Решение №224 от 15.06.2015 по дело №615/2015 на ВКС

НОТАРИУСЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАБЛУДЕН! Не може да бъде "инструмент в ръцете на подсъдимата"! (ВКС греши; нотариусът в случая е бил заблуден от подсъдимата с цял куп фалшиви документи, бел. блогър) Тук  става дума за едно разумно решение на РС-Пазарджик, потвърдено от ОС-Пазарджи, отменено от ВКС с неубедителни според мен мотиви. 

-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-

Източник: http://ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0%A1/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/417343/
-

Публикувано в този блог на 09.08.2019, посл. актуализация на 27.01.2021

Р. Стоянова

-
Подобно на Решение № 550 от 11.11.2010 на ВКС по н.д. № 518/ 2010, и тук ВКС се произнася, че нотариусът е изпълнил задълженията си. Разбира се, че е изпълнил задълженията си, но ги е изпълнил под влияние на заблуждението, че представените документи са били редовни. Евентуално е можел да се обади на колегата си и да го попита, дали е заверявал такива документи, но изглежда не се е сетил.

-

Делото на първа и втора инстанция:

РС-Пазарджик НОХД 622/2013: "Представянето на инкриминираните документи е било едно от необходимите условия за съставянето от страна на нотариуса на нотариалния акт. [...] За бъде осъществен в случая състава на чл.212, ал.4 във връзка с ал.2 от НК е необходимо подсъдимата лично или посредствено да е участвала в съставянето на документа, в случая с невярно съдържание и то с намерение в бъдеще да бъде използван за получаване от другиго на чуждо имущество без правно основание. Съставителя, в конкретния казус подсъдимата лично не получава чуждо имущество. Няма значение дали документът се използва от този, който го съставя, или от лицето, което получава имуществото. Следователно изпълнителното деяние се изразява в даването на възможност да се получи чуждо имущество без правно основание чрез посочения по-горе документ. Престъплението обаче е довършено едва в момента, когато след използване на документа и въз основа на него чуждото имущество бъде реално получено и същото е в големи размери.
           Както се установи от всички събрани доказателства, в т.ч. и обясненията на подсъдимата, последната е представила пред нотариус Веселина Гагова, пълномощното, което както стана ясно от изложеното по-горе е неистинско, представяйки се за пълномощник на М. и Т.Б., разполагащ с права да учреди от тяхно име договорна ипотека върху процесното жилище.  По този начин подсъдимата Б. е въвела длъжностното лице-нотариус в заблуждение за качеството си на страна в нотариалното производство.
           В резултата на това нотариусът е съставил нотариалния акт за договорна ипотека, в който е удостоверил невярно, че подсъдимата представлява останалите собственици на апартамента, предмет на ипотеката и от тяхно име дава съгласие той да служи като обезпечение по кредита на Г.Д..
           Няма спор, че нотариалният акт се явява официален документ, тъй като изхожда от длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б" от НК и е съставен по ред и форма, предвидени в Глава 54 на ГПК. Но в същия са отразени неверни обстоятелства от съществено значение за действителността на материализираната в него сделка, а именно съгласието на всички собственици за налагане на тежест  върху съсобствения им имот.
           В случая нотариусът е наказателно неотговорен, тъй като не е съзнавал фактите от състава на документното престъпление по чл.311 от НК.
            В този смисъл съставител на документа е именно подсъдимата Б., която при условията на посредствено извършителство, въвеждайки длъжностното лице в заблуждение го е мотивирала да отрази в официалния истински документ неверните данни. Това разбиране е застъпено, както в правната теория /вж. акад. Ал. Стойнов, Наказателно право, Особ. част, ст.145/, така и в съдебната практика /Постановление №8 от 28.XII.1978 г. по н. д. №5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №7 от 6.VII.1989 г. и Решение №5 от 08.02.1985г. по н.д. №677/84г. на ВС, ІІ н.о./.
           По този начин подсъдимата Б. е дала възможност на друго физическо лице - сина си Г.Д. да получи чуждо движимо имущество без правно основание чрез посочения по-горе документ. Инкриминираният документ е създал привидното основание, че този който получава имуществото, има това право.
           В случая престъплението е довършено, тъй като след използване на документа и въз основа на него чуждото, принадлежащо на „Банка ДСК" ЕАД  имущество е реално получено.
           Въпросното движимо имущество, а именно паричните средства в размер на 35 000 лв. е в големи размери, тъй като е превишавала над 194,45 пъти минимални работни заплати за страната, която към датата на деянието е била 180 лв.
           При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Т.Г.Б. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.212, ал.4 във връзка с чл.212, ал.2 от НК, като на 03.10.2007 г. в гр.Пазарджик, чрез посредственото извършителство на Веселина Гагова - нотариус в района на РС Пазарджик, вписан в Нотариалната камара под №071, е съставила официален документ с невярно съдържание - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №88, том V, нот. дело №5768/2007 г., вх. рег. №8034 от 03.10.2007 г. по описа на СлВп при РС - Пазарджик, в който е посочено невярно, че Т.Г.Б. е пълномощник на М.Т.Б. и Т.Г.Б., имаща правото да учреди договорна ипотека в полза на „Банка ДСК" ЕАД върху техните 5/6 идеални части от апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„Генерал Г.", №16, ет.4, ап.17, ведно с избено помещение №3 и 3,24 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с която да се обезпечи кредита на Г.В.Д. в размер на 35 000 лв., като чрез този документ обвиняемата съзнателно е дала възможност на Г.В.Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - 35 000 лв., предоставени му на 05.10.2007 г. от „Банка ДСК" ЕАД, клон Пазарджик по договор за ипотечен кредит от 01.10.2007 г.
           Подсъдимата е действала умишлено, като е съзнавала всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите и е искала настъпването на общественоопасните последици на същото."

-

ВКС 570/2014  - връща поради процесуални нарушения, като нарежда: "При новото разглеждане на делото следва въззивният съд да установи наличието на признаците от състава на престъплението по чл.212 от НК, като прецени кое е основанието за получаването на инкриминираната сума и дали е възможно съставянето на официален документ с невярно съдържание от субект, който няма качеството на длъжностно лице. По отношение на последното следва да се прецени и хипотезата на чл.314 от НК. "


ОС-Пазарджик ВНОХД 322/2014: "С действията си подсъдимата Т.Б. е осъществила от обективна и субективна страна и престъпния състав на чл.212, ал.4 във връзка с чл.212, ал.2 от НК, като на 03.10.2007г., в гр.Пазарджик, чрез посредственото извършителство на В.Г. - нотариус в района на РС Пазарджик, е съставила официален документ с невярно съдържание - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. [...] В отменителното решение по наказателно дело № 570/14г. на ВКС са дадени указания при разглеждането на делото: 1/ да установи налични ли са признаците на състава на престъпление по чл. 212 от НК, като се прецени кое е основанието за получаване на инкриминираната сума, 2/ възможно ли е съставянето на официален документ с невярно съдържание от субект, който няма качеството на длъжностно лице и 3/ да се прецени дали е налице хипотезата на чл. 314 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 212 ал.2 от НК.

Елемент от обективната страна на престъплението по чл. 212 ал.2 от НК е съставянето на документ с невярно съдържание, на неистински или преправен такъв. Законът гласи: „който, чрез съставянето на документ ...", а не „който, като състави документ ...". Не е задължително деецът физически лично да състави документа. Изпълнителното деяние обхваща както личното съставяне на документ, така и всички действия, с които извършителят се домогва до съставянето на такъв, тоест възможно е посредствено извършителство. В този смисъл е и задължителното за съда тълкувание на закона, дадено от Пленума на Върховния съд в точка втора на Постановление № 8 от 28.12.1978г.: „Тук деецът лично или посредствено участва в съставянето на документа и то с намерение в бъдеще да бъде използван ...".

Тук идва мястото на въпроса, поставен в решението по наказателно дело № 570/14г. на ВКС - възможно ли е съставянето на официален документ с невярно съдържание от субект, който няма качеството на длъжностно лице? Принципният отговор на така поставен въпрос, извън контекста на конкретния казус, е отрицателен. Не може субект, който няма качеството на длъжностно лице, лично да състави официален документ.

В конкретния случай, обаче, въпросът е друг. Прие се, че извършителят може да участва в съставянето на документа посредствено, като използва друго лице. Тогава стои въпросът може ли да бъде използвано длъжностно лице? И тук отговорът категорично е положителен. Извършителят, преследвайки користните си цели, може да се домогва до съставянето на официален документ, като заблуди или използва заблудата на длъжностно лице, имащо право да състави такъв документ. Върховната съдебна инстанция е имала повод да изрази становище точно по този въпрос. В решение № 5 от 08.02.1985г. по н.д. № 677/84г. на ІІ н.о. се казва: „Посредствено участие в съставянето на документ с невярно съдържание ще е налице, когато няма съучастие между дееца и длъжностното лице, съставител на официалния документ, като се използва заблудата на длъжностното лице да внесе неверни обстоятелства в документа".

На практика подсъдимата е направила точно това - заблудила е нотариуса, че е пълномощник на останалите съсобственици на имота и може от тяхно име да заяви волята им да обезпечат вземането на кредитополучателя /синът на подсъдимата/, чрез ипотека върху съсобствения имот. Воден от тази заблуда, нотариусът е съставил нотариалния акт за ипотека. Това подсъдимата е направила с цел да даде възможност на сина си да получи кредит.

Безспорно стои и следващият въпрос, поставен в цитираното решение на ВКС - кое е основанието за получаване на инкриминираната сума от сина на подсъдимата Т.Б.? Доказателствата по делото сочат, че правото за получаване на сумата възниква от фактически състав, в който се включват задължително сключването на писмен договор за банков кредит и обезпечаване на същия с ипотека, което става в нотариална форма. Такава е и хронологията на събитията - на 01.10.2007г. е подписан договор за ипотечен кредит, на 03.10.207г. подсъдимата, заблуждавайки нотариуса, постига съставянето на нотариален акт за ипотека и една на 05.10.2007г. синът на Б. получава 35 000лв., без наличието на реално правно основание. Без нотариалният акт за ипотека, сумата не би била изплатена на кредитоискателя Г.Д.. Това е още един обективен елемент от състава на престъплението по чл. 212 ал.2 от НК - с действията си подсъдимата е дала възможност на сина си да получи парите от банката.

Престъплението е довършено с акта на получаване на паричната сума."

-

ВКС 615/2015 - окончателно: С първоинстанционната присъда (за Мотивите, натиснете тук) подсъдимата е била призната за виновна в това, че на 03.10.2007г. в [населено място] съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - нотариално удостоверяване на подписи на Т.Г.Б. и М.Т.Б. в пълномощно с рег.№ 4618/02.10.2007г.,декларации по чл.25 ал.7 от ЗННД, рег.№ 4619/02.10.2007г. и № 4621/02.10.200г., декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК, рег.№ 4620/02.10.2007г. и рег.№ 4622/02.10.2007г.,, [уж] извършени от нотариус Ю. В. от района на РС-гр. Пазарджик, като е представила тези документи пред нотариус Веселена Г., в района на РС-Пазарджик, поo № 071, за да бъде съставен нотариален акт за договорна ипотека под № 88, том V, нотариално дело № 5768, вх. рег. № 8034/03.10.2007г. по регистъра на службата по вписвания на РС-град Пазарджик , като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр.чл.308 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от НК по реда на чл.54 от НК я е осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода.
    Признал е подсъдимата Б. също така за виновна и в това, че на 03.10.2007г. в [населено място] чрез посредствено извършителство на В. Г. , нотариус под № 071 в района на РС-град Пазарджик, е съставила официален документ с невярно съдържание- нотариален акт (гражданите не съставят нот. актове - нито сами, нито с посредничеството на нотариус; в случая самият нотариус е съставил нот. акт с невярно съдържание, но за това не може да бъде съден, т.к. е бил заблуден от подсъдимата с представените фалшиви документи, б.м) за учредяване на договорна ипотека - под № 88, том V, нотариално дело № 5768, вх. рег. № 8034/03.10.2007г. по регистъра на службата по вписвания на РС-град Пазарджик, в който било посочено невярно, че подсъдимата е пълномощник на М. Б. и на Т. Б., имащ право да учреди договорна ипотека в полза на [фирма] върху техните 5/6 идеални части от апартамент, находящ се в [населено място], [адрес], ведно с избено помещение № 3 и 3.24 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с която да се обезпечи кредит на Г.В.Д. в размер на 35 000лв., като чрез този документ подс.Б. съзнателно е дала възможност на Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - 35 000лв., предоставени му на 05.10.200г. от [фирма], клон в [населено място], по договор за ипотечен кредит от 01.10.2007г., поради което и на основание чл.212 ал.4 вр.ал.2 от НК и чл.54 от НК я е осъдил на пет години лишаване от свобода.
                Последователно е установена хронологията на събитията и взаимоотношенията между страните, предшестващи датата на възведеното в обвинение деяние. Установено е, че подс.Б. е придобила идеална част от имот на [улица],ет.4, а именно апартамент 17 по силата на наследяване от починалия си баща, като е останала съсобственик, разполагащ с 1/6, с майка си и своя брат, разполагащи съответно 4/6 и 1/6. С тях обаче не живеела, а имота се владеел само от нея.
            След взимането на решение от нейния син за сключване на договор за банков кредит, подсъдимата ипотекирала този имот в полза на сина си, като освен личното и участие като съсобственик, при сключването на договорната ипотека тя представлявала като пълномощник своята майка и брат си. Подсъдимата е представила пълномощни, както и декларации по ЗННД, които имали поредни номера по регистъра на нотариус Ю. В., с дата от 02.10.2007г. На тази дата подсъдимата и нейният тогавашен съпруг се явили пред същия нотариус и заверили изготвени подобни документи, но изхождащи от тях като упълномощители, които получили тези номера от регистъра.
               Представените документи от подс.Б. при сключване на договорната ипотека са били неистински и не произхождали от майка и и нейния брат. Нотариалното удостоверяване от нотариус В. било пренесено върху тези частни документи и декларации посредством сканиране и отпечатване на цветен копирен апарат.
    При сключване на договорната ипотека на 03.01.2007г. с представител на [фирма] подс.Б. използвала тези документи, пълномощното и 4-те броя декларации, сделката била сключена и съответно вписана в службата по вписвания при РС- [населено място] - под №88, том V, нот. дело №5768/2007г., вх. per. № 8034 от 03.10.2007г.
          Следват разсъждения, че договорът за ипотека, т.е. нотариалният акт за договорна ипотека, не е послужил непосредствено за получаване на кредит, защото кредитът е бил отпуснат от банката срещу договор за кредит, по който "договорът" за ипотека е бил само условие за отпускането  на кредита.
            Договорът за ипотека не е при това неистински документ, той има своите реквизити и съвпадащи волеизявления на страните, (не на страните, а на участниците в нотар. производство; волята на страната, представлявана от лъже-пълномощника, е била съвсем друга, нотариусът е бил заблуден, че волите на страните съвпадат - справка: ГПК - Страни и участници в нотариалното производство Чл. 572. Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.),  сключен е в надлежната форма и пред съответното лице, което изпълнява удостоверителната функция- нотариус  (т.нар. "договор за ипотека", т.е. нотариалният акт за договорна ипотека - вж договор ли е нотариалният акт  - безспорно е истински, обаче е с невярно съдържание - вж ППВС 3/82,  където се обяснява, че само истинските документи могат да бъдат с вярно или невярно съдържание; невярното в случая е изявлението на нотариуса, че са изпълнени особените изисквания на закона, т.к. нотариусът не е проверил представителната власт на фалшификаторката, а направо ѝ се е предоверил, т.е. не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал. 1 ЗННД "да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение"). Сделката в тази връзка е сключена при така нар. „висяща недействителност" (тук става смесване с гражданското право), във всички случаи подс.Б. е можела да ипотекира своята разполагаема идеална част, а нещо повече, при определени условия майката и брата са можели да потвърдят липсващата представителна власт у подс.Б., като съвсем друг е въпросът, че очевидно те не са желаели да сторят това (естествено, че не са желаели; ако са желаели, измамницата нямаше да си прави труда да  фалшифицира пълномощните, дадени уж от тях за нея).
         Следват пространни разсъждения с цел да се докаже, че нотариусът е извършил всичко точно както трябва. А всъщност е било достатъчно само да се обади на колегата си, "заверил" пълномощното, за да предотврати измамата. Но той, великият Гарант на правната сигурност, е пропуснал да го направи и сега съдиите се мъчат да прикрият пропуска му - от колегиалност най-вероятно. Някой може да каже, че нотариусът не е бил длъжен да проверява, че още не е имало регистър на пълномощните и т.н., но - за съжаление, дори и след създаването на електронния регистър "Единство", някои нотариусите продължават да не проверяват в него, да не говорим, че пропускат да проверят и в базата-данни на МВР за личните документи - вж например Решение от 16.01.2017 на РС-Пловдив по гр. д.  №1401/2015.  Има още много да се желае.
              "Така или иначе, създадената правна конструкция на обвинението не държи сметка за тези обстоятелства, целейки да представи нотариалния акт като неистински документ, съставен от пълнолетно, вменяемо лице , използвано от посредствен извършител. Дори и да беше такъв, а той не е, не е основание за получаване на заема, а условие, при това не самият нотариален акт, а даденото с него, със сключената сделка, обезпечение. Тази конструкция е самоцелна, не държи сметка за действията на нотариуса, за истинността на волеизявленията на страните по сделката (псевдо-волеизлявленията на мнимо-представляваните), на възложената на нотариуса функция (да бъде Гарант на правната сигурност, да проверява, а не да се предоверява).
             Последната е добре обяснена в Решение на съда на Европейския съюз,от 24/05/2011г. (голям състав) по дело № С-54/08г., в което е посочено, че главната дейност на нотариуса се състои в съставянето на удостоверителни актове по установения ред и в установената форма (като установеният ред е да проверява, а не се предоверява - "нотариусът трябва да откаже да удостовери едностранна или двустранна сделка, която не отговаря на изискваните от закона условия, и то независимо от волята на страните." - т.99 от решението на СЕС по дело С-54/08). В решението се отбелязва, че нотариусът трябва да провери дали са изпълнени всички законови условия за съставянето на съответния акт,който се ползва с определена доказателствена и изпълнителна сила. (именно! СЕС казва, че нотариусът трябва да проверява!  защото без проверка знаете ли какво се получава? примерно, гражданин заблуждава друг гражданин с фалшив нотариален акт или фалшиво пълномощно и отиват на нотариус, който направо удостоверява измамната сделка; или пък двама измамници се договарят за измамна сделка и единодушно волеизявяват пред нотариуса намерението си, подкрепено с куп фалшиви документи, а той безотказно я удостоверява, без въобще да погледне фалшификатите, както е станало в нашия случай на имотна измама - вж тук, тук, тук, тук и тук; за какво тогава ни е висококвалифициран юрист-нотариус, ако ще действа като прост свидетел на две съвпадащи волеизявления? нали нотариалното производство е предназначено да укрепва гражданския документооборот и да предотвратява правни спорове, т.к. българският нотариат е част от латинския?)
             Нотариусът не определя сам обхвата на правата и задълженията на страните, установените клаузи, а това правят те самите в предвидените от закона граници - тоест представителят на банковото дружество и подсъдимата, действаща лично, но и като мним пълномощник на останалите съсобственици, нейни близки родственици. Нотариусът не е можел едностранно да промени сделката без съгласие на страните (стига с тези страни, де; участници и страни не е едно и също - вж чл. 572 ГПК), той е имал само задължението да следи дали са спазени особените изисквания на закона (това задължение никак не е малко, напротив - изисква множество проверки, висока компетентност и постоянна бдителност - вж статията от нотариус Тютюнджиев "Какво трябва да знаете при изповядване на имотна сделка", ако линкът не се отваря, натиснете тук), неговото участие предполага предварителното съгласие или съвпадение на волеизявленията на страните - т.91 от решението (на страните, я, а не на участниците! затова нотариусът е трябвало да провери представителната власт, като се обади на колегата си, уж заверил пълномощното; ако го беше направил, веднага щеше да разбере за измамата и нямаше да послужи като "инструмент в ръцете на подсъдимата"; впрочем, може да се е обадил и пак да не е разбрал, понеже измамниците са заблудили и другия нотариус преди този - вж мотивите).
          В такъв случай не е възможно да се твърди, че нотариусът е бил инструмент в ръцете на подсъдимата Б., която е посредствен, чрез нотариуса, извършител на документната измама, тъй като той не контролира волеизявленията на страните (да, нотариусът не контролира волеизявленията, но е можел поне да се обади на колегата си и да го попита, чии подписи е заверявал, т.к. е длъжен да защитава и опазва интересите на страните - чл. 25, ал. 1 ЗННД). Нотариусът не може едностранно да промени сделката, без да има съгласието и на двете страни (не му трябва съгласието на двете страни, ако след извършената проверка установи, че представените документи не са истински - вж т. 99 от Решение С-54/08 на СЕС: "нотариусът трябва да откаже да удостовери едностранна или двустранна сделка, която не отговаря на изискваните от закона условия, и то независимо от волята на страните."), неговата функция в случая не е публична (и какво като не е публична? дейността му е достатъчно отговорна и без да е публична; в случая нотариусът е трябвало да се обади на колегата си и да го разпита кой кого и за какво е упълномощен, за да разбере, че насреща му е лъже-пълномощник, който не изразява никаква волята на никаква страна, но понеже е пропуснал да го направи, сега съдиите въртят и сучат, за да го оправдаят)  В т.102 от решението е посочено изрично, че по принцип е допустимо да се доказва, че удостовереното действие е удостоверено неправилно или че удостоверените факти не отговарят на действителността, тоест нотариалното удостоверяване няма доказателствена сила. В случая то отразява само съвпадането на волеизявленията на страните, което не е невярно за представителя на банковото дружество и е частично вярно за насрещната страна (частично вярно било!). Това нотариусът няма задължение да провери (няма ли? а чл. 25, ал. 1 ЗННД за какво е?), той не разполага със специални знания (естествено, че от нотариуса не се изисква да прави граф. експертиза, изисква се само да провери дали колегата му е заверил пълномощното) и по начало той е удостоверил верни обстоятелства-наличието на съвпадащи волеизявления, воден и от представените неистински пълномощно и декларации (ВОДЕН ли? правилно е да се каже ПОДВЕДЕН или ЗАБЛУДЕН от представените неистински документи). Така удостоверената сделка поражда определени правни последици и в този аспект също не може да се твърди, че нотариусът е извършил наказуемо деяние без собствено виновно поведение, под въздействието на подс.Б.. Може да се твърди също така с положителност, че този нотариус е удостоверил като цяло верни обстоятелства - че са били две насрещни страни (едната от които е била мнимо представлявана от участващ в нотар. производство измамник), чиито волеизявления са съвпаднали (привидно са съвпаднали), че са му представени надлежни пълномощно и декларации (привидно надлежни), и истинно той е удостоверил наличието им. Неистинността на пълномощното и декларациите нему не са били известни, но това не пречи удостоверяването да е истинно (напротив, пречи - удостоверяване въз основа на неистински документи няма доказателствена сила, колкото и да е "истинно" - вж т. 102 от решението на Европейския съд по-горе). Оспорването на удостоверените факти е винаги възможно, както вече се посочи (същото важи и за нотариалните действия - "по принцип е допустимо да се доказва, че удостовереното действие е удостоверено неправилно" - вж пак т.102 по-горе, в случая неправилно е удостоверено нотариалното действие по проверка на представителната власт, т.к. не е била извършена надлежна такава; пълномощното е било сметнато за валидно от външна страна, т.е.било е прието на юнашко доверие)
                Основното обстоятелство е поддържането от обвинението, подкрепено и от съдилищата по същество, на тезата, че основанието за получаване на заема е учредената договорна ипотека и че получените 35 000лв. от Г. Д. са получени без основание, което е логически и правен нонсенс - като се игнорира напълно договора за банков кредит и се прави опит за въвеждане на сложен фактически състав, и се смесват основание и условие, както се обясни по-горе. (според мен, ВКС също смесва основание и условие - наличието на нотариален акт за договорната ипотека се явява основание за отпускане на кредита, а с договора за кредит само се уговарят условията по него - месечни вноски, срокове, лихви и т.н.)

                Следва забавно шоу - ВКС се прави на експерт-лингвист:

          "Етимологично основанието е различно понятие от условието - последното в случая е това, от което зависи нещо друго, тоест то е предпоставка за сключване и изпълнение на договор за банков кредит, или иначе казано - за заем. Основанието е последващото действие, което възниква по силата на дадената предпоставка, която в този случая при определени хипотези дори не е задължителна.
          Забележка по "Етимологично основанието е различно понятие от условието". Вярно е, че етимологично основанието е различно понятие от условието. Етимологично означава по произход. Но семантично (по значение) двете думи са синоними (думи с подобно значение). Не са близки синоними, но все пак са синоними. Според Синонимния речник на бг език, "основание"  означава причина, повод, първопричина, предлог, източник, първоизточник, подбуда, мотив, резон, аргумент, довод, претекст, право, а "условие" - уговорка, клауза, споразумение, съглашение, договореност, конвенция, договор, предпоставка, предусловие, изискване, причина, основание, обстоятелства, обстановка, конюнктура.
         Забележка по "последното [условието] в случая е това, от което зависи нещо друго, тоест то е предпоставка за сключване и изпълнение на договор за банков кредит" Според Синонимния речник, "предпоставка" означава условие, предусловие, основание, причина, необходимо условие. ВКС вероятно се е подвел от мисълта, че банките кредитират при условие, че кандидатите ипокират. Оттук ВКС заключава, че сключването на договор за ипотека е условие/предпоставка, но не и основание за сключване на договор за кредит. Аз пък смятам, че е и условие, и предпоставка, и основание. Разсъждавам така. Щом е условие, значи сключването на договора за кредит е обусловено от сключването на договора за ипотека ("обуславям" означава свързвам, поставям в зависимост, предопределям, ставам причина, съм условие) С други думи - договорът за кредит зависи от договора за ипотека, не може да се осъществи без него, базира се на него, основава се на него. Така стигам до заключението, че договорът за ипотека не е само условие, но и основание за сключване на договора за кредит. Банките го поставят като условие, за да имат основателна причина (основание) да отпуснат кредита. Хората питат банковите служителите "Какви са условията за отпускане на кредит?", а шефът на банката "На какво основание сте отпуснали този кредит?"   
             Забележка по "Основанието е последващото действие, което възниква по силата на дадената предпоставка". В това изречение думата "основание" е използвана неправилно. Основанието може да бъде причина за последващото действие (може да породи действие), но не може да бъде действие per se (само по себе си). За изразяване на действие се използва друга дума от същия корен - "основаване" (на  университет, съд, болница). Вероятно ВКС е искал да каже, че основанието за сключване на договора за кредит възниква по силата на сключения ипотечен договор, който се явява предпоставка (предварително условие) за сключването на договора за кредит. Тъй като "по силата на" означава "на основание", аз бих го казала по-просто - договорът за кредит се сключва на основание договора за ипотека. Според мен, обясненията на ВКС са объркани не толкова от липса на езикови познания, колкото от желание на всяка цена да защитят тезата, че липсва пряка причинно-следствена връзка между използването на фалшифицираните пълномощни и получаването на кредит.
                "Ето защо касационната инстанция прие, че липсва осъществен състав на престъпление по чл.212 ал.2 от НК от подс.Б., като с квалифицирането на деянието като такова, е нарушен материалния закон. Това налага подсъдимата се оправдае по обвинението да е извършила престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.2 от НК, в рамките на фактическите положение по влязлата в сила присъда. Всъщност единственото престъпление което е извършила подсъдимата, е това по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК , разбира се, с приложението на чл.2 ал.1 от НК" ("За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.", престъплението е от 2007, така че не го лови изм. на чл. 308 от 2009 г. в посока по-тежки наказания за фалшифициране на официални документи).

    "Възможността подс.Б. да бъде преследвана за извършено престъпление по чл.314 от НК , в какъвто смисъл се съдържат указания в предходното касационно решение на друг състав на ВКС, е погасена по давност (поради мудно правосъдие), за да е необходимо да се излагат отделни съображения. Същото се отнася и до възможността за преследване по чл.248а от НК ("Който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева."), която разпоредба добре показва несъстоятелността на обвинителната теза, тъй като законодателят е предвидил именно подобни хипотези - при които основанието за получаването на кредита е самият договор, но до сключването на който  е стига чрез използване на неверни сведения, тоест има широк диапазон на възможните проявления на гражданскоправната измама (според мен, няма  гражданско-правна и наказателноправна измама, а различен начин за разглеждането на една и съща измама - в гражданското съдопроизводство по ГПК и ЗЗД, а в наказателното - по НК и НПК; общото при двата начина е, че отнетият с измама имот не се връща нито с наказателно дело, нито с гражданско по чл. 29 ЗЗД, трябва да се предяви осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, като нашето дело). Целта е тук да бъдат защитени кредитните отношения, свързани с влогонабирането и предотвратяване на ощетяването на вложителите чрез отпускане на необезпечени кредити като цяло, но не се и твърди наличието на друго основание за получаване на заемите. Затова и предвиденото наказание е значително по-малко (ето това изглежда е най-важното - намаляването на наказанието, бел. моя). Вярно е също така, че няма данни по делото кредитополучателят Д. да е знаел, че представя неверни сведения, освен това подс.Б. не може да бъде самостоятелен субект по този състав, а само получателя на кредита. Давността за преследване на такова престъпление при това е изтекла твърде отдавна (поради твърде мудното правосъдие; и в нашия случай нещата вървят към изтичане на наказателната давност - осма година разследват, а още не са повдигнали обвинение, бел. моя, 27.01.2021 - вж новините), доколкото предвиденото наказание към момента на извършеното деяние е до една година лишаване от свобода и глоба от хиляда до три хиляди лева.
    Нарушаването на материалния закон с квалифицирането на извършеното от нея деяние като престъпление и по чл.212 ал.4 вр.ал.2 от НК е довело до нарушаването и на нормата на чл.78а от НКпо отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от НК, като за него е наложено наказание лишаване от свобода. Това налага възобновяване на наказателното производство и в тази част. Към момента на настоящето произнасяне обаче давността за преследване на престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.1 вр.чл.2 ал.1 от НК е безвъзвратно изтекла (поради което оправдават фалшификаторката).
 РЕ Ш И : ОПРАВДАВА ...
ПРЕКРАТЯВА ...
Решението не подлежи на обжалване.
-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство