Решение от 26.09.2011 по дело №1813/2011 на ВКС, НК, III н.о.

Начало на блога
 

Обратно към всички Информативни материали

-

Източник: http://ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0%A1/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/321434

(връщат дело за несъставомерност на чл. 212; същият текст, пригоден за нашия случай)

-

Фактите, приети за установени от двете инстанции, които не се различават, отнесени към състава на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК, не могат да запълнят неговия фактически състав. На първо място, действително се касае в конкретния случай до неистински документ, доколкото договорът за покупко-продажба на МПС /приложен на л. 25 от НОХД № 1646/2008 г. на ВдРС/ е установено по несъмнен начин, че е неистински документ. За да изпълни той ролята на средство за осъществяване на престъпление по чл. 212 ал.1 от НК, е необходимо чрез него да е въведено в заблуждение лице /частно такова или длъжностно/, което именно поради документа да реши да извърши имущественото разпореждане - да прехвърли автомобила на подс. С. К.. В случая обаче по делото неистинският документ е представен пред КАТ-Видин. Целта на представянето му е била не да се извърши разпореждане с този автомобил - да премине от фактическата власт на заблудения /КАТ/ във фактическа власт на подсъдимия. С представянето му подс. К. е целял да изпълни изискването за регистрационен режим на превозното средство пред КАТ, но не тази служба е органът, който въз основа на документа извършва имуществено разпореждане с автомобила и той не преминава във фактическа власт на подсъдимия вследствие на действия на органите на КАТ. Представянето на договора за покупко-продажба на автомобила пред КАТ е имало за цел да създаде увереност в длъжностното лице от тази служба, че автомобил Мерцедес Спринтер 213 с ДК [рег.номер на МПС] е променил собствеността си именно чрез удостоверената с документа покупко-продажба, поради което тази промяна следва да бъде регистрирана в КАТ, където да бъде издаден нов талон за автомобила. С това обаче не се извършват никакви разпоредителни действия от страна на КАТ, чрез действията на длъжностното лице автомобилът не излиза от патримониума на КАТ - Видин и не преминава във фактическа власт на подсъдимия, поради което и не може да бъде осъществен фактическия състав на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК. На второ място, престъплението не е осъществено и от субективна страна. В отговорност на осъдения е вменено използването на неистински документ, тъй като нито подписа на продавач е на М. М., нито подписът и печатите, посочени като такива на нотариус М. И., са нейни. Извън вниманието на съдебните инстанции е останал фактът, че подс. К. не е присъствал при съставянето на договора и нито е имал визуален контакт с лицето, вписано в него като продавач, нито е знаел къде е подписан договорът. По делото няма спор относно фактите, че С. К. е лицето, което му е предоставило договора вече подписан от продавача и нотариуса и че е създал убеждението у него, че този документ е изготвен в присъствието на вписания в него продавач, който го е и подписал, както и че това е станало пред нотариус. По този начин е невъзможно въз основа на събраните доказателства да се приеме, че подс. К. е съзнавал, че използвания от него документ е неистински.

Друг е въпросът, че в случая договорът за покупко-продажба на МПС е освен неистински и документ с невярно съдържание. Безспорно е , че в него са отразени неверните обстоятелства, че продавачът М. и купувачът К. /подсъдимия/ са се явили в кантората на нотариус И., пред която са положили подписите си. Не съответства на обективната действителност и обстоятелството, че М. е изразил воля за продажба на автомобила на подсъдимия К., за което последният му е заплатил сумата от 23 хиляди лева. Всички тези обстоятелства, включени в съдържанието на документа, са съзнавани от подсъдимия, че са неверни. Въпреки това, той е използвал този документ, за да удостовери извършената сделка и прехвърлянето на собствеността на автомобила, като се легитимира като собственик. Тези факти биха могли да послужат за подвеждането на К. под отговорност за престъпление по чл. 316 от НК. Те обаче не са описани в съдържанието на внесения срещу него обвинителен акт, нито инкриминираният документ - договора за покупко-продажба на МПС, е инкриминиран като документ с невярно съдържание. По тези факти подс. К. не се е защитавал, нито е съзнавал, че те могат да ангажират отговорността му за престъпление, различно от това, за което е обвинен. Поради това не би могло в хода на настоящето производство съдът да преквалифицира деянието като по-леко наказуемо престъпление от това, за което вече е бил обвинен, доколкото това несъмнено би нарушило правото на осъдения да се защити /вж делото „П. срещу България"/.

-

Същият текст, пригоден за нашия случай:

Фактите, приети за установени от двете инстанции, които не се различават, отнесени към състава на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК, не могат да запълнят неговия фактически състав. На първо място, действително се касае в конкретния случай за документ с невярно съдържание

-

...официален документ в частта на нотариалното удостоверяване на пълномощното, доколкото само то представлява официален документ по см. на чл. 93 т.5 НК, в останалата си част то представлява частен документ. За нотариалното му удостоверяване е установено по несъмнен начин, че в него е удостоверено, че нотариалното удостоверяване на съдържанието му е регистрирано под №2-А, т. I, акт 2, какъвто регистрационен номер не съществува в регистъра за нотариални удостоверявания на кметство Гороцвет, Разградско.

За да изпълни инкриминираното пълномощно ролята на средство за осъществяване на престъпление по чл. 212 ал.1 от НК, обаче, е необходимо чрез него да е въведено в заблуждение лице /частно такова или длъжностно/, което именно поради инкриминирания документ да реши да извърши имущественото разпореждане - да прехвърли имотите на подс. С. К. (Станимир Кожухаров, бел. моя) В случая по делото инкриминираният документ е представен пред нотариус 007. Целта на представянето му е била да се извърши разпореждане с имотите. Обаче с представянето му подс. К. е целял да изпълни изискването за доказване на представителната си власт, а не да бъде извършено имуществено разпореждане в негова полза, тъй като имотите не са прехвърлени на негово име, а на името на майка му. Действително, нотариусът на практика е органът, който въз основа на документа извършва имущественото разпореждане, като издава нотариален акт, но имотите не са преминали във фактическа власт на подсъдимия вследствие на действията на нотариуса. Представянето на инкриминираното пълномощно пред нотариуса е имало за цел единствено да създаде увереност в същия, че подс. С.К. е упълномощен от Й.Н. да продава от нейно име. С представянето му обаче имотите не са преминали във фактическа власт на подсъдимия, поради което и не може да бъде осъществен фактическия състав на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК. Тези факти биха могли да послужат за подвеждането на св. И. Д. (тогавашния кмет на Гороцвет) под отговорност за престъпление по чл. 311 от НК, за каквото той вече е осъждан в края на 2013 г. Те обаче не са описани в съдържанието на внесения обвинителен акт, който е срещу подс. С.К. по чл. 212, ал. 1 НК. При тези факти деянието на подс. С. К. е несъставомерно по чл. 212, ал. 1 НК. От друга страна, св. И.Д. (бившият кмет) не е съзнавал, че може да бъда ангажирана отговорността му за престъпление по чл. 311, ал. 1. Поради това съдът не би могъл в хода на настоящето производство да преквалифицира деянието, още по-малко би могъл да промени лицето (деятеля, извършителя) на престъплението, доколкото това несъмнено би нарушило правото на подсъдимия да организира своята защита.

-

Начало на блога
 

Обратно към всички Информативни материали

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2513

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.