September 2014 Archives

This correspondence was prompted by a presentation of EN 15038 in India, published  at:

The presentation ended with: "Thank you for you attention! Any questions? Please, contact:,,"

I knew that Peter Jonas had come to Bulgaria and signed a contract with a Bulgarian official from BIS (Bulgarian Institute of Standardization), Peter Lozev, so I decided to send an email to Peter Jonas. I also sent a copy to Peter Lozev.

07 September 2014
To: Mr Peter Jonas
Copy to: Mr Peter Lozev, Bulgaria

Dear Mr Jonas,
I have a question about the EN 15038 standard:
What should be the legal relations between a TSP and a person who translates?
The standard doesn't say anything about their legal relations. Consequently, false claims are rampant on the Internet, such as:
"As a EN-15038 certified translation agency we can guarantee top-quality and fast online translations for any subject matter in over 100 languages.
Over 5,000 professional translators work for us across the planet.
We are a professional online translating agency that provides translations of the very highest quality. Translations are assigned promptly by our system to a suitably qualified expert translator and done within the shortest timeframe possible. Our 5,000 expert translators ensure we always have this service available in over 100 languages, whatever your field.
Our translating team are all certified to the European EN 15038 & North-American standards and work to the very highest requirements.
Should that not be the case for your text, we will translate it again - until you are satisfied."
The above is just an example of a randomly selected TSP. There are hundreds and thousands like that worldwide, including in my home
country. They all take pride in being certified, having their own team based across the world, possessing innumerable translators, etc, etc.,
not to mention their armies of proof-readers, editors, consultants and so forth.

I don't think certified TSP should be allowed to make such arrogant, grossly exaggerated claims. I think they should be better advised by the certification bodies.

What do you think?

Looking frwd to your reply.

Best regards,
Rennie Todorova Stoyanova, a BA in English
mobile: +359888609072

08 September 2014

Dear Mr. Stoyanova
Without going into too much a detail concerning the text you submitted, I thing that it is legitimate much make statements like this (marketing always has its specific language) unless the holder of the certificate does not make false statements (like that the translation is certified etc.) which are not in accordance with the standard.
Best regards

Dr. Peter Jonas 

Director Certification



T: +43 1 213 00-413 
M: +43 664 3957056



Heinestraße 38, 1020 Wien | Vienna, Austria


Austrian Standards plus GmbH

Firmenbuchnummer: FN 300135a | Firmenbuchgericht: Wien
DVR: 3003066 | UID: ATU63688218


21 September 2014
To: Mr Peter Jonas
Copy to: Mr Peter Lozev, Bulgaria
Dear Mr Jonas,
Thank you very much for your prompt reply. It has been very kind of you to explain that EN 15038-certified TSPs should not make false statements, e.g. that they produce certified translations.
My question, however, was not about certified translations. I asked:
"What should be the legal relations between a TSP and a person who translates?"
("A person who translates" is the definition of a translator given in the standard.)
You did not answer this question. Perhaps you thought it was self-evident from the very name of the Human Resources Section in the standard that translators should be part of the human resources of the TSP.
However, thе issue of their legal relations is not nearly as clear as it seems. So I really need some advice from you as an expert in the EN
15038 certification procedure.
The standard explicitly requires, in the Client-TSP Relationship section, that before entering into an agreement with the Client, the TSP shall submit a quotation, and before submitting the quotation, the TSP "shall determine  whether all the required human and technical resources are available."
Simply put, I cannot understand what kind of contract should a TSP sign with one, two or more  translators in order to satisfy the human resources requirements of the standard for each translation project. By human resources I mean employees - that is people employed on a permanent or fixed-term employment contract. By a fixed-term employment contract I mean a contract signed in compliance with Directive 1999/70/EC of 28 June 1999.
I am looking forward to your reply,
Best regards,
R. Stoyanova, Mrs

23 September 2014

Dear Ms. Stoyanova
The question of a legal relation is actually not specified by the standard. The standards requests the TSP to ensure that the translator being used to carry out a translation job is a) competent and b) receives proper instructions on the translation to be carried out. What kind of relationship a TSP will have to the individual translator is not the issue and is intentionally left open.
Best regards
Dr. Peter Jonas
Director Certification

24 September 2014
To: Mr Peter Jonas
Copy to: Mr Peter Lozev, Bulgaria

Dear Mr Jonas,
Thank you very much for your prompt reply.

I agree that the type of contract between a TSP and an individual translator is not the issue in EN 15038 and is intentionally left open, but I do not agree that "the relationship between a TSP and an individual translator is not the issue and is intentionally left open".

Suffice to say that the professional competences of the translator "being used", as you put it, are listed in subsection 3.2.2, part of the Human Resources Section (3.2) There is also subsection 3.2.1. Human resources management, and subsection 3.2.5 Continuing professional development (of the translators' competences, listed in 3.2.2).

Would you, please, specify what "human resources" mean in EN 15038?

Looking forward to your reply.

Best regards,
R. Stoyanova

25 September 2014
From Peter Jonas

Dear Ms. Stoyanova

I have to admit that I do not know what you are aiming at. "Human resources" is simply the title of a sub-clause of the standard. This sub-clause is -I hope so- self evident with regards to what it is about and what the purpose of this sub-clause is, i.e. to specify competence requirements of the various functions needed to provide translation services.

Best regards
Dr. Peter Jonas
Director Certification

26 September 2014
To: Mr Peter Jonas
Copy to: Mr Peter Lozev, Bulgaria

Dear Mr Jonas,

It is a key requirement, explicitly set in EN 15038, that a TSP shall have carefully selected human resources for each translation project. Why, do you think, it is exactly in the Human Resources sub-clause that the standard sets clear selection criteria, if not to facilitate TSPs' search for employees? Nowadays, there are even professional HR companies which bring employers and employees together. They only ask for clear selection criteria and set out to create a database of candidate-employees.

TSPs, however, do not need employees, nor HR companies. They themselves compile databases of candidate-employees and then present the translators from those databases as their human resources. TSPs refer to them as "their translators", "their teams", etc. For example:

"Unsere Spe­zia­li­tät sind Über­set­zun­gen aus allen in alle Spra­chen, ohne Ein­schrän­kung des Fach­ge­biets. Als gut ein­ge­führ­tes Über­set­zungs­büro sind wir auf zuver­läs­sige externe Part­ner für die Bereit­stel­lung hoch­wer­ti­ger Über­set­zun­gen ange­wie­sen. Mit den meis­ten unse­rer Sprach­pro­fis haben wir lang­jäh­rige, gut ein­ge­spielte Bezie­hun­gen."

All Languages is one of the 20 EN 15038-certified Austrian TSPs. Their actual team consists of 7 persons, of whom only 3 translators: Do you think three or four project managers can manage translation projects in tens and hundreds of foreign languages?

All Languages offer a Speziali­tät which is the same as the Specialität of all other micro-sized TSPs (staff < 10): they make false claims that they can translate everything or manage all kinds of translation projects simply because they have access to a worldwide network of professionals, many of whom are self-employed, others have their own TSP with their own database of unlimited resources. The internet has enabled all of us (I say "us" because I also work in a micro-sized TSP) to claim "the sky is the limit", so there is nothing unique in their approach.

You say, you do not understand what I am aiming at. Hindrance of free competition is one issue. Protection of clients' rights is another. Theft of intellectual property is the third.

I expected, and still expect, that certification bodies would exert some control over the unfair business practices in the field of translation services. Instead, you are asking what I am aiming at. Do you really not know that the term "human resources" means employees (staff, personnel)?

The EN 15038 standard is a powerful tool. Properly used, it may put an end to unfair practices in the field of translation services. And vice versa, used improperly, it may contribute to their proliferation.

In the standard, there is 3.2 "Human resources", and under this heading are 3.2.1 "HR management", 3.2.2 "Professional competences of translators", 3.2.3 "Professional competences of revisers", 3.2.4 "Professional competences of reviewers". Why do you see all these highly-qualified professionals simply as "various functions". What do you mean by "functions'? Job positions, I hope?

There is also 3.2.5. "Continuing professional development", quote: The TSP shall ensure that the professional competences required by 3.2.2 are maintained and updated. Can you imagine a TSP that would invest in the continuing professional development of translators who are employed by other organizations or are self-employed, independent contractors?

Looking frwd to your prompt reply.

Best regards,
R. Stoyanova

26 September 2014
Peter Lozev from BIS called me and we spoke about 20 minutes.      

(waiting for a reply from Dr Peter Jonas)


All my correspondence with individuals (mostly in Bulgarian)

My blog:

My email:

M.: +359 888 60 90 72

T.: +359 52 988 600


| No Comments | No TrackBacks

Тази статия е за „работодателите" на преводачите - агенциите за преводи и легализации.

На сайта на една произволно избрана агенция можете да прочетете следното:

„ПРЕВОДАЧ - Служител на Агенция "Стеди", който превежда от един език на друг.

РЕДАКТОР - Служител на Агенция "Стеди", извършващ редакция на превод."


Като всяка уважаваща се агенция, "Стеди" предлага преводи на десетки езици. Логично е да си помислите, че е работодател на десетки преводачи и редактори. В действителност „Стеди" разполага само с няколко служители. „Стеди" изглежда не знае, че „служител" означава лице, назначено на трудов договор, затова смята за свои служители и лицата, с които е сключила граждански договор.

Ето какво гласи дефиницията за „работодател":

Кодекс на труда

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този кодекс:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;

Забелязахте ли изричното указание „по трудово правоотношение"? Кодексът по-нататък уточнява, че наличието на трудово правоотношение важи и за извършващите надомна работа, каквито са повечето преводачи: „включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател"

Фактически „Стеди" заблуждава клиентите, че разполага с преводачи на трудов договор за всички езици, които предлага. „Стеди" използва заблуждаваща (подвеждаща, лъжлива) реклама.

Не само тази агенция заблуждава клиентите. Всички агенции се рекламират по същия начин.

Без да твърдя, че го правят нарочно, допускам известна доза преднамереност. Така например в следната обява, пусната от друга произволно взета агенция, намираме коректно посочен брой служители:

„Данни за организацията-работодател

Име на организацията-работодател ОЛTРАНС

Основна сфера на икономическа дейност 74

Други професионални дейности 74.30 Преводаческа дейност

Брой служители на организацията-работодател до 10"


Очевидно, „Олтранс" много добре знае, какво означава „служител". Същевременно на сайта на тази агенция пише следното:

"За нас, в „Онлайн преводи" (това е старото име на "Олтранс"), е важно преводът да обединява хората и да прави бизнеса достъпен от всяка точка на света. Затова нашите служители не просто владеят един или няколко чужди езика, а и имат дълбоки технически, научни или икономически познания.

За разлика от другите агенции, редактирането, коректурата и локализацията са неразделна част от нашите преводи. Това означава, че когато нашите професионални преводачи превеждат, те адаптират литературата на вашите продукти или услуги към културата на страната или региона, към които е предназначен текстът."


Със своите служители - под 10 на брой, повечето от които вероятно са офис мениджъри, а не преводачи - „Олтранс" предлага устни и писмени преводи на десетки езици. Може би смятате, че всички служители на „Олтранс" са полиглоти?

Журналистите, например, редовно наричат преводачите полиглоти. Изглежда са убедени, че „преводач" и „полиглот" е едно и също. Ето как пишат журналистите:

„Държавната агенция за бежанците търси 49 преводачи от различни езици. Специалистите полиглоти се набират с публична покана, качена на сайта на ведомството. Освен преводачи от по-масовите английски, френски и руски, се търсят и хора, които говорят екзотични източни езици, на каквито обаче масово говорят идващите у нас бежанци. Сред търсените полиглоти са и такива, които владеят пущу - разпространен в Афганистан."


Пуснете търсене в интернет с ключови думи: преводачи, разполагаме, нашите, екип, заклети, лиценз и гледайте какво стълпотворение от работодатели става.

Някои агенции не обявяват точния брой на преводачите, с които разполагат, но съдейки от изброените области на превода, можете да се досетите, че са десетки и стотици. „Лозанова-48" например твърди:

Разполагаме с преводачи, експерти и консултанти в много области, тясно специализирани терминологични бази данни.

  • превод на финансови текстове; 

  • превод в областта регионалното развитие; 

  • превод в областта на труд и социална политика; 

  • превод в областта на отбраната;

  • превод в областта на външна политика и международни отношения; 

  • юридически преводи/правосъдие; 

  • специализиран превод на научни текстове - патенти, дисертации, дипломни работи, докторати и т.н.; 

  • специализирани преводи в областта на здравеопазването и медицината; 

  • превод на текстове в областта на културата - сценарии, филми, научни разработки;

  • специализирани преводи в областта на околната среда и водите; 

  • специализирани преводи в областта на земеделието и храните - европейски програми, внос и износ на храни; 

  • специализирани преводи в областта на транспорта;

  • специализирани преводи в областта на информационни технологиите;

  • специализирани преводи в областта на съобщенията; 

  • специализирани преводи в областта на икономиката;

  • специализирани преводи в областта на енергетиката - атомна енергетика, енергетика от възобновяеми източници;

  • специализирани преводи в областта на туризма - съпровождане, брошури, гидове и т.н.; 

  • специализирани преводи в областта на спорт; 

  • преводи за ЕС; 

  • специализирани преводи в областта на вътрешната сигурност;

  • тръжни процедури, технически преводи, научни текстове, юридически преводи"


Други смело обявявяват броя им:

„Арте.док": „Разполагаме с над 250 преводачи за общо 35 езикови комбинации."


„Леопард-ММ": „За нас работят над 1300 преводачи на 71 езика. Всеки от тях е специализиран в отделна сфера на превода."


„Софита": „Над 2000 устни и писмени преводачи - експерти във всички области на познанието"


„Софконсулт": „Нашите служители са специалисти в областта на преводаческата дейност"


И т.н.

Ах, тези стотици и хиляди "наши служители"! Ах, тези „наши преводачи", с които „разполагаме"! Едва ли има друга област на икономиката, където фирми без служители или с няколко служителя да наричат "свои служители" лицата, с които сключват граждански договор за изпълнение на конкретна поръчка.

За разликата между "служител" и "изпълнител" вж. статията "Трудов договор и граждански договор" на адрес:

Впрочем, има индикации, че с повечето преводачи изобщо не се сключват никакви договори. Интернет форумите са пълни с оплаквания на преводачи, като например следното:

"В тази агенция за преводи "се наемат" за преводачи само най-уязвимите групи хора - студенти и пенсионери, които са склонни да си мълчат с подигравките и некоректното отношение на шефката Нина Велева, само и само за да вземат някоя стотинка. При постъпване на работа ти се обещават граждански договор за всеки превод, който си направил и коректно заплащане - празни обещания, които никога не стават реалност."


Забелязахте ли, че според преводачите на работа се постъпва с граждански договор? Не само преводачите си мислят така. Много хора не са наясно, че при постъпване на работа се сключва трудов договор договор, а не граждански. Фирмите злоупотребяват с наивността им.

Гражданският договор предполага краткотрайни отношения между две развноправни страни, сключили договор за конкретна услуга - пито-платено.

Самите фирми обикновено не са наясно, че повторяемостта на отношенията им с изпълнител по граждански договор може да се определи от някой ревизор като прикрит трудов договор и на фирмата могат да й се наложат санкции.

Какво означава прикрит трудов договор?

Допреди няколко години за прикрит трудов договор се говореше само в случаите, когато служителят работи на място във фирмата, а по документи се води изпълнител на граждански договор. Ако извършваше работа от дома си, не се считаше за прикрит трудов договор. С промяната на Трудовия кодекс, обаче, надомната и дистанционната работа бяха преместени от графата „граждански договор" в графата „трудов договор". Промяната е сравнително отскоро и дори някои юристи не са научили за нея.

Статия: „Надомният труд вече ще се зачита за трудов стаж ", 24.11.2010 г.

Около 500 хил. души у нас работят от вкъщи


Всеки може да прочете в Кодекса на труда, че наличието на трудово правоотношение важи и за извършващите надомна работа, каквито са повечето преводачи: „включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател" (вж. цитата в началото на тази статия). Кодексът на труда е общодостъпен в интернет, както и цялото законодателство.

Има и друго. В ЗЗД, по който се сключват договорите за изработка или за поръчка, популярни като „граждански договори", е предвидено, че договорът може да бъде сключен „с оглед личността на изпълнителя".

Какво означава „договор, сключен с оглед личността на изпълнителя"?

На този въпрос а отговарят така: Типичен договор „с оглед на личността" е поръчката за адвокатско съдействие, тъй като личността на конкретния юрист е от съществено значение.


А адвокат Георги Хорозов - така: Най-често в тази категория спадат договорите с музиканти, артисти, художници и др., където единствен мотив за възлагане на работата са специфичните, индивидуално определени и характерни само за конкретния изпълнител негови качества.


А сега да помислим.

Първо, какво представляват висококвалифицираните, опитни преводачи? Преводачите, специализирали в определени области на превода? Преводачите с редки езици? Не са ли те личности със специфични, индивидуално определени и характерни за всеки конкретен преводач качества?

Второ, какво представлява преводът? Достатъчно е да споменем, че преводът е предмет на авторско право, точно както творбите на музикантите и художниците. Преводът е висококвалифициран, интелектуален, творчески труд.

Трето, какво кара потребителите на преводачески услуги да търсят преводаческите агенции, ако не вярата, че именно там, в агенциите, работят най-добрите преводачи? Че агенциите за преводи и легализации са лицензирани от МВнР?

Лицензирани агенции ли? Ха-ха!

Знаете ли, че т.нар. „лиценз" („оторизация") на агенциите от МВнР всъщност представлява един ненужен договор на основание чл. 2а, ал. 2 от един морално остарял правилник? В годишния си доклад за 2013 г. Омбудсманът на РБ препоръча този правилник да бъде отменен в кратки срокове.

Омбудсманът за основанието на „лиценза":!

Нередностите, които Омбудсманът посочи в годишния си доклад за 2013 г., всъщност са престъпления. Затова го помолих да уведоми Прокуратурата.

А знаете ли, че Комисията за защита на конкуренцията излезе с решение от 42 страници, в което също препоръча отмяна на съмнителния агенциен лиценз (ненужния договор по незаконосъобразния правилник), защото пречи на свободната конкуренция между преводачи с фирми и преводачи без фирми?

Решението на КЗК - резюме:

Предстоят големи промени.

Вече една година, откакто МВнР тихомълком спря да сключва нови договори за „лиценз". Остава да прекрати вече сключените.

Идва краят на дългогодишната заблуда, че МВнР лицензира (оторизира, акредитира) агенциите за преводи и легализации.

Като отпадне „лицензът", служителите от Инспекция по труда и ревизорите от НАП ще влязат в ролята си на контролни органи.

И най-накрая агенциите ще разберат, че работодател се става само чрез сключване на трудов договор. Не, не смятам, че агенциите трябва да назначат на трудов договор всички преводачи, с които работят. Далеч съм от тази мисъл. Аз споделям следното мнение:

"За превод се обръщате към агенция, която не прави нищо друго освен да Ви намери където и да е в България правоспособен преводач. В случая агенцията не е нищо повече от посредник и издава фактура за хонорара на преводача плюс комисионна за себе си, примерно 10%."

Разбира се, би било добре да има и официален, публичен регистър на правоспособните преводачи, за да не бъдат принуждавани гражданите да ползват задължително услугите на посредник.


Още статии на преводачески теми:



Моб. тел.: 0888 60 90 72

Стац. тел.: 052 988 600

До Прокуратура на РБ, 01.09.2014

| No Comments | No TrackBacks
Изпратено от е-бланката на сайта им по съвет на Информационния център на ПРБ:

Date: Wed, 6 Aug 2014 09:33:44 +0300
From: ПРБ <>

Уважаема г-жо Стоянова,

 Уведомяваме Ви, че за да бъде регистрирано писмо, изпратено по електронната поща до прокуратурата, следва да попълните регистрационната форма в раздел контакти от интернет страницата на прокуратурата -

Информационен център [на ПРБ]


След известно колебание* реших да изпълня дадения съвет. Звучеше разумно, а и сайтът на ПРБ предразполага гражданите със следната покана:

Изпратете сигнал, жалба или въпрос до Прокуратурата на РБ.


Чели ли сте годишния доклад на Омбудсмана на РБ за 2013 г. и по-конкретно Глава 14, Раздел "Правата на гражданите и действащата нормативна уредба", стр.191-192:

Не мислите ли, че трябва да се самосезирате?"

Натиснах бутона за изпращане и замина веднага, без никакви технически проблеми. Надявам се да се самосезират.

*Колебанието ми идваше от спомена за глуповатата резолюция, която прокурор  Г. Георгиев ми изпрати през 2013 г.:

Цялата ми кореспонденция с прокуратурата:




Моб. тел.: 0888 60 90 72

Стац. тел.: 052 988 600


Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from September 2014 listed from newest to oldest.

August 2014 is the previous archive.

October 2014 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.