Мотиви по НОХД 2422/2009г по описа на РС-Русе

Резюме. Това е делото със заблудения русенски нотариус, за което ВКС се е произнесло, че нотариусът не може да бъде адресат на измама Интересното е, че съдиите от Русе никъде не са писали, че 2-те заблудени нотариуски са били адресати на измама, а че просто са били заблудени - разликата е голяма. Браво на русенските съдии! Жалко, че ВКС са се изложили.

-

Русенска районна прокуратура е обвинила Г.А.Ч. в това ,че :

В периода 29.12.2001 год. - 19.03.2003 год. в гр. Русе в условията на продължавано престъпление - на два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у:

П.Т. - нотариус рег. № 220, с район на действие РС - Русе заблуждение, че има правно основание да получи от В.Х.Й. и Й.Б.Й. като дарение недвижим имот - 120/236 идеални части от дворно място, цялото с площ 236 кв. м., находящо се в гр. Русе, съставляващо УПИ I - 550 в кв. 254 по плана на гр. Русе, на ул. „............." №..... и с това причинил на Т.С.П. и С.Н.Б. имотна вреда в размер на 21 304, 90 лв. и

П.Ш. - нотариус рег. № 215, с район на действие РС - Русе заблуждение, че има правно основание да получи от В.Х.Й. и Й.Б.Й. като дарение недвижим имот - самостоятелна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена в съсобствено дворно място, представляващо УПИ I - 550 в кв. 254 по плана на гр. Русе, на ул. „........................" №........... и с това причинил на Т.С.П. и С.Н.Б. имотна вреда в размер на 8 925 лв. - общо в размер на 30 229, 90 - големи размери - престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2, ал 2 НК 

На 01.04.2002 г.съзнателно се е ползвал пред Община Русе- Дирекция ТСУ от неистински частни документи- Архитектурен проект „ ремонт" на съществуваща сграда в гр. Русе, парцел I-1550, кв. 254 на ЕТ „........................", състоящ се от архитектурно заснемане на съществуващо положение, чертеж на разпределение на сутерен, етаж, вертикален разрез, фасада към улицата и странична фасада с отбелязване върху проекта, че важи и за 2002 г.и обяснителна записка към проекта на която бил предаден вид, че са съставени от проектант А.П., като на него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК

и

В периода 29.12.2001-19.03.2003г, в гр. Русе в условията на продължавано престъпление - на два пъти, съзнателно се е ползвал от официален документ- НА № 192, том II, рег. 16228, д. № 1267 от 29.12.2000 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му- нотариус Ц.М. , рег № 180 с район на действие РРС, в който били установени неверни обстоятелства- че В.Х.Й. е собственик по давностно владение на недвижим имот- 120/ 236 идеални части от дворно място, цялото с площ 236 кв.м., находящо се в гр. Русе, съставляващо УПИ I- 550 в кв. 254 по плана на гр. Русе, на ул. „...................№..........., заедно със застроената в предната северна част на двора до ул. „........................ №........... самостоятелна жилищна сграда с площ 60 кв.м., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, като от него отговорност за самото му съставяне не може да се търси и случаят не е маловажен- престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2, ал. 2 НК

В хода на съдебното производство на основание чл. 81 ал.3 вр.чл.80 ал.3 вр.ал.1 т.4 НК след изрично искане на подсъдимия е прекратено наказателното производство досежно повдигнатото му обвинение по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК

Прокурорът поддържа обвинението

По делото са конституирани като частни обвинители  Т.С.П. и С.Н.Б., които лично и чрез повереника си -адв.Г.Д. поддържат обвинението по  чл. 210, ал.1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2, ал 2 НК 

Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения

Съдът на база събраните доказателства счита за установена следната фактическа обстановка:

Подс.Г.А.Ч. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан.

Подсъдимият се познавал със св. В.Й., тъй като били съученици. През 1992г се запознал със св. Т.П.

В началото на 1997 год. в имот с номер УПИ I - 1550, кв. 254 по плана на гр. Русе, целият с площ от 258 кв. м., находящ се на ул. „........................." №.......... построени няколко сгради (съобразно отразеното в Акт № 233/27.08.2003 год. на Община - Русе и приложена скица към него (копия от същите са приложени в т. І, л. 103 -104 от делото) и скица № 448/05.04.2005 год. на Община Русе - (приложена в т. І, л. 169 от делото), като собствеността върху тях и дворното място била разпределена както следва:

Св. Т.П. притежавала в имот с номер УПИ I - 1550, кв. 254 по плана на гр. Русе, находящ се на ул. „........................" №............  право на собственост върху цялото дворно място - от 258 кв. м., заедно с построените в него двуетажна масивна постройка със застроена площ от 110 кв.м., масивен гараж от 15 кв. и масивна сграда - склад от 23 кв.м.. Собствеността върху посоченият имот св. П. придобила чрез възстановяване на собствеността от държавата на одържавени имоти (ЗВСВНМРСА) и по наследство от С. Б. и Ц. К. - Заповед № Ц 94-00-0033/30.03.1992 год. за деактуване на държавен имот на Министъра на финансите, Заповед № 786/29.05.1992 год. на Кмета на Община Русе и НА 19, т. ХІІІ, н. дело № 6 669/1996 год. но нотариус Ц. М., с район на действие при РС - Русе. Последната през 1992 год. год. с НА № 172, том XXII, н. дело № 7377/08.12.1992 г. и прехвърлила ½ от собствеността си върху посоченото дворно място и част от етаж в масивната двуетажна постройка на дъщеря си - св. С.Б. (копия от същите са  приложени в т. І, л. 91 -92 от делото.).

Наследодателят на св.П. - С. Б. ,съгласно н.акт № 117/1936  е закупил на публичен търг чрез съдия изпълнител принадлежащи до тогава на Н. Б. 1/3 ид.част от двуетажна масивна постройка с маза,два дюкяна,клозет на първи етаж, на втори етаж три стаи, кухня, клозет, тераса общо от 119кв.м. , една паянтова постройка от две стаи,бечова,антре застроени на около 60 кв.м.  с двор на двете построики около 350кв.м.при граници на имота: наследници на С. К., ул..............., ул......................  Съгласно н.а 167/38г С. Б. е закупил чрез публичен търг принадлежащи на Н. Б. и оставащите 2/3 от двуетажната масивна постройка, находяща се на ул.С. №.... площ около 110кв.м.,застроена на около 236,80кв.м. дворно място,в двора на същата къща имало друга едноетажна паянтова къща застроена на около 43кв.м. и една паянтова постройка ,служеща за пералня и клозет при същите граници на имота. Двата нотариални актове били вписани съгласно тогава действащия Правилник за вписванията и била издадена и скица тогава на парцел IX- 24 в кв.304 по плана на града ,в която е отразено че дворното място заедно с постройките заема 236кв.м., масивната двуетажна сграда заема 110,30кв.м., постройката -едноетажна паянтова заема 43,30кв.м. ,а лятната постройка на южната граница на имота е от 8 кв.м. Между двете къщи имало проход /тунел/с ширина от 1,10 м, който се образувал от стената на стълбището на двуетажната къща, терасата й и стената на едноетажната постройка. Така входът на тунела се намирал непосредствено до входа на двуетажната къща и продължавал към вътрешния двор

От приложените скици и разписен лист това дворно място е било парцел IX -24 в кв.304 , след това имот пл.№ 12 на кв.254 , а сега УПИ I -1550 в кв.254 по плана на гр.Русе, с лице на две улици- от север ул..............,от запад ул.................../ бивша „.............."/ цялото с площ от 258кв.м. съгласно плана на града

В това дворно място са били построени четири сгради: на ъгъла - масивна двуетажна сграда от 110кв.м.,като на първия етаж са два магазина/дюкяна/ с входове съответно за единия от ъгъла, а за другия от ул..................., като за втория жилищен етаж се влизало през врата откъм ул......................., като от източната страна на нивото на втория етаж има голяма открита тераса.

В югоизточния ъгъл на двора на мястото на съществуващата лятна постройка през 1992г след сключен договор за строителство между св.П. и подсъдимия, били построени масивен гараж от 15 кв.м. и до него масивна постройка на южната граница на имота от 23кв.м.,които съгласно договора подсъдимият ползвал безвъзмездно за 4 години. Св.П. след извършването на строителството се снабдила с нот.акт 19, дело 6669/ 12.09.1996г на нотариус Ц.М. , с който е призната за собственик на построените в собственото и и по наследство дворно място на ул.................№........ -масивен гараж от 15 кв.м и масивен склад със желязобетонна плоча от 23 кв.м.

В имота източно от двуетажната сграда имало и паянтова едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв. м. разположена в източната част на двора. През 1976 год. с НА № 37, т. VI, н. дело № 2784/1976 г. майката на св. Т.П. - Ц. К. прехвърлила собствеността върху едноетажната постройка на Х. И., П. И., Т. П. Новите собственици не получили идеални части от дворното място, а само право на преминаване през него от към входа на имота - към ул. „..............". Впоследствие, през 1978 год., за единствен собственик на посочената постройка от 45 кв. м. с решение по гр. д. № 1 966/1978 год. е призната само П. И., която през 1981 год. с НА № 159, т. III, н. дело № 1080/1981 год. на нотариус Ц. М. прехвърлила възмездно ½ от собствеността върху паянтовата едноетажна жилищна сграда от 45 кв. м. на дъщеря си - св. В.Х.Й.. Видно от съдържанието на нотариалният акт - заедно с постройката се прехвърляло и право на преминаване към улицата (копие от същия приложено в т. І, л. 130 от делото.).

В периода м.март -м.август 1997г по отношение на тази постройка на св.Й., по предложение на подсъдимия,  били подписани следните документи :

- на 13.03.1997г св.Й. и тогава съпругата на подсъдимия -П. И. М.-Ч. сключили „предварителен договор за прехвърляне на недв.имот,проектиране и строителство", по силата на който Й. се задължавала да прехвърли паянтовата жилищна сграда от 45кв.м в източната част на двора на ул............... №....... / имот 1550 в кв.254/ за определена сума/ 150 000лв/, която не се брояла ,а правоприемника се задължавал да построи монолитна сграда със свои сили и средства,като след извършване на строителството предостави имот по избор на св.Й.. Този договор носи и нотариална заверка на подписите от 14.03.1997г. В договора съществувала клауза св.Й. да упълномощи правоприемника с  пълномощно, което да му служи във връзка извършването на бъдещото строителство. Правоприемника се задължавал да изготви план и проект за сградата и да получи строително разрешение. Този договор не е обявен за окончателен и във връзка с него посоченият правоприемник не е извършвал действия.

- на 24.04.1997г свидетелите В.Й. и съпруга й Й.Й. упълномощили подсъдимия с пълномощно № 8723/24.04.97г  . (копие от същото е приложено в т. І, л. 136 от досъдебното производство  - заверен препис) да ги представлява пред съответни съдебни и държавни органи и трети лица по отношение на имота им, както и да се грижи и стопанисва същия,вкл. и правото да се разпорежда/„ с право да продава"/ с имота в своя полза. Пълномощното изрично давало представителна власт във връзка с извършване на ремонт, вземане на решения по повод на ремонт, последващо пускане в експлоатация./На представеното по делото пълномощно липсва подпис на упълномощителя, въпреки поставената нотариална заверка и на лице и на гръб на частния документ/.Свидетелите Й. решили да предоставят на подсъдимият имота да го стопанисва и да се разпорежда с него, тъй като не живеели в гр. Русе ,а и майката на св.Й. ***

-  Няколко месеца по-късно през м.август 1997 год., отново по предложение на подс. Ч., свид.Й. и св.Й. решили да дарят на последния притежаваното от тях в описаният по-горе имот - ½ от паянтовата едноетажна жилищна сграда от 45 кв. м. и правото на преминаване през него от към входа на имота - към ул. „.................". Отново по искане на подсъдимия/ въпреки наличието на предходното пълномощно с права за разпореждане и в своя полза, но като основание на разпореждането- продажба/, семейство Й. упълномощили св. А.Й. (пълномощно рег. № 403/21.08.1997 год., заверено от съдия при РС - Бяла), по силата на което той следвало да ги представлява пред нотариус и да дари на подсъдимия Ч. имота им.

Така с НА № 40, том XXIV, н. дело № 7891/10.09.1997 год. на нотариус М. Ц. - с район на действие РС - Русе (копие от същия е приложено в т. І, л. 132 от делото),подсъдимият Ч. станал собственик по дарение на цялата паянтовата едноетажна жилищна сграда от 45 кв.м, находяща се в описания по-горе имот на ул. „.................." №.........., гр. Русе и съответното право на преминаване.

По повод на сключения „договор за строителство" и във връзка с извършеното упълномощаване и предаването на постройката за ползване, св.Й. многократно  заявавала на подсъдимият, че е собственик само на паятновата сграда с право на преминаване, но никога не твърдяла - че тя или майка й са били собственици на други сгради или на дворното място. Дала на подсъдимия само нотариалния акт за нейната собственост, като му предала и ключ за сградата.

След като получил дарението подсъдимият започнал да отдава имота под наем, като същевременно решил да го ремонтира и да смени предназначението му на магазин и кафе аператив. Същевременно узнал от публичните регистри, че по н.а от 1936г едноетажната постройка имала площ около 60 кв.м.,а в последващите н.актове площта на сградата вече била 45 кв.м..  Във връзка с ремонта той решил и да го разшири  за сметка на прохода - част от двора намиращ се между неговата сграда и тази притежавана от св. П. и Б.. Тази част от имота - с размери 1,16 м. на 5,30 м. поради „техническа грешка" не била отразена в кадастралния план на гр. Русе, одобрен със Заповед № 434/02.07.1985 год. на Кмета на Общината, както и на този одобрен със Заповед № 2343/03.06.1991 год. и на скиците, които били издавани по тях, въпреки че съществувал във всички планове преди това. За да „узакони" правото си върху прохода, той следвало да се сдобие с разрешение за строеж или ремонт на съществуващата сграда. За разрешението за строеж обаче му било необходимо и съгласието на собствениците на дворното място. За това решил в края на 1999г  да извърши основен ремонт на полученото като дарение с цел промяна на предназначението на съществуващата сграда в магазин за хран.стоки. Сдобил се със скица 2682/29.09.1999г, в която като собственици били посочени св.П., св.Б., общо наследници на С. Б. и подсъдимия. На тази скица същестуващият проход не бил отбелязан с пунктири

 Свързал със св. М.Я., която работела към него момент в ЕТ „...................."и поискал от нея да изготви необходимите проекти и извърши заснемане на сградата. Тя се съгласила и започнала работа по изготвяне на архитектурен проект и заснемане на сградата. В проекта и книжата към него посочила като изпълнител и автор - сестра си св. А.П. и ЕТ „.............................." (но без тяхно знание). След като изготвила архитектурния проект за основен ремонт - съобразно желанието на подсъдимия (състоящ се от архитектурно заснемане на съществуващо положение, чертеж на разпределение на сутерен, етаж, вертикален разрез, фасада към улицата и странична фасада - приложени по делото (в т ІІІ от досъдебното производство) на жилищната сграда тя му го предала. Така в изготвения проект /първоначалния/ св.Я. тя не посочила размер на сградата 1020,т.е със прохода,а размер 904 см без да е включвана широчината на прохода. При архитектурното заснемане св.Я. през 1999г видяла, че между имота на подсъдимият и съседната сграда има врата, която била заключена. Подсъдимият я отворил и св.Я. видяла ,че там съществува помещение- проход, който завършвал с вътрешна врата. Не го отразила в заснемането, тъй като подс.Ч. й заявил, че не е предвидил да извършва ремонтни дейности в това помещение.  Изготвила и част конструктивна към проекта. В изготвената обяснителна записка за обект- промяна на предназначението на жилищната сграда  в магазин въз основа на скица и виза за проектиране изцяло по искане на подсъдимия, който се явавал инвеститор е посочено ,че входът на магазина следвало да е от двора на собственика / подсъдимия/ и че персонала ще ползва тоалетната в двора, която отново била негова собственост/ тези документи са представени от подсъдимия в с.з./ . От така отразеното още по повод на изготвяне на документите, необходими за разрешаването на  ремонта и промяната на предназначението, подсъдимият е решил да заграби и ползва като собственик,  нещо което не му принадлежи

С решение от 11.09.2000 год. проектът за основен ремонт на съществуваща сграда  бил одобрен от тогавашния гл. архитект на общината - св. Р.К.. След като получил одобрението на проекта, подс. Ч. подал и искане за издаване на разрешение за основен ремонт и промяна на предназначението. За посоченото разрешение обаче според разпоредбите на ЗУТ му било необходимо и съгласие на останалите съсобственици на дворното място. Такова съгласие той не можел да представи, тъй като изключителни собственици на цялото дворно място, където се намирала жилищната сграда били св. Т.П. и св. С.Б., те не представили такова и разрешение не е било издадено. Подсъдимият отново поискал да му бъде издадено разрешение за строеж по одобрените проекти с молби № 34- 00-3594/ 21.09.2001 и от 27.11.2001г .С писмо   № 34-00-4481/13.12.2001 на община Русе му е отказано издаването на такова поради непредставяне на съгласие от съсобствениците. Вследствие на това подс. Ч. ***  в началото на м.януари 2002 г.  изтеглил документите от Общината. Той по повод свое ново искане вх № АСИ-40/ 14.01.2002г бил уведомен от Община Русе/ техен отговор от 22.01.2002г/ във връзка с неговото ново искане за ремонт на съществуваща сграда,  че такъв се допуска след попълването на сградата в кадастралния план, че посочените размери не отговорят на съществуващите и че посоченото в искането петно е за ново строителство, а не за ремонт. 

Междувременно във връзка с намеренията си да разшири неправомерно обема на правото си на собственост , получено по дарение и паралелно с действията си за получаване на разрешение за основен ремонт и промяна на предназначението на дарената му сграда , подсъдимият  решил, че може да получи част от имота на св. П. и Б., като незаконно разшири обема на правото на собственост върху имота на своите праводатели - сем. Й., а именно - в неговата застроена част - то да бъде 60,00 кв. м., а в незастроената част - от цялото дворно място да е 120/236 кв. м. идеални части). Това „разширение" следвало да стане за сметка на притежаваното от св. П. и Б. дворно място, а след това да „преповтори" сделката, по силата на която сем. Йотови му дарява „притежаваното" от тях и така той да придобие техния имот, но вече в увеличения му размер. Пред св.М. още преди издаването от него на н.а 192/2000г подсъдимият се интересувал какви документи трябва да подготви ,за да извърши „пристрояване"

В изпълнение на намеренията си той предприел следното: Свързал се със св. Т.М., както и с лицата В.П. и И. М., обяснил им, че съседите му в лицето на св. П. и дъщеря й, му създават проблеми при ползването на имота, както и че знае, че те имат впечатления от ползването на имота от страна на семейството на св. Й. и само трябва да се явят пред нотариус, за да кажат, че майката на св. Й. е ползвала двора пред сградата от 45 кв. метра, а св. В.Й. е живяла там. Св.М. не се усъмнила в намеренията на подсъдимия ,тъй като знаела ,че майката на св.Й. ползвала малкото място пред входа на къщата си от 45кв.м. , където била засадила цветя и имала простир и което била заявила при разговорите си с подсъдимия. Пред нея и другите лица, които отвел при Нотариус подсъдимият не обяснил, че това ще доведе до неправомерно разширяване на правото му на собственост, както и че иска от тях да удостоверят, че св. Й. е живяла в имота непрекъснато десет години преди сделката, и че следва да удостоверят, че е владяла 120/236 ид.част от дворното място.

След това - на 18.12.2000 год., въпреки, че вече притежавал собствеността върху паянтовата едноетажна сграда, със застроена площ от 45 кв. м., построена в имот с номер УПИ I - 1550, кв. 254 по плана на гр. Русе, целият от 258 кв. м., находящ се на ул. „.................." №............. подсъдимият използвал - без знанието на упълномощителите пълномощно № 8 723/24.04.1997 год. и подал молба вх. № 5167/18.12.2000 год. (копие приложено в т. І, л. 134 от делото) до ТДД - Русе от името на св. Й., с която поискал да му бъде издадена данъчна оценка за имота  на ул. „......................." №......... В същата молба посочил, че имота се състои от постройка със застроена площ от 60 кв.м. (вместо 45 кв.м) и 120/236 кв. м. идеални части от дворното място (вместо право на преминаване), както и че имота се владеел от 1936г пожизнено. Конкретните размери на постройката заимствал от н.а от 1936г ,а площта на дворното място от н.а от 1938, издадени на името на праводателя на св.П. . Молбата му била удовлетворена и ДП „Център" на ТДД - Русе издало исканото удостоверение на 19.12.2000. С него подс. Г.Ч. се явил пред нотариус Ц.М. - вписан под № 180 на нотариалната камара, подал от името на св. В.Й.- Молба - декларация (приложена на т. ІІ, л. 176 от делото) с искане последната да се снабди с нотариален акт за придобита собственост по давностно владение върху 60 кв. м. застроена площ и 120/ 236 кв. м. ид. части от дворното място - част от имота описан по-горе. Тъй като не разполагал с документ, който да докаже собствеността на св. Й. в този обем, подсъдимият съгласно изискванията на чл. 483 ал.3 ГПК/отм/ /сега чл.587, ал. 2 ГПК/  посочил от нейно име трима свидетели, който се явили  да бъдат разпитани от нотариуса.

Така подсъдимият лично отишъл заедно със св.Т.М. при нотариус-св.Ц.М.. Последният й прочел предварително изготвено от нейно име изявление ,че знае че В.Й. владее имота от 10 години. Св.М. заявила ,че знае че имота е владян от майка й, като Нотариуса й съобщил, че Й.,  се явявала наследница на П.И. Св.М. подписала декларацията със съзнанието, че потвърждава, че само малкото пространство пред къщата е владяно повече от 10 години от майката на св.Й.. Документите по нот.дело били предварително подготвени на база молбата-декларация, изготвена от подсъдимия/ в офиса на св.М. тогава работили различни лица, ползвали три компютъра, а самият свидетел само удостоверявал извършваните пред него действия/ и били предоставени на Нотариус М.. Въз основа на тях и на личното явяване на св. Т.М., В.П. и И. М. (последният починал на 13.02.2007 год. - препис от акт за смърт № 0339/14.02.2007 год. на Община Русе) Нотариус Ц. М. съставил Констативен протокол и Постановление от 29.12.2000 год. за извършена обстоятелствена проверка и признал правото на собственост придобито по давностно владение от св. В.Й. ***. части от дворното място и 60 кв. м от едноетажна жилищна сграда, находящи се на ул. „..............." №............ (приложени в т. ІІ, л. 173 от делото),идентично на предварителното искане изготвено от подсъдимия в молбата декларация от 14.12.2000г. Въз основа на тях бил изготвен и НА № 192, том II, рег. 16228, д. № 1267 от 29.12.2000 год. (приложен по делото - т ІІ, л. 174), съгласно който се признавала св. Й. за собственик - съобразно констатираното от нотариуса по обстоятелствената проверка.

От показанията на св.Й. е видно, че тя не е познавала нито едно от лицата посочени като свидетели по обстоятелствената проверка. От нейните показания е видно, че тя изрично е посочила кой имот е притежавала към датата на упълномощаването на подсъдимия и в какъв обем, както и че никога не е заявавала, че тя или майка й за ползвали други части от имота. Към датата на съставянето на посочения констативен акт подсъдимият е бил наясно със собствеността на дворното място, а именно че тя не принадлежи на св.Й.. Знаел е, че св.Й. и майка й са били собственици само на 45кв м паянтова постройка с право на преминаване през дворното място на св.П.,  който имот е придобил чрез дарение от Й.. Св.Й. никога не е твърдяла пред него ,че тя или майка й са били собственици или са владеели дори част от дворното място. Бил е наясно ,че вече е собственик на същата сграда , но в по-малък обем от тази , за която е поискал от нотариуса да бъде призната за собственик неговия праводател. От скиците ,с които се е сдобил за имота е бил наясно, че собственици на дворното място са св.П. и дъщеря й. От извършеното от него строителство през 1992г на сгради в дворното място на св.П. е знаел ,че то е нейна собственост, както и че в тази връзка не му е било учредявано право на строеж, а отношенията му със св.П. са били уговорени и като наемни за срок от четири години след извършеното строителство

За да може да придобие част от имота на св.П. и св.Б. без тяхното съгласие и знание ,подсъдимият е  решил и да се " надари" с половината дворно място и с къща от 60 кв.м./ вместо действително притежаваните от него 45 кв.м./ / докуметнирано в н.а 192/2000г като собственост на св.Й./ и така легитимирайки се като съсобственик на дворното място и на къща в по-голяма площ да извърши и пристрояване за сметка на чуждото имощество и да избегне съгласието на действителните собственици , както и изискуемите от ЗУТ /ЗТСУ/ докуметни : учредено право на пристрояване,на строеж, съгласие и т.н.

За да придобие целеният имот му е било необходимо съгласието на семейство Йотови за разпореждане с имота ,обективиран в н.а 192/2000г на името на св.Й.. Това съгласие той решил да обективира в пълномощно, но не на свое име , а на името на своя познат, чийто кум бил - отново св. Й., без да го уведомява

Така във връзка с тези свои намерения, след като се сдобил с описаният нотариален акт, подсъдимият Ч. потърсил отново сем. Й. До този момент той не ги бил уведомил, че вече е придобил имота през 1997г, както и че има издаден нотариален акт от Нотариус Ц. М. (НА № 192/2000 год.), с който св. Й. е призната за собственик по давност на част от двора в имота и притежаваната от нея сграда е с по-големи размери. Под предлог, че трябва да уреди някой формалности свързани с ползването на имота и „да узакони дарението" той ги помолил отново да упълномощят св. А.Й., за да ги представлява като собственици на имот, включително и с правото да се разпорежда с него като го дари/ продаде. От разговора с подсъдимият семейство Й. останали с убеждението, че пълномощното се отнася до постройката от 45 кв.м. с правото на преминаване през двора. Те се съгласили и подс. Ч. изготвил текста на пълномощното и то било подписано от сем. Й. и заверено от нотариус - рег. № 3 760/2001 год. от 29.12.2001 год. на нотариус Н. Г. с район на действие РС - Свищов (копие от същото приложено в т. ІІ, л. 166 от делото). Съгласно съдържанието му св. Ал. Й. следва да дари на подс.Ч. имот, притежаван от сем. Й., който се състоял от: "двор и къща". Видно от представения препис-извлечение от общия регистър на нотариус Н.Г. под рег № 3759/ 29.12.2001г е заверено и пълномощно на името на св.Ал.Й. да продаде на Г.А.Ч. *** с къща, което не е ползвано. Т.е на една и съща дата са заверени две пълномощни за един имот, но с различно основание - извършване на продажба по първото и извършване на дарение по второто  

С посоченото пълномощно/ рег № 3760/2001г/ и съответните съпътстващи документи подс. Ч., придружаван от св. Й. се явил на 29.12.2001 год. пред нотариус П.Т. - вписана под № 220 на нотариалната камара, и поискал от нея да изповяда сделка между него и пълномощника на сем. Й., с която те ще му дарят правото на собственост върху 120/236 кв. м. идеални части от дворното място, находящо се на ул. „....................... №........ За да удостовери правото на дарителите на собственост върху двора, той представил издаденият от нотариус Ц. М. НА № 192, том II, рег. 16 228, н. дело № 1267 от 29.12.2000 год, като знаел че съдържа неверни обстоятелства именно за правото на собственост. За да удостовери представителната власт у св.Й. и основанието да бъде извършено прехвърлянето, подсъдимият е ползвал текста на пълномощното ,заверено под № 3760/2001г / а не е представил това заверено под № 3759/01г/, с което се е бил сдобил под предлог, че има още формалности да „доурежда", но за имота, който Й. действително е била притежавала , заблуждавайки ,че то се отнася именно за него имот- този от 45 кв.м. постройка с право на преминаване през дворното място в УПИ I-1550 в кв.254 по плана на града

Нотариус Т. изповядала сделката на база представените от подсъдимия документи , след като била заблудена че той има правно основание да получи като дарение 120/236 ид.ч от дворното място в парцела , като издала НА № 100, том. IV, рег. № 4375, н. дело 524 от 29.12.2001 год. (копие от същия е  приложено в т. ІІ, л. 169 от делото). Така на 29.12.2001 год. с посочената сделка, подсъдимият  Ч. се сдобил със собствеността на 120/236 кв. м. ид. части от дворното място в имот с номер УПИ I - 1550, кв. 254 по плана на гр. Русе, находящо се на ул. „............... №........ - които към него момент били собственост на св. П. и Б.. По този начин съгласно СЦТЕ причинил на Т.С.П. и С.Н.Б. имотна вреда в размер на 21 304, 90 лв., която е стойността на незаконно придобитата и респ. отнетата част от имота (съобразно заключението на назначената по делото комплексна СТЕ).

Подсъдимият отново не уведомил св. В. и Й. Й. за нотариалната сделка. Въпреки това отново по негово настояване те го упълномощили на 15.03.2003г с права да ги представлява пред всички институции и съда и да преупълномощава адвокати във връзка с „техен" имот I-1550 в кв.254 в гр.Русе/ приложено заверено копие на л.165 от том първи на досъд.произв/ .

Междувременно, след като се снабдил с НА № 100, том. IV, рег. № 4375, н. дело 524 от 29.12.2001 год. - в началото на 2002 год. подсъдимият  отново отишъл при св. М.Я., която била изготвила архитектурен проект за основен ремонт на описаната по-горе постройка и й казал, че следва да допълни проекта, като включи в него и прохода между неговата сграда и тази на св. П., като обяснил, че това следва да стане поради изискване на ХЕИ - Русе, където да бъдат обособени два санитарни възела. Тъй като св.Я. по повод на първия проект видяла съществуващият проход , но не го отразила по желание на подсъдимият, без да посещава имота на място , в началото на 2002г допълниля чертежа си и изчертала прохода, но като коридор  и записала че проекта важи и за 2002г. Така размерите от 10,20м ,която е границата на съседната къща били отразени и в скицата от 15.02.2002г , без да е изобразен проход.  Така документите били предоставени за издаване на виза за проектиране  при Главния архитект на Община Русе - св. Г.С., като визата била издадена на 19.02.2002 г.

С така подготвената документация и описаните по-горе нотариални актове за собственост върху 120/236 ид. части от дворното място, подсъдимият  на 01.04.2002 год. отново подал искане до Община Русе - Дирекция ТСУ (вх. № 349 - Г- З - 01.04.2002 год.) за издаване на разрешение за ремонт. Подаденото искане от името на подс Ч., ведно с презавереният проект било разгледано от  служител в Община Русе - Дирекция ТСУ. В наново внесеният проект била задраскана думата основен и посочена само думата „ремонт", а за такъв не се изисквало съгласие от съсобствениците. Впоследствие на подс. Ч. било издадено Разрешение за строеж № 209/30.04.2002 год. и той започнал извършването на ремонтни дейности в имота.

В първоначално одобрения проект за"основен ремонт" от 11.09.2000г и в одобрения проект за „ремонт" на съществуваща сграда е налице разлика в застроената площ на двата проекта и тя се изразява в допълнително изчертани коридор и тоалетна като продължение вдясно по плана от първия проект .Размерът на изчертания коридор с тоалетна-  1,16 /5,30 е получен изчислително и съответствал на светлия размер на прохода. На преодобрения проект от св. Г.С. дължината на сградата вече била 1020, а на първоначалния била 904 см. На преодобрения проект от западната страна бил начертан самостоятелен вход ,който не съществувал в одобрения от св.К.

Издаденото строително разрешение било съобщено на св.П. и св.С.Б. на 21.11.2002г , което било обжалвано от тях , като Началника на РДНСК приел жалбата за неоснователна, тъй като към 17.02.2003г била извършена проверка , при която е констатирано че предвидените в проекта на подсъдимия СМР е започнало , а сградата била със запазени съществуващи габарити, съответни на даденото строително разрешение и одобрения проект.

Същевременно на 19.03.2003г, след като узнал за жалбата на П. по повод на издаденото строително разрешение и за да „узакони" и правото си в по-голям обем на къщата, подс.Ч. отново потърсил за съдействие св.А.Й.. Обяснил му ,че трябва да си прехвърли отново къщата , различна от тази по н.а от 1997г , защото вече бил направил допълнителна пристройка и къщата имала по-голяма площ /квадратура/. Предал му пълномощното от Й. от 2001г и го завел при нотариус П.Ш. на 19.03.2003г . Двамата се явили пред св. Ш.  - вписан под № 215 на нотариалната камара и подсъдимият поискал от него да състави нотариален акт за дарение, с който св. В.Й. и св. Й.Й. му даряват чрез пълномощника си - св. А.Й. правото си на собственост върху  едноетажна жилищна сграда с площ 60 кв. м. находяща се на ул. „............." №.............  Ч. представил пред нотариус Ш. НА № 192/29.12.2000 г., според който св. Й. била призната за „собственик" въз основа на давностно владение на 60 кв. м. самостоятелна жилищна сграда и пълномощно рег. № 3 760/2001 год. от 29.12.2001 год. на нотариус Н. Г., с което сдобил , въвеждайки в заблуждение сем.Й. ,че е необходимо във връзка с „формалности за узаконяване" на дарение, но само на притежаваното от Й. ***/   и съгласно съдържанието на което св. А. Й. следвало да дари на подсъдимият имота, притежаван от сем. Й., който се състоял от: "двор и къща". Подсъдимият не посочил пред нотариус Ш., че за имота съществуват: НА № 159, т. III, н. дело № 1080/1981 год. и НА № 40, том XXIV, н. дело № 7891/1997 год. и той изповядал сделката, като издал НА № 75, том I, рег. № 1115, н. дело № 55 от 19.03.2003 г. (копие от същия е приложен в т. ІІ, л. 148 от делото). По силата на този нотариален акт подс. Ч. получил като дарение от св. В.Й. и св. Й.Й. правото на собственост върху самостоятелната жилищна сграда с площ 60 кв. м.с два входа от североизток и северозапад - въпреки че такава не съществувала. Площта от 15 кв. м. - явяваща се разлика между притежаваните от сем.Й. 45 кв. м. застроена площ и описаното в нотариалния акт - 60 кв. м. застроена площ, била за сметка на собствеността притежавана от св. П. и Б.. Чрез съдържанието на пълномощното и н.а 192/2000г подсъдимият създал неверни представи ,че има правно основание да получи като дарение жилищната сграда от 60 кв.м. ,застроена в предната северна част на двора в УПИ 1-1550 в кв.254 по плана на гр.Русе и по този начин на 19.03.2003 г. причинил на Т.С.П. и С.Н.Б. имотна вреда в размер на 8 925 лв., която е стойността на отнетата част от имота (съобразно заключението на назначената по делото комплексна СТЕ).

Едва при започване на посочените ремонтни дейности и след извършена по своя инициатива проверка в Община - Русе, св. П. установила, че подс. Ч. се е сдобил с нотариалните актове (описани по-горе), които му давали право на собственост върху жилищна сграда с площ от 60 кв. м. и 120/236 кв. м. идеални части от притежаваното от нея и дъщеря й - св. Б. дворно място в имот с номер УПИ I - 1550, кв. 254 по плана на гр. Русе. Двете свидетелки незабавно подали искове за отмяна на нотариалните актове, за което било образувано и гр. дело № дело № 993/2004 год. по описа на РРС. С Решение № 47/09.04.2004 год. по същото РС - Русе (копие от същото приложено в т. ІІ, л. 76 - 83 от делото) признал изключителното право на собственост на св П. и св. Б. и отменил НА № 192/29.12.2000 год., НА № 100/29.12.2001 год. и НА № 75/19.03.2003 г.. Подс. Ч. обжалвал посоченото решение пред ОС - Русе, който със свое Решение № 143/03.05.2005 год. обезсилил решението на РС - Русе в частта, с която бил отменен НА № 192/29.12.2000 г и НА 75/2003г ,в частта за собствеността на сградата от 60 кв.м./ поради произнасяне свръх петитум/ и оставил в сила решението в останалата му част. Това решение било потвърдено от ВКС с Решение № 1 580/06 год от 16.01.2007г. по дело № 2315/2005 год.

Същевременно св.П. и дъщеря й обжалвали издаденото разрешение за строеж, като с влязло в сила решение на ВАС жалбата им била отхвърлена

Посочените свидетелки с молба от 25.08.2003г до отдел „Кадастър и регулация" при Община Русе като собственици за имота 1550 в кв. 254 в гр.Русе поискали поправка в кадастралния план на града за отбелязване на съществуващ проход към ул........................., позовавайки се на стари кадастрални планове. С констативен протокол № 233/27.08.2003г и неразделната му част -скица с кафяв молив бил отразен съществуващия между сградите проход. В хода на процедурата съответните длъжностни лица били уведомени за заведените дела между страните ,т.е за наличие на спор по материалното право , който следвало да бъде решен с влязъл в сила съдебен акт, а същевременно подсъдимият не бил съгласен да бъде извършена поправка, тъй като вече бил завладял прохода и го считал за свой. За това е била изготвена Заповед на Кмета 4145/ 23.12.2003г за отказ от поправка в кадастралния план до решаване на материално правния спор между подсъдимия и св.П. и дъщеря й по повод на заведеното гр.дело за отмяна на извършените нот.сделки. С решение на ВАС заповедта на кмета била потвърдена като законосъобразна. Въпреки това по повод на съставянето на констативния протокол от 27.08.2003г св. Х.Г. е извършила оглед на местото с оглед на функциите й и установила ,че проход действително съществува между имотите на П. и подс.Ч.. Това е отстояние между едноетажната сграда и двуетажната такава. Тази проход е бил отразен във всички кадастрални планове до 1985г и така св.Г. констатирала, че е налице грешка в кадастралния план и в цифровия модел от м.юли 1985г  

На 01.06.2005 год./ след започване на проверката по случая и като разбрали за съставените нот.актове/ от страна на св. В.Й. и Й.Й. били оттеглени пълномощните, които лицата били дали на св. Ал. Й. и подс. Ч. - с рег. № 3 759/29.12.2001 год., № 3760/29.12.2001 год. и 685/15.03.2003 год. - заверени от нотариус Н. Г., с район на действие РС - Свищов (оттегляне на пълномощно - рег. № 2112/2005 год. на нотариус Н. Г. - копие от същото приложено в т. ІІ, л. 24 от делото)

Видно от заключението на назначената по делото комплексна строително-техническа експертиза, пазарната стойност на 15 кв. м., „дарени" в повече на подс. Ч. е 8 925 лв., а на 120/236 кв. метра идеални части от дворното място - 21 304, 89 лв. или общата стойност на причинените на св. П. и св. Б. имуществени вреди е в размер на 30 229,90 лв. - което е и стойността на облагата - получена от подс. Ч. при неправомерното придобиване на описаните части от имота с номер УПИ I - 1550, кв. 254 по плана на гр. Русе.

Съгласно заключението на почеркова експертиза № 311/18.11.2008 год. извършена в хода на разследването подписа поставен след изявлението на св. Т.М. в Констативния протокол да обстоятелствена проверка от 29.12.2000 год., извършена от нотариус Ц. М. е бил изпълнен от нея.

Видно от комплексната СТЕ в първия проект от 1999г не е отразен проход. В извършеното заснемане не влиза коридор с тоалетна, нито отвор в стената към него.Проходът във втория проект не е отразен като проход, а като коридор с тоалетна. Така размерите 1,16/5,30 м са като светли размери на прохода.Т.е и в двата проекта не е отразен съществуващия проход. Размерът на застроената площ на сградата, собственост на подсъдимият е 47,9 по първия проект, а по втория е 54,06 кв.м ,получен като изчисление на размерите по плана, въпреки че такъв не е отразяван в документацията, като приобщената площ от 6,148 / действително застроена в повече 5,665 /кв.м се дължи на допълнително приобщени помещения и увеличен размер на котата. Видно от протокола за оглед действителният размер на сградата от измерване на место е 46,22 кв.м. , а на прохода 5,665 кв.м.. А така застроената площ  на сградата без прохода всъщност съответства на площта посочена в н.а от 1997г и на предшестващите го от 1981 и 1976      

Видно от заключението на СППЕ подсъдимият не страда от психическо заболяване в тесния смисъл на понятието, може да ръководи постъпките си ,разбира свойството и значението им, може да дава обяснения, има дисоциално личностово разстройство.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Т.П., С.Б., Х.Г., Р.К., М.Я., В.Й., Й.Й., Д.Ш., Т.М., Ц.М., А.П., Г.С., П.Ш., А.Й., П.Т., както и от приложените по делото писмени доказателства - нотариални дела и актове, разписни листи, документи от Община Русе - скици, писма, актове и протоколи, архитектурни проекти, почеркови експертизи, комплексна строително-техническа експертиза, СМЕ, СППЕ,свидетелство за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние -непопълнена

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като поеденично и в съвкупност гласните доказателства не са противоречиви, не са взаимноизключващи се, еднозначни са възприятията на свидетелите и те се подкрепят от писмените доказателства : н.актове, скици, проекти  и съдебни решения

Показанията на свидетелите П., Й., Й., Б. са еднозначни и непротиворечиви относно факта, чия е собствеността на дворното място, кой е собственик на сградите в него, какъв е техния брой и площ. Еднозначни са и относно факта, че св.Й. /както и починалата й майка/ не е притежавала,не е владяла за себе си част от дворното място и сграда от 60 кв.м.  Тези показания се подкрепят и от показанията на св.М. и  на св. Г./ относно броя и вида на сградите/. Подкрепят се от приложените по делото н.актове от 1936,1938,1992,1996, от тези от 1981 и 1997г , от приложените скици,вкл и по стар кадастрален план, записвания в разписни листи,  влязло в сила съдебно решение по гр.д 993/03г, решенията на РОС и ВКС по спора, от удостоверения във връзка с промени в кадастралния план. Показанията на свидетелката П. и св.Й. са еднозначни и по отношение на момента, в който първоначално са влезли в контакт с подсъдимия , когато през 1992г той е извършил в имота на П. строеж на гараж и складово помещение, за които последната по-късно се е снабдила с нот.акт за собственост. Еднозначни са и по отношение на начина на уреждане на отношенията й с подсъдимия- предоставяне правото да ги ползва за срок от 4 години, като с н.а 19/96г е признато и правото и на собственост върху построеното в дворното й място. Показанията на свидетелите-семейство Й. са еднозначни с тези на св.Ал.Й. по повод на упълномощаването му по настояване на подсъдимия. Твърденията на подсъдимия, че св.Й. и св.Й. са оспорвали собствеността на св.П. в хода на производството по гр.д 993/03г с оглед на факта, че от тяхно име е изготвяно становище и били представлявани от адвокат,  не опровергава показанията им, че никога св.Й. не е притежавала част от дворното място и не е притежавала къща от 60 кв.м. с два входа в предната северна част , а само такава от 45 кв.м с един вход  с право на преминаване през двора на около 1-1,5 метра от оградата. Последното се установява и от н.а 37/76г , н.а 159/81г и н.акт 40/97г . Още повече ,че те са оттеглили всички свои пълномощия спрямо подсъдимия и св.Й., както и изрично в свое становище до РОС от 05.07.05г / л. 25 том 2 от досъд.произв/ са зявили това и ,че не поддържат жалба ,подадена от тяхно име . Пълномощното от 15.03.2003г е ползвано от подсъдимия , за да бъде ангажиран от него процесуален представител по гр.д. 993/03г на РРС 

Показанията на св.Й. и св.Й. относно множеството техни упълномощавания на подсъдимият и на св.Й., еднозначно сочат заедно с тези на св.Й., че последният не се е познавал с упълномощителите си, а е ползван от подсъдимия като лице, чрез което той е получавал имущество. Множеството подписани от сем.Й. пълномощни са доказателство и за твърдяното пред тях от подсъдимия ,че все още има множество формалности, които той следва да извърши с техния имот. За действията му във връзка с пълномощното през 2001г и за действителните му намерения е доказателство наличието и на друго такова от същата дата, но с различни права -да продава. За действителните му намерения сочат еднозначно показанията на св.Й. -че не им е казал за дарението в негова полза по повод на пълномощното от 1997г, че ги е заблудил че още собствеността не е прехвърлена нотариално и за това е нужно и новото пълномощно, че едва по повод на извършената проверка са разбрали за наличието на н.акт 192/2000г и на н.а от 1997г и за това как е ползвал пълномощните.

Обстоятелствата във връзка с издаване на разрешението за строеж и наличните одобрени проекти се установява по еднозначен, непротиворечив и съответно безспорен начин от показанията на свидетелите К., С., Я., от приложените проекти със заверки, скица, разрешение за строеж, от приложените отговори, адресирани до подсъдимият и св.П. и Б., от съставените по повод на строежа протоколи и решението на РДНСК по повод на обжалването му от страна на частните обвинители . Съдът дава вяра на показанията на св.Я., че при архитектурното заснемане през 1999г е установила наличие и на проход, тъй като тези показания се подкрепят от показанията на св.Х.Г. и от приложените скици, издадени на база недействащи към настоящия момент кадастрални и рег.планове. Този факт се подкрепя и от показанията на св.П. и св. Б., от отразеното в акт 233/03г и от последващата заповед на кмета за отказ за извършване на поправката в плана поради наличието на материалноправен спор, а не поради липсата на невярно отразени обстоятелства в констативния акт, видно и от показанията на св. Ш.. Подкрепя се и от протокола за оглед с приложения снимков материал и от заключението на вещото лице по СТЕ.

Счита ,че между показанията на св.М. и св.М. не е налице противоречие, поради което и им дава вяра. Показанията на М. се потвърждават и от декларираното от нея,  а тези на св.М. и от приложените по нот.дело оригинали на молбата-декларация и данъчна оценка и от искането за издаване на такава. Така съдът кредитира показанията на св.М. и св.М., че подсъдимият е отвел последната пред св.М. и е присъствал там,  както и че по негово искане, но от името на Й. са представени и документите по нот.дело. Това се потвърждава и от отразеното в молбата-декларация от 14.12.2000 и от молбата до ТДД по същото време. Съдът дава вяра и на показанията на св.Ш. и св.Т. по повод на извършените пред тях сделки и представените във връзка с придобиването документи от страна на подсъдимия .

Дава вяра на приетото заключение по СМЕ, тъй като то е еднозначно с заключението и отговорите от страна на д-р Н.П. по повод на СППЕ. Възприема изцяло становището по последно посочената експертиза , която е взела предвид и представените от защитата на подсъдимия допълнителни писмени доказателства по повод на негови изследвания. Заключението на СППЕ е по повод на множеството оплаквания на подсъдимия, че имал „умствено разтройство, частична мозъчна загуба и  малки психически отклонения". Видно от заключението подсъдимият не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, може да възприема фактите от обективната действителност и да дава достоверни обяснения за тях, може да се защитава сам,може да разбира свойството и значението на постъпките и да ги ръководи. Подсъдимият има дисоциално личностово разстройство, като поведението му не е провокирано от психопаталогични идеи или тежка психотична декомпенсация на личността. Проявите му  се обясняват с манипулативното  и демонстративно поведение. Едновременно с това експертите поддържат становището си, че подсъдимият може да се контролира, а при определени ситуации в които следва да доминира или да се облагодетелства с определени цели - проявава склонност да обвинява другите или да си измисля правдоподобни обяснения за проявите си като игнорира социалните норми и правила. Това заключение намира своето потвърждение в множеството прояви на подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло приетата СТЕ. Коментираните от вещото лице промени в двата представени проекта за ремонт съответстват на показанията на св.Я.,  Г., К. и С.. Възражението на подсъдимият ,че не е извършвано замерване и оглед на вътрешността на сградата е неотносимо към зададените въпроси. Размерите на външните стени на сградата са отразени в огледния протокол и са коментирани именно във връзка с изчисленията на площта. Съдържащата се в СТЕ ценова оценка видно от заключението на вещото лице е базирана на средните за периода цени и с оглед на променените икономически условия не би могла да е идентична с тази дадена през 1997г по удостоверението за пазарни цени във връзка с придобиване на имот от 45кв.м , нито пък с данъчната оценка за имота през 2001 и 2003г

Съдът не кредитира като достоверни, последователни и подкрепящи се от гласните и писмени доказателства дадените от подсъдимия обяснения от една страна поради тяхната изолираност като доказателствено средство ,опровергано от показанията на свидетелите:  П., Б., Й., Й., М., Я., Г. , К. и С. и от приложените писмени доказателства- нотариални актове, скици, записвания в разписни листи, разминавания в проекти, от влезлите в сила съдебни решения,  а от друга страна поради представените взаимно изключващи се твърдения.      

Анализирайки обясненията на подсъдимия се налага извода, че последният излага няколко взаимно изключващи се защитни тези  :

Едната теза на подсъдимият е ,че процесният имот, за който му е повдигнато обвинение не е идентичен с този, притежаван от частните обвинители, която теза е изведена от промените в кадастралната карта и се основава на свободни интерпретации, че имота на подсъдимият се намирал в парцел IХ-24 , а този на П. в съседен номер на база на база регулационен план от 1949г, твърдейки още че и до този момент статута на парцела не е изяснен.  Тези твърдения са безпочвени и се опровергават от множеството приложени скици , вкл. и такива издадени въз основа на действащи и недействащи регулационен план / скица № 448/ 05.04.2005г - том 1 л. 169 , скици и отговор на л.10-12 от том 2, скици от 18.03.2003г- л.150 том 2,скица от 25.09.2001г - л.167 том 2, скица КР-12/ 07.01.2002г - том 3 л.3, скица от 15.02.2002г- том 3 л.8,скица от 29.09.99г- том 3 л. 20,скица № 449/05.04.2005- том 3 л. 26-последната сочи и на дворищна регулация от 1904г и улична такава от 1892г / , утвърждаване на дворищна регулация на кв.304-307 -л.28 т.3 / , както и от записванията по приложените разписни листи и отразеното в множеството нот.актове за собственост на името на П.,Б., Й.,П.И. и на подсъдимия, вкл.и актовете за деактуване на одържавени имоти.  Във връзка с тази своя първа теза подсъдимият се позовава и на различни административни номера на сградата, която е придобил чрез дарение от Й. /....................№......./ и на двуетажната сграда на св.П., от където прави извод , че не е налице урегулиран поземлен имот. Тези твърдения се опровергават от приложената на л.172 от том 1 заповед за одобряване на ЗРП на кв.254 , където е посочено че сградите в парцел I-1550 се запазват като елементи на плана , както и от посочените по-горе издадени скици и удостоверение -отговор от том 2 л.10-12. Това твърдение се опровергава и от обстоятелството, че подсъдимият сам е искал снабдяване с данъчна оценка на посочения парцел ,  както и че е придобивал имот в него, искал е и издаване на разрешения за ремонт и е подготвял планове за промяна на предназначението на сгради    

Позовавайки се на кадастралния план от 1904 и този от 1949, както и на последващият от 1985г на старите планоснимачни номера на имота от вниманието на подсъдимият не е убягнало с оглед на обясненията му, че по кадастралния и регулационен план, одобрен на 23.03.1904г е отреден парцел IX- 24, собственост на С. Б. по н.а 117/36г и 167/38, като границите на този бивш парцел са идентични с границите на поземлен имот 12 по кадастрален план от 1949г и по кадастрален план от 1985г. Съпоставяйки двата кадастрални плана в отговор от Общината е била констатирана разлика във вида и конструкцията на сградите, като част от сградата в стар имот 25 е съборена и нямало отразена етажност и конструкция на сградите. На база различните планоснимачни номера на имота с оглед на промените в кадастралния план и разликата в административните адреси на имота на св.Й., който той е получил като дарение, е именно и тезата на подсъдимият, че процесния имот не бил идентичен с този, който той притежавал и с този, който св.П. притежавала. Това твърдение е неоснователно и противоречиво на факта, че  подсъдимият по свое  искане се е снабдил с разрешение за ремонт в имот пл.№ 1-1550 в кв.254 на ул.................... №...... Снабдявайки се с множество скици на процесния имот подсъдимият е узнал , какви са били старите планоснимачни номера на парцела и промените в кадастралните карти и рег.планове. А именно : че дворното място е било парцел IX -24 в кв.304 ,след това имот пл.№ 12 на кв.254 ,а сега УПИ I -1550 в кв.254 по плана на гр.Русе,с лице на две улици- от север ул...............,от запад ул................./ бивша „............"/ цялото с площ от 258кв.м. съгласно плана на града . Това ,че в нот.акт на името на Й. за прехвърлянето на 1/2 ид.ч от имота / постройката от 45 кв.м./ е упоменат адрес -ул................№....а и същият адрес за същият имот е преповторен в н.а 40/97г  е без значение за местонахождението на имота, тъй като именно в н.а 40/97г е посочено ,че сградата се намира в източната част от дворното място от 258кв.м. представляващо парцел I-1550 от кв.254 по плана на града, за което именно по-късно е искал издаването на разрешение за ремонт.  Всъщност именно за тази сграда и в това дворно място подсъдимият като пълномощник на В.Й. е подал молба до ТДД -Русе за снабдяване с данъчна оценка. Именно за това дворно място и за сграда в него отново от името на Й. е поискал и издаването на констативен нот.акт по давностно владение от св.М. и в последствие именно част от това дворно място и сграда от 60кв.м. е придобил при последващите сделки при свидетелите Т. и Ш.. Така обсъдените обяснения на подсъдимия са израз на установената от СППЕ склонност за използване на манипулативни подходи при осъществяване на определена теза

Втората теза на подсъдимият е/ противоположна на изложената/, че не е знаел, че св.П. и дъщеря й са собственици в парцела, както и че не знаел че Й. е собственик и на дворното място. Тази теза следва друго изключващо предходното твърдение- че св.П. го „измамила" за собствеността си през 1992г по повод на сключен договор за строеж на гараж и склад. Във връзка с тази му теза е и следващата му - че не е знаел ,че св.Й. е искала издаването на констативен акт по обстоятелствена проверка за признаване по давностно владение на правото й на собственост на 120/236 ид.ч от дворното място в УПИ I-1550 в кв.254 по плана на града и на постройка от 60 кв.м., респ. не е знаел ,че в издадения нот.акт от св.М. са удостоверени неверни обстоятелства. Действително никога св.Й. не е искала лично удостоверяването посредством обстоятелствена проверка по реда на чл.483 ГПК/отм/ ,че е собственик по давностно владение на посочения имот. Това го е направил подсъдимият, представяйки се като пълномощник на база пълномощно от 1997г . Така подсъдимият е поискал с молба декларация от нотариуса да удостовери исканите от него обстоятелства ,като преди това се е сдобил и с данъчна оценка и удостоверяване от Община Русе за целта на охранителното производство. Обясненията му са опровергани и от показанията на св.М. и от св.М. и от коментираните писмени доказателства- молба до ТДД и молба-декларация до св.М. ***  

Четвъртата му теза е, че той е собственик на имота по наследство от прабаба му, чийто образ и инициали се намирали на барелеф на двуетажната къща, който му е бил отнет противозаконно, която теза е свързана и с твърдението му ,че от 1963г до сега той е стопанисвал имота без някой да му се противопоставя. Така във връзка с тази теза са и последващите му твърдения, че е построил в двора гараж и склад, който предоставил за ползване на св.П. и така едва през 1997 г узнал от П.И., че не някой друг ,а той самият е собственик на парцела и то по наследяване и за това св.Й. решила да го дари с имотите си - сгради и половината дворно място, за да го възмезди за отнетото му право. Това твърдение логично изключва предходното, че св.П.  го измамила по повод на собствеността си върху дворното място, както изключва и твърдението ,че не е знаел обема на собственост на св.Й. в процесния имот. Необяснимо на база ламтежа за собственост на подсъдимия в следствие на тази му теза е признанието му ,че не оспорва собствеността на П. над двуетажната сграда, където били инициалите на прабаба му 

Друга негова теза  е, че постройката с която е бил надарен от св.Й. през 1997г  по стар н.акт от 1936г била с площ от 60кв.м., а не от 45 кв.м. и затова построил нова къща от 60 кв.м., тъй като нямало проход, той бил в неговия имот и размерите на новата къща съответствали на скицата. Това твърдение по отношение на целения резултат е вярно , но противоречи на следващата му това твърдение теза ,че в имота е имало друга къща от 60 кв.м., различна от тази от 45 кв.м., която построил на база договор от 1992г

Във връзка с тезите на подсъдимия дори без да акцентира на тяхната вътрешна противоречивост, съдът счита да отбележи опровержимостта им от показанията на всички свидетели и от писмените доказателства:  

Съдът не кредитира като достоверни обясненията на подсъдимият, че от 1963г стопанисва имота на ул.....................№........, тъй като това негово твърдение противоречи на последващото му , че през 1992г бил наел офис в съседен имот- на ул......................... №...... ,когато и решил да строи в имота на ул.........................№......... Твърдението му ,че е стопанисвал имота от 1963г категорично се опровергава от показанията на св. В.Й., св.Й.Й. ,св.П. и св.Б. и от тези на св.М.. Така св.Й. сочи , че е живяла в имота- в едноетажната постройка от 45квм до 1974г ,след което в този имот е живяла майка й. Тези факти се потвърждават и от св.Й. и свидетелките П. и Б., както и от показанията на св.Т.М.. Така се налага извод ,че подсъдимият до 1992г не е стопанисвал нищо в дворното място на ул......................... №...... - не е живял, не е строил, не е бил в договорни отношения нито със свидетелката Й. или майка й, нито със св.П. и св.Б.. От т.нар „стопанисване" подсъдимият не може да черпи право на собственост, тъй като до 1992г собственици на едноетажната постройка в двора с право на преминаване са били при равни права - св.Й. и майка й,а на двуетажната постройка и вътрешната такава, ползвана като гараж е била св.П., а от края на 1992г и св.Б.. Преди 1992г и в последствие св.Й., както и майка й, не са притежавали право на собственост върху дворното място, а само право на преминаване/ видно от   н.а 37/76г , н.а 159/81г и отбелязванията в разписни листи/

Действително през 1992г подсъдимият сключил два договора за строителство на един и същ обект : гараж и складово помещение , като единият е със св. П., а другия със св.Й.. Именно във връзка със сключените договори за строителство на гараж и складово помещение са последващите му интепретации.  Видно от показанията на св.Й. по повод на сключване на нейния договор, който следва този със св.П., никога не му е заявавала ,че тя или майка й са собственици на дворното място. Видно от показанията на св.Й., еднозначни с тези на св.П. след 1992г подсъдимият е построил в двора на имота на последната гараж и складово помещение  на мястото на съществуваща преди това постройка и не е имал никаква уговорка със св.Й. да строи нещо в неин имот/ дворно място, тъй като не е притежавала такова/. Нещо повече при посещенията си в имота, видно от показанията на св.Й. му е показвана коя сграда е нейната, като до като майка й е живяла в сградата/ края на 1997-началото на 1998г/  подсъдимият не е извършвал никакъв ремонт с обект едноетажната постройка. Последното се удостоверява и от приложените документи от Община Русе по повод на исканията на подсъдимия за издаване на виза за ремонт от 1999г. Липсва адм.акт / разрешение/ издаден на името на подсъдимия, даващ му право да извършва строителство, ремонт или промяна на предназначение на съществуващ обект в периода 1992- 2002 . Наличността на представени от подсъдимият проекти за виза за ремонт и промяна на предназначение от 1993г - 1999г при липса на последващ адм.акт даващ разрешение по реда на действащия тогава ЗТСУ и при липса на приемателен протокол и разрешение за ползване , опровергава твърдението му ,че през 1992 -1999г е изградил сграда от 60 кв.м. във вътрешната част на двора или въобще сграда с такава площ в имота  

Подсъдимият по повод на сключените договори за строителство твърди, че св.П. не му се била легитимирала като собственик на имота, като се въздържа първоначално от подобно твърдение по отношение на св.Й., въпреки че след това твърди, че е разбрал от майката на Й., че не само, че тя е собственик на имота, а дори нещо повече- че имота бил негов наследствен от прабаба му с инициали СК, които били изписани и на барелеф на двуетажната сграда. Така интерпретирайки отразеното в договора сключен със св.П. подсъдимият стига до извода, че тя го била измамила и че той построил една постройка от 60 кв.м.в двора.

Последното е абсурдно, но следва да бъде изяснено с оглед на другите твърдения на подсъдимия във връзка с извършеното от него строителство по даденото му строително разрешение от м.април 2002 и във връзка с нот.акт 192/200г и последващите го нот.актове за дарение, съставени от св.Ш. и св.Т.. Това което подсъдимият е изградил в процесния имот след 1992г са гараж и складово помещение. Това е установено на база показанията на св.Й. и св.П. и издадения н.а 19/ 96. Установено е и на база изготвените от подсъдимия проекти за промяна на предназначението на склад и гараж в магазин и кафе аператив през 1993г , които той представя. Така подсъдимият сам влиза със себе си отново в противоречие, веднъж твърдейки че е изградил гаража и склада, за които по силата на договора му е била предоставена възможност безвъзмездно да ги ползва и които после бил предоставил за ползване на св.П., а тя дори е извадила и н.акт за собственост, който той не оспорил. И втори път твърдейки ,че е изградил сграда от 60 кв.м. Впрочем с размери идентични с тези посочени в н.акт от 1936г.

Подсъдимият нееднократно твърди, че св.П. го заблудила относно собствеността си през 1992г , но той в последствие бил извършил множество проверки и се снабдил със стари скици, от които било видно, че парцела се състоял от две дворни места -дворно място № 24 със застроени в него две паянтови постройки и дворно място № 25 със застроена двуетажна сграда и така през 1993г направил ремонт на вътрешната сграда от 60 кв.м.  Последното му абсурдно твърдение се опровергава освен от гласните доказателства, така и от приложените скици за разположението на сградите в целия парцел. Сграда от 60 кв.м във вътрешната част на двора/ дори в северната или източната част/ не съществува. Всъщност от представените от подсъдимия одобрен проект от 1993г , по който той се явявал инвеститор, включващ архитектурна и конструктивна част и скица на самия парцел, е видно че  е бил наясно с разположението на всички сгради в имота, включително и за отстоянията между едноетажната постройка, собственост тогава на Й. и двуетажната такава, собственост на св.П.. Така писмените доказателства, дори тези които подсъдимият е представил опровергават твърдението му ,че е построил сграда от 60 кв.м. Нещо повече подсъдимият прави опит да премести пространствено единствената едноетажна сграда в имота , спекулирайки с отразеното в н.акт 192/2000г и съответно в н.а от 1997г и предходните за къщата - 1936,1938,1981,1976 и така от източната част на двора да стигне до предната северна част и от там чак във вътрешността. Всъщност разлика в местоположението на къщата от 45 кв.м с оглед на множеството представени скици няма .Тази твърдяна разлика е плод на субективното пространствено виждане на подсъдимия и обслужва само неговата теза. Ако се приеме ориентация различна от представените скици и отразеното в н.а от 1936-1997г в северната част на имота /източна по скиците/ се намира само една едноетажна постройка -тази на св.Й./видно от нейните показания/, която през 1997г подсъдимият е придобил като дарение.  Дори в скиците ,които той е прилагал за нуждите на нотариалните приозводства пред св.Т. и св.Ш. - не съществуват две сгради -едноетажни от 45 кв.м. и от 60 кв.м.

Договорът със св.П. е сключен на 25.06.92г и съдържа твърдение, че тя притежавала 61,90% от общата площ на сградата/ не е посочена коя/ ,но пък е посочено издадено разрешение за строеж 239/ 06.04.92г за гараж и складово помещение в границите на имота. Така от записаното в този договор подсъдимият вади аргументи, че П. не била собственик на имота, защото не му била представила актове са собственост, а отделно той направил справка и разбрал, че за дворното място няма документи за собственост. Последното му твърдение се опровергава от приложените по делото разписни листи, н.акт от 1936, н.акт от 1938,/ част от публични регистри/ удостоверение за наследници, от скица от 1992г , както и от показанията на св.Й. и св.П.   

В издадената за целта на бъдещото строителство- скица № 363/ 19.02.92г е посочено, че имот парцел 12 в кв. 254 / процесния/ е собственост на С. Б., Х. И., П. И. ,В.Й.,Асансьорни сервизи и 1/5 ид.ч на Жилфонд . В разписния лист на името на Б. / пряк наследодател на св.П./ изрично е отбелязано дворното място и нотариалните актове за правото му на собственост : от 1936г и от 1938г. Същите отбелязвания са налице и през 1992г ,но вече на името на наследниците на Б., като е заличен „Жилфонд" на 29.05.92г , а срещу имената на П. И. и В.Й. изрично е отбелязано „ само жилище" . И в тази скица отстоянията между едноетажната и двуетажната сграда са очертани с пунктирни линии. Така в разписния списък на парцел IX- 24 първоначално е бил записан като собственик наследодателя на св.П.- С. К. Б. по н.а 117/ 36 и н.а 167/38г , който парцел, собственост на Б.  е бил отреден по одобрен на 23.03.1904г кадастрален и рег.план. Границите на този парцел се явават идентични с границите на поземлен имот 12 по кадастрален план от 1949 и 1985г , като явно в периода 1904 -1949г част от сградата в стар имот 25 е била съборена. / видно от  л.10-12 т.2 от досъд.произв-същите л. 60- 65 ,70-72 и скица на л.169 ил.174   от том първи/.   На този имот сега е отреден и процесния парцел  видно от заповед от 3.06.91г за одобряване на застроителния е рег.план на кв.254 ,където сградите в парцел I-1550  се запазват, видно и от скица от рег.план от 1959г .

Притежаваното от Асансьорни сервизи част от имот пл.12 в кв.254 -дворно място от 36,20/ 250 квм ,ъгловия магазин в партера,построен на 47квм без маза с редуциран обем 268кубм заедно с 18,10ид.ч. от общите на двуетажната масивна сграда е реституиран на св.П. , която по -късно го прехвърля на дъщеря си ,заедно с 1/2ч от втория етаж на двуетажната сграда и същата част от дворното място. Всъщност св.П. би следвало да бъде уведомена за деактуването на дюкяна в партера на двуетажната масивна сграда и 1/5 ид.части от дворното място и избеното помещение едва след 02.06.1992г ,която е поставен щемпъла на изходящото уведомление/ л.6 от том 2 на досъд.производство/ , както и че е била уведомена след 23.04.92г отново за деактуването на част от имот пл.№ 12 в кв.254, представляващ дворно място от 36,20/ 250 квм ,ъгловия магазин в партера,построен на 47квм без маза с редуциран обем 268кубм заедно с 18,10ид.ч. от общите на двуетажната масивна сграда.На база обсъдените писмени доказателства твърденията на подсъдимият за някаква измама от страна на св.П. са плод на негови инсинуации и абсурди, каквито са и собственическите му  претенции  

Съдът намира също за безпочвени и абсурдни твърденията на подсъдимия ,че УПИ 1-1550 в кв.254 е бил собственост на прабаба му С. К. . Плод на фантазия и свободна импровизация за барелеф с инициали СК са твърденията му откъдето подсъдимият е решил да черпи наследствените си права и да се легитимира като собственик, въпреки твърдението му ,че само нот.акт е титул на собственост. Т.е подсъдимият и с оглед на СППЕ има среден интелект и когнитивни умения за възприятия относно обективната действителност 

 Така твърденията му ,че бил решил чрез св.Й. да си върне собствеността  върху имота, са по-скоро доказателства за намеренията му  по престъпен начин да се сдобие с право на собственост върху недвижим имот. Индиция за това е и представения от него договор, сключен през 1992г със св. Й., както и действията му по повод на подписаните от семейство Й. пълномощни на името на св.Й. през 2001г , както и безспорно действията му, довели до издаването на н.а 192/2000г . Договорът със св.Й. е с дата /16.07./ следваща този със св.П. и на база показанията и на двете свидетелки и на отчасти обясненията на подсъдимия може да се счете, че е сключен като форма на съгласието й подсъдимият да изгради гаража и склада в двора на П., необходимо по силата на тогава действащия ЗТСУ. За това строителство е била и предоставена декларация от П. И., чийто препис е налице и който документ е бил предмет и на обсъждания във вр.с грд. 993/2003г на РРС.

  Интепретирайки „свободно" ,само в своя полза, промените в кадастралния план на града и промяната в съответните планоснимачни номера/ които са му помогнали да установи липсата на отбелязан проход след 1985г , както и разлика в квадратурата на едноетажната постройка / , ползвайки пълномощни ,чрез които се е снабдявал със скици , подсъдимият си изгражда теза ,че св.П. била притежавала само 61% от двуетажна къща в имот пл.№ 25 , а св.Й. пък притежавала две сгради във вътрешен двор на имот пл.№ 24 по кадастралния план действащ до 1959г и за да не възникнали усложнения подписал договор със св.П. през 1992г за ремонт на сградите, които според него притежавала само св.Й.. Тези негови твърдения са изключително несъстоятелни, защото снабдявайки се със скица по повод на строителството през 1992г в тази скица не е отразявано положението преди 1992г и тази скица не съдържа извадки от стария кадастрален план от 1904г или 1949г. Скицата е издадена за имот пл.12 в кв.254 и в нея не фигурират парцел 24 или парцел 25. Така нелогични са твърденията му ,че въпреки ,че се снабдил със скици на имота , той направил проекта си по действащ през 1977г кадастрален план/ т.е със съзнанието че и прохода съществува/ и само защото имал уговорка с П. й предоставил само за ползване построените гараж и склад. Абсурдността и оборимостта на тези твърдения се извежда на първо място от скицата ,с която през 1993г по повод на изграждането на гаража и склада ,се е снабдил подсъдимия. Тя следва и от последващите скици ,с които подсъдимият се е снабдявал през 1999,2000 ,2002. В тези документи е посочен имот УПИ I- 1550 на ул.....................   и собствениците му.

С оглед защитата си по обвинението по чл.316 вр.чл.311 НК той отново излага две взаимноизключващи и противоречащи се тези : Едната ,че  бил узнал от покойната П. И.-майка на св.Й., която започнала да се жалва ,че той извършил незаконен строеж в нейното дворно място , т.е че тя е собственик на двора , а другата че не знаел ,че св.Й. не е собственик на дворното място и на сграда от 60кв.м. / обстоятелствата по н.а 192/2000г по обст.проверка / 

Отново подсъдимият сам влиза в противоречие със себе си първо твърдейки, че е изградил сграда и то в имота на св.Й. по нейно искане, а след това твърдейки че майка й го обвинила в незаконен строеж потъпквайки цветята й и защото бил предоставял построеното да бъде ползвано от П.. Освен ,че е вътрешно противоречиво това твърдение ,то се опровергава от показанията на св.Й., че подсъдимият не е извършвал никакъв ремонт,респ.строеж в нейн имот докато майка й е живяла в едноетажната къща. Доказателство за това е и липсата на нарочен административен акт даващ право на подсъдимият към него момент и до 2002г да извършва строеж, ремонт ,основен ремонт или промяна на предназначение.

Твърденията на подсъдимият, че през 1996г узнал ,че със св. Й. са родственици и че семейството на последната са ползвали безвъзмездно имота от 1960 до 1976 , а през 1976 узаконили собствеността си чрез закупуване на къщата чрез ОбНС са резултат от приложените документи за правото на собственост на св.Й. и майка й. Те обаче не сочат на факта, че св.Й. или майка й са били собственици и на нещо повече от едноетажната постройка от 45 кв.м с право на преминаване през двора

Така във връзка с тезата си  - за знанието му ,че П. И. и респ.В.Й. били собственици на дворно място са последващите му твърдения, че в акт на разбирателство за това че били лишили подсъдимия от право да ползва имота 50 години бил извършен и през 1997г дарствения акт, а подсъдимият решил и да си върне отнетата собственост на двора и къщата ,която през 1936 в н.акт била упомената като 60 кв.м.,а двора през 1938 бил с посочена площ от 236 кв.м. И именно защото до 1997г той не знаел ,че имота е негов наследствен по-късно през 2001- 2003 г св.Й. го надарила с част от имота и с тези 60 кв.м. В тази част на обясненията си подсъдимият дори разширява времето ,твърдейки че от 1961г до 2000г Й. и брат й / вече не само майка й/ са владяли без да плащат никому наем имот пл.№ 24 по кадастралния план от 1904,1949г -където се намирали две паянтови постройки / от 45 кв.м. и от 60 кв.м./ и именно заради това завел трима свидетели пред Нотариус М. да потвърдят това. Разбира се за тези негови благородни намерения св.Й. нищо не е подозирала, както не е подозирала,че е станала собственик на 29.12.2000г  на имот в центъра на града , който по-късно също в дарствен знак е прехвърлила на подсъдимия/ видно от показанията на св.Й., св.Й. и св.Ал. Й./

Като целян резултат тези твърдения са верни , но пък тяхната недостоверност относно дарствените намерения на Й. и тяхната собственост се опровергават от показанията на последните и от тези на св.П. и св.Б., както и от писмените доказателства- вс. Нотариални актове до 29.12.2000г

 Впоследствие отново влизайки в противоречие със себе си, за да аргументира липса на субективен елемент за повдигнатото му обвинение по чл.316 вр.чл.311вр.чл.26 ал.1 НК подсъдимият твърди, че по повод на н.акт 100/29.12.2001г ,издаден от св.М.  и до издаването на На.100/29.12.2001г и н.а 75/2003г не е знаел, че св.Й. не е собственик на имота описан в акта. От тези взаимноизключващи се версии могат да се направят и следните изводи, съпоставени и с писмените доказателства и показанията на св. М. и св.М., както и тези на св.Й. по повод на издаването на н.акт 192/2000г : Не е достоверно твърдението на подсъдимият, че не е бил наясно със собствеността на имота към него момент. Първо защото през 1997г вече и бил надарен от св.Й. с правото на собственост върху  цялата паянтовата едноетажна жилищна сграда от 45 кв.м, находяща се в описания по-горе имот УПИ I - 1550 в кв. 254 на ул. „........................." №..........., гр. Русе и съответното право на преминаване. Второ защото на 18.12.2000г от името на В.Й. е поискал данъчна оценка на 120/236 ид.ч. от дворното място и къща от 60кв.м. в описания имот като на гърба на молбата е посочил,че Й. имала пожизнено право на ползване върху същия имот от 1936г / въпреки че свидетелката е родена през 1952г/ и защото от нейно име е съставил и молбата-декларация,представена пред св.М.. С тези именно действия подсъдимият явно е манифестирал „знание" че Й. пожизнено била ползвала опоменатия имот/ компилация от н.а от 1936 и н.а от 1938/. Трето видно от показанията на св.М. подсъдимият я е заблудил относно обстоятелствата , които е следвало да заяви пред Нотариуса. На следващо място пред нотариуса подсъдимият не е представил своя акт за собственост ,че притежава едноетажната постройка в имота/ всъщност тази на мястото от постройката вече от 60 квм/ . Подсъдимият сам е отвел св.М. пред нотариус М./ видно от показанията на двамата/  и е присъствал по време на декларираното и платил дължимите такси, ползвал е пълномощно от 24.04. 1997г,  а после получил н.а 192/2000г .  За да удостовери целените от него обстоятелства, за които изначално е знаел,  че не са верни , в производството по чл.483 ГПК/отм/ подсъдимият е избрал и подходящия Нотариус пред който св.М. да свидетелства. Св.М. е в напреднала възраст, известен с непрецизността си и лековерното отношение към работата/ видно от неговите показания той не е съставял лично документите, те са били предварително подготвени, в кантората му на трите компютъра са работили различни лица,а той само е проверявал  дали изявленията изхождат от авторите им, прочитайки едно изречение, опоменато в протокола над подписа на св.М./. Същевременно опоменатата в молбата-декларация жилищна сграда, отразена и в н.а 192/2000г - в предната северна част на двора до улица К. няма нищо общо с предходно заявените му претенции за двете вътрешни постройки в имот пл.24- едната която вече бил придобил от 45 кв.м. и другата във вътрешната част на двора от 60 кв.м.

Фактът ,че в имота не същестува сграда от 60 кв.м. с два входа в предната северна част на двора, нито пък съществува такава във вътрешната част на двора е ясен на подсъдимия, защото дори с договора, който неговата съпруга е сключила със св.Й. за строеж е упомената вече съществуващата такава от 45 кв.м , защото подсъдимият е поискал през 1999г от св.Я. да извърши замерване и изготви проекта за виза за основен ремонт на същестуващата сграда от 45 кв.м ,негова собственост от 1997г , защото по негово искане Комисия е посетила обекта и се е произнесла за състоянието на тази сграда на 18.01.2001г/ л.167 -том 1 /., защото въз основа на извършеното от него строителство и ремонт през 1992г на гараж и склад, св.П. се е снабдила с н.а . А това, че подсъдимият никога не е изграждал във вътрешната част на двора/ или в предната северна такава/ сграда от 60кв.м. и е бил и наясно с размерите на изградените от него гараж и склад се установява отново от приложените скици и от показанията на св.Й. и св.П.. За това ,че подсъдимият още преди да получи едноетажната постройка като дарение от Й. е знаел за нейните размери/ че не са 60 кв.м./, сочи и представения от него договор от 30.03.95г, сключен между него и ръководител шивашки цех за съвместна дейност ,при който подсъдимият предоставя ползването на помещение от 40 кв.м /л.37т.1/. Този факт се потвърждава и от показанията на св.П. и св.Й.. Потвърждава се отново и от сключения между подсъдимия е ЕТ" ...................." договор от 20.07.98г за съвместна дейност,по силата на който подсъдимият предоставя ползването именно на 40 кв.м. етаж от къща на ул.............................№.........../ дарения му имот/ 

Анализирайки до този момент обясненията на подсъдимия е ясен мотива му за действията. Така позовавайки се на стария н.а от 1936г / изрично го е направил в молбата за издаване на данъчна оценка/ подсъдимият е целял да поправи една според него „несправедливост" документирана в н.акт от 1938г по отношение на размера на тази постройка, обаче ползвайки размера на дворното място по н.акт от 1938г. Снабдявайки се със скици по повод на целеният от него основен ремонт на вече придобитото, както и на база изготвения за това проект от св.Я. ,одобрен на 11.09.2000  и с оглед на познанията си, които демонстрира в областта на геодезията и кадастъра, подсъдимият е целял за „завладее" имота като постройка в размера й от 1936г , а чрез  прехвърляне на повече от половината дворно място по н.а 100/2001, легитимирайки се като собственик да завладее дворното място и да строи/ ремонтира/ и без съгласието на св.П./ която не е дала съгласие към 05.12.2000 и към м.декември 2001 за основния ремонт по одобрения проект/, като същевременно разшири обема си на собственост на база прохода, който не е отбелязан на скиците . Това е видно и от последващите му действия по прехвърляне отново чрез дарение първо само на 120/236 ид.ч от дворното място с нот.акт 100 от 29.12.2001г при св.Т. ,защото с писмо № 34-00-4481/ 13.12.2001г на Община Русе му е отказано издаване на разрешение за строеж, тъй като не е представено съгласие от съсобствениците . Именно на база н.а 100/2001г той се е легитимирал вече пред Община Русе като съсобственик на дворното място , а чрез н.а от 1997г се е легитимирал и като собственик на сградата, чийто ремонт е целял. Удостоверяването, че в процесния парцел Й. е била собственик и на сграда от 60кв.м в предната северна част с два входа , която той си е прехвърлил, подсъдимият е целял да използва като обстоятелство във връзка с извършвания от него ремонт, за да обективира и площта и размерите на сградата,вкл. и двата й входа и то все за сметка на собствеността на св.П. и дъщеря й-св.Б.. Същевременно по силата на н.а от 1997 и на този от 2003г подсъдимият се легитимира като собственик на две сгради - 45 кв.м в източната част на двора и 60 кв.м. в предната северна част и то явно за сметка на собствеността на св.П. и св.Б..  Действително съгласно СТЕ се е стигнало до изграждане на сграда / чрез ремонта й / на площ над 54кв.м заграбвайки пространсвото формирано като проход и то за сметка на собствеността на П. и дъщеря й.  Легитимирайки се като съсобственик на дворното място е целял и бъдещо строителство, видно от обясненията му и намеренията му отново да строи над излятата тераса вместо скатен покрив. За да извърши всички действия по прехвърлянето на имота обективиран в н.а 192/2000г - да придобие част от дворното място и къща с увеличени размери за сметка на действителните собственици, подсъдимият е успял да мотивира семейство Й. да му дадат пълномощно /опосредено на името на св.Й./ със съдържанието което е целял, като ги е заблудил ,че то му е необходимо все за да извърши някакви формалности и да „доузакони" сделката по дарението, но не на имота по н.а 192/2000г/ въпреки че именно това е целял/ ,а за собствеността от 45 квм. по договорката от 1997г. Снабдявайки се с това пълномощно и с н.а 192/2000г подсъдимият е създал и грешни представи у нотариусите Т. и Ш. ,че са налице всички основания ,за да се изповяда сделка с предмет дарение на недв.имот и се е стигнало до прехвърляне на право на собственост в негова полза на имущество, което прехвърлителите обективно не са притежавали        

По повод на оспорването от страна на подсъдимия на правото на собственост на св.П. и св.Б. върху процесния имот са представени удостоверение за наследници, преписи от разписни листи, н.а от 1936 и 1938, от 1992 и 1996/ подробно описани в обстоятелствената част на мотивите/ уведомления за идентичност на парцели, скици на имота, заповеди за деактуване. Всички тези писмени документи са били предмет на разглеждане от три инстанции по гр.д. 993/03г по описа на РРС. Както РРС,така и РОС и ВКС са приели за установено правото на собственост на частните обвинители върху процесното дворно място и построеното в него без едноетажната постройка от 45 кв.м в източната част на двора/ собственост от 1997г на подсъдимия по силата на договор за дарение,докуметирано в н.а/ . Извода за правото им на собственост освен от н.актове от 1936 и 1938г е изваден и на база вписванията в разписните листове към кадастралния план на града в периода 1935-1944г за този имот като на техния наследодател, който е бил вписан и като такъв в разписния лист към плана от 1949г . Направен е извода,че правото им на собственост не е било продължително обезпокоявано в продължение на 10 години ,което не легитимира Й. за собственик,респ.подсъдимия

Всъщност прочита на всички съдебни решения/ и на трите инстанции/ по гр.д993/03г налага извода, че всички възражения по повод на твърденията на подс.Ч. , депозирани в настоящето производство като обяснения, са били навеждани и в хода на гр.дела, обсъдени и отхвърлени като несъстоятелни и недоказани. Подсъдимият в качеството си на ответник по цитираното гр.д отново е твърдял,че процесния имот е негов наследствен ,основано на застрояването на имота през 1870г от неговия прадядо,явно възползвайки се от информацията по делото, че не съществува записване в разписните книги на друг собственик освен на праводателя на П.. Явно е обаче,че собственика на имота до публичната му продан-Ц. Б. не е негов възходящ. От това че претендирал ,че е собственик по наследяване извел и твърдението,че е изтекла придобивна давност в полза на Й. Тези негови твърдения пространно са обсъдени и отхвърлени и от трите инстанции като противоречащи на доказателствата, в това число че писмените и гласните доказателства са сочили ,че сем.Й. и П. И. не са упражнявали фактическа власт върху дворното място. Обсъдени са същите му възражения и по повод на извършеното строителство и строително ремонтните работи в дворното място. Обсъдени са били и съжденията му относно извършените регулационни промени от регулационния план от 1904 до сега действащия  

Явно е желанието в настоящето производство подсъдимият да обори силата на присъдено нещо по влезлите в сила решения. Последното е израз на явното му незачитане на волята на съда, изразено и в последващите му две искания за отмяна на влязло в сила съдебно решение-отхвърлени от ВКС, за поправка на такова-отхвърлена от ВКС , а като цялост поведението му следва да бъде разгледано и в светлината на приетата комплексна СППЕ и отразените в нея личностови характеристики. Така и в настоящето производство подсъдимият продължава с упорството си да оборва задължителната и за съда сила на присъдено нещо по отношение на признатото са установено, че частните обвинители са собственици на цялото дворно място ,представляващо УПИ I-1550 в кв. 254 по плана на града. И в настоящето производство отново навежда същите доводи ,които е навеждал по исканията си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и по които два петчленни състава на ВКС се е произнесъл, отхвърляйки молбите му. Така отново подсъдимият твърди ,че притежавал ново доказателство - решение от 19.07.48г на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС . Така с решение 345/ 08.01.2008г ВКС в петчленен състав по гр.д. 440/07г се е произнесъл ,че това доказателство няма характеристиките на новооткрито доказателство и само по себе си няма доказателствено значение за спора за дворното място, поради което е и ирелевантно. Отново с решение от 17.10.2008г на ВКС по грд. 90/08г е отхвърлена молба на Ч. за отмяна както на предходните съдебни актове по съществото на спора ,така и на решението по грд 440/07г на ВКС- като неоснователна и недопустима ,а на друго основание отново е отхвърлена негова молба с твърдяно нарушение на чл.133 ал.1 б.б ГПК/отм/

Израз на манипулативността на подсъдимият е опита му да установи, че освен на едноетажна постройка от 45квм. в процесния парцел е собственик и на друга такава от 60 кв.м. Тези доводи той черпи от обстоятелството, че с решенията по гр.д. 993/03г на РРС - второистнационното решение на РОС, потвърдено от ВКС е обезсилено решението на РРС в частта му, с която е бил отменен констативния нот.акт, издаден от св.М.- н.а 192/ 2000г в частта му за собственост на застроената в предната северна част на УПИ 1-1550 в кв. 254 -Русе  самостоятелна жилищна сграда от 60 кв.м. с два входа -от североизток и северозапад   и н.акт 75/ 19.03.2003г на Нотариус Ш. за дарение в негова полза на същата самостоятелна жилищна сграда. Първоинстанционното съдебно решение е обезсилено поради произнасяне свръх петитум . Именно поради това подсъдимият „черпейки права" от тази част на съдебните решения , игнорирайки признатото за установено отново по тези съдебни решения, че никога не е бил нито той, нито Й. собственик на дворното място, а то е собственост на частните обвинители, твърди, че освен жилището, което е придобил чрез дарение от Й. е бил построил и сграда от 60 кв.м. във вътрешната част на двора, чийто собственик е. За такава сграда обаче не му е учредявано право на строеж , а той самият е бил наясно, че св.Й. никога лично или по наследяване нито е владяла непрекъснато 10 години идеална част от дворното място и такава сграда.  Фактът ,че в имота не съществува такава сграда от 60 кв.м. в предната северна част е известен на подсъдимия и по повод на снабдяването му със скици във връзка с целяното от него първо основен ремонт и промяна на предназначението. Подсъдимият сам твърди ,че се е сдобивал със скици, включително и с такава № 34-Г-402/ 16.12.2004г . В скицата изрично е посочено че в имота съществува 4 сгради - две жилищни: двуетажна от 109кв.м.,едноетажна от 50кв.м. , и две масивни постройки от 15 кв.м. и от 23 кв.м.. Същото е отразено и в КР-78/ 15.02.2002 във връзка с проектирането на ремонта на едноетажната сграда ,на която са посочени и размери. Скица 34-Г-79/ 28.03.2003г ,с която отново подсъдимият се е сдобил ,видно от обясненията му, е била издадена за нуждите на гр.д.993/03г на РРС въз основа на стар недействащ план от 1904г на града за парцел девет римско 24  и не удостоверява неговите твърдения ,че в този парцел имало две едноетажни къщи, за които той претендира. Ирелевантно е какво е било положението на имота през 1904г с оглед на последващите промени в кадастъра ,записванията в разписните листи и нотариалните актове от 1936,1938  , но подсъдимият манипулативно си служи с документите, които е проучил за собствеността върху парцела ,за да изпълни и целта си- разширяване на обема си на собственост от 45 кв.м. на 60 кв.м и завладявайки и част от дворното място.

Ако се приеме за вярно твърдението ,че подсъдимият е собственик и на сграда от 60 кв.м. в предната северна част от двора с два входа - от североизток и северозапад, или както той твърди във вътрешната част на двора, която е изградена в чуждия имот и то без правно основание, то РРП явно му е спестила такова обвинение, от което и множеството нападки за водено едностранчиво, с явен обвинителен уклон и необективно досъдебно производство са неоснователни. Т.е вредата ,която е нанесъл с действията си по повод на съставянето на н.а 192/2000г , н.а 100/2001 и н.а 75/2003г многократно ще надхвърля предявената му с обвинението.

Така във връзка с твърденията на подсъдимият и по повод продължаващото му оспорване на влезлите в сила множество решения с предмет процесния имот , съдът счита за нужно да отбележи следното:

Силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.993/03г сочи, че то е задължително за страните,техните наследници и за съда,който го е издал и за всички съдилища / чл.220 ГПК-отм/ , сега чл.297 ГПК . Подсъдимият е длъжен въпреки недоволството си да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение, с  което е признало за установено, че частните обвинители са собственици на дворното място -процесния имот, като подсъдимият трябва да се съобразява с установеното от съда правно положение. Последица от правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо е непререшимостта на разрешения спор / чл.224 ГПК/отм/, чл.299 ГПК/, т.е  стабилността на влязлото в сила съдебно решение. Зачитането на силата на влезлия в сила съдебен акт се състои в задължението на всеки орган /вкл.съдилищата/ да откаже всяко преразглеждане или пререшаване на вече разрешения правен спор. Независимо от нормата на чл.299 ГПК в настоящето производство съдът отново анализира гласните и писмените доказателства по вече разрешения спор , защото във връзка с предмета на доказване по чл.102 НПК за обективната и субективната страна на извършените от подсъдимия деяния е от значение дали в периода декември 2000- 19.02.2003г той е знаел ,че отразените в н.а 192/2000г не съответстват на обективното положение ,т.е че е съзнавал че отразените в този акт обстоятелства са неверни и възползвайки се от това е създал неверни представи относно правата на собственост, с което е и причинил вреда на действителните собственици на имота.

Съдът счита за нужно да отбележи и че констативния нот.акт по обстоятелствена проверка не създава материални права, защото има оборима доказателствена сила. Като документ доказва материализираното в него удостоверително изявление на  нотариуса , като от своя страна изявлението му доказва ,че молителят е собственик на имота. Тази доказателствена сила важи спрямо всички, но е оборима .  В качеството си на охранителен акт нотариалния акт по обстоятелствена проверка не се ползва със сила на присъдено нещо. Така всяко трето лице може да доказва ,че титулярът на н.а не е собственик ,като е достатъчно да се опровергае придобивното основание на което се позовава н.акт или да се разкрие, че според закона това придобивно основание не е в състояние да породи признатото право в полза на титуляра . Т.е достатъчно е да се докаже, че титулярът на нот.акт не е бил собственик. Всички гласни и писмени доказателства представени по настоящето производство за пореден път доказват, че св. Й. не е собственик на 120/236 ид.ч от дворното място ,представляващо УПИ I-1550 в кв. 254 по плана на града и на построена жилищна сграда от 60 кв.м. в него 

По спора за прохода: Извършеното от подсъдимият строителство е довело до създаване на сграда, чиято площ съгласно СТЕ е 54,06 кв.м, въпреки че по проекта тя е от 47,9 кв.м.. Установена е разлика между проекта за обект „Основен ремонт" одобрен на 11.09.2000г ,за който не е получил разрешение и проекта „ ремонт на съществуваща сграда", одобрен на 24.04.2002г,  която се изразява в допълнително изчертани коридор и тоалетна като продължение вдясно от плана от първия проект ,чиито размери съответстват на съществуващ проход между двете сгради / 1,16 /5,30/  ,който е зазидан . Подсъдимият сам твърди ,че има познания от кадастрални карти, знае как се съставят скици и кой знак по тях какво означава ,защото бил учил геодезия 1 година. Именно чрез тези си познания запознавайки се с множеството скици, с които се е сдобил по повод на ремонтните и строителни дейности от 1992-1993 и 1999г е видял, че прохода между едноетажната къща от 45кв.м. и двуетажната такава не е отразен в скиците. Всъщност както той самия твърди се е сдобил и със скица по стария рег.план за парцел IХ-24, където този проход обаче съществува. Същевременно е узнал ,че по н.а от 1936г едноетажната постройка е имала площ около 60 кв.м. и е решил сам да и възстанови размерите / от 45 на 60 кв.м/.  Дори твърди, че е искал поправка в н.а от 1997г относно площта на къщата, но му било отказано. За наличието на проход сочат показанията на св. Хр.Г., Я.,П., приложената скица от том 3 л.26 , от том 1 л. 169, акт № 233/2003г , както и от всички отразявания по кадастралните планове ,предшестващи този от 1985г ,когато вече не е отразен. Присъствието му в имота обективно е дало възможност да прецени отстоянията между двете сгради , което той сам по-късно е зазидал, заграбвайки това пространство от част от имот, който не е негова ,а на частните обвинители собственост. От обстоятелството ,че поради негова жалба и поради наличието на висящ през 2003г правен спор не се е стигнало до промяна в кадастралната карта и заповедта на Кмета е била потвърдена, именно поради наличието на материално правен спор, не означава че проход действително не съществува. За наличието на отстоянието между двете къщи и за знанието на това обстоятелство сочат и представените от подсъдимия проекти от 1993г.   Видно от протокола за оглед и отразеното в СТЕ към прохода е имало водещ каменен цокъл, перпендикулярно на оградата по уличната регулация. След извършеното от подсъдимият строителство такъв проход не същестува, а неговите светли размери вече са част от неговата сграда по дължината и защото задната част на прохода е зазидана

Обясненията на подсъдимият, че това бил негов коридор и проходът / за който сам в обясненията си на 20.11.2009г не отрича / бил в неговата къща са не само нелогични, а и абсурдни. Как едно пространство извън зида на сградата обективирано като незастроено просранство-отстояние между две сгради с размери 1,10м/ 5,30м - тунел , е част от самата сграда и то на подсъдимия, няма логично, а и законово обяснение. Но как това пространство може да бъде завлядано е видно от действията му ,както по повод на срещата му със св.Я. през 2002г за допълване на първоначалния й чертеж, така и от протокола за оглед и заключението на СТЕ. Така след разрешения строеж-ремонт на съществуващата сграда подсъдимият, видно от протокола за оглед и заключението на СТЕ, е придобил и площ от 6,148- действително застроена от 5,665 кв.м. завземайки прохода, при което на негово място от страна на ул.................. се е получил втори вход/ под сградата на П./ и сградата му вече е била плътно прилепнала до тази на П. и Б. - до външния зид. Така напрактика подсъдимият е извършил пристрояване, за което безспорно му е било необходимо съгласието на съсобствениците на жилищните сгради в имота и съсобственици към него момент с оглед на н.акт от 2001г на двора и да му е било учредено такова право по закон. Така извършеното от подсъдимият строителство е доказателство за мотива му към действията по създаването на н.а 192 /2000г и последващите го сделки ,само в негова полза и за целта му да набави за себе си имотна облага , напълно съзнавайки че причинява имотна вреда на действителните собственици.  

Ловкосттта на подсъдимият умело да работи с документи и с хора с оглед на постигане на целта си е видно и от действията му за снабдяване със разрешението за строеж от 30.04.2002г.  Мотивирайки св.Я. да „доизчертае" на първоначално одобрения през м.септември 2000г проект „основен ремонт на съществуваща сграда" съществуващия проход като коридор с тоалетна вече с общ размер котиран на 10,20м се е стигнало според СТЕ до приобщаване на квадратура и е увеличен размера на котата и до промяна в хоризонтално отношение, до промяна на предназначението на съществуващия тунел в коридор с външна врата, което по смисъла на ЗУТ е ново строителство . С доизчертаването във втория проект за издаващият разрешителното за строеж не са били налице някои от отрицателните предпоставки по чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗУТ.  И ако разрешителното за строеж е потвърдено при обжалването му , то е защото проверката по жалбата на П. е констатирала, че подсъдимият е собственик на сградата , защото е имал скица с виза за проектиране на ремонта, както и одобрени проекти за 2002г в съответните им части и защото извършваният ремонт се осъществявал в разрешите му рамки. Тези изводи са правилни, ако не се отчете ,че при проекта ,заверен за 2002г е добавен коридор със санитарен възел и външен вход и така новонанесените коти сочат на квадратура от 54,06кв.м. - повече от записаната застроена площ от 47,9кв.м

Обсъждането на фактите във връзка с извършеният от подсъдимият ремонт и дадените от него обяснения в тази връзка , са доказателство за подбудите му при извършване на сделката с предмет самостоятелна жилищна сграда от 60 квм и съставянето на н.а 75/2003г

Оценката на поведението, подбудите и действията на подсъдимият, на неговите обяснения следва да бъде изведена и на база заключението на приетата СППЕ , според която процесният не страда от психично заболяване . Налице е личностово разстройство, което не е мотивирано от психопатологични идеи или тежка психотична декомпенсация на личността, а манипулативното и демостративно поведение е проява на дисоциално личностово разтройство при отклонение от общоприетия начин на общуване ,на зачитане на норми и правила. Всички отчетени от експертите личностови черти - възможността за самоконтрол , за изразената склонност да се обвиняват други , да се измислят правдоподони обяснения за прояви, да се игнорират социални норми и правила, съченато със способност за устойчиво планиране,изграждане и преизграждане на тези, когато се преследват определени облагодетестващи го цели,без да се изпитва чувство за вина, са намерили отражение в действията на подсъдимия

Така личностовата структура на подсъдимия изяснена чрез СППЕ обяснява и цялостното му поведение относно незачитане правото на собственост на св.П. и св.Б., незачитане на волята на съда , решил спора по гр.д 993/03г , склонността му да обвинява другите в абсурди, които сам създава: че П. го измамила, лишила го от собственост и завладяла негов имот,  че починалата П. И. му казала че този имот е негов, защото са роднини с Й., че Х.Г. му разбила катинара и го ограбила, че гл.архитект умишлено укривал някакви документи, че имота бил негов наследствен, а той незаконно лишен от права, че по време на настаняването по реда на чл.70 НПК бил под въздействие на лекарства, че някой/ дознателя и прокурора/ му откраднал документи, че бил тежко болен, че страдал от дискова херния и т.н.

Същевременно у него съществуват нагласи да не приема авторитети, да не се съобразява с правила за общуване, силно подчертана егоцентрична личност без чувство за съпричастност и изживяване на вина/ той учил геодезия 1г , какво „разбират вещите лица", които винаги по негова преценка са неграмотни, че се скарал със съдия защото съдията „погрешно" смятал, че адм-.акт с който се одържавява имот е титул за собственост, а той знаел че само н.акт е такъв титул , че всички актове , които не са в негова полза са „порочни"/. Едновременно с това съществува стремеж да се подчертае, да раздава правосъдие,  да се получи онова  според него подобаващо възмездие- завеждал множество дела по 32 на година, защото му погазвали правата, ощетявали му собствеността, видял разлика в стар н.а за площта на къщата си и като не успял да си уреди поправка в н.акт, решил да изправи тази несправедливост посредством множество според закона престъпни деяния, а според него израз на възмездие за това, че П. *** по н.акт от 1936г или че бил лишен от собственост още през 1912г /когато се строила къщата/ а той не е бил още роден, за да въздейства на тази несправедливост. При всичките си действия подсъдимия акцентуира само върху собствения си интерес, при повърхностен отклик към проблемите на околните и липса на всякаква съпричастност и лоялност , като дори преиначаването на фактите и събитията не е свързано с изпитване на съжаление. Поведението му се ръководи от желание за наказание, отмъщение и възмездие, склонност към заяждане , кавги и конфликти, при които той е провокиращата страна. Според експертите подсъдимият отстоява интересите си настойчиво , с голяма упоритост стигаща до грубост, манипулирайки хора и преиначавайки събития и документи . Израз на способността му устойчиво и упорито да планира, изгражда и преизгражда тези са всеобхватните му многословни съждения, в които си измисля правдоподобни обяснения за проявите си и действията му по отношение на собствеността на процесния имот и снабдяването му с документи за тази собственост с оглед целта му -да придобие имот в по-големи размери.

Яростно и в негов стил с измислени нападки/ инсинуации/ е реагирал както по повод на отказа за издаване на разрешително за строеж, така и по отношение на съставения конст.протокол за наличието на проход от 27.08.2003г и предложената поправка в кадастралния план, набеждавайки св. Г. ,че му била разбила катинара, спряла водата и липсвали два водопроводни крана и документацията за строежа. Този подход на подсъдимия - измислянето и разпространяването на лъжливи сведения е налице и по отношение на вещите лица П., В., П. и П. и се открива и в приложения от подсъдимия списък с въпроси към св.П.    

Съдът на база събраните по делото доказателства ,които обсъди в тяхната съвкупност и поеденично и установената фактическа обстановка, счита че се налагат следните правни изводи:

С действията си подсъдимият Г.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна в условията на съвкупност състава на престъпленията по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК  и по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, както следва :

1. по  чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК, тъй като в периода 29.12.2001 год. - 19.03.2003 год. в гр. Русе в условията на продължавано престъпление - на два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у:

П.Т. - нотариус рег. № 220, с район на действие РС - Русе заблуждение, че има правно основание да получи от В.Х.Й. и Й.Б.Й. като дарение недвижим имот - 120/236 идеални части от дворно място, цялото с площ 236 кв. м., находящо се в гр. Русе, съставляващо УПИ I - 550 в кв. 254 по плана на гр. Русе, на ул. „....................." №......... и с това причинил на Т.С.П. и С.Н.Б. имотна вреда в размер на 21 304, 90 лв. и

П.Ш. - нотариус рег. № 215, с район на действие РС - Русе заблуждение, че има правно основание да получи от В.Х.Й. и Й.Б.Й. като дарение недвижим имот - самостоятелна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена в съсобствено дворно място, представляващо УПИ I - 550 в кв. 254 по плана на гр. Русе, на ул. „......................" №.......... и с това причинил на Т.С.П. и С.Н.Б. имотна вреда в размер на 8 925 лв. - общо в размер на 30 229, 90 - големи размери.

Измамата е имуществено престъпление, насочено против собствеността/ всякакви имуществени права и обекти/, свързана е с набавяне имотна облага за дееца или другиго  и в завършеният си вид винаги има за последица причиняване на имотна вреда за другиго. Само при тези предпоставки съдът следва да обсъжда дали са налице и другите предпоставки за такова престъпление./ Решение № 317/1973 г. по н. д. № 228/73 г., II н.о ,Решение № 381 от 23.VII.1976 г. по н. д. № 356/76 г., I н. о., Решение 586/ 89г,Решение 47/82г н,вс на ВС /. 

В множество свои решения/ Решение №  1170/2006 г. по н.д. № 568/2005 г на ВКС , Решение № 89/2009 г. на ВКС по н. д. № 53/2009 г., Решение № 145/ 2009 г. на ВКС по к. н. д. № 45/2009 г., I н. о,  и ТР 56/86 на ОСНК  ВКС изяснява, че при измамата съставомерните последици настъпват от действията на заблуденото лице, като измамникът не въздейства пряко върху предмета на посегателство, а увреждащото разпоредително действие се извършва  в полза на измамника, който чрез действия, насочени към възбуждане или поддържане на заблуждение / дори обикновената лъжа според проф Ив.Ненов е достатъчна, тъй като закона не изисква никакви особени способи, машинации или лукави действия/ , мотивира измамения да извърши тези разпоредителни увреждащи действия/ правно действие с имуществен характер/ , които  причиняват имотна вреда на него или другиго.

 В случая вредата на частните обвинители е настъпила в момента на изповядване на двете сделки - в този момент отпада възможността да се разпореждат с имота си, да го владеят в неговата цялост, да го ползват пълноценно. Особеното при използваният от подсъдимият способ да придобие чуждо за него и дори за даряващите го имущество,  именно чрез договор за дарение е ,че съгласно чл.225 ал.1 ЗЗД имотът преминава „веднага" в собственост на надарения и в гражданско-правен аспект дарението на чужд имот не е нищожна сделка

В случая като допълнителна последица : в чужд имот, заграбвайки го посредством поредица от манипулативни действия / по внушаването на св.Я. да изчертае прохода като част към постройката ,за която се иска ремонт, по снабдяването в цялост на разрешение за ремонт и извършването му, по обструкцията на подсъдимия по повод акта за корекции в кадастралната карта/ се е стигнало до действително разширяване на площта на единственото, което той притежава на годно правно основание в имота- постройка от 45 кв.м с право на преминаване, и то за сметка на правото на собственост на частните обвинители. След като подсъдимият е придобил имота, посредством поредица от измамливи действия, като титуляр на правото на собственост е манифестирал и поведение на собственик, ползвайки имота, събаряйки сградата, изграждайки я в нов вид и конструкция,  приобщавайки към нея площ за сметка на притежаваното от частните обвинители, чието именно имущество е увредил при наличие на изначално негово намерение да свои именно това тяхно имущество.  Получилият без правно основание недвижим имот чрез използване на документи с невярно съдържание, довели до заблуждение лица, вкл. и друго длъжностно лице, с което се е предизвикало прехвърлянето на съответния ред и форма на недв.имот на името на дееца ,  може например да го ползва, да събира плодовете му, да събори намиращите се върху него постройки, да строи нови, да го прехвърли на свои близки и др / обсъдено в мотивите на ТР 34/79г по н.д. 24/79 ОСНК / 

            Конкретните обстоятелства по делото сочат на изначално формирано от подсъдимия намерение/ по късно обективирано и в действията му/  да придобие собственост в процесния имот за сметка на действителните такива,  като намали техния патримониум като обем ,респ и като правомощия, следващи правото им на собственост.

Първоначално целта му  е била да увеличи обема / площта/ и вида на притежаваната от него след 1997г паянтова постройка от 45 кв.м с право на преминаване , като я увеличи на 60 кв.м.в нейн вече масивен вид като конструкция, като вместо скатен покрив да се излее плоча и да се продължи строежа /видно от обясненията му/. А тъй като тя се е намирала в чуждо за него дворно място да съумее да придобие на привидно основание половината дворно място и като се легитимира като съсобственик да поиска от Община Русе да му бъде издадено разрешение само за ремонт и така да избегне нужното от закона съгласие на собствениците на терена или нужното от тях съгласие и изискуемата от закона форма  за пристрояване, като избегне безспорно възмездния характер на последното. За да обективира тези свои намерения му е било необходимо да получи по някакъв начин правото на собственост върху дворното място и тъй като е целял да избегне възмездния характер на това и изцяло да отстрани от намеренията си действителните собственици-П. и дъщеря й, защото е бил наясно, че тяхно съгласие не може да получи / отказано му е съгласие за извършване на основен ремонт и промяна на предназначение от страна на П. и не му е издадено строително разрешение/,  той е решил с поредица от измамливи действия, манипулативни подходи да се сдобие с целяното от него по  противозаконен и престъпен начин. За това е решил да използва възможността по чл.483 ГПК/отм/ и чрез  удостоверяването на едно право в н.а 192/2000г на името на В.Й./ противно на действителното съществуващо фактическо положение/, което право подсъдимият изначално е целял да придобие, и чиито неверно отразени обстоятелства подсъдимият изцяло е съзнавал и е целял, а и ползвал по -късно пред св. Т. и св.Ш.. Сдобил се е със съдържание на пълномощно, относимо към намеренията му,  което е използвал , за да заблуди участващите в нотариалното производство относно обема на собственост на обекта/предмета/ на упълномощаването, различните основания / първото нотариално заверено пълномощно е за продажба ,а второто използвано от подсъдимия е за дарение/, действителните си намерения  и чрез него и чрез констативния нот.акт отново е създал неверни представи в посочените лица, че има действително правно основание да придобие целяното имущество. Множеството му измамливи действия са били насочени към собствеността на частните обвинители, за която е знаел фактически, посредством присъствието си в имота, водените разговори, а и чрез съществуващите документи , с които се е сдобил - множеството скици и с н.а от 1976г и 1981г, като на самите скици са отбелязани и тутилите са собственост на частните обвинители. Тези негови действия са обосновали и касаят набавяне за него на имотна облага -да стане  собственик на описания имот  със всички следващи това възможности и в завършения си вид е довело до причиняване имотна вреда на действителните титуляри на правото на собственост във целия му обем на имота, представляващ УПИ 1-1550 в кв.254. Очертаните обстоятелства по делото сочат на предварително обмислена и организирана дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у свидетелите Й./ за да се сдобие със съдържание на пълномощно с оглед на целените последици/  и у св.Т. и св.Ш./ относно наличието на всички правни основания да получи като дарение имота, който е знаел че не е собственост на дарителите и че тяхната воля не се отнася за този именно имот -като обем, посредством представяне на съдържанието на пълномощното и съзнателното престъпно ползване на н.а 192/2000 с невярно отразените обстоятелства, за които е знаел / и обосновават заключение за престъпното поведение на подсъдимия. Определящо значима роля в обхвата на същото е некоректното поднасяне на информация чрез съзнателно създадени неверни представи относно необходимостта от упълномощаване на св.Й. , относно обема на права ,които му се предоставят, относно начина на определяне на реалния имот- „двор и къща", относно основанието за упълномощаването / както за дарение ,така и за продажба в един и същи ден / , относно действителното имуществено право,  неотговарящо на фактическото положение на нещата и на предприетите от подсъдимия предхождащи и последващи действия във връзка с ползването на официален документ с невярно съдържание,  при изначалното съзнаване на невярно отразеното в н.а 192/2000г и предварително и изначално целяното във връзка с този документ и целените последици- причиняване имотна вреда на П. и Б. и набавяне за себе си неследваща му се имотна облага. Изследваните поведенчески прояви са насочени към формиране на неверни представи за реално съществуващото фактическо и правно положение, касаещо имота на семейство Й. Тук това е довело до имуществено разпореждане с имот, които Й. не знаят че притежават, нещо повече не са имали умисъл и цел по какъвто и да е начин да придобият, при погрешно формирани представи че пълномощията се отнасят до  имота им от 45кв.м с право на преминаване през двора на УПИ 1-1550 в кв.254, което от своя страна е способствало за формиране на  такива у св.Т. и св.Ш. относно гражданскоправните релевантни обстоятелства за изповядване на сделките  и съставянето на н.актове за дарение, с произтичащите от това  вреди в патримониума на свидетелите П. и Б.  и съответна имотна облага за  подсъдимият - неверните представи ,че са налице всички основания да придобие като собственик имота .

Това е довело до създаване от страна на подс.Ч. на една фикция , резултат от  погрешно формираните представи ,че праводателите му притежават целеният от него да бъде придобит имот в този му обем и именно с този имот желаят да се разпоредят. Дефакто подсъдимият е експлоатирал в пълна степен „неучастието" на праводателите си в изследваните процеси по трансформацията на  собствеността до степен довела до завършване на фактическия състав по изповядване на двете сделки пред свидетелите Т. и Ш. и той директно да придобие правото на собственост върху процесния имот. Настъпването на предвидения от закона и желан от подсъдимият общественоопасен  резултат е налице. 

Разглежданият казус безспорно се различава от множеството престъпни посегателства,  квалифицирани като такива по чл.209 НК ,предмет на множество решения на ВС и ВКС, най вече в това ,че в действителната фактическата власт на семейство Й. не се е намирало имуществото, с което са се разпоредили. Както и с това ,че при необходимото и задължително посредствено извършителство, чрез съзнателно създадените неверни представи у Й. ,подсъдимият е създал и такива у св.Т. и св.Ш.. В тази връзка обаче той лично чрез представянето на съдържанието на пълномощното и съдържанието на н.а 192/2000г , за невярните обстоятелства само той е знаел, е създал представи превратни на действителното положение за всички гражданскоправни релевантни обстоятелства ,довели до съставянето на н.а 100/2001 и н.а 75/ 2003г- целяното от него правнозначимо поведение и обективираното имуществено разпореждане.   

 Упълномощаването от страна на Й. на лицето, посочено от подсъдимия и със съдържание на пълномощното, създадено от него,  при създадените от него лъжовни /неистинни/ представи, че то се отнася до единствено притежавания някога от Й. имот /къщата от 45 кв.м.с право на преминаване през двора на УПИ 1-1550 в кв.254 /, чиято необходимост е оправдана от нуждата за „доузаконяване" и за "уреждане на някои формалности" , са създали у участващите в процеса по изповядване на сделките  представа несъответна на фактическото действително положение както относно основанието и нуждата от упълномощаване, така и относно имота, предмет на бъдещият дарствен акт. Но за да обоснове пред Нотариусите правото на своите праводатели /Й./ на собственост на целеният да бъде придобит имот , подсъдимият предварително вече се е сдобил с титул за тяхната собственост -  н.а 192/2000г с невярно отразените в него обстоятелства , за които съзнателно е способствал, без формално да е автор, субект на престъпление по чл.311 НК и които съзнателно е ползвал и то престъпно осъществявайки и състава  по чл.316 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Така е „доказал", създавайки неверни представи за действителното положение, че в патримониума на Й. има имот, с които те желаят да се разпоредят. Така подсъдимият е "създал"  във фактическата и юридическа власт на Й. едно имуществено право, което е целял и придобил.  Всичко това обаче е за сметка на изграждането на погрешни съзнателни представи у множество лица/ Т., Ш.,Й./, резултат от негово престъпно поведение, довело до извършване на правнозначима дейност ,завършила с изповядването на сделките, при които се е увредило имуществото на трети лица- частните обвинители.  И тъй като в случая се е стигнало и до реално облагодетелстване като последица на сделка, произвеждаща правно действие, е налице и следващото се правно значение- правото го признава за собственик на дарения имот- конститутивното действие на н.а за дарение на недв.имот  - имотът предмет на дарението преминава в собственост на дарения веднага , от датата на съставяне на нот.акт / чл.225 ал.1 ЗЗД вр.чл.18 ЗЗД / . Но всичко това за сметка  на увреждане имуществото на частните обвинители, причинявайки им имотна вреда

 Конкретиката по казуса за упълномощаването от страна на Й. на св.Й., за ползването именно на съдържанието на пълномощното с цел да бъде надарен подсъдимият с къща и двор, за съзнателното ползването на официален документ, в който са отразени неверни обстоятелства за правото на собственост на даряващите, за създаването именно чрез съдържанието на тези документи на представи у св.Т. и св.Ш. - че подсъдимият има правно основание да получи като дарение имота предмет на двете сделки, интерпретирана в кумулативна даденост със съдържанието на субективното психическо отношение на подс.Ч. към обществената опасност на престъпния акт и общественоопасните последици, при изначално създаденото от него намерение да придобие имущество за сметка на действителните собственици и при съблюдаване на преследваните цели, мотивира че обективните и субективни измерения на престъпното посегателство от страна на подсъдимия са налице и са  довели до действително причиняване на имотна вреда на действителните и единствени собственици на имота.  Което всъщност е и изначално целено от подсъдимият . Обективно предприетите от Ч.  действия и тяхната съзнателна насоченост са довели до трайно формирани неистинни представи за заобикалящата действителност у свидетелите Й./ В. и Й./ и чрез техните такива представи / задължителното посредничество според теорията - Антон Гергинов -Наказателно право особена част/  и у Св.Т. и св.Ш.,  необходими за изискуемото от закона имуществено разпореждане, и са предпоставили настъпването на предвидените от закона и искани от дееца вреди. Подсъдимият пряко е въздействал върху съзнанието на св.Т. и св.Ш. представяйки им документи, съзнавайки невярно отразеното в тях и за чието невярно съдържание активно се е трудил да се обективира, съзнавайки манипулираното волеизялвление на дарителите, и така е създал привидно основание,  че даряващите имат действителната воля да извършат дарствения си акт именно с този имот, създал е привидно основание, че те са собственици на дарения имот и съответно има и той правно основание / в най-широкия смисъл на понятието/ да получи като дарение именно този целян от него имот. В производството пред нотариусите подсъдимият е използвал официален документ, в които са били отразени неверни обстоятелства относно действителното съществуване на дарения имот и на правото на собственост на дарителите върху него ,респ възможността те действително да се разпоредят с него, тъй като съгласно чл.482 и сл. ГПК/отм/ нотариусите следва да проверят ,а и пред тях да бъде удостоверено правото на собственост на прехвърлителите.  Използвал е и съдържанието на пълномощното, досежно изискуемото изявление за разпоредителни действия.  Именно във връзка с диспозитивното изявление на дарителя, отделно и особените изисквания на закона ,обуславящи издаването на н.а за сделка по чл.18 ЗЗД са свързани и с изискванията да бъде удостоверено и проверено правото на собственост на прехвърлителя, защото ако той не е собственик сделката няма да породи целеният вещноправен ефект и ако не бъде доказано пред нотариуса, че праводателят е собственик, той следва да откаже да издаде нот.акт . Същевременно в качеството си на форма за валидност на сделките по чл.18 ЗЗД  н.акт поражда всички правни последици от самите сделки - вещно правния ефект на договора за прехвърляне на право на собственост, т.е има конститутивно действие. То би настъпило само ако бъде надлежно удостоверено правото на собственост на прехвърлителя. Именно в тази връзка с оглед на целения правен резултат - вещно правните последици и конститутивното действие на н.а акт за дарение и неговата доказателствена сила / ползвана по-късно при искането за издаване на разрешение за строеж на обект-ремонт на съществуваща сграда/ подсъдимият съзнателно е използвал, за да установят св.Т. и св.Ш. ,че праводателите са собственици - н.а 192/2000г, съдържащ невярно отразени обстоятелства именно в тази насока. Подсъдимият е знаел ,че представеният от него документ е с невярно съдържание / в най-общ смисъл/ - отразените в него обстоятелства не отговарят на обективното действително положение относно собствеността на целия имот представляващ УПИ 1-1550 в кв.254 в гр.Русе. Чрез съдържанието на пълномощното/ след като упълномощителите са били заблудени относно обема на действително притежаваното от тях , неговата необходимост и действителните му намерения/ подсъдимият  ги е заблудил , че има основание да получи като дарение „двор и къща" в парцела. 

Изключването от този процес на семейство Й. и игнориране правото им да изразят действителна воля относно дейстителното съществуващо положение - че в патримониума им не се намира такова имущество, с което ще се разпоредят, че то е чуждо е част от заблудата засегнала пряко възприятията на св.Т. и св.Ш. относно действителното съществуващо положение- че дарителите не са собственици на дарявания имот и предоставените пълномощия не се отнасят за този именно имот

Косвено доказателство за заблудата / освен прякото такова с оглед на показанията на св-Й. и св.Й./  е,  че преди нотариалната заверка на това пълномощно е заверено нотариално друго между същите страни -условно /упълномощителите и пълномощника/ само, че на друго основание -с друга правнозначима воля- продажба на имота : УПИ I-1550 в кв.254 с къща / вж л.32 от том първи на досъд.произв/ и то с друго по -точно описание Липсата у св.Й. на знание , че вследствие подаване на молба -декларация от нейно име и извършена обстоятелствена проверка, тя е призната за собственик на нещо, към което никога не е имала претенции, не е просто неосводоменост, а съзнателно скрит факт от страна на подсъдимия и пак е израз на формиране от негова страна на неправилни представи относно обема им на собственост, защото както тя твърди още през 1997г му е дала своя н.а от 1981г и ключа за къщата и му е посочила коя е нейната собственост.   Така той е излъгал св.Й., че не е прехвърлил собствеността , излъгал е , че все още урежда тази собственост и за това е необходимо ново пълномощно. Най- общо казано с оглед на показанията на свидетелите Й., подсъдимият чрез измама ги е склонил да подпишат пълномощното. Същото негово поведение е налице и по отношение на св.Я. по повод на т.нар преработен проект за ремонт и сочи на формирани поведенчески подходи с цел облагодетелстване. Косвено доказателство отново за този негов подход е и новото упълномощаване от страна на Й., пак по негово настояване на 15.03.2003г / при започналото  гражданско производство, посредством което е упълномощен адвокат- л. 160,161 от том 1 /, при което те въобще не са били наясно, че то ще се използва за упълномощаване на адвокат, да ги представлява по гр.д993/03г на РРС и защото пак им е било казано , че се отнася за „узаконяване" на имота им и то след като подсъдимият вече се е дарил с него. 

Подсъдимият съзнателно е целял именно този текст на пълномощното „ да дари двор и къща, находяща се...", като е манипулирал изцяло волеизявлението на „праводателите си"/ вж наречието след думата къща- „находяща се", както и липсата на упомената площ, квадратура/.Така именно е създал погрешни представи за действителните си  намерения. Ако семейство Й. са били наясно с тези негови намерения не биха се съгласили да се разпоредят с имот, който не е техен.  Именно чрез упълномощаването, предложено от подсъдимия те изцяло са били игнорирани от процеса на изповядване на сделките и от възможността да изразят действителната си воля.

Това пълномощно е използвал пред свидетелите Т. и Ш. ,съвкупно с н.акт 192/2000г ,съзнавайки че невярно отразените обстоятелства и манипулираното волеизявление са от изключително значение за гражданскоправните релеватни обстоятелства, намерили отражение в издадените по късно нот.актове. Ако св.Т. и св.Ш. бяха наясно с действителното положение относно собствеността в парцела и действителната воля на Й. нямаше да  предприемат целяното от подсъдимия правнозначимо поведение, съответно той нямаше да ги заблуди че има правно основание да получи като дарение имота, описан в н.а 100/2001 и 75/2003г.  

Пред двамата нотариуси - Т. и Ш. на два пъти  подсъдимият е  представил пълномощно от 29.12.2001г от името на дарителите -семейство Й. и н.а 192/2000г . Именно чрез съдържанието на тези документи -съвкупно е създал грешни и неверни представи ,че има право да получи от В.Й. и Й.Й. недв имот, предмет на „дарението"и описан в н.а 192/2000г ,респ. относно основанието да бъде извършено прехвърлянето на собствеността- че праводателите са собственици на имота, предмет на дарението и това е волята им.

В следствие на тази заблуда нотариусите са извършили правнозначимото поведение, целяно от подсъдимия ,от което е настъпил и конститутивния ефект на н.акт за дарение.  В следствие на което и подсъдимият е придобил право на собственост на  120/236 идеални части от дворно място, цялото с площ 236 кв. м., находящо се в гр. Русе, съставляващо УПИ I - 550 в кв. 254 по плана на гр. Русе, на ул. „....................." №........  и самостоятелна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. с два входа от североизток и северозапад , построена в съсобствено вече дворно място/ по н.акт от св.Т./. , като допълнително пред св.Ш. подсъдимият не е  посочил и съществуването на н.а 159/81г и н.о 40/97г за същата сграда , но в действителните й размери и с оглед н.а 37/76г 

Подсъдимият Ч. не може да се позовава да е получил владението на имота на годно основание и с правото да се разпорежда с него по собствено усмотрение. Обратно, категорично установеният умисъл в действията му сочи на получаване на имота с акт на разпореждане  не от действителния собственик , а от Й., чрез които преднамерено е целял да се облагодетелства , мотивирайки ги , както  и св.Т. и св.Ш. с поредица от заблуждаващи  действия за действителните си намерения, при знанието на които никой един от тях  не би извършил целеният от подсъдимия акт

 От това обективирано в нот.актове №№ 100/2001г и 75/2003г имуществено разпореждане в полза на подсъдимият е настъпила вреда за действителните собственици на имота. Така подсъдимият съвкупно е създал неверни представи, че има право да получи имот, за който изначално е знаел ,че не принадлежи фактически и не се намира на действително / вярно/ правно основание в патримониума на праводателите. Напрактика чрез използваният  подход от страна на подсъдимият по повод на съставянето на н.а 192/2000г , по повод на упълномощаването и по повод на разпореждането с имота, предмет на сделките, чрез множеството създадени от него заблуди, той е целял чрез един квазиоригинерен ред да придобие имот, за чието действително положение само той е знаел и този имот никога не е бил част от патримониума на праводателите му.  И тъй като неговите праводатели никога не са били собственици на прехвърленият от тях имот , чрез неговите измамливи  действия  се е стигнало до трансформация на собственост / квазиоригинерна/ и до особеното конститутивно действие на н.а от 2001 и н.а от 2003    

С този конститутивен ефект е създадено ново правно положение , което противоречи на действително съществуващото, като е засегната правната сфера на други лица-действителните собственици, довело е до изменение на съществуващите правоотношения свързани с правото на собственост в процесния имот , довело е до причиняване на вреда на трети лица-действителните собственици, лишавайки ги от следващите се правото им на собственост владение,ползване,разпореждане в пълен обем на действителното тяхно право.

Фактическата сложност на подбраната от подсъдимия конструкция отново е израз на съвкупността от умели действия ,които той извършва и които преследват определена цел- да стане собственик на половината дворно място и на къща надвишаваща размерите на вече придобитата от него и така получавайки нещо без правно основание да извършва всички действия по повод на правото на собственост- да ползва ,владее, строи, събаря,  събира плодовете , да го ипотекира, да се разпорежда. И ако в гражданскоправен аспект дарението на чужда вещ не е нищожна правна сделка, в наказателноправен аспект при наличие на измамливи действия, довели до разпореждане с чужд имот и до причинена имотна вреда, е осъществен и състава на престъплението  

В случая се е стигнало до юридическо разпореждане с имущество, с което прехвърлителите никога не са разполагали , при създадено от подсъдимия заблуждение точно в противното у св. Т. и св.Ш.- че има правно основание да получи това имущество, и се е стигнало до намаляване на актива на патримониума на св.П. и св.Б., представлявайки увеличение на патримониума на подсъдимия, придобивайки чуждо имущество и получавайки фактическа власт над него. Нещо повече чрез този оригинерен ред подсъдимият е „създал" едно фактическо положение, което до този момент не е съществувало : създал е в правния мир и в документооборота, чрез последващото вписване на сделките-  нов имот на свое име : 120/236 ид.ч от дворно място от 236 кв.м. / при действителни 258 кв.м. за дворното място/ и сграда от 60 кв.м. с два входа в предната северна част на двора - която не съществува 

Подсъдимият е решил да измами с ясно сформираната цел за набавяне на имотна облага за себе си , от което за П. и дъщеря й неизбежно ще настъпи вреда. Тази цел  е била налице още при пристъпване към изпълнение на престъплението квалифицирано като чл.311 ал.1 НК, за което св.М. не носи отговорност поради чл.14 НК. Тази преследвана от него цел  е била налице и по повод на упълномощаването по негово искане на св.Й. от св.Й. Тази негова цел е била налице и при представянето на всички документи, в това число и пълномощното и н.акт от 2000г пред св.Т. и св.Ш. и в съзнателното укриване на вече съществуващи актове са собственост, включително и на негово име.  Налице е изначален умисъл за извършване на измамливите действия , защото още преди 29.12.2000г подсъдимият е знаел за неверните обстоятелства, предмет на н.а 192/2000г , знаел е че Й. не е собственик на това което той придобива съответно на 29.12.2001 и 19.03.2003г , знаел е че няма правно основание да се легитимира той като собственик, както и че прехвърлителите нямат такова

Целта на подсъдимият е била като лиши св.П. и дъщеря й от изключителното им право на собственост върху целия имот- дворното място, придобивайки част от него вече като съсобственик , за го завладее и да извършва с него всички следващи правото му на собственост правомощия: да ползва, да строи, и т.н. Св.П. сама твърди ,че е била лишена от правото си да ползва дворното място, тъй като подсъдимият е извършвал ремотни дейности . Подсъдимият е извършил и строителство, под формата на ремонт, заграбвайки пространство, което не е негово . След като имота е преминал в партримониума на подсъдимия , действително  на  частните обвинители е причинена имотна вреда равняваща се на пазарната стойност на придобитото следствие на измамливите действия на подсъдимия- 120/236 ид.части от имота на частните обвинители и 15 кв.м разлика от действително притежаваното от него и собствеността на частните обвинители ,иначе казано имотната вреда като пряка и непосредтвена последица се равнява по стойност на имотната облага ,получена от подсъдимия  

С измамливите си действия подсъдимият е причинил имуществена вреда в общ размер  30 229, 90 - големи размери, сформирана както следва : При деянието,осъществено на  29.12.2001г е причинил на Т.С.П. и С.Н.Б. имотна вреда в размер на 21 304, 90 лв.,яваваща се пазарната оценка на придобитото по измамлив начин 120/236 ид.ч от тяхното дворно място към датата на деянието. При деянието осъществено на 19.03.2003г е причинил на Т.С.П. и С.Н.Б. имотна вреда в размер на 8 925 лв.,яваваща се  пазарната оценка на разликата формирана от притежаваното от него 45кв.м до заграбеното по измамлив начин -60 кв.м към датата на деянието

Имотната вреда в резултат на действията на подсъдимият е свързана с облагата му. Подсъдимият е лишил от собственост частните обвинители, придобивайки по измамлив начин тяхната такава. Завладяването на тяхната собственост не се дължи на възмезден договор с тях и за тях няма реална облага, а само за подсъдимия. Имотната вреда ,настъпила за частните обвинители към датата на деянията е окончателна и безвъзвратна. Подсъдимият ги е лишил от правото им на собственост върху тяхното дворно място , като действителното правно положение е възстановено едва след влизане в сила на решението по гр.д. 993/2003г - на 16.01.2007г. Завладявайки тяхно пространство подсъдимият е изградил под формата на ремонт масивна постройка с площ надхвърляща притежаваната от него по н.акт от 1997г

Деянието следва да бъде квалифицирано като продължавано престъпление, с оглед на обстоятелството, че действията на подсъдимия - осъществяващи всяко от деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при всяко от тях се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Предмета на деянието следва да се квалифицира като "големи размери", с оглед практиката на ВКС (ТР № 1/30.10.1998 г. на ВКС - тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК), тъй като към момента на деянието МРЗ за страната е била 110 лева. Налице са основания да бъде приложена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК с оглед на измененията на чл.26 НК. Последната редакция на текста е най-благоприятна за дееца, тъй като позволява квалифицирането на деянието като единна престъпна дейност, а именно като продължавано престъпление, а не като две отделни деяния.

От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл и при специалната користна цел - с ясното съзнание за противоправността на деянието си и произтичащите от него последици и се е съгласил с тях, воден само и единствено от желанието си да се обогати по неправомерен начин и да набави за себе си имотна облага . Подсъдимият е съзнавал ,че създава неверни представи у адресатите на действията си относно правото на собственост на даряващите го, че вследствие на тази заблуда те ще удостоверят в нотариално производство с предмет сделка с недв.имот прехвърлянето на собствеността,чийто транслантивен ефект е целял,съзнавал е произтичащите в следствие заблудата последици,искал ги е  и се е съгласил с тях, целейки да набави за себе си имотна облага. Предвиждал е настъпването на престъпния резултат , тъй като е имал познание за неизбежното настъпване на транслантивния вещно правен ефект от сделката следствие на неговото деяние. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, тъй като е знаел че неговото конкретно поведение уврежда правото на собственост на действителните собственици на имота. Във волево отношение е искал настъпването именно на тези последици,  като е целял да се предизвикат изменения в действителното положение относно собствеността на имота, изцяло воден от користна цел да се облагодетелства.

 

2. При условията на съвкупност подсъдимият е осъществил освен състава на престъплението по чл.210ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 ал.2 НК и състава на престъплението по  чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, тъй като в периода 29.12.2001 год. - 19.03.2003 год. в гр. Русе в условията на продължавано престъпление - на два пъти, съзнателно се е ползвал от официален документ - НА № 192, том II, рег. 16 228, д. № 1 267 от 29.12.2000 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му- нотариус Ц.М. , рег № 180 с район на действие РРС, в който били установени неверни обстоятелства- че В.Х.Й. е собственик по давностно владение на недвижим имот - 120/236 идеални части от дворно място, цялото с площ 236 кв. м., находящо се в гр. Русе, съставляващо УПИ I - 550 в кв. 254 по плана на гр. Русе, на ул. „................." №........, заедно със застроената в предната северна част на двора до ул. „......................." №............. самостоятелна жилищна сграда с площ 60 кв.м., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, като от него отговорност за самото му съставяне не може да се търси и случаят не е маловажен.

Деянието, като система от телодвижения, е осъществено въз основа на едно конктретно решение - да се ползва /представи / този документ като доказателство за правото на собственост, удостоверено в него и така да се създаде неправилна представа  за наличието на правно и фактическо положение позволяващо извършването/ удостоверяването/  на последващите сделки - да се създаде невярна представа за гражданскоправните релеватни обстоятелства -че прехвърлителите са собственици на имота, предмет на даренията по н.а от 29.12.2001 и 19.03.2003г.

Всички телодвижения са насочени към постигане на една конкретна цел  - да се създаде невярна представа относно наличието на право на собственост у прехвърлителите и така при удостоверяването на всички относими за конкретното нотариално производство  обстоятелства от св.Ш. и св.Т.- най вече ,че прехвърлителите имат право на собственост, подсъдимият да придобие правото на собственост върху имота, описан в н.а 192/2000г. Тази цел е и свързана със съзнаването и на престъпният резултат, който настъпва вследствие на извършените сделки

Така при условията на чл.26 НК ,  са осъществени съставите на две различни по вид престъпления : по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и по чл.316 вр.чл.311ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК , насочени срещу различни непосредствени обекти - правото на собственост и обществените отношения във връзка с документирането .       

В конкретния случай прокурорът е приел ,че деянието с което е изготвен официалния документ - предмет на престъплението - НА № 192, том II, рег. 16 228, д. № 1 267 от 29.12.2000 г., формално осъществено от страна на св. Ц. М., в качеството му на длъжностно лице и касаещо удостоверяване на неверни обстоятелства, не би могло да бъде вменено във вина на съставителя на документа, дотолкова, доколкото същият не е имал възможност да знае всички фактически обстоятелства принадлежащи към състава на перстъплението и в този смисъл би следвало да се приеме, че по отношение на св. М. липсва умисъл за извършване на деянието (съобразно критерия на чл. 14, ал. 1 НК).

Целта на подсъдимият е била в н.а 192/2000г да се документира едно право- да се установи и да се признае за собственик Й. по давностно владение на имот, чието „завладяване" като придобиване подсъдимият е целял- набелязал. Издаването на нотариални актове по реда на обстоятелствена проверка представлява удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот. То е охранително нотариално производство и съдейства на страната да получи един правен резултат. При това производство дейността на нотариуса се доближава до тази на съда. В този случай  нотариусът не документира юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Това на практика се извършва с постановлението на нотариуса, с което нотариусът признава или отрича твърдяното от молителя право на собственост върху недвижими имоти, което като всички решения по охранителните производства не се ползва със сила на присъдено нещо /Тълкувателно решение № 94 от 16.XII.1987 г. по гр. д. № 71/87 г., ОСГК/. Въз основа на това постановление,  основано от една страна на молбата -декларация, подадена от подсъдимия съдържаща неверни обстоятелства както по отношение на действителната воля на молителя  така и относно претенцията, което е издадено на база снетите показания на посочените от подсъдимия свидетели,  които са сочели на факти, целени от подсъдимия и превратни на действителното положение, се е стигнало до съставянето на официалния документ -н.а 192/2000г , в който са били установени неверни обстоятелства

Констативният нот.акт документира установената собственост на молителя върху определен недв.имот по силата на юридически факти предвидени в специален закон/ Чл.79 ЗС/ и е официален удостоверяващ документТълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК/

Постановлението на нотариус М. с установителното си действие констатира изтичането на придобивната давност и възникването на правото на собственост за владелеца/молителя/. То само констатира твърдяните обстоятелства и доказателствата,  че молителя е собственик на имота,посочен в него . Издаденият въз основа на него нотариален акт служи само като отражение на юридическия факт, заради който се създава. Като възпроизвежда веществено нотариалното удостоверяване, констативният нотариален акт косвено доказва обстоятелството за което,  удостоверяването съществува- удостоверяването на правото на собственост върху недв.имот .

За разлика от св.М., подсъдимият съзнателно е подбрал фактите и обстоятелствата, които са обективирани посредством разпита на свидетелите, по начин целящ реализирането именно на състава на деянието по чл. 311, ал. 1 НК - и изготвяне на официален документ - НА № 192, том II, рег. 16 228, д. № 1 267 от 29.12.2000 г. в който са удостоверени неверни обстоятелства.

Съгласно доктрината / проф Ив.Ненов „Наказателно право -Особена част т.2 л.162/ и  съдебната практика / Решение № 497 от 11.ХI.1975 г. по н. д. № 491/75 г., II н. о./ „ деецът следва да отговаря по чл. 316 НК и тогава, когато ползува неистински или преправен документ, съставителят на който не е действувал виновно. Необходимо е деецът да съзнава, че ползува неистински или преправен документ." Решението е по повод на възражение на осъден, че не следва да носи отговорност за престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 311 НК ,тъй като длъжностното лице, което е съставило неистинския документ, не е извършило това виновно. Изводите на ВС са напълно относими към казуса. Съгласно чл. 316 НК следва да отговаря наказателно онова лице, което съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от документи, посочени в чл. 315 НК. От обективна страна е необходимо, за да е налице наказателна отговорност, да бъде установено ползуването на посочените в чл. 316 НК документи. В случая е установено, че подсъдимият се е ползувал от на два пъти от официален документ с невярно съдържание, в който са удостоверени неверни обстоятелства / според теорията и съдебната практика- истински  документ, в който са отразени неверни обстоятелства - лъжливо документиране в официален документ / . Съставеният от св.М. в кръга на службата му официален документ - н.акт 192/2000г е официален удостоверителен , а установените в него обстоятелства - относно правото на собственост на В.Й. по давностно владение на описания имот са неверни- не съответстват на обективното положение. Същевременно тези обстоятелства са от правно значение, тъй като са и свързани с правното значение на документа и неговата доказателствена сила. Обстоятелството, че съставеният н.а 192/2000г е с невярно съдържание е добре известно на подсъдимият и въпреки това, той се е ползвал на два пъти от този документ и то с целта , изискуема по чл.311 НК. В посоченото решение на ВС и в теорията е прието, че за да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, не е необходимо документът с невярно съдържание  да е съставен от длъжностното лице виновно." Последното може да е съставило този документ при условията на извинителна грешка, поради което или по друга причина то да не отговаря за виновно съставяне на документ с невярно съдържание. От това обстоятелство обаче не следва да се приеме, че отпада наказателната отговорност на лицето, което се е ползувало от този документ, щом като е установено, че това е станало съзнателно."

В производството по обстоятелствена проверка за удостоверяване на правото на  собственост на молителя върху недв.имот,придобит по давностно владение се проверява наличността на придобивната давност в полза на молителя. Съгласно Решение № 128 от 26.II.1987 г. по гр. д. № 14/87 на ВС издаденият нотариален акт не създава право на собственост, само удостоверява неговото право, което съществува преди датата на нотариалния акт и преди мотивираното постановление на нотариуса.

Подсъдимият е знаел , че Й.,респ.и св.Й., никога не е владяла лично за себе си или по наследство описаният имот , никога не е упражнявала фактическа власт над имота, не е владяла  непрекъснато 10 години идеална част от дворното място , нито под каквато и да е форма е упражнявала каквато и да е била фактическа власт върху дворното място, освен признатото й право на преминаване през дворното място до входа на постройката от 45 кв.м., която подсъдимият е получил през 1997г като дарение, както и че никога не е имало промяна на субективният елемент при упражняването на фактическата власт с оглед само на правото на преминаване да владее идеални части от имота и то противопоставяйки се на владението на св.П..  Подсъдимият е знаел ,че собственик не само на посочените ид.част, а и на целия имот без постройката от 45 кв.м  са св.П. и дъщеря й. Това е узнавал от множеството скици,с които се е сдобивал през 1993 и 1999г по повод на целян от него ремонт. Знаел го е още през 1992 при първите си контакти с П. по повод на изграждането на гараж и склад в двора й. Знаел е обема на собственост на Й. още и от 1992г , 1995г  и от 1997г, когато го е и придобил. Знаел е ,че св.Й. и майка и са придобили 45 кв.м с право на преминаване на правно основание- продажба и като собственици нямат нужда от придобивната давност за тези обстоятелства , още повече че тя /давността/ е прекъсната след като си е дарил този имот.  Знанието му за обема на собственост на св.Й. е обективирано в пълномощното от 1997г  и в представения от него предварителен договор от 1995г между Й. и съпругата му за прехвърляне на собствеността й,строеж и проектиране/ нот.заверен/. Знаел е и за наличието на нотариални актове за собствеността на П. и дъщеря й. Знаел е ,че не съществува сграда с площ от 60 кв.м. в целия парцел. От скиците, с които се е снабдявал , а и от присъствието си в имота, е знаел че в предната част на имота има само една сграда -неговата/бивша собственост на Й./ по н.а и по скици намираща се в източната част на имота на уличната регулация . Знаел е, че правото на собственост на Т.П. и на С.Б. не е било продължително обезпокоявано в продължение на 10 години от св.Й. или от нейния наследодател 

Въпреки знанието си за обективните факти и действителното фактическо и правно положение, подсъдимият съзнателно е използвал официалния документ - н.а 192/2000г с невярно отразените обстоятелства като доказателство за правото на собственост на дарителите по двете сделки пред другите нотариуси/ св.Ш. на 19.03.2003г и св.Т.- на 29.12.2001г/ именно като доказателство,  че В.Х.Й. е собственик по давностно владение на недвижим имот - 120/236 идеални части от дворно място, цялото с площ 236 кв. м., находящо се в гр. Русе, съставляващо УПИ I - 550 в кв. 254 по плана на гр. Русе, на ул. „......................" №........., заедно със застроената в предната северна част на двора до ул. „........................." №......... самостоятелна жилищна сграда с площ 60 кв.м.,съзнавайки ,че невярно отразените обстоятелства в годен титул за собственост няма да бъдат проверени от св. Т. и св.Ш. и ще създадат заблуждение относно правото на собственост на прехвърлителя/ гражданскоправните релевантни обстоятелства/, от там и на основанието и предпоставките да бъде изповядана сделката

Деянието по чл.316 вр.чл.311 ал.1вр.чл.26 НК е немаловажно, не само с оглед нееднокретността на извършеното, а и защото чрез него са засегнати особено съществено обществените отношения свързани със създаването на официални документи, с тяхното престъпно ползване,  засегнати са и имуществени права, накърнен е реда и правната сигурност на документирането, създадени са допълнителни усложнения във връзка със собствеността на Св.П. и св.Б. .Случаят е немаловажен и защото подсъдимият с действията си по снабдяване с данъчна оценка на името на Й. за този имот-съдържащ неверни обстоятелства, с молбата-декларация от нейно име до Нотариус М., бе тя да знае за тези негови действия от нейно име и без дори да ги е целяла, в следствие на внушение от негова страна към св.М. относно обстоятелствата за които е свидетелствала, чрез укриване на факта, че сградата е прехвърлена нему от 1997г, чрез съвкупност от умели действия, ловкост и хитрина, подсъдимият е постигнал целта си- в н.акт за собственост по давностно владение са били отразени неверни обстоятелства, които той по-късно използвал . Така чрез съпричастността му към самото създаване на н.а 192/2000г, подсъдимият е създал и един оригинерен, първичен титул за собственост, в който за първи път са удостоверени /материализирани/ под формата на документ имуществени права, създадено е ново правно положение, противоречащо на действителното такова. Деянието е немаловажно и с оглед на мотива и подбудите за извършването му  

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият е действал при пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността на деянието си и произтичащите от него последици и се е съгласил с тях, воден само и единствено от желанието си да се обогати по неправомерен начин.

Причини за извършване на престъпленията са ниското правосъзнание, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на чуждата собственост.

При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.316 вр.чл.311 вр.чл.26 вр.чл.2 ал.2 НК съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на осъждания. Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчита каузалния принос на подсъдимия за създаването на н.а 192/2000г : обстоятелството че преднамерено и манипулативно, чрез съвкупност от умели действия, ловкост и хитрина, подсъдимият съзнателно е подбрал фактите и обстоятелствата, които са обективирани посредством разпита на подбрани от него свидетели, които също заблудил относно целта си , по начин целящ изготвянето на официален документ с удостоверени неверни обстоятелства. Отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство и нееднократното манипулативно ползване на този документ с цел да се увредят съществуващи имуществени отношения, свързани с право на собственост и реализираното именно на база този документ придобиване на собственост, която не се следва. Като отегчаващо отговорността обстоятелство именно във връзка с престъпното ползване на този документ съдът отчита и създадените усложнения в следствие на издаденото разрешение за строеж на подсъдимия, тъй като ако не е бил съставен този документ и не е бил ползван, подсъдимият не би придобил собственост в имота на частните обвинители, не би могъл и да строи или ремонтира без тяхно съгласие. Счита, че обществената опасност на деянието е изключително висока с оглед вторичното от него засягане на правната сфера на св.П. и св.Б. ,и с оглед на факта че те са били лишени от действителното им право на собственост в продължение на години и защото действително подсъдимият е „завладял" техен имот. Защото от поведението на подсъдимия са били принудени да търсят защита на правото си, което по престъпен начин им е било отнето именно чрез действията на подсъдимия свързани с ползването на инкриминирания документ. Така от поведението му те са били принудени да се лишават от средства, от покой и от нормалния си ритъм на живот по повод на водените „съдебни битки" и то за нещо,  което подсъдимият си измислил, че му принадлежи. Обществената опасност на деянието на подсъдимия е значително висока ,тъй като е довело до затрудняване дейността и на Община Русе по повод на действително налагащата се поправка в кадастралния и регулационен план. Съдът отчита и че обществената опасност на дееца е изключително висока, предвид на манипулативните му подходи за снабдяването с документи,вкл и разрешение за ремонт,  преследвайки точно определена цел- да притежава нещо повече от колкото правото/закона/ му позволява. Приетата от съда СППЕ сочи ,че подсъдимият е личност, която не зачита не само закона , а и социалните, моралните норми и правила на общуване. Манипулативното му и демонстративно поведение са част от личностовата му характеристика, наред със способността му устойчиво да планира, изгражда и преизгражда тези само в свой интерес, както и неспособността му да бъде съпричастен към дадено човешко страдание и да изживява вина. Така цялостният му модел на поведение се явава  отклонение от общоприетия начин на общуване, на зачитане на тези норми  и правила и го разкриват като деец с висока степен на обществена опасност  като в тази връзка именно подбудите за извършеното престъпление сочат на високата му обществена опасност

При така отчетеното съдът налага наказание малко над средата на предвиденото- лишаване от свобода за срок от три години като в тази връзка отчита, че целите на генералната превенция  като отрицателна оценка и реакция срещу осъщественото отрицателно засягане на обществените отношения във връзка с документирането, срещу увреждането и застрашаването на правно защитени интереси и целите на индивидуалната превенция - да се направи опит да се формират ценностни критерии ,съответни на обществените изисквания за спазване на закона, ще се постигнат по този начин и ще се въздейства  предупредително и спрямо обществото          

 При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 вр.чл.26вр.чл.2 ал.2  НК съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало и частичното възстановяване на вредите, вследствие на решението по гр.д.993/03г , с което е възстановено правото на собственост на частните обвинители само върху цялото дворно място. Като отегчаващо отговорността обстоятелство отчита предварителния умисъл на подсъдимия към осъществяване на замисленото противоправно и престъпно негово поведение, нееднократността на засягане на имуществената сфера на частните обвинители, реализирания по манипулативен подход „ремонт", противоправното завладяване на „ прохода" - част от собствеността на частните обвинители, създаването на несигурност  и усложнения по повод на владението на действителните собственици,  с оглед на завладяването на техния имот, създаването на несигурност и във връзка с нотариалните производства и уронване престижа на нотариусите като цяло.  Извършеното от подсъдимият е с висока степен на обществена опасност с оглед на подбудите му, настъпилите значителни вредни последици и то не само имуществени. Защото от поведението на подсъдимия пострадалите са били принудени да търсят защита на правото си, което по престъпен начин им е било отнето именно в резултат на негови действия и на ламтежа и амбицията му на всяка цена да се сдобие със значително -по голяма квадратура от това, което притежава, като си измисля правдоподобни обяснения за проявите си и воден от желание да „наказва" и раздава възмездие и то за нещо,  което не му е причинено  Така от поведението му те са били принудени да се лишават от средства, от покой и от нормалния си ритъм на живот по повод на водените „съдебни дела"/ 11 за случая общо/ и то за нещо, което подсъдимият си измислил, че му принадлежи или му е дължимо. Обществената опасност на деянието на подсъдимия е значително висока,  тъй като е довело до затрудняване дейността и на Община Русе по повод на действително налагащата се поправка в кадастралния и регулационен план. В тази връзка допълнително отчита и продължаващото му обструктивно оспорване на силата на присъдено нещо по влезлите в сила решение във връзка с гражданско-правния спор, което сочи че той е личност, която не зачита авторитети и признати правила за морал, за стабилност и устойчивост на влязъл в сила съдебен акт, не зачита общоприети социални и морални ценности, като дори игнорира социалните норми и правила на общуване, изплозвайки множество инсинуации. Така стремежът му да се подчертае, да доминира и да раздава правосъдие влиза в конфликт със закона/ чл.220- 224ГПК/ ,а цялостното му поведение е изява на способността му устойчиво да планира и изгражда, дори преизгражда тези, които винаги са с оглед личният му интерес . Личностните му нагласи да не приема авторитети, да не се съобразява с правила за общуване, манипулативното и демонстративно поведение, ползването на инсинуации, кверулантността му и склонността към съзнателно преувеличаване не само на болестни симптоми,т.е агравирането им и свързаните с тях симулативни нагласи, както  и използването на множество обструкции,  го разкриват като силно подчертаната егоцентрична личност без чувство за вина, игнориращ социални норми и правила. Моделът му на поведение е отклонение от общоприетия начин на общуване, на зачитане на тези общоприети норми  и правила, на зачитане на закона, на зачитане на съдебните актове, на правото на собственост, правото на свободна воля, на правото на ненамеса в личния живот, правото на зачитане на честта и достойнството на личността.

При така отчетеното съдът налага наказание малко над средата на предвиденото- лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца като в тази връзка отчита, че целите на генералната и индивидуалната превенция - за отрицателната оценка на  осъщественото засягане на обществените отношения във връзка с увреденото правнозащитено  право на собственост върху недвижим имот на частните обвинители, както и отрицателното засягане на обществените отношения във връзка с престъпното ползване на официални документи за собственост и целите на индивидуалната превенция - да се направи опит да се формират ценностни критерии, съответни на обществените изисквания за спазване на закона, ще се постигнат по този начин и ще се въздейства  предупредително и спрямо обществото  и  дееца

На основание чл.23 НК съдът налага едно наказание-най-тежкото измежду наложените-лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца

Като оцени в съвкупност извършеното от подсъдимия и отчете високата степен на обществена опасност на извършените престъпления, високата степен на обществена опасност на самия деец , съдът счита че за да се постигнат изцяло целите на наказанието ,заложени в чл.36 НК, определеното общо наказание следва да бъде завишено с шест месеца- на лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип. Цялостното поведение на подсъдимия -използването на трети лица за да постигне целите си, прикриването на правно значими факти, машинациите по повод на създаването на н.а 192/2000г,по повод неговото ползване, по сдобиването с разрешение за ремонт, недобросъвестното му поведение и към свидетелите Й., П.,Б., по отношение на нотариусите, инсинуациите по адрес на св.Г. и св.С., както и по отношение на вещите лица в процеса, личностните му нагласи,  го разкриват като личност склонна съзнателно за преиначава факти, да лъже, мами и да извлича изгоди. Съдът счита ,че увеличеното наказание е в съзвучие и с интереса и чувствата на пострадалите подсъдимият да получи възмездие и да компенсира отрицателния ефект от поглъщането на по-лекото наказание от най-тежкото , свързан с възможното впечатление у подсъдимият, че за част от деянията си е останал ненаказан. Това следва от преките впечатления по повод на обясненията на подсъдимия за превратното от него тълкуване на съдебните актове. А една от функциите на закона е да изправя пороците и да насажда добродетели

Подсъдимият дължи направените по делото разноски , както в хода на досъдебното производство,така и в съдебното такова, както и направените от частните обвинители разходи по упълномощаването на техен повереник във връзка с поддържаното от тях обвинение

На основание чл.59НК вр. чл.70 ал.6НПК следва да се приспадне времето на предварителното задържане на подсъдимия , считано от 30.10.2009 до  09.11.2009г/ периода на настаняване по чл.70 ал.1 вр.ал.6 НПК. и от 21.01.2010г с оглед на изменената мярка за неотклонение от подписка в задържане под стража до привеждане на присъдата в изпълнение.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си

 

                                                                        Районен съдия:

 

-



 

 

 

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2529

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.