1999 в-к Капитал Необходими ли са нотариални актове за земеделска земя

Начало на блога

Този материал е част от Нотариално производство - правила и пропуски и от Проблеми с решенията на ПК

-

Източник: в-к Капитал, 12.06.1999

Публикувано в този блог на 02.05.2019

-

В миналото, преди земеделската земя да бъде внесена в ТКЗС, полските имоти са били най-често записвани само в общинските землячни регистри. В тези книги всеки имот (нива, ливада, лозе и т.н.) е въвеждан на името на собственика и са отбелязвани площ, начин на трайно ползване, категория на почвата, съседи, местност и цена. С тези данни са обслужвани както нуждите на данъчните власти, така и нотариални и кадастрални нужди. Тези книги са били добре съхранявани, но не винаги своевременно и подробно попълвани.
Разбира се, имало е крепостни и нотариални актове, делбени протоколи, завещания и други документи, които са били нотариално регистрирани, но те са се отнасяли само за малка част от земеделските земи. Не са били обаче рядкост и имотите, които изобщо не са били регистрирани, но са се владеели по наследство и техните собственици са били неоспорими.
В ЗСПЗЗ се предвижда пълна регистрация на земеделската земя. Тя обхваща име, адрес и ЕГН на собственика, начин на трайно ползване, площ, категория, съседи, местност, населено място, координати на върховете на фигурата, която представляват очертанията на имота. Няма само данни за пазарната цена, но има нормативен документ, по който се определя данъчната стойност на имота. Всички данни са вкарани в компютъра на общинската поземлена комисия заедно с графиката на одобрения план за земеразделяне на съответното землище. На всеки собственик се издава решение на поземлената комисия и индивидуална скица за съответния имот, които съдържат всички данни за имота с изключение на цената и координатите на върховете на фигурата, която представлява даденият имот.
Става ясно, че решението и скицата, които се издават от поземлената комисия, фактически съдържат всички необходими данни, за да се регистрира еднозначно един имот на територията на България, и то с пълна подробност.
Досегашното разпореждане в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ да се издават въз основа на документите от поземлените комисии (ПК) нотариални актове, които да са регистрирани при съответния нотариат, бяха по-скоро един каприз на властта и поклон пред адвокати и нотариуси, отколкото истинска административна необходимост.А може би най-елементарно недооценяване качествата на документите, издавани и регистрирани от ПК.

           Бележка. Издаването на КНА въз основа на решенията на ПК не е каприз , поклон или недооценяване - вж. статията от 2002г. "Нотариус Светлин Микушински: Констативните нотариални актове - същност, производство и приложно поле"  (с мои бележки за нашия случай на имотна измама) Тук за решенията на ПК и КНА, издадени въз основа на тях, нотариус Микушински пише: "Въпреки че със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/1999 г.) на решенията на поземлените комисии за възстановяване собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне се придаде силата на констативен нотариален акт, нуждата от такъв не отпадна (чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал.1 ЗСПЗЗ). На първо място, от това действие на решенията са изключени земите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ - това са бивши земеделски имоти, които са попаднали в околовръстния застроителен полигон и не са застроени законно. Отделно от това, решенията на поземлените комисии се издават на наследници, без наследниците да са определени персонално и по квоти. Въпросът не е маловажен, като се имат предвид промените в ЗН от 1992 г. и последващото прогласяване за противоконституционни на някои от същите тези нови текстове с решение на КС № 4 от 27.02.1996 г. (ДВ, бр. 21/1996 г. Ако наследниците бяха вписани поименно в решението, страните не биха имали правен интерес от издаването на констативен нотариален акт, тъй както тези актове, подобно на договорите за вещни права с държавата и общините, имат силата на нотариален акт."  (вж също: Валиден документ за собственост ли е решението на поземлена комисия?)

-
Обаче за над 10 млн. парцели земеделска земя трябваше да се похарчат повече от 100 млрд. лв. за изготвяне и регистриране на нотариални актове, които щяха да се пръснат на вятъра (по-точно да влязат в джобовете на нотариуси и адвокати), без да има някаква полза от нотариалния акт, дублиращ данните от документите на ПК. И тъй като за повечето нови собственици тези елементарни факти бяха очевидни, малцина пожелаха да си извадят нотариални актове. Така срещу около 70-80% върната земя нотариалните актове бяха за малко над 15%. Поради несигурните данни от МЗГАР и НСИ не претендират, че процентите са абсолютно точни.
От друга страна, различни западноевропейски институции поставиха като условие за кредитиране на българското земеделие спешно приключване на поземлената реформа. Те обаче смятаха, че възстановяването на собствеността върху земеделските земи е окончателно приключено само когато собствениците имат и нотариален акт за върнатата им земя.
Днес ръководството на МЗГАР е поставено между чук и наковалня. От една страна, трябва бързо да се изготвят и връчат нотариални актове на собствениците (и то за сметка на хазната, което ще струва над 100 млрд. лв.), а от друга страна, кредити от чужбина без приключена поземлена реформа няма да се получат. Затова с риск да се "ощетят" нотариуси и адвокати правителството предлага промяна на ЗСПЗЗ, така че да се мине без нотариални актове, когато има издадени документи от ПК на съответния собственик, които да заместват нотариалните актове.(вж също Вярно ли е, че решенията на ПК имат силата на КНА?)

Инж. Иван Бръчков

-

Начало на блога

Този материал е част от Нотариално производство - правила и пропуски и от Проблеми с решенията на ПК