ПРИСЪДА от 14.07.2014 по н.о.х.д. №451/2013 - РС Левски

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-

Резюме. РС-Левски оправдава "пълномощник", който получил около 12 000 лв. от някаква агенция за изкупуване на земеделски земи, като представил изцяло неистински пълномощно и декларации уж от името на баба си. NB! Съдът решава, че собственичката на земите не била пострадала, понеже си е върнала владението с гр. дело: "От друга страна, за К.Б. няма настъпила вреда. Пред настоящия състав на съда бе представено решение на РС - Левски, постановено по гр.д.395/2012г., потвърдено от Окръжен съд - Плевен, с което е обявен за нищожен договора за покупко - продажба на процесните ниви, коти ниви не са напускали патримониума на К.Б." (вероятно и по нашето наказателно дело ще решат, че не сме пострадали, като си върнем владението по гр. път, затова и още се мотаят - чакат да свърши гражданското, бел.блогър, 12.05.2019)

-

По-долу следват едно след друго:

Присъдата от РС-Левски и мотивите към нея (оправдават измамника)

Решение на ОС Плевен (отменят решението на РС Левски и осъждат условно измамника)

ВКС потвърждава решението на ОС Плевен - тук има хубави обяснения за състава на чл. 212, ал. 1 НК в плътен шрифт.

-

П Р И С Ъ Д А

№ ________

гр. ЛЕВСКИ, _14.07._ 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски на _четиринадесети юли_ през две хиляди и четиринадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Д.С.

2. М.В.

при секретаря В.Д., в присъствието на прокурора Диана Мицканова, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.о.х.д. №451 по описа за 2013 год., и на основание данните по делото и закона

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия К.С., ***, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, на 16.06.2011г., в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.Л. ***, че е внук на К.Б. ***, собственик на земеделски имоти:

- ПИ с идентификатор №* (съгласно скица №*), с площ от 12329 кв.м., находящ се в *, трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на ползване - нива, с данъчна оценка на имота 2265.50 лв. съгласно удостоверение за ДО №* на МТД - Левски и пазарна стойност 8013.85 лв.

- ПИ с идентификатор №* (съгласно скица №*) с площ от 15664 кв.м., находящ се в *, трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на ползване - нива, с данъчна оценка на имота 2648 лв., съгласно удостоверение за ДО №* на МТД - Левски и пазарна стойност 10168.60 лв., с което причинил имотна вреда в големи размери на К.Б. ***, изразяваща се в пазарната стойност на цитираните имоти, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия К.С. със снета по делото самоличност за НЕВИНЕН в това, че на 16.06.2011г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документи:

- неистински частни документи - пълномощно на името на Т.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***;

- неистински официални документи - заверки върху пълномощно на името на Т.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***, на които три документа бил придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмет на * (М.К.), получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Т.Л. ***, на обща сума 12036 лв., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал.1 от НК.

На основание чл.307 от НПК ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от К.Б. ***, ЕГН **********, чрез повереника й адв.А.А. ***, срещу подсъдимия К.С. ***, ЕГН **********, за сумата от 18 182.45 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, а именно пазарната стойност на описаните в обвинителния акт недвижими имоти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.06.2011г., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

На основание чл.307 от НПК ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Т.Л., с ЕГН **********,***, предявен чрез повереника му адв.П.Е. ***, срещу подсъдимия К.С. ***, ЕГН **********, за сумата от 12036лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл.212, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 16.06.2011г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата в законна сила вещественото доказателство: 1 бр. книга с надпис на корицата 2011г. - Регистър нотариални заверки Кметство *, с рег.№ от 1 до №971 и номера на листовете от 1 до 99, да се върне на Кметство *.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.190 от НПК направените деловодни разноски на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса да останат в полза на държавата, а разноските направени от гражданските ищци и частни обвинители да останат за сметка на страните, така както са направени.

ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред ПОС в 15 - дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

Мотиви към присъда, постановена по НОХД №451 по описа за 2013г. на Районен съд - гр.Левски

Срещу подсъдимия К.С. ***, са повдигнати и предявени обвинения за това, че:

на 16.06.2011 г., в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.Л. ***, че е внук на К.Б. ***, собственик на земеделски имоти:

- ПИ с идентификатор №* (съгласно скица №*), с площ от 12329 кв.м., находящ се в *, трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на ползване - нива, с данъчна оценка на имота 2265.50 лв. съгласно удостоверение за ДО №* на МТД - Левски и пазарна стойност 8013.85 лв.

- ПИ с идентификатор №* (съгласно скица №*) с площ от 15664 кв.м., находящ се в *, трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на ползване - нива, с данъчна оценка на имота 2648 лв., съгласно удостоверение за ДО №* на МТД - Левски и пазарна стойност 10168.60 лв., с което причинил имотна вреда в големи размери на К.Б. ***, изразяваща се в пазарната стойност на цитираните имоти.

2. На 16.06.2011 г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документи

- неистински частни документи - пълномощно на името на Т.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***;

- неистински официални документи - заверки върху пълномощно на името на Т.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***, на които три документа бил придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмет на * (М.К.), получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Т.Л. ***, на обща сума 12036 лв., с намерение да ги присвои.

Престъпление по чл.212, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвиненията срещу подсъдимия, така както са предявени с обвинителния акт. Счита, че съвкупността от доказателствата сочат единствено на доказаност на обвинението. В тази насока излага доводи, че обвинението се доказва от писмените доказателства, свидетелските показания и от заключенията по експертизите.

Моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване и на двете престъпления, за които са му повдигнати обвинения и да постанови осъдителна присъда. Предлага да му бъде наложено наказание към минимума, тъй като не са налице нито смекчаващи, нито отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на вещественото доказателство - книга „Регистър на нотариални заверки на *" взема становище, след влизане на присъдата в законна сила, да бъде върната на кметството.

Частният обвинител К.Б., чрез повереника си адв. А.А. ***, заявява, че споделя становището на РП, като счита, че следва да му бъде наложено наказание към минимума..

Частният обвинител Т.Л., както лично, така и чрез повереника си адв.П.Е. ***, поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Счита, че е доказано авторството на деянието. Счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна.

Подсъдимият К.С., както лично, така и чрез упълномощения си защитник адв.М.С. ***, моли съда да го оправдае и по двете му повдигнати обвинения, поради несъставомерност на деянията. Счита, че при повторното разглеждане на делото не са се събрали нови, различни доказателства, които да наведат съда на друг извод, освен на невиновност на подзащитния му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият К.С. ***, с ЕГН **********.

Пострадалата К.Б. притежавала недвижими имоти - земеделски земи в землището на *. Самата тя пребивавала от дълго време в *, поради което през 2007г. упълномощила своя братовчедка - свидетелката Р.П. да получава от нейно име арендните плащания за имотите й, които били отдадени на ЗК „Д." *. През месец ноември свидетелката П. била уведомена, че нивите, за които имала пълномощно са продадени и вече няма право да получава арендни плащания по тях. Уведомила собственичката Б., която останала изненадана, тъй като лично не била извършвала никакви действия по продажба на имотите.

Пострадалият Л. се занимавал с посредничество при покупко - продажбата на земеделски земи. През месец юни същата година на личния му мобилен телефон с номер - * се получило позвъняване от телефонен номер - *. С него говорил мъж, който се представил с името K.Б. и обяснил, че е внук на К.Б., която иска да продаде свои земеделски имоти, находящи се в землището на *. Свидетелят Л. дал разяснения по телефона какви точно документи следва да бъдат подготвени за изповядване на сделката. Няколко дни по - късно Л. отново получил обаждане от същия мобилен телефон и лицето, представило се като внук на Б. му заявило, че се намира в кметството на *, заедно с баба си, за да завери пълномощно от нейно име и декларации по ДОПК и ЗННД, като за целта му е нужно Л. да предостави личните си данни, каквито последният му предоставил.

На 16.06.2011 г., в кантората на пострадалия Л. *** се явило лице, което потвърдило, че е внукът на К.Б.. Лицето представило целият набор от документи, срещу което получило сумата от 12 036 лева. В представените документи било и оригинално пълномощно от името на К.Б. за свидетеля Л.. Срещу броената му сума, лицето, представило се като внук на пострадалата Б., подписало разписка, последната изготвена формално от колегата на Л. - свидетелят А.И. на собствения му компютър. Нито Л., нито И. поискали документ за самоличност на лицето, тъй като същият знаел данните си наизуст, като им съобщил ЕГН, което било отразено в разписката - **********, както и трите си имена - K.Б., а след това положило подпис върху разписката за броената сума.

След като представилият се за K.Б. си тръгнал, свидетелят Л. се свързал със свидетелката В.Г., която също се занимавала с покупко - продажба на земеделски земи. Препродал й земите, като й издал пълномощно да се разпорежда с тях /преупълномощил я/, след което престанал да се интересува какво се случва. От своя страна Г. се свързала със свидетеля М.А. от ***, който проявил интерес към земите и пожелал да ги купи. Поради тази причина бил преупълномощен от свидетеля Л. да се разпорежда със земите на Б., а Г. му изпратила всички документи по сделката. От своя страна, свидетелят А. се свързал със свой познат - Т.Т. *** и му предложил земите. Последният заявил, че неговата майка - А.Ф. желае да закупи имотите. За целта свидетелката Ф. издала пълномощно на А. да я представлява при извършване на покупко - продажбата.

На 13.07.2011г. свидетелят А. се явил пред нотариус Х.К., в кантората му в *** като пълномощник и на двете страни - продавач и купувач. Бил съставен нотариален акт №* ***, по силата на който собствеността върху инкриминираните земеделски имоти преминала от пострадалата Б. върху свидетелката А.Ф.. След сключване на сделката, свидетелят А. отишъл в ЗК „Д." *, представил копие от нотариалния акт и уведомил, че арендните плащания трябва да се дават на новия собственик.

За да повдигне две обвинения срещу подсъдимия, прокуратурата се позовава на събраните на досъдебното производство доказателства - писмени и гласни.

Изискана била справка за родствени връзки на Б., според която лице с имена K.Б. не е неин внук. Б. имала внук, но с имена на Д.Д., който също живеел в *.

Извършена била справка в ГРАО при Община - Левски, според която цитираното ЕГН от лицето, представило се за внук на Б., е с грешна контролна цифра и такова не съществува.

РП - Левски се позовава на извършени проверки относно водени разговори между абонати с номера - * и *, които потвърждавали показанията на Л. за проведени разговори между тях, както и на извършени справки за ползвателя на последния телефонен номер, който съгласно данните се оказал част от групата на общината, а конкретния ползвател е подсъдимия К.С..

Според прокуратурата било извършено разпознаване на подсъдимия от свидетелите И. и Л.. Видно от протокола за разпознаване на лица и предмети, разпознаващият А.И. е разпознал лицето, фигуриращо под №4, и което лице е М.П.. Видно от същия протокол, подсъдимият фигурира под №3.

Приложен е и протокол за разпознаване на лица и предмети, според който разпознаващият Т.Л. е разпознал лицето, фигуриращо под №3, което лице не е подсъдимият К.С..*** се позовава на заключението по изготвената графична експертиза, според което ръкописният текст „K.Б." в цитираната разписка бил изписан от подсъдимия, а подписът е положен също от него в моментна, ситуационна транскрипция - подписът не е обичайният, с който С. се подписвал, но графическите характеристики потвърждават, че той го е положил. Позовава се и на графичната експертиза на инкриминираното пълномощно, издадено от името на Б. на свидетеля Л., съгласно която подписът „упълномощител" не е положен от Б., не е положен от нея и подписът под декларация от нейно име по чл.25, ал.7 от ЗННД, не е изписан от нея и ръкописния текст, изпълнен в бланката. Позовава се на извършената експертиза относно положения кръгъл печат на кметство * и щемпел, които се оказали идентични с тези, които се ползват от кметството, на подписите за кмета на селото - М.К., които се оказало, че не са положени от него, ръкописният текст в щемпела също не бил изпълнен от него, нито от служител в кметството.

РП се позовава и на назначената съдебно - оценителна експертиза, съгласно която пазарната стойност на двата недвижими имота, предмет на обвинението, към момента на инкриминираното деяние е на обща стойност 18 182.45 лева. Обвинението се позовава на свидетелските показания и на други приобщени документи от значение за разкриване на обективната истина по делото.

Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК обвинението следва да е доказано по несъмнен и безспорен начин и че присъдата не може да почива на предположения и че прокуратурата следваше да докаже извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.

Съдът счита, че и двете повдигнати срещу подсъдимия обвинения са несъставомерни.

РП -Левски твърди, че подсъдимият, целейки да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.Л., че е внук на К.Б., с което й причинил имотна вреда в размер на пазарната стойност на имотите.

При престъплението измама чрез действия на подсъдимия се създава неправилна представа у измаменото лице, отнасяща се до правното основание или до условията, при които ще се осъществи акт на имуществено разпореждане, които ако не са били възприети от него по начина, по който са представени от дееца, не биха довели до вземане на решение за имуществено разпореждане от негова страна.

Измамата е престъпление, което се характеризира от обективна страна с два предмета - измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения.

Безспорно е в настоящия казус, че процесните ниви никога не са били във фактическата власт на свидетеля Л.. За да бъде съставомерно от обективна страна деянието, следва Т.Л. да има фактическа власт върху земеделските земи на К.Б., и въздействайки върху лице, в чиято фактическа власт е дадено имущество, това лице да се разпореди с това имущество. Т.Л. не е имал фактическа или правна власт върху имуществото на Б., за да може да се разпореди с него и да настъпят вредни последици за собствениците.

От друга страна, за К.Б. няма настъпила вреда. Пред настоящия състав на съда бе представено решение на РС - Левски, постановено по гр.д.395/2012г., потвърдено от Окръжен съд - Плевен, с което е обявен за нищожен договора за покупко - продажба на процесните ниви, коти ниви не са напускали патримониума на К.Б..

Второто обвинение, повдигнато срещу подсъдимия е за извършена документна измама по смисъла на чл. 212 от НК, че чрез изготвяне на неистински документи - пълномощно и декларации подсъдимият е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 12 036лв., собственост на Л..

Изброените документи са неистински и това обстоятелство е установено с експертното заключение. На същите им е придаден вид, че са издадени от името на К.Б. и са подписани от нея, както и че са нотариално удостоверени от кмета на *.

Тези документи обаче не дават право на техния приносител да получи чужди вещи - в случая паричната сума. В този смисъл нито едно пълномощно, дори и истинското, не е основание за плащане на продажна цена. Такова правно основание може да бъде единствено и само договорът за покупко - продажба, обективиран в цитирания нотариален акт. Такъв е сключен на 13.07.2011 г., заплатена е продажна цена от купувача. Всеки от посредниците е получил полагащата му се комисионна, а заплатената от Л. сума в размер на 12 036 лева на лицето, представило се за внук на собственичката, изцяло му е възстановена, включително и комисионна за оказаното посредничество при продажбата.

Предвид изложеното съдът счита, че двете деяния, за които са повдигнати на подсъдимия обвинения са несъставомерни.

С оглед на изложеното съдът е признал подсъдимия С. за невинен за престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК и за престъплението по чл.212, ал.1 от НК, и на основание чл.304 и го е оправдал по двете му повдигнати обвинения, а именно: деянията не съставляват престъпления от обективна и субективна страна.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ

В наказателния процес, на основание чл.84 и следващите от НПК са приети за съвместно разглеждане срещу подсъдимия К.С. ***, ЕГН **********, два граждански иска, предявени от:

К.Б. ***, ЕГН **********, чрез повереника й адв.А.А. ***, за сумата от 18182.45 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, а именно пазарната стойност на описаните в обвинителния акт недвижими имоти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.06.2011 г., до окончателното й изплащане;

Т.Л., с ЕГН **********,***, предявен чрез повереника му адв.П.Е. ***, за сумата от 12036лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл.212, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 16.06.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.

К.Б. и Т.Л. са конституирани в качеството на граждански ищци по делото.

В това си качество, гражданската ищца Б., чрез повереника си адв.А. не поддържа гражданския иск, тъй като с решението на РС - Левски била възстановена собствеността на процесните имоти.

Гражданският ищец Л., лично и чрез повереника си адв.Е., молят съда да уважи предявените искове изцяло, като доказани по основание и размер.

И двата иска са предявени на деликтно основание - чл.45 от ЗЗД, което изисква претърпените имуществени вреди, освен да са причинени виновно от подсъдимия, но и да са пряка и непосредствена последица от извършените деяния. Съдът е признал подсъдимия С. за невинен по повдигнатите му обвинения за двете престъпления и го е оправдал, поради несъставомерност на деянията. Това прави претенцията на гражданските ищци неоснователна, поради което на основание чл.307 от НПК, съдът е отхвърлил изцяло двата предявени граждански иска.

Съдът е постановил с присъдата, след влизането й в законна сила, вещественото доказателство: 1 бр. книга с надпис на корицата 2011 г. - Регистър нотариални заверки Кметство *, с рег.№ от 1 до №971 и номера на листовете от 1 до 99, да се върне на Кметство *.

При този изход на делото, съдът е постановил с присъдата на основание чл.190 от НПК, направените деловодни разноски на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса да останат в полза на държавата, а разноските направени от гражданските ищци и частни обвинители да останат за сметка на страните, така както са направени.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ОС-Плевен отменя решението на РС-Левски и осъжда пълномощника условно.

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=mQjYHDl4DFs%3D

ПРИСЪДА

10.09.2014 година град ПЛЕВЕН

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия

В ИМЕТО НА НАРОДА

На ДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛОЯН ГЕРГОВ

2. МЛ.С.ЦВЕТЕЛИНА КОСТОВА

СЕКРЕТАР: И.М.

ПРОКУРОР: П. РАЙНОВ

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА КОСТОВА

ВНОХД № 719 по описа на 2014 година

и по данни делото и Закона

ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 22/14.07.2014 година постановена по НОХД №451/2013 година по описа на Районен съд град Левски, в частите й с които подсъдимият К.С.С. ***, живущ ***, ЕГН ********** е признат, както следва:

1. За НЕВИНЕН в това, че на 16.06.2011 година в град Плевен чрез използване на неистински документи:

- неистински частни документи - пълномощно на името на Т.Б.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издаден от името на К.Б. ***, декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***;

- неистински официални документи - заверки върху пълномощно на името на Т.Б.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264 ал1 от ДОПК и декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***, на които три документи бал придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмет на село М., обл. Плевен (М. К.) получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Т.Б.Л. *** на обща сума 12 036 лева с намерение да ги присвои - престъпление по чл.212 ал.1 от НК и на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по горното обвинение;

2. В частта, с която на основание чл.307 от НПК е отхвърлен предявеният граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Т.Б.Л. с ЕГН ********** *** предявен чрез повереника му адвокат П.Е. срещу подсъдимият К.С.С. *** с посочена по-горе самоличност, за сумата от 12036 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл.212, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 16.06.2011 година, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, както и в частта, с която първоинстанционният съд е постановил на основание чл.190 от НПК направените деловодни разноски да останат в полза на държавата, а разноските направени от гражданските ищци и частни обвинители да останат за сметка на страните и вместо това, постановява нова присъда, с която

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият К.С.С. ***, живущ ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.06.2011 година в град Плевен чрез използване на неистински документи:

- неистински частни документи - пълномощно на името на Т.Б.Л. ***, на който бил предаден вид, че е издаден от името на К.Б. ***, декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***;

- неистински официални документи - заверки върху пълномощно на името на Т.Б.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264 ал1 от ДОПК и декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***, на които три документи бал придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмет на село М., обл. П. (М. К.) получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Т.Б.Л. *** на обща сума 12 036 лева с намерение да ги присвои - поради което и на основание чл.212 ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл.66 ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание ОТЛАГА с ТРИ ГОДИШЕН изпитателен срок и НЕ НАЛАГА предвидените в чл.212 ал.7 НК наказания.

ОСЪЖДА подсъдимия К.С.С. ***, живущ ***, ЕГН ********** на основание чл.45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Т.Б.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 12036 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл.212, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 16.06.2011 година, до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №22/14.07.2014 година постановена по НОХД №451/2013 година по описа на Районен съд град Левски, в останалите й части, като правилна и законосъобразна.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Върховен касационен съд в петнадесет дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ1. 2.

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/E18454B57753855FC2257EBB0023EFFE

Ключови фрази

Документна измама * неистински документ

ВКС потвърждава решението на ОС-Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

София, 09 септември 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

МАЯ ЦОНЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора от ВКП Искра ЧОБАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело №1956/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на подсъдимия К. С. С., подадена чрез защитника му, срещу нова въззивна присъда № 55 от 10.09.2014 г., постановена от Плевенския окръжен съд по в.н.о.х.д. №719/2014 г.

С първоинстанционна присъда № 22 постановена от Районен съд - Левски на 14.07.2014 г. по н.о.х.д. № 451/2013 г., подс. С. e бил признат за невиновен за това, че на 16.06.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Б. Л. от [населено място], че е внук на К. Б., която е собственик на поземлени имоти с идентификатори №№ 43236.301.11 и 43236.283.6, трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на ползване - нива, находящи се в [населено място], първият в местността „име", с площ от 12329 кв.м, с данъчна оценка на имота 2265.50 лв. и пазарна стойност от 8013.85 лв., вторият в местността „име", с данъчна оценка на имота 2648 и пазарна стойност 10168.60лв., с което причинил имотна вреда в големи размери на К. Б., изразяваща се в пазарната стойност на цитираните имоти, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

С присъдата подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 16.06.2011 г. в [населено място], чрез използване на:

- неистински частни документи - пълномощно на името на Т. Б. Л., на което е бил придаден вид, че е издадено от името на К. Б., декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К. Б.,

- на неистински официални документи - заверки върху пълномощно на името на Т. Б. Л., на което бил придаден вид, че е издадено от името на К. Б., декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К. Б.. На трите документа бил придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмета на [населено място], /област/, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Т. Б. Л. на обща стойност 12036 лв., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал. 1 от НК.

На основание чл. 307 от НПК са били отхвърлени предявения от К. Х. Б. граждански иск срещу подсъдимия К. С. С. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 18182.45 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК и предявения от Т. Б. Л. граждански иск срещу подсъдимия К. С. С. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 12036 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 212, ал. 1 от НК, като неоснователни и недоказани.

С атакуваната въззивна присъда първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият С. е бил признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Б. Л. срещу К. С. граждански иск.

Вместо това Плевенският окръжен съд е постановил нова присъда, като е признал подсъдимия К. С. С. за виновен за престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, поради което го осъдил на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за срок от три години.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият К. С. С. е осъден да заплати на граждански ищец Т. Б. Л. сумата от 12036лв. представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 212, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.

В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

В жалбата не се навеждат изрично касационни основания, но могат да бъдат изведени такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Към основанието по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК спада оплакването, че инкриминираните документи не дават право на техния преносител или на друго лице да получи каквото и да е имущество. Както и твърдението, че сделката е извършена без представителна власт, липсва прехвърлително действие, действителният собственик не е загубил своите права, евинцираният купувач от своя страна запазва регресното си право да иска връщане на платената продажна цена, което изключва предпоставките за уважаване на предявения граждански иск. Останалите доводи са относими към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Те са: в мотивите на въззивната присъда не са обсъдени възраженията относно субективната несъставомерност на деянието; декларативно обясненията на подсъдимия са възприети като защитна теза; липсват доказателства, които установяват по несъмнен начин, че С. е провеждал разговори със св. Л.; Окръжен съд - Плевен не е дал отговор на въпроса кой е пострадал от престъплението; правно основание за плащане на цена на недвижим имот може да бъде само договор за покупко-продажба в съответната форма и при това положение не става ясно защо сумата е възстановена на първия преупълномощен посредник, а не на купувача.

Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Т. Л. намира въззивната присъда за правилна и моли за нейното потвърждаване.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Оплакването, че във въззивната присъда не са обсъдени възраженията относно субективната несъставомерност на деянието по чл.212 от НК, е неоснователно. При внимателен прочит на материалите по в.н.о.х.д. №719/2014 г. на ОС - Плевен се установява, че изрично такова възражение пред въззивната инстанция не е навеждано. От приетите от въззивната инстанция фактически положения безспорно се установява, че подс. К. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. За да достигне до този извод въззивният съдебен състав е направил пълен и верен анализ на доказателствените материали и е установил законосъобразно релевантните за изхода на производството факти. Авторството на подс.С. се доказва пряко от показанията на св. Л., И. и косвено от показанията на св. М., заключението на изготвената и приета по делото комплексна графична и техническа експертиза и справка за проведени разговори по мобилен телефон от номера, използван от подсъдимия. В мотивите си окръжният съд е изложил своите изводи относно приетата от него съставомерност на деянието, включително и във връзка със субективната страна. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводите и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Не може да бъде прието за основателно оплакването, че обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че не е звънял и не се е срещал със свидетеля Л., декларативно са възприети като защитна теза. За да достигне до този извод въззивният съд ги е съпоставил с показанията на св. Л., М. и И.. Последните са определени като еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите материали по делото. При това положение не може да се отправи упрек към този съд за начина, по който е формирал вътрешното си убеждение относно фактите по делото.

Неоснователно се твърди, че ОС - Плевен не е отговорил на въпроса кой е пострадал от престъплението. Макар, че въззивният съд е бил пестелив в мотивите си, е обсъдил проблематиката по този въпрос и правилно е приел, че пострадал от престъплението е Т. Б. Л./така както е инкриминирано и обвинението/, както и че причинените му вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното деяние. (в нашия случай качеството "пострадал" вероятно ще бъде приписано на майката на измамника, бел. блогър) Това, че той е получил, от следващия пълномощник сумата, която е дал на подсъдимия, като цена на имота, не променя качеството му на пострадал в настоящият процес, доколкото това са последващи негови действия във връзка с договорни отношения с трети лица. Добросъвестният приобретател на недвижимите имоти, във връзка с които е платена сумата предмет на престъплението - св. А. Ф., която е претърпяла евикция, не може да бъде пострадала, защото е претърпяла вреди, но не от документната измамата, а на договорно основание и тези вреди не са пряка последица от престъпното деяние.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.212, ал.1 от НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаването на имущество без правно основание, с намерение за неговото присвояване. Документът следва да служи като средство за възбуждане и поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението.Също така той създава привидното основание, че този който получава имуществото, има право на това. В случаят съставът на престъплението документна измама е осъществен, поради разпореждането на пострадалия Л. с процесната сума в полза на подсъдимия С., мотивиран от неверните представи, които последният му е създал с представените неистински документи, че К. Б. го упълномощава да се разпорежда със земеделските имоти както намери за добре и действайки с убеждението, създадено от подсъдимия, че в качеството му на внук на Б., С. е упълномощен да получи процесната сума. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на решаващия съд за това, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. Обстоятелството, че парите са били предадени без да бъде сключен съответен граждански договор, предвид допустимата свобода на договаряне в гражданскоправен аспект, не отменя престъпния характер на въвеждащото в заблуждение действие спрямо свидетеля Л.. От фактическа страна е установено, че подсъдимият предварително се е информирал от св. Л. какви документи следва да подготви от името на баба си, за да бъде изповядана сделка с процесните имоти и е поискал личните данни на последния. На 16.06.2011 г. в офиса на горепосочения свидетел подсъдимият се представил като внук на К. Б. и представил инкриминираните неистински документи. Определящо за квалификацията на деянието като документна измама е, че именно те са средството, което мотивирало св. Л. да се разпореди със сумата от 12036 лв. в полза на подсъдимия С., като по силата на упълномощаването той е имал всички права за разпореждане с недвижимите имоти. При извършване на деянието подсъдимият е съзнавал, че използваните документи са неистински, че отсъства основание за разпореждане с имуществото, предвиждал е, че ще получи парите само след представяне на инкриминираните документ и пряко е целял това с намерение да ги присвои.

Във връзка с приетата и уважена гражданска претенция на Л., следва да се посочи, че евинцираният купувач запазва регресните си права, но това е без значение за уважаването на предявения граждански иск. Вече беше изяснено, че св. Ф. е претърпяла вреди на договорно основание в следствие на поредица от облигационни отношения, които не са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние. Освен това предвидените в закона способи за реализиране на регресните й права не могат да изключат престъпния характер на измамата, защото с деянието си подсъдимият е осъществил признаците на състава по чл. 212, ал. 1 от НК и е причинил като пряка и непосредствена последица вреда на гражданския ищец Л., която подлежи на обезщетяване, независимо какви други правни последици са настъпили от деянието.

Предвид изложеното, касационната жалба на подсъдимия С. се явява неоснователна, а въззивната присъда в осъдителната й част следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 55 от 10.09.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 719/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама