July 2012 Archives

Из форума на петицията срещу новите изисквания към преводаческите агенции:

http://www.peticiq.com/forum/32093/start/1400

 Веригата, по която се предава възлагането на работа на преводачите е порочна откъм главата. Ето защо:

Външно, чрез КО, си е присвоило монопола върху всички официални преводи в страната. Това е станало през 50-те години на миналия век, когато България е била тоталитарна държава, и оттогава досега нещата си вървят по инерция. Дали са заспали, или много хитри, не знам, факт е обаче, че все още се ръководят от един морално остарял правилник за заверките, чл. 2а, ал. 1 на който гласи, че "преводите на документи и книжа в страната се извършват от Министерство на външните работи".

Сега внимавай - алинея 2 на този чл. 2а  дава право на Външно да възлага, чрез слючване на договори с фирми, въпросното извършване на преводи (което според правилника е монопол на Външно, разбираш ли?). Когато е бил изработван, правилникът напълно е съответствал на действителността - в страната ни е имало съвсем малко преводи на документи и те всички са се извършвали от Външно (от служители на Външно, на място,  в самото министерство, като онези от Държавна сигурност са им дишали във врата).

Малко по малко преводите се увеличавали и Външно започнало да ги възлага на подизпълнители (отначало е имало само една, държавна фирма в София, после в големите градове разкрили по едно бюро за преводи - също държавно, разбира се). Отначало гражданите трябвало да изпращат всички документи, нуждаещи се от превод и легализация, във Външно. Постепенно обаче Външно отпускало примката и разрешило на гражданите да си носят документите направо в бюрата по местоживеене.

Наред с настъпилите промени, Външно е трябвало да актуализира правилника за легализациите и то наистина го актуализирало някакси на няколко пъти - последния през 90-та. Но - забележи - Външно нито веднъж не понечило да промени чл. 2а от правилника. Това малко "недоглеждане" доведе до днешните вълнения и тази петиция.

След 1989 г. България прави остър завой - от тоталитаризъм (социализъм, комунизъм, планова икономика) към демокрация (капитализъм, пазарна икономика). Създаден е Търговски закон (той регулира дейността на частните фирми - такъв закон не е имало при социализма). След влизането му в сила през 1991 г., частните фирми ( в т.ч. за преводи) започват да никнат като гъби. Разрастването на преводаческия бизнес придобива лавинообразен характер по времето на най-високата емиграционна вълна, когато близо милион българи напуснаха завинаги страната.

Новосъздадените фирми по инерция сключват договор с КО, просто защото така трябвало. Гледат на това като на една формална процедура. Никой не се и замисля какво всъщност представлява този договор. Никой и не помисля да се усъмни в законността на действията на правителството (така да отговаряте  в случай, че някой ви държи сметка, защо чак сега се обаждате). Чрез договора (чрез измама - злоупотребявайки с доверието на хиляди от собствените си граждани, чиито интереси трябва да защитава по целия свят) Външно сам си възлага права на  възложител (трябва да знаеш какво е възложител - това е този, който ти плаща да му свършиш някаква работа; това също така е този, който има право да изисква от теб да си вършиш добре работата, иначе няма да ти плати).

Разбира се, КО не е и няма как да бъде наш възложител. По-скоро ние сме му възложители - възлагаме му заверки и си му плащаме. Нашите възложители са клиентите ни, които сами си намираме, без да чакаме на Външно да ни ги изпрати . Та, фирмите не само години наред не се усещат, че сключват фалшив възложителски договор, но и помагат в затягането на примката около вратовете си, като разпространяват слухове, не без помощта на самото Външно,  че договорът ги бил "лицензирал", "оторизирал", въобще "богопомазвал". Но подобни твърдения противоречат на Закона за стопанската дейност, където са ясно посочени всички дейности, подлежащи на лиценз. Нашата не е сред тях.

И сега - какво излиза?  Договорът, с който КО се опитва да ни удуши:

1. противоречи на Търговския закон (възлага на фирмите да вършат работата, която са посочили като свой предмет на дейност при регистриралцията си и която са свободни да вършат без администриране и държавна намеса)

2. противоречи на Закона за задълженията и договорите (защото уж възлага работа, пък не посочва срокове и възнаграждения.

3. противоречи на Закона за стопанската дейност (ако приемем, че служи за "оторизиране" на фирмите. Оторизиране? Nonsense или просто тц! - по нашенски . Оторизиране означава даване на разрешение, упълномощаване, овластяване, даване на лиценз за  извършване на определени дейности, определени със закон -пак със закон, да - Закона за стопанската дейност. Договорът не е нашият "лиценз" - просто защото нямаме нужда от такъв. (КО много добре знаят, че нямаме нужда от разрешителен режим, затова нито потвърждават, нито отричат, че ни лицензират или оторизират)

 Гражданско процесуалният кодекс на Р. България (чл.5) недвусмислено урежда въпросът с противоречието между нормативните актове в страната:

"Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт."

Правилникът на отдел "Заверки" в КО на Външно е по-нисш нормативен акт от Закона. Следователно - ако чл. 2 а от Правилника за заверките и легализациите се оспори, пада като презряла круша наесен. Къде да се оспори? Доколкото разбрах - пред Върховната административна прокуратура (ВАП), не пред съда (честно, не  знам кое е по-висше - прокуратурата или съда, но проучих, че ВАП давала отговор в срок до един месец, като публикувала репението си в Държавен вестник) 

 Повтарям за неразбралите оше веднъж -  договорът с КО е въжето, с което Външно се опитва да ни обеси.

Договорът с КО е фалшив  (правно неиздържан, нищожен - юристите знаят термина, аз не). Договорът е кух, та дрънка, не само защото не съдържа задължителните реквизити на такъв договор - срокове  и възнаграждение. Фалшив е, защото е сключен на основание монопола на Външно върху извършването на всички преводи на документи в страната (припомням, чл. 2а от правилника за легализациите от 50-те казва в прав текст: само и единствено Външно има право да извършва преводи на документи в България. Това е тоталитарно разпореждане, останало от времената, когато Сталин е бил още жив. Днес обществено-икономическите отношения в страната са доста по-различни. Нашата дейност се подчинява първо, преди всичко и най-вече на Търговския закон 

Договорът с КО се крепи на тънка нишка. Кръц - и чао, диктат! Външно  си е траел години наред, въпреки че сигурно е имал юридически ресурс да му разясни, че със заробващия си договор нарушава законите в страната, ама познай как се пуска кокал - знаете какви мангизи смъкват от заверката на подписи на преводачи. Отделно, че да заверяваш подпис зад гърба на лицето, без негово присъствие, нарушава  Закона за нотариалната дейност.

(постинг от форума на Петицията срещу новите изисквания за ПА)

Велики са си тия от Външно и КО, не се правят. Толкова парА са смъкнали с излишни заверки, с презаверки на апостили дори. Нотариусите направо черна завист ги яде отвътре. Гледайте какво става и в интернет - и там пълно с велики фирми, сипещи хвалби как били оторизирани, как били лицензирани от КО - и КО си трае, доволен, че е като господ. Преводачите пъшкат, свалят цените, отстъпват от всякакви професионални принципи, текучеството в бранша е огромно, защото "преводач къща не храни" и само наивни, току-що завършили езикова гимназия пиленца са доволни, когато някоя от безбройните агенция им "гласува доверие", като ги титулова "свои заклети преводачи".

Докато те си мислят, горките, че трупат опит и благодарят с треперещи гласчета на благодетелите си, макар че им плащат жълти стотинки, надявайки се, че ето така, като се научат да превеждат, един ден ще вземат добри пари, благодетелят им внезапно изстива към тях, тегли им едно конско с голословни обвинения, че работят некачествено (а може и наистина някой клиент да се е оплакал, не на КО, разбира се, пък знаеш ли - може и на КО, защото КО много добре знае, че в редица страни не признават нашите преводи, невинаги заради лошо качество, по-скоро политика за осигуряване на работа на техните си преводачи и агенции - но това е друг въпрос) и - хайде марш навън, неблагодарно същество, вън! ти си срам за нашата "лицензирана" , "оторизирана",  "сертифицирана" фирма!  Че и пари ще искаш, да не сме те видели повече! Следващия, моля! И идва новото жълтоклюно патенце и чинно застава пред компютъра, съгласно да прави и по 20 страници на ден, щото иначе парите за нищо не стигат.

Ето затова няма качество, защото агенциите наемат хлапета без опит и щом се поошлайфат и отворят уста за по-добро заплащане, ги обвиняват в некадърност и ги уволняват. Или пък те сами напускат, преуморени и разочаровани (имам лична приятелка, която работи една години в "Диага" и като учителка, и като преводачка - при нечовешко натоварване и унизително ниско заплащане - тя сама напусна, сега е на държавна работа в езикова гимназия).

Разправят, че имало било бол преводачи, с лопата да ги ринеш. Я да се направи един по-прецизен подбор, да видим дали ще останат повече на брой, отколкото са нотариусите, например. Защо да няма Национален регистър на професионалните преводачи - тези, които са се отдали изцяло на професията? В регистъра да се вписват само хора с доказана квалификация, опит, който иска с изпит, който не иска  - без, но с представяне на доказателства за опита си, толкова и толкова стотин страници преведени от него/нея, или устни преводи толкова и толкова часа.Като в регистъра се отбелязва - с изпит/без изпит, представил еди-какви си преводи. А може и с представяне, и с изпит - двоен дикиш по-здраво държи.

Аз например имам стотици страници преводи, може би и хиляди - пазя ги с изтрити лични данни и мога да ги покажа без опасност да наруша закона за опазване на личните данни. Същевременно съм готова и изпит да държа (с речник и интернет на разположение, разбира се). И бих избрала изпит не само по общ, но и по медицински английски - хем съм филолог, хем медик, никакви епикризи не ме стряскат насън - напротив, носят ми приятна носталгия (не защото в болниците е гот, просто бях млада тогава). Искам епикризи, но до мен рядко достигат медицински преводи, защото искам "чудовищно високата" сума от 10-15 лв. на стандартна страница.

И така - Национален регистър, неголям брой преводачи, носещи лична отговорност, биещи собствени печати. Е, тогава бихме имали самочувствието на хора, принадлежащи към една уважавана професия. Това не означава да изчезнат агенциите. Те пак могат да посредничат при по-лесното намиране на необходимия преводач. Но друго си е, когато преводачът удари печата си под направения превод: "Отговарям лично за верността по чл. 290 от НК". Агенцията може да предложи и редактор, ако клиентът желае такъв, но това с редакторите и другите там надзорници си е нож с две остриета - всеки гледа да си заслужи хляба, като търси под вола теле. 

Кой обаче би допуснал това? Никой - нито големите, нито малките агенции. Всичките тези над 1500 посредника в нашия бранш, които смучат от преводачите и от година на година стават все по-нагли, благодарение на благосклонното затваряне на очите от страна на Външно и сключването на безброй "псевдо лицензионни" договори. В един момент обаче какво стана? Довчерашният благодетел тегли едно колективно конско на фирмите, че правели некачествени преводи - точно като собственик на фирма, който гони нещастен преводач (вж. втори абзац по-горе). И се започна една - та дотук.