May 2013 Archives


Институция: МВнР, дирекция "Консулски отношения"
Описание: Благодаря за отговора изх. № 2362/16.04.13 г. Имам пълно доверие в институцията Омбудсман и се радвам, че проявявате интерес и ще продължите да следите въпроса с нормативната уредба на официалните преводи и статута на заклетите преводачи. В тази връзка бих искала да Ви помоля, като се възползвате от правото си по Чл. 20, ал. 1, т.3 от Закона за Омбудсмана, да изразите публично своето мнение или становище в средствата за масово осведомяване. За Ваша справка, изпращам две писма, които съдържат кратка и ясна информация за основните проблеми в МВнР, поради които гражданите са лишени от пряк достъп до информация за квалифицирани преводачи (за целта е необходимо съставянето на официален, публично достъпен регистър на квалифицираните преводачи), а самите преводачи са лишени от правото да извършват и заверяват сами преводите си, без помощта на служителите от МВнР или на нотариусите. Нещо повече, ако откажат да предоставят подписите си на посреднически агенции за преводи, са лишени и от самото право да извършват официални преводи. Преводачите със собствена фирма пък са принудени да подписват фиктивен договор с МВнР и ако откажат, също им се забранява да извършат официални преводи, независимо от квалификацията и опита им. За да не стане недоразумение, ще поясня, че регистърът на квалифицираните преводачи се съставя и публикува именно с цел премахване на нуждата от допълнителна заверка на официалните преводи, което се прави точно за улеснение на гражданите и фирмите потребители на преводачески услуги. Сега от МВнР се оправдават, че без закон не може да се състави регистър, но в много страни от ЕС и по света няма специален закон за преводача и пак има регистър. Достатъчно е да има разпоредба за наказателната отговорност на преводачите. У нас това е чл. 290 от НК. И още нещо. Не бива да се омаловажава обхватът на официалните преводи. Те се извършват не само на документи, подлежащи на апостилиране или легализиране, а и на много документи и книжа в най-разнообразни области на икономиката - финанси, банково дело, медицина и пр. Последно, за таксата „заверка на подписа на преводача". Информирате ме, че Тарифа № 3 може да се оспори по съдебен път. Напълно съм съгласна, че може да се оспори. За съжаление съдебното оспорване е неприложимо в случая с таксата „заверка на подписа на преводача", защото тя е отменена още преди няколко години, поради което липсва в Тарифа № 3. С други думи Тарифа № 3 е приведена в пълна изправност по отношение на таксата „заверка на подписа на преводача" и не може да бъде оспорвана в това отношение. Остава само да се прекрати събирането на вече отменената такса. За мен е голям шок, че години наред продължава събирането на отменена такса. Информирала съм ВАП още на 20.3.2013 г., но все още няма отговор, въпреки че наскоро отново им напомних. Ако е възможно да им напомните и Вие в качеството си на авторитетна институция, защитник на обществения интерес, несъмнено ще направите огромна услуга на всички български граждани - не само у нас, но по целия свят, защото тази такса се събира незаконно и в МВнР, и в дипломатическите ни мисии по света, като сумата в евро е същата, като сумата в лева, т.е. в чужбина таксата е почти двойно по-висока. Бих искала още веднъж да Ви уверя, че имам пълно доверие в институцията Омбудсман, като изрично подчертавам, че никога не съм изразявала недоверие към институцията, а единствено към г-н Константин Пенчев и то по съвсем конкретни и разбираеми причини.
Искане: Моля, като се възползвате от правото си по Чл. 20, ал. 1, т.3 от Закона за Омбудсмана, да изразите публично своето мнение или становище в средствата за масово осведомяване.
Предходни_разглеждания: МВнР, МС, ВАП
Допълнителни_документи: Две писма за Ваша справка, в които се съдържа кратка и прегледна информация за проблемите в МВнР, породени от позоваване на остаряла нормативна уредба, в резултат на което се създават административни пречки пред гражданите и квалифицираните преводачи. 28.05.2013: http://www.softisbg.com/my_first_blog/email.html 30.05.2013: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/05/---30052013.html

 

 Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

 
----- Original Message -----
Sent: Thursday, May 30, 2013 1:44 PM
Subject: една година от заповед № 95-00-152 /31.05.2012

Здравейте, служители от дирекция  "Консулски отношения",

 

Измина една година от издаването на заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г., подписана от бившия външен министър Николай Младенов, а все още се разнасят слухове, вкл. от служителите на дирекция „Консулски отношения", че с нея се въвеждат нови изисквания към фирмите (агенциите) за преводи, считано от 01.07.2013 г.

 

Моля, прочетете най-сетне тази прословута заповед, за да се убедите, че в нея:

 - няма никакви изисквания - нито нови, нито стари;

- не се споменават никакви агенции;

- няма никъде дата 1-ви юли 2013 г.

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/zapoved.pdf

 

Изискванията би трябвало да са в приложенията, но приложения към заповед № 95-00-152 / 2012 г. и досега няма, чисто и просто липсват. Вместо приложенията към заповедта, на сайта на Външно са публикувани старият Договор и Списък на документи за сключването му с добавени нови изисквания, без никаква връзка със заповедта - това е всичко. В уведомителните писма за прекратяване на всички договори между МВнР и фирмите за преводи в края на 2012 г. изрично беше посочено, че ако желаят да продължат дейността си, могат да направят предложение и т.н. Тоест решението е доброволно.

 

Защо е такава формулировката? Защото Външно няма право да се намесва в преводаческия бизнес. И кара агенциите сами да влязат в капана. А те защо влизат? Защото ги е страх да не останат без работа. Защо да останат без работа, ако прекратят договорните си отношения с фиктивния си клиент (възложител) Външно?  Защото фиктивен, какъвто си е, с действията си този "клиент" сякаш им заявява:

 

--- Ако аз не съм ти клиент (кво кат съм фиктивен, я млъквай!), нямаш право да работиш за никакви други клиенти , ясно?

 

Макар и облечено в учтива формулировка, поведението на МВнР по отношение на фирмите за преводи е поведение на мутра за  съжаление. Хората се страхуват от мутри, затова се подчиняват. Има и друго - бездънно невежество. 

 

Служителите в дир. КО например вероятно искрено вярват:

 

- че извършват консулско обслужване;

- че консулско обслужване означава (включва в себе си) преводи и легализация;

- че документ и превод на документ е едно и също;

- че поставяне на апостил въврху документ (заверка с апостил/удостоверяване с апостил) и легалиране на документ е едно и също;

- че легализираните/апостилираните документи в МВнР задължително се превеждат на чужд език;  

- че без качество на превода самата процедура по легализация на документи  се обезсмисля (вж. писмения отговор на Министър Николай Младенов изх. № 01-00-214 / 25.06.2012 г. до г-н Яне Янев и г-жа Цвета Георгиева, народни представители, чрез Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева)

 

Младенов, отговор до Яне Янев и Цвета Георгиева, 25.06.2012

http://www.mfa.bg/uploads/files/13IaneIanev.pdf 

 

Няма ли в цялото министерство поне един доблестен и разумен служител, който да заяви открито, че цялата тази кампания по въвеждането на т.нар. „нови изисквания" от бившия външен министър е едно голямо недоразумение, породено от позоваване на отдавна остарелите, незаконосъобразни разпоредби на Правилника за  легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл изм. 25.12.1990 - преди повече от 22 години:

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf 

 

 Този Правилник е трябвало да бъде актуализиран още на 01.07.1991 г. - датата, на която влиза в сила Търговският закон, или поне на 30.04.2001 - когато влиза в сила за България международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация на публични актове (документи). Тогава, през 2001 г., и у нас са отпаднали тежките, сложни процедури по легализация на документи, заменени от еднократно поставяне на апостил върху документа (документа, не превода). Сега вече е твърде късно. Правилникът трябва незабавно да се отмени и смело да се среже пъпната връв между МВнР и фирмите (агенциите) за преводи.

 

Ако МВнР има нужда от извършване на преводи, моля, нека обяви търг и си избере  един или повече истински изпълнители.   

 

Ако никой от Вас, служителите от дир. КО, не смее да издигне глас в защита на законността, моля, бихте ли поне уведомили новия външен министър, колкото и да Ви е трудно, за създалата се неудобна ситуация, резултат от насложили се дългогодишни недоразумения, породени от неадекватния Правилник. Николай Младенов можеше да помогне за отстраняването им, но вместо това добави още. Вярвам, че един ден и в България нещата ще си дойдат на мястото - фирмите ще се откъснат от МВнР, а преводачите ще заверяват сами извършените от тях официални преводи на документи с подпис и собствен печат.

 

Очаквам Вашия отговор.

 

Благодаря предварително,

 

Рени Стоянова, преводач на трудов договор в „Софтис" - фирма за преводи (фирма, не посредническа агенция!), радетел за промени в практиките по извършване и заверка на преводи на документи и други книжа 

ул. "Г. Бакалов" 17, вх.7, ет. 1, ап. 80

гр. Варна 9010

моб. 0888 60 90 72

http://softisbg.com/contactbg.htm

Защо ние от фирма „Софтис" не желаем да подновим договора си с МВнР - историята на едно трудно решение:

http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/28/zashto-nie-ot-firma-softis-ne-jelaem-da-podnovim-dogovora-si.1105060

Вж. също писмо от нашата фирма до МВнР от 28.05.2013 г:

http://www.softisbg.com/my_first_blog/email.html

 

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Здравейте,
 
На 16.01.2013 г. отправих предложения до МВнР във връзка с Проекта за Закон за консулското съдействие и консулските услуги, тогава концепция. На 18.01.2013 получих уверение от МВнР, че предложенията ми „ще бъдат разгледани и обсъдени", но след това връзката се изгуби, а предложенията ми пропаднаха някъде. Същото се случи и с коментарите ми на Портала за обществени консултации, публикувани на 15.02.2013 г.  

 

Моля, бихте ли ми помогнали да получа отговор от МВнР на предложенията и коментарите ми във връзка с Проекта за Закон за консулското съдействие и консулските услуги? Най-общо казано, предлагам "новия закон да очертае ясно и недвусмислено границата между консулските и преводаческите услуги".  Причината за объркването на тези  две съвсем различни и независими едни от друга услуги (дейности) е позоваването на остарелите разпоредби на един вътрешно-ведомствен Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл. изм. 1990, за който самото МВнР вече призна, че "това е една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения". Този стар Правилник неправомерно е вкаран в новия закон и се е получило нещо неприемливо.

 

Сканиран оригинал на писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. от МВнР до МС с копие до мен:
http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf

.

Благодаря предварително,

 

С уважение,

Ренета (Рени) Стоянова

гр. Варна 9010

ул. „Г. Бакалов" 17, вх. 7, ап. 80

моб. 0888 60 90 72
 

 

ТОВА СА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА И КОМЕНТАРИТЕ МИ:

 

16.01.2013. Мои предложения на имейл адрес, даден от МВнР специално за предложения по концепцията: „Предлагам  да се създаде нов Правилник за легализациите, в който да няма глава „Преводи", нито текст като сегашния в чл. 2а, ал. 1. Представям си правилник, който да дава ясна информация на гражданите как точно се обработват документи в дирекция „Консулски отношения" на МВнР, не като сегашната глава втора („Легализации"), чиито остарели разпоредби само объркват гражданите."

 

 

15.02.2013 г. Мои коментари на Портала за обществени консултации:

„Чл. 7, т. 5: Да се премахне „и преводи на документи" от изброените консулски услуги.

Коментар: Преводите на документи не  са консулска услуга, а свободна икономическа дейност, код 74.30 „Преводаческа дейност" по КИД-2008. Консулските услуги имат различен код - 84.21 „Външни работи": „дейността на Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства и мисии в чужбина или в службите на международни организации". 

 

Чл. 14 (1), т. 2: Да се премахне „Заверка на подписа на преводач" от изброените  нотариални дейности, които изпълняват КДЛ.

Коментар: Таксата за такава заверка не съществува в Тарифа № 3, в сила от 23.04.2009, по която съгласно чл. 34 от настоящия проект за закон се събират таксите за консулско обслужване.  Съществувала е в предишната Тарифа № 3 (чл. 16), но е отменена преди няколко години.

 

 Чл. 14 (2): Тук е записано, че КДЛ легализират и заверяват документи в съответствие с разпоредбите на ГПК, на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, на двустранните договори за правна помощ и международните актове, в сила за България.

Коментар: Не е възможно да се легализират и заверяват документи в съответствие с разпоредбите на Правилника и в същото време в съответствие с разпоредбите на международните актове, в сила за България.

 

Общ коментар към проекта за този закон:

Не се прави ясно разграничение между консулски и преводачески услуги.

Прави се опит да се вкарат в закон остарелите разпоредби на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. 

 

Какъв е този Правилник за легализациите, заверките и преводите

Става дума за един стар вътрешен правилник на МВнР от 1958 г., посл. изм. 25.12.1990 г. В него се съдържат тромави, усложнени процедури по легализиране, при това задължително обвързани с превод, в противоречие с Хагската конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове, в сила за България от 30.04.2001.

По време на последното му изменение (25.12.1990 г.) в сила все още е била старата Конституция на НРБ, поради което в Правилника е останала разпоредба за държавен монопол върху всички преводи на документи в страната и в чужбина (чл. 2а, ал. 1), в противоречие със сега действащата Конституция на РБ.

За необходимостта от осъвременяване на Правилника подадох сигнал до Омбудсмана на 30.07.2012 г., и получих отговор (Изх. № 3058/02.11.12 г.), в който се казва: „От Министерството на външните работи се получи уверение, че ще се обсъдят възможностите за актуализиране на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

За противоречията между разпоредбите на Правилника и по-висши нормативни актове официално са уведомени, не от мен, дирекция „Консулски отношения" на МВнР, Върховна  административна прокуратура и Народното събрание, като всеки момент се очаква отговор.

Считам, че е много по-наложително първо да се актуализира Правилникът, а после да се пише нов закон. Очаквах и все още очаквам с новия закон да очертае ясно и недвусмислено границата между консулските и преводаческите услуги."

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=844

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
 

На 21.05. 2013 г. изпратих следното напомнящо писмо на г-жа Божикова:
 

Здравейте, г-жо Божикова,

 

Това не е нов сигнал. Само да попитам дали има ли някакво движение по Ваше писмо 2711/12 от 25.04.2013 до МВнР във връзка с мое писмо от 03.04.2013 г. до Вас.

 

Вярвам, че МС е отговорна институция и може би единствено Вашата персонална безотговорност е причина месеци наред да няма решение по въпросите, отправени от мен, като гражданин и преводач, директно към МС. 

 

За Ваша справка прилагам цялата ни кореспонденция от 03.09.2012 г. досега:

 

 

С уважение,

Ренета Стоянова

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
 


НАПОМНЯЩО ПИСМО ДО ВАП - 18.05.2013

| No Comments | No TrackBacks

----- Original Message -----

Sent: Saturday, May 18, 2013 5:57 PM
Subject: Fw: МВнР такса "заверка на подписа на преводача"

 
Здравейте,
 
Това не е нов сигнал. Само да попитам кога мога да очаквам отговор на писмото ми до ВАП от 20.03.2013 г. , в което Ви молех за предприемане на мерки в рамките на Вашите компетенции за прекратяване събирането на такса "заверка на подписа на преводача" в системата на МВнР у нас и по цял свят. Може би вече Ви е известно, но все пак да Ви уведомя официално, че МВнР вече признаха, че т. нар. заверка на подписа на преводача в МВнР е незаконосъобразна:  

"Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена."

Цитатът е от писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г..
 
Сканиран оригинал на  писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г.:

http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf

 В това същото писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г се изказва мнение, че ако се прекратят тази и други незаконосъобразни практики, свързани с извършването и заверяването на официални преводи, ще настъпи "вакуум". Излиза, че ограбването на българските граждани у нас и по света с тази незаконна такса трябва да продължава, за да не настъпи "вакуум". И Вие ли смятате така?  

Благодаря предварително.
 
С уважение,
Р. Стоянова
 
Прилагам текста на писмото ми от 20.03.2013 до ВАП
 
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

 

Здравейте, г-жо Божикова,

 Това не е нов сигнал. Само да попитам има ли някакво движение по Ваше писмо 2711/12 от 25.05.2013 [сбъркала съм месеца - не е май, а април, бел. блогър] до МВнР във връзка с мое писмо от 03.04.2013 г. 

 Мисълта ми е, да не би да сте ми изпратили писмо, а аз да не съм го получила, както вече се е случвало.

 Използвам случая да напомня, че все още нямам отговор на конкретния въпрос от 03.09.2012 г., а именно,  какви точно официални преводи не се разрешава да се извършват без договор с МВнР. 

 За Ваша справка прилагам цялата ни кореспонденция от 03.09.2012 г. досега (линк).

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from May 2013 listed from newest to oldest.

April 2013 is the previous archive.

June 2013 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.