Решение №393/26.09.2011 по дело №1813/2011 на ВКС, НК, III н.о. - чл. 212, ал. 1 НК

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-

Резюме. С присъда № 877/08.12.2010г. по НОХД №1646 по описа на Районен съд - Видин за две хиляди и осма година С.И.К. е осъден на 1 година условно по чл. 212, ал. 1 НК (става дума за крадена кола с фалшиви документи). Въззивният съд потвърждава присъдата. ВКС отменя решението на въззивния съд, оправдава осъдения и възобновява делото.

Най-важното от решението

(хубави обяснения за чл. 212, ал. 1 НК)

Ролята на документа, използван като средство на документната измама по чл. 212 ал.1 от НК, е да създаде привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху него. По този начин документът / неистински, с невярно съдържание или преправен/ е средството, способът, чрез който пострадалият се въвежда в заблуждение и именно той го мотивира да се разпореди със своето имущество в полза на субекта на престъплението. Това престъпление от субективна страна може да бъде извършено само с пряк умисъл - деецът трябва да съзнава, че използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, че с този документ той въвежда в заблуждение измаменото лице, както и че ще получи чуждото имущество /на заблуденото лице/ именно в резултат на въвеждането му в заблуда чрез представения документ. (Е, щом е така, значи в РП-Плевен шест години разследват, дали Станимир, съзнавайки, че използва неистинско пълномощно, е въвел в заблуждение майка си - неговата майка, не моята - да се разпореди с около 5000 лв, за да купи земите на моята майка. А майка ми е била въведена в заблуждение от Станимир при разговор на масата в трапезарията в дома ѝ, че ако се подпише на 2-3 места, Станимир ще може да си уреди документите за собственост върху малкия парцел от около 3 дка и да си засади орехова градина. Това си е най-обикновена измама по чл. 209 НК. Защо не я разследват? - бел. блогър, 12.05.2019)

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември 2011 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретаря ...........Л. ГАВРИЛОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Я. ГЕБОВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1813/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на осъдения подсъдим С. И. К. за възобновяване на производството по ВНОХД № 17/2011 г. по описа на Видинския окръжен съд, по което е било постановено решение, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.

С първоинстанционна присъда № 877, постановена от Видински районен съд на 08.12.2010 г. по НОХД № 1646 по описа за 2008 г., подс. К. e бил признат за виновен в това, че на 29.12.2006 г. в [населено място] пред сектор „КАТ-ПП" при ОД на МВР - Видин чрез използване на неистински документ - договор за покупко-продажба на МПС от 28.12.2006 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - л.а. „Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ" с ДК [рег.номер на МПС] , на стойност 23 000 лева, собственост на М. С. М. с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 212 ал.1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието на осн. чл. 66 ал.1 от НК било отложено за срок от три години.

С въззивно решение № 36 от 11.03.2011 г. присъдата била потвърдена от Окръжен съд -гр.Видин.

Искането за възобновяване, подадено от името на осъдения, релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. С него се прави искане за възобновяване на производството по делото, отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. Доводите се аргументират с твърдението за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на осъдения К. - обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, неустановяване по надлежния ред на размера на причинената щета от деянието, неизвършване на разпит на ключов свидетел С. К., липса на мотиви във въззивния съдебен акт относно прекия умисъл на осъдения,

неотговаряне на защитните доводи на подсъдимия, направени пред въззивния съд. Нарушението на материалния закон се поддържа с оглед твърдението за несъставомерност от обективна и субективна страна на деянието, осъществено от К., като престъпление по чл. 212 от НК.

Пред касационната инстанция защитата поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането в частта му относно претенцията за отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като намира, че въззивният съд не е отговорил на възраженията на защитата, направени в производството пред него, както и на доводите за несъставомерност на деянието.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Искането за възобновяване е подадено в срока по чл. 421 ал.3 изр. 1 от НПК, поради което е допустимо.

Искането е и основателно.

Проверката на съдопроизводствените действия на двете предходни инстанции, както и на направените въз основа на събраните доказателства правни изводи, сочи на наличието на твърдените от искателя касационни основания. Допуснати са както съществени процесуални нарушения, така и нарушение на материалния закон.

Приетите за установени фактически положения от двете инстанции - Видински районен и Видински окръжен съдилища, не сочат на наличието на елементите от състава на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК. Поведението на осъдения, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки инстанциите по фактите не са се отклонили, не съставлява престъпление по възведеното обвинение, доколкото то е изначално несъставомерно като престъпление по чл. 212 ал.1 от НК. И двете предходни инстанции не са се съобразили при направата на своите правни изводи със задължителните указания, дадени в ПП ВС №8/1978 г. и ТР ОСНК на ВС №13/1973 г.

За осъществяване на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК, което е съставно престъпление, е необходимо на първо място, деецът да използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, а на второ място - да получи чуждо имущество, което вследствие на акта на имуществено разпореждане преминава от фактическата власт на пострадалия във фактическата власт на субекта на престъплението. Ролята на документа, използван като средство на документната измама по чл. 212 ал.1 от НК, е да създаде привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху него. По този начин документът / неистински, с невярно съдържание или преправен/ е средството, способът, чрез който пострадалият се въвежда в заблуждение и именно той го мотивира да се разпореди със своето имущество в полза на субекта на престъплението. Това престъпление от субективна страна може да бъде извършено само с пряк умисъл - деецът трябва да съзнава, че използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, че с този документ той въвежда в заблуждение измаменото лице, както и че ще получи чуждото имущество /на заблуденото лице/ именно в резултат на въвеждането му в заблуда чрез представения документ.

Фактите, приети за установени от двете инстанции, които не се различават, отнесени към състава на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК, не могат да запълнят неговия фактически състав. На първо място, действително се касае в конкретния случай до неистински документ, доколкото договорът за покупко-продажба на МПС /приложен на л. 25 от НОХД № 1646/2008 г. на ВдРС/ е установено по несъмнен начин, че е неистински документ. За да изпълни той ролята на средство за осъществяване на престъпление по чл. 212 ал.1 от НК, е необходимо чрез него да е въведено в заблуждение лице /частно такова или длъжностно/, което именно поради документа да реши да извърши имущественото разпореждане - да прехвърли автомобила на подс. С. К.. В случая обаче по делото неистинският документ е представен пред КАТ-Видин. Целта на представянето му е била не да се извърши разпореждане с този автомобил - да премине от фактическата власт на заблудения /КАТ/ във фактическа власт на подсъдимия. С представянето му подс. К. е целял да изпълни изискването за регистрационен режим на превозното средство пред КАТ, но не тази служба е органът, който въз основа на документа извършва имуществено разпореждане с автомобила и той не преминава във фактическа власт на подсъдимия вследствие на действия на органите на КАТ. Представянето на договора за покупко-продажба на автомобила пред КАТ е имало за цел да създаде увереност в длъжностното лице от тази служба, че автомобил Мерцедес Спринтер 213 с ДК [рег.номер на МПС] е променил собствеността си именно чрез удостоверената с документа покупко-продажба, поради което тази промяна следва да бъде регистрирана в КАТ, където да бъде издаден нов талон за автомобила. С това обаче не се извършват никакви разпоредителни действия от страна на КАТ, чрез действията на длъжностното лице автомобилът не излиза от патримониума на КАТ - Видин и не преминава във фактическа власт на подсъдимия, поради което и не може да бъде осъществен фактическия състав на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК. На второ място, престъплението не е осъществено и от субективна страна. В отговорност на осъдения е вменено използването на неистински документ, тъй като нито подписа на продавач е на М. М., нито подписът и печатите, посочени като такива на нотариус М. И., са нейни. Извън вниманието на съдебните инстанции е останал фактът, че подс. К. не е присъствал при съставянето на договора и нито е имал визуален контакт с лицето, вписано в него като продавач, нито е знаел къде е подписан договорът. По делото няма спор относно фактите, че С. К. е лицето, което му е предоставило договора вече подписан от продавача и нотариуса и че е създал убеждението у него, че този документ е изготвен в присъствието на вписания в него продавач, който го е и подписал, както и че това е станало пред нотариус. По този начин е невъзможно въз основа на събраните доказателства да се приеме, че подс. К. е съзнавал, че използвания от него документ е неистински.

Друг е въпросът, че в случая договорът за покупко-продажба на МПС е освен неистински и документ с невярно съдържание. Безспорно е , че в него са отразени неверните обстоятелства, че продавачът М. и купувачът К. /подсъдимия/ са се явили в кантората на нотариус И., пред която са положили подписите си. Не съответства на обективната действителност и обстоятелството, че М. е изразил воля за продажба на автомобила на подсъдимия К., за което последният му е заплатил сумата от 23 хиляди лева. Всички тези обстоятелства, включени в съдържанието на документа, са съзнавани от подсъдимия, че са неверни. Въпреки това, той е използвал този документ, за да удостовери извършената сделка и прехвърлянето на собствеността на автомобила, като се легитимира като собственик. Тези факти биха могли да послужат за подвеждането на К. под отговорност за престъпление по чл. 316 от НК. Те обаче не са описани в съдържанието на внесения срещу него обвинителен акт, нито инкриминираният документ - договора за покупко-продажба на МПС, е инкриминиран като документ с невярно съдържание. По тези факти подс. К. не се е защитавал, нито е съзнавал, че те могат да ангажират отговорността му за престъпление, различно от това, за което е обвинен. Поради това не би могло в хода на настоящето производство съдът да преквалифицира деянието като по-леко наказуемо престъпление от това, за което вече е бил обвинен, доколкото това несъмнено би нарушило правото на осъдения да се защити /вж делото „П. срещу България"/.

Поради това при констатираната несъставомерност на деянието като престъпление по чл. 212 ал.1 от НК, за което К. е бил признат за виновен, единствената правна възможност е касационният съд да упражни правото си по чл. 425 ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Това означава да възобнови производството по делото, да отмени въззивното решение, с което е била потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда, и да оправдае подс. К. по обвинението, по което е бил признат за виновен. Упражняването на това правомощие е възможно предвид обстоятелството, че ВКС констатира, че фактическите положения по влязлата в сила присъда не сочат деянието да представлява престъпление, т.е. налице са основанията на чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

С оглед на това становище на касационния състав не се налага връщането на делото за ново разглеждане на въззивния съд, независимо, че се констатират твърдените от защитата съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на осъдения. Без да се навлиза в подробности относно довода за неизясняване на обстоятелството кое е пострадалото от деянието лице и че то не е призовано и конституирано като страна, ВКС намира, че това обстоятелство, както и всички защитни аргументи, включително и тези, които касаят приложението на материалния закон, не са получили отговор във въззивното решение, така, както изисква чл. 339 ал.2 от НПК. С това безспорно е нарушено правото на защита на осъдения, а то е съществено процесуално нарушение. То обаче не налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на въззивното производство, тъй като с оправдаването на осъденото лице от настоящия съд се санират всички допуснати нарушения, ограничили правото му на защита в предходните стадии на съдебната фаза на процеса.

Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че са налице сочените в искането за възобновяване нарушения на материалния и процесуални закони, които представляват основание за възобновяване на производството по делото и оправдаване на осъдения С. К..

С оглед на това и на основание чл. 425 ал.1 т.2 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА

производството по ВНОХД № 17/2011 г. по описа на Видинския окръжен съд.

ОТМЕНЯ

въззивно решение № 36 от 11.03.2011 г. , с което е била потвърдена първоинстанционна присъда № 877/08.12.2010 г., постановена по НОХД № 1646/2008 г. п о описа на Видински районен съд, като вместо това

ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН

подс. С. И. К. и го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 212 ал.1 от НК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

 

 

 

 

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1775

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.