ПРАВОСПОСОБНИ ГЕОДЕЗИСТИ И БЕЗПРАВНИ ПРЕВОДАЧИ

| No Comments | No TrackBacks

Разговор във фейсбук със сертификатора Иван Иванов (името е измислено):

 

Аз: Наскоро ползвах услугите на геодезистка фирма. Към изработените чертежи приложиха своето "Свидетелство за правоспособност", което съдържа имената на двамата геодезисти, които направиха нужните ми чертежи. Отдолу на свидетелството пише, че тези лица са вписани в Регистъра на правоспособните лица по чл. 12, т.8 от ЗКИР под рег. номер еди-кой си въз основа на Заповед РД-15-69 / 10.08.2011 на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Тези лица имат фирма, именно защото притежават правоспособност да извършват тези услуги. Няма скрито-покрито. Влизаш в контакт с изпълнителите на услугата и получаваш реална гаранция за правоспособността им. Коренно различно от ала-бала-ниците на преводаческите агенции, които стоят като непроницаема бариера между преводачите и клиентите. Откъде-накъде на преводачите не се разрешава да бъдат вписани в официален регистър като лица, правоспособни да извършват преводи, а?

 

 

Иван Иванов: Повдигнатите от Вас тук въпроси много уважаема Рени Тодорова са за устна дискусия на кръгла маса. Съжалявам, но тук не мога да коментирам повече. Аз съм дал становището си в моята статия, която цитирате. Малко послъгвате, че съм Ви принизил.

 

Аз: "Ти знаеш моето становище" . Не го знам. Откъде да го знам, Иване, като нищо не казваш?

 

Аз: Принизяваш ме, виж как ми пишеш: "Здравей Рение, нямам намерение подробно да ти отговарям. Не искам да коментирам в писмен вид историята и сегашното положение на преводачите и фирмите за преводи - пълна бъркотия.  Ти знаеш моето становище и само мога да се явя, ако някой ме покани (очаквам такава покана от (скрито име) - член на УС на съюза на преводачите (скрит линк към интернет сайт на члена на УС на СПБ) на дискусия и да участвувам в обсъждане на този статут с цел да се регламентира в интерес на преводачите дейността им.

Поздрави! Иван Иванов"

 

Аз: Ако имаш предвид това: "Всяка услуга заявена (възложена) от клиент на изпълнител се договаря между тях. Както клиент, така и изпълнител може да бъде лице или фирма. Няма и не трябва да има ограничение какви изисквания да поставя клиента. Той иска качествен превод.

Тъй като клиентите не могат или трудно се ориентират в компетентността на изпълнителите, съответно в качеството на техните услуги (това се отнася и за други области на услугите), са създадени стандарти, които дават критериите и изискванията, които ако се спазят може да се изгради доверие към изпълнителя. Спазването на стандарта е доброволно и се доказва със сертификат, издаван по определена процедура.", явно не си наясно, че има огромна разлика между "ИЗПЪЛНИТЕЛ" и "ПОСРЕДНИК".

 

Иван Иванов: Ето статията ми, в която е изразено моето становище:

 

ОТНОСНО СТАТУТА НА ПРЕВОДАЧИТЕ И ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ ФИРМИ

 

От началото на 2013 г. вървят неуправляеми дебати по въпроса за статута на преводачите и преводаческите фирми.

 

Тук ще изложа моето кратко становище като консултант по разработване и внедряване на системи за управление:

 

Всяка услуга заявена (възложена) от клиент на изпълнител се договаря между тях. Както клиент, така и изпълнител може да бъде лице или фирма. Няма и не трябва да има ограничение какви изисквания да поставя клиента. Той иска качествен превод.

 

Тъй като клиентите не могат или трудно се ориентират в компетентността на изпълнителите, съответно в качеството на техните услуги (това се отнася и за други области на услугите), са създадени стандарти, които дават критериите и изискванията, които ако се спазят може да се изгради доверие към изпълнителя. Спазването на стандарта е доброволно и се доказва със сертификат, издаван по определена процедура. Сертификати се издават от акредитирани за това органи или от неакредитирани, но за вторите имащи опит в сертификацията. Такива органи, действащи в България за преводаческите услуги по БДС EN 15038 са например Българския институт за стандартизация (БИС) и Веритас България. Може би има и други - не съм проверявал. Може да се ползват и чуждестранни европейски сертифициращи органи.

 

Министерството на Външните работи като държавен орган се явява гарант за качеството на услугите в цялата тази схема на преводите. Както в другите области, така и тук трябва да създаде нормативната база за гарантиране качеството на преводите и МВънР да не се намесва в тяхната работа, освен ако съответния нормативен акт не му отреди роля на контролен орган.

 

Дали в нормативния акт ще се регламентира задължителност на прилагане на БДС EN 15038 или ще се посочи като критерий за предимство при внедрен такъв, това е въпрос на обсъждане при съставяне на акта. Може в нормативния акт да се регламентира и одит от втора страна (в случая от страна на МВънР към преводаческите фирми), което спестява придобиването на сертификат, струващ скъпо. В този случай МВнР изгражда такъв контролен орган, който може да бъде и само едно лице. Същото (едно лице) спокойно може да се справи с контролната дейност при заплата 1000-1200 лв. И на мен да дадат, въпреки, че съм на възраст, ще се справя.

 

Независимо каква схема ще се избере в нормативния акт за изграждане на доверие към преводаческите фирми при новите изисквания същите трябва да се обединят в консорциуми или други подобни сдружения, за да може да отделят персонал за оценка и избор на квалифицирани преводачи (по критериите на същия този стандарт 15038) и съвместно да ползват този персонал. В този случай консорциума ще се явява изпълнител на услугата и ако е необходим сертификат или доклад от одити от втора страна ще се издава на него.

 

Готов съм да участвувам в стегнати дискусии на сериозни форуми по въпроса. Смятам, че началните разговори в дискусиите трябва да са около въпросите, повдигнати тук.

 

Поздрав: Иван Иванов http://www....

 

Аз: Стандартът за качествени преводачески услуги е насочен към работата на ПОСРЕДНИКА. Да речем, че аз съм посредник по голям проект, примерно ОП. Какво правя? Набирам правоспособни преводачи и координирам работата между тях по правилата на стандарта. Няма лошо. Но аз съм ИЗПЪЛНИТЕЛ. В такъв случай какво правя? МВнР ми ЗАБРАНЯВА да извършвам най-престижните преводи - официалните, ако не се сертифицирам по стандарт за ПОСРЕДНИЦИ?! Аз имам две дипломи - за полувисше медицинско и за висше филологическо. Моите дипломи не ми дават правоспособност да извършвам преводи, така ли? Нито медицински преводи, нито никакви?! Клиентите ми нямат доверие в мен, защото образованието ми не е важно! Всеки, който има средно образование и 2 години документиран опит като преводач, може да превежда епикризи не по-зле от мен, стига само да е нает от сертифицирана посредническа агенция! Е, браво!

 

Иван Иванов: В стандарта се споменава за изпълнител и подизпълнител - думата посредник не се използва. Ако има подизпълнител (физическо лице или фирма) отговорността остава за изпълнителя. Той контролира подизпълнителя. Изпълнителя е задължен, ако нормативния акт го изисква да е сертифициран. Но в момента не се изисква. Ето член 11 от типовия договор на МВнР, в който пише че се изисква да има разработена (пропуснали са да е внедрена система):

 

Чл. 11. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ да има разработена система за контрол на качеството на предоставяните услуги по международните европейски стандарти EN 15038, като

представи необходимите документи за това до 01.07.2013 г.

 

Това може да се докаже и само с одит от втора страна, като втората страна, като гарант за качеството на преводите пред клиентите е МВнР - но това не е много изяснено и не добре регламентирано. Според мен при този текст е достатъчно да има фирмата доклад от външен одитор без да се сертифицира.

 

Аз: Иване, написал си, че "Министерството на Външните работи като държавен орган се явява гарант за качеството на услугите в цялата тази схема на преводите."

 

Бях ти отговорила, но ти не обърна никакво внимание, че МВнР не е никакъв гарант - това е ключов момент в измамната схема. Очевидно приемаш на доверие глупостите на мошеника Младенов. Поддаваш се на ефекта "Казано от авторитет". Но какъв авторитет по преводите може да бъде един външен министър, Иване? Знаеш ли, че в ресора му НЕ влизат никакви преводи? Не знаеш? Ами че то е логично. Външният министър отговаря за външните работи. Сега, това, че нашият външен министър се перчи пред НС като голям експерт по качеството на преводите, е недоразумение, резултат от съхраняването на остарелия Правилник за легализациите. И виж сега какви поразии стават! На щемпела, с който МВнР заверява подписите на преводачите (незаконосъобразно, по собствените думи на МВнР)пише „МВнР не отговаря за верността на превода". А ти пишеш, че МВнР се явява гарант. Няма такива работи! Те гарантират само, че подписът е точно на дадения преводач, но м.г. Младенов се изпусна и призна пред НС, че дори и това не гарантират - направо си каза, че неговите хора в МВнР не знаят чий подпис заверяват:

 

"Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти. При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача."

 

Стенограма от 363-то пленарно заседание на НС, 15.06.2012 г:

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2755

 

 

Наистина, в Правилника за легализациите от 50-те пише, че МВнР отговаря за качеството на преводите, но този правилник е „една отдавна остаряла правна уредба", по думите на самото МВнР. Правилникът отдавна е за прибиране в архив. Не става нито за преводи, нито за легализации. Впрочем легализацията е премахната от Хагската конвенция за апостила (в сила за РБ от 2001). А преводите са отделна икономическа дейност, а не част от легализирането на документи. Имат си и отделен код от дейностите на Външно. Смесването им с „легализациите" е по вина именно на остарялата уредба. Освен това, хората често бъркат понятията „документ" и „превод на документ". Младенов например пред НС нарече преводите „документи на чужд език"! Съществува една международна конвенция за издаване на документите на няколко езика, която България още не е подписала. Като я подпише и учрежденията започнат да издават дипломи и актове с унифициран превод на няколко чужди езика, тогава вече ще имаме „документи на чужди езици".

 

Аз: "В стандарта се споменава за изпълнител и подизпълнител - думата посредник не се използва. Ако има подизпълнител (физическо лице или фирма) отговорността остава за изпълнителя. Той контролира подизпълнителя. Изпълнителя е задължен, ако нормативния акт го изисква да е сертифициран." Добре, това е много интересно. Значи ПОСРЕДНИКЪТ чисто и просто се явява "изпълнител" като страна по договора, а всъщност е КООРДИНАТОР. Именно координаторът е длъжен да се сертифицира, за да гарантира на клиента по договора за изпълнение на голям преводачески проект (примерно някое министерство или община), че спазва добри практики при набирането на ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ, които именно са същинските изпълнители.

 

Пак казвам, няма лошо. Има само една подробност - външният министър няма право да ми забранява да извършвам официални преводи за моите си клиенти, разбираш ли? А в момента става точно това. Ще ти кажа защо. Нали цитираш договора (т. 11). Е, този договор е фиктивен, Иване. С него МВнР уж възлага работа на фирмите (извършване на официални преводи), а няма нито дума за заплащане за извършената работа. Прокуратурата е уведомена вече. Ти си инженер, не си юрист, може и никога да не си сключвал договор за възлагане.

 

Но я ми кажи, как мислиш, дали договор за възлагане на работа БЕЗ клаузи за заплащане, е редовен?

 

Има и друго. Министерствата нямат право да възлагат работа на частни фирми, без да обявят търг и чак като си изберат подходящ изпълнител, се сключва договор. А този "договор", който ми цитираш, се сключва БЕЗ търг (то и няма как да се обяви търг, защото МВнР е фиктивен възложител, на практика никаква работа не възлага с него).

 

Има и трето. МВнР се явява нещо като изпълнител по договора - извършва услугата "заверка на подписа на преводача" (остави сега, че е незаконна, това отделно, Прокуратурата и за това е уведомена).

 

А има и четвърто. Като го цитираш този договор, знаеш ли, че основанието за сключването му НЕ е заповед 95-00-152/2012 на бившия външен министър? Не вярваш, че Младенов, Вигенин и цялата дирекция "Консулски отношения" могат да лъжат? О, могат те, могат! От висотата на авторитета най-лесно се лъже! И това е най-срамното в тази история, да знаеш. Заповедта е издадена за нуждите на консулското обслужване, а то, Иване, се извършва в чужбина, на територията на т.нар. консулски окръг в чуждата страна. Има си международна конвенция по консулските въпроси, в сила за България още от 1989, там си пише ясно къде, кой и как извършва консулско обслужване. Не са служителите в МВнР, да знаеш. Фиктивният договор има своето единствено основание в чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, който е безнадежден анахронизъм по думите на самото МВнР, отдавна неотговарящ на новите обществени отношения. И как иначе, като не е актуализиран от 25.12.1990 г. - от времето на старата конституция с прословутия член 1-ви за ръководната роля на Партията. По-добре бягай далеч от нашите батаци, да не пострадаш, без да си виновен. http://www.miovarna.com/DO/Vienska%20konvencia%20za%20konsulskite%20otnoshenia.pdf

 

Иван Иванов: Излизам вече от мрежата - само ще споделя, че МВнР е гарант пред другите държави само на преводите на документите по неговата номенклатура - и дебатите тук се водят само за тях в случая. Иначе за останалите преводи всеки клиент сам да изгражда критерии за доверие към изпълнителя. Може да каже искам да ми покажеш сертификат и тогава ще ти възложа да превеждаш.

  

 

Аз: Открих на сайта на Министерството за регионалното развитие и благоустройство два публични регистъра - на правоспособните юридически лица и на правоспособните физически лица. Правоспособност се придобива чрез вписване в регистъра - само по диплома за висше образование (магистър-инженер) и две години опит, без изпит. http://www.peticiq.com/forum/32093/start/10800#10819

 

Ето това са Регистрите на правоспособните геодезисти:

 

Правоспособни геодезисти физически лица, около 1300 на брой:

http://www.cadastre.bg/sites/default/files/documents/PravospLica/fiz_lica_20_06_13.xls

 

Правоспособни геодезисти юридически лица, около 500 на брой:

http://www.cadastre.bg/sites/default/files/documents/PravospLica/ur_lica_20_06_13.xls

 

Иван Иванов: Рени, защо ми ги пращам тези регистри?

 

Аз: Те не са специално за тебе. Да видят колегите преводачи как би могла да се уреди преводаческата дейност. Може и при нас да има два регистъра, обаче фирмата се вписва само с езиците, за които разполага с правоспособен преводач - било то самият собственик или преводач, назначен на трудов договор

 

Иван Иванов: Тук идва голяма буря в Пловдив - всеки момент ще изключа компютъра.

 

Иван Иванов: Такъв регистър за преводачите не може да се направи от никоя държавна институция. И не е необходимо. Фирмите за преводи трябва да отговарят за компетентността на лицата, които наемат по критерии, посочени в този стандарт или по критерии, посочени от (в случая) от МВнР, ако се откаже от стандарта. И никакви такси не трябва да взема министерството. То ще регистрира само фирмите, които отговарят на регламентираните изисквания. Как ще ги оценява министерството ще реши.

 

Аз: Иване, гледай си сертификата, моля! Сигурно си чувал тази крилата фраза: „Обущарю, не по-високо от обувката!". Талантливият елински художник Апелес нарисувал ново платно и за да разбере впечатленията на хората, го изложил на площада. След това се смесил с тълпата и се вслушвал в отзивите. Дочул как някакъв обущар споделил със стоящия до него, че в обущата на изрисувания има еди-каква си неточност. Апелес през нощта си прибрал платното, оправил грешката и преди зазоряване отново го изложил. Пак се смесил с тълпата, пак дошъл въпросният обущар и като видял, че художникът се е съобразил със забележката му, започнал да критикува и други части от картината. Тогава обаче Апелес се намесил и изрекъл тази крилата фраза: „Обущарю, не по-високо от обувката!"

 

Аз: Знаеш ли, Иване, че преводачът е лице, което носи съдебна отговорност по чл. 290 от Наказателния кодекс?

 

Иван Иванов: Рени, аз със сертификати не се занимавам и нямам договор за работа към сертифицираща организация. Нещо си се объркала.* Не разбра ли, че всичко тук публикувах, за да ви помогна на преводачите да се ориентирате в обстановката. Ако не си разбрала жалко.

Що се отнася за отговорността, то всеки гражданин отговаря за своите си действия пред закона, не само преводачите

 

Аз: Имай предвид, че ПЕРСОНАЛНАТА отговорност на преводача няма как да се възложи на друг, защото в момента, в който този ДРУГ (мениджъра на агенцията) постави подписа си като гаранция за качеството и верността под превод на език, който не владее на високо ниво (няма документ да докаже познанията си), той извършва престъплението лъжесвидетелстване, което се наказва именно по чл. 290 от НК с до 5 години затвор, ясно ли ти е?

 

Иван Иванов: Рени, моля те прекъсвай с тези твои разсъждения. Вече достатъчно коментирахме. Форумът тук е да споделим принципни виждания. Подробностите се решават когато се уточнят принципите - рамката.

До скоро!

 

Аз: "всеки гражданин отговаря за своите си действия пред закона, не сам преводачите." Донякъде си прав, но при преводачите е мааалко по-различно именно заради чл. 290. По ЗАП например (Закона за автомобилния превоз), фирмата-превозвач също носи отговорност, наравно с шофьора, при ПТП. Обаче мениджърите на агенциите няма как да носят отговорност за преводи на чужд език, който не владеят. Ако се опитат да делят отговорността с преводачите, директно попадат под ударите на чл. 290 от НК - стават лъжесвидетели, ясно ли ти е?

 

Иван Иванов: Не желая да влизам в подробности повече. Връщай се към моята статия и я препрочитай.

 

Аз: На фирмата (мениджъра й) може да се търси отговорност за две неща:

 

- че възлага преводите на неправоспособни преводачи (затова - ел. подпис на всички преводачи, а хванат ли някоя агенция да използва ученици и студенти - солена глоба!) и

 

- че обещава официални преводи на 30-50 езика, без да разполага с толкова правоспособни преводачи на трудов договор, колкото езика е посочила в предмета си на дейност. Точно както е записано в закона за геодезистите:

 

"Правоспособно физическо лице може да участва в постоянния специализиран състав само на едно юридическо лице".

 

Толкова ли е трудно да се разбере това? Ами че то си е съвсем логично! Имаш правоспособен преводач в офиса - предлагаш официални преводи от името на фирмата, нямаш - не предлагаш! А не както е сега - 500 фирми предлагат официални преводи на японски език,  а правоспособните преводачи с японски са само пет, примерно в цялата страна и нито един от тях не работи на трудов договор в агенция за преводи  (не знам колко са преводачите с японски, откъде да знам, като няма регистър).  

 

 

*"аз със сертификати не се занимавам и нямам договор за работа към сертифицираща организация."

 

Това е текст от сайта на т.нар. тук Иван Иванов: 

 

"Разработване и внедряване на система  за  управление качеството на преводаческите уклуги съгласно EN 15038

Цена: 800-1200 лв."

 

Не се бил занимавал ... Може би го върши нелегално.

И преводи предлага - от и на немски. Кой го знае какъв преводач е... 

 

***

 



Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

 


No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/319

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Rennie Stoyanova published on July 21, 2013 9:13 PM.

ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С КОМИСИЯТА ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ - ОТ 04.07.2013 ДО 12.11.2013 was the previous entry in this blog.

ПРИМЕРЕН БЪДЕЩ ЗАКОН ЗА ПРЕВОДАЧА - Придобиване на правоспособност is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.