Решение № 41 от 21.04.2016 г. на КОС, ВНОХД № 67 по описа за 2016 год

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-

Много интересен казус. Нотариус съставя КНА за собственост върху третия етаж от къща въз основа на НА за покупко-продажба на втория. Съдът я оправдава с аргумента, че в съзнанието ѝ по никакъв начин не се установява да е била налична специална цел.

-

 

Предистория на казуса

(действието се развива в гр. Дупница, бивш Станке Димитров)

През 1968 сем. Станоеви купуват от Държавен жилищен фонд 2-ри етаж от 2-етажна сграда, ведно с целия таван.

През 1977 получават разрешително да си изградят таванска стаичка. Вместо малка стаичка, обаче, те вдигат цял трети етаж с нормална височина и над него - подпокривно пространство.

През 2004 със заповед на изп. дир. на Агенцията по кадастъра-Кюстендил третият етаж получава идентификационен код от кадастъра с предназначение "жилище, апартамент".

През 2005 Станоеви продават на сем. Г. 2-рия етаж, ведно с целия таван.

През 2009 нотариус Луиза Стоева № 527 от Дупница съставя по реда на чл.587 ал.1 ГПК Констативен нотариален акт за собственост, с който признава сем Г. за собственици на 3-тия етаж на основание покупко-продажбата на 2-рия етаж, ведно с целия таван.

През 2012 сем. Г. продават на сина си 3-тия етаж.

Истинските собственици на 3-тия етаж завеждат гражданско дело срещу сина на сем. Г. С влязло в сила на 16.10.2014 г. Решение на ДРС по гр.д.№ 1761/2012 г. с предмет чл.124 ГПК, по-късно изменен в 108 ЗС, си връщат етажа. Решението е потвърдено от КОС и е влязло в сила, без да е обжалвано пред ВКС.

Междувременно прокуратурата внася обвинителен акт срещу нотариус Луиза Стоева. На първа инстанция през януари 2016 Стоева е оправдана. Съдиите с големи подробности излагат всичко случило се от 1968 насам, докато накрая си идват на думата:

             "не е в правомощията на настоящата инстанция в наказателното производство да изследва въпроса и да се произнася дали процесният нотариален акт е правилен или не, респ. дали отразените в него обстоятелства са истински или не и дали представените пред нотариуса доказателства са достатъчни да удостоверят правото на собственост обективирано в акта."

             Забележка. Терминът "правилен нотариален акт" не съществува. Истинските нотар. актове по см. на чл. 93 т. 6 от НК, какъвто е несъмнено процесният, биват с вярно и невярно съдържание. За невярно съдържание нотариусът носи наказателна отговорност по чл. 311, ал. 1 НК. Що се отнася до правомощията - РС има пълните правомощия да се произнася по въпроса за "съставяне на официален документ с невярно съдържание" (чл. 311 НК). Може би съдиите са сметнали, че случаят представлява длъжностно престъпление (чл. 282 НК), което действително е извън правомощията им, тъй като е подсъдно на ОС.

Справка: НПК, Раздел II, Подсъдност, чл. 35, ал. 1 и 2, и чл. 38

НПК Чл. 35. (1) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. и доп - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 115, 116, 118, 119, 123, 124, чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 142, чл. 149, ал. 5, чл. 152, ал. 4, чл. 196а, 199, 203, чл. 206, ал. 4, чл. 212, ал. 5, чл. 213а, ал. 3 и 4, чл. 214, ал. 2, чл. 219, 220, 224, 225б, 225в, 242, 243 - 246, 248 - 250, 252 - 260, 277а - 278д, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333, 334, 340 - 342, чл. 343, ал. 1, буква "в", ал. 3, буква "б" и ал. 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 350, ал. 3, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, чл. 356е - 356и, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419а от Наказателния кодекс, освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а.

НПК чл. 38. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.

-

        След отказа на РС-Дупница да се произнесат по "правилността" на нотариалните актове, наказателното дело отива на втора инстанция в КОС, където - очаквано - потвърждават решението на първа.

-

Из Решение № 41 от 21.04.2016 г. на КОС, ВНОХД № 67 по описа за 2016 год.:

Източник: http://kos-bg.eu/post/0070d816/06732416.htm

        Признавайки сем. Г. за собственици на споменатия имот с издадения констативен нотариален акт, подсъдимата не е извършила"лъжливо документиране" по см.на чл.311 ал.1 НК. Това е така, защото подсъдимата е извършила юридическа преценка  и е формирала правен извод въз основа на представените й документи, че Г. са собственици на имота, а не е отразила директно факт от действителността. Признаването на правото на собственост не е свързано с директно отразяване в документа на факти от действителността и именно затова не представлява „лъжливо документиране".

                  Забележка. По тази логика, аз мога да отида при нотариус и да поискам да ми издаде КНА за собственост върху апартамента на комшиите и той да се съгласи, а после да се изниже като мокра връв с обяснението, че така бил преценил. Нотариусът прави преценки и изводи само при обстоятелствена проверка с трима свидетели (чл. 587, ал. 2 ГПК) - субективно преценява дали казват истината или лъжат. Възможно е нотариусът да не забележи, че лъжат и да направи погрешния извод, че еди-кой си е собственик. Това донякъде е разбираемо. Но да разполага със схема за "жилище, апартамент" с идентификационен код, определен още през 2004 г., т.е. преди продажбата на 2-рия етаж, ведно с целия таван, и на схемата ясно да си да пише, че отдолу е 2-рият етаж, а отгоре - подпокривното пространство, това не е преценка и формиране на извод, че таванът е "жилище, апартамент", а класическо "лъжливо документиране".

Справка: ППВС 3/82, т. 12: "Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност."

              Лъжливо документиране би имало - продължават окръжните съдии, - ако например в нот.акт е отразено, че определени лица са се явили лично при нотариуса, пък в действителност те не са се явили там.

-

                 Забележка. Широко разпространено е погрешното разбиране, че нотариусът си е изпълнил всичките задължения, щом страните са се явили пред него, той е проверил личните им карти и им е прочел на глас акта. Погрешно се смята, че проверката на собствеността е задължение на самите граждани. Погрешно се смята и, че нотариусът не е длъжен да прави никакви проверки, освен тези, за които страните са го помолили - изрично и писмено.

-

По повод контролните функции на Нотариуса, в книгата си "Документните имотни измами", проф. д-р Раймундов пише следното:

             "За да осъществи контролните си функции, нотариусът разполага с широки правомощия за установяване на фактите, въз основа на които се прави искането пред него, както и да събира необходимите доказателства, без ограничение. В съответствие с действителното положение, нотариусът е компетентен да издаде или да откаже издаването на искания акт. С други думи, пред нотариуса може да се развие едно установително производство, чийто минимален фактически състав е безрезервното приемане на твърденията на молителя за истина, въз основа на представените документи, а когато не са налице основанията за това - да се развие едно по-разширено установително производство за проверка на истинността на заявените факти и събирането на необходимите доказателства. Въпреки това, производството не е исково, защото няма контрадикторност със съответните страни. Липсата на страни и на контрадикторност на охранителното производство законодателят е компенсирал със засилени служебни правомощия на нотариуса за проверка истинността на твърдените факти, както и за събиране на всички необходими доказателства."

-

Продължавам с решението на окръжните съдии от Кюстендил по случая с нотариус Стоева:

               Правният извод за правото на собственост с констативния нот.акт е правна дейност и преценка, извършена въз основа на представени документи, а не директно отразяване на факти от действителността. Изводът на нотариуса дали едно лице е собственик /или не/ на един имот се прави въз основа на представени пред него документи.  Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен документ/официален или частен/, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност/ вж ППВС № 3/23.03.1928 г. , т.12 от него/. [грешката в годината е на съда - да се чете 1982, бел. моя] Лъжливото документиране следователно представлява директно отразяване на факти, които не съответстват на обективната действителност.

     Удостоверителните/свидетелстващи/ документи удостоверяват факти и обстоятелства, съществуващи извън волята на дееца в обективната действителност. Затова те могат да са с вярно или с невярно съдържание. Официални удостоверителни документи са: диплома, СУМПС, болничен лист."

-

                  Забележка. Официален удостоверителен документ е и нотариалният акт, при това не само НА за покупко-продажба, но и НА по чл. 587 ГПК. Ако е по ал. 1 от чл. 587 ГПК, нотариусът удостоверява, че са представени такива и такива документи. А ако е по ал. 2 от 587 ГПК - че пред него са се явили тези и тези свидетели и са заявили това и това. Това е моето мнение. За съжаление ВКС е на друго - вж пример № 12 от списъка .

-

            Удостоверителните документи имат функцията да материализират такива изявления, съдържанието на които отразява съществуващи извън тях факти или изявления на други лица с правно значение. Тъкмо удостоверителната функция на тези документи се явява засегната в случаите на лъжливо документиране. Само удостоверителните документи могат да бъдат с вярно или невярно съдържание. Документът е с невярно съдържание, когато в него са внесени неверни обстоятелства от категорията на онези, които е предназначен да удостовери.

               Дейността на нотариуса при издаване на констативни нот.актове се свежда до две специфични действия: 1/. да извършва проверка на собствеността и 2/. да направи правен извод дали лицето е собственик.  

               Констативният нот.акт е дефиниран от чл.586 ГПК. (пак малка грешка на съда - не е 586, а 587 - вж двата члена тук)

                  Доказателствената сила на констативния нот.акт може да се опровергае с всички допустими доказателствени средства по ГПК.

                Същността на констативния нот.акт е уредена в съдебната практика със задължителен характер и това е ТР № 11/2013 г. (11/2012 от 21.03.2013, бел. моя) съгласно неговата дефиниция той се ползва с доказателствена сила за извършените пред нотариуса действия:  че е издаден от посочения нотариус на посочените в него време и място; че са представени описаните в него документи. Дейността на нотариуса в производството по чл.587 ГПК  не е свидетелстваща, а решаваща. Нотариусът не удостоверява ЮФ, а се произнася по съществуването на едно право. Затова и констатацията на нотариуса за принадлежността  на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт.

             Забележка. В ТР 11/2012 ВКС, както и в преди него излязлото ТР 3/2012 от 29.11.2012, не се прави разлика между ал. 1 и 2 от чл. 587 ГПК, така че тълкуването на върховните съдии не е особено надеждно - вж пример № 12 от списъка. Например, някой носи в кантората нотариален акт на името на родителите си (покойници) плюс у-ние за наследници (единствен наследник, в случая с майка ми) и моли да му се издаде нотар. акт за собственост на негово име (чл. 587, ал.1 ГПК). Какви правни изводи прави тук нотариусът, каква решаваща роля има? Той просто удостоверява факта, че този някой си е собственик по наследство съгл. Закона за наследството. Удостоверяването на този факт става без констатации за правото на собственост, още по-малко пък с напъни за извършване на решаваща дейност. Фактът, че еди-кой си е наследник на родителите си въобще не зависи от решението на нотариуса.

-

                    В това се изразява удостоверяващата функция на констативния нот.акт по документи, какъвто е процесният такъв. Правният извод на нотариуса за съществуването правото на собственост се счита  верен до доказване на противното с влязло в сила съдебно решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нот.акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има интерес от това.

     По всички така изложени съображения се извежда правния извод, че не е налице третият елемент от обективната страна   на престъплението по чл.311 ал.1 НК - отразяване на неверни обстоятелства/факти/ в нотариалния акт, които не съответстват на действителността.

                   За съставомерността на деянието по чл.311 ал.1 Нк от субективна страна е необходимо освен пряк умисъл още едно условие - документът да е съставен с цел да бъде използван той като доказателство за тези обстоятелства от съставящото го лице или от други лица.. Т.е. престъплението  се извършва в изпълнение на предварително поставена цел в съзнанието на дееца, на която е подчинено издаването на този документ. Тази специална цел категорично не е доказана по делото. Подсъдимата е съставила констативния нот.акт в кръга на службата си като длъжностно лице. Но в нейното съзнание по никакъв начин не се установи да е била налична тази специалната цел на чл.311 ал.1 НК. А престъплението се извършва само при форма на вината"пряк умисъл" в изпълнение на поставената специална цел.  Т.е. подсъдимата, когато е съставила констативния нот.акт, не е целяла съставянето му с цел той по-късно да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Да, нот.акт действително е бил използван по-късно от придобилите от процесния нот.акт собственически права С. и С. А.. Не бива обаче според настоящия състав да се смесва наличната специална цел у придобилите права от нотариалния акт със субективната съставомерност на престъплението"лъжливо документиране" по отношението на подсъдимата нотариус С..

       Заключение. Според съдиите Нотариусът от Латинския нотариат - Гарантът на правната сигурност! - има пълното право да спи по време на нотариалното производство - вж материала Какво? Латински нотариат ли?.  Лъжливото документиране е престъпление, само когато е извършено съзнателно, с пряк умисъл и специална цел, а когато Нотариусът е оплескал работата от некадърност или мързел  няма престъпление, няма и наказание. Поне длъжностно престъпление да бяха разгледали, но сигурно и за него ще разсъждават по същия начин.

-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-


No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1842

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.