Тази статия е написана в отговор на някои дискусии около очакваните промени в преводаческия бранш. Темата засяга по-конкретно един много стар спор, периодично подновяван при всеки опит за въвеждане на промени в преводаческия бранш.
Спорът, понякога прерастващ в ожесточени препирни, се води едновременно на няколко „бойни полета" - между големите и малките агенции, между преводачите филолози и преводачите нефилолози, между правителствените и неправителствените организации, опитващи се да дефинират правилата на играта и етиката на играчите в един труден за дефиниране стопански отрасъл, какъвто е преводаческият.
Статията няма претенции да даде отговор на многобройните нерешени въпроси в бранша. Направен е опит да се внесе някаква яснота по въпроса - кои преводачи са по-добри: филолозите или нефилолозите, и се изказва мнение, че най-лютата битка всъщност тече на едно-единствено, невидимо бойно поле. Авторът напълно споделя широко разпространеното мнение, че филолозите не винаги са по-добри преводачи от нефилолозите.
*
Макар самата аз да съм филолог, смятам, че много от дипломираните филолози, да не кажа повечето, не са добри преводачи и обратно, че много хора без филологическо образование правят прекрасни, качествени преводи. Не случайно институциите на ЕС търсят именно хора от втория тип:
- примерно с диплома за икономическо, юридическо, медицинско и пр. висше образование след езикова гимназия (за най-често използваните езици);
- или с две дипломи за висше образование: филологическо + икономическо, юридическо, медицинско и пр. (със или без езикова гимназия);
- или с диплома за икономическо, юридическо, медицинско и пр. висше образование (без езикова гимназия), но с международно признат сертификат (удостоверение, свидетелство) за успешно взет изпит по чужд език на високо ниво.
Но - едно голямо «но», наистина - любимите "преводачета" на повечето преводачески "агенцийки" в България не принадлежат към никоя от горните категории. Причината е съвсем ясна. Преводаческата агенция печели повече, като ангажира нискоквалифицирани преводачи. Забележете, обаче, че принципът "по-висока печалба при по-ниски инвестиции" си е основен пазарен принцип, а не патент на преводаческите агенции в България. Нещо повече, този принцип е общовалиден. Прилага се в цял свят, т.е. става дума за принцип, който се прилага не само в преводаческия отрасъл и не само в България. Навсякъде се търси евтин труд с цел извличане на по-големи печалби. Глобализацията подпомага този процес. Глобалната криза го ускорява. В преводаческия бранш допълнително ускорение му придава и безплатният машинен превод.
При редките езици положението е малко по-различно. Но и те са подложени на силен натиск от глобализацията, кризата и машинния превод. Как иначе да си обясним, че на българин, примерно, се възлага да превежда, да речем, от английски на японски? Може да се предположи, че подобна заявка - в дадения пример, за извършване на превод от английски на японски, минава по ВЕРИГА от посредници в търсене на най-евтиния изпълнител.
Иронията е, че клиентът вероятно заплаща доста на първата агенция, към която се обръща. Мениджърите оттам прехвърлят заявката към други мениджъри, а те - към трети. Всичко е въпрос на договорености, нали? Заявката за нула бройки може да обиколи цялото земното кълбо, докато накрая се намери най-евтиният преводач (или най-отстъпчивият), като всеки посредник по веригата си удържа комисионна. Най-голямата ирония в случая е, че най-евтиният преводач (или най-отстъпчивият) може да остане дори МНОГО ДОВОЛЕН от полученото заплащане. Трохите, дошли до него, може му се видят като ДОСТОЙНО заплащане!
Тези ИЗВРАЩЕНИЯ в основата си имат две основни човешки слабости - АЛЧНОСТ и БЕЗОТГОВОРНОСТ.
Та - между кого всъщност се води така наречената от някои интернет форумци "люта битка между преводачите и агенцийките"?
Моят отговор е - битката се води между професионалните преводачи (онези от изброените по-горе категории) от една страна и посредническите агенции за преводи, малки и големи, включително най-големите (международните дори), от друга.
Или казано алегорично, «лютата битка» е между ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ и ТЪРГОВЦИТЕ.
Как мислите, че ще завърши тази "люта битка"?
Моят отговор е - в условията на свободен пазар, всеки опит на интелектуалците да се опълчат срещу търговците е обречен на ПЪЛЕН ПРОВАЛ. Но - последно «но» засега - аз не смятам, че в условията на регулиран пазар изходът би бил различен, чисто и просто защото АЛЧНОСТТА И БЕЗОТГОВОРНОСТТА са си основни човешки слабости, независещи от обществено-икономическия строй.
Та, по повод на евтиния труд и глобализацията, ще се самоцитирам :) ("Невидима врата", 1, http://softisbg.com/library/nevidima_vrata.htm ):
"Той [преводът] не беше лесен – напоследък все по-често се случваше текстовете за превод да бъдат на недобър в граматическо и лексикално отношение език. Все по-често посредниците ползваха евтините ни услуги, за да превеждаме от чужд на чужд език и по този начин колегите ни в чужбина имаха все по-малко работа. Освен евтините преводачи у нас, лавинообразно растеше използването на безплатния Интернет преводач, който предлагаше недодялани преводи. Нерядко се случваше живите евтини преводачи да превеждат именно такива преводи на трети език."
Тук съм засегнал и болния въпрос за некачествения изходен текст. С този проблем се сблъсквам почти всеки ден. Но, за съжаление, трудно е той да се преодолее. Защото посредниците често са пречка за това. Ако искаш да питаш нещо клиента, посредникът трябва да му зададе въпроса, след това да ти предаде отговора и т.н. Много често на посредника не му се занимава и дава да се разбере, че не е желателно да задаваш въпроси. Тогава се оправяш сам. Колкото си разбрал, толкова. Посредникът не го е еня, че липсата на обратна връзка между преводача и клиента е една от предпоставките за влошаване на качеството на превода. Посредникът си мисли, че ако задава много въпроси на клиента, той ще се усъмни в компетентността на преводача и може да се откаже от услугата. А сигурно и това се случва, щом като мнозина посредници нямат желание да задават въпроси на клиентите си. Но и посредникът да се съгласи да задава въпроси, може да се случи клиентът да не знае какво да отговори, дори и сам да е писал текста. Може дори да се учуди, че преводачът не разбира „прости“ неща. Това може да са специфични термини, нещо, което се знае в дадена област, но извън нея е напълно непознато и т.н.
Оттук може да се стигне до деликатния въпрос за образованието на преводача. Бих казал, че за мен е напълно нормално преводачът да е филолог, както за хората е напълно нормално лекуващият им лекар да е медик. Не искам да оспорвам качествата на добрите преводачи-нефилолози. Знам, че има такива и нямам нищо против тях. Обаче, много ми е криво, когато в преводачески форуми в един глас плюят филолозите, в това число и преводачите-филолози. Смятам, че ако човек е по призвание преводач и завърши филология, това е в негова полза. Независимо какво научи по време на следването си, той е отворен и се развива, усъвършенства знанията си след това. Има достатъчно богата обща култура и развита логика. И най-важното, не се ограничава до една специалност. Това може да не се одобрява от привържениците на специализацията в превода, но у нас е трудно да се специализираш, особено, ако си преводач с „рядък“ език. Това, че не съм инженер, медик, икономист, юрист, агроном и т.н., не означава, че не ставам за преводач. Дори нещо повече, филологът може да бъде предпочитан и в нефилологическа област. Например, през осемдесетте години на 20-ти век големи софтуерни компании търсеха именно филолози за програмисти. Тази тенденция благоприятства и аз да започна работа като програмист, какъвто бях в продължение на седем години. Освен това, въпреки че съм филолог, голяма част от преводите, които съм направил, са от техническите области. Имаше периоди в живота ми, когато настолни книги ми бяха учебници по машинознание и двигатели с вътрешно горене. А когато съм превеждал юридически текстове, колко закона съм изчел? И на колко езика? И аз не мога да дам точен отговор.
Но едно е сигурно. Опитите да се очернят изобщо преводачите-филолози, не води до нищо добро. В края на краищата, основата на преводаческия бранш са именно те и ударът срещу тях е удар срещу сърцето на бранша.