Адвокат: Заклетият преводач е като нотарус

По повод възникнали дискусии между преводачи и агенции в интернет форум на тема, дали е възможно заклетият преводач да упълномощи агенция за преводи и легализации да го подписва под преводите му, изпратих следното запитване до адвокат Милен Христов* (по имейл на 25.01.2014) и Адвокатска Кантора Леков (във фейсбук на 26.01.2014):

"Извинявам се, че Ви безпокоя, но вчера и днес обсъждахме с колеги преводачи темата за възможността заклетият преводач да упълномощи една или повече агенци да го подписват и доникъде не стигнахме. Според мен - не може, но аз не съм юрист, затова много Ви моля, ако обичате да отговорите само с "Да" или "Не" Ето това е спорният въпрос:

Възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи и други книжа? Например - да упълномощи една или повече агенции за преводи и легализации, за които превежда, да го подписват, за да не се разкарва до офисите им всеки път, когато преведе някакъв документ, а и за да се улесни работата му по превод на документи за агенции от други градове? Знаете ли колко е неудобна сегашната практика? Агенцията изпраща по имейла сканирано копие на документа, преводачът го получава у дома си и го превежда, после изпраща превода пак по имейла. Дотук добре. Но после става сложно. Преводачът трябва да отиде в офиса на агенцията да се подпише под извършения превод. Там, в офиса, мениджърът разпечатва превода на фирмена бланка и му поставя фирмен печат. От преводача се иска само да постави подписа си. Ако може да не се разкарват преводачите само заради един подпис...

Благодаря предварително.

Всичко най-хубаво,

Рени Стоянова, преводач"

От Адвокатска Кантора Леков почти веднага се получи следният отговор:

"Качеството на заклетия преводач е лично и не може да упълномощи друг. Все едно нотариус да упълномощи някого за заверка."

ЗАКЛЕТИЯТ ПРЕВОДАЧ Е КАТО НОТАРИУС!

Това означава, че всичките тези т.нар. "заклети към агенции преводачи" не са никакви заклети преводачи. Това са само едни дребни, жално поскърцващи колелца в периферията на могъщата държавна машина за фалшифициране на официални преводи на документи, която работи успешно от много години, подпомагана с огромно удоволствие от стотици агенции за преводи и легализации, както и от всички български посолства и консулства по света. Двигателят на тази машина е българското Министерство на външните работи, а техническото й ръководство - един вехт, незаконосъобразен, вътрешно-ведомствен правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990 (преди 23 години). Този мизерен правилник е издигнат в ранг над всички закони в страната, над Конституцията и над международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (документи), известна като Хагската конвенция за апостила. В българските посолства продължават да "заверяват" и "легализират" преводите на истински заклети преводачи, чиито преводи, заверени с подписа и печата им, имат стойност на публични актове (документи) в съответната страна. Всичко това се прави за пари, за събиране на незаконни такси в левове и валута от българските граждани у нас и по света.

От лятото на 2012 се води кореспонденция с официалните институции на РБ. В продължение на цяла година отговарите им бяха пълни глупости. От Външно ни баламосваха с някакви нови изисквания към агенциите за преводи и легализации, уж въведени със заповед на бившия външен министър Николай Младенов, които се оказаха елементарна измамна схема.

Как Вигенин отмени новите изисквания на Младенов:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-89.html

Кореспонденция с институциите от 30.07.2012:

http://rennie.blog.bg/novini/2013/05/12/cialata-mi-korespondenciia-s-instituciite-ot-30-07-2012-do-2.1109537

(Тук е събрана не само моята кореспонденция, но и кореспонденцията на собственика на "Софтис" - фирмата, в която работя на трудов договор от 01.07.2003 г.)

После всички млъкнаха. От шест месеца цялата държавна администрация мълчи. Мълчат и всички професионални преводачески сдружения - на агенциите (БАППА, НАПА-България, НАПА и СПА) и на преводачите (Съюзът на преводачите в България и Асоциацията на преводачите в България).  Мълчат юристите в България. Мълчи Министерството на правосъдието. Мълчат медиите. Голямото мълчание.

Само от време на време, притиснати от поредния неудобен въпрос, от Външно дават някакви объркани обещания, че се работи по закон за преводачите и преводаческата дейност, което щяло да отнеме известно време. Щели били много да се радват, ако и ние, преводачите, участваме, но нито ни канят, нито споделят какви идеи имат.

Впрочем обещания за приемане на нов нормативен акт и уреждане на статута на преводачите се дават още от 2001 г. (вж. статията „Дежа вю - вълнения и опити за реформи преди години": http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/---7.html)

Най-странното е, че от Външно изобщо не дават признаци на осъзнаване, че спешно трябва да си изработят нов правилник за легализациите на документи, който да е съобразен с Конвенцията за апостила и да не съдържа глава "Преводи" като сегашния. Изглежда още си мислят, че преводите са част от процеса на легализация и дори - най-важната част от легализацията, затова все от тях тръгват. И все до никъде не стигат - така е от 2001 г.  

____________________

*Адвокат Милен Христов, автор на Bulgaria Breaches the Apostille Convention

http://mhlegal.eu/blog/bulgaria-breaches-apostille-convention/ 

 ****

ВТОРИ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗА УПЪЛНОМОЩАВАНЕТО

Получи се и втори отговор от юрист (не е Милен Христов, друг е) на въпроса "Възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи и други книжа?" Отговорът, както се и очакваше, е "Не може", но това е обяснено много хубаво, подробно и интересно и си струва да се прочете внимателно:

"Питането е в област, в която не съм задълбавал.

На първо четене мисля, че не би могло да бъде дадено пълномощно. Пълномощното е фигура, НЕ която дава право някой да се подпише вместо другиго, а напротив, някой се подписва сам, посочва своето име и че действа от името на другиго. Представителят изявява своя воля. Представителството служи за извършване на сделки и други правни действия (упражняване на права, пораждане на задължения), които не са строго лични.

В случая обаче се касае по-скоро за едно строго лично заявление. Идеята на подписването на документа от преводача е, че той поема отговорност за верността на превода (чл. 18 ал. 2 Прав. за легализ....).

Доколкото не е безразлично кой е проверил документа, не би трябвало и да може да се подписва от друго лице, което да задължава своя упълномощител.

 Странично има и углавноправен аспект - изготвянето на неверен документ е престъпление, а наказание се налага за лични действия, така че, за да се носи отговорност, е необходимо документът да е подписан от действителния преводач.

 Освен това, преводачът удостоверява, НЕ че преводът отговаря на някакъв другоезичен текст, а именно на скрепения с превода оригинал (т.е. преводачът трябва да види оригинала, а не сканинг). (Доколкото си спомням такъв изключваше от представителството всякакви удостоверителни изявления.)

По същата причина не може някой да удостоверява, че преводът е извършен от другиго.

Накрая, ако имахме упълномощаване, щеше да е необходимо към всеки превод да се прилага екземпляр от пълномощното.

Ако имате предвид само някой технически да полага чужд подпис, това може да е престъпление.

Принципно мислим вариант е да се полага електронен подпис, като се капсуловат оригиналът и преводът в един документ, но не знам дали МВнР е фактически/технически дорасло за това, а и ще има проблем, ако самият оригинал не е в електронен вид.

Друг вариант е някой да подписва преводите от и със своето име, като истинският преводач не се афишира. Т.е. първият преводач ще извършва проектопревод, който този някой ще проверява, заверява и ще носи самостоятелна отговорност. Този някой обаче следва да отговаря на изискванията за преводач + да е склонен да се довери и да носи отговорност заради първия.

Трети вариант е фирмата да даде на преводача файл с антетка, преводачът да разпечатва документа и да го подписва, след което да го изпраща с куриер (или разносвач на фирмата, съседско хлапе...) на фирмата, където да го подпечатват."