Резюме
Това е статия, в която се разглеждат някои широко разпространени заблуди в преводаческия бранш и се твърди, че намирането на „цялостно решение" не е толкова лесно, както може би се е сторило на Ваня Ангелова и Антония Парчева, предложили в края на август 2012 г. „Цялостно решаване на проблема с КАЧЕСТВОТО НА ПРЕВОДА в България чрез регулиране на достъпа до преводаческата професия"
Статията не е напълно самостоятелна. Написана е в отговор на отговорите на някои от въпросите, зададени или повдигнати от развълнувани читатели на една друга статия, наречена
Регистър на сертифицираните професионални преводачи ще успокои духовете и ще спести много средства, усилия и време на всички, смятат преводачи
Тук можете да прочетете отговорите, дадени от авторките.
Настоящата статия беше предназначена за публикуване в блога на едната от авторките, точно под дадените отговори, където й е мястото, но поради технически проблеми след пействане на малка част от нея, се наложи да бъде публикувана във facebook и тук.
*
През юли т.г. (2012), 100 европейски експерта проведоха мащабно проучване върху състоянието на преводаческата професия в страните членки на ЕС, давайки примери и със страни извън тях, като напр. САЩ, Канада, Австралия, Китай и др. Резултатите са публикувани в доклад от 172 страници, достъпен безплатно онлайн. На стр. 124 в този доклад пише за трудностите, които възникват при акредитирането на самите акредитиращи органи:
"If done outside of intergovernmental institutions, one has the problem of who accredits the accreditor. In the United States, the general answer is to work through an established accreditation agency286 and to apply the criteria outlined in ISO 17024. 287 In Europe, on the other hand, one instinctively looks to government institutions, and to the prime intergovernmental institution in this case: the European Commission Directorate General for Translation."
Забелязахте ли израза "one has the problem of who accredits the accreditor"?
Превод: "проблемът е кой акредитира акредитиращия".
Именно. При всеки опит за въвеждане на нов вид „акредитиране" става като в занимателната задачка „Кое е първо - кокошката или яйцето?" Това означава, че всеки, който изяви желание да „акредитира" някой друг, първо трябва сам да премине „акредитация", но на свой ред този, който ще го „акредитира", трябва също да бъде „акредитиран" от някого. Така се стига до нещо подобно на т.нар. „безкрайна дроб" в математиката, например 0,99999999999999999 .... до безкрайност.
Как може да се излезе от този омагьосан кръг? Авторките имат готов отговор - като се доверим на нечий авторитет, за който се приеме като аксиома, че няма нужда от акредитация.
Какво обаче означава авторитет и дали трябва сляпо да се доверяваме на авторитетите?
За авторките на „цялостното решение" такъв авторитет в преводаческия бранш е например някакъв бивш директор на "Консулски отношения", често цитиран в отговорите им. Защо са посочили за авторитет този безименен служител от тази дирекция на Външното министерство? Какъв авторитет смятат, че може да има за нас - преводачите, един служител в министерство, пък било то и Министерството на Джеймс Бонд?
Само защото този човек е експерт, да речем, по въпросите на консулското обслужване - това достатъчно ли е да бъде приет за експерт по преводите? Още колко години ВСИЧКИ преводи в България ще се свързват все с тази вездесъща дирекция „Консулски отношения"? Това според мен е пълно недоразумение и то ще отпадне от само себе си, когато се пререже пъпната връв, свързвала дълги години и все още свързваща преводаческия бранш в България с дирекция "Консулски отношения" на Външно.
Иначе - да, вярно е, че човек се чувства по-сигурен, облегнат на нечий авторитет - особено ако е инфантилен и не се е научил още сам да поема ПЕРСОНАЛНА отговорност за делата и думите си. В тази връзка бихме желали да обърнем внимание на (не)желаещите да ни изслушат, че предоверяването на авторитети също може да доведе до грешки и хаос. Пресен пример ни дават пак експертите в горецитирания доклад.
На стр.27 в същия доклад се дава следната информация:
"In Bulgaria, the translation companies must be accredited by the Ministry of Foreign Affairs, and when doing this they have to present a list of their translators and their qualifications. The companies then certify the translations (EUATC 2009)."
Превод: „В България, преводаческите агенции трябва да бъдат акредитирани от МВнР, като за целта те са длъжни да представят списък на своите преводачи и квалификацията им. След това агенциите сертифицират преводите."
Тази информация, на пръв поглед съвсем правдоподобна, всъщност е изцяло погрешна. Вероятно някой «авторитет» е подал (дез)информация за сбърканите порядки в преводаческия ни бранш и европейските експерти са я записали в доклада си, без да проверят верността й. Ще се опитам да обясня.
Уважавам авторитета на МВнР, но не смятам, че това министерство има право - по сега действащото българско законодателство - да "акредитира" агенциите. Правят го по стара традиция на основание един вътрешен Правилник на дирекция «Консулски отношения», който отдавна е влязъл в разрез с не един и два закона поради факта, че не е актуализиран от 1990 г. - повече от 20 години! Някой е ПОДВЕЛ европейските експерти, подавайки им такава (дез)информация. А експертите са се ПРЕДОВЕРИЛИ на нечий авторитет.
Този авторитет трябва да е бил много голям, защото е дал - без да му мигне окото (авторитет е това, не е лукова глава!) - още една ПОДВЕЖДАЩА информация, а именно, че ПА «са длъжни да представят списък на своите преводачи». Експертите вероятно са си помислили, че става дума за преводачи на трудов договор в агенциите. Нали не е невъзможно да са си помислили такова нещо? И като че ли това е малко, идва и последното изречение - забито по-остро от пирон в кисело мляко:
«След това агенциите сертифицират преводите.»
Агенциите в България сертифицират преводите (заверяват ги, демек, удостоверяват верността им)! Напук на ал. 2, чл. 290 от Наказателния кодекс на Р. България, в който комай пишеше нещо за персонална отговорност на преводача!
----- Ама, хайде моля ви се, стига сте се излагали! Какво тук значи някакъв си НК? Кой изобщо е чувал за него? Затвор до 5 години грозял преводача за неверен превод! Смешки! Има ли сред вас някой ТОЛКОВА НАИВЕН, че да вярва на приказки като тая? Че нали ако съдът тръгне да установява КОЙ АДЖЕБА ПРЕВОДАЧ е направил даден превод, ще се види в небрано лозе от «свински опашчици», минаващи за легитимен подпис на лица, носещи ПЕРСОНАЛНА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, ще се смае от мощта на ПА, играещи ролята на настойници на малоумните преводачи, ще потръпне пред величието на Външно, на свой ред играещо ролята на настойник на малоумните ПА и преводачи (2 в 1)! Че нали т.нар. персонална отговорност е размита до пълно отмиване от заверки, пре-заверки и пре-пре-заверки, от печат до печата, майно льо! Че нали преводачът с лекота може да се отрече от собственото си калпаво творение, като обвини агенцията, че му е ФАЛШИФИЦИРАЛА подписа. Че нали даже най-модерният стандарт EN 15038 увековечава размитата отговорност! За какво друго мислите, че го харесваме, а?! ------
А именно за размитата отговорност говореше и самият министър пред депутатите в НС, за възможностите да се фалшифицира подписът на преводача, цитирам:
«Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител- преводач или от студенти, дали преводът е прегледан от професионалист, ако той е свързан със специфична материя, и дали окончателният текст е редактиран професионално от друго лице, а не от преводача ние не можем да знаем.» (из отговора на министър Н. Младенов до народен представител Кирчо Димитров, 15 юни 2012г., пленарна зала на Народното събрание).
Министърът не може да бъде сигурен дали преводът е извършен „действително от заявения от фирмата изпълнител- преводач или от студенти" (а може би дори - ученици, защо не?!!), обаче е толкова очарован от идеята за професионална редакция на превода, че дори не се замисля КОЙ АДЖЕБА ще поеме ПЕРСОНАЛНАТА отговорност за извършения превод, ако върху преводача се накачулят редактор до редактора и контрольор до контрольора, майно льо!
Дори на преводачите още не им е ясно, че последният, който си позволи да нанесе корекции върху превода, без знанието на преводача и без пълното му съгласие, поема ПЕРСОНАЛНО, чрез подписа си, ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ за извършения превод.
Затова Тим Мартин (Tim Martin) от Главна дирекция „Преводи" към Европейската комисия (the European Commission Directorate General for Translation) препоръчва да се внимава с редакцията и ако се прави такава, винаги да се работи в тандем, в спокойна, добронамерена, колегиална атмосфера на сътрудничество, а не както някои мениджърки на български ПА си го представят („Ще ти редактирам превода и даже няма да разбереш!" - мнение, смело изказано в свободния форум на „Петиция срещу новите изисквания за ПА").
Не друг, а самият Тим Мартин започва статията си с простото изречение:
„Revision is a deceptively simple notion."
Превод: „Редакцията е измамно просто понятие."
Цялата статия на Тим Мартин е достъпна безплатно на този адрес.
Може авторките да пренебрегнат написаното тук, както са пренебрегвали и други мнения преди това, а може би и в бъдеще ще пренебрегват всичко или почти всичко, написано от мен или други преводачи - само защото в очите им НИЕ НЕ СМЕ АВТОРИТЕТИ, но много бих искала поне на тази молба да обърнат внимание:
МНОГО ВИ МОЛИМ НИКОГА ДА НЕ КАЗВАТЕ И ДА НЕ ПИШЕТЕ, ЧЕ ПРЕДЛАГАТЕ "Цялостно решаване на проблема с КАЧЕСТВОТО НА ПРЕВОДА в България "
Защото това ваше предложение за „цялостно решение" резонира в поразителен синхрон с едно друго „пълно и окончателно решение", печално известно от историята! Поне заради тази кошмарна прилика с изказванията и плановете на Хитлер по друг повод, моля, откажете се от идеята за пълно, окончателно, „цялостно решение" на нашия въпрос! А има и още една причина - от малко „кумова срама", дето се вика - такова пълно, окончателно, „цялостно" решение на преводаческия въпрос не съществува нито в Европа, нито в света. Наистина ли смятате да им дадете да разберат на тия европейски и всякакви други ПРОСТАЦИ по света, че ние, българите, най го разбираме „цялостното решение" на сложните преводачески проблеми?
И последна засега молба към авторките - Моля, като цитирате, давайте линк или друг вид референция към източника си, както си му е редът по цял свят.
