Застрахователите не могат да се отърват от плащане на щетите по договори за "Гражданска отговорност", обявявайки договорите си "пост фактум" за нищожни. Или поне не и ако те не страдат от изключително тежък правен порок. Това е накратко основната есенция от тълкувателното решение, прието в края на миналата седмица от Общото събрание на съдиите от Търговската колегия на Върховния касационен съд.

Тълкувателното решение бе предизвикано от лавина дела, заведени по искове от една застрахователна компания през 2017-2018 г. предимно в съдилищата на градовете, граничещи с Румъния. Причината: румънците масово предпочитаха да сключват у нас договори за "Гражданска отговорност" заради по-ниската й цена и после отпрашваха с колите зад граница. При това с "любезното съдействие" на самите застрахователи - от документите по купищата заведени впоследствие съдебни дела, става ясно, че компанията е знаела каква е схемата и е начислявала по 300%  надценка върху нормалната цена за застраховката - именно заради риска, че тези автомобили ще се управляват предимно извън България.

Когато обаче заваляха исковете за причинени в чужбина с тези автомобили щети - заради прегазени хора или разбити ламарини, и от застрахователите се поиска плащане на тези щети, работата стана напечена. Включително и заради факта, че обезщетенията в северната ни съседка, а и другаде в Европа  се оказаха чувствително по-високи от тези у нас.

Вероятно това е причината, поради която застрахователната компания започна панически да се опитва да се "отърве" от отговорността да плаща вредите. И буквално заля съдилищата с тонове дела, с които поиска договорите за "Гражданска отговорност" с голяма част от румънските й клиенти да бъдат обявени за нищожни или унижощаеми, при това, кажи-речи, на всички съществуващи в закона основания за това: поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, неспазена форма... Принципът очевидно беше - ако мине и с каквото основание мине.

Тъй като ответници по тези дела бяха чуждестранни граждани или юридически лица, които рядко можеха да бъдат открити и призовани за участие в процеса, делата започнаха да се гледат без тяхно участие. И минаваха "по съкратена процедура" - по искане на застрахователите съдилищата се произнасяха с неприсъствени решения, за които съдиите по закон не са длъжни да пишат мотиви. В резултат: първоначално съдилищата масово приемаха исковете за "вероятно основателни" и набързо обявяваха договорите за недействителни, без да се задълбочават много-много нито в нашето, нито в европейското право.

И това беше така, докато обаче лавината с искове стигна до неколцина съдии, които решиха, че така не може. Позовавайки се на куп директиви, съдебна практика на европейските съдилища и на основни принципи в нашето право  те просто започнаха да отхвърлят всичките искове на застрахователя, отказвайки да обявяват договорите за нищожни.

Така пък се стигна до формирането на "противоречива съдебна практика". И до тълкувателно дело пред ВКС, който трябваше да посочи как точно следва да бъде прочетен законът. И най-вече: да защити правата на пострадалите при катастрофи лица, заради които всъщност се сключват застраховките "Гражданска отговорност".

Пред върховните съдии бяха поставени няколко въпроса. На първо място, има ли правен интерес застрахователят да оспорва подписаните от самия него договори за застраховка. И съдиите казаха: безспорно ДА.

И по още един въпрос съдиите от ВКС се произнесоха в полза на застрахователите: ако договорът е сключен при липса на съгласие, то той действително може да бъде обявен за нищожен, стига компанията да успее да докаже, че такова съгласие не е било налице при сключването му. Просто защото липсва валидно волеизявление за сключване на договора и на практика липсва договор. "Не може да бъде отречено правото на застрахователя, когато констатира липса на съгласие, да предяви иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор", казват съдиите и припомнят, че това е изключително тежък порок на договора. Но освен това уточняват: "Липса  на съгласие като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите  не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици  на този вид  недействителност  няма  да  настъпят."

По всички други въпроси, поставени пред ВКС, обаче отговорите са такива, че изключват застрахователите да могат да "анулират" сключените от тях договори.

Съдиите са категорични, че е недопустимо да се претендира за нищожност на застрахователния договор заради липса на представителна власт на застрахования при сключването му. Най-малкото защото това е право, за което искът не може да бъде заведен от друг  освен от този застрахован. "На недействителността, която от висяща става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици, може да се позовe (съдебно или извънсъдебно) само лицето, от името на което е сключен, или от универсалните му правоприемници. Следователно в разглежданата хипотеза застрахователят не е активно легитимиран  да предяви иск за прогласяване на недействителността на сключен без надлежна представителна власт, респ. извън пределите на учредената представителна власт за застрахования -  физическо или юридическо лице, договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поради това и предявеният  установителен иск на застрахователя за прогласяване на недействителността на сключения застрахователен договор поради липса на представителна власт за застрахования  се явява недопустим", казва съдът.

ВКС обяви за недопустимо и прогласяването на нищожност на застрахователните договори поради декларирани първоначално неверни данни от застрахования, включително и за това кой е собственикът на автомобила и кой ще го ползва в действителност. Нито когато са били нарушени нормите от Кодекса по застраховането, които забраняват на застрахователя да прекратява договор за "Гражданска отговорност" при наличие на неточно обявени или премълчани обстоятелства и му забраняват да отказва плащане на пострадали, дори и ако премълчаното обстоятелство е било важно за настъпването на самото застрахователно събитие. "Законодателят е отдал приоритет на запазване на застрахователното правоотношение и произтичащата от него гарантирана защита на пострадалите и увредените трети лица спрямо интереса на застрахователя да се освободи от правните последици на сключен с него договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите  чрез прогласяване на нищожността му. Същото е в пълно съответствие и с основната функция на Гражданското право - да обезщетява и да гарантира сигурност, а не да санкционира", казват съдиите.

И накрая - дори и съдът да прогласи договора за нищожен, то това решение не е противопоставимо на третите, неучаствали в процеса лица, постанови още ВКС, включително и по отношение на Гаранционния фонд. "Общо задължителността на решението не отнема на третите лица възможността да оспорват съответствието между решението и действителното правно положение, щом противоречието заплашва техни права", категорични са съдиите от ВКС.

Какви ще са последиците от това решение на ВКС тепърва ще видим.