На 31.05.2012 г. МВнР издаде заповед №95-00-152/2012, подписана от бившия външен министър г-н Николай Младенов:
http://www.mfa.bg/uploads/files/zapoved.pdf
Говореше се, че целта на тази заповед е повишаване качеството на преводите чрез повишени изисквания към българските агенции за преводи и легализации.
Младенов много държеше да повиши качеството на преводите, защото според него „Без качество на преводите самата процедура по легализация на документи се обезсмисля".
http://www.mfa.bg/uploads/files/13IaneIanev.pdf
За незапознатите - Младенов говореше глупости. Легализацията на документите изобщо не зависи от превода им. Всеки гражданин, който подготвя документите си за чужбина, може да поиска да му бъде извършена само легализация (поставяне на апостил), без превод.
Из "Общи разяснения относно оформянето на документи от и за
чужбина":
"Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени
с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на
външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде
извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения
български документ."
http://www.mfa.bg/uploads/files/21.pdf
Новите изисквания към агенциите за преводи и легализации трябваше да влязат в сила от 01.07.2013 г.
Но правителството се смени предсрочно и на мястото на Николай Младенов дойде Кристиан Вигенин. Последният първо удължи с три месеца срока за въвеждането на новите изисквания, а после напълно ги отмени.
Вигенин извърши всичко това с устно решение, без да отмени заповед №95-00-152/2012. Заповедта все още е налична на сайта на МВнР в раздел „Нормативни документи и формуляри за заверки и легализации".
Как стана този фокус?
Много просто - новите изисквания не съществуват и никога не са съществували. Заповедта беше издадена „за нуждите на консулското обслужване" (т.1 от заповед №95-00-152/2012). Консулското обслужване се извършва в чужбина съгл. Виенската конвенция за консулските отношения, в сила за България от 10.08.1989 г. Следователно новите изисквания, уж въведени с въпросната заповед, не се отнасят за нито една фирма на територията на РБ.
Колкото и просто да изглежда сега, в продължение на година и половина много хора искрено вярваха, че новите изисквания съществуват. Сред тях бяха и хора с изключително висока юридическа квалификация, напр. осем съдии от Върховния административен съд, които потвърдиха двукратно - в три- и пет-членен състав, че новите изисквания наистина се въвеждат с оспорваната заповед, но не засягат гарантирани от закона права:
„Определящо е, че в случая се засягат икономическите интереси на преводаческите агенции чрез въвеждането на нови условия и критерии, на които те трябва да отговарят, а не гарантирани от закона техни права и интереси, дори и при наличието на вече сключени договори."
Цитатът е от Определение на Върховния административен съд на Р България, публикувано на адрес:
http://softisbg.com/rennies_blog/Opredelenie%20na%20VAS_24.01.13.pdf
Добре, че правителството се смени предсрочно, иначе несъществуващите нови изисквания щяха да станат факт от 01.07.2013 г.
Казусът с Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи е подобен на казуса с несъществуващите нови изисквания. За разлика от новите изисквания, обаче, Правилникът отдавна е станал факт. Понастоящем е наличен - имплицитно или експлицитно - в огромен брой закони, наредби и други правилници, издадени и приети през дългия период от датата на последното изменение на Правилника - 25.12.1990 г. - до днес, като например:
- Закон за обществените поръчки (чл. 54, ал. 4) - „официален превод". Тук се намира следната дефиниция за официален превод: „По смисъла на ЗОП "официален превод" е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи." Преводач, нали? Но министерството не сключва договори с преводачите. Министерството сключва договори само с фирми (правилникът не разрешава на преводач без фирма да припари до МВнР!)
- Изборен кодекс, 04.03.2014, (чл. 19, ал. 2.) - „легализиран превод"
- Наказателно-процесуален кодекс (чл. 134) - „превод на български език, заверен по надлежния ред"
- Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица от 2006 г. посл. изм. 2013 г. (чл. 23, т. 5-7) - „легализиран превод на български език, извършен от заклет преводач"
- Закон за адвокатурата (Доп. разпоредби, § 92) - „преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред."
- Закон за нотариусите и нотариалната дейност (Доп. разпоредба, §) - „преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред."
- Закон за търговския регистър (чл. 18, ал. 1) „заверен превод на български език." В ЗТР се намира следната разпоредба: „В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език." Ами ако преводът не е верен? Абсурд е преводът да има предимство пред оригиналния документ.
- Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (чл. 55, ал.1), „точен превод, извършен от заклет преводач"
- Данъчен процесуален кодекс (чл. 83, ал.1 и 2) - „легализиран превод" , „заклет преводач"
- Закон за филмовата индустрия (чл. 20 и чл. 37) - „заверен от консулска служба превод", „легализиран превод"
- Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества - на 11 места „легализиран превод"
- Закон за техническите изисквания към продуктите (чл. 26к) - „легализиран превод"
- Закон за движение по пътищата (чл. 161) - „легализиран превод"
- Закон за гражданската регистрация (чл. 70 и чл. 71) - „легализиран превод, заверен по съответния ред"
- Закон за защита на потребителите (чл. 153, ал. 4) - „легализиран превод"
- Закон за управление на отпадъците (чл. 39, ал. 2) - „легализиран превод"
- Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, в сила от 01.07.2007, изм. 2011 (чл. 7, ал. 3) "заверен превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа" (оха-ха, пустият му правилник, де го сееш, де никне!)
- Наредба № 2 от 14.04.2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно
обучение или степени на образование и професионална квалификация по
документи, издадени от училища на чужди държави (чл. 4, ал. 5 в сила от 8.11.2011)
- Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (Чл. 13, ал. 5)
и много, много други.
Още за правилника: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-2001.html
--- Ако това е вярно, защо тогава на сайта на МВнР все още стои договорът с новите изисквания? --- попита някой в анонимния форум на Петиция срещу новите изисквания, която шеговито наричаме "Петиция срещу новите дрехи на царя".
--- Защото и при договора мошениците от Външно са приложили елементарен фокус:
Има два договора - единият с новите изисквания (който сте проверили току-що), а другият - без тях, както си беше преди Младенов. Договорът без новите изисквания се предлага на новите мераклии да сключат договорче с МВнР, а за вече обещалите да изпълнят новите изисквания до 01.07.2013, се предлага анекс, в който пише, че могат да си работят и без да ги изпълняват.
Идете сега на http://www.mfa.bg/events/73/11/2133/index.html
И вижте най-отдолу, под новината от 02.09.2013 г., че преводаческите агенции ще работят при облекчени условия, двата линка под заглавие "Свързани документи" - "Договор" (без новите изисквания) и "Анекс към договор" (за подписалите договор с новите изисквания)
Новият договор (добре познатият стар, без новите изисквания):
http://www.mfa.bg/uploads/files/1378115480DOGOVOR%20FIRMI%202013.3.DOC
Анекс (за вече подписалите договора с новите изисквания)
http://www.mfa.bg/uploads/files/aneks%20dogovor%20firmi.3.doc
Тук пише, че могат да си работят, без да изпълняват новите изисквания.
Това се казва двойна врътка - хем агенциийките уредени, хем гражданите - заблудени.
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600
Leave a comment