25.06.2017 ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В АДВОКАТУРАТА

ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В АДВОКАТУРАТА - ЧЕСТНО, С ЛЮБОВ, БОЛКА И ОМЕРЗЕНИЕ
адв. Мария В. Делчева, САК

Доживяхме да видим поредния си провал. И наш, и на органите, които избрахме да ни управляват. Решение № 9273 от 27 юли 2016 год. поадминистративно дело № 3002 от 2015 год.на ВАС вече е факт и влезна в сила. Отмениха текст от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения поради незаконосъобразно проведена процедура по приемането й от Висшия адвокатски съвет. Да ни е честита обективността на съдебната система и „загрижеността" на висшия ни административен орган. Ако така действа и занапред, ще очакваме още подобни дела, защото всички наши клиенти ще станат „заинтересовани лица", оспорващи правото ни на достойно минимално възнаграждение. И с право, което им дава една сбъркана „по адвокатски" процедура. Измиха ни очите и поотупаха самочувствието ни с някакви съображения, твърдения и доказателства, на които не си повярваха и самите те. Слава Богу, че на Темида очите все още са вързани. Дано и да си останат така, за да се научим, че когато отстояваме интересите си, ние сме също част от една система, в която търсим справедливо правораздаване, и, ако не можем да защитим собствените си права, ако не можем да отработим иупорствамеза собствените си приоритети така, както законът повелява, как тогава ще го правим за нашите клиенти.

Истината е, че десетилетия вече независимата адвокатура се тресе от вътрешни противоречия.
Ескалират проблеми, които няма кой да реши; трупат се негативи върху гилдията, които няма кой да отстрани; губи се авторитетът на една общност, призвана да защитава правата на другите по конституция. Не искаме да си го признаем, не искаме да им дадем публичност, не искаме да потърсим съдействие. По различни причини. Разбираеми и не чак дотам, обективни и субективни, удобни и нелицеприятни. Капсулирахме „общността" си поради криворазбрана „колегиалност" и професионален елитаризъм. На всички нива. И се обградихме с мълчание. Дълбоко, повсеместно, йерархично и високомерно. Приеха ни за обществен враг номер едно на магистратската общност и съдебната система. Олицетвориха ни с посредници, разхождащи се с подходящи куфарчета между клиенти и кабинети, между кабинети и други кабинети, между клиентоиди с мутренско досие и „фактор" в някой бар, ресторант или кръчма. И, ако не вършиш това, значи не ставаш за нищо. (Между другото, само над нашата професионална пътечка отгоре се сипе златен дъжд и ни къпе в така лелеяното в очите на другите постдемократичнопсевдоблагополучие!) Адвокат стана мръсна дума и синоним на мошеник. Подобаващ епитетза високомерни, недоучили и снабдени с тапийка от някое учебно заведение социално адаптивни индивиди. Но този етикет не се отнася за всички. Не за и онези, които мога да нарека свои колеги. Четящите, знаещите, можещите, мислещите, градящите тези и процесуално поведение, творящите истинска правозащита. Не извън закона, а съобразно него. Не даващите високопарни кухи обещания, а обективност. С достойнството на обикновеното си ежедневие и притесненията дали ще могат и този месец да платят наеми, осигуровки, вноски, консумативи за кантори; дали ще си съберат хонорарите; дали това, което са изработили, ще стигне и за децата исемействата им. Не и за тях. Тях не ги приемат за „адвокати", а за бачкатори. Не се обиждайте колеги, няма нищо срамно в това да работим.

Срамна е средата, която ни поставя да работим в такива условия.

Срамно е това, че няма кой да защити професионалния ни статут. Срамно е, че адвокатската етика е само на хартия и за тези извън органите ни. Срамно е това, че продължаваме да даваме доверието си на онези, които го използват като разменна монета за собствения си просперитет. Срамно е, че не говорим за това.Срамно е, че позволяваме да бъдем обезличавани поради липса на критичност. Не осъзнавате ли, че ние сме мнозинството; че ние сме тези, които търпят негативите на разкъсващата се на части съдебна система; ние сме тези, които обслужват социалните политики на вече колко правителства, защото голямата част от нас работят и като служебни защитници. Научихме се да се оправдаваме с някой друг или с нещо друго. Това болезнено ми напомня за Принципа на Боб в англоговорящата общност - Когато Боб има проблеми с всички, тогава проблемът е Боб. Стига сме се самозаблуждавали в собствената си правота, стига сме търпяли някой да ни поучавакои сме, какви сме и къде ни е мястото! Проблемът ни е в нас и в тези над нас. Защото, когато сме битували прекалено дълго в определена ситуация, става почти невъзможно да видим, че промяната е повече от нужна за всички.

Защо ме боли? Защото и аз съм част от вас, част от нас.
Защото не искам някой да ме приема за неизбежното зло в съдебната зала, да ми дава насоки, нямащи нищо общо с правото и с това, на което са ме учили; да чакам решения с години; да ме сравняват с онези, дето не са и помирисвали юридическа литература, които взимат делата си „от стоеж" и поливат „постиженията" си в компанията на съмнителни фигури и разкрепостени магистрати. Защото за толкова години професионален опит не усетих някой да застане зад тази професия, да се опита понемалкода издигне авторитета й, да ни изкара от затвореното пространство на професионалното затриване и да отстои мястото, което й се полага. Имахме си един Влади Янев и затова го обезличихме, игнорирахме и за удобствона съвестта си го изкарахме луд ипозиционно непригоден. После, за още по-голям духовен комфорт, го забравихме. Бързо, за да не ни тежи на съвестта. Очевидно, не се нуждаем от тези, които работят за нас, а от онези, които действат срещу нас. Ами да продължаваме! Ноняма на кого да се сърдим. Не давам толеранс от сто дни, защото чаках повече от сто месеца. Някои от вас и по няколко пътипо сто! Съдбата ни като адвокати не е в това да тренираме търпение, а да правим и да случваме събитията.
Честно е да си признаем от какво страдаме. Честно е да си признаем негативите на адвокатското си битие и не е срамно. Честно е да си посочим собствените си грешки. Няма защо да мълчим и да не споделяме проблемите си, те не са само наши. Мълчанието ни само увеличавапроблемите на нашите клиенти. Самоопределихме авторитета си само в една конституционна норма и тя ни се стори достатъчна, за да легализираме статута си. И понеже никой не може или не се е сетил как, поне засега, да барне Конституцията, затова налетяха като мухи на мед върху професионалния ни закон. Днес една разпоредба, утре друга, после наредбата, дето е като трън в петата на всички - монополисти, нотариуси, счетоводители, частни съдебни изпълнители и разни други „заинтересовани", накълвали като гарвани професионалните ни интереси. Защо да не бъде осакатено и малкото, дето го имаме, че да останем без нищо и да видим тогава как ще се оправяме? Лесно! Ще ни измислят нов закон, защото няма кой да ни защити. И лобитата в парламента вече не стигат, а и не са толкова професионално ориентирани и ангажирани. Защо трябва да се поправя и кърпи стария, който и без друго за нищо не става. Затова ще събира прах и плесен в някое чекмедже или кьоше. С други думи, ще ни вкарат в рамките на нечия сгода. За да сме по-безопасни, да не изявяваме претенции, които не ни се полагат, и да не вирим носове там, където пречим на другите.
Да станем адекватни в държавата на клонингите и чалгаджийския манталитет.
А нашите органи през това време ще събират дивиденти от мълчаливата си самочувственост. Защото са добре финансово обезпечени за постовете, които заемат. Грешката си е пак наша. Плащаме на някого да не се интересува от нас.
Преди вече повече от десет години приеха Закона за правната помощ и така позволихме на възникналата нормативна ситуация да измести значението на хората, които участват в нея. Някой даде ли си сметка тогава, че това сложи началото на края на независимостта на адвокатската професия? О, не! Или, може би малцина. С някакви витиевати мотиви на вносителите и професионални самозаблуди приехме, че това ще разреши въпроса с нерегламентираното процесуално представителство. Спор няма, то трябваше да бъде разрешено, но не и по този ред, не и с подобен по характер социален закон, който девалвира адвокатската професия и стандарт на достойно заплащане на адвокатския труд. Достатъчно "социален" ли се оказа Законът за правната помощ за ползвателите на адвокатски услуги или в него бе заложена друга политика, която индиректно да рефлектира върху конституционно прогласената независимост на една гилдия? Фигурата на служебната защита опорочи статута на адвокатския труд и процеса в неговата пълнота, а държавата хвърли прах в очите на бедните и облече интереса си в няма и петдесетина разпоредби. Балканската ни толерантност винаги ни напомня, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Преди около година и половина с адвокат Янев направихме изложение върху проблемите с приложението на Закона за правната помощ, гарнирано с препратки към книгата на Луис Карол. Нито едно безумие не е от днес. Трябва просто да открием проявните му форми. В изчистения му вариант и с предложения, същото бе внесено и в Софийски адвокатски съвет. Никаква реакция. И до днес. Всъщност, не съм права. Имаше реакция от страна на шефа на фирма „Бисофт", която е собственик на софтуерния продукт за служебни защити. Пусна жалба срещу нас до САК, защото сме уронвали престижа на фирмата му и сме използвали това като предизборна агитация! А се бяхме позовали на лично негово становище, публикувано година преди това. Важното е, че нашият адвокатски съвет не реагира.
Въобразихме си, че новият закон ще донесе справедливост в разпределението на служебните защити, защото същите следваше да се генерират от системата на адвокатските съвети. Илюзиите на бедното съсловие. Така някои пак се оказаха оженени/омъжени за делата с ниските депозити или платими по реда на ЗПрП, за производствата по Закона за здравето, в тези с карал без книжка или карал пиян. Нищо лошо, събирахме опит, но повече отдесет години?! Очевидно не ставахме за друго или професионалната ни квалификация не го предполагаше. А може би толкова се бяхмеспециализирали в тези по характер дела, че изпращаха най-подготвените! В същото време, като едни приспособими балкански адвокати, някои намериха пропуските в системата и я сринаха с добре платими депозитни дела. Проблемът трябвало да остане отново в самата адвокатура! Поради извратена „съпричастност"! Не че информация не изтече и в медиите, но адвокатският съвет мълчеше, да не говорим за висшия ни орган, който се направи на ни лук ял, ни лук мирисал. Кой помисли за страните, които са защитавани от адвокат с неиздадено по установения ред уведомително писмо и осъществил процесуалното представителство по неустановения от закона ред? Какъв е стабилитетът на един постановен при подобна хипотеза съдебен акт? Нали мисията ни е да защитаваме чуждите права? Всичко се размина с някакво смехотворно наказание, а след година, на една кръгла маса, един член на съвета ни изненада с негативните си нагласи и виждания за дисциплинарната дейност. Ако някой наистина вярва, че нещо се е променило, нека го сподели. Защото това е само „инцидент" в разпределението на служебните защити. Големият абсурд и до днес е фактът, че самото разпределение на делата не минава като решение на адвокатския съвет в САК, но отчетът по съответното дело - да! Така Софийската адвокатска колегия е заложила основно на правата си за получаване на възнаграждения от администрирането на правната помощ, но не и на задълженията си по организацията й.Остава ни колебливата надежда, че следващият съвет ще има различна практика. А дали?

В последния бюджет на Софийската адвокатска колегия
бяха заложени приходи от администрирането на правната дейност, които са близо 1/3 от същия. Някой от Вас, уважаеми колеги служебни защитници, да забеляза това? Гордейте се! Най-ниско заплатеният квалифициран адвокатски труд носи най-големите приходи на софийската адвокатура. За периода между 2011 - 2015 год. САК е получил благодарение на Вас над един милион лева! Някой отчете ли ви какво е правено с тези пари, за какво са похарчени, по какви сметки са заминали и на какво основание? Не! Години наред на общите събрания ни се обясняваше, че това са средства по задбалансови сметки, по които не се дължи отчет. Когато през м. януари миналата година поисках пълна писмена справка за постъпленията и разходите на тези средства, председателят на нашата адвокатска колегия ми отказа издаването им. С мотив, че това не били приходи от държавния бюджет. Обжалвах. И, за съжаление, отново съдът разреши спора ни - в моя полза. Получих какви ли не сюрпризи в хода на процеса - парите не са бюджетни, а фактурирани приходи по предоставени услуги /да се чудиш защо пък на това основание пак не са в бюджета?/; искания за събиране на гласни доказателства със свидетел, присъстващ в залата; удостоверения от главния счетоводител и секретаря на адвокатската колегия, че бюджета на САК не е финансиран от консолидирания държавен бюджет; някакви решения на адвокатския съвет за мултифункционални устройства, които дори не стана ясно дали са закупени и то точно с тези пари; някакви фактури за купени други, но без решения на адвокатския съвет и твърдението, наведено като основен мотив от процесуалния представител, че актовете на адвокатурата не подлежат на обжалване, освен лимитативно изброените! Така е, когато няма кой да застане зад нас, а предприемаме индивидуални битки. Решението беше обжалвано. Вероятно от авторитет, вероятно да не се наложи на този председател да дава нещо, което може да даде следващият. Но, така или иначе тези пари бяха включени в бюджета на адвокатската ни колегия, а заради това щастливо и справедливо обстоятелство аз ще чакам заседание пред ВАС в края на януари 2018 година! И ще се надявам следващият председател на САК да има достойнството да оттегли тази жалба. Ако иска да работи прозрачно.По бюджет, който се прие от стотина членове на колегията.

Разбирам ви, колеги. Вече не Ви интересува нищо; вече всеки се спасява индивидуално; вече сте обезсърчени, изморени, отегчени; вече хващате вяра на всеки, който Ви подаде сламка; вече не искате да действате по този начин; вече не можете да живеете в тези клишета и душевно омерзение; вече Ви е писнало как да свързвате двата края, а дупката между тях да става все по-голяма; вече ходите на работа по инерция, вземате дела по навик, говорите заучени все едни и същи реплики. Вече не се чувствате адвокати, а кукли в някакъв абсурден театър на правораздаване.

Защото правозащита липсва.
И на мен ми е писнало, и на мен ми е болно, и аз искам да не ме сравняват с тези, които не мога да нарека свои колеги. Разбирам ви, защото може да ви разбере само такъв, който работи това, което и вие. И ми се иска да крещя. Защото блатото, в което работим, не се пресушава, а нараства. Защото помията ни залива всеки ден, защото психиката ми отказва да приеме това затриване на една благородна и високо интелектуална професия. Зариваме се и поемаме какви ли не дела, за да оцелеем, за да нахраним семействата си, а не да се себереализираме и развиваме правото. Често се случва да чета стара практика. И, като пренебрегнем партийно ориентираните пасажи, виждам бисери. Прости, ясни и точни, логически свързани, с перфектен изказ. Срещу тях седят „летните" и „коледните" решения с тук-там някои изключения за цвят и изненада. Отдавна спрях да се учудвам, но остава горчивият вкус на професионална пошлост и обезценка. Защото по-често това е крайният резултат на всичките усилия, които си хвърлил. На всичките ти безсънни нощи, на висенето пред компютъра, в библиотеките и по гишетата. Не че не знам причините за това състояние, но те не правят приемането му по-лесно, нито по-оправдано. Много са, но има няколко основни.
На първо място, да не бягаме от себе си. Каквито и индивидуални качества да притежаваме, те няма как да не рефлектират върху работата и изявите ни.

Подборът на бъдещите адвокати
страда от липса на сериозни критерии - законови и фактически, от липса на предварителна подготвеност, от формалност. Надяваме се на придобиване на опит в процеса на практиката. Коя практика, колеги? Нашата? Може за месеци наред да нямаме клиенти. Познато Ви е, нали? Като служебни защитници? Докато се впишете и Ви дойде редът за разпределение и то на едни и същи по характер дела, едва ли ще се извисите в професионално отношение с един или два закона и с три - четири дела на година. Съдебната? Боже, опази! Молете се да попаднете на читав магистрат, който си е прочел и разбрал делото и няма да Ви напише някой акт, дето ще го коментирате до края на професионалната си кариера. Преди около година и половина адвокат Топчийски предложи въвеждането на школа или училище за адвокати. Имаше защо да се мисли върху този вариант, имаше как да се въведе и усвои като материална база и стартова позиция за кандидати за бъдещи колеги или кандидати, пренасочили се от други правни области. Предложението потъна. Буквално и в поредното мълчание. Защото никой не му обърна внимание и защото изхождаше от Марио Топчийски. Нито беоткриване на топлата вода, защото в това отношение съществува богата и многогодишна европейска практика, нито бе нещо, което не можеше да се случи и у нас. Впечатлихме се негативно от автора, а не от идеята. Кой ни излъга, че сме свободни и свободомислещи? Ние самите раждаме илюзиите си за това, което сме или не сме. Една предварителна селекция от орган, извън адвокатските съвети и ВАдвС, би била по-добрата версия на настоящето статукво. Иначе ще продължаваме да бъдем възприемани от върховния си орган единствено като „крачещи десетолевки". Защото така ни се полага. Да оцеляваме сами и кой както сметне за добре и ако може.
В корелация на това отношение и нашите органи решиха да се капсулирати замразят речитатива си по подобие на невиждащата съдебна дама. Дълго време онзи хулен от много от Вас колега хвърляше сили, енергия, капацитет и време, за да се бори като Дон Кихот с цялата ескалираща сбирщина, обсебваща труда ни. Без полза. Те продължиха. Необезпокоявани и медийно обгрижвани. А, междувременно, под носа ни цъфнаха, та чак и родиха авторитет, адвокатски търговски дружества. Споделих му го, без и аз да съм открила Америка. Подозренията ми за бъдещето се оказаха богат подпочвен извор, който спокойно си течеше, несмущаван от никого. И какво от това? Едва ли е единственият. Не живея с илюзии. Адвокатурата се напълни с управители, търговции фарисеи.

„Адвокат" стана само луксозна визитка, зад която стои фирма,
а понякога и повече от една. Кога адвокатските съвети и ВАдвС ще започнат да се самосезират за подобни нарушения на собствения си закон? Защо е тази "примиримост" и "търпимост"? Чии интереси се обслужват? Адвокатурата се е превърнала в разграден двор - идва който си иска, приема се когото трябва и хорицата започват да си се окопават в удобни пазарни ниши, защото колективните органи бдят над тях!Да не забравяме, че сме независими, нали? А ни командват хора на командно дишане. Обидно е. Всичко това ми налага всеки ден да си повтарям като мантра една велика фраза от „Зимата на нашето недоволство" - „......обидата зависи от интелигентността и от чувството за сигурност".
С подобно поведение, с неадекватните професионални ангажименти от страна на управителните ни органи, реализирахме социален имидж като лесна плячка и на обществените нагласи, и на набедените блюстители на съдебната система. Не искам да бъда разбирана погрешно. Уважавам много магистрати, уважавам и много колеги. Уважавам принципността им, поведението им, професионализма и достойнството им. Благодаря, че има и такива, защото иначе няма да имам отправна точка да продължавам да работя това. Но все повече се убеждавам, че адвокатите "с позиции" са тези, които най-малко знаят как да ни защитават интересите, защото са убедени, че "постът" им е достатъчното основание, на което да се позоват за тях. Ето защо

има адвокати по призвание, адвокати за самочувствие и адвокати за софра.
Харесайте си към коя категория да се ориентирате, докато все още има свободни позиции. Първата е почти незаета. От кого да чакаме уважение, когато ние самите, между себе си, го нямаме.
Станахме вкусен залък за съдебната система и удобна четка за редица магистрати. Когато им омръзне да се занимават със себе си или с други свои колеги, се сещат за нас. Заради безгласността ни. Защото манифестите ни са подкрепени от някакви я има, я няма 100 -200 човека.Защото на общите ни събрания не се събира и 1/10 от колегията. Защото сме безкритични, резервирани, скептични, дискредитирани. Умрял кон не рита, нали? Но, понеже все пак е копитно, по-добре е да бъде спъван от време на време. Проблемът е, че преди ние да тръгнем срещу съдебната система и да настояваме за оправдани корекции в проявите й, тя тръгна срещу нас, защото имаше нужда от сламено чучело, което да държи далече гарваните от собствените й недъзи. Така постдемократичната магистратска общност си изработи удобно папиемаше на адвоката, слепено от хартийките на няколко закона. Сдъвка ни, декорира ни и ни направи лъскави отвън, но кухи отвътре, за да обезличи правата ни и да игнорира задълженията си. На някои от нас им хареса да блестят. Пък и придобиха значимост ад хок. Кога станаха аги, кога завиха чалми. Докато никой не действа за нас се пръкнаха други, които действат срещу нас. Така е, природата не търпи празни пространства.
Загробваме се в адвокатското си битие с химерите за индивидуалните си битки и си въобразяваме, че всичко е наред. Нищо не е наред и нищо не е в реда на нещата.

Всеки ден се убиваме бавно и с достойнство в една ненормална работна среда и нарастващи екзистенциалнилишения.
Кой от органите ни го интересува, че половината адвокатура има и второ работно място. И обикновено, това е нискоквалифициран труд, но добре или поне прилично заплатен!Никои на мястото, което ни се полага, и някои на това, което не заслужаваме. Да подминавам ли и този абсурд? Голяма част от колегите ни получават по-малко месечно възнаграждение от обслужващия ги административен персонал на САК, на които ние подсигуряваме удобството на сладката работа.Нагарчаща непрозрачност. Тръгнахме да се борим срещу семплите и недаващи никаква информация сайтове на съдилищата и неверните протоколи. Да не би да оправихме нашите? Колкото по-малко, толкова по-добре. Да не знаем много - много какви ги вършат нашите съвети и хората, които обсебиха доверието и липсващите ни нагласи, облечени в блянове. Протоколи-кастрати, от които иди разбери кой какви ги е вършил и защо. И на какво основание ще търсим от останалите поведение и неизпълнение, когато няма кой да изчисти нашите авгиевиобори. САС реши да се коригира частично преди последния напън. Защо ли? И защо сега?
В навечерието на деня на конституцията и юриста миналата година получихме като „подарък"Решение № 4/12.04.2016 год. по Конституционно дело № 10/2015 год. Малко нагарчащ преди празника, но факт. И отново мълчание.

Ние няма защо да мълчим, защото трябва да благодарим. Благодарим Ви, колеги конституционни съдии, че положихте подписа си под един прокурорски акт. Благодарим Ви и за това, че посочихте името на обединения враг на магистратурата на България. Дълго време в обществото ни битуваше нагласата, че адвокатите влизат в някакви нерегламентирани контакти със съдии, прокурори, разследващи полицаи и администратори, за да „уреждат" делата, да „решават" преписките и да „съдействат" за повишаване на материалното благосъстояние на съдебната власт - по принцип, доброволно и в интерес на правосъдната и правораздавателната системи. Затова сме признателни, че поизчистихте името ни! Не сме ви приятели, а врагове - неудобни, нахални и самочувствени. Благодарим Ви, че ни разграничихте от себе си, за да нямате мотив да се оправдавате с нас. Благодарим Ви, че ни показахте страховете си от обединената адвокатура, за да разберем, че и Вие сте хора, които изживяват мечтите си за спокоен пост. Благодарим Ви, че на нескромните искания на главния ни прокурор, получихме скромни отговори.
Благодарим и за това, че ни показахте, че в малка България няма защо да се надяваме на правосъдие, промени и толерантност. Поне не и в този живот. Но не забравяйте, че идват и други след нас, чието самочувствие няма да се съизмерява с национални приоритети с характера на кметска общност, а с европейски ценности. Затова отново благодарим, че ни дадохте стимул да продължим. Мечтите за прозрачност на съдебната система се отмиха като зле поставен грим с пролетните дъждове, за да капсулират същата с ранг на свещеност и недосегаемост от „адвокатски намеси". Заиграхте се с етичните и морални норми, за да охвърлите едно стогодишно право на коректив на магистратурата.
А кой каза, че оспорените от г-н Цацаров разпоредби касаят само нея? Нима адвокатите оперират единствено в рамките на съдебната система? Нима нямаме представителство и пред други администрации от какъвто се сетите порядък? Защо ни отнехте и тази възможност и ограничихте разискванията по оспорените разпоредби лимитативно в обсега на съдебните и прокурорски учреждения? Добре ли прочетохте съставите на въпросните членове и добре ли вникнахте в съдържимото в тях? Нима вносителят е посочил противоконституционност и в тази част и по отношение на административни органи, извън тези на съдебната система?

Кой ще защити правата на клиентите ни в едно министерство или в една община?
Не виждаме доводи в този „акт", които да обосновават изводи в подобна насока. Простете ни, че не го наричаме „решение", защото е манифест, който ни показа кой е силният на деня. Благодарим, че го изявихте. Като адвокати сме свикнали не само да гледаме, но и да виждаме. Темида очевидно е „сляпа", а не само с вързани очи. Практиката ни всеки ден ни показва, че е и недоучила, нечетяща и неграмотна. Но няма да спорим божествения й авторитет, защото е жена. Благодарим, че ни напомнихте, че има равни и по-равни и между по-равните - пръв.
Благодарим Ви и за това, че от общото защитихте „по-частното", а частното въобще обявихте за противоконституционно, за да не се яви застрашаващ предикат на имагинерното „общо". Затова благодарим отново, че ни показахте, че в правото няма логика, а нашата малка територия не е отражение на случващи се процеси, а обратната страна на огледалото.
Благодарим Ви, че възродихте надеждите и мечтите ни, че някой ден България може да стане „правова държава", в която съдебната система ще гарантира върховенството на закона и зачитането на основните права и свободи ще бъдат съответни на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, защото очевидно към днешна дата това са само думи без съдържание, написани с невидимо мастило - показват се пред когото трябва и изчезват, когато потрябват.
Благодарим Ви, че забравихте, че независимостта на съдебната система не е прерогатив или привилегия в интерес на съдиите, прокурорите и магистратурата въобще, а предпоставка за върховенството на правото и гаранция за тези, които очакват правосъдие. Простено Ви е, че не Ви достига време да четете становищата на КСЕС, защото кого го интересуват съдиите, когато прокуратурата се сети, че има правоохранителни функции. Грешки в аспектите, но, както виждаме, отстраними и поправими. Поради това сме признателни, че ни накарахте да си припомним за Параграф 6 от Коментара на Хартата на основните принципи на юридическата професия в Европа на САКПО. Затова благодарим на държавите, в които има правосъдие, закон и принципи и в които се зачита статута на защитника на обществените интереси, защото поне мечтите ни тук са реализирани там. Благодарим, че ни посочихте и на нас, и на тези след нас, къде и как можем да търсим своята значимост и с кого да се равняваме.
Качеството и ефективността на съдебното производство се корени не в изолираността и противопоставимостта му на обществените нагласи, а в конструктивния диалог, работни отношения и добри практики. Ето защо благодарим, че не отрекохте поне конституционното ни право на независимост, което лишихте от законови гаранции, игнорирайки защитата на самата защита. Благодарим, че последователно отстояхте стоицизма си, съчетавайки материализма с номинализма и от общото, което не бе обект на конституционен контрол - нито пряко, нито косвено, защото го няма никакво в правния порядък, възприехте сетивно единичността и разделността на действителността. Така ни изяснихте логиката на изказа в този акт, в основата на който разбрахме условните, а не категоричните съждения. От възпри-емането на една неистина изведохте общовалидна истина, приложима за всичко и всички. Това ли трябва да възприемем като проява на материална импликация? Чест и почитания за особеното мнение на съдия Румен Ненков!
Затова благодарим на другите, че ни напомниха, че в България всеки трябва да се спасява индивидуално, защото така е по-безопасно за институционалния мир и магистратския пост, и че спасението на давещите се е проблем на самите давещи се. Очевидно адвокатските колегии са от категорията на местни формирования на профсъюзно ниво, чието мнение никого не касае и затова никой не го иска, по причина, че е „фактор, стоящ извън съдебната власт". Благодарим, че поне ни определиха като „фактор", защото имаме намерението да се изявим като такъв. Като че пропуснахте, че адвокатурата освен независима, свободна и самоуправляваща се, е и единна и променяща се. И в промяната намираме предназначението си, защото това е веруюто ни като коректив на съвместната ни обществена значимост. Неприятно е, когато има фактор, който изменя баланса на удобството, нали?
Сега си спомням с горчивина една арабска поговорка, която удивително отразява обществения статут на адвокатурата у нас: Армия от овце, водена от лъвове ще победи армия от лъвове, водена от овце.
Това е, колеги - процесуални лъвове. С любов, защото обичам това, което правя. С болка, защото ме боли от това, което другите правят с нас. С омерзение, защото не понасям условията, в които ни налагат да упражняваме тази високо благородна професия, която смачкаха, девалвираха и обезличиха. Затова не забравяйте, че очите на хищника гледат напред. Настрани гледат очите на добитъка. А, ако някой се обиди от написаното тук, нека си спомни думите на графиня София дьо Сегюр: "Малко са хората, за които истината не звучи като обида."

-

Мои коментари под статията във фейсбук

Rennie Todorova Stoyanova "Малко са хората, за които истината не звучи като обида." И още по-малко - хората, които изричат истината. Масата адвокати мълчат като овце. Пишете, уважаеми адвокати! Споделяйте! Не мълчете! Пишете за това, че "адвокатурата се напълни с управители, търговции фарисеи" и за това, че "половината адвокатура има и второ работно място. И обикновено, това е нискоквалифициран труд". Същото е положението и с други професии - на преводачите, например. Аз съм преводач. И при нас търговците извиват ръцете ни, и ние имаме втора работа, за да не умрем от глад. Аз все пак съм по-добре, защото мъжът ми има фирма за преводи, но от 2012 г., когато той отказа да поднови договора си с Външно, нещата излязоха извън всякакъв контрол.

За незапознатите с произвола в преводаческия бранш: Регистрирането на агенция за преводи става на два етапа. Първо - регистрация съгласно Търговския закон, като всяка друга фирма (търговско дружество). След това собственикът на новорегистрираната агенция пуска обява, че набира преводачи с висока квалификация, или разпитва близки и познати за такива. Преводачите, които се отзоват, подават документи в агенцията, но не за да бъдат назначени на работа с трудов договор, както може да си помисли някой, а за да може агенцията да състави списък с квалифицирани преводачи, които ще извършват преводи за нея. В това по принцип няма нищо лошо. Преводачите по цял свят обикновено работят от дома си; агенциите им изпращат материали за превод по имейл, те ги превеждат и ги връщат пак така, по имейла. Списъкът с квалифицирани преводачи след това се внася в МВнР за одобрение и сключване на договор с министерството за извършване на официални преводи. В договора пише, че МВнР възлага на агенцията да извършва официални преводи от и на чужди езици. Този договор се счита за лиценз (оторизация), а преводачите от списъка - лицензирани (заклети) преводачи.

Всичко изглежда много добре уредено, нали?

Толкова добре, че повече от 20 години никой не беше забелязал нищо нередно, чак до 2012 г. Тогава, през пролетта на 2012 г., тогавашният министър на външните работи Николай Младенов реши да повиши изискванията към преводаческите агенции. Агенциите изпратиха жалба до Министерството по труда срещу новите изисквания, но оттам им отговориха, че МВнР им е възложител и като такъв, има право да предявява изисквания към изпълнителите си. През лятото на същата година някакъв собственик на агенция се сети да отвори договора си с МВнР и да го прочете внимателно. Той направи откритието, че МВнР не е никакъв възложител на агенциите и съобщи новината в анонимния форум към петицията против новите изисквания:

http://www.peticiq.com/forum/32093/start/1100#1109

По онова време агенциите вярваха, че КО (дирекция "Консулски отношения") им възлага да извършват и легализации, затова постингът гласеше:

"КО не може да е възложител на легализациите, възложители са си крайните клиенти, ама че П"объркана" наредба!"

Оттогава изминаха повече от 5 години. Вече се знае, че легализациите не са дейност, извършвана от "лицензираните" агенции. Всеки гражданин може да внесе документите си за легализация без посредничеството на никакви агенции. Агенциите са просто едни куриери. Договорът им с МВнР се оказа едно голямо недоразумение, както и основанието му - т.нар. правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл. изм. 1990. През 2013 г. МВнР призна в официално писмо до Министерски съвет, че правилникът е незаконосъобразен. Същата година Омбудсманът препоръча отмяната му "в кратки срокове". На следващата, 2014, и КЗК препоръча същото. Оттогава очакваме прекратяването на незаконосъобразните договорни отношения между министерството и стотиците агенции за преводи, съставяне на регистър на правоспособните преводачи и приемане на закон за преводачите и преводаческата дейност в България, но калинките от администрацията си правят оглушки. Разговаряла съм с адвокати. Всички казват, че правилникът за легализациите е незаконосъобразен. Но само един написа статия по въпроса. Никой не му обърна внимание, естествено. Живеем в мракобесно време, под игото на неграмотници.

-

Още по въпроса - статия от 2012 за съсипаното съсловие на преводачите: http://rennie.blog.bg/drugi/2012/11/18/kak-edin-fiktiven-dogovor-moje-da-sysipe-cialo-syslovie.1021729

И една статия от 2013 - Защо нашата фирма не желае да поднови договора си с МВнР - историятана едно трудно решение

-

Главен блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Мобилен: 0888 60 90 72
Стационарен: 052 988 600

Книга за преводачите и агенциите, написана от Хари Стоянов, дългогодишен преводач и собственик на фирма за преводи. Разпространява се безплатно. Публикувана е на адрес: http://softisbg.com/library/prevodachi_i_agencii.htm

Още една книга за преводаческите проблеми от Хари Стоянов - сборник статии, отразяващи историята на вълненията в бранша от 2012 до 2015 г. http://softisbg.com/library/prevodach.htm