Служителката се свърза с мен по повод получаване на съобщение от информационната кампания, която водя от юни 2013.
Дневник на мащабната информационна кампания, започнала на 27.06.2013
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/post-76.html
27.12.2013, 11:40
Уважаема госпожо Стоянова,
Честито Рождество Христово!
Господ да Ви поживи за тази кампания!
По мое скромно лично мнение основен адресат на кампанията следва да бъде ръководството на МВнР, тъй като на сайта им е публикувано едно безумие, в което пише, че документите, издадени в чужбина, трябва задължително да бъдат легализирани(!!!) и преведени от съответното посолство. Същото се отнася и за Министерството на образованието и всички университети в България, които се позовават на информацията на МВнР и искат дипломите да са легализирани и преведени от българските посолства. Моето впечатление е, че българските посолства няма да се съобразят с Вашите разяснения, защото те изпълняват указания единствено от „централата".
Така че: ако искате кампанията да има ефект, хванете бика за рогата. J
С пожелание за здраве, успехи и много поводи за радост през Новата година
Г-жа Хикс
Кабинет на Посланика
27.12.2013, 21:23
Благодаря, уважаема г-жо Хикс!
Много мило от Ваша страна!
Правя, каквото мога - изпращам съобщения от кампанията и на МВнР, водя официална кореспонденция с Омбудсмана, МВнР, МС, Президентството, Прокуратурата, Комисията за защита на конкуренцията и др.
Стана вече година и половина, откакто се мъча да хвана бика за рогата, но много се дърпа, много :) Цялата държавна администрация му помага. Прокуратурата го пази. Медиите мълчат.
Ще продължавам да се мъча, няма как ...:)))
Позволих си да публикувам в един форум отговора Ви, без да споменавам име и държава:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/12500#12511
Надявам се да не пострадате нещо заради мен.
Още веднъж благодаря за топлите думи! Весели новогодишни празници!
Сърдечни поздрави,
Ренета (Рени) Тодорова Стоянова, преводач в "Софтис" - фирма за преводи, Варна
Образование: полувисше (медицина) и висше (англ. филология)
http://rennie.blog.bg/
28.12.2013, 13:29
Здравейте!
Не е проблем, че сте го публикували и то некоректно, защото бях подчертала думата лично, а Вие сте го представили като отговор на посолство от ЕС, но точно това не е хващане на бика. Не форумите ще решат въпроса.
Моето мнение е много добре известно и многократно изказвано където съм се надявала, че трябва да бъде чуто. Не ме е страх от неприятности, но не смятам, че форумите са правилното място за него. Затова предпочитам да не ме цитирате във форуми. Настоявам да влезете във форума, където сте публикували предишното ми писмо, за да изтриете некоректното заглавие, че е отговор от едно посолство от ЕС. Можехте да цитирате моето име, ако Ви бях дала съгласие. Ако искам да пиша във форуми, го правя без страх. Но когато аз преценя.
Тъй като МВнР си е присвоило монопола върху апостилите и заверките на подписите на преводачите (с което изобщо не се гарантира верността на превода) [госпожата вероятно смята, че МВнР поставя апостил върху преводите; няма такова нещо; МВнР поставя само един щемпел, че не отговаря за верността на превода, бел. блогър], единственото място, което е длъжно да публикува истинската информация е то. Само че ТО действа по свои вътрешни наредби от около 1949 г. [г-жата вероятно има предвид правилника за легализациите от 1958, бел. блогър] Чугунът се оказва много здрав материал, поне толкова, колкото закалената стомана на Островски.
Подобен проблем има и с болничните листове от чужбина. Здравната каса в България иска да се представи само болничният лист, външно иска превод и легализация от консула плюс описана диагнозата с думи, което е нарушение на Закона за защита на личната информация. Проведени са купища разяснителни семинари в министерството, здравната каса им е изписала килограми разяснителни писма - без полза. Те си искат „легализиран" болничен лист с диагноза и подпис на консула.
Аз лично съм му намерила колая - явих се на държавни изпити в [държавата, където е посолството], въпреки че съм преподавала превод [...], сега имам собствен печат и превеждам само за властите в [държава], за които съм абсолютно легална J
Всъщност, като се замисля, за огромно съжаление съм сигурна, че Вашето мъчене е като всяко друго мъчене там, където сте, а и надали ще даде резултат, просто защото няма кой да разбере за какво става дума, както е във всички останали случаи.
Не ми е известна кампания отдолу, която да е довела до задоволителен резултат. Може би ще ми посочите примера с Морската градина, но според мен и там протестите бяха манипулирани, за да се смени един кмет с друг, т.е. съответната групировка да се обслужва от „правилния" човек. Варна не принадлежи на варненци и в България е достатъчно да си ходил на училище, за да не ти важи мнението.
Да искате да промените правилата на МВнР е все едно да искате да махнете паметника на съветската армия, защото са събрани един милион подписа. Смях в залата!
Бъдете здрава и дано да Ви остане някой друг клиент в България!
Поздрави
28.12.2013, 17:16
Здравейте,
Много Ви благодаря за втория мил отговор.
Извинявам се за некоректното постване в онзи анонимен форум. За съжаление нямам възможност за изтриване. Но няма страшно. Там всеки пише, каквото му падне - пълно е с измишльотини и отдавна никой не обръща внимание на написаното. Анонимен форум - това е!
Аз обаче имам собствен блог, който не е анонимен. Много бих се радвала, ако ми разрешите да публикувам писмата Ви в него (и моите също, разбира се), като този път напиша името Ви, за да не стават недоразумения.
И така, моля за Вашето разрешение да публикувам кратката ни кореспонденция без никакви анонимни недоразумения.
В очакване на любезното Ви разрешение, още веднъж Ви желая весели новогодишни празници!
С уважение,
Рени Стоянова
Моят блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/ (не е анонимен). От него се отива към един още по-недостъпния за анонимни своеволия блог: http://softisbg.com/rennies_blog/
30.12.2013, 18:30
Уважаема госпожо Хикс,
Реших да не чакам разрешение от Вас за публикуване на кратката ни кореспонденция, защото въпросът е от обществен интерес.
Разменените между нас редове не са лична кореспонденция. Аз се обръщам към Вас като гражданка, а не като Ваша приятелка, а Вие отговаряте не от личен имейл, а от имейла на посолството.
Все пак засега няма да публикувам името Ви, тъй като начинът Ви на изразяване не подобава на официално лице.
Надявам се да уведомите г-н Посланика за пристигналото до Вас писмо, част от информационната кампания, която се води от юни 2013. Тя засяга и бг посолствата по света - навсякъде се цитира този правилник и се "оторизират" преводачи чрез сключване на договори по чл. 2а, ал. 4 от правилника.
С уважение,
Рени Стоянова,
бивша мед. сестра и настоящ преводач с английски език
Блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600
----- Original Message -----
From: Embassy
To: 'Rennie Stoyanova'
Sent: Saturday, January 04, 2014 12:57 PM
Subject: RE: Vazhna informacia za legalizaciite
Писмото е в отговор на съобщение от кампанията, изпратено на 03.01.2014 до много български посолства по света. Текстът на съобщението "Важна информация за легализациите" може да се прочете на адрес: http://softisbg.com/rennies_blog/2014/01/-03012014.html
Уважаема госпожо Стоянова,
Посланикът в [...] е уведомен за абсолютно всички Ваши писма, получени в електронната поща.
Позволявам си още веднъж да напомня, че посланиците нямат разпоредителни права над Министерството на външните работи и нямат правомощия да променят или отменят нормативната уредба на министерството, на което са подчинени.
Посолството в [...] не сключва договори и не оторизира преводачи. На територията на [...] преводи се извършват единствено от заклети преводачи (не наричани традиционно така, а защото са положили устно и писмено клетва пред Бога на тържествена церемония в [...] съд). Посолството не може да удостоверява верността на техните преводи. При поискване то удостоверява истинността на подписа на преводача, което няма нищо общо с качеството на превода.
Преводачът на посолството извършва преводи само за целите на посолството. Посолството не обслужва частни лица с преводачески услуги. Посолството не се съобразява с публикуваните по различни сайтове (като например тези на някои, предимно български, университети) изисквания за извършен и „легализиран" превод в посолството. Посолството [...] не ползва услугите на преводачи, с които Министерството на външните работи е сключило договор.
Радвам се да Ви съобщя, че от 18 декември 2013 г. в България е в сила Конвенция от 8 септември 1976 година за издаване на многоезични извлечения на актове за гражданско състояние, която прави излишни апостили, легализации и заверки.
Позволявам си още да повторя мнението си, че всеки, който счита даден нормативен документ за незаконосъобразен или противоконституционен, има право да се обърне към съответната съдебна инстанция с искане за отменянето му.
С любезни поздрави
[Г-жа Хикс]
Кабинет на Посланика
Original Message -----
From: Rennie Stoyanova
To: [...]
Cc: Consular@mfa.bg
Sent: Monday, January 06, 2014 2:17 AM
Subject: Re: Vazhna informacia za legalizaciite
Уважаема г-жо Хикс,
Благодаря за обстойния отговор. Смятам, че е необходим диалог по въпросите за преводите и легализациите и се радвам, че Вие също го разбирате.
Напълно съм съгласна, че "посланиците нямат разпоредителни права над Министерството на външните работи и нямат правомощия да променят или отменят нормативната уредба на министерството, на което са подчинени."
Чудесно е, че "Посолството [...] не сключва договори и не оторизира преводачи.", както и че "на територията на [...] преводи се извършват единствено от заклети преводачи (не наричани традиционно така, а защото са положили устно и писмено клетва пред Бога на тържествена церемония в [...] съд)". Вярвам, че един ден и в България ще има истински заклети преводачи.
Що се отнася до твърдението Ви, че "Посолството не се съобразява с публикуваните по различни сайтове (като например тези на някои, предимно български, университети) изисквания за извършен и „легализиран" превод в посолството." , съгласна съм, че има такива публикации, но Ви моля да обърнете внимание, че университетите и др. просто преписват от сайта на МВнР на РБ, където пише дословно:
„Превод на български език
Документите, оформени с апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начини:
1/ от кон[с]улски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;
2/ от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи (за да изтеглите списъка на фирмите, натиснете (ТУК), актуализиран към 13.06.2013 г (в процес на актуализация)."
Цитатът е от раздел "Заверки и легализации" на официалния сайт на МВнР: http://www.mfa.bg/bg/pages/51/index.html
NB! "1/ от кон[с]улски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;"
А самото МВнР преписва дословно от чл. 2а, ал. 1 на Правилника за легализациите от 1958, посл. изм. по Коледа 1990.
Линк към Правилника за легализациите от 1958, посл. изм. на 25.12.1990 г.: http://www.mfa.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf
Така че не бива да обвиняваме университетите и др.
Вие, като служители от системата на МВнР, сте решили да не се подчинявате на началството си, защото сте преценили, че нарежданията му са незаконосъобразни, което според мен е правилно.
Молбата ми е да влезете в пряк диалог с МВнР и официално да им заявите, че не се подчинявате на незаконосъобразните им нареждания, като например това горното с преводите, извършени от консулски или дипломатически служител.
Иначе за Конвенцията от 8 септември 1976 година за издаване на многоезични извлечения на актове за гражданско състояние знаем отдавна, следим промените и одобряваме:
В края на 2012 предлагаме идеята във форума:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/3900#3925
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/3875#3899
Април 2013 - радостни предчувствия:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/9050#9075
13.12.2013 - радваме се, че конвенцията е ратифицирана:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/12275#12293
Е, има и недоволни - те са агенции, не са преводачи като нас :) Всъщност, какъв преводач съм аз, като ме няма в официален регистър?! А Вас Ви има, намерих Ви в [официалния] регистър на преводачите [в държавата, където е българското посолство] и благородно Ви завидих!
За мнението Ви, че "който счита даден нормативен документ за незаконосъобразен или противоконституционен, има право да се обърне към съответната съдебна инстанция с искане за отменянето му." За съжаление, е неприложимо. Според г-н Р. Лашев, директор на "Консулски отношения", в писмо до МС отпреди месец, "Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен и евентуални негови изменения и допълнения биха се явили в момента правно и практически необосновани". По същата причина не може и да се оспори по съдебен път, за да се отмени. Смятам, че г-н Лашев се е опитал да обясни, че няма смисъл да се действа по съдебен ред, защото не може да се оспори нещо, което де юре не съществува ("не е основан на НА от по-висока степен" - уви!).
Затова Ви моля, прочетете статията "Кой още не е разбрал, че Правилникът за легализациите е отменен още през 2001?" или даже, без да я четете, направо напишете до МВнР. Или, още по-добре, помолете г-н Посланика да им напише, че не е редно да излагат на официалния сайт на МВнР този нещастен правилник.
Впрочем, бихте ли могли да ми изпратите линк към Вашия сайт, на посолството [в ...]? Интересно ми е да прочета какви обяснения давате на българските граждани в [държава] на тема "Заверки и легализации". Някои сайтове на бг посолства дават много остаряла информация, направо дезинформация. Търся нещо такова:
Посолство на РБ в Букурещ
http://www.bgembassy-romania.org/?cat=12, , но с различна, правилна информация.
Ето пример за дезинформация от сайта на посолството в Букурещ:
"Консулската служба легализира преводи от румънски на български език и от български на румънски език, направени от оторизирани от посолството преводачи. Не е необходима лична среща с консула.
За да проверите кои са оторизираните преводачи, моля, свържете се с Консулска служба на телефон +40 21 3187978.
Цената на услугата е 20 евро на документ при легализация на превод от румънски на български език и 15 евро на документ при легализация на превод от български на румънски език. За бърза услуга - в рамките на същия работен ден, таксата е двойна.
Консулската служба няма отношение към цената на преводаческите услуги.
При необходимост, Консулската служба може да презаверява документи, легализирани от Министерството на външните работи на Република България. Цената на услугата е 15 евро на документ."
В тази връзка, притеснява ме Вашето твърдение "При поискване то удостоверява истинността на подписа на преводача, което няма нищо общо с качеството на превода". Естествено, че няма нищо общо с верността или качеството на превода. Вие имате право да извършвате нотариална дейност, но гражданите обикновено не знаят какво да поискат и очакват от Вас, служителите, да им разясните. А аз например четох, че след заверката, поставена от заклет, официално акредиран преводач, няма нужда от никакви други заверки. Нали в [държавата, където е българското посолство] има заклети, официално акредитирани преводачи? Защо гражданите ще искат нотариална заверка на заверката им? Вие, след като извършите превод за властите [в държавата, където е посолството], ходите ли да си заверявате истинността на подписа при [тамошен] нотариус?
Ето тук пише, че няма нужда от никаква допълнителна заверка след заверката на заклетия преводач:
http://www.fh-salzburg.ac.at/fileadmin/fh/studiengaenge/imt/documents/Legalization_list.pdf
(авторите са австрийци, но текстът е на английски; превод на бг език: http://softisbg.com/rennies_blog/2014/01/post-91.html )
"Ако преводът е направен от заклет, официално акредитиран преводач в държавата, където се представя документа ( в случая - Австрия), не се изисква допълнителна легализация."
И ето тук също:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2008:0194:FIN:BG:DOC
KОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
Брюксел, 17.4.2008
"(1) За даден превод обаче може да се допусне, че е достатъчно надежден, ако е бил сертифициран от преводач, който е бил официално назначен и заклет в друга държава-членка или от всяко друго лице, упълномощено в тази държава-членка да сертифицира преводите на нужния език. В този случай приемащата държава-членка не трябва да има възможността да изисква допълнителна сертификация по нейните собствени правила."
"изискванията за заверка при нотариус на вече сертифициран превод надвишават това, което се изисква, за да се гарантира достатъчно ниво на надеждност."
"Даден превод се счита за сертифициран ако е бил сертифициран по процедура, приета от административните или съдебни власти на всяка друга държава-членка."
Много Ви благодаря още веднъж. Наистина ще се радвам, ако продължим диалога и други отговорни лица се включат в него. Наясно съм, че проблемите не са намерили трайно решение дори в Западна Европа, но такава бедствена ситуация с легализациите, заверките и преводите [като у нас, в България] едва ли има другаде по света. И всичко - само заради някакъв ужасен правилник, който хем не е законосъобразен, хем не може да се изменя, допълва или отменя.
Най-ужасното е, че всички тук мълчат за правилника и особено за договорите по него - Прокуратурата, Съюзът на преводачите, медиите... С мълчание проблемите няма да се решат според мен. А според Вас?
Благодаря предварително.
С уважение,
Ренета Т. Стоянова, бг гражданка
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600
----- Original Message -----
From: [...]
Sent: Monday, January 06, 2014 10:13 PM
Subject: RE: Vazhna informacia za legalizaciite
Уважаема госпожо Стоянова,
Благодаря за писмото, което беше предадено както винаги на когото следва.
Не приемаме Вашето тълкуване, че сме решили да не се подчиняваме на началството си, защото сме преценили, че нарежданията му са незаконосъобразни.
Аз никога не съм получавала нареждане да превеждам дипломи. Както вече Ви писах, Посолството не извършва преводачески услуги на граждани и фирми. Превежда се единствено служебната кореспонденция между държавни институции. В българските дипломатически представителства във [град] и [град] изобщо няма преводачи.
Преводите на заклетите в [държава] преводачи се признават от всички [...-ски] власти без никакви легализации и заверки. За [...-ските] власти единствено валиден е личният печат на преводача, като не е необходимо той да се регистрира като ЕТ или като друго юридическо лице. Преводът не се прави на бланка на фирма, а на празен лист. Правото на личен печат се придобива със заклеването в [...-ски] съд. Условията за допускане на даден преводач до клетва обаче са изключително строги. [...] твърдя, че изпитите за преводач в [държава] са по-трудни от държавен изпит по филология в България.
Проблемът е, че МВнР не ги признава, защото не е сключило договор с тях. Затова в Консулска служба се заверява подписът им, за да бъде признат от МВнР в България.
Българското посолство в [град] няма собствен сайт. Информация за българските дипломатически представителства в [държава] се получава с линк от сайта на МВнР: [линк]
В раздела „Консулски услуги" на същия този линк е описано точно това, което съм Ви писала в предишното писмо и тук по-горе: Преводът трябва да бъде извършен от заклет преводач и да бъде направена заверка на неговия подпис, или от оторизирана фирма в България, като заверката на подписа на преводача се прави в Дирекция „Консулски отношения" на МВнР (гр.София, ул. „Алфред Нобел" № 2).
Към българските дипломатически представителства в [държава] няма „акредитирани" преводачи.
Затова преспокойно може да се върнем към най-първото ми писмо до Вас, надявам се да съм Ви убедила, че Вашата инициатива би трябвало да бъде насочена към други институции, а не към българските посолства. Въпросният правилник засяга преводите на български език, които са предназначени за България. За преводите от български на чужди езици всяка държава си има собствени разпоредби, Правилникът не се отнася за тях. Всички проблеми, свързани с този правилник, се отнасят за България и българските институции и затова е нормално да бъдат решавани в България.
С любезни поздрави
----- Original Message -----
To: [...]
Sent: Tuesday, January 07, 2014 11:59 PM
Subject: Re: Vazhna informacia za legalizaciite
Уважаема госпожо Хикс,
Благодаря за отговора Ви, но той само доказва, че положението е по-сериозно, отколкото смятах в началото. Очевидно проблемите излизат далеч извън България.
Ще се опитам да обясня защо смятам така.
Вие пишете: „Преводите на заклетите в [държава] преводачи се признават от всички [...-ски] власти без никакви легализации и заверки. За [...-ските] власти единствено валиден е личният печат на преводача, като не е необходимо той да се регистрира като ЕТ или като друго юридическо лице. Преводът не се прави на бланка на фирма, а на празен лист. Правото на личен печат се придобива със заклеването в [...ски] съд."
Щом по законите на [държава] преводите на заклетите в [държава] преводачи се признават от всички [...-ски] власти без никакви легализации и заверки, на какво основание ще карате заклетите преводачи да Ви идват на крака в посолството, за да им заверявате подписите? Това противоречи на законите в [държава]. Нали функциите Ви на нотариус и другите административни функции не трябва да противоречат на законите и правилниците в приемащата страна? Пише го в чл. 5, буква f от Виенската конвенция за консулските отношения, в сила за България от 10.08.1989 г.: http://www.bglegis.com/VIENSKA_KONVENCIQ_za_konsulskite_otnoseniq%2063.pdf
Но да допуснем, че заклетите преводачи нямат нищо против да ги разкарвате, а от гледна точка на [...-ските] власти тази Ви дейност не противоречи на законите и правилниците в [държава].
В такъв случай, заверката, която извършвате, е просто ненужна. Пише го на сайта на МВнР (е, не го пише точно така, но смисълът е същият):
„Превод на български език
Документите, оформени с апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начини:
1/ от кон[с]улски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;
2/ от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи (за да изтеглите списъка на фирмите, натиснете (ТУК), актуализиран към 13.06.2013 г (в процес на актуализация)."
Цитатът е от: http://www.mfa.bg/bg/pages/51/index.html
NB! "1/ от кон[с]улски или дипломатически служител в държавата по произход на документа", а не от заклет в [държава] преводач. Излиза, че преводите за България трябва да се извършват от служител в посолството, но Вие твърдите, че „Посолството не извършва преводачески услуги на граждани и фирми", а само заверява, при поискване, подписите на заклетите в [държава] преводачи.
Очевидно информацията, публикувана на сайта на МВнР, е противоречива. В резултат Вие сте се заблудили и на свой ред заблуждавате гражданите, които обслужвате. Не знам защо МВнР не дава ясна и недвусмислена информация (аз ще ги попитам, попитайте ги и Вие), но знам, че никое българско учреждение няма да признае превод, извършен от заклет в [държава] преводач - нито без, нито със заверка на подписа му в посолството на РБ. Навсякъде ще го отхвърлят, позовавайки се на остарелите разпоредби на незаконосъобразния Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990. Там е записано:
„Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 1982 г., изм., бр. 103 от 1990 г.) (1) Преводите на
документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи, а в чужбина - от дипломатическите и консулските
представителства на Република България."
NB! "Преводите на документите и другите книжа в [...] в чужбина [се извършват] от дипломатическите и консулските представителства на Република България."
Така че не сте права да твърдите, че „[в]сички проблеми, свързани с този правилник, се отнасят за България и българските институции и затова е нормално да бъдат решавани в България."?
Необходима е малко помощ и от Вас, всички Вас в чужбина, работещи в представителствата на РБ на територията на приемащите държави по цял свят.
Този нещастен правилник е извор на големи недоразумения и не става за нищо друго, освен за прибиране в архив.
Какво примерно бихте могли да направите, ако желаете да помогнете?
На първо време бихте могли да помолите МВнР да публикува ясна, недвусмислена и непротиворечива информация на сайта си.
Бихте могли също така да създадете сайт на посолството, където да публикувате ясни инструкции за българските граждани в [държава], като например: „Преводите на документи, предназначени за използване в България, се извършват в България."
Евентуално бихте могли да препратите това писмо към други представителства на РБ по света.
Премахването на този жалък правилник ще бъде в услуга на всички български граждани - не само в България и не само в [държава], но и по цял свят.
Затова още веднъж Ви моля (призовавам) - разпространявайте информацията за порочните практики по заверка на подписи на заклети преводачи в българските представителства по света и настоявайте пред шефовете си в МВнР да не Ви заблуждават с противоречива информация, защото не желаете да заблуждавате българските граждани в [държава].
Сърдечни поздрави,
Ренета Т. Стоянова
Как Вигенин отмени новите изисквания на Младенов
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-89.html
Кой още не е разбрал, че Правилникът за легализациите е отменен още през 2001 г. от Конвенцията за апостила?
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-2001.html
Дневник на мащабната информационна кампания, започнала на 27.06.2013
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/post-76.html
Важно! Положителни резултати, постигнати досега в борбата срещу незаконосъобразните практики по заверка на официалните преводи в РБ и в бг представителства по света и как се стигна до тях:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-86.html
----- Original Message -----
From: [...]
To: 'Rennie Stoyanova'
Sent: Wednesday, January 08, 2014 8:52 PM
Subject: RE: Vazhna informacia za legalizaciite
Уважаема госпожо Стоянова,
Ще се радвам, ако успея да допринеса, за да Ви станат по-ясни параметрите на проблематиката, независимо от Вашето непрекъснато агресивно поведение спрямо Посолството, което категорично не приемаме.
- Ние не разкарваме преводачите да НИ идват на крака.
Те заверяват подписите си не за представяне на превода в [държавата, където се намира посолството], а за България. От България им се иска подписът им да е заверен от Консулската служба, защото като действащи в [държавата, където се намира посолството] преводачи, без за това да е необходимо регистриране на фирма в [държавата, където се намира посолството] съгласно [...-ското] законодателство, БЪЛГАРСКИТЕ власти не признават техните преводи без заверка.
Нормативните уредби и на [държавата, където се намира посолството] и на България изискват преводите да са направени в страната, в която ще бъдат представени.
[Държавата, където се намира посолството] признава само преводи, направени от чужд език на [...-ски] от заклетите в [държавата, където се намира посолството] преводачи. Тези преводи не се заверяват от Консулска служба. Точно защото, както казвате, подобна заверка е безпредметна. Такива заверки не се правят и никой не изисква да се правят. В това отношение българските граждани, които представят пред [...-ските] власти документи, издадени в България и преведени в [държавата, където се намира посолството], нямат колизионна точка с Правилника, т.е. той не ги засяга.
България признава само преводи от чужд език на български, направени от български фирми, които имат сключен договор с МВнР. За да бъдат признати в България преводи на преводачи, работещи извън България, които не са сключили договори с МВнР, техните подписи се заверяват в Посолството, съгласно ПРАВИЛНИКА. Т.е. в [държавата, където се намира посолството] има преводачи, които работят, все едно че са в България.
- Функциите на консула като нотариус се отнасят само за България. Той заверява подписи само на български документи, предназначени за България. Българският консул не може да изпълнява функциите на [...-ски] нотариус.
От което следва: Българските посолства работят като български институции на българска територия. Техните заверки на каквото и да е са предназначени за България. Затова дейността им се подчинява единствено на българската нормативна уредба, която в случая се явява ПРАВИЛНИКЪТ.
- Не можем да създадем собствена интернет страница, защото МВнР е разпоредило да се ползва само страницата на МВнР, за която българските посолства нямат права на администратор. Единствено МВнР решава какво да се качва на тази страница.
Интернет страницата на Министерството на външните работи може да бъде променена също само от Министерството на външните работи. Линкът на Посолството в [града, където се намира посолството] дава ясна и точна информация за преводите в [държавата, където се намира посолството] - че преводите се извършват от заклети преводачи или от фирма в България. Никъде не пише, че Посолството извършва преводачески услуги за граждани. Следователно информацията за посолството в [града, където се намира посолството] е вярна.
Всички посолства на Република България са подчинени изцяло и единствено на Министерството на външните работи, а не обратното.
Напълно споделяме Вашето мнение, че Правилникът е остарял. Споделяли сме го многократно, но промяната не е в компетенциите на нито едно посолство.
Всички обяснения, които Ви дадох, имат единствената цел да Ви помогна с каквото мога на базата на многогодишен опит.
По принцип задачите и компетенциите на българските посолства в чужбина се изразяват в поддържане на двустранните отношения с приемащата страна на ниво държавни институции и оказване на помощ на български граждани при възникнали проблеми с държавните институции на приемащата страна.
Промените на действащата в България нормативна уредба и дейността на професионални групи в България не могат да бъдат обект на дейността на Посолството. Задачите на служителите в едно посолство се определят от Министерството на външните работи и те се поставят дългосрочно, краткосрочно, ежедневно и оперативно. Служителите в Посолството изпълняват задачите, поставени им от техните ръководители съгласно трудовия договор и трудовата характеристика. В този смисъл по-нататъшни спорове между Вас и който и да е служител на Посолството не водят до решаване на въпроса.
Повтарям настоятелната молба да се обърнете към институциите, в чиито компетенции е Вашият проблем.
Още веднъж споделям, че с присъединяването на България към Виенската Конвенция от 8 септември 1976 година за издаване на многоезични извлечения на актове за гражданско състояние при прилагането й в страните, които са я подписали, не само Правилникът, но и Хагската конвенция за апостилите стават безпредметни. България и [държавата, където се намира посолството], както и 22 европейски държави са се присъединили към тази конвенция.
С любезни поздрави
----- Original Message -----
From: Rennie Stoyanova
To: [...]
Cc: Consular@mfa.bg ; secretariat@hcch.net ; Petitions@europarl.europa.eu ; SG-PLAINTES@ec.europa.eu ; civis@europarl.europa.eu
Sent: Friday, January 10, 2014 1:59 PM
Subject: Re:legislative contradiction
To: Ms [X], Bulgarian Embassy in [...]
Copy To: Consular Relations Dept at the Bulgarian Ministry of Foreign Affairs; Hague Conference Secretariat; EU institutions
This is part of a large-scale information campaign, launched on 27 June 2013 in Bulgaria, against some unlawful practices of performing and certifying translations of documents in this country as well as in its diplomatic missions abroad, and in particular, against the weird Rules on Legalisation, Certification and Translation of Documents, a grotesque collection of long outdated instructions on how and by whom documents are legalized, translated and certified. These Rules have been kept at the Ministry of Foreign Affairs unamended since 25 Dec 1990, for 23 years now. Little wonder then that the Rules are non-compliant with the Hague Convention Abolishing the Requirement of Legalization for Foreign Public Documents, as has already been confirmed by the Ombudsman of Bulgaria, who wrote in May 2013:
"It is inadmissible that matters of great significance, such as the control over quality of certified translations of public documents, which commonly guarantee essential legal and proprietary rights, should be regulated by a normative act non-compliant with the Hague Convention."
Link to the scanned letter from the Ombudsman of Bulgaria to a Bulgarian translator, where the above citation was taken from (in BG language):
http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/0101-%d0%be%d0%bc%d0%b1%d1%83%d0%b4%d1%81%d0%bc%d0%b0%d0%bd/
Diary of the Informative Campaign launched on 27 June 2013 (in BG language):
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-27-30122013.html
The problem is that these weird, non-compliant Rules on Legalization cannot be either changed or revoked. They simply do not exist in the legal sense of the notion of rules as defined in the contemporary Bulgarian legislation. However, non-existent as they are de jure, de facto they are omnipresent, having polluted virtually all the Bulgarian legislation --- this same legislation they are at flagrant variance with, and metastasized at the Bulgarian embassies and consulates in the EU as well as all over the world.
Below is a letter from me to Ms [X] from the Bulgarian Embassy in [...] (in BG language). There has been a short correspondence between her and me, going on since 27 Dec 2013 discussing the certification of translations done by translators sworn in [...]. All the correspondence is published online (without revealing her name or exact location): http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-27-30122013.html (in BG language)
Reneta Тodorova Stoyanova, English translator from Varna, Bulgaria
http://rennie.blog.bg/
Mobile: +359 888 60 90 72
Stationary: +359 52 988 600
Уважаема госпожо Хикс,
Много благодаря за обстойния отговор.
Вярвам, че изразът, окачествяващ моето поведение като „непрекъснато агресивно поведение спрямо Посолството" е попаднал в писмото Ви по недоразумение.
Недоразумение, предполагам, е и изречението „Както Ви е казал господин Лашев, Правилникът може да бъде променен само от този, който го е издал."
Пояснявам, че г-н Раковски Лашев от дирекция „Консулски отношения" в МВнР на РБ никога не е установявал устен контакт с мен, а само писмен, нито ми е известно подобно негово изказване. За пръв път го научавам от Вас. Разполагам единствено с две писма, подписани от него - едното е копие до мен от писмо до Приемна на Министерски съвет, а другото е директно до мен. И двете са от края на ноември 2013 г.
Ето линк към сканираните оригинали на двете писма от г-н Лашев:
1. До МС с копие до мен: http://www.softisbg.com/rennies_blog/2013/11/MVnR_12PR-1149_xx112013.pdf
2. Директно до мен: http://www.softisbg.com/rennies_blog/2013/11/MS_KOA-23-00-20_26112013.jpg
Моля, обърнете внимание на написаното от г-н Лашев в първото писмо, писмото до Приемна на МС: "[Правилникът] не отговоря на съвременните изисквания, както и е в противоречие с действащото законодателство. Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен и евентуални негови изменения и допълнения биха се явили в момента правно и практически необосновани."
Според мен с този текст г-н Лашев се опитва да насочи вниманието на МС към печалния факт, че Правилникът за легализациите не съществува в юридическия смисъл на думата. Нали разбирате, че няма как да се измени, допълни или отмени нещо, което не съществува? Затова Правилникът не е изменян, нито допълван вече 23 години. Оттам идва и противоречието му с цялото съвременно законодателство - вътрешно и международно, което година след година става все по-сериозно. Ужасно е, че този де юре несъществуващ правилник "живее" в огромен брой действащи закони и наредби, хиляди договори се сключват по чл. 2а, ал. 2 от него, съдии и прокурори го цитират, студенти по право го изучават ... Голямо недоразумение наистина, голямо!
В някои от българските представителства в чужбина също се сключват договори по Правилника. Ето например един линк към „Процедура по набиране на правоспособни преводачи" към посолството във Вашингтон и генералните консулства на Р България в САЩ - „на основание чл. 2 и чл. 2а, ал. 2 и ал. 4 от Правилника за легализациите, заверките и преводите":
http://www.bulgaria-embassy.org/webpage/Consular%20Information/Translators_%20bid_2012.pdf
Подписите на преводачите, набрани по такава или подобна процедура, се заверяват в дипломатическите и консулските представителства на България по цял свят. Но дори там, където не се набират преводачи на основание Правилника, подписите на преводачите също се заверяват. Вие също потвърждавате, че подписите на заклетите в [държавата, където се намира посолството] преводачи се заверяват в консулската служба на българското посолство в [...]:
"За да бъдат признати в България преводи на преводачи, работещи извън България, които не са сключили договори с МВнР, техните подписи се заверяват в Посолството, съгласно ПРАВИЛНИКА. Т.е. в [държавата, където се намира посолството]има преводачи, които работят, все едно че са в България."
Ако разгледате внимателно правилника, ще забележите, че никъде в него няма изискване за заверка на подписи на преводачи, работещи към фирми за преводи или представителства в чужбина, още по-малко - подписи на заклети в чужбина преводачи. А ако се окаже, че преводите на заклетите в [държавата, където се намира посолството] преводачи, заверени от самите тях с подпис и личен печат, са публични актове (документи), каквито най-вероятно са, и Вие заверявате подписите върху публични актове, подлежащи на апостилиране съгласно Конвенцията, Вие извършвате нарушение на Хагската конвенция за апостила, тъй като нямате право да заверявате публични актове, издадени в приемащата страна, в случая - [държавата, където се намира посолството].
Вие твърдите, че „ дейността им [на българските посолства] се подчинява единствено на българската нормативна уредба, която в случая се явява ПРАВИЛНИКЪТ". Разбирам, че Ви е трудно да осъзнаете юридическата несъстоятелност на Правилника. И за мен беше много трудно. Месеци наред бях в състояние на шок. Сигурна съм, че рано или късно Вие също ще осъзнаете сериозността на положението, формулирано най-кратко и ясно през май 2013 г. от г-н К. Пенчев, Омбудсман на РБ:
„[Н]едопустимо е толкова важни въпроси като осигуряване качеството на официалните преводи на документи, с които много често се гарантират съществените правни и имуществени интереси, да се уреждат от несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт."
Линк към сканирания оригинал на писмото, от което е цитатът: http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/
NB! Омбудсманът на РБ за Правилника: „несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт", „съществените правни и имуществени интереси"!
Още веднъж Ви благодаря за изчерпателния отговор. Доста неща вече ми се изясниха. Остана неясен само смисълът на следното изречение от Вашето последно писмо „Ние не разкарваме преводачите да НИ идват на крака". Затова най-учтиво Ви моля за пояснение, дали преводачите се явяват лично в посолството за извършване на заверката на подписите им или не е необходимо?
Моля също така да поясните, какво пише на щемпела (печата), с който заверявате подписите на заклетите в [държавата, където се намира посолството] преводачи?
И последно - необходима ли е последваща заверка от дирекция „Консулски отношения" в МВнР на РБ, за да се признаят преводите на заклетите в [държавата, където се намира посолството] преводачи на територията на България?
Благодаря предварително.
С уважение,
Ренета Т. Стоянова
http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен: +359 888 60 90 72
Стационарен +359 52 988 600
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600