30.06.2017 Разговор във фейсбук за отпадането на заверката на подписа на преводача

Обратно към всички разговори

-

На сайта на Министерски съвет публикуваха стенограмата от заседанието на 28.06.2017!

-

20.10.2012 Първото нещо, което ще се промени е именно това - КО ще спре да заверява подписи!

-

Цялата стенограма

-

Най-важното от стенограмата за нас, преводачите:

-

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Това е за т. нар. заверка на подписа на преводите, което е услуга, която ние по принцип предлагаме да отпадне, господин премиер.

Нещо много важно. В България АПОСТИЛ се поставя само на едно единствено място и това е Министерството на външните работи, съответно в Министерството на образованието и науката, когато става въпрос за диплома (опаа, бившият правосъден и сегашен външен министър Е. Захариева очевидно не знае, че в Мин. на правосъдието също се поставя апостил, бел. моя). Изключително затрудняваща процедура. От всякъде трябва да дойдете в Министерството на външните работи, за да ви се постави АПОСТИЛ. Предлагаме изнесени услуги във ведомствата и второстепенните разпоредители, където ги има. Това ще стане много лесно, ще се наложи промяна на закон, но ще спести страшно много време и страшно много пари на българските граждани. Сега отвсякъде трябва да дойдеш в София.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, проверете го това.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да, ще проверим какво може да се направи. Това (апостилът, бел. моя) е облекчена процедура, която премахва легализацията. Преди това е трябвало да бъдат легализирани тези документи. Ние въвеждаме АПОСТИЛ - това е Конвенцията за премахване на легализация. (не, мила Катя, не въвеждате апостила, той отдавна е въведен, още през 2000 г. със Закона за ратифициране на конвенцията , публ. ДВ. бр.47 от 9 Юни 2000, бел. моя) Ние хубаво облекчаваме легализацията, което хората иначе трябва да направят в чужда държава (не, мила Катя, не е вярно, че "което иначе хората трябва да направят в чужда държава", и преди въвеждането на апостила легализацията на документа  пак се е извършвала в България - от МВнР - но след това е трябвало да се мине през посолството на чуждата страна в България, а оттам - в българското консулство в чуждата страна и накрая в МВнР на чуждата страна;  с въвеждане на апостила процедурата се опростява до една-единствена заверка в България само, след което българският документ се признава от всички страни, подписали Конвенцията, бел. моя), но когато ги караме да идват само на две места и то само в София за тези документи, всъщност, това не е кой знае какво облекчение. Да, по-лесна е процедурата, просто се поставя един печат, но от друга страна се идва само в София. Трябва да видим от кое можем да премахнем наистина поставянето на АПОСТИЛ, това е първа стъпка. Втората е децентрализация на услугата, тоест - даване на повече възможности и по места да се поставят АПОСТИЛ-и. (това е супер! бел. моя) И отпадането на абсолютно безсмислената процедура за заверка на подписа на преводача, което се извършва в Министерството на външните работи - заверяваш подписа на преводача?! До един месец отпада тази процедура, категорично, абсолютно безсмислена процедура, не дава никаква добавена стойност нито за държавата, нито за гражданите. (до един месец отпада! чудесен подарък за рождения ми ден! бел. моя)

 

-

Първото нещо, което ще се промени е именно това - КО ще спре да заверява подписи!

 

ФЕЙСБУК ГРУПА "НЕКОРЕКТНИ КЛИЕНТИ НА ПРЕВОДАЧЕСКИ УСЛУГИ"  - 30.06.2017

Агенция:  И какво следва?

-

Преводач 1 (аз): Какво следва ли? Според мен, следва пълна свобода за агенциите да фалшифицират преводачески подписи :). Не че не са я имали и преди, де! Така че пак ще си пишем с институциите ... Пък вие всички си мълчете и трайкайте ;)

-

Преводач 2: Сериозно???

-

Преводач 1: Шегувам се! :) Шегата обаче е само за мълчанието и трайкането на всички. Ако сред вас има преводачи, би трябвало също да пишете до институциите. Но предполагам, че сте си направили агенции, затова проблемите на преводачите не ви интересуват.

-

Преводач 2: Аз съм преводач и нямам агенция. Къде да пишем, да се обединим най-сетне!

-

Преводач 1: На първо време вижте какво е постигнато за изминалите 5 години - "Постижения в борбата срещу незаконното "регулиране" на преводаческата дейност от МВнР, започнала през юли 2012 г."
После вижте резюмето на основния проблем в блога ми "Преводи, преводачи, агенции, изисквания, проблеми, промени http://rennie.blog.bg/ . Ето го: "Може би знаете, че години наред МВнР е сключвало и все още сключва договори за извършване на официални преводи с фирми за преводи, а в чужбина - с преводачи. Основанието на договорите е чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Това е един вътрешно-министерски правилник на дирекция «Консулски отношения» от 1958 г., посл. изм. на 25.12.1990 г., съгласно който всички преводи на документи в България се извършват от МВнР, а в чужбина - от съответните консулски или дипломатически представителства. Правилникът е бил достоверен преди много години, но днес е безумно стар и неадекватен. Договорите с МВнР са фиктивни и напълно излишни. Проблемът е, че няма кой да го каже - от официална трибуна. Най-сериозната пречка са насложилите се многогодишни недоразумения в бранша. Вярвам, че един ден и в България нещата ще си дойдат на мястото - фирмите ще се откъснат от МВнР, преводачите ще заверяват сами извършените от тях официални преводи на документи с подпис и собствен печат. Добре би било да бъде създаден Регистър на преводачите и да се приеме Закон за преводачите и преводаческата дейност, но липсата на регистър и специален закон не е пречка да се въведе ред. Достатъчно е да се отмени правилникът за легализациите от 1958 г. и да се спазват наличните закони. За отмяната на правилника вече се обявиха Омбудсманът в годишния си доклад за 2013. Проблемите в сферата на преводаческата дейност засягат не само официалните преводи на документи, а всички преводи. Т.нар. агенции за преводи и легализации заблуждават клиентите, че разполагат с квалифицирани, опитни преводачи, редактори и консултанти, че са сертифицирани за качество и т.н., за да си осигурят поръчки. На практика, обаче, преводите се извършват от анонимни, ниско квалифицирани лица - за по-евтино. Бизнес, какво да се прави! За да разберете за какво става дума, си представете, че ако ви потрябва зъболекар, нямате пряк достъп до такъв и се налага да се обърнете към зъболекарска агенция. Тя е занесла списък с най-добрите зъболекари в Министерството на здравеопазването (Външно в случая с преводите), обаче на вас "осигурява" някакъв зъболекар-студент, за да й излезе по-евтинко. А вие плащате като за най-добрия специалист. Такова е в момента положението в преводаческия бранш. Агенциите са посредници. Те не извършват преводи. Разполагат само със списъци - един представителен, за пред Външно (с квалифицирани преводачи), и един таен, за ежедневна работа (с неквалифицирани, евтини). Извършването на посредническа дейност без осъществяване на връзка между двете страни, които са прибегнали към услугите на посредника, е ОПАСНО за потребителя на услугата. Докато посредникът стои като непроницаема стена между извършителя (преводача) и възложителя (клиента), компромисите с качеството са ГАРАНТИРАНИ и никакви сертификати не могат да подобрят изначално порочната практика!

-

Преводач 2: Много вярно! Описали сте точно порочната практика, това за Регистър на преводачите е наболяла тема!

-

Преводач 1: Включването аз си го представям така. Даден преводач напише нещо до институциите, но преди да им го изпрати, го дава на друг преводач да си каже мнението и ако той/тя го одобри, и двамата го изпращат - всеки от своя имейл, като вторият добавя, че подкрепя написаното от първия. Така направихме с КЗК и стана мн. добре.

-

 Агенция: Аз мисля, че излишно раздухвате конфликт между преводачи и агенции. Първо, защото преводачите спокойно вече, и слава Богу, могат да се регистрират самостоятелно към КО, второ, защото далеч не всички агенции са крадци и обирджии.

-

Преводач 1:  Не раздухвам конфликт, бе! Напротив! Аз съм голям привърженик на агенциите, само че в ролята на посредници, каквото са си, а не на извършители на преводи. Ето нещо, което не знам кой е писал, но много ми харесва и го подкрепям:
"Решението на въпроса за извършване на качествени и законни преводи е елементарно, но за това няма нито воля, нито интерес. Като цяло целият процес в България е обърнат с главата надолу. Достатъчно е да се заимства вече съществуващия и утвърден опит в други страни. Ето едно Примерно решение: 1. За заверка на юридически документ /заверен от нотариус или съдия/ с апостил отивате в районния или окръжния съд по местоживвене или ползвате посредник, примерно адвокат. 2. За заверка на административни документи /примерно от община/ с апостил отивате лично в областния съвет по местоживеене или ползвате посредник,примерно адвокат. 3.За страна, която не е е член на Хагската конвенция, при необходимост заверявате документа в посолството или консулството на съответната страна в България. 4. За превод се обръщате към агенция, която не прави нищо друго освен да Ви намери където и да е в България правоспособен преводач. В случая агенцията не е нищо повече от посредник и издава фактура за хонорара на преводача плюс комисионна за себе си, примерно 10%. Преводачът заверява превода със своя подпис и личен печат /без да е необходима нотариална заверка и без да се изисква от преводача да има своя фирма или фирмена бланка/. Преводачът носи лично съдебна отговорност за преводите си и преводи с фалшифицирани подписи просто няма. Министерството на външните работи нито заверява документи с апостил, нито заверява преводи, и не извършва преводи освен в редките случаи когато щатни преводачи на МВнР извършват преводи за нуждите на държавата. Министерството на правоъсдието също не заверява документи с апостил, а дейността е прехвърлена на съдилищата по места. Понастоящем в България външно министрество по силата на тоталиталната традиция е узурпирало много несвойствени дейности, които би трябвало да се извършват по места. Така че съществува проблем освен с никому ненужната централизирана заверка на преводи и проблем с централизираната заверка с апостил. "

-

Агенция:  Не ми се водят безплодни спорове в тоя час, при нас всичките 6 души сме преводачи и покриваме голям брой европейски езици. Не сме посредници, с две думи :-)

-

Преводач 1:  А-а, вие сте "Скандинавия Консулт"! Имате много добро представяне в интернет. Прекрасното впечатление се разваля само от тази информация: "Нашите преводачи работят с: албански; английски; арабски; босненски; гръцки; датски; естонски; иврит; испански; италиански; китайски; латвийски; литовски; македонски; немски; норвежки; полски; португалски; ромски; румънски; руски; словашки; словенски; сръбски; турски и старотурски/османски; украински; унгарски; урду; френски; хинди; холандски; хърватски; чешки; шведски; японски и много други езици". Вашите преводачи са само 6, нали? Е, няма как да работят с всички изброени езици. И още нещо, в което грешите : 'В България такъв превод има право да извършва само преводаческа агенция, която притежава лиценз от Министерството на външните работи на Република България." (няма такъв лиценз! ако смятате, че има, посочете закон! ха де?) След като бъде направен преводът, подписът на преводача задължително трябва да бъде заверен в министерството. (а-а, не , аман от простотии! тази 'заверка' в МВнР се извършва в нарушение на ЗННД! Омбудсманът го каза, предишният, дето сега е конституц. съдия)

-

Преводач 3: Аз съм преводач на свободна практика, вписан в КО на МВнР, но работя главно с агенци. Мога да кажа, че почти всички агенции, с които работя, със съвсем малки изключения, винаги са били много коректни. И въобще - мен ме устройва някой да ми намира работа и да изкарва от това пари, а пък аз да си спестявам разходите за наеми, консумативи, разправии с директни клиенти, Министерство и т.н.. Не ме интересува колко изкарва агенцията, след като получавам и аз сумата, която съм определила като подходяща за услугата, която предлагам.

-

Преводач 1: "Аз съм преводач на свободна практика, вписан в КО на МВнР" Трябва да бъдете вписана в Агенцията по вписванията, иначе нямате право да се наричате преводач на свободна практика. Повечето преводачи не знаят това и си мислят, че са на свободна практика, а всъщност не са.

-

Преводач 3: Вписана съм и като свободна професия в агенцията по вписванията, данъчното и т.н. То си е "пакет", не зная дали въобще става да си вписан самостоятелно в КО на МВнР пък да не си вписан като свободна професия.

-

Преводач 1: Защо да не знаете, "дали въобще става да си вписан самостоятелно в КО на МВнР пък да не си вписан като свободна професия"? Не си ли спомняте, като се вписвахте в КО, какви документи Ви искаха?

-

Преводач 3: Когато аз подавах документи изискваха: 1. Молба със свободен текст, в която да са посочени езиците, 2. Диплома за висше образование, 3. Сертификати за езици, 4. Декларация за верен превод, нотариално заверена, 5. Спесимент на бланка с два печата и един подпис върху нея, 6. Удостоверение за БУЛСТАТ, 7. Гербова марка от 5 лева . После чух, обаче, в някоя от групите във Фейс, че вече не били изисквали удостоверение за Булстат, което автоматично означава, че не е необходима регистрация като свободна професия.

-

Преводач 1: Мдаа, БУЛСТАТ се издава от АВ. Уф, това КО върши големи простотии ... То и самата им "регистрация" на преводачи и фирми е незаконна, де. "

          Из писмо до прокурор Беремска - Върховна администр. прокуратура, 02.05.2017: "Въпросът не е дали МВнР регистрира преводачи и/или агенции за преводи, а по кой закон го прави. Отговорът е - по никой. За удостоверенията, които издава, въпросът и отговорът са същите."

-

Агенция 2: В 21-ви век сме, а мисленето е все още много аналогово. Говорим за интернет, глобален бизнес, скъсяване на срокове и процедури, електронно правителство и бизнес, свободна икономика. А някой си мечтае за сухи печати, да му идват на крака, той да определя колко да печели агенцията, която влага средства за реклама, офиси, служители и т.н. много мъка има в тази България, където любим спорт е гледането в канчето на другите. Вместо да се мисли за ел.подписи, за ел.подписване на документ, ел.апостили и т.н., които ще предоставят свобода на самите преводачи ние си хейтим завиждаме на тези гадове, разбирай агенциите. Аз съм за тази свобода и тогава с любопитство ще наблюдавам как самите преводачи намират и работят с крайни клиенти. Между другото много и сега го правят, въпрос на едно ЕООД и един договор с МВнР.

-

Преводач 1: "и един договор с МВнР." Фалшив! Не забравяй това, О.(еди-кой си)! Знаеш го много добре, но все го забравяш - и ти, както и другите собственици на "лицензирани" агенции (лицензирани как? с фалшив договор между псевдо-възложител и псевдо-изпълнител).

      Писмо до ВАП от 02.05.2017: "МВнР сключва фалшиви договори по чл. 2а от вехтия правилник (фалшиви тук означава привидни по см. на чл. 17 ЗЗД, т.е. нищожни по см. на чл. 26 ЗЗД)

     Договорите са привидни, защото с тях Възложителят (МВнР) привидно възлага работа на Изпълнителя (стотици агенции за преводи). На практика обаче никаква работа не им възлага, нито обявява търг за избиране на изпълнител, нито заплаща нещо на стотиците си псевдо-изпълнителки. Затова пък псевдо-изпълнителките възлагат работа на псевдо-възложителя си - да заверява подписите на преводачите. За тази работа му заплащат от 15 до 30 лв. на подпис (от джоба на клиента, не от своя, разбира се).

     Таксата, която псевдо-изпълнителките заплащат на псевдо-възложителя си, е отменена още през 2008 г. по времето, когато г-н Калфин беше външен министър. Оттогава в нито една тарифа за държавните такси не съществува такса за заверка на подписа на преводача, но МВнР си я събира необезпокоявано. Таксува я като заверка на подпис върху документ, издаден от българско или чуждестранно учреждение (чл. 8 от Тарифа №3).

       Надявам се, разбирате, че агенциите за преводи са частни търговски дружества, а не български учреждения. Интересен детайл е, че в МВнР не знаят чий преводачески подпис заверяват, защото заверката се извършва в нарушение на ЗННД. Сами си го признават и продължават да "заверяват" точно по този начин - в нарушение на ЗННД. През 2013 г. бившият Омбудсман, сега конституционен съдия К. Пенчев, препоръча незабавна "отмяна на Правилника за легализациите, заверките и преводите и прекратяване на практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи".

      През 2014 г. КЗК излезе с решение от 42 страници, в което написа, че "не е налице нормативно установен ред за подбор на преводаческите агенции, с които МВнР сключва договор за възлагане на официален превод (търг, обществена поръчка, т.н.), липсват ясни механизми и критерии, въз основа на които преводаческата агенция, сключила договор с МВнР, избира преводачите, които да извършват преводаческите услуги; налице е остаряла нормативна уредба, несъгласувана с други свързани правни актове, което създава неяснота, правна несигурност и не стимулира конкуренцията при осъществяването на преводаческа дейност в страната."

-

Преводач 2: Аз също работя с крайни клиенти и също съм за електронни подписи и т.н. Тук ставаше въпрос за други практики на агенциите.

-

Преводач 4: В цял свят има отдавна установена практика: преводача се явява на много сериозен изпит пред строга комисия, която потвърждава колко знае. След това получава лиценз за съдебен преводач. Има свой печат с който заверява собствения си превод и съответно го гарантира с цялата правна отговорност.

-

Преводач 2: Къде е това "в цял свят" защото в Гърция примерно всеки адвокат може да хване някой от улицата да направи превода и после той да го завери с негов печат? На съдебно дело наскоро не приеха заклет преводач и заклеха в момента затворник, който превежда на делото.

-

Преводач 4: В Словения сигурно (знам от опит), чувала съм за Германия и Англия, имаше и някакво споразумение на ЕУ, което и България е ратифицирала (след малко ще сядам на кампа и ще го издиря). Сърбия, Босна, Македония и Хърватска, знам със сигурност че имат такъв институт. В съда, полицията и другите институции може да превежда само съдебен преводач.

-

Агенция 2: С две ръце и тук да са сериозни изпитите. Може само да добавим освен сух печат и ел.подписване на документи. По този начин всички ще са доволни.

-

Преводач 3: Нещата в Гърция са трагични поради новия закон за преводачите, който наполовина бе приложен и наполовина - все още не. Всички преводачи и агенции се оказаха "пленници" на адвокатите, които по закон имат право да превеждат от и на езика, който са декларирали /защото имат добро лоби в парламента/, на завършилите специалност "Превод" в Йонийски университет, които са само с английски, френски или немски, но имат право да се подписват и под превод от занзибарски и на бившите преводачи от Министерство на външните работи, които някога си са били приемани на работа в Министерството и със средно образование. Гърция е пример какъв закон за преводачите не бива да бъде приеман. Що се отнася до съдебните преводачи - никой не иска да ходи да превежда, защото чакането е 3-5 часа /всички дела за деня се обявяват за 9:00 сутринта/, а накрая заплащането е 15 евро бруто / 11 евро чисто на явяване, без оглед на продължителността и сложността, и никой не брои, че трябва да си платиш и осигуровките, които в момента минимално възлизат на 200 евро месечно. В закона са оставили вратичка, според която ако не се намери преводач, който е вписан в списъка на определения съд, може да превежда даром всеки, който декларира, че знае съответния език. Така някои преводачи се разбират с някоя от страните по делото и срещу заплащане под масата, се явяват да превеждат "даром". Аз лично, понеже не ги одобрявам тези неща, отдавна съм се отказала да правя преводи в съда, въпреки че съм в списъците на едно от съдилищата. В България дори и сегашният закон е много по-добър, с всичките му несъвършенства.

-

Преводач 3: Не мога да ви разбера защо сами искате да си усложнявате живота с допълнителни изпити и ограничаващи мерки. В момента може да извършва съдебни преводи в Бг всеки, който е завършил висше образование, знае съответния език на ниво C1 - C2 /тоест, идеално/, съгласен е да носи наказателна отговорност за своя превод, бил е вписан в списъците на съответния съд /за което му искат точно 11 документа/ ... Ако бъдат въведени подобни изпити, ще се получат парадокси като този някой професор по съответния език, който не е стъпвал в държавата, чиито език преподава, да изпитва хора, които са живяли в тази държава 10 - 20 и повече години.

            Според мен, всички проблеми могат да бъдат решени много бързо и ефективно с някои много малки корекции на закона. Първо, необходимо е всички преводачи, които отговарят на изискванията на Министерството /които изисквания, по принцип, са логични и добри/ да получат електронен подпис. Електронният подпис трябва да важи за всички агенции, а не всеки преводач да бъде регистриран отделно към всяка агенция. Агенциите да нямат право да възлагат официални преводи на преводачи, които не разполагат с електронен подпис. Така с един куршум - два заека: трудът на преводачите, отговарящи на изискванията, ще бъде защитен и ще се сведе до минимум укриването на доходи, както от агенциите, така и от преводачите. Да се противопоставят агенциите на преводачите не е съвсем уместно - взаимно полезни сме си.

-

 Преводач 1: Да, изискванията на Министерството към квалификацията на преводачите по принцип са логични и добри, но за съжаление са незаконни. Преводаческата дейност е извън функционалната компетентност на МВнР - те самите си го признават, пише го и в Устройствения им правилник. По-точно, не го пише изрично, а просто няма нито дума за занимания с преводи, преводачески фирми и преводачи. Единственото основание на Външно да се занимава с това, е мухлясалият им псевдо-правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм. 1990.

   На 19.10.2012 бях описала предстоящите промени в 4 точки:
        1. Актуализиране на Правилника за легализациите - СПЕШНО! Плаче за това от 01.07.1991 г. (оказа се, няма как да се актуализира, защото не отговаря на дефиницията за подзаконов акт, дадена в Закона за нормативните актове, бел. моя, 2017)

         2. Отмяна на фиктивния "договор" с МВнР на основание Правилника за легализациите - веднага след актуализирането му (по този въпрос все още се работи, очевидно затруднението е свързано с т. 1, бел. моя, 2017)

         3. Прекратяване на престъпното "заверяване" на подписи на преводачи в тяхно отсъствие срещу 15-30 лв за "услугата" в държавни марки (това вече е почти постигнато, бел. моя, 2017)

         4. Забрана за упражняване на "посредническа" дейност в преводаческия бранш в сегашния й вид - без възможност за пряк контакт между възложителя (клиент) и изпълнителя (преводач) - ТОВА Е НАЙ-ВАЖНАТА ЗАДАЧА. Проблемът е, че агенциите си въобразяват, че са работодатели на преводачите - вж статията "Работодателите" - тя е за „работодателите" на преводачите - агенциите за преводи и легализации. 

 -

Преводач 3: По тази логика, всеки, който е решил, че знае пет думи от един език, може да се самообявява за преводач и да си превежда на воля... Някакъв ценз и някаква регулация трябва да съществува, поне що се отнася до документи, които се внасят в държавни органи и аз, лично, предпочитам държавата да регулира дейността, отколкото професионален /еснафски/ съюз, както се чуха някои предложения.

-

Преводач 1: Вместо "Агенциите да нямат право да възлагат официални преводи на преводачи, които не разполагат с електронен подпис", много по-лесно би било да се спазва сегашното законодателство - облигационно, търговско и трудово. Законът за задълженията и договорите, Търговският закон и Кодексът на труда достатъчно пълно и ясно дефинират отношенията между фирми, клиенти и служители. Повечето преводачи не знаят, че преводът е дейност с оглед на личността (intuitu personae), а това е важно, защото означава, че сключването на договор между клиент и агенция е незаконно (чл. 28 ЗЗД). Другото, което преводачите не знаят (а и институциите също), е, че дейността на агенциите за преводи е основно посредническа, т.е. не би трябвало да им се позволява да се регистрират като търговски дружества, които ИЗВЪРШВАТ преводи. Те не ги извършват. Да, агенциите си въобразяват, че извършват преводи със СВОИ преводачи и заблуждават клиентите, че РАЗПОЛАГАТ със свои преводачи. Недоразумението тук произтича от смесването на понятията "граждански договор" (по ЗЗД) и "трудов договор" (по КТ), съответно, агенциите се изживяват като РАБОТОДАТЕЛИ на преводачите (ха-ха, работодатели!). По този повод имаше едно вицообразно обяснение:

          "За да добиете представа какво представлява една "лицензирана от МВнР" агенция, си представете лекар, примерно гинеколог, който е окачил табела на кабинета си. На табелата обаче не пише „Д-р Иванов, специалист по гинекологични заболявания", а "Лиценз от МЗ! Всички видове медицински услуги!"

А сега си представете, че при гинеколога идва човек със счупен крак. Гинекологът се обажда по телефона на ортопеда и му казва: "Трябваш ми спешно, имам МОЙ КЛИЕНТ със счупен крак." Съответно ортопедът извършва лечението, а гинекологът прибира сумата от здравната осигуровка на СВОЯ клиент, като отпуска на ортопеда някое и друго левче.

Горе-долу това прави „лицензираната" агенция с преводачите. Обикновено собственикът е преводач, наел малък офис в центъра на града и окачил табела „Преводи и легализации, лиценз от Външно". Други преводачи няма. Персонал няма."  

Източник: Форумът на тази петиция, постинг № 15078 от 14.05.2015.

 -

Преводач 5: Колеги, всичко- добре, но как ще се преборим с нищожно ниските хонорари за преводачите, които работят за Съда, Прокуратурата, Следствието?

-

Преводач 1:  Съдебните преводачи първо не е трябвало да се съгласяват с хонорарите, но щом вече са допуснали тази грешка и са влезли в списъците на съдилищата, не им остава нищо друго, освен да си пишат повече часове - наредбата им дава това право.

-

 Преводач 5: Аз съм била в съдебно засдание като преводач, точният начален и краен час на заседанието се отбелязват в протокола. Ти изобщо не си пишеш нищо. Пък и е под достойнството на един истински професионалист да си набавя хонорар чрез ккошкарски надписвания. Аз затова и се отказах навремето от преподавателска дейност, защото трябваше да манипулирам часовете, за да получа някакво що годе нормално възнаграждение.

-

Преводач 1: Не става дума "да си набавя хонорар чрез ккошкарски надписвания", а да си пише часовете за запознаване с материалите по делото съгл. Наредбата за съдебните преводачи. Такова правило - да се заплащат и часовете за запознаване с материалите - по-рано нямаше.

          Щом Преводач 4 е "била в съдебно засдание като преводач, точният начален и краен час на заседанието се отбелязват в протокола", тя очевидно е била в съда като преводач, но - не съдебен! Поради липсата на желаещи да станат съдебни преводачи, в списъците на съдилищата фигурират по 2-3-5 имена на съдебни преводачи, т.е. са полупразни. Съответно, Прокуратурата и Съдът са принудени да обявяват търгове за осигуряване на преводи и да сключват договори с агенции. И тук вече е уловката! Преводачите по такъв договор нямат право да се запознават с материалите по делата по простата причина, че не са истински съдебни преводачи по смисъла на Наредбата за съдебните преводачи (съдът урежда финансовите си отношения с агенцията, която ги е изпратила). Оттам идва и оплакването, че им се заплаща само за превода по време на съдебно заседание. Следователно трябва да отправят възмущението си към агенцията, която ги е прецакала, а не към Наредбата!

-
-

 

 

Книга за преводачите и агенциите, написана от Хари Стоянов, дългогодишен преводач и собственик на фирма за преводи. Разпространява се безплатно. Публикувана е на адрес: http://softisbg.com/library/prevodachi_i_agencii.htm

-

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1263

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.