Нотариус Иванов 007 в националния ефир

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Обратно към предаването на Валя Ахчиева за нашия случай на имотна измама и всички коментари по него

-

Посл. актуализация: 04.10.2020

Р. Стоянова

-
 

 

Интервю на Валя Ахчиева с нотариус Иванов 007

Източник: БНТ 1, "Открито" с Валя Ахчиева, 21.07.2016, "Как възрастна варненка стана жертва на имотна измама"

(темата на предаването е имотна измама с предходни невписани документи за собственост при наличие на актуални вписани такива)  

-

- Добър ден! Здравейте, нотариус Иванов, Валя Ахчиева съм. Може ли да Ви питам как така сте направили една такава сделка, защото май сте допуснали грешка. Става дума ето за това. Прокуратурата сигурно Ви е викала или не Ви е викала, не знам.

- Викала ме е.

- Ето, Вие сте изповядали сделка по това решение за възстановяване собствеността в Долна Митрополия, обаче не сте проверили в Агенцията по вписвания - това не е вписано като документ. В Агенцията, ние идваме оттам, този нотариален акт всъщност легитимира Йорданка. Не сте проверили и сте изповядали сделка по нещо, което не е вписано в Агенцията.

- Така или иначе е имало вписан нотариален акт. И решението, и нотариалният акт са титул за собственост. Със кое от двете ще извършим сделка, няма значение.

- Да, но Вие не сте проверили последния вписан документ. Този не е вписан в Агенцията.

- Ако съм проверил, пак е щяло да има сделка.

- Защо?

- Ами защото всичко е редовно.

- Кое е редовно? Жената казва, че не е издавала пълномощно, но не е Ваша работа пълномощното да го проверявате.

- А защо Вие вярвате на жената, госпожа?

- Ами аз не вярвам на госпожата, а проверявам всички факти. Това го няма! Всеки може ...

- [не се чува добре] след 2001 година се вписват тези актове.  Защо Вие лековерно вярвате на тази жена, с която сме водили многобройна кореспонденция и съм й обяснил - единственият орган, който може да каже, дали всичко е редовно, е съдът. А тази жена няколко пъти си променя...

- Дъщерята, говорите за дъщерята на Йорданка ...

- ... многократно си променя мнението. Веднъж каза, чакахме да дойдат пълномощниците, този ден те не дойдохa, дойдоха друг ден, искахме да продадем само една гора, обаче се оказа, че било дописвано там.  Аз съм правил справка за пълномощното. Такова пълномощно има.

- Да, знаете ли кой го е подписал? Кметът на село Горицвет.

- Иначе то е редовно.

- То е редовно, но дали жената е била в село Горицвет?

- Ми това не знам. Аз правих справка при кмета. Кметът казва, да.

- Вие знаете ли, че кметът има присъда? Знаете ли, че този кмет има присъда?

- Не знам.

- Има присъда и вече не е кмет, защото са му установили, има осъдителна присъда за 100 неверни ...

- Това какво променя по сделката?

- Целта ми е да разбера как се изповядват такива сделки, когато една жена, аз ходих там, тя не може да върви в кухнята, между кухнята и спалнята и се питам как е отишла до разградското село.

- Ами и аз съм се питал, поради което съм се свързал с кмета. Кметът ми е казал, да, действително една възрастна жена на път за Плевен й призляло и дойдоха при мене и ме помолиха да заверя пълномощното.

- А Вие защо питате мен защо съм се доверила на жената, а Вие защо на кмета се доверихте?

- Ами защо? Защото кметовете имат право, законът им дава право.

- Да, а законът казва, че трябва да се провери в АВ кой е последният вписан документ.

- Ако бях проверил, какво щеше да се промени?

- Щяхте да видите, че има нотариален акт ...

- Щяхме да изискаме копие от нотариалния акт и пак щяхме да направиме сделката.

- Тогава той щеше да отиде, пълномощникът щеше да отиде при Йорданка да каже, дай нотариалния акт и ако тя наистина не иска да го продаде, ще каже, каква гора, какви земи?

- Това са си техни отношения, госпожа.

 

 -

А сега да разгледаме по-отблизо интервюто.

-

- Добър ден! Здравейте, нотариус Иванов, Валя Ахчиева съм. Може ли да Ви питам как така сте направили една такава сделка, защото май сте допуснали грешка. Става дума ето за това. Прокуратурата сигурно Ви е викала или не Ви е викала, не знам.

- Викала ме е.

- Ето, Вие сте изповядали сделка по това решение за възстановяване собствеността в Долна Митрополия, обаче не сте проверили в Агенцията по вписвания - това не е вписано като документ. В Агенцията, ние идваме оттам, този нотариален акт всъщност легитимира Йорданка. Не сте проверили и сте изповядали сделка по нещо, което не е вписано в Агенцията.

- Така или иначе е имало вписан нотариален акт. И решението, и нотариалният акт са титул за собственост. Със кое от двете ще извършим сделка, няма значение.

-

Коментар: Тук има две интересни изказвания. Първото е: "Така или иначе е имало вписан нотариален акт". Нотариус Иванов явно смята, че наличието на вписан акт за собственост е достатъчно условие за изпълнението на чл. 586, ал. 4 от ГПК. Действително, в ГПК не пише: "ако представеният пред нотариуса документ за собственост не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато документът не бъде вписан", а пише просто, че "Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан." Затова няма да се учудя, ако утре, образно казано, съдиите повторят опасните глупости на Иванчо. Пиша - опасни глупости, защото ако  приемем за вярно, че чл. 586, ал. 4 от ГПК не се отнася за конкретно представения пред нотариуса документ за собственост, а изобщо за документа за собственост на праводателя, ще трябва да приемем за вярно и че единствената функция на вписването е да оповести на измамниците кой какви имоти притежава. Оттам насетне - пей сърце! - всеки измамник, сдобил се с пълномощно по какъвто и да е начин - било с цветно ксерокопиране на подписа на собственика или с фалшифицирането му и т.н., може напълно  законно да продаде всичките имоти на нищо неподозиращия собственик, който си съхранява оригинала на вписания нотариален акт и си мисли, че има собственост. Измамникът може да представи пред нотариуса какъвто си поиска документ за собственост - било препис от невписан документ за собственост или фалшифициран такъв, или някакъв стар, отдавна невалиден и т.н. Може даже да не представи никакъв документ за собственост!  Нали "така и така е имало вписан нотариален акт"! Във всички случаи нотариусът безотказно ще си изповядва измамническите сделки - с чиста съвест, понеже измаменият наистина е собственик. Ужас! 

-

Що се отнася до другото твърдение на нотариус 007, че "и решението, и нотариалният акт са титул за собственост", то е вярно по принцип. Не е вярно, обаче, че едно и също лице може да черпи права за един и същ имот едновременно от два титула за собственост. Още по-малко пък - от невписан предходен и от вписан последен. Както и не е вярно, че "няма значение с кое ще извършим сделка". Ако приемем за вярно обратното, ще означава да приемем за вярно и твърдението, че това лице може да прехвърли правото си на собственост едновременно на двама купувачи - на единия с първия титул, на другия - с втория, въвличайки ги в спор за материално право (спор за това, кой е собственикът на имота). А след това, като тръгнат да се съдят, съдиите да кажат: "Ами, вижте сега, не можем да отсъдим чий е имотът, защото и на двамата правилно и законосъобразно е прехвърлено правото на собственост върху него - на единия с невписания предпоследен документ за собственост, а на другия - с вписания последен. И двата са валиден титул за собственост."

-

За да не се стига до такива абсурди, на официалния сайт на Агенцията по вписванията изрично е посочено, че при продажба се представя последният документ за собственост,  с който се легитимира продавачът. Валидният документ, с който се легитимира продавачът, винаги е последният акт, от който черпи правото си на собственост. Този последен акт е само един и той задължително трябва да бъде вписан. Няма как да бъдат два и няма как актът да не бъде вписан - вж  чл. 586, ал. 4 от ГПК. Че актът е само един, е написано и на стр. 33 от Бюлетин на Нотар. камара №3, 2013 г.:   "Затова е целесъобразно при бъдещите изменения на ЗКИР да бъде обмислена възможността втората група  данни  (за  собственика  на  недвижимия  имот  и  за  акта,  от  който  собственикът  черпи  правото  си,  както  и    данните  за  другите  вещни  права  върху  недвижимия  имот),  групирана  поимотно  (имотен  регистър)  да  обедини  данните  от  всички  други  регистри и бази данни (данъчни партиди) с правно значение" и т.н.. Така че Иванчо 007 или е голям глупак, или послъгва (по-скоро второто; 007 сигурно е наясно, че законът дава право на всеки да лъже без опасност от наказателна отговорност, за да не би да обвини себе си в престъпление - вж чл. 292, ал. 1 от НК*)

*НК,Чл. 292. (1) За престъпление по чл. 290 и 291 [лъжесвидетелство, бел. моя. Р.С.] наказуемостта отпада: 1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление

 

 

------------------------------

 

- Да, но Вие не сте проверили последния вписан документ. Този не е вписан в Агенцията.

- Ако съм проверил, пак е щяло да има сделка.

- Защо?

- Ами защото всичко е редовно.

--

Коментар. Нито един документ по двете сделки не е редовен, вкл. и самите нотариални актове за покупко-продажба. Справка: Документите, с които е извършена имотната измама.  А твърдението "Ако съм проверил, пак е щяло да има сделка" е не само невярно, но и обществено опасно, защото ако приемем за вярно, че след проверка в Службата по вписванията и установяване наличието на вписан нотариален акт, нотариусът има право да игнорира съществуването му и да изповяда сделката по представения му стар, невписан документ за собственост, ще трябва да приемем за вярно и това, че след проверка в Националния регистър на българските лични документи (задължение на нотариусите по чл. 25, ал. 3 от ЗННД) и установяване, че лицето се легитимира с друга лична карта, различна от представената в кантората, нотариусът има право да игнорира съществуването на валидната лична карта в регистъра и да приеме представената му лична карта - невалидната. И като му се каже, че не е проверил в базата с лични документи, да изтърси небрежно: "И да съм проверил, пак е щяло да има сделка". Действително, на старата лична карта лицето е същото, както и на новата. По същия начин на старите документи за собственост лицето е същото, като на новите (не съвсем, защото в старите, невписани документи за собственост липсва името на майка ми, но лъже-пълномощикът бил извадил удостоверения за наследници и от тях вече нотариусът се уверил, че майка ми е собственик).

      Нотариусите положиха много усилия, за да получат достъп до Националния регистър на българските лични документи. Години наред се бориха и накрая успяха.  Защо успяха? Защото аргументът им беше много силен -  множество имотни измами се извършват с невалидни лични карти (липсващи в регистъра на личните документи).

     Подобно е положението и с документите за собственост - множество имотни измами се извършват с невалидни документи за собственост (липсващи в имотния регистър). За разлика от достъпа до регистъра на личните документи, който беше извоюван трудно, след дългогодишна борба, имотният отдавна е публичен и лесно достъпен за всички - както нотариуси, така и граждани. Функцията му е оповестителна, а в някои случаи - и защитна. Оповестителната функция означава, че с вписването си, актовете се считат за известни на всички лица, дори те да не знаят за тях. Съществуват обаче безброй съдебни решения по имотни спорове (продажба на чужд имот най-често). В такива случаи съдиите редовно изтъкват задължението за проверка в имотния регистър, като "обвиняват" купувачите, че не били проверили, но "забравят", че и нотариусът също не е проверил. По този начин - с помощта на услуживите съдии - оповестителната функция на вписването отпада по отношение на нотариусите и остава само за гражданите. Не би трябвало да е така, но - колегиалност, какво да се прави! Тази прословута колегиалност е съсипала толкова човешки живота ... Ще съсипе и нашия - ще си загубим имотите заради "слепотата" на всички юристи за глупостите на "нашия" нотариус.

          Странното влечение на "нашия" нотариус към невписаните документи за собственост на майка ми и преценката му, че вписаните й нотариални актове нямали били никакво значение пред решенията на поземлената комисия, въз основа на които са издадени (такова становище е дал пред Лиляна Кузманова от Инспектората на МП - вж №2 и №3 от списъка с правни бисери на Л. Кузманова, взети от нейно писмо, в което преразказва простотиите на Иванов 007) на практика означава, че той един вид си позволява да "прогласи" нищожност на двата нотариални акта, издадени от негов колега и надлежно вписани в Службата по вписванията, с които майка ми се легитимира като собственик. "Нотариусът - обаче - не може да провъзгласява нищожността на нотариален акт. Това е компетентен да направи само съдът." - Опр. 3932 - 87 - II" - гласи становище на Нотариалната камара изх. №752/06.11. 2012 г., изпратено до ВКС по Тълкувателно дело № 7/04.10.2012г. (вж цитираното изречение и цялото становището на Нотар. камара, публикувано в "Клуб на съдиите по вписванията" на 06.11.2012 г. в 22:44 ч.)  Разбира се, Иванов 007 той не е направил "прогласяването" явно и писмено, но резултатът е същият. Този Плевенски нотариус си е позволил да приеме по свое собствено усмотрение, че невписаните решения на ПК, представени в заверен препис с липсващи подписи на членовете на комисията, доказват много по-убедително собствеността от вписаните нотариални актове (1 и 2), издадени въз основа на оригиналните, влезли в сила решения на ПК. Точно това ми обясни Лиляна Кузманова от Инспектората на МП в глуповатото си писмо от 10.03.2015: "В случая нотариус Иванов е приел, че представените Решения на Поземлените комисии са необходимите и достатъчни документи за доказване на собствеността  върху прехвърлените по нотариален ред недвижими имоти. Уведомявам Ви, че Решенията на ПК са без подписите на членовете на комисията, поради факта, че са заверени преписи, издадени в един по-късен момент от архива, към който момент комисията вече не е съществувала." Якооо, както казват младежите! За съжаление, това не беше единственият "бисер на мъдростта" на Кузманова (вж  "Правни бисери на мъдростта в отговорите на Кузманова").

-

NB! През септ. 2017 се изясни, че съгл. ЗСПЗЗ, ПЗР § 23 решенията на ПК, въз основа на които е издаден КНА за право на собственост, нямат силата на КНА - вж статията "Вярно ли е, че решенията на ПК имат силата на КНА?"

 -

 

                         ------------------------------

- Кое е редовно? Жената казва, че не е издавала пълномощно, но не е Ваша работа пълномощното да го проверявате.

- А защо Вие вярвате на жената, госпожа?

- Ами аз не вярвам на госпожата, а проверявам всички факти. Това го няма! Всеки може ...

- [не се чува добре] след 2001 година се вписват тези актове.

 

--

Коментар: Иванов 007 упорито настоява, че се вписват само решенията на зем. служби, издадени след 2001 г., без да уточни, че те подлежат на вписване при самото им издаване (както се прави и с нот. актове) съгласно допълнението към чл. 112 от Закона за собствеността, обн. в ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., а по-старите, които не са били вписани при издаването им, задължително се вписват при изповядване на сделка с имот, за който се отнасят, и по-точно преди издаване на нот. акт за сделка, съгласно чл. 586, ал. 4 от ГПК, в сила от 2008 г.: "Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан." Обяснила съм тези основни положения на нотариус Иванов още в края на 2014. Не схваща и това си е. Справка: Кореспонденция с нотариус Иванов 007  Вж също и стр. 12-13 от Концепцията на Министерство на РРБ от януари 2015 за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и за ускоряване на процеса по създаване на имотен регистър, където пише:

"- наличието на голям брой актове, които не са подлежали на вписване в определен период от време, поради което и не са вписани и не се намират физически в службите по вписване. Тези актове се вписват инцидентно само при извършване на сделка с имот, за който се отнасят с оглед изискването на чл. 586, ал. 4 ГПК (например договорите за продажба на държавни и общински недвижими имоти, сключвани преди 2001 г.), поради което и при създаване на имотна партида за имот винаги съществува възможност да съществува невписан акт.

       Невписаните документи за собственост, според нотариус Димитър Танев, председател на Нотариалната камара, не са легитимиращ документ за собственост. Цитирам от стр. 2 на статията му "Непрекъснатостта на вписванията и правната сигурност", Нотариален бюлетин №2/2016 г.: "Забраната обаче за приемане като доказателство на легитимиращ документ за собственост на невписан акт съществува само по отношение на нотариуса. Само в нотариалните производства съществува изрично задължение на нотариуса да следи документа за собственост да е вписан, след като той е акт, с който се прехвърлят или изменят вещни права, а от 2001г. и признават вещни права."

      Доскоро смятах, че забраната, която се отнася само за нотариусите, е от 2008 г. Оказа се, че е била в сила още от 1927 г. "Впоследствие през 1927 г. - пише на същата страница в същата статия,  - с въвеждането на новата ал.3 на чл.34 от Закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариалните дела (отм.), се въвежда забраната за нотариуса да извършва нов акт, ако актът на отчуждителя подлежи на вписване, а не е бил вписан. Същата забрана е възпроизведена и в сега действащия ГПК ,чл. 586, ал. 4 - „Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан".

     Забраната е съществувала и и в предишния ГПК - била е чл. 482, ал. 4.

 

 

       ------------------------------

     Нотариус 007 продължава:

- Защо Вие лековерно вярвате на тази жена, с която сме водили многобройна кореспонденция и съм й обяснил - единственият орган, който може да каже, дали всичко е редовно, е съдът. А тази жена няколко пъти си променя...

-

Коментар. Ако наистина съдът е единственият орган, който може да каже, дали "препис" от документ, подписан единствено от лицето, което го е заверило, е редовен, значи нотариусите са напълно излишни (вж статиите "Ролята на нотариуса" от проф. д-р Петър Раймундов и "Защо се ходи на нотариус?" от мен). Може би Иванчо се надява и съдът да каже като Лилянка от Инспектората на МП, че "решенията на ПК са без подписите на членовете на комисията, поради факта, че са заверени преписи, издадени в един по-късен момент от архива, към който момент комисията вече не е съществувала." (вж осмия пример от списъка с примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система) Или - като Иветка от РП-Плевен, че "нотариалните актове са истински и отразяват действителната воля на издателя" (вж четвъртия пример от списъка).

-

- Дъщерята, говорите за дъщерята на Йорданка ...

- ... многократно си променя мнението. Веднъж каза, чакахме да дойдат пълномощниците, този ден те не дойдохa, дойдоха друг ден, искахме да продадем само една гора, обаче се оказа, че било дописвано там.

--

Коментар: Нотариус Иванов е изповядал сделката за гората, без да разбере, горкият, че се продава гора, а не земеделска земя. И ми пише нахъсено: "Обръщам Ви внимание: земеделски земи, а не земя или гора." Вж цялата ни кореспонденция

            

 

 

           ------------------------------

- Аз съм правил справка за пълномощното. Такова пълномощно има.

- Да, знаете ли кой го е подписал? Кметът на село Горицвет.

- Иначе то е редовно.

---

Коментар, updated 27 Feb 2017: Консултирала съм се с множество адвокати и нотариуси. Всички казват, че това недоразумение не може да бъде прието като редовно пълномощно за каквото и да било, нежели за продажба. Дописването на 4 имота в него с обща площ над 50 дка се забелязва и с просто око, дори върху копието, а върху оригинала по-тъмният цвят на химикала на имоти №2, 3, 4 и 5 направо се набива на очи. Упълномощителят е от голям град (Варна), а пълномощното е "заверено" в Разградско селце на 120 км от Варна. Неграмотно съставено е. И - черешката на тортата! - номерът на заверката на съдържанието е №2-А. Иванов "случайно" го променил на №3 в нотариалния акт за втората сделка на две места, тъй като, по собствените му показания, този номер е трябвало да бъде №3, за да е пореден на номера на заверката на подписа №2, иначе не е валиден. В регистъра на кметството - очаквано - се оказа, че не е отбелязана заверка на съдържанието на пълномощното нито под пореден, нито под непореден номер, нито пък под фамозния №2-А (вж копие от регистъра, с много лошо качество е, но все ясно се вижда, че №2 е "пълномощно", а №3 - "декларация по ЗННД", 4 и 5 - "декларации по ДОПК"; няма №2-А) . Очевидно, Иванов е забелязал измисления №2-А. Той е знаел много добре, че регистрите за нотар. удостоверявания се водят с цели поредни числа. И вместо да откаже да го приеме, променил "нашичкият" издайническото цифрено-буквено номерче, без да му пука, че №3 съвпада с номера на декларацията по ЗННД. За всеки случай, обаче, не приложил декларация №3 към нот. дело. Евтини номера на глупав мошеник.

-

Справка: Пълномощното с номерирани грешки и към тях - обяснителни бележки, Материали по кметското пълномощно, събрани в хода на ДП-то. Примери за образцова заверка на подпис и съдържание: Пример 1 - пълномощно 25.09.2014, Пример 2 - частен документ 08.12.2014 , Пример 3 - частен документ 10.12.2014 и Пример 4 - частен документ 09.05.2016. В сравнение с тях, още по-ясно изпъква гротескната заверка на подпис и съдържаниевърху пълномощното на вече осъдения кмет на Гороцвет, Разградско.  Пълномощното без бележки (в натурален вид, така да се каже, както е получено от нотариус Иванов): лице, гръб. А ето и копието, което получихме от общината в Д. Митрополия (то е по-ясно; отлично се вижда, с просто око, установеното със съдебна експертиза дописване на 4-те земед. имота с обща площ над 50 дка): лице, гръб.

          Update, 10.10.2016. Преди няколко дни от РП-Плевен ни изпратиха копие от пълномощното, иззето от архива на кметство Гороцвет и копие от регистъра на кметството.  Оказа се, че подписът на майка ми върху това пълномощно е фалшифициран, а в регистъра не е отразена заверката на  съдържанието му. На всичко отгоре се оказа, че досега, в хода на разследването, продължаващо четвърта година, все още не е правена експертиза на подписа върху това пълномощно, нито е разглеждан регистърът на кметството, нито е обсъждан въпросът, откъде се е взел номерът на заверката на съдържанието на пълномощното, вписан в самото пълномощно. В тази връзка,  на 06.10.2016 майка ми изпрати писмо до набл. прокурор, а аз публикувах информативния материал "34 истински подписа и 1 фалшив". Нотариус Иванов, разбира се, не може да бъде държан отговорен за фалшифицирания подпис на майка ми.   Но веднага е можел да се досети, че заверката на съдържанието е фалшификат. Вместо това е предпочел да съдейства активно за осъществяване на измамата, като "случайно" променя съчинения номер №2-А на поредния №3 и пак "случайно" премахва от нот. дело декларацията по ЗННД, заверена именно под №3.   

         

 

                     ------------------------------

 

- То е редовно, но дали жената е била в село Горицвет?

- Ми това не знам. Аз правих справка при кмета. Кметът казва, да.

- Вие знаете ли, че кметът има присъда? Знаете ли, че този кмет има присъда?

- Не знам.

---

Коментар. Обяснила съм му още в края на 2014, че кметът е осъден, но не схваща и това си е. А може и да е забравил. Алцхаймер може би? Из писмо до Инспектората на МП, 11.06.2015: "Може би наистина е действал неволно, тъй като не е изключено множеството грешки и пропуски, надвишаващи многократно нормалната човешка грешка, да са резултат по-скоро от лична трагедия (умствено заболяване), отколкото от злоумишлени действия. Още повече, че г-н Иванов сякаш не осъзнава колко много грешки е направил - лъжесвидетелствал е пред органите, че всички документи били изрядни и след като писа до мен и майка ми по неподобаващ за юрист начин, замълча, сякаш е уплашен и се мъчи да скрие каква беля е направил." Като получиха писмото ми, и от Инспектората замълчаха.

 

         ------------------------------

- Има присъда и вече не е кмет, защото са му установили, има осъдителна присъда за 100 неверни ...

- Това какво променя по сделката?

- Целта ми е да разбера как се изповядват такива сделки, когато една жена, аз ходих там, тя не може да върви в кухнята, между кухнята и спалнята и се питам как е отишла до разградското село.

- Ами и аз съм се питал, поради което съм се свързал с кмета. Кметът ми е казал, да, действително една възрастна жена на път за Плевен й призляло и дойдоха при мене и ме помолиха да заверя пълномощното.

--

Коментар. "На път за Плевен"! Забрави да добави "за сделка" - така му бил казал кметът. Сякаш не става дума за 80-годишна жена-инвалид, а за някакъв брокер на недвижими имоти. Нотариус 007 лековерно е повярвал във версията на измамниците, че били карали майка ми с кола "за сделката" в Плевен на 18.03.2013 (ДП-то се води само за тази сделка). Нямали били намерение да правят пълномощно. Не щеш ли, по пътя й призляло и се отбили в най-близкото село, защото страшно бързали за сделката (без да са подготвили нито един документ нито за едната, нито за другата сделка) и нямало време за бавене (оставало само месец и нещо време).  Нотариус 007 е можел да забележи, че датата на пълномощното е 12.02.2013 и че към тази дата не е имало нито един подготвен документ нито за сделката на 14.03.2013, нито за сделката на 18.03.2013 - разполагал е с документите, подготвени за двете сделки. Не го е забелязал, както не е забелязал и много други неща - справка: документите, с които е извършена имотната измама. Трябвало е да се обади на майка ми и да я попита дали е пътувала за сделка на 12.02.2013 и дали продава всичките си земи. Нали като нотариус е бил длъжен да изясни волята на страните и фактическото положение (чл. 25, ал. 1 от ЗННД)? Майка ми, а не лъжепълномощникът, е страна по сделките. Лъжепълномощникът е само участник (чл. 572 от ГПК: "Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.")

.   

        

            ------------------------------

- А Вие защо питате мен защо съм се доверила на жената, а Вие защо на кмета се доверихте?

- Ами защо? Защото кметовете имат право, законът им дава право.

 --

Коментар. Според нотариус Иванов 007 е съвсем естествено жител на голям град с над 40 нотариуса (Варна) да предпочете услугите на селски кмет. Вж "Нотариален туризъм", "Духът на закона в чл. 83 от ЗННД" и "Становище на Съвета на нотариусите", както и статиите: "Рисковете кметът да играе нотариус",  "Обучават кметовете да извършват нотариални удостоверявания" и "За правото на кметовете да заверяват подпис и съдържание на пълномощно"

 

                               ------------------------------

 

- Да, а законът казва, че трябва да се провери в АВ кой е последният вписан документ.

- Ако бях проверил, какво щеше да се промени?

- Щяхте да видите, че има нотариален акт ...

- Щяхме да изискаме копие от нотариалния акт и пак щяхме да направиме сделката.

- Тогава той щеше да отиде, пълномощникът щеше да отиде при Йорданка да каже, дай нотариалния акт и ако тя наистина не иска да го продаде, ще каже, каква гора, какви земи?

- Това са си техни отношения, госпожа.

 

-

 

Коментар. Нотариус 007 греши. Проверката на собствеността (чл. 586, ал. от ГПК)  и вписването на представения документ за собственост, ако не е вписан (чл. 586, ал. 4 от ГПК) са част от т.нар. особени изисквания на закона. Задължение на нотариуса е да следи дали са изпълнени, а не на гражданите. Гражданите може и да не знаят какви са тези изисквания. Нито са длъжни да ги знаят. За тях е достатъчно да знаят, че трябва да се явят пред нотариус, иначе сделката им няма да е валидна. Вж статиите "Ролята на нотариуса" от проф. д-р Петър Раймундов и моята -  "Защо се ходи на нотариус?" Като ги хванат натясно, нотариусите по правило се оправдават с това, че били прочели акта на страните и те го били одобрили. Хм, и какво, като са го одобрили? Страните обикновено са правно неграмотни. Те могат да изслушат и одобрят акта, без въобще да разберат, че е съставен в нарушение на закона. Вж материала "Особените изисквания на закона"    

     Нотариалният акт е гаранция, която се дава от нотариуса, че особените изисквания на закона са изпълнени. Затова във всеки нотариален акт нотариусът пише: "След като се уверих, че са изпълнени особените изисквания, прочетох този акт на страните и след като те го одобриха, актът беше подписан от мен и от тях". Ако пишеше, че страните са заявили, че особените изисквания на закона са изпълнение, и ако в ГПК пишеше, че страните проверяват изпълнението на особените изисквания за закона и всички документи, свързано с прехвърлянето на собствеността, а нотариусът само се подписва като прост регистратор (свидетел) на сделката им, тогава щеше бъде вярно казаното от Иванов, че "Това са си техни отношения, госпожа."

    При сделки, волята на страните не е решаваща, а се ограничава до най-общото волеизявление - примерно, че искат да изповядат сделка. Оттам нататък решаваща е волята на нотариуса. И най-вече неговите познания.

    Нотариусът - гарантът на правната сигурност в гражданския оборот - проверява документите, той решава дали са изрядни, той изисква още, ако не са достатъчни и чак когато всичко е наред, изповядва сделката. Страните се подчиняват и изпълняват нарежданията му. В кръга на шегата, могат да отидат и при някой друг, "добричък" нотариус, където те да нареждат, а той да изпълнява.
   Горното мнение публикувах във форума на в. "Сега", без да споменавам името на нотариуса. Веднага се появи контра от някой си Ганий (псевдоним):

"Ммммммммммммм..........
Откак съществува Правото и във всички правни системи е валидно: ignorantia juris neminen excusat - незнанието на правото никого не оправдава. Всъщност без това никакво право не може да съществува.

Ясно е и защо - всеки би казал: "Ма аз не знаех!" - когато не му отърва - пр. убил, и вика, "Ма аз никога не съм чел НК!"

Затова - всеки трябва да си ляга с "Държавен вестник" под възглавницата, а в дните, когато не излиза, със Свитъци Закони + (от по-последно време) решенията на съдилищата."

На което аз отговорих:

"Именно, Ганий! Нотариусът също не може да се оправдава:
"Ма аз не знаех, че документ без подпис не е документ! Ма аз не знаех какво пише в чл. 586, ал. 4 от ГПК! Ма аз не знаех, че продавачката има нотариални актове, вписани в Службата по вписванията! Ма аз не знаех, че праводателят черпи права само от един титул за собственост - последният, а по-старите документи, предходните, са част от историята на имота! Ма аз не знаех, че съставянето на нотариален акт с невярно съдържание е наказуемо!"

Невярно е преди всичко изявлението му, че се е уверил, че са изпълнени особените изисквания на закона. Става дума за нотариус, изповядал две сделки чрез пълномощник (3 дка гора + 50 дка ниви), без да разбере, че продавачката се легитимира с нотариални актове на свое име, съставени въз основа на писмени доказателства (чл. 587, ал. 1 от ГПК) и вписани в СлВп, а не с невписани решения на ПК. На всичко отгоре, в съставените от него нот. актове за покупко-продажба се съдържат множество грешки: някои технически, други - класически пример за лъжливо документиране по см. на ППВС 3/82. Той самият, разбира се, не ги е съставил, донесли са му проекто-нот. актове, но с подписването им, той се счита за техен автор и носи цялата отговорност за съдържанието им по чл. 311 от НК."

След този мой постинг настъпи гробна тишина.

 -----------

 

 А ето и въпросът, който Валя Ахчиева можеше да зададе на Плевенския нотариус, ако я бях информирала за чл. 586, ал.4 от ГПК (мой пропуск):

- Защо не вписахте решенията? Законът Ви задължава!

- Какъв закон? (това е предполагаем отговор, бел. моя, Р.С.)

- Чл. 586, ал. 4 от ГПК: "Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан."

- Не съм длъжен, госпожа. Аз съм преценил, че тази разпоредба не ме касае. (линк към писмо от рег. дир. на СВ-Плевен, където пише кого касае тази разпоредба)  Вече ви казах - всички документи са редовни.  Защо вярвате на некомпетентни лица? Извинявайте, но ще ви помоля да напуснете кантората, защото имам работа. (това е предполагаем отговор, бел. моя, Р.С.)

 

-

... пръс-пръс със спрея на истината ...

 

- Апчих! Уфф!  О-оо, майната й на таа варненска бабичка, госпожа! Като е решено да й се краде земята, ще се краде. Мене никой не може да ме проверява. Аз съм НО-ТА-РИ-УС! К'вот аз кажа, туй е! Аз им казах там, на онеа, че сичките документи са биле изрядни. Не съм ги проверявал, я. Що да ги проверявам? От мене се иска само да подпиша. Отговорност ли? Ха-ха-ха! Кой ще ме проверява мене, бе? КОЙ? Абе к'ви закони, бе, ха-ха-ха! Ай стига глупости! Закона е чл. 22 от ЗННД* - ако страните искат да им проверявам документите, требва изрично да ме замолат! Изрично и писмено, госпожа! Те това е закона! Сега ви замолвам да напуснете кантората, че имам много работа. (това е предполагаем откровен отговор, бел. моя, Р.С.)

-

Забележка.   *Оправданието с чл. 22 от ЗННД е нелепо, защото този член е в раздел "Други действия" на ЗННД, т.е. не се отнася за изповядване на сделките. Малко по-надолу в ЗННД е чл. 25  с 10 алинеи - това именно е членът за сделките. А чл. 22 се прилага, само ако някой помоли нотариуса да провери или състави някой документ, в т.ч. и нотариален акт, който обаче не е за сделка при този нотариус, а при друг. Гражданинът заплаща услугата и си заминава. Ако евентуално се върне и реши все пак да изповяда сделката при този нотариус, а не при другия, таксата не се събира (защото услугата вече е извършена), освен ако гражданинът дойде след повече от месец (тогава вече отново се таксува) - пише си го в тарифата за нотар. такси (вж. забележката към чл. 17 от Тарифата за нотариалните такси). Отделно, в ГПК има цяла глава 54-та, "Нотариално производство", където ясно са дефинирани задълженията на нотариуса и - забележете - в ГПК никъде не пише, че нотариусът трябва да изчака да го помолят, преди да изпълни задълженията си.

           Оправданието на нотариусите с чл. 22 ЗННД е все едно лекарите да се оправдават, че не са лекували пациентите си, понеже не са ги помолили изрично и писмено с какво и как да ги лекуват.

        Или пък все едно заклетият преводач да поставя името и подписа си като гаранция за верността на преводи, извършени от други преводачи, без въобще да ги проверява дали наистина са верни, а после да се оправдава, че не го били помолили изрично и писмено да ги провери. Или пък да поставя подписа си за верността на преводи от и на чужди езици, които не владее (допреди 15-тина години това беше широко разпространена практика в преводаческия бранш)

 

          ПП. Преди време един адвокат беше казал, че заклетият преводач е като нотариус - не може да упълномощава друг да удостоверява верността на превода му, защото носи лична (персонална) отговорност.

           По отношение на персоналната отговорност, ние, заклетите преводачи, наистина сме като нотариусите. Има обаче една съществена разлика. Ние обикновено сами извършваме преводите, които подписваме. При нотариусите е обратното. На тях обикновено им носят готови проекто-нотариални актове, съставени от друг, например от адвокат, а те само ги подписват.

           Разбира се, преди да подпишат проекта на нотариалния акт, нотариусите са длъжни да го проверят - и него, както и документите, представени като доказателство, че са изпълнени т.нар. особени изисквания на закона. На практика, обаче, проверката се прави от помощник-нотариуси и технически сътрудници в нотариалните кантори, а нотариусите се подписват на доверие.

          При този начин на работа неизбежно се допускат грешки, понякога дори множество, както е станало с документите в нашия случай.

-

P.S. 04.10.2020. Гражданското ни дело добави още един щрих към пропуските на 007 при провеждане на псевдо-нотариалните производства в кантората му на 14 и 18 март 2013 - самото пълномощно е било нередовно от външна страна, т.к. след изписания на ръка текст за удостоверяване на съдържанието му липсват задължителните реквизити подпис и печат на кмета. Подробни разяснения по тези реквизити са налични в трите съдебни акта по гр. пр-ство за ревандикация на отнетите с измама земи на майка ми - Решение от 18.02.2019г. по гр.д.№1718/2018 на ПлРС (нищожно пълномощно поради липса на валидно нотариално удостоверяване на съдържанието му), Решение от 26.07.2019 год. по в.гр. д. № 330/2019 на ПлРС (потвърждава решението на ПлРС) и Определение № 241 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 4100/2019 на ВКС (не допуска касация).

-

Из Определение № 241 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 4100/2019 на ВКС: „По делото е установено следното относно заверките, отразени върху процесното пълномощно от 12.02.2013 г.: Върху щемпел от правоъгълен печат е отразено, че [кметът] е удостоверил, че подписът в пълномощното е положен от [Найденова], отбелязан с рег. № 2/12.02.2013 г. в книгата за нотариалните заверки. Под това удостоверяване надлежно са положени подпис на кмета и печат на кметството. След горното удостоверяване на подписа на упълномощителката, следва изписан на ръка текст за удостоверяване съдържанието на пълномощното, като е отразено, че на 12.02.2013 г. [кметът] удостоверява съдържанието на представеното му пълномощно, вписано под № 2-А, том I, акт № 2. Съдът е констатирал, че след това удостоверяване няма положен подпис и печат от страна на кмета; има положени втори печат и подпис, но над текста - успоредно с първия печат и подпис, като съдът е приел, че безспорно (несъмнено) те се отнасят до заверката на подписа. Установено е и че в книгата за нотариалните заверки, водена от кметството, няма отразяване на заверка на съдържание на пълномощно с рег. № 2-А от дата 12.02.2013 г. При така установените обстоятелства, въззив. съд е споделил изводите на първата инстанция, че предвид разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Нар. № 32/29.01.1997 г. за САННК, в случая не е налице валидно заверяване на съдържанието на процесното пълномощно чрез поставяне на подпис и печат от длъжностното лице - след текста или на алонж, което е самостоятелно основание за нарушение на предписаната от закона форма"

-

           Така че не само представените „документи" за собственост са били нередовни от външна страна, каквото и да си приказва Иванчо. Ключовият израз е от външна страна. Нотариус Иванов 007 е изповядал две сделки с нередовно от външна страна пълномощно. На 01.09.2020 г. уведомих набл. прокурор за нередовното от външна страна пълномощно с копие до горестоящите, но Прокуратурата едва ли ще се сети да повдигне обвинение на 007, а ако случайно го направи, най-вероятно ще обърка я членове и алинеи, я друго нещо, за да може съдът да го оправдае, а междувременно може да изтече и наказателната давност (ще бъда приятно изненадана, ако греша за действията на Прокуратурата).

 -

Из писмото ми до набл. прокурор: "4. Конкретно при втората сделка на 18.03.2013 г. пълномощното е нередовно от външна страна, т.к. е било представено във вид на копие без заверка за вярност с оригинала, при това без възможност да му се постави такава заверка, т.к. копието не е идентично с оригинала, което се установява и без сравнение с оригинала - достатъчно е да се обърне внимание, че при копирането номерът за заверка на съдържанието е отрязан.

-

                           Пояснение по т. 4. Отрязаният номер не само че е абсолютно задължителен реквизит съгл. същото Приложение № 6, но и е с изключително висока доказателствена стойност за валидна форма на упълномощаване съгл. завишените от 2008 г. изисквания.

-

Копието с отрязания номер е приложено към нот. дело от 18.03.2013 г., втората от двете сделки. В нот. акт от същата дата, 18.03.2013, отрязаният № 2-А е описан погрешно като № 3, което нотариус Иванов е обяснил с техническа грешка на секретарката му, допусната поради това, че "този номер е трябвало да бъде № 3". Трябвало е, но не е бил, защото с № 3 е заверен подписът на майка ми върху декларацията по ЗННД (тази декларация не е приложена към нот. дело от 18.03.2013, но може да се види в нот. дело по първата сделка, на 14.03.2013 - тогава № 2-А не е бил променян).

-

Нотариус Иванов е дал показания, отразени на стр. 12 от пост. за пр. 30.10.2014 г., че "Всички документи са му били представени в оригинал, включително и Пълномощно №2/12.02.2013г., заверено в Кметство с. Гороцвет, обл. Разград. Тъй като му било представено в оригинал 1 бр. Пълномощно, но същото визирало няколко имота и купувачите били различни, това наложило оригинала на Пълномощното приложено по първото нотариално дело (НА №66/14.03.2013г.) да бъде сниман и приложен по второто нотариално дело (НА №69/18.03.2013г.)."

-

Да бъде снимано оригинално пълномощно е рутинна практика, но копието да не бъде заверено за вярност с оригинала и да не е възможно да му се постави такава заверка, т.к. не е идентично с оригинала, което се установява и без сравнение с оригинала (достатъчно е да се обърне внимание, че при копирането номерът за заверка на съдържанието е отрязан така, че не се вижда/не се чете), и по-нататък, при изповядване на сделката да не бъде изискан оригиналът за сверяване, а направо да се издаде нот. акт, в който нечетливият номер на заверката да се изпише така, както „е трябвало да бъде" - това вече не е рутинна практика, а уникален принос на нотариус Иван Иванов към нотариалното право."

 

-

Обратно към предаването на Валя Ахчиева за нашия случай на имотна измама и всички коментари по него

 

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-