October 2012 Archives

Неотдавна г-жа Антония Парчева направи опит да изтъкне важността на преводаческата професия, като я сравни с тази на адвокатите и лекарите-хирурзи:

 

"По повод на горния коментар на собственик на преводаческа агенция: той има пълното право да си подбира хората. Но аз например няма да взема само с интервю и собствена представа за изпит човек с юридическа диплома за свой процесуален представител, който не си е изкарал адвокатския стаж и не си е взел съответния адвокатски изпит. Нито бих легнала под ножа на медик с отлична диплома и отлично интервю, но без стаж и изпит по хирургическа специалност. А преводът е като ножа - може да изправи на крака или да убие кариерата, имуществото или свободата на един човек."

http://zakonprevodachi2012.blog.bg/novini/2012/09/19/posting-4-za-kachestvoto-na-prevoda-prevodachite-i-novite-do.1001312

 

"Нито бих легнала под ножа на медик с отлична диплома и отлично интервю, но без стаж и изпит по хирургическа специалност".

 

Г-жа Парчева не би легнала, и аз не бих, но като ни сложат на операционната маса под пълна анестезия, как можем да сме сигурни кой точно ни е оперирал - дали лично професорът, вписан начело на екипа в оперативния протокол, или някой друг от екипа, или пък някой стажант? И защо не, та нали и стажантите-хирурзи трябва да се научат да оперират, преди сами да станат опитни хирурзи?

 

И те го правят, няма как. Първо се учат върху животни (горките) и трупове в моргата (какъв ужас, нали!), докато следват. Но истинската практика започва, едва след като получат университетската си диплома. При бъдещите хирурзи въпросът с практиката е много деликатен и не е прието да се говори за това. Но тъй като г-жа Парчева си позволи да напише горното изречение, без да е наясно с нещата, се налага да обясня нещо елементарно, но неудобно, като детския въпрос "Откъде идват бебетата?". Бъдещите хирурзи се учат върху живи хора, просто няма как иначе да станат опитни хирурзи!

 

Сравнявайки превода с хирургическия нож - много сполучливо сравнение, г-жа Парчева, най-вероятно без да иска, дава не само тон за нови дискусии на тема "Как се става опитен преводач?", но и самия отговор (имплицитно макар). Подобно на пациентите в операционната зала, клиентите няма как да са сигурни кой е извършил превода им - дали опитен преводач или студент, или някой, който "знае перфектно" чужд език, защото е поработил в чужбина. Не, аз не изказвам свое мнение, лично министър Николай Младенов се изказа в този смисъл пред Народното събрание на 15.06.12.

 

За успокоение на хората от «елита» бързам да добавя, че ако им се наложи да се оперират, стажанти няма да се учат върху тях по простата причина, че съществуват неписаните закони на йерархията. По тези закони, операциите на авторитетни личности се извършват от авторитетни хирурзи. По подобен начин, най-отговорните преводи се извършват, или поне би трябвало да се извършват, от най-добрите преводачи.

 

Но има много хора от „средна ръка" и дори под средна. Те ползват медицински услуги без привилегии. Някои се „уреждат" - с познат, с подарък или с късмет - и получават по-добро обслужване, други минават през болниците „на общо основание". Този масов контингент се използва за учебно пособие от стажантите. Някои пациенти се оплакват, че са станали жертва на лекарска грешка. В интерес на истината, не винаги стажантите са виновни. По подобен начин, масовите преводи, които се правят всеки ден, попадат в най-различни ръце - на по-добри или не толкова добри преводачи. Някои клиенти се оплакват, че са получили некачествена услуга. И отново - в интерес на истината, не винаги начинаещите преводачи са виновни.

 

В защита на начинаещите преводачи ще разкажа една кратка, но кошмарна история за стажанти в 5-звездна болница. Случката е с хепи енд. Една вечер двумесечно бебенце на интравенозен антибиотик заради (недоказана) бронхопневмония внезапно получава оток на дихателните пътища и започва да се задушава. Капацитетите в отделението се мъчат да интубират некоколкократно, но не успяват. Майката е изгонена от стаята с думите „Умира, това става!". Двама стажант-хирурзи случайно минават оттам и ги пускат да се учат върху умиращото бебенце. Те успяват от първия път и спасяват живота му. Аз съм бабата на това дете, почти 4-годишно вече. И до ден-днешен не знам имената на двете момчета, но винаги настръхвам при спомена и се прекланям пред безименния им подвиг."

 

 

1. Министърът на МВнР излиза с изявление, че Външно и в частност дир.КО нeправомерно е диктувало правилата в бранша от 01.07.91 г. насам въз основа на вътрешния правилник на дир.КО от 1958, останал неактуализиран от 25.12.90. (случайно ли? нарочно ли? - няма значение! вместо да се вадят кирливи ризи от миналото, по-добре да се вложат усилия за оправяне на положението отсега нататък)

2. Измисленият СПА прекратява "дейността" си (ако вече не го е направил :) има достатъчно основания да предполагаме, че вече са взели решение да се самозакрият :))) Делото във ВАС се прекратява поради ненужност (то така и не се разбра за какво е всъщност :)

3. Законодателните органи преразглеждат дефиницията за "официален превод", като отстраняват нелепото "сключил договор в МВнР" - Примерно: "Официален превод е превод, носещ декларация за верността по ал. 2, чл. 290 от НК и подпис на квалифициран преводач"

4. Към чл. 290 се добавя алинея 3, в която се дефинира понятието "квалифициран преводач". Дефиницията се изготвя от единния Съюз на преводачите в България, в който членуват всички квалифицирани, професионални, опитни, заклети и пр. титуловани преводачи в България. За целта сегашните Съюз на преводачите в България и Асоциация на преводачите в България се сливат („Съединението прави силата" - така си е; докато няма единство, отделните браншови организация ще защитават само собствените си членове, а не всички преводачи в страната). Примерна дефиниция: „Квалифициран преводач е преводач с висше образование и опит, доказан с брой преведени страници (не смятам, че провеждането на изпит е решаващо, нито годините стаж, защото не е важно колко време е работил преводачът, а какво е изработил, вж. т. 7; висшето филологическо образование също не е решаващо според мен, вж. статията ми „Люта битка ..."). Съюзът е отворен за нови членове (вж. пак т. 7 по-долу).

5. Преводаческите агенции се освобождават да извършват дейността си, без да сключват никакъв договор с МВнР и без да се съобразяват с изискванията на Съюза на преводачите за професионалната квалификация и опит на преводачите си, обаче ако техните преводачи не са членове на Съюза на преводачите, нямат право да се подписват под клетвена декларация, т.е. нямат право да извършват официални преводи. Това означава, че ако на дадена преводаческа агенция се наложи да извърши официален превод, тя трябва или да разполага с квалифициран преводач (член на Съюза на преводачите) на трудов договор в тази агенция, или да потърси услугите на такъв за конкретната поръчка, при което преводачът, а не агенцията определя цената на превода. Интересите на преводаческите агенции на свой ред се представляват от единна браншова организация („Съединението прави силата" - така си е; докато няма единство, отделните браншови организация ще защитават само собствените си членове, а не всички преводачески агенции в страната)

6. Законодателните органи внасят поправки в съответните закони, където е употребена разнородна терминология, имаща отношение към преводи и преводачи (вече съм насъбрала сума ти закони и директиви, където се срещат "сертифицирани преводи", "легализирани преводи", "заверени преводи", "лицензирани преводи" и пр. объркваща терминология - голям труд ще падне, докато се унифицира терминологията, но трябва, няма да се излагаме, я :)

7. Вместо да се подлагат на изпит за 2-3 часа, което е крайно недостатъчно, за да се гарантира, че даден неопитен, току-що започващ преводач може да се нарече професионален и опитен, новите (младшите) кандидат-преводачи се прикрепват към опитните (старшите) преводачи, за които превеждат на сравнително ниска цена, докато се ошлайфат и съберат около 250 страници проверен и редактиран превод (редакцията се извършва в тандем с опитния, старши преводач). След като събере около 250 стр., младшият ги предава в единния Национален съюз на преводачите и моли да бъде приет в редиците на опитните, квалифицирани, професионални преводачи. При одобрение, получава уникален номер, под който се вписва в регистър на опитните, квалифицирани, професионални преводачи и му се издава членска карта. Печата той си поръчва сам - с трите му/й имена и уникалния номер на признат преводач. Оттам насетне може да подава заявления да бъде изпитан - но само по собствено преводаческо желание - за специалност, в т.ч. устен съдебен заклет преводач. Или пък литературен, конферентен, медицински, технически, морски, юридически и пр. области на превод. За целта ръководството на Съюза се обръща към своите членове с молба да подготвят изпитни материали и провеждат изпита за присъждане на специалност.

      На свой ред единната браншова организация на преводаческите агенции изработва правила за легигимност на преводаческите агенции, като по този начин се парират опитите на "помиярите" в бранша (т.нар. гаражни агенцийци, които се опитват без никакви инвестиции в бизнеса да реализират бързи печалби за година-две, като измамят колкото се може повече преводачи и други агенции, след което изчезват безследно).