама ответници - купувачи на имота в режим на СИО, така и в о.с., те „не спорят изложените в исковата молба фактически  констатации и обстоятелства", описани по-горе.

Спорът между страните касае  следното обстоятелство - нищожен ли е договорът до размер на една втора ид.ч. поради липса на съгласие от страна на ищцата, посочена като продавач. Тезата на ответниците е, че продажбата на чужд имот не е нищожна сделка и че за да е налице липса на съгласие/воля е необходимо зад изявлението да няма воля, т.е. да не съвпадат волята и изявлението.

Съдът обаче има друго правно становище, касаещо настоящия казус. Продажбата на имота е извършена за единия съсобственик /ищцата/ чрез упълномощителна сделка. И тъй като пълномощното не е било подписано от ищцата, това означава, че тя не е изразила воля за упълномощаване в посочения в пълномощното смисъл, т.е. за продажба на нейната част от имота, каквито са и твърденията в исковата молба. Липсата на волеизявление за упълномощаване води до нищожност на упълномощителната сделка по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Щом самата упълномощителна сделка е нищожна, съдът приема, че и договорът за продажба е недействителен на осн.чл.26 ал.2 пр.2  във вр. с чл.42 ЗЗД. Договорът е сключен от отв.Н. като представител на ищцата, без да има представителна власт - т.е. налице е липса на воля за прехвърляне на имота от един от продавачите. Съдът напълно възприема мотивите от решение № 152 от 08.11.2011 г. на ВнАС по гр.д.№ 484/11 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 905 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 338/12 г. ІІІ г.о. ГК,  в което при напълно идентичен казус е прието, че договорът за продажба не е проявил присъщите си вещноправни последици на прехвърляне на правото на собственост, тъй като правните действия, извършени от представител без представителна власт, нямат юридическо действие за представлявания. „Те се намират в състояние на неопределеност и тяхното юридическо действие зависи от потвърждаването им от страна на представлявания съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД. До потвърждаването им тези действия са нищожни." В настоящия случай не е налице такова потвърждаване, поради което и договорът за продажба на процесния имот, сключен с посочения по-горе нотариален акт, е нищожен и не е произвел вещно-прехвърлително действие. Тези мотиви са били приети и от касационната инстанция и затова решението не е допуснато до касационно обжалване.

В хода на устните състезания пълномощникът на отв.Ю. и М.М. адв.А., мотивирайки тезата си за неоснователност на иска за нищожност, се позова на решение, постановено от докладчика по друго дело - гр.д.№ 707/11 г. по описа на РС гр.Севлиево. С това твърде некоректно позоваване очевидно се цели докладчикът по делото да бъде убеден, че се е произнасял по такъв казус и да постанови такова решение. В отговор на тези внушения съдът извърши справка по цитираното гр.д. и установи, че не се касае за идентичност на двата казуса.По гр.д.№ 707/11 г. е била извършена продажба на земеделски земи само от един от наследниците на бившия собственик, но в качеството му на единствен собственик на земите. Т.е. другите наследници и съсобственици въобще не са участвали в сделката и именно по този начин е била извършена продажбата на чужда вещ.

В настоящия казус по сделката формално участват и двете собственици на имота, но едната не е дала съгласие за сделката поради неистинското пълномощно. Разликата в казусите е очевидна и затова съдът не приема твърдението, че е създал практика по иска за нищожност.

Мотивиран от горното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Договорът за продажба на процесния имот до размер на една втора ид.ч. е нищожен, тъй като е продаден без знанието и съгласието на съсобственика Й.С.П., представлявана от другия съсобственик - отв.Н. с неистинско пълномощно.

По отношение на иска по чл.108 ЗС отв. Ю. и М.М. са направили ново възражение едва във фазата „ход на устните състезания". Те твърдят, че при уважаване на иска за нищожност, следва да намерят приложение специалните хипотези на ЗЗД, като вероятно се има предвид разпоредбата на чл.34 ЗЗД. Тя предвижда всяка от страните да върне на другата всичко, получено от нея, ако договорът бъде признат за нищожен. Безспорно е обаче, че това възражение е преклудирано, тъй като е направено за първи път в хода по същество на делото, поради което съдът не следва да го обсъжда.

Предявеният иск по чл.108 ЗС срещу ответниците-купувачи на имота е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С уважаване на иска по чл.26 ал.2 ЗЗД ищцата отново си връща собствеността върху своята една втора ид.ч. от имота. Ответниците купувачи са владяли целия имот след продажбата, независимо, че не живеят в него. Владението върху половината от него е без основание поради нищожната сделка, която не поражда правни последици.

С определение № 625 от 20.06.2013 г. - л.36  ищцата е освободена от заплащане на д.т. Затова и с оглед изхода на делото дължимата д.т. следва да бъде заплатена  от ответниците, на осн.чл.78 ал.6 ГПК. По иска по чл.26 ЗЗД д.т. се определя съобразно чл.69 ал.1 т.4 във вр. с т.2 във вр. с чл.71 ал.2 ГПК - или 4 % върху една четвърт от данъчната оценка, но за една втора ид.ч. от имота, колкото е частта на ищцата. По този начин размерът на дължимата д.т. е 110,55 лв. Искът по чл.26 ал.2 ЗЗД е предявен срещу тримата ответници, тъй като именно те са страните по договора, обявен за нищожен, поради което всеки от тях ще бъде осъден да заплати по сметка на РС гр.Севлиево д.т. по 36,85 лв.

Искът по чл.108 ЗС е предявен срещу ответниците с-во М. и затова те ще заплатят дължимата за него д.т., определена на същата база, или всеки по 55,27 лв.

Държавната такса по иска по чл.26 ал.1 ЗЗД, който беше прекратен поради недопустимост - л.111, остава за сметка на държавата, на осн.чл.83 ал.2 ГПК.

Искане за заплащане на разноски са направили ищцата и отв. Ю. и М.М., като са представили списък на разноските по чл.80 ГПК - л.137 и 145.

Разноските, направени от ищцата, са в размер на 81 лв. и включват документирани разходи по такси, изброени в списъка. Не се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение и такова не е посочено в пълномощното. Разноските следва да бъдат заплатени на ищцата, с оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК, по равно от тримата ответници, или всеки по 27 лв.

Отв. Ю. и М.М.  са направили разноски само за адвокатско възнаграждение, което видно от договора за правна помощ и съдействие - л.71 е в размер на 2040 лв. и е изплатено от ответниците. Всъщност тук проблемът е по прекратения иск по чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като другите два иска са уважени и разноските остават в тежест на ответниците.  С молба от 10.02.2014 г. - л.116 пълномощникът на тези ответници е направил искане за присъждане на разноски по прекратения иск, на осн.чл.78 ал.4 ГПК. Ищцата обаче възразява на това искане по съображения, изложени в нейно становище - л.122, които обаче съдът категорично не възприема. В случая прекратяването беше направено с определение в з.з./за процесуална икономия във връзка с обжалването/, поради което  ответниците нямаше как практически да направят искането си по чл.78 ал.4 ГПК. Те го направиха веднага след уведомяване за определението и съдът следва да се произнесе с решението си,  съгласно чл.81 ГПК. В приложен списък към молбата по чл.78 ал.4 ГПК - л.118, идентичен със списъка от л.145, адвокатите пълномощници на ответниците са разделили общото адвокатско възнаграждение на три равни суми, всяка по 680 лв. Затова претендират ищцата да им заплати сумата от 680 лв. по иска по чл.26 ал.1 ЗЗД.

Съдът счита, че е безспорно установено заплащане на тази претендирана сума, тъй като още в договора за правна помощ - л.71 общото възнаграждение е разделено и е посочено за всеки от трите иска възнаграждение по 680 лв. Ищцата не е направила искане по чл.78 ал.5 ГПК, поради което и на осн.чл.78 ал.4 ГПК ищцата ще бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски в размер на 680 лв.

Водим от горното съдът

 

                 Р                Е                 Ш                 И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, поради липса на съгласие от продавача Й.С.П. ЕГН **********, договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.4928.1.18 с адрес гр.С. ул. *** № * ет.* ап.*, представляващ жилище, апартамент в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.4928, с площ 104,06 кв.м при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 65927.501.4928.1.17, под обекта 65927.501.4928.1.15, над обекта- няма, с прилежащи избено помещение с площ 8,87 кв.м , таван № 18 с площ 10 кв.м заедно с 6,431 % ид.ч. от общите части на сградата и земята, сключен между Т.И.Н. ЕГН ********** и Й.С.П. ЕГН **********- продавачи, и Ю.Х.М. ЕГН ********** - купувач с нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. на Нотариус К., ДО РАЗМЕР НА ЕДНА ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ, собственост на Й.С.П., на осн. чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД .

ОСЪЖДА Ю.Х.М. ЕГН **********  и М.Г.М. ЕГН **********, съпрузи от гр.*** ул.* № * вх.* ап.* да предадат собствеността и отстъпят владението върху ЕДНА ВТОРА ИД.Ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.4928.1.18 с адрес гр.С. ул. *** № * ет.* ап.*, представляващ жилище, апартамент в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.4928, с площ 104,06 кв.м при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 65927.501.4928.1.17, под обекта 65927.501.4928.1.15, над обекта- няма, с прилежащи избено помещение с площ 8,87 кв.м , таван № 18 с площ 10 кв.м заедно с 6,431 % ид.ч. от общите части на сградата и земята, описан в нотариален акт № 157 том І рег.№ 2158 дело № 136 от 02.07.2012 г. на Нотариус К., на съсобственика Й.С.П. ЕГН ********** ***, на осн.чл.108 ЗС.

ОСЪЖДА Т.И.Н. ЕГН ********** ***, Ю.Х.М. ЕГН **********  и М.Г.М. ЕГН **********, двамата от гр.*** ул.* № * вх.* ап.* да заплатят на Й.С.П. ЕГН ********** *** направените от нея разноски по делото в размер всеки по 27 лв. /двадесет и седем/, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Й.С.П. ЕГН ********** *** да заплати на Ю.Х.М. ЕГН **********  и М.Г.М. ЕГН **********, двамата от гр.*** ул.* № * вх.* ап.* разноски в размер на 680 лв./шестстотин и осемдесет/, на осн.чл.78 ал.4 ГПК.

ОСЪЖДА Т.И.Н. ЕГН ********** ***, Ю.Х.М. ЕГН **********  и М.Г.М. ЕГН **********, двамата от гр.*** ул.* № * вх.* ап.* да заплатят по сметка на Районен съд гр.Севлиево д.т., както следва: Т.И.Н. - 36,85 лв./тридесет и шест лв.85 ст./, Ю.Х.М. и М.Г.М. - всеки по 92,12 лв./деветдесет и два лв.12 ст./, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

УВЕДОМЯВА ищцата Й.С.П. да извършат отбелязване на решението, след влизането му в сила, по реда на чл.115 ал.1 ЗС и ПВ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

                                    

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

-