Пример №12 от списъка с примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Пример № 12

Лица: Колектив съдии от ВКС, около 50 на брой, гр. София

Документ:  ТР №3/2012 от 29 ноември 2012

Тема: Отмяна на нотар. акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК

Допълнителен документ: Тълкувателно решение № 11/2012 от 21 март 2013 год.

Тема: Ползва ли се КНА по чл. 587 ГПК с  обвързваща материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК 

-

Малко преди въпросното ТР №7/2012, с което съдиите от ВКС показаха голяма грижа за осигуряване в пълна степен на правата на гражданите чрез водене на излишни дела за спор, който е можел да бъде предотвратен (вж 11-тия пример), ВКС беше измъдрил и друго тълкувателно решение - ТР №3/2012 от 29 ноември 2012. С него пък категорично забрани отмяната на нотариален акт за сделка по гражданско-правен път. По-рано можеше по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Сега вече не може. Понеже не всички са разбрали за ТР №3/2012, съдилищата продължават да разглеждат искове за отмяна на нот. актове за сделки по чл. 537, ал. 2 от ГПК и да постановяват, че не може, защото съгл. ТР на ВКС №3/2012 само констативни нот. актове се отменят по този член. С две думи - пак излишно натоварване на съда.

-

Според мен, и двете ТР на ВКС са незаконосъобразни ( №7/2012 и ТР №3/2012). Едното обезсмисля юридическата квалификация на съдиите по вписванията - без проверка и среднисти могат да вписват. А при другото съдиите от ВКС са смесили КНА по чл. 587, ал. 1 (с писмени доказателства) с КНА по чл. 587, ал. 2 от ГПК (по свидетелски показания). По-точно, изобщо не са съобразили, че има и КНА по чл. 587, ал. 1.

            Недоразумението от ТР №3/2012 от 29 ноември 2012  се е пренесло и в Тълкувателно решение № 11/2012 от 21 март 2013 год.
където върховните съдии са написали, че при издаване на КНА нотариусът не бил удостоверявал юридически факти:
   "Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт"

            Забележка. Съдиите от ВКС не са съобразили, че написаното от тях (в горния цитат) се отнася само за КНА по свидетелски показания (чл.587, ал. 2). В много случаи обаче молителят разполага с документ за доказване правото си на собственост, само че този документ не е на негово име, а - примерно - на името на наследодателя му (чл. 587, ал. 1). Следователно, целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ за собственост на негово име.                            

Недоразумението може би се дължи и на не съвсем прецизното формулиране на чл. 587, ал. 1 ГПК от законодателя.

          ГПК, чл. 587, ал. 1: "Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.".

           Ако след "документ за правото си" пишеше "на свое име", щеше да е по-ясно.

          Надлежните доказателства по чл. 587, ал 1 ГПК за право на собственост върху земи например, е решението на поземлената комисия на името на починал наследодател, а върху апартамент или къща - нотариалният акт на наследодателя.

          Някой може да попита, за какво му е на молителя документ на свое име, след като може да се легитимира с документ на името на наследодателя си плюс у-ние за наследници?

         Отговорът на този въпрос е лесен - за удобство от практична гледна точка (за да не му се налага постоянно да вади актуално у-ние за наследници; последното е особено неудобно, ако настоящият адрес на молителя е на голямо разстояние от локацията на наследствените земи, а през година-две му се налага да подновява договор за аренда).  

            Следователно, при издаване на КНА въз основа на нот. акт на наследододателя или решение на ПК - чл. 587, ал. 1 ГПК, нотариусът извършва именно това - удостоверяване на юридически факти (ЮФ). Специално за решенията на ПК има даже и ТР на ВКС от 1997, в което изрично се казва, че решенията представляват юридически факти: "Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие." (цитатът е от Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр. д. № 1/1997 г., ОСГК, докладчик съдия Н. Зекова)

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система