2016-2017г. Кмет на с. Кестеново, общ. Омуртаг, обл. Търговище - чл. 212, ал. 2 НК, 2 години условно

-

Начало на блога

Това е част от Наказателно производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-

Кмет, осъден условно на първа инстанция. Въззивният съд намалил на пробация. Гл. Прокурор поискал възобновяване и по-тежка присъда, т.к. кметът и друг път е бил осъждан на пробация - очевидно без възпитателен ефект. Апел. съд приема искането и решава делото да бъде възобновено. Крайната присъда е 2 години условно. Прави добро впечатление, че всичко е приключило само за 2 години - ДП + съд. За разлика от наказ. пр-ство по нашия случай на имотна измама, което още стои на етап ДП от 2013 (пиша това на 12.05.2019, бел. блогър)

"С присъда № 65 от 14.07.2016г. по НОХД № 50/2016г., Районен съд - Омуртаг признал поде. Ф.М.Р. за виновен в извършено престъпление по чл. 212, ал.2, във вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК, за това, че за времето от 04.03.2014 година до 13.10.2014 година в село Кестенево, общ. Омуртаг и в град Омуртаг, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на пълномощно от името на А.А.Ш.с номер на нотариалната заверка № 94-00-06/21.03.2014 год., два броя декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от името на А.А.Ш.с номер на нотариалната заверка № 94-00-09/21.03.2014 год., два броя декларации по чл. 264, ал.1 ДОПК от името на А.А.Ш.с номер на нотариалната заверка № 94-00-08/21.03.2014 год. и удостоверение за наследници на А.Ш.М., изведено под № 95-00-29/04.03.2014 год., по регистъра на Кметство с. Кестенево, общ. Омуртаг, съзнателно дал възможност на Ш.А.Б.и Г. М.Р. да получат без правно основание чуждо недвижимо имущество - [ниви] на стойност 3 502,00 лева, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини. При условията на чл. 54 НК е определил наказание лишаване от свобода в размер на две години, изтърпяването на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години."

По-долу е и второто решение на ОС-Търговище - от 27.10.2017. Потвърждава решението на РС-Омуртаг, като само го изменя в частта за "продължавано" престъпление.

  Р Е Ш Е Н И Е   № 135, Гр.Варна 29.05.2017 г. 

 https://www.appealcourt-varna.org/cp/upload/N-114-2017.htm

 ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на четвърти май през две хиляди и седемнадесета години в открито заседание в състав:

                                                                                

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

                                                                            Светослава Колева

 

Секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА

Прокурор РУЖА ГОЛЕМАНОВА

Разгледа НДВ №114/2017 година по описа на АС-Варна

 

Производството е по реда на чл.424 ал.1 от НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане от Главния прокурор на Република България, за възобновяване на производство по ВНОХД №173/2016 г. по описа на ОС-Търговище.

В направеното предложение се сочи, че Решението на ОС-Търговище е постановено при съществени нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Поради което се иска възобновяване на ВНОХД №173/2016 г. на ОС-Търговище, да се отмени постановеното решение от 19.12.2016 г.и се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС-Търговище.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че направеното предложение от главния прокурор за възобновяване е основателно и изразява съображения относно това.

         Защитата на осъденото лице в с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция изразява становище, че направеното предложение от главния прокурор е неоснователно и същото моли да не бъде уважено.

След анализ на доказателствата по делото и постъпилото предложение от главния прокурор за възобновяване на горе посоченото дело, съдът прие за установено следното:

С присъда № 65 от 14.07.2016г. по НОХД № 50/2016г., Районен съд - Омуртаг признал поде. Ф.М.Р. за виновен в извършено престъпление по чл. 212, ал.2, във вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК, за това, че за времето от 04.03.2014 година до 13.10.2014 година в село Кестенево, общ. Омуртаг и в град Омуртаг, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на пълномощно от името на А.А.Ш.с номер на нотариалната заверка № 94-00-06/21.03.2014 год., два броя декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от името на А.А.Ш.с номер на нотариалната заверка № 94-00-09/21.03.2014 год., два броя декларации по чл. 264, ал.1 ДОПК от името на А.А.Ш.с номер на нотариалната заверка № 94-00-08/21.03.2014 год. и удостоверение за наследници на А.Ш.М., изведено под № 95-00-29/04.03.2014 год., по регистъра на Кметство с. Кестенево, общ. Омуртаг, съзнателно дал възможност на Ш.А.Б.и Г. М.Р. да получат без правно основание чуждо недвижимо имущество - имот № 020019, четвърта категория, представляващ нива с площ от 10,005 дка, в землището на с. Кестенево, общ. Омуртаг, собственост на наследниците на А.Ш.М., на стойност 3 502,00 лева, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини. При условията на чл. 54 НК е определил наказание лишаване от свобода в размер на две години, изтърпяването на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

С решение № 108/09.12.2016г. по ВНОХД № 173/2016г. на Окръжен съд - Търговище, образувано по жалба на поде. Р., въззивният съд изменил присъдата на PC - Омуртаг като преквалифицирал извършеното деяние по чл.212, ал.6, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК, за което наложил на поде.Р. наказание пробация при следните пробационни мерки:

-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок три години;

-задължителни периодични срещи с пробационния служител за срок от три години;

-поправителен труд по месторабота на подсъдимия за срок от две години с удръжки 10 на сто от трудовото му възнаграждение в полза на държавата.

Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик.

Решението на ОС - Търговище не е подлежало на касационна проверка, съобразно закона и е влязло в сила на 09.12.2016г.

В предложението на ГП е посочено, че Решението на ОС - Търговище е постановено при съществени нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.З НПК, което изцяло възприема и настоящата инстанция, имайки предвид следното:

Съдебното производство по НОХД № 50/2016г. по описа на Районен съд - Омуртаг е образувано на основание чл. 247, ал.1,т.1 от НПК по внесен обвинителен акт срещу Ф.Р., с който извършеното от него деяние правилно е квалифицирано по чл. 212, ал.2, във вр. ал.1 НК.

В нарушение на закона, въззивният съд е преквалифицирал извършеното от подс.Р. деяние по превилигирования състав на чл.212, ал.6 НК, като е приел, че случаят е маловажен.

Този извод е направен в противоречие със съдебната практика, съгласно която въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т.9 НК. Същата предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със сходни престъпления от същия вид. На преценка подлежат смекчаващите вината обстоятелства, както и вредоносните последици. Наличните в конкретния казус смекчаващи отговорността на поде. Р. обстоятелства са разгледани от въззивния съд без да се отчетат данните за личността на подсъдимия и при игнориране на отегчаващите отговорността обстоятелства. Не са налице такива положителни данни за личността на подсъдимия, които да сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на дееца. Личността на подсъдимия, с оглед данните за предходното му осъждане за престъпление против собствеността не дава възможност да се приеме, че е налице значителна по-ниска лична степен на обществена опасност. Изтърпяното наказание „пробация" очевидно не е постигнало целеното поправително и превъзпитателно въздействие, след като по-малко от година след изтърпяването му подсъдимият е извършил ново престъпление.

В процесния казус липсата на вредни последици се дължи единствено на факта, че престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини. Обществената опасност на деянието следва да бъде съобразена с оглед характера на предмета на престъплението, който в конкретния случай е чужд недвижим имот на сравнително висока стойност. Наред с това следва да бъде отчетен фактът, че подсъдимият е изготвил официални удостоверителни документи с невярно съдържание, което завишава степента на обществена опасност на извършеното в сравнение със случаите, в които се съставят неистински частни документи. Съставени са четири официални удостоверителни документа с невярно съдържание, което е индиция за сериозността на намерението на подсъдимия да реализира целения престъпен резултат. Заеманата от подсъдимия длъжност „кмет" дава основание към него да се отправят по-завишени изисквания при изготвянето на документи в кръга на професионалната му дейност, отколкото към редовите граждани.

Съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на подсъдимия, не може да обоснове извод за значително занижена степен на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец и не дава основание за определяне на извършеното от подс.Р. като маловажен случай.

Наложеното от въззивния съд наказание за извършеното престъпление е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.З НПК.

Видно от мотивите в решението, Окръжен съд - Търговище е приел, че на подс.Р. трябва да бъде определено наказание „пробация", предвидено в чл.212, ал.6 от НК при условията на алтернативност наред с наказанието лишаване от свобода до две година.

Като е определил наказание, различно от „лишаване от свобода", Окръжен съд - Търговище е проявил снизходителност, като не е взел предвид, че наложеното до този момент наказание „пробация" не е постигнало своя възпитателен и възпиращ ефект върху поведението на подсъдимия.

Предвид горното съдът счита, че налагането на най-лекото наказание не може да изпълни целите на наказанието по чл.36 НК - да въздейства поправително-възпитателно и предупредително върху него, като му отнеме възможността да извършва престъпления.

Направените възражения от защитата на осъденото лице, че не се касае за типичен случай за такива дела е неоснователно. На лице е престъпна деятелност, която не се различава по нищо с останалите случаи на извършени деяния, съставомерни по чл.212 ал.2 вр. ал.1 от НК. В производството пред въззивната инстанция е омаловажена степента на обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Последния бил осъден за друго престъпление срещу собствеността, като е наложено наказание „пробация" и не след дълго той отново извършва ново престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, но не би могло да се приеме, че извършеното деяние, съставомерно по чл.212 ал.2 от НК представлява не такова, а маловажен случай за да бъде преквалифицирано в такова по чл.212 ал.6 от НК, при наличието на предходно осъждане и наложено наказание „пробация". Предвид на това съдът счита, че направеното предложение на ГП е основателно същото следва да бъде уважено, а направените възражения за неоснователни.

Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.З НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.

         Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1  от НПК, АС-Варна

                                 

                                        Р Е Ш И

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №173/2016 год. по описа на ОС-Търговище.

         ОТМЕНЯ Решение №108 на ОС-Търговище  по ВНОХД №173/2016 г., постановена на 09.12.2016 г.

ВРЪЩА делото на ОС-Търговище за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите нарушение по приложението на материалния закон.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.      

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:         

Това е окончателното решение

http://www.justicetg.org/verdict/2017/10/ND/0070d817/106a0417.htm

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                  27.10.2017 г.                                       гр.Търговище

 

                                            В    ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                 ІІІ  състав На двадесет и седми октомври                                                                  2017 година

В публичното съдебно заседание в състав

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                                         ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

Секретар: Станка Желева

Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ

разгледа докладваното от Председателя

ВНОХД 106 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 65 от 14.07.2016 г., постановена по НОХД № 50/2016г. по описа на Районен съд - Омуртаг, подс. Ф.М.Р., род.на *** ***, община Омуртаг, български гражданин, неженен, с висше образование, заемащ длъжността кмет на с.Кестеново, община Омуртаг, осъждан, ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 04.03.2014 г. до 13.10.2014 г. в село Кестеново, община Омуртаг и в град Омуртаг, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на пълномощно от името на А. А.ов Ш. от с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, ул. „Пирин" № 8, с номер на нот.заверка № 94-00-06/21.03.2014 г.; два броя декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от името на А. А.ов Ш. от с. Първомайци, общ. Горна Оряховица, ул. „Пирин" № 8, с номер на нот.заверка № 94-00-09/21.03.2014 год.; два броя декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от името на А. А.ов Ш. село Първомайци, общ. Горна Оряховица, ул. "Пирин" № 8, с номер на нот.заверка № 94-00-08/21.03.2014 год. и удостоверение за наследници на А. Ш. М.., ЕГН ********** - бивш жител ***, изведено под № 95-00-29/04.03.2014 год., по регистъра на Кметство с. Кестеново, общ. Омуртаг, съзнателно дал възможност на Ш. А.ова Бекирова от с. Кестеново, общ. Омуртаг, ул. „Първи май" №30 и Гюрджан М.Р. *** да получат без правно основание чуждо недвижимо имущество - имот №020019, четвърта категория, представляващ нива с площ от 10,005 дка, в землището на с. Кестеново, общ. Омуртаг, собственост на наследниците на А. Ш. М.., с ЕГН ********** - бивш жител ***, на стойност 3 502,00 лева, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 212, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 и във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На осн.чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила, като съгласно чл. 67, ал. 2 НК е възложена възпитателната работа с подсъдимия по време на изпитателния срок на районния инспектор от РУ на МВР - Омуртаг, отговарящ за района на с. Кестеново, общ. Омуртаг, в който е адресно регистриран Ф.М.Р.. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - град Търговище, сумата в размер на 197,10 лева, представляващи разноски за съдебно-почеркова и съдебно-оценителна експертиза в досъдебното производство, както и по сметка на РС-Омуртаг сумата в размер на 114,92 лева, включваща направени разходи за явяване на вещи лица в съдебното производство пред двата съдебни състава, както и направени разходи за съдебно-почеркова експертиза в съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба вх.№ 2151/28.07.2016 г., депозирана от адв. Д.П. ***, защитник на подсъдимия, в която се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като е посочил, че в срока по чл. 320 ал. 3 НПК ще допълни депозираната жалба. Претендира се подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като бъде осъден по друг текст на НК и да му бъде наложено наказание, различно от „лишаване от свобода". С молба от 30.08.2016 г. по реда на чл. 323 ал. 1 т. 1 вр. вр. с чл. 320 ал. 1 от НПК адв. П. е допълнил така подадената жалба, като е направил искане за назначаване на повторна съдебно-почеркова експертиза на приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.03.2005 г.; основните доводи, наведени в жалбата, които подкрепя, са свързани с текста на НК, по който следва да бъде признат подсъдимия за виновен, като счита, че Р. „не е извършил точно това престъпление, в което е обвинен и в което съдът го призна за виновен". Счита за необоснован довода на съда, че процесният имот не е бил купен от бащата на подсъдимия, а била договорено само да го ползват и след това да го закупят - в тази насока бил представения писмен договор, противоречивите и объркани показания на самия продавач, показанията на неговата сестра св. Емине Даудова.

Изпълнена  е процедурата по  чл. 321  от НПК, като са приложени писмени доказателства за надлежно връчване на препис от жалбата на РП-Омуртаг.

Производството по настоящото дело е образувано след постановяване на решение № 135 от 29.05.2017 г. по  НВД № 114/2017 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което по реда на глава Тридесет и трета „ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА" и на осн.чл. 425 ал.1 т.1 от НПК и чл. 422 ал.1 т.5 от НПК апелативният съд е  ВЪЗОБНОВИЛ  производството по ВНОХД № 173/2016 год. по описа на ОС-Търговище,  ОТМЕНИЛ Е  Решение № 108 от 09.12.2016 г. на ОС-Търговище по ВНОХД № 173/2016 г. и е ВЪРНАЛ делото на ОС-Търговище за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснатите съществени нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК по приложението на материалния закон по отношение разпоредбата на чл. 212 ал. 6 от НК.

При извършената проверка, въззивният съд намира въззивната жалба за депозирана в срок, от надлежна страна, при надлежно упълномощаване, срещу акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима, обуславящо разглеждането й по същество.

В съдебно заседание, пред настоящия съдебен състав, възз. Ф.Р., редовно призован, се явява лично и чрез своя защитник адв. Калин Марчев от АК-В.Търново (редовно упълномощен по време на настоящото въззивно производство - л. 37), поддържа жалбата и по следните съображения, оплаквания и доводи: Според защитата по делото категорично е установено, че доверителят му е извършил деянието, но са налице основания съдът да определи извършеното от въззивника престъпление по чл. 212 ал. 6 във вр. с ал. 2 от НК; Първоинстанционният съд не е обсъдил обстойно показанията на собствениците на имота като наследници на праводателя по процесния договор от 2005 г., дадени в досъдебното производство, чиито показания потвърждават твърдяното от подсъдимия сключено правоотношение по договора за продажба, установяващ, че подзащитният му не е имал користна цел при извършване на деянието, а  „образно казано е сбъркал процедурата", тъй като имотът е владян повече от 10 години, а в настоящия случай дори би могъл да се ползва 5 годишния давностен срок; Съдът не е отчел обстоятелството, че нивата е заплатена, наследниците са си получили парите и не го оспорват, „всички тези хора твърдят, че са получили тези пари чрез единия от наследниците"; Не са обсъдени показанията на съпругата на подсъдимия за срещата му на връщане от София със св.А. Ш., при която последният помолил подсъдимия „да оправи нещата без да разхожда другите наследници"; Следвало да се отчете и обстоятелството, че деянието на подсъдимия е продуктивано не от користна цел, а с него се целяло уреждане наследството между неговия баща и децата му (сред които и подсъдимия), съобразно традициите в обичайното право, особено в по-малките населени места; Не било отчетено самокритичното поведение на подсъдимия, като счекчаващо обстоятелство, че подсъдимият сам е предоставил на разследващите органи уличаващи го доказателства; Не са отчетени и събраните преки и косвени харакретистични данни за подсъдимия - добър човек, съвестен гражданин, който си върши добре работата (избран за четвърти пореден мандат за кмет на селото), помага на хората; Не е съобразена и разпоредбата на чл. 36 НПК при определяне на наказанието относно индивидуалната и генералната превенция. Според защитата всички така посочени по-горе кумулативно събрани данни по делото навеждат на налагане на наказание по реда на чл.212 ал. 6 от НК, въпреки предходното осъждане на подс. Р. по чл. 197 НК - кражба, приключило мигновено със споразумение. Поддържа се искането за изменение на присъдата и налагане на наказание пробация, дори в максимално предвидените в закона срокове и с всички предвидени пробационни мерки.

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна- първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, правната квалификация на деянието е правилно определена по чл. 212 ал.2, наказанието е определено в рамките на закона и съответства на целите на чл. 36 от НК - правилен и обоснован е извода на съда, че съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на подсъдимия, не може да обоснове извод на значителна понижена степен на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец, и всяко наказание, различно от лишаване от свобода се явява една снизходителност, която сочи, че не е взето предвид, че до този момент наказанието „пробация", наложено на Р., не е постигнало своя възпитателен и възпиращ ефект.

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, допълнителното изложение пред настоящата инстанция, и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, констатира следното:

Пред първоинстанция съд делото е образувано по  внесен обвинителен акт срещу Ф.М.Р. ***, за това, че за времето от 04.03.2014 г. до 13.10.2014 г. в с.Кестеняво и в гр.Омуртаг, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание - нот.заверка на пълномощно от името на А. А.ов Ш. от с.Първомайци, общ. Горна Оряховица, ул. "Пирин" № 8 с номер на нот.заверка № 94-00-06/21.03.2014 г., два броя декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от името на А. А.ов Ш., с номер на нот. заверка № 94-00-09/21.03.2014 г., два броя декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от името на А. А.ов Ш., с номер на нот.заверка № 94-00-08/21.03.2014 г. и у-ние за наследници на А. Ш. М.., ЕГН **********, бивш жител ***, изведено под № 95-00-29/04.03.2014 г., по регистъра на Кметство, с. Кестеново, общ. Омуртаг, съзнателно дал възможност на Ш. А.ова Бекирова от с. Кестеново, общ. Омуртаг, ул. "Първи май" № 30 и Гюрджан М.Р. *** да получат без правно основание чуждо недвижимо имущество - имот № 020019, IV категория, представляващ нива с площ от 10,005 дка, в землището на с. Кестеново, общ. Омуртаг, собственост на наследниците на А. Ш. М.., на стойност 3 502,00 лева, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини -престъпление по  чл. 212, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.     

От фактическа страна районният съд е приел следното:

На проведените през 2011 г. избори за  общински съветници и кметове, подсъдимият Р. бил избран за кмет на с.Кестеняво общ.Омуртаг. С встъпването му в длъжност  същият придобил и правомощия по чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). С Решение № 20045/08.09.1998 г. ОСЗ - Омуртаг възстановила на наследниците на А. Ш. М.., ЕГН **********,***, недвижим имот с № 020019 - нива с площ от 10.005 дка, четвърта категория в м."Коджа кору юг". Починалият на 12.04.1926 г. наследодател - А. Ш. М.. имал общо 7 деца, като най- големият от тях - Ефтим Антонов Шишков, поч. 2006 г.

След смъртта на А. М.. за известно време възстановената нива била обработвана от сина му Ефтим, който преди да почине я предоставил за ползване на  лице от с. Кестенево. През 2004-2005 г. бащата на подсъдимия-св.Шм. Ш., се заинтересувал  от тази нива, и тъй като бил близък родственик на починалия А. М.. решил да говори с наследниците му за този имот. За целта, един ден подсъдимият, заедно с баща си - св. Шм. Ш., отишли в с.Първомай, общ.Г.Оряховица, където живеел св. А. А.ов Ш. - един от наследниците на  А. Ш. М.., негов син. Подсъдимият и баща му предложили на св. А. А.ов Ш. да им предостави да работят нивата, вместо чужди за техния род хора да я работят, с намерение  след време да я закупят.  Свидетелят се съгласил с това роднините му да обработват нивата. Като гаранция за това нивата да не бъде продавана на други хора, както и за това, че той ще я ползва занапред, св. Шм. Ш. дал на св. А. Ш. в брой сумата от 500 лв., като добавил, че има желание да купи след време имота, но ще се обади отново за уреждане на формалностите. Заради дадените пари подсъдимият предложил на св.А. Ш. да оформят документ за плащането - което подсъдимият сторил върху лист от тетрадка, малък формат (показанията на св.А. Ш.). За оформянето на този документ св. А.Ш. предоставил на подсъдимия личната си карта, за да запише данните му, след което си я взел обратно. При този разговор не се е уговаряла продажба на нивата и окончателна продажна цена, както и срок за извършване на такава продажба между страните. От тогава в продължение на години нивата била ползвана и обработвана от бащата на подсъдимия - св. Шм. Ш..

През 2014 г. подсъдимият Р., пътувайки с фактическата си съпругапътьом отново посетил с. Първомайци, където се срещнал и разговарял със св. Ш., но в този разговор не станало въпрос за продажбата на земеделския имот.

След като в продължение на години въпросната нивата била обработвана от бащата на подсъдимия, без да се стигне до прехвърляне на собствеността по надлежния нотариален ред, Р. решил да се възползва от служебното си положение на кмет и дадените му от закона правомощия, с цел да прехвърли собствеността на членове на своето семейство. Като кмет подсъдимият знаел, че за да се прехвърли правото на собственост върху недвижим имот е необходимо личното присъствие на собствениците при нотариуса, а при тяхно отсъствие - е нужно пълномощно от тях с нот.заверка на подписите, заедно с декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК и по чл. 25, ал.8 от ЗННД от прехвърлителите, също с нот. заверка на подписа на декларатора. Тъй като имотът бил наследствен, за продажбата били необходими удостоверение за наследниците на починалия собственик и тяхното лично участие в продажбата, алтернативно при отсъствие - пълномощно и нот.заверени декларации от отсъстващите съсобственици. Посочените документи и документите, установяващи собствеността на имота - решение на ОСЗ и скица, били необходими в нотариалното производство по съставяне на нот.акт за покупко-продажба на недв.имот от нотариуса, в чийто район на действие се намира имота. За да осигури осъществяването на сделката по продажба, подс. Р. решил чрез съставяне на документи с невярно съдържание да даде възможност на своята фактическа съпруга- св.Ш. А.ова Бекирова и на брат си- Гюрджан М.Р., да придобият имота чрез покупко-продажба, като за целта той включил и своя племенник - св. Октай Гюрселов М.. Подсъдимият първо предложил на брат си Гюрсел - бащата на свид. Октай Гюрселов, да бъде записан като пълномощник в пълномощното от св. А. Ш., но тъй като той отказал, подсъдимият провел разговор със сина му и свой племенник - св. Октай М.. След обясненията на подсъдимия свид. Октай М. останал с убеждението, че ще участва в разпределение на имотите на дядо си и че ще получи тази нива от него, а няма да я купува от А. Ш.. В крайна сметка свид. Октай М. се съгласил да бъде посочен като пълномощник на свид. А. Ш. за продажба на нивата, като за целта предоставил личните си данни на подсъдимия.  За целта, по неустановен начин, подс. Р. се сдобил с препис на Решение № 20045 от 08.09.1998 г. на ОСЗ-Омуртаг, което, ведно с издадената за имота скица, представлявало документ за собственост на процесната нива с площ от 10.005 дка, описана по-горе. За да сведе броя на прехвърлителите по сделката до едно лице - свид. А. Ш., с когото единствено бил воден разговор за имота, и който бил предоставил преди време личните си данни на подсъдимия, подсъдимият преценил, че удостоверението за наследници, което ще се представи пред нотариуса, следва да съдържа данни само за този наследник. Предвид близката родствена връзка между семействата на подсъдимия и на св.А.Ш., подсъдимият много добре знаел, че този свидетел не е единствен наследник на починалия собственик на имота. Наред с това при разговора в дома на свидетеля също станало на въпрос, че той не е единствен наследник на баща си. Освен това, подсъдимият, като кмет на с. Кестеново, имал пълен достъп до регистъра на населението в това кметство, където били и данните за наследниците на починалия собственик на имота А. Ш. М...

Съгласно чл. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението подсъдимият, в качеството си на кмет на кметство, има правомощието да издава удостоверения въз основа на наличния регистър на населението. Въпреки наличните в регистъра на населението данни за наличието на поне 6 законни наследника на починалия собственик на имота, които данни подсъдимият в служебното си качество е бил длъжен да съобрази и удостовери, на 04.03.2014 г. Р. издал у-ние за наследници изх.№95-00- 29/04.03.2014 г.(л. 38, папка № 2, от ДП № 352/14г. на РУ на МВР гр.Омуртаг), в което като кмет на с. Кестеново, удостоверил, че след смъртта си на 06.10.1998 г., А. Ш. М.. е оставил само един законен наследник - сина си А. А.ов Ш. от с. Първомайци, общ. Г.Оряховица. Подсъдимият съзнавал изцяло неверността на удостоверението, предвид факта, че в регистъра за населението на с. Кестеново - т.1, л.1 били отбелязани поне 6 от общо седемте деца на А. М... На 21.03.2014 г. в кметство, с. Кестеново, общ. Омуртаг, подсъдимият написал собственоръчно трите имена на св.А.Ш. и положил подпис от негово име на ред "упълномощител" в документ "пълномощно", чийто текст бил написан на компютър и с което упълномощителят А. А.ов Ш. упълномощавал св. Октай М. да го представлява пред нотариус, СлВписванията, данъчна служба и други ведомства, като има право да събере документи и да продаде, дари, прехвърли и се разпореди от негово име с наследствения му поземлен имот, останал от баща му А. Ш. М.. - процесната нива от 10.005 дка, като на осн.чл. 38 ЗЗД пълномощникът имал право да договаря сам със себе си, като се подписва от името и за сметка на упълномощителя, където е необходимо. Макар и да положил лично подпис, вместо посочения упълномощител, с което напълно е съзнавал, че подписът не е положен от посоченото лице, в качеството си на кмет с правомощия по чл. 83 ЗННД подсъдимият поставил щемпел за нот.заверка на подписа на упълномощителя, като лично попълнил текста на нотариалното удостоверяване, а именно, удостоверявайки, че подписът в документа е положен пред него от лицето А. А.ов Ш.. Нотариалното удостоверяване било изведено под рег.№ 94-00-06 от 21.03.2014 г. и под същото е положен подписа на подсъдимия в качеството му на кмет . 33, пак там). Подсъдимият е поставил и подписал втора нот.заверка върху пълномощното, с която удостоверил съдържанието на "представения му от А. А.ов Ш." документ и която е изведена под рег.№ 94-00-07 от 21.03.2014 г. (на втората страница от л. 33).  На 21.03.2014 г. подсъдимият попълнил ръкописно по два екземпляра от следните декларации по образец: декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК, с нот.заверка на подписа рег.№ 94-00-08 по регистъра на Кметство-с. Кестеново, общ. Омуртаг, с която подсъдимият удостоверил, че св. А.Ш. се е подписал пред него като декларатор (л.41-42, пак там)  и декларация по чл. 25 ал.8 от ЗННД  с нот.заверка на подписа рег.№ 94-00-09/21.03.2014 г. по регистъра на Кметство-с. Кестеново, общ. Омуртаг, с която подсъдимият удостоверил, че св. А.Ш. се е подписал пред него като декларатор (л.39-40, пак там), като записал ръкописно като декларатор в тях имената на свидетеля А. А.ов Ш. и поставил подпис на декларатор от името на този свидетел. След като декларациите били готови като съдържание подсъдимият поставил върху всяка от тях щемпел и попълнил ръкописно съдържанието на същия, като по този начин извършил нот.удостоверяване на подписа на свид. А. Ш., с ясното съзнание, че този подпис не е положен от посоченото като негов автор лице. Подс. Р. се подписал в качеството на кмет върху поставените щемпели, с което оформил окончателно направените нот.удостоверявания. След като изготвил посочените документи с невярно съдържание, по предварително постигнатата уговорка със св. Октай Гюрселов М., св.Гюрджан М.Р. и св.Ш. А.ова Бекирова, подсъдимият им предоставил документите с невярно съдържание, като тримата свидетели от своя страна, без да имат представа, че документите са с невярно съдържание, на 13.10.2014 г. подали молба до свид. Св. Генчев - нотариус в гр.Омуртаг, и поискали от него да извърши нотариална сделка по покупко-продажба на недвижимия имот. При проверка на документите по заявената продажба по образуваното нот.дело № 1105/2014 г. (приложено на л.31-46, папка № 2 от ДП № 352/14 г. на РУ на МВР гр.Омуртаг) нотариус Св. Генчев извършил справка в НБ "Население" и установил, че освен посочения в удостоверението за наследници А. А.ов Ш., има и други лица - наследници на починалия А. Ш. М... Това предизвикало в нотариуса съмнение относно верността на представеното пред него у-ние за наследници, поради което той отказал да изповяда сделката и на същия ден - 13.10.2014 г., подал уведомление до РП - Омуртаг, към което приложил и копие от удостоверението за наследници. От извършените на ДП две графологически експертизи се установило, че ръкописните текстове в щемпелите за нотариална заверка на подписите, положени върху следните документи: пълномощно с нотариална заверка № 94-00- 06/21.03.2014 г., с което А. А.ов Ш. упълномощава Октай Гюрселов М., два броя декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от ЗННД с нот.заверка на подписа per. № 94-00-09/21.03.2014 г. от името на А. А.ов Ш. от с.Първомайци, общ.Горна Оряховица, два броя декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, с нот.заверка на подписа per. № 94-00-08/21.03.2014 г. от името на А. А.ов Ш. от с.Първомайци, са изпълнени от подсъдимия Ф.М.Р., както и че подписите в графата „кмет" в поставените щемпели на посочените документи и този в удостоверение за наследници изх.№ 95-00-29/04.03.2014 г. на А. Ш. А.ов, б.ж на с. Кестеняво, общ.Омуртаг, са положени от подсъдимия Ф.Р..

В заключението на експертизата по протокол 2 от 07.01.2015 г., експертът е дал заключение, че ръкописният текст        "А. А.ов Ш." на ред "упълномощител" в посоченото пълномощното и на редовете "декларатор" в посочените две декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25 ал.8 от ЗННД името на А. А.ов Ш. от с.Първомайци, общ.Горна Оряховица и в двете декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК от името на А. А.ов Ш. от с.Първомайци, общ.Горна Оряховица, не са изпълнени от А. Ш., а подписите, положени в тези документи на редовете за „упълномощител", респ. „декларатор" не са изпълнени от А. Ш.. 

Според заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната цена на процесния недв.имот към 13.10.2014 г. е в размер на 3 502,00 лв.  В съдебното производство, ОРС допуснал нова съдебно - почеркова експертиза, чието заключение съдът приел като компетентно изготвено и според същото подписите, положени до номера 2 и 3 на ред "продавачи" в договор за продажба на недвижим имот от 23.03.2005 г., приложен по делото, не са положени от посочените под тези номера лица - А. А.ов Ш. и Емине А.ова Даудова.

При  описаната фактическа обстановка, ОРС е приел, че целения от подсъдимия Р. престъпен резултат не е настъпил, въпреки представянето на документите с невярно съдържание на 13.10.2014г. пред нотариус Генчев, тъй като не е последвало разпореждане с недвижимото имущество поради отказа на нотариуса да извърши покупко-продажбата на недвижимия имот. Недовършеността на деянието не се дължи на отказ на подсъдимия да осъществи състава на престъплението, а поради настъпване на стоящи извън волята на дееца причини.

Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Всички доказателсктва са анализирани от ОРС поотделно и в тяхната съвкупност. В съответствие с изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други гласни доказателства. Първостепенният съд правилно е установил и възприел правно релевантните факти, като фактическата обстановка е очертана в нужния обем. Описаните по-горе факти по отношение на развитието и протичането на събитията са убедително изведени от анализа на събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира основание да променя констатациите на първоинстанционния съд. ТОС изцяло възпрема аргуменирания анализ относно кредитиране на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тях, чрез използване на правилата на формалната логика; както и преценката на събраните доказателства за съответните релевантните факти чрез назначените графологични експертизи.

Въззивният съд извърши на осн.чл. 13, 14, 18 и 107 ал. 3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство. Основното възражение в жалбата и позицията на защитата на подсъдимия е относно наличието на умисъл за състава на чл. 212 ал. 2 от НК и в тази връзка оплаквания за необоснованост и недостатъчно съвкупен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и приети графологични експретизи, като се позовава на неправилно установена фактическа обстановка.

Приетата по делото СГЕ относно писмения договор за продажба на недв.имот от 23.03.2005 г., е обоснована и категорична, че положения под името на св.А.Ш. подпис не е положен от него. В с.з. от 09.06.2017 г. вещото лице е посочило, че макар да има лека прилика в началото на изпълнение на двата подписа род № 2 и № 3 на „продавачи" в договора със сравнителните образци, взети от А. Ш., но по описаните в експертизата общи белези като степен на обработеност, темп на движение, разтегнатост по хоризантала и другите посочени частни белези е описал разликите, поради което и заключението му е, че подписите не са положени от посочените лица (св. А.Ш. и св. Е.Даудова). В самата СГЕ, назначена в хода на съдебното производство по НОХД № 50/2016г. - л.29-31) в.лице също е категорично: „посочените признаци (подробно описани поотделно в СГЕ) са характерни, устойчиви, индивидуализират почерка и в своята съвкупност са достатъчни за да се направи извода, че подписът - обект на изследването и подписите от сравнителния материал от името на А. Ш. са положени от различни лица.

В тази връзка, с оглед и приетата СГЕ, която е компетентна, обоснована и категорична, съдът кредитира изцяло показанията на св. А.Ш. относно уговорките между него, от една страна и от друга страна подсъдимия и баща му при предаването на сумата от 500.00лв., за която не се спори, че е получена от св.А.Ш.. Показанията на св.А.Ш., че през 2005 г. при получаването на сумата е подписан не договора от 23.03.2005 г., написан на пишеща машина (в оригинал - л.51 от приложеното НОХД 67/2015 г. на ОРС), а ръкописна разписка върху лист от тетрадка, малък формат, кореспондират и с показанията на св. Ш. Бекирова (фактическа съпруга на подсъдимия)- вж. показанията й от с.з. от 28.04.2016 г. по НОХД 50/2016г. ОРС - на л.23, ред 20-24 отгоре надолу).

Въззивната инстанция споделя изцяло доводите на районния съд да не кредитира показанията на св. Ш. Бекирова и св.Шм. Ш.. При съвкупния преглед на всички събрани доказателства правилно съдът е кредитирал показанията на св. А. Ш., съдържащи данни, разминаващи се с изложените данни както в обясненията на подсъдимия,   така и в показанията на св. Шм. Ш. (негов баща). Съображенията на съда да кредитира показанията на св. А. Ш. са, че свидетелят е категоричен, че не се е договарял с подсъдимия за продажба на наследствената му нива, а за предоставяне да я ползват и обработват, с уговорка за една евентуална бъдеща продажба и доплащане, предвид заплатената сума от 500.00лв. Показанията му се подкрепят от тези на св.Емине Даудова - негова сестра, като в тази насока правилно и обосновано съдът е обсъдил възраженията на защитата за противоречия в поканията й в с.з. и на предварителното производство по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НК - при прочитане на показанията й, дадени на ДП, същата е уточнила, че записващият полицай не е записал точно казаното от нея, тъй като и тогава тя била казала, че брат й й се е обадил, за да каже, че дава нивата да се работи, а не да я продава. Тези показания кореспондират и с приетото по делото заключение на назначената в хода на съдебното производсто СГЕ относно оспорения договор за продажба от 23.03.2005 г. (обсъдено по-горе в мотивите).

Обосновано съдът е преценил показанията на св. Ш. Бекирова и св. Шм. Ш. в частта им относно проведените между подсъдимия и св. А. Ш. разговори за нивата, като тенденциозни и в подвкрепа на защитната теза на подсъдимия, предвид родствената връзка баща - син, респ. факта на фактическо съжителство между подсъдимия и свидетелката.

 Необосновано е и оплакването на защитата на въззивника, че съдът не е отчел обстоятелството, че нивата е заплатена, наследниците са си получили парите и не го оспорват, а всички тези хора твърдят, че са получили тези пари чрез единия от наследниците. Такива доказателства по делото не са събрани. Нещо повече, сам подсъдимият в обясненията си в о.с.з. от 28.04.2016 г. пред първоинстанционния съд е заявил, че след плащането на 500-те лв. „разбрах, че А. не е дал никакви пари на останалите наследници" - стр. 4 от протокола (л. 21-втора страница от НОХД 50/2016 г. на ОРС.

При правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въз основа на комплексния анализ на всички доказателства, обсъждайки визираните от защитата противоречия в показанията на част от свидетелите, както и  обясненията на подсъдимия (ОРС е обсъдил всички  доказателства по делото, отделил е спорните от безспорните такива, като  е изложил и детайлни мотиви на кои доказателства дава вяра, и на кои не), дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпно деяние изцяло се споделя от въззивния съд, с изключение на приетото, че се касае за продължавано престъпление.

 ОРС е приел, че  подсъдимият е извършил престъпление по чл.  212 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК, като му е наложил наказание от две години „лишаване от свобода", изтърпяването на което наказание на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

След извършения самостоятелен анализ от въззивната инстанция на доказателствата по делото, съдът намира, че действително подсъдимият е извършил престъпление по чл.212 от НК. Налице доказателства, обосноваващи извод да се приеме, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като опит по чл.18 ал.1 от НК, а не по чл.18 ал.3 от НК, тъй като същото е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

Престъплението е двуактно, т.е. неговото изпълнително деяние е сложно и включва реализирането на два отделни акта от дееца, а именно: съставянето на документ с невярно съдържание и съзнателно даване на възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество.

По отношение възражението в жалбата, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като документно престъпление по чл.308 от НК, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно - установено е по безспорен начин, че документите с невярно съдържание са съставени именно, за да се даде възможност на близките на подсъдимия да получат принадлежащия на наследниците на А. Ш. М.. недвижим имот. Доказателствата по делото опровергават тезата, че бащата на подсъдимия е закупил процесния имот през 2005 г.

Останалите доводи и оплаквания защитата отнася към становището си за преквалификация на деянието като такова по чл. 212 ал. 6 във вр. с ал. 2 от НК.

Тези оплаквания са неоснователни.

От обективна страна подс. Р. е съставил официални удостоверителни документи с невярно съдържание - нотариална заверка на пълномощно от името на А. А.ов Ш., с нот.заверка № 94-00-06/21.03.2014 г., два броя декларации за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от името на А. А.ов Ш. нот.заверка № 94-00-09/21.03.2014 г., два броя декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от името на А. А.ов Ш. село Първомайци, общ. Горна Оряховица, ул. „Пирин" № 8 с нот.заверка № 94-00-08/21.03.2014 г. и у-ние за наследници на А. Ш. М.., ЕГН **********,***, изведено под № 95-00-29/04.03.2014 г. по регистъра на Кметство с. Кестеново, общ. Омуртаг.

По отношение на нотариалните заверки на подпис на посочените пълномощно и декларации е несъмнено, че удостоверяват невярно обстоятелство: а именно, че подписите на тези документи са положени от А. А.ов Ш.. Също така безспорно е, че удостоверението за наследници съдържа изявление, което не отговаря на действителността, а именно, че  починалият наследодател  А. Ш. М.. има само един наследник -А. А.ов Ш., негов син. И това обстотялство не се оспорва от подсъдимия, установява се и от направените справки от регистъра на населението и останалите писмени доказателства. Установява се също, че подсъдимият е започнал изпълнението и на втория акт от изпълнителното деяние - даване възможност на своята фактическа съпруга, Ш. А.ова Бекирова, и брат си, Гюрджан М.Р., да получат без правно основание чуждо недвижимо имущество, а именно - процесната нива, собственост на наследниците на А. Ш. М.., на стойност 3 502,00 лева. Това подсъдимият е направил, като предоставил на фактическата си съпруга и племенника си изготвените от него документи, които следвало да бъдат представени пред нотариус за изповядване на договор за покупко-продажба, по силата на който имотът да премине в собственост на  Ш. А.ова Бекирова и Гюрджан М.Р. (брат на подсъдимия).

Авторството на деянието се установява както от заключенията на назначените в досъдебното производство съдебно-почеркови експертизи, така и от гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия и свидетелските показания.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл - той е съзнавал, че изброените по-горе официални удостоверителни документи съдържат изявления, които не отговарят на обективната действителност, и че като ги предостави на св. Ш. Бекирова и св. Октай М., те ще ги представят пред нотариус, за да бъде прехвърлен имотът. Подс. Р. е целял именно този резултат - имотът, принадлежащ на  наследниците на А. Ш. М.., да премине в собственост на фактическата му съпруга и брат му. Деянието е останало на фазата на опита поради независещи от дееца причини, обсъдени по-горе в мотивите.

Подсъдимият е знаел, че св. А. Ш. не е единствен наследник на починалия собственик на нивата, и като кмет напълно е съзнавал обществено опасния характер на деянието, което е извършил чрез съставянето на документите, посочени по-горе и извършените нотариални удостоверявания, както и е предвиждал и съзнавал обществено опасните  последици, изразяващи се в придобиването на имот без знанието и участието на собствениците в продажбата на същия, сътветно придобиването му от неговата фактическа съпруга и брат му, без правно основание. Неоснователен е довода на защитата на въззивника, че „образно казано, сбъркал е процедурата"- като вместо баща му да се снабди с нот.акт по обстоятелствена проверка за придобиване по давност на имота, подсъдимият действал по указания начин. Този довод не е просто омаловажаване на деянието, а по-скоро  свободна интерпретация на извършеното от подсъдимия. Изтъкнатото обяснение, че подсъдимият е действал със съзнанието, че баща му е купил нивата преди години и с действията си Р. е целял да уреди разпределението на бащиното имущество (съобразно изричната воля на бащата, позовавайки се на обичайното право в малките населени места и дължимото уважение и спазване на волята на бащата в семейството) между себе си и братята си, не съответства на събрания доказателствен материал. Ако действително подсъдимият е действал със съзнанието, че баща му е собственик на процесната нива, то е следвало да се извърши сделка, по която бащата да е прехвърлител, а приобретателите  по сделката- отново да са същите, какъвто е бил замисъла. Ако това е било така остава и въпроса, защо подсъдимият сам не е участник в сделката, а такъв е неговата фактическа съпруга, която не е част от семейството. Освен това в показанията си в с.з. на 28.04.2016 г.  св. Октай М. (пълномощник на наследника А. М., съгласно представеното пълномощно, с извършеното от подсъдимия нотариално удостоверяване на подписа на св.А. М.) заявява, че е останал с впечатлението, че нивата я взема от дядо си, а не че я купува от А. - по планираната сделка, при сключването й този свидетел действа като пълномощник на продавача, а не като лице, което придобива имот. В показанията си св. Ш. Бекирова заявява „не знам, не мога да кажа защо аз трябваше да се окажа купувач на имота", „аз участвах фиктивно като купувач в тази сделка", „аз щях да бъда реалния собственик на нивата". Предвид гореизложените доводи, въззивната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че при извършване на деянието подсъдимият ясно е съзнавал, че с евентуалното придобиване на това имущество от лицата, които е било предвидено да са купувачи по сделката, същите придобиват имущество без правно основание, и с тази сделка се увреждат останалите сънаследници на починалия собственик на нивата (с оглед и изложените по-горе мотиви).

В случая не са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 212, ал. 6 НК, касаеща маловажни случаи на документна измама, в какъвто смисъл са подробно изложените доводи от защитата на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК „Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид". На преценка подлежат смекчаващите вината обстотялства, както и вредоносните последици.

В настоящия казус липсата на вредни последици се дължи единствено на факта, че престъплението е останало недовършено по независещи от дееца причини. Обществената опасност на деянието следва да бъде съобразена с оглед характера на предмета на престъплението, който в конкретния случай е чужд недвижим имот на сравнително висока стойност. Следва да бъде отчетен и фактът, че подсъдимият е изготвил не какви да е, а официални удостоверителни документи с невярно съдържание, което също завишава степента на обществена опасност на извършеното, в сравнение със случаите, в които се съставят напр. неистински частни документи. Наред с това заеманата от подсъдимия длъжност „кмет" и наличието на подобни специални знания дава основание към него да се отправят едни по-завишени изисквания при изготвянето на документи в кръга на професионалната му дейност, отколкото към редовите граждани.

 При оценката на обществената опасност на самия деец следва да бъде отчетен фактът, че той е осъждан за престъпление против собствеността. При това изтърпяното наказание „пробация" очевидно не е постигнало целения възпитателен и възпиращ ефект върху поведението на подсъдимия, след като по-малко от година след изтърпяването му ( 05.09.2013 г.) подсъдимият е извършил ново престъпление. Действително пред въззивния съд са представени доказателства за положителните характеристични данни на подсъдимия - характеристика от кмета на Община Омуртаг, но те не биха могли да се съобразят извън контекста на извършеното престъпление и предходната съдимост на подсъдимия. Същото важи и за изтъкнатия пред въззивната инстанция факт, че подсъдимият изпълнява съвестно и добре задълженията си като кмет, следва като е преизбиран за четири мандата на тази длъжност, че помага на съселяните си.

Предвид изложеното, съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на подсъдимия, не може да обоснове извод за значително занижена степен на обществена опасност както на конкретното деяние, така и на конкретния деец и не дава основание за определяне на извършеното от подс. Р. като маловажен случай. В такава насока са и мотивите на постановеното по реда на чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК решение № 135/29.05.2017 г. по НДВ № 114/2017 г. на Апелативен съд - Варна.

Ето защо правилно и обосновано районният съд е определил наложеното с обжалваната присъда наказание при превез на смекчаващите отговорността обстоятелства, налагайки наказание в размер на специалния минимум от 2 години, посочен в разпоредбата на чл. 212 ал.1 от НК, към чиято санкционна част препраща чл. 212 ал. 2 от НК - самопризнанията на подсъдимия, изразеното съжаление и критичност по отношение на извършеното; отчетено е като смекчаващо обстоятелство в определен смисъл и обстоятелството, че процесният имот е обработван в продължение на около 10 години от бащата на подсъдимия, с уговорката в определен момент да бъде закупен от него, което означава че подсъдимият не е целял да постигне облагодетелстване на другите лица с имот, с който те нямат никакви допирни точки; съобразено е и обстоятелството, че извършеното от подсъдимия престъпление е приключило във фазата на опита, като не е настъпил визирания в закона престъпен резултат, към които следва да се отчетат и добрите характеристични данни в приложената характеристика от кмета на община Омуртаг, представена във въззивното производство. Районният съд правилно е съобразил, че като отегчаващи обстоятелства следва да бъдат ценени предходното осъждане на подс. Р., заеманата от него длъжност, както и фактът, че се е възползвал от нея при осъществяване на престъплението.

Въззивната инстанция не приема за правилен извода на пъвоинстанционният съд, че  извършеното от подсъдимия деяние е извършено при условията на чл. 26 ал.1 от НК „продължавано престъпление". Макар подсъдимият да е изготвил четири документа с невярно съдържание, което е станало в различни дни - т.е. през непродължителен период от време (подробно описани при приетата фактическа обстановка), всяко от тези отделни действия  по изготвяне на различните документи с невярно съдържание, осъществени посредством служебните възможности на подсъдимия, е било насочено именно към постигане на крайния престъпен резултат - получаване без правно основание на чуждия имот от близките на подсъдимия. Целта на извършеното деяние е била други лица - неговите близки (фактическата му съпруга Ш. А.ова Бекирова и брат му Гюрджан М.Р.) да получат без правно основание чуждо недвижимо имущество - процесната нива. Всеки от изготвените четири документа с невярно съдържание е бил насочен към постигане на крайния престъпен резултат, но  дори и без един от описаните документите този резултат не би  бил достигнат, поради което следва да се приеме, че  изготвените от подсъдимия четири неистински документа представляват едно деяние, което цели  получаване без правно основание чуждо движимо имущество от неговите близки роднини. С оглед на горното, присъдата само в тази й част - приложение на чл. 26 ал. 1 НК следва да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, а в останалата част - потвърдена.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ИЗМЕНЯ присъда № 65/14.07.2016 г., постановена по НОХД № 50/2016 г. по описа на РС-Омуртаг,  с която подсъдимият Ф.М.Р. ЕГН **********,***, заемащ длъжността „кмет" на с. Кестеново, община Омуртаг,  е осъден за престъпление по чл. 212 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр.с чл. 26 ал.1 и чл. 18 ал. 1 вр. с чл.54 от НК и му е  наложено наказание от две години „лишаване от свобода",  изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години, КАТО:

          ОТМЕНЯ същата САМО В ЧАСТТА, в която Ф.Р. е признат за виновен в това, да е действал при условията на чл.26 ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА в тази част на обвинението.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                               

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.                                                                             

 

 

 

-

Начало на блога

Това е част от Наказателно производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1774

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.