October 2013 Archives

Подобно на проекта на ФНКФ на СУ „Привеждане на обучението по превод в съответствие с нуждите на националния пазар на преводачески услуги, в контекста на глобализиращия се многоезичен свят", и в този проект има много неясноти, дори повече, отколкото в проекта на ФНКФ-СУ.

23.09.2013, 17:49



Здравейте,

Прочетох, че предлагате безплатно обучение на преводачи:

"Обучението ще е на български език и не включва чуждоезикова подготовка, а методология, етически норми и поведение при доставяне на услугата"

http://runicenter.com/

Известно ли Ви е, че се очакват промени в уредбата на преводаческата дейност в България?

Поздрави,

Рени Стоянова, преводач

http://rennie.blog.bg/

24.09.2013, 16:01

Здравейте,

в каква връзка ни изпращате линк към Вашия блог? Център РУНИ се занимава с обучения и европейски проекти, нямаме нищо общо с преводаческа агенция?

Цитираното обучение е дейност по европейски проект.

Поздрави,

Manager RUNI Center

+359 888 503025

+359 878 503095

24.09.2013, 18:25

Здравейте,

Блогът ми е посветен на проблемите в правната уредба на преводаческата дейност.

Обсъждат се неща, като например как се придобива преводаческа правоспособност (в България няма закон за преводача, няма и официален регистър на правоспособните преводачи), какво означава заклет преводач (у нас няма такава юридическа категория и затова в интернет е пълно с дезинформация, разпространявана от агенциите за преводи, че заклет преводач се става, като подпишете клетвена декларация пред нотариус и подадете документи към една или повече агенции, които след това внасят документите ви в МВнР, а там ги "засекретяват"), каква наказателна отговорност носи преводачът (чл. 290 от НК), защо не трябва да предоставя подписа си на нито една агенция за преводи, как е правилно да се заверяват официалните преводи, кои са професионалните сдружения на преводачите у нас и в ЕС и др.

Знаете ли, че в чужбина преводачите имат печати и сами заверяват извършените от тях официални преводи? А у нас знаете ли как е - преводач + агенция + МВнР? Тежко, сложно и ... незаконосъобразно, по признание на самото МВнР!

Знаете ли, че МВнР сключва фиктивни договори с агенциите за преводи? Договорите се сключват без обявяване на ОП на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, преводите и заверките, а този правилник "противоречи на действащото законодателство" (Омбудсман на РБ, официално писмено становище от 19 юли т.г.)

Тези неща ще се променят. Очаква се Правилникът да бъде отменен, да се състави регистър на преводачите, да се приеме закон за преводаческата дейност. На тези въпроси е посветен блогът ми, затова Ви дадох връзка към него. Там е публикувана цялата кореспонденция с официалните институции от една година насам, по-точно от 30.07.2012 г. - моя и на собственика на фирмата за преводи, в която работя (фирма, не посредническа агенция!). Има и наши статии.

Всичко хубаво и гледайте да не объркате преводачите :)))

Поздрави,

Рени Стоянова, преводач

25.09.2013, 10:04

Здравейте,

благодаря за информацията!

Ще имаме предвид, но пак казвам, нашето обучение е по проект и е иновативно само по себе си, тъй като разработената методология е работеща във Великобритания и целта е да се разпространи в държави с неуредици, точно такива, каквито Вие споменавате в блога си.

Ако Ви е интересен проектът и темата, може да следите случващото се на нашия сайт и страниците във фейсбук.

Поздрави,

Manager RUNI Center

+359 888 503025

+359 878 503095

25.09.2013, 12:42

Здравейте,

Благодаря за милия отговор.

Да, интересувам се от проекта. Бихте ли ме насочили откъде точно бих могла да науча повече?

Поздрави,

Рени Стоянова, преводач

25.09.2013, 13:53

Здравейте,

изпращам Ви сайта на проекта, където се и ще се публикува информация за проекта.

http://interpretertraining.eu/bg/

Поздрави,

Manager RUNI Center

+359 888 503025

+359 878 503095

26.09.2013, 16:32

Здравейте,

Благодаря за адреса, но там пише, че целта на проекта е да разпространи в целия ЕС новаторска методология за обучение на устни преводачи, разработена първоначално в Англия.

С устните преводи няма правен проблем - почти :) Преди около месец се получи официално становище лично от г-жа Зинаида Златанова, Министър на МП, че не е необходим никакъв договор с МВнР:

Отговор от г-жа Зинаида Златанова, Министър на МП: http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

Сега се уреждат писмените. Но трябва да знаете, че все още има нотариуси, които изискват договор с МВнР за устни преводи, например:

1. Снежанка Тасева Стоянова, 107, София http://lex.bg/members/notarius_stoyanova/page3.php

notarius_stoyanova@lex.bg

2. Анна Найденова 558, София, notarnaydenova@abv.bg

http://www.notaric.net/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8

 Въпросът за осигуряване на устен преводач на родния език е ключов в проекта, който сте спечелили. Къде е обявена ОП за този проект, ако не е тайна?

Поздрави,

Рени Стоянова

Информация от сайта на проекта, към който ме насочихте:

"The project aim is to transfer an innovative methodology of training interpreters to assist individuals with language communication barriers to access public services.

In the 24 months of the project the objective will be to develop an EU wide applicable training course for interpreters through the adaptation, transferral and piloting of the interpreter training programme developed in the UK."

Източник: http://interpretertraining.eu/about-the-project/

26.09.2013, 16:55

Здравейте,

ние сме партньор по проекта. Проектът е спечелен  във Великобритания!

Manager RUNI Center

+359 888 503025

+359 878 503095

26.09.2013, 21:23

Здравейте,

А как точно ви избраха за партньори?

Питам ви, защото проектът е с евросредства, както и един друг преводачески проект, обявен в края на юни т.г. - на ФНКФ към СУ: "Привеждане на обучението по превод във ФКНФ-СУ в съответствие с нуждите на националния пазар на услуги, базирани върху превод, в контекста на глобализиращия се многоезичен свят".

И по проекта на ФНКФ-СУ работеше една партньорка, която провеждаше анкети сред преводачи и агенции, но се покри някъде, щом я помолих да се легитимира.

А и за самия проект на СУ никъде няма информация.

Ето това е:

Представяне на проекта - 25.06.2013:

         http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/layout/set/print/content/view/full/103846

        Проект на ФНКФ - СУ: Кореспонденция и разговори с г-жа В. Делибалтова

         http://softisbg.com/rennies_blog/2013/08/---30072013-1.html

Поздрави,

Рени Стоянова

На 31.10.2013 г. пак отидох на сайта, където според мениджъра на „Руни" „ще се публикува информация за проекта": http://interpretertraining.eu/bg/

Там още си стоят старите обяснения за ползата от такъв проект, но като кликнеш на „Резултати", се появява надпис „No results found". Същият бутон на английската версия на сайта, озаглавен „Dissemination", отвежда към два бюлетина - от юни и от август, които не успях да отворя. Друго няма. Затова изпратих по е-поща още едно запитване до мениджъра на "Руни":

*****

Ще завърша този постинг с една кратка публикация във фейсбук, която споделям:

„Как се усвояват средства по европейски програми?...
Прави се един изсмукан от палците проект за кариерно ориентиране на учениците. Наема се конферентна зала в скъпарски хотел. Събира се масовка - кариерно неориентирани хлапета, които преди това са подписали декларации за съгласие. Родителите също подписват декларациите, надявайки се, че децата ще получат полезна информация. Обясняват на хлапетата... колко полезно е за тях да участват в подобни програми и го обясняват толкова убедително, че хлапетата започват да вярват в ползата от такива програми. Накрая пред тях застават един пожарникар, един полицай и една библиотекарка и започват да разказват с фалшив възторг колко си обичат професията и колко е хубаво да работиш това, което обичаш да правиш или обратното. Собственикът на хотела е доволен, доволни са и тези, дето са измислили проекта. Доволни са и пожарникарят, полицаят и библиотекарката. Всички те са взели едни пари, буквално за няма нищо, защото всичките тия медени приказки могат да се кажат и за 10 минути в часа на класния. Прецакани са единствено хлапетата: хем са си загубили час и нещо, хем са два пъти по-неориентирани кариерно. А най-прецакани сме ние, защото тоя обяд някой все го плаща.
Ей така се усвояват средства по европейски програми!"

Ники Комедвенска

Проект на ФНКФ - СУ: Кореспонденция и разговори с г-жа В. Делибалтова:          http://softisbg.com/rennies_blog/2013/08/---30072013-1.html

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

This short exchange of emails comes to show that translation companies abroad are not much different from the Bulgarian ones. Profit-obsessed and legally incompetent, their managers would go out of their ways to win a possible customer. They feel at home with advertising strategies. However, when asked some questions outside their routine, they find it really hard to explain. Much to my disappointment, I discovered that they would readily offer unnecessary, extra services and even sign a translation 'on behalf of the translator', totally unaware of basic principles in certifying translations.  

The first email came as a surprise to me. I had just browsed on the website of a big, big UK company, or so it seemed to me on the Internet. While clicking here and there, I was asked to give my email address and so I did. Their prices for Bulgarian-English translations varied from 50-something pounds per page (250 words) to over 80, depending on what kind of text you needed to get translated, and whether you wanted your translation to be revised by another translator or by an expert in a given field, too. In addition to translation services from and to a huge number of languages, they also offered certification, notarization, legalization and all that jazz.

21 Oct 2013, 13:08

Dear Rennie,

Thank you for your enquiry with regard to our translation services.

Please find attached a written quotation and our standard terms and conditions.

As the quotation is based on the word count you have supplied to us, we would recommend, if possible, that you reply to this email with a copy of the document. This will allow for us to double check the word count and apply any possible discounts such as repetition discounts and supply you with a precise quotation.

Our unique quotation allows for choice between four different levels of translation. As an ISO 9001:2008 registered company, no matter which option you require, all our translations are certified to this quality management system.

As a UK leading translation company, we strongly believe in being transparent with our customers from the beginning and offering them as much choice in how their translation will be completed.

Should you need assistance in selecting the best option for your documents, please do not hesitate to ask us.

Certification of documents:

Our experience has shown that having your documents translated correctly authenticated can sometimes be confusing. At (the company name) we have a dedicated team organising translated documents for Certification, Sworn translation, Notarisation and Legalisation/ Apostille on a daily basis. We would be happy to advise and help you with any questions or queries you may have in regards to this.

Most translations required for use in the UK only require a 'Standard Company Certification', this we provide on the same day as the translation at the cost of £15.00 plus VAT. Certification can also be selected as an additional option when ordering translations via our website.

Please find herewith different options and information including cost for each of the certification options.

Options for Certified translations for the UK and abroad

1. Standard Certification £15.00+ VAT

Document certified and presented in a security fastened folder. This type of document is normally accepted in the UK by most authorities.

2. Affidavit £65.00 +VAT

The affidavit is a written declaration of the translator made under oath before a notary public or commissioner of oaths. This means that only the person who translated your document has the right to produce an affidavit. Like notarisation, this service is offered to both individuals and business customers and is normally carried out on the same day, however this may vary depending on the number of documents and their complexity.

3. Notary Translation Services £99.99 +VAT

For the purposes of translation authentication, most countries will require commercial or personal documents which have been translated, originate from or are signed in another country to be notarised before they can be used or officially recognised and accepted for legal purposes. A Notary Public will affix a notarial certificate which attests to the execution of the document, usually by the person who appears before the notary. This service is normally carried out on the same day, however this may vary depending on the number of documents and their complexity. We offer a full range of notary translation services both to individuals and business customers. A high quality, fast and efficient service.

4. Apostille/ Legalisation of Translations £75.00+ VAT (Standard service and already includes the legalisation office fee)

British documents that will be used for business or personal use overseas may need to be legalised or contain an Apostille before they can be officially recognised or accepted. The Foreign & Commonwealth Office's legalisation/ Apostille (stamp of authenticity), gives the authority that you are dealing with the guarantee that it is the genuine article. The term 'Apostille' is also commonly used in English to refer to the legalisation of a document for international use. Currently, most documents from the United Kingdom can be legalised/ contain an Apostille, provided they bare the original signature, stamp or seal of an official UK public organisation. Photocopies of certain documents are accepted. Please ask us for more information. (Please note that the translated documents will first need to be stamped by our Notary/Solicitor, as explained above, before they may have the Apostille/ Legalisation authentication stamp.)

If you have any other questions or queries, please do not hesitate to contact us.

If you know the number of words in your document you can visit our instant quotation system on our website at (web address) and obtain an instant quote 24 hours a day. If you are satisfied with the quote you may place the order online and receive a 5% discount! Just enter promotion code "DISCOUNT05".

In the meantime should you have any questions or queries, please do not hesitate to contact me.

Kind regards,

(personal name)

Project Coordinator

(the company name, address, phone, fax)

21 Oct 2013, 18:10     

Dear Ms (name),

Thank you very much for your extensive explanations. They, however, don't seem to perfectly match these ones:

http://ec.europa.eu/translation/LID/index.cfm?fuseaction=main.PublicationContent&PBL_ID=363

Quote:

"Great Britain:

Members of the ATC and the Institute of Translating and Interpreting are recognised by the Home Office,the government bodies and the courts. This means that members have a stamp with a unique number which we can use to stamp the translations. This is accepted as evidence of an official translation.
(But there is no checking process on the suitability of that particular member to carry out a legal translation.)

The UK does not have notarisation (a translator takes their translation and personal identification to a notary public who states that the person who has presented the translation is the person on the identification, but does not offer any 'guarantee' about the translation.) Also an 'apostille' exists as described by other members of the EUATC."

You write: "Most translations required for use in the UK only require a 'Standard Company Certification' 

Question 1: What do you mean by "company certification"? You mention some kind of "security fastened folder" but how is certification itself done? Who signs and who stamps the translation? Who bears the legal responsibility? Do you send the document to be translated by courier to an authorized translator? Does s/he fasten, sign and stamp their work? Or does the company manager place their own signature and their company stamp? The latter would appear quite similar to current Bulgarian practices.

My second question refers to

4. Apostille/ Legalisation of Translations £75.00+ VAT (Standard service and already includes the legalisation office fee)

Here it is not quite clear whether you mean a document or its translation. The whole paragraph, for example, is dedicated to legalisation / apostille procedures of documents while the heading says "of translations". Then, in parentheses, you add a note saying that translated documents will first need to be stamped by your Notary/Solicitor, as explained above, before they may have the Apostille/ Legalisation authentication stamp. The price stated in 4. is only £75.00+ VAT (Standard service and already includes the legalisation office fee). Does that price also include notarisation and apostile on the translated documents or only covers the legalisation office fee for the original documents? I can see above the price for Notary Translation Service. It's higher than the price you have displayed in 4. Please, specify what 75 pounds + VAT would cover.

I hope you don't mind me asking too many questions (two main actually). My interest in these matters is motivated by some forthcoming changes in similar procedures in Bulgaria.  Will that justify my questioning you?

In short, again:

Question 1:  What is a company certification of a translation?

Question 2:  How much is apostille / legalization of translations?

While I'm fully aware of your disclaimer in Customer Terms & Conditions:

"While (company name) endeavours to ensure that the information on our website and other printed materials is correct, (company name) does not warrant its accuracy and completeness" I do hope you will help clarify the issues brought up herein.

I'm looking forward to your kind reply.

Best regards,

Rennie, Bulgaria 

21 Oct 19:00

Hi Rennie,

thank you for your e-mail.

I will try to answer your questions in bullet points.

1.  Our company certification is carried out by us in the office. We receive the translation from the translator and then we sign and stamp it.

2.  £75 + VAT is the price for legalisation. Documents that require to be legalised must be notarised first.

Notarisation costs £99.99 +VAT. When we notarise a translated document, we are notarising that the translation says the same thing in one language as it does in the other.

If you need your document to be legalised in Bulgaria, you will need notarisation and legalisation that will cost you £209.98 in total.

I hope I have clarified your issues.

I look forward to hearing from you.

In the meantime should you have any further questions or queries, please do not hesitate to contact me.

Kind regards,

(name)

Project Coordinator

(the company name, address, phone, fax)

21 Oct 2013, 21:17

Dear Ms (name),

Thank you vey much for your prompt reply.

You write "1. Our company certification is carried out by us in the office. We receive the translation from the translator and then we sign and stamp it."

Who are "we"?  It must be one of you all, mustn't it? Suppose the translation is from a rare language that nobody in the office can understand. In such case, by signing it, you take the risk of being accused of perjury. Please, have a look at some discussions at ProZ.com on this topic:

http://www.proz.com/forum/being_independent/44872-penalty_of_perjury_what_does_that_exactly_mean.html

Quote:

A cheaper and faster procedure, acceptable under US laws, is to use an "unsworn declaration under penalty of perjury". I am copying below the applicable law (28 USC 1746).

Both procedures are equivalent and place on the translator/reviewer the same burden: to attest (under oath or penalty of perjury, same difference,) that the translation is true, correct and complete to the best of that person's understanding. Penalties for perjury or for lying under oath (committed when the translated document is submitted to the corresponding authorities) are serious and may involve a jail term (ask Martha Stewart). And, yes, it would be enforceable against you. And, no, you can't omit the statement "declare under penalty of perjury" if it is required because the translation is going to be used in legal proceedings."

Actually, the practice of someone in the office signing someone else's translation is very common in Bulgaria.  I'm really surprised to learn that you, translation companies in the UK, do so, too. 

You write: "2. Documents that require to be legalised must be notarised first."

If they are copies, yes. Originals needn't.

Also: "When we notarise a translated document, we are notarising that the translation says the same thing in one language as it does in the other. "

Well, a Notary Public can't certify the contents of a translation for the same reason you can't sign a translation from/into a language you don't understand.  All that a Notary Public can do is certify the identity of a person or witness their signature.  You, say, go to a Notary's office (or maybe you have a Notary in the office?) and present to them a translation from Chinese.  What does the Notary do? Does s/he read both texts (En & Chinese)? Does s/he sign a statement that the undersigned (the Notary Public's name), believes this translation is true and correct? I can't believe it!

Finally, you write: "If you need your document to be legalised in Bulgaria, you will need notarisation and legalisation that will cost you £209.98 in total."

What do you mean by legalised "in BG"? Accepted, legally recognised perhaps?  Suppose, I have a Birth Certificate issued in the UK, then what? For comparison, here's what we do in BG in a similar case. A BC is always an original document here (well, it's issued anew at your request and called duplicate). This duplicate doesn't need notarisation. It only needs an apostille. The apostille will be provided by the Ministry of Foreign Affairs. It costs 6.5 pounds, or up to 13 for urgent requests.  Add to this the courier fee and the fee of the translation company which has arranged this on behalf of a client and it becomes about 20 pounds altogether or maybe up to 30. Why is it nearly 10 times as much as that in the UK?

In short:

1. Would you sign a translation from/to a language you don't understand?

2. Would your Notary sign a translation from/to a language s/he doesn't understand?

3. Would you specify your calculations for the legalisation of a British BC intended for Bulgaria?

I'd really appreciate your kind reply.

Best wishes,

Rennie, Bulgaria

23 Oct 2013, 14:27

Hi Rennie,

Thank you for your e-mail.

We work with professionals that are registered in the translation industry. Our company certification is signed by our manager on behalf of the translators that work with us.

The Notary does not sign our translation, but our declaration.

Notarisation is £99.99+VAT = £119.98 and legalisation is 75.00 + VAT = £90

Please feel free to contact me for any further questions.

You can call at 0845 130 1640.

Kind regards,

(name)

Project Coordinator

(the company name, address, phone, fax)

23 Oct 2013, 21:43

Dear Ms (name),

Thank you very much for your reply.

You write: "Our company certification is signed by our manager on behalf of the translators that work with us."

Perhaps your manager is not fully aware that s/he doesn't have the right to sign a translation from or to a language s/he doesn't speak. 

Here's what Gov.uk explains:  

Certifying a translation

https://www.gov.uk/certifying-a-document

"If you need to certify a translation of a document that's not written in English or Welsh, ask the translation company to confirm in writing on the translation:

• that it's a 'true and accurate translation of the original document'
• the date of the translation
• the full name and contact details of the translator or a representative of the translation company"

Indeed, they say either "the full name and contact details of the translator or a representative of the translation company", but they can't mean a representative who has little knowledge of the respective foreign language, can they? Would you declare 'true and accurate translation' from, say, Japanese into your native language? I wouldn't, because I don't speak Japanese.      

You write: "The Notary does not sign our translation, but our declaration."

Hopefully, you mean your Notary certifies (witnesses, confirms) the identity of the translator who has signed the declaration of true and accurate translation. A Notary can't sign a translator's  declaration on behalf of the translator for the same reasons as above.

You also write: "Notarisation is £99.99+VAT = £119.98 and legalisation is 75.00 + VAT = £90"

 Gov.uk says it's 30 per document + postage, look here:  https://www.gov.uk/legalisation-document-checker

I don't think I have any more questions. 

If you have some, please feel free to ask me.

Kind regards,

Rennie, Bulgaria

My mobile is +359 888 609072

24 Oct 2013, 17:44

Hi Rennie,

Thank you for your reply.

I will pass your helpful information to the management team.

Kind regards,

(name)

Project Coordinator

Back to my blog at blog.bg: http://rennie.blog.bg/ (in Bulgarian)

Благодаря на г-н К. Пенчев за това, че е изпратил писмо до министър-председателя, г-н Пламен Орешарски, обяснявам защо се въздържам от оспорване на Правилника за легализациите по съдебен ред и отново го моля да изпълни задължението си по чл. 16, ал. 1 от Закона за нормативните актове по отношение несъответствието между Правилника и нормативни актове от по-висока степен ("Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен").

Напомням му, че все още не е изпълнил задължението си по чл. 21 от Закона за Омбусмана ("Омбудсманът поддържа публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение.") и не е упражнил правото си по по чл. 20, ал. 1, т.3 от Закона за Омбудсмана ("Омбудсманът има право да изразява публично мнение и становища, включително в средствата за масово осведомяване") по отношение нееднократно повдиганите въпроси, например за липсата на регистър на правоспособните преводачите, остарялата правна уредба на преводаческата дейност и др.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕНЧЕВ,

Много Ви благодаря за писмо изх. №5911 от 21.10.2013 г. Уведомявате ме, че сте изпратили писмо до министър-председателя, г-н Пламен Орешарски, за което също много Ви благодаря. Изказвате мнение, че бих могла да оспоря Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, пред Върховния административен съд по реда на чл. 185 и сл. от АПК, ако считам, че нарушава моите права и законни интереси.

И прокурор Г. Георгиев от ВАП изказа същото мнение. За съжаление, се въздържам да оспоря Правилника по съдебен ред поради следните причини:

1. Доверието ми в съдебната система е силно разклатено, след като осем съдии от Върховния административен съд сериозно се занимаваха със Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г. на бившия външен министър Николай Младенов, с която уж се въвеждаха нови, повишени изисквания към фирмите за преводи, без да забележат, че с нея не се въвеждат никакви нови изисквания и че тази заповед е издадена за нуждите на консулското обслужване, което се извършва в чужбина съгласно Виенската конвенция за консулските отношения, в сила за България от 10.08.1989 г. След неуспешното й съдебно оспорване, заповедта остана в сила, заедно с новите изисквания, които уж се въвеждаха с нея. Сегашният външен министър, г-н Вигенин, обаче обяви, че новите изисквания се отменят, без да се отменя самата Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г., с което доказа категорично, че съдиите от ВАС са се заблудили, че със заповедта се въвеждат нови изисквания.

2. Дори да имах доверие в съдебната система, няма как да докажа личен правен интерес от оспорването на Правилника, тъй като с него се уреждат дейности, извършвани от МВнР и от фирми, сключили договор с МВнР, а аз нито съм служител в системата на МВнР, нито имам фирма. Съгласно Решение № 5 от 17 април 2007 г. по конституционно дело № 11 от 2006 г. (Обн., ДВ, бр. 35 от 27.04.2007 г.) обжалването на акт, който се отнася до друга група граждани, би могло да ме постави в положението на лице, което се е самоовластило.

3. Дори да можех да докажа личен правен интерес да оспорвам подзаконов акт по чл. 185 и сл. от АПК, самият Правилник не отговаря на дефиницията за подзаконов акт съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно: „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон". Както знаете, Правилникът не урежда прилагането на никакъв закон. Да не се окаже, че съм тръгнала да оспорвам подзаконов акт, който не съществува в юридическия смисъл на думата?

Този Правилник е много интересен правен казус, чието решаване изисква сериозна юридическа подготовка, внимателно отношение и чиста съвест. От отговора Ви оставам с впечатлението, че не сте разбрали правилно молбата ми да уведомите Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор, че Правилникът не съответства на редица актове от по-висока степен, което е Ваше задължение съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за нормативните актове:

„Чл. 16 (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен."

Следващата алинея обяснява, че овластеният орган е Главния прокурор:

„Чл. 16 (2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен."

Вие пишете: „отправяте искане към мен да сезирам Прокуратурата с молба да бъде изменен или отменен Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа". Човек може да си помисли, че Ви карам да изпълнявате някаква моя прищявка. Уточнявам още веднъж: Вашето задължение е да уведомите за нормативното несъответствие (противоречие) на Правилника с нормативни актове от по-висока степен.

Както знаете, Правилникът противоречи на редица нормативни актове от по-висока степен, в т.ч. на международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация по остарелия, усложнен начин, описан в Глава втора (Легализации) от Правилника и за въвеждане на модерен, опростен начин - чрез еднократно поставяне на апостил. В Правилника няма нито дума за апостила. Моля, изпълнете задължението си по чл. 16, ал. 1 от ЗНА.

Припомням Ви, че още в първото си писмо, на 30.07.2012 г., Ви помолих „да уведомите компетентните органи, които могат да накарат МВнР да актуализира Правилника". Още тогава сте можели да извършите проверка, да установите наличие на несъответствие на Правилника с нормативни актове от по-висока степен и да уведомите Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор съгл. изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗНА. Защо трябваше да чакате повече от година и накрая, след като Ви помолих изрично, да продължавате да бездействате?

По подобен начин постъпихте, когато на 30.05.2013 г . Ви помолих да упражните правото си по чл. 20, ал. 1, т.3 от Закона за Омбудсмана. От Вашия отговор преди три месеца, 19.07.2013 г., се вижда, че правилно сте разбрали молбата ми - „настоявате да изразя публично своето мнение относно нормативната уредба на официалните преводи", но и до ден днешен все още не съм прочела Ваше изказване по въпроса. Чела съм много хубави Ваши изказвания в медиите на други теми, но нито едно по въпроса за незаконосъобразния начин на извършване и заверяване на официалните преводи в България във връзка с остарелите разпоредби на Правилника, за който на 19.07.2013 г., в отговора си до мен, написахте:

 „Министерство на външните работи споделя необходимостта от промяна на нормативната уредба и ме информира, че в периода 2006 - 2008 г. е била сформирана междуведомствена група с представители на Министерство на външните работи (МВнР), Министерство на правосъдието, Министерство на образованието и науката и Министерство на държавната администрация и държавната реформа именно с такава цел. Междуведомствената група установява, че цитираният по-горе Правилник противоречи на действащата нормативна уредба; необходимо е статутът на преводачите да бъде уреден със закон."

Сега, на 21.10.2013 г., ме уведомявате, че „при направената проверка се установи, че по инициатива на Министерство на външните работи се сформира междуведомствена работна група, която да изготви проект на закон относно статута на преводачите".

Новината, че „МВнР инициира създаването на междуведомствена работна група, която да изготви проект на закон, съдържащ регламентация на статута на преводачите" е от 02.09.2013 г., когато на сайта на МВнР се появи съобщение „Преводаческите фирми ще работят при облекчени условия". Нито една медия не отрази събитието.

От работата на предишната група са изминали пет години. Резултат няма. Тепърва пак се сформира междуведомствена работна група. Това ми напомня за историята с публичния регистър на жалбите, който трябва да водите съгл. чл. 21 от Закона за Омбудсмана. Въвеждането на първия му модул е обявено още в годишния доклад на Омбудсмана за 2006 г. (стр. 47), миналата година Вие твърдяхте, че се разработва, а тази година изобщо го няма. Иначе сте много бързи, като чуете за орязване на финансирането Ви.

Заради безотговорното Ви поведение вече повече от година остава нерешен въпрос от изключително широк обществен интерес - административни пречки лишават гражданите от пряк достъп до услугите на квалифицирани преводачи и ги принуждават да се обръщат към посреднически агенции, което усложнява и оскъпява услугата, без гражданите да получават гаранция за истинността на „заверения" преводаческия подпис, тъй като заверката на преводаческите подписи се извършва в нарушение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Искане:

1. Г-н Пенчев, в качеството си на Омбудсман, да изпълни задължението си по чл. 16, ал. 1 от ЗНА по отношение несъответствието на Правилника за легализациите с НА от по-висока степен.

2. Същият да изпълни задължението си по чл. 21 от Закон за Омбудсмана

3. Същият да упражни правото си по чл. 20, ал. 1, т.3 от Закона за Омбудсмана по отношение нееднократно повдиганите въпроси, например за липсата на регистър на правоспособните преводачите, остарялата правна уредба на преводаческата дейност и др.

Допълнителни_документи: Ако г-н Пенчев реши да се изкаже в медиите за липсата на регистър на правоспособните преводачите, може да каже следното:

 - създаване на регистър на преводачите е в интерес на гражданите;

- регистри на преводачите има в много страни по света, дори и в държави, където няма специален закон за преводачите;

- преводачите се вписват в регистрите поименно и дори ако преводачът има фирма, в регистъра фигурира като физическо лице с лични данни, а не с данни за фирмата си;

 - оторизация се дава само за конкретен чужд език, за който лицето може да докаже, че владее на високо ниво;

 - доказването на степента на владеене на един или повече чужди езици става с изпит или по документи (университетска диплома и др.), като за редките езици се допуска да става и само с декларация от преводача, че владее дадения рядък чужд език, особено ако няма дипломирани преводачи с този рядък език;

 - регистърът на преводачите може да бъде обикновен списък, не е необходимо да се ангажират програмисти, нито да се използва специален софтуер;

- след вписване в регистъра (списъка), всеки преводач получава уникален номер от този регистър (списък) и му се издава индивидуално удостоверение за правоспособност;

 - в удостоверението пише, че преводачът има право да заверява извършените от него/нея преводи с подпис и собствен печат, без никаква друга заверка;

- докато се състави регистър (списък), преводачите заверяват подписите си пред нотариус.

Забележка. Няма установено единно название за всички правоспособни (квалифицирани, оторизирани) преводачи. У нас по традиция те се наричат заклети. От тях една част са съдебни преводачи. Те са специализирани в юридическата материя. По традиция се считат за най-важните не само у нас, а и по цял свят. Необходими са в съда, полицията и другаде. Съществуват и други специализирани преводачи: медицински, технически, финансови и др. Особено ценни преводачи са юристи, лекари, икономисти и други специалисти, които владеят чужд език на високо ниво. Повечето заклети преводачи у нас нямат възможност да специализират и са принудени да превеждат всякакви текстове, което прави работата им още по-трудна и отговорна. Преводът не е машинопис на чужд език!

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ОМБУДСМАНА:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-30072012-30052013.html

Уведомява ме, че е изпратил писмо до министър-председателя Пламен Орешарски с молба за извършване на проверка по жалбата ми срещу г-жа Соня Божикова и изказва мнение, че бих могла да оспоря Правилника за легализациите и всичко останало пред Върховния административен съд (ВАС) по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Сканиран оригинал: http://www.softisbg.com/rennies_blog/2013/10/ombudsman_otgovor_21102013.pdf

ОМБУДСМАН НА РБПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

[РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОМБУДСМАН

изх. № 5911/21.10.2013 г.]

                                                            ДО

                                                            Г-ЖА РЕНЕТА СТОЯНОВА

                                                            Ул, „Г. Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 88

                                                            Гр, Варна 9000

Относно: Жалба № П1-Ж 5911/3.10.2013 до омбудсмана на Република България

            УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

            Запознах се подробно с жалбата Ви, в която отправяте искане към мен да сезирам Прокуратурата с молба да бъде изменен или отменен Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и за съдействие за получаване на отговор на Ваше предложение до Министерския съвет от 16.01.2013г.

            По повод на Вашата жалба беше извършена проверка и на основание чл. 19, ал. 1, т. 3 от Закона за омбудсмана Ви информирам за резултатите от нея. Върховна административна прокуратура, по повод на Ваше писмо до институцията, вече е изразила становище по повдигнатия от Вас въпрос. Съгласно Правилника за организацията и дейността на омбудсмана е извън моите правомощия да предприема действия по отношение на промяната на съдържанието на изпратената до Вас резолюция. Както знаете, съгл. чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Ако считате, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа нарушава Вашите права и законни интереси, Вие бихте могли да го оспорите пред Върховния административен съд по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Отделно от това, при направената проверка се установи, че по инициатива на Министерство на външните работи се сформира междуведомствена работна група, която да изготви проект на закон относно статута на преводачите.

            По отношение на искането Ви за съдействие за получаване на отговор от Министерския съвет, Ви уведомявам, че съм изпратил писмо до г-н Пламен Орешарски с молба за извършване на проверка, за чиито резултати ще бъдете уведомена своевременно.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ -

ОМБУДСМАН НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Подпис, не се чете)

(Печат: Република България, Омбудсман, Администрация)

София 1202, ул, „Джордж Вашингтон" № 22; тел.: 02/980 95 10; 02/810 69 55; e-mail: priemna@ombudsman.bg

ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ОМБУДСМАНА:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-30072012-30052013.html

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БОЖИКОВА,

Благодаря за изпратеното до мен копие от Ваше писмо до МВнР от 14.10.2013 г., в което напомняте на МВнР, че очаквате отговор на Ваше запитване от 29.07.2013 г. в качеството му, по Вашите думи, „на компетентна по поставените въпроси администрация".

С настоящето отново Ви уведомявам, че МВнР не е компетентната администрация по въпросите, които поставям. Става дума за уреждане статута на преводачите, а този въпрос, по думите на самото МВнР, е извън функционалната компетентност на МВнР.

Ето какво точно се казва в писмо от дирекция "Консулски отношения" на МВнР до собственика на фирмата, в която работя:

 "ако и в Република България, както в други държави преводачите имаха статут и дейността им беше легализирана по такъв начин, че след подписа на преводача и полагането на неговия личен печат, не биха били необходими никакви други удостоверявания. Решаването на този въпрос обаче е извън функционалната компетентност на Министерството на външните работи."

Цялото писмо, от което е взет горният цитат, е публикувано на адрес:

http://www.softisbg.com/my_first_blog/-na-firmite-v-ko-12042013.html

Използвам случая да Ви уведомя също така, че вчера, 23.10.2013 г., помолих Омбудсмана на РБ за съдействие да получа отговор от Вас на мое предложение, изпратено още на 16.01.2013 г. Ако си спомняте, ставаше дума Министерски съвет да отмени Правилника за легализациите (одобрен с постановление на МС през 1958 г.)  и да помогне за съставянето на официален, държавен регистър на квалифицираните преводачи, като издаде една наредба (постановление? или може би заповед на министър-председателя?) за поименно оторизиране на квалифицираните преводачи. Бях изложила и мотивация защо съставянето на такъв регистър не е работа на МВнР, нито на което и да е друго, отделно взето министерство.

На 02.09.2013 г. Ви изпратих напомнящо писмо за това предложение, в което се опитах да Ви обясня, че МВнР не е компетентната администрация, както и че в България, за съжаление, не съществува компетентна администрация по преводаческата дейност, но все още не съм получила от Вас потвърждение за получаването му, въпреки че Ви го изпратих още няколко пъти, всеки път с копие до още една институция и отвсякъде получих обратните е-разписки, само от Вас - не. Затова Ви изпращам линк към адреса, където е публикувано и Ви моля да бъдете така добра да го прочетете.

До г-жа Соня Божикова, Приемна на МС, 02.09.2013 г.

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/09/---02092013.html

Резюме: Обяснявам, че в България няма компетентна администрация по преводаческата дейност. МВнР използва Правилника, за да сключва без търг фиктивни договори със стотици фирми. Моля МС да отмени Правилника и да помогне за съставяне на регистър на преводачите - нещо, за което за първи път помолих МС още на 16.01.2013.

В случай, че предоставянето на становище по предложение, отправено до  Министерски съвет, излиза извън Вашите компетенции, моля, предайте писмото ми на съответното по-висшестоящо лице в рамките на Министерски съвет или направо на министър-председателя. Въпросът е от обществена значимост.

Важно е лицата, които се ангажират да помогнат, да знаят следните общи положения:

- регистри на преводачите има в много страни по света, дори и в държави, където няма специален закон за преводачите;

- преводачите се вписват в регистрите поименно и дори ако преводачът има фирма, в регистъра фигурира като физическо лице с лични данни, а не с данни за фирмата си;

- оторизация се дава само за конкретен чужд език, за който лицето може да докаже, че владее на високо ниво;

- доказването на степента на владеене на един или повече чужди езици става с изпит или по документи (университетска диплома и др.), като за редките езици се допуска да става и само с декларация от преводача, че владее дадения рядък чужд език, особено ако няма дипломирани преводачи с този рядък език;

- регистърът на преводачите може да бъде обикновен списък, не е необходимо да се ангажират програмисти, нито да се използва специален софтуер;

- след вписване в регистъра (списъка), всеки преводач получава уникален номер от този регистър (списък) и му се издава индивидуално удостоверение за правоспособност;

- в удостоверението пише, че преводачът има право да заверява извършените от него/нея преводи с подпис и собствен печат, без никаква друга заверка;

- докато се състави регистър (списък), преводачите заверяват подписите си пред нотариус.

Забележка. Необходимо е да се установи единно название за всички правоспособни  (квалифицирани, оторизирани) преводачи. У нас по традиция те се наричат заклети. От тях една част са съдебни преводачи. Те са специализирани в юридическата материя. По традиция се считат за най-важните не само у нас, а и по цял свят. Необходими са в съда, полицията и другаде. Съществуват и други специализирани преводачи: медицински, технически, финансови и др. Особено ценни преводачи са юристи, лекари, икономисти и други специалисти, които владеят чужд език на високо ниво. Повечето заклети преводачи у нас нямат възможност да специализират и са принудени да превеждат всякакви текстове, което прави работата им още по-трудна и отговорна. Преводът не е машинопис на чужд език!     

Благодаря предварително.

С уважение,

Ренета Тодорова Стоянова, преводач

Образование: полувисше (медицина) и висше (английска филология)

(ЕГН, адрес, стац. и моб. телефон)

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Писмото е получено по е-поща като прикачен файл. Г-жа Соня Божикова моли МВнР за отговор.

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Писмото е изпратено на 23.10.2013 г. по електронен път от е-бланката за подаване на жалби и сигнали на сайта на Омбудсмана. Благодаря на г-н К. Пенчев и отново моля за съдействие за получаване на отговор от ВАП - този път на друг сигнал до тях, който им изпратих на 12.07.2013 г.

Уважаеми г-н Пенчев,

Благодаря Ви за отговор изх. № 4269/16.10.13 г. Потвърждавам, че благодарение на Вашето съдействие получих отговор на моя сигнал до ВАП от 20 март 2013 г., за който се твърдеше, че не е получен.

Сега се обръщам към Вас с молба за съдействие за получаване на отговор на един друг мой сигнал до ВАП, за който също се твърди, че не е получен. Подаден е на 12 юли 2013 г. чрез е-бланката за сигнали, жалби и въпроси на сайта на Прокуратурата Прилагам линк към текста на сигнала и файл с компютърна снимка на екрана непосредствено след подаването му като потвърждение за успешното му изпращане.

Вторият ми сигнал до ВАП от 12 юли 2013 г. съдържа четири точки, едната от които е за таксата, т.е. същата като в сигнала от 20 март 2013, а другите три са различни - за остарелия Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм. 1990, за незаконосъобразния начин на извършване на т.нар. заверка на подписа на преводача и за фиктивния характер на договорите по чл. 2а, ал. 2 от този Правилник, с които МВнР уж възлага работа (извършване на официални преводи) на стотици фирми за преводи, а липсват клаузи за заплащане на положения труд.

Прилагам файл с обяснения как е защо е подаден сигналът до ВАП и какво е новото в съдържанието му в сравнение със сигнала от 20.03.2013 г., на който вече получих отговор, благодарение на съдействието на Омбудсмана на РБ.

Благодаря предварително!

С уважение, Ренета Т. Стоянова

Искане: Съдействие за получаване на отговор от ВАП на мой сигнал до тях, подаден на 12.07.2013 г.
Предходни_разглеждания: Не.
Допълнителни_документи:

Съдържание на сигнала до ВАП, подаден на 12 юли 2013 г. http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-12072013-1.html

Кратък нагледен анализ на договора по чл. 2а. ал. 2 от Правилника за легализациите http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

(в отделен файл, приложен към писмото:)

ПОЯСНЕНИЯ

от Ренета Т. Стоянова към жалба до Омбудсман на РБ, подадена на 23.10.2013 за липса на отговор от ВАП на сигнал, подаден от е-бланката на сайта на Прокуратура на РБ на 12 юли 2013 г.

1. Относно подаване на мой сигнал до ВАП на 12 юли 2013 г:

На 12 юли 2013 г. на мобилния ми телефон се обади служителка от ВАП, която ме уведоми, че сигналът ми от 20 март 2013 г. не е получен, защото не е изпратен както трябва. Изненадана, още същия ден подадох нов сигнал до Прокуратурата чрез е-бланката за сигнали на сайта на Прокуратурата, моля, вж. приложената към жалбата моментна снимка на екрана като доказателство, че сигналът е изпратен успешно [снимката я няма в този блог]. На 19 август 2013 г. се обадих до Прокуратурата на тел. 02 9867671 (Информационен център), за да попитам за движението по сигнала ми от 12 юли 2013. Поради липса на информация оттам ме насочиха към (изброяват се още четири телефона, има имена и длъжности - тук са изтрити, бел. блогър). Повече нищо не можеха да направят. Всички служители бяха много учтиви, но за съжаление не разполагаха с информация за сигнала ми.

2. Относно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл. изм. 1990

Правилникът не отговаря на дефиницията за „правилник", дадена в чл. чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно: „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон". Както знаете, Правилникът за легализациите не урежда прилагането на никакъв закон. Одобрен е с ПМС през 1958 г. Последно е изменен през 1990 г.

 Когато Правилникът за последен път е изменен (1990 г.), в сила все още е била старата Конституция. Понятието „свободна икономическа инициатива", залегнало в сегашната Конституция, не е съществувало, затова в Правилника пише, че всички преводи на документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР (чл. 2а, ал.1).

През 1990 г. не е съществувал чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБ: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност", затова в Правилника пише, че МВнР може да възлага извършването на преводите само на фирми и единствено на фирми, но не и на отделни преводачи  (чл. 2а, ал. 2).

През 1990 г. България още не е била подписала Хагската конвенция за апостила - една от най-важните международни конвенции в областта на легализирането на документи, в сила за РБ от 30.04.2001 г., затова в Глава втора (Легализации) са описани само такива процедури по легализация на документи, каквито отдавна са отменени от Конвенцията за апостила. Около 100 държави са подписали тази конвенция. За тях Правилникът не важи, но от названието на правилника по нищо не личи, тъй като е твърде общо и подвежда гражданите, в т.ч. и юридически компетентни лица, които на доверие приемат, че е общовалиден.

През 1990 г. не е имало Агенция по вписванията, където преводачите на свободна практика да могат да се регистрират, за да работят самостоятелно и законно, като издават фактури, без да учредяват търговско дружество (фирма). Затова преводачите са се регистрирали към фирмите за преводи или са учредявали свои.

 През 1990 г. не е имало Търговски закон, затова фирмите за преводи са се учредявали по Указ 56 на др. Тодор Живков. Не е имало и Търговски регистър, затова фирмите за преводи са се регистрирали към МВнР.

През 1990 г. не е имало НКИД, който ясно да указва, чрез отделен код, че преводаческата дейност е самостоятелна икономическа дейност (код 74.30 по НКИД-2008), а не част от дейността на МВнР. Правилникът създава погрешно впечатление, че преводи и легализации са една обща, цялостна, неразривно свързана дейност и подвежда гражданите, в т.ч. и юридически компетентни лица, които на доверие приемат, че преводите са част от процедурата по легализиране на документите.

През 1990 г. не е имало и ЗОП, затова МВнР е възлагало извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, без да обявява обществена поръчка.

И до ден днешен МВнР продължава да възлага извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника - без търг. В момента е Възложител на около 650 фирми. Списъкът им е публикуван на сайта на МВнР.

В качеството си на Възложител МВнР не заплаща нищо на изпълнителите си, видно от липсата на клаузи за срокове и начини на плащане в договора по чл. 2а, ал.2, приложен линк по-долу.  

3. Относно фиктивния характер на договорите по чл. 2а, ал. 2 от въпросния Правилник

Бях Ви писала за странните договори между МВнР и фирмите за преводи още в първото си писмо до Вас, на 30 юли миналата година. Тогава ги нарекох „странни договори за затруднение на гражданите". На 14.03.2013 ми отговорихте, че МВнР се договаря допълнително с всяка фирма за заплащането: 

"Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите."  

Предполагам, вече сте наясно, че не е така. МВнР не е НЗОК. Гражданите не се осигуряват за получаване на преводачески услуги по подобие на здравното осигуряване за медицински услуги.  Договорът по чл. 2а, ал. 2 е фиктивен и напълно излишен.

4. Относно незаконосъобразното извършване на заверка на подписа на преводача от страна на МВнР

Извършването на заверка на подписа на преводача от страна на МВнР не е регламентирано в нито един закон. Не е регламентирана и в Правилника за легализациите (моля, обърнете внимание, че в Правилника се споменава само такса за извършен превод. Извършването на превод е едно, а заверката на подписа на преводача - съвсем друго). В Тарифа № 3 също е вписана само такса за извършен превод и то само в дипломатическите ни мисии в чужбина и то само в държави, където извършването на официални преводи не е уредено). В договора по чл. 2а, ал. 2 също липсва уговорка агенциите да внасят преводите в МВнР за заверка на подписа на преводача, само бегло се споменава след превода да се остави място за държавни таксови марки.

Разбира се в редица закони и наредби, създадени през периода от 1990 (годината на последното изменение на правилника) е вписано изискване за заверен превод или легализиран превод или превод от заклет преводач или превод от преводач с договор с МВнР или превод, заверен по реда на чл. 2а, ал. 2. Това е едно голямо, дългогодишно недоразумение. Заверката на подпис е нотариална услуга. Няма ли нотариуси в България? Защо е необходимо служителите в МВнР да се натоварват със заверка на подписите на преводачите от цялата страна и то по един крайно незаконосъобразен начин? Това не е в интерес нито на гражданите, нито на самото министерство.

Както знаете, преводите се внасят в МВнР от посреднически агенции за преводи. На тях МВнР е гласувало доверие да организират преводаческата дейност в страната.

Агенциите събират подписи на преводачи с най-различни езици от цялата страна и ги представят пред МВнР като свои заклети преводачи. Преводачите от списъка уж се подписват за верността на преводите, които извършват.

В МВнР получават преводите, отпечатани на фирмена бланка, подпечатани с фирмен печат и уж подписани от заклети преводачи. Как става това на практика, е строго пазена тайна по разбираеми причини. Просто не е за казване.  

Достатъчно е да знаете, че за МВнР няма значение, че преводачът, който се е подписал, живее на 50 или 500 км от офиса на агенцията, няма значение, че агенциите за преводи не са нотариални кантори, няма значение, че служителите в дирекция „Консулски отношения" на МВнР никога не са напълно сигурни чий подпис заверяват.

Важното е, че преводите са красиво оформени на фирмени бланки и носят фирмен печат. МВнР поставя своя щемпел с текст, който гласи, че МВнР не отговаря за верността на превода. Това се нарича заверка на подписа на преводача и струва от 15 до 30 лв.

Като сложим таксите за междуградските куриер и за куриер в София, могат да станат 50-60 лв. над стойността на превода - излишни разходи за гражданите, защото подобна „заверка"  по никакъв начин не гарантира истинността на преводаческия подпис. Не е ли по-удобно нотариусите да заверяват подписите? За чужбина не е подходящо, но за подписи върху преводи, предназначени за българските учреждения и институции е много по-сигурно и по-евтино за гражданите. 

Още веднъж благодаря.

С уважение,

Ренета Т. Стоянова 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Писмото е получено на 21.10.2013 г. с обикновена поща. Г-н К. Пенчев ме уведомява, че успешно е съдействал да получа отговор от ВАП на сигнала ми до тях от 20.03.2013.

Сканиран оригинал:

http://www.softisbg.com/rennies_blog/2013/10/ombudsman_otgovor_16102013.jpg

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

[РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОМБУДСМАН

изх. № 4269/16.10.13 г.]

                                                                        ДО

                                                                        Г-ЖА РЕНЕТА СТОЯНОВА

                                                                        ул. "Георги Бакалов", бл. 17, вл. 7, ет. 1, ап. 80

                                                                        9000 гр. Варна

Относно: Жалба № П1-Ж 4269/5.7.2013 до омбудсмана на Република България

            УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

            По повод на Вашата жалба до омбудсмана на Република България, с която молите за съдействие да получите отговор на Ваш сигнал от 20.03.2013г. до Върховна административна прокуратура, беше извършена проверка и на основание чл. 19, ал. 1, т. 3 от Закона за омбудсмана Ви информирам за резултатите от нея.

            На 19.07.2013г. изпратих Писмо с изх. № 4269/19.07.2013г. до г-н Камен Михов, Ръководител на Върховна административна прокуратура, с молба за извършване на проверка по Вашия сигнал, след което, на 31.07.2013г., Ви е била изпратена Резолюция за прекратяване на преписка № 457/2013-11. Припомням Ви, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, омбудсманът не може да оказва влияние при вземането на решения от съда, прокуратурата и следствието и предприемането на действия по този акт на Върховна административна прокуратура е извън правомощията ми.

                                                                        КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ -

                                                                        ОМБУДСМАН НА

                                                                        РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(Печат: Република България, Омбудсман, Администрация) (Подпис, не се чете)

София 1202, ул. „Джордж Вашингтон" № 22; тел.: 02/980 95 10; 02/810 69 55; e-mail: priemna@ombudsman.bg

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Автор: Джил Съмър

Източник: http://translationmusings.com/2009/04/27/can-you-certify-my-translation/

Завереният превод е може би най-неправилно схващаното понятие в преводаческата дейност. Много държави в Европа разполагат със заклети преводачи, които след полагане на изпит получават право да заверяват своите преводи с личен печат. В Германия ги наричат "staatlich geprüfte Übersetzer." В САЩ няма такива. По думите на Дензъл Дайър, "Завереният превод (в САЩ) е превод, към който преводачът е добавил декларация, че преводът му е верен, точен и правилен „в рамките на всички мои знания и умения".  Декларацията може да бъде направена под клетва или „под заплаха от наказание за лъжесвидетелство" и да носи нотариална заверка за потвърждение самоличността на лицето, подписало декларацията."

Не е необходимо да членувате в Американската асоциация на преводачите, за да имате право да заверявате преводите си. В моя случай декларацията включва името ми, магистърската ми степен и активното ми членство в ААП. Но по принцип с декларацията просто удостоверявате, че преводът е извършен "в рамките на всички [ваши] знания и умения." Всеки преводач може да извърши превод, който е точен в рамките на неговите познания.

Много пъти са ме търсили за заверен превод на свидетелство за раждане например, което е необходимо за имиграционни и юридически цели. Онзи ден преведох едно свидетелство за раждане и имунизационен паспорт за мой клиент, частно лице. Друг мой клиент редовно изисква заверен превод на медицинските доклади за провеждано клинично изпитание. В зависимост от нуждите на клиента добавям допълнителна страница с моята декларация, че съм извършил превода "в рамките на всички свои знания и умения" и занасям така оформения превод на нотариус, който също се подписва и поставя печата си. Обърнете внимание, че декларацията трябва да бъде прикачена към превода, като всяка страница се подписва с инициалите на преводача. Това налага отпечатване на превода на хартия. Аз обикновено изпращам заверения превод по пощата, като таксувам и за времето на шофиране до нотариуса и обратно, за нотариалната такса, за отпечатването и за пощенските разходи.

Ето някои примерни формулировки на мои декларации:

Аз, [името ми], преводач с доказана експертиза в превода от немски на английски език и активен член на Американската асоциация на преводачите, декларирам, че настоящият превод е, в рамките на всички мои знания и умения, верен и правилен английски превод на оригиналния немски документ.

(град, щат, САЩ, дата) ______________________________.

_____________________________________________

[ИМЕ НА ПРЕВОДАЧА]

(Щат, район)

Аз, долуподписаният нотариус, удостоверявам, че [името на преводача] се яви пред мен и заяви, че е активен член на Американската асоциация на преводачите и че лично е извършил превода.

(дата, подпис и печат на нотариуса_____________________.

_____________________________________________

НОТАРИУС

Аз, [името ми], преводач с доказана експертиза в превода от немски на английски език и активен член на Американската асоциация на преводачите, декларирам, че настоящият превод, извършен за нуждите на [име на клиента ми], е, в рамките на всички мои знания и умения, верен и правилен английски превод на немския документ.

Аз, ________, декларирам под страх от наказание за лъжесвидетелство, че владея немски език и английски език, че съм активен член на Американската асоциация на преводачите и че текстът на английски език в прикачения превод на  ___________, съдържащ ____ страници, всяка от които подписана с инициалите ми, има същия смисъл като текста на немски език в оригиналния документ, копие от което съм проверил.

Някой има ли други формулировки, които желае да сподели? Вероятно всеки има. Чувствайте се свободни да ги добавяте в коментарите. Понякога си мисля, че коментарите са най-хубавата част от блога ми, защото научавам толкова много от вас, колеги!

Забележка. При превода са използвани следните терминологични съответствия:

certified translation - заверен превод

certified translator - заклет преводач 

to certify a translation - заверявам превод

to certify a fact - удостоверявам факт

Коментари към статията на Джил Съмър:

(със съкращения)

Judy Jenner - April 27, 2009

Много добри обяснения. Често ми се налага да обяснявам на клиентите. Някои се колебаят и искат държавна заверка, но за съжаление няма такава (в САЩ). Използвам подобна декларация и преводите ми винаги се приемат. Не отричам обаче, че немците/австрийците/европейците имат страхотни заверки -- типичната европейска бюрокрация, но стандартизацията е нещо хубаво.

 anon - April 27, 2009

Благодаря, много ми помогнахте. Бях изпратил имейл до местното посолство на САЩ с въпрос как се заверява официален превод, но те само ме посъветваха да използвам професионален преводач и не отговориха на въпроса ми.

 Nicole Pennebaker - April 27, 2009

Страхотна тема! Заверката наистина много често се разбира неправилно. Благодаря за формулировките на декларацията. Смятам да променя своята. Понастоящем използвам следната:

Аз, Никол Дж. Пенибейкър, декларирам под страх от наказание за лъжесвидетелство, че съм напълно компетентна по двата езика - френски и английски, и че настоящият документ представлява верен и точен превод на приложеното свидетелство за раждане, което преведох от френски на английски на дата 22.08.2008 г.

________________________________

[подпис]

 Tom Ellett - April 27, 2009

Подобно на много европейски държави, в Канада има официална система за оторизиране на преводачите. Мисля, че Онтарио е първата юрисдикция в света (имам предвид англоезичния свят), където се въвежда някаква форма на регулация на преводаческата професия - още през 1920-те или '30-те.

Използването на запазеното звание „заклет преводач" ("certified translator") се управлява от законите на всяка канадска провинция  и изисква притежателят й да е издържал изпит за оторизация в областта на съответната езикова комбинация и да е платен член на асоциацията на преводачите в провинцията, където живее.

Понастоящем в цяла Канада се провежда стандартизиран изпит и повечето държавни институции приемат печата на заклетия преводач, без допълнителна нотариална заверка. Все пак аз винаги съветвам клиентите си от други провинции, преди да поръчат превода,  да попитат институцията, за която е предназначен, дали признава печата на заклетия преводач или изисква и нотариална заверка.

Оторизацията се дава за единия или и за двата официални езика в Канада (английски и френски). Преводачи, които използват званието "заклет"  във връзка с езикова комбинация, за която не са оторизирани, биват заличени от регистъра.

Моята декларация е следната:

До заинтересованите лица:

В качеството си на заклет преводач и член на Асоциацията на писмените и устни преводачи в Онтарио (ATIO), както и, в тази връзка, на Съвета на канадските писмени преводачи, терминолози и устни преводачи (CTTIC), декларирам, че приложеният английски документ (брой страници) е верен превод на скрепения към него документ (брой страници); в потвърждение на което положих своя печат и подпис на всички страници на двата документа.

[Място, дата]

[Подпис]

[Име]

Заклет преводач [от език на език] (Канада)

Irene - May 5, 2009

Здравей, Джил,

това, което си написала за 'staatlich geprüfte Übersetzer' не е съвсем вярно. Ако искаш да заверяваш преводите си, е необходимо да бъдеш 'öffentlich bestellter/ermächtigter Übersetzer'. Това, обаче, няма нищо общо с наличие на университетско образование или липса на такова. Следният линк дава много добра информация:

http://www.aticom.de/a-faq.htm#uu

Дали преводачът ще иска да сертифицира преводите си като точни и верни, зависи изцяло от него самия. Преводачът трябва изрично да кандидатства за такова звание. Уточнявам това, защото всички ние знаем, че 'външният свят' (хората извън нашата професия, бел. прев.) трудно прави разлика дори между писмен и устен преводач, камо ли между звания и т.н. Все пак смятам, че писмените и устните преводачи трябва да са запознати детайлно с тези неща.

 jillsommer - May 5, 2009

Много благодаря за споделената информация, Ирен! Това определено беше Bildungslücke (пропуск в образованието ми) от моя страна.

 Starlette - August 25, 2009

Ако човек е преводач и нотариус, може ли да заверява нотариално собствените си преводи?

 jillsommer - August 25, 2009

Не. Така се обезсмисля фактът, че нотариусът удостоверява самоличността на лицето, което е извършило превода. Нужен е втори нотариус, който да удостовери, че ти наистина си лицето, за което се представяш.

Norbert - June 7, 2012

Как може нотариус да заверява превод, не трябва ли да бъде експерт-лингвист? Заклетите преводачи в моята страна биват изпитвани от университетски преподаватели в областта на лингвистиката.

Norbert

Jill (@bonnjill) - June 7, 2012

Нотариусът не заверява превода, Норбърт, а само удостоверява самоличността на лицето, което го е извършило.

Helen Eby - August 27, 2012

В щата Орегон всички документи, които се превеждат, минават през съдебен устен преводач, който определя дали ще бъдат приети.

Vane - September 11, 2012

Здравейте, бих искала да науча какво означава "официално заверен превод" в САЩ. Какво означава думата „официален" - "публичен" превод или "заклет" превод? Ако съм преводач на свободна практика, мога ли да извършвам официално заверен превод, като просто добавя декларация, подобна на тези, които споменавате? Не съм член на Американската асоциация на преводачите. Аз съм от Перу.

 Vladimir K. - September 12, 2012

Какъв смисъл влагате в думите "официален" (преведен от правителствен служител ли?), "заклет" (какво заклеване за писмен превод?) и "заверен" (както вече дискутирахме по-горе, преводачът е този, който сам заверява своя превод)

Jana - Czech English Translator - January 12, 2013

Много информативен постинг, благодаря. Аз живея в Англия и превеждам между чешки и английски. Тъй като професията не е регулирана във Великобритания, терминът  "заверен превод" означава същото, като описаното по-горе - аз просто добавям декларация, че преводът ми е верен, точен и т.н. - това е достатъчно. Британските институции изглежда не са толкова взискателни. За разлика от чешките. В Чехия съществува система от т.нар. съдебни преводачи. Те получават специален кръгъл печат и са единствените преводачи, които имат право да заверяват преводи. С други думи, ако нямаш печат, „завереният" ти превод няма да бъде приет в Чехия. Има обаче някои изключения, които наскоро открих. След като преведа официален документ (напр. свидетелство за раждане), мога да занеса превода в Чешкото посолство в Лондон и там да го заверят със „специален" щемпел само за 5 английски лири!

Sue - January 22, 2013

Здравейте, необходим ми е превод на свидетелствата за раждане на децата и брачното ми свидетелство, за да кандидатствам за гражданство на децата. Ползвам свободно и двата езика. Мога ли сама да извършва превода?

 Jill (@bonnjill) - January 22, 2013

Не, категорично не. Необходимо е да бъдат преведени и заверени от лице, което не ви е роднина и няма интерес.

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Отговорът е получен на 10.10.2013 по пощата с обратна разписка. Г. Георгиев за пореден път ме уведомява, че според него не са налице основания за предприемане на мерки по реда на надзора за законност и ме съветва сама да оспоря Правилника на основание чл. 186, ал. 1 от АПК.

Сканираният оригинал: http://www.softisbg.com/rennies_blog/2013/10/VAP_457_2013_ii_07102013.jpg

ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА

вх. № 487/2013 г.-II

София, 07.10.2013 г.

ДО Г-ЖА РЕНЕТА СТОЯНОВА

УЛ. "Г. БАКАЛОВ" № 17, ВХ.7, ЕТ.1, АП. 80

ГР. ВАРНА 9010

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

Във връзка с Ваше писмо от 03.10.2013г., изпратено по електронен път до Върховна административна прокуратура и адресирано до мен, с което настоявате за пореден път да преразгледам позицията си / отразена в Резолюция от 31.07.2013г. по пр. № 457/13г. по описа на ВАП / по поставения от Вас проблем, включително и по искането Ви за предявяване на протест за отмяна на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа, Ви уведомявам, че не са налице основания за предприемане на действия от органите на прокуратурата по реда на надзора за законност.

В случай, че не споделяте изразената позиция, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Вие, в качеството си на гражданин, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати или се пораждат задължения, от даден подзаконов нормативен акт, разполагате с активна процесуална легитимация сама да го оспорвате пред съд, ако счетете, че той е незаконосъобразен.

ПРОКУРОР: (Подпис, не се чете)

/Г. ГЕОРГИЕВ/

(Печат: Република България, Върховна административна прокуратура)

Линк към цялата ми кореспонденция с ВАП от 20.03.2013 г. до днес:

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/---20032013-25052013.html

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Благодаря, моля го да уведоми Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор за нормативно несъответствие между Правилника за легализациите и нормативни актове от по-висока степен съгл. чл. 16, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове и се оплаквам от бездействието на г-жа Соня Божикова от Приемна на Министерски съвет.

ДО ОМБУДСМАН НА РБ

Уважаеми г-н Пенчев,

Благодаря за отговора Ви от 19.07.2013 г., в който изразявате надежда „компетентните органи да предприемат необходимите мерки, за да гарантират съответствие с европейското законодателство и да уредят нормативно въпросите, свързани с официалните преводи по един адекватен и непротиворечив начин".

Аз също се надявам, че компетентните органи ще предприемат необходимите мерки.

Когато за първи път се обърнах към Вас с молба „да уведомите компетентните органи, които могат да накарат МВнР да актуализира Правилника", си мислех,  че Правилникът просто трябва да се актуализира и че това е работа на МВнР.

Сега вече знам, че не е така, затова още повече се нуждая от Вашата помощ. Не става дума за личен проблем. Въпросът е от обществена значимост.

Както знаете, по някакви причини този правилник е останал непокътнат през целия период на т.нар. преход - повече от 22 години, поради което отдавна е влязъл в противоречие с действащото законодателство - не само с българското, но и с международното.

Молбата ми е  да уведомите Прокуратурата, че Правилникът не съответства на редица актове от по-висока степен (закони). Мотивите за тази молба са чл. 16, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове:

„Чл. 16 (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен."

Аз се опитах да уведомя Прокуратурата, но може би не формулирах прецизно проблема и не ме разбраха, пък и не съм държавен орган. А защо Ви моля да уведомите Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор за нормативното несъответствие, се обяснява в следващата алинея на същия чл. 16 от Закона за нормативните актове:

 „Чл. 16 (2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен."

Моля, уведомете колегите си юристи от Прокуратурата или направо Главния прокурор, че въпросният Правилник за легализациите не урежда прилагането на никакъв закон. Той просто съществува някак си сам по себе си - извън реалностите и законите, а нали съгласно Чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон"?

Иначе закон има, не е да няма: Закон за ратифициране на конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, обн. ДВ. бр.47 от 9 Юни 2000г., доп. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г. Щеше да бъде чудесно, ако имаше и правилник за прилагането му, но няма. Получава се едно такова разминаване - законът от 2000 г. си няма правилник, а правилникът от 1958 г. си няма закон.

Възможно е МВнР отново да излезе с аргумента, че „не може с лека ръка да предложи отмяна на действащите правила, доколкото с тях се урежда и реда за легализация на официални документи, предназначени за чужбина, издадени от различни държавни институции и обществени организации и която не засяга единствено и само дейността на преводите на тези документи". В такъв случай нека да останат разпоредбите за легализация (остарели макар и противоречащи на Конвенцията за апостила, ратифицирана със закон от РБ през 2000 г.), а да се отменят само разпоредбите, отнасящи се за извършване на официални преводи.

Ако случайно се опитат да твърдят, че „без качество на преводa самата процедура по легализация на документи  се обезсмисля" (цитатът е от писмен отговор на бившия външен министър Николай Младенов изх. № 01-00-214 / 25.06.2012 г. до г-н Яне Янев и г-жа Цвета Георгиева, народни представители, чрез Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, Приложение № 1 към настоящето), напомнете им какви разяснения е дало самото МВнР преди години:

„Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения български документ."

Цитатът е от „Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина", Приложение № 2 към настоящето. Разясненията са дадени от МВнР във връзка с влизането в сила за РБ на Конвенцията за апостила на 30.04.2001 г. Всеки документ с положен апостил се признава във всички страни, подписали Конвенцията (над 100 на брой) и може да се превежда на всичките над 100 чужди езика, без всеки път документът отново да се заверява (легализира). С еднократното полагане на апостил легализацията е напълно завършена. Преводът след това може да се извършва многократно - от различни преводачи, на различни езици, в различни държави.

И последно, ще Ви помоля за съдействие да получа отговор от Приемна на МС на едно предложение, което им изпратих на 16.01.2013 г. и още нямам отговор. От време на време изпращам напомняне, а г-жа Соня Божикова го нарича нов сигнал и го препраща към МВнР като „компетентна администрация". Последно й писах на 02.09.2013 г., Приложение № 3 към настоящето.

Предложението от 16.01.2013 г. беше, цитирам: „МС да издаде една Наредба (Постановление? Решение?) за оторизиране на квалифицираните преводачи.

Наредбата (Постановлението / Решението) би могла да гласи, че считано от (дата) МС оторизира преводачите с определена квалификация (може да се използват критериите, дадени на сайта на МВнР в т. 11-13) да извършват официални преводи на документи и сами да заверяват преводите си, за които отговарят по чл. 290, ал. 1 и 2 от НК, с подпис и специален печат/щемпел, носещ техния уникален номер.

За целта всички преводачи, имащи необходимата квалификация -  с фирма или без - ще трябва да изпратят заявление до МС за включване в Общ регистър под уникален номер, като приложат следните документи (списък на документите).

За всеки преводач Регистърът би трябвало да съдържа следната информация:

-квалификация (какви езици владее, какво образование има)

- специализация (ако има напр. познания в областта на медицината, правото, техниката, икономика или др.)

-опит (къде е работил като преводач, колко време, какво е превел)

-данни за връзка: адрес, мобилен телефон, имейл, website (ако има)

-кога е наличен (примерно "наличен целодневно" или "само вечер, след 18 ч.", защото някои преводачи ходят на работа)

Идеята МС да оторизира преводачите е мотивирана от факта, че официалните документи излизат далеч извън обсега на МВнР - те касаят и МП (съдебни документи) и въобще всички останали министерства, агенции, служби и пр. държавни органи - всички те издават официални документи за най-различни цели. Немалко от тези най-различни документи имат нужда от заверен превод. Заверен превод (certified translation) в ЕС означава превод, заверен от оторизиран преводач. Сегашната процедура по заверка на превода (преводач + агенция + МВнР) е много сложна, а не дава никаква „възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти", както самият Министър Н. Младенов призна пред НС."

Ако отхвърлят това предложение, поне да се издаде една заповед, че поради отмяна на клаузите за превод от Правилника за легализациите, МВнР вече няма да заверява подписите на преводачите от цялата страна. Заверката на преводаческите подписи върху преводи на документи, предназначени за представяне пред българските учреждения и институции, ще се извършва от нотариусите съгласно Закона за нотариалната дейност, докато се състави регистър и преводачите получат собствени печати с уникален номер, под който са включени в него.

НАКРАТКО ТАЗИ ЖАЛБА Е ЗА:

- отмяна на Правилника или поне на клаузите за преводите в него;

- липсващ отговор от Приемна на МС на предложение до МС, изпратено на 16.01.2013.

Много разчитам на Вас в качеството Ви на Омбудсман на РБ,

Благодаря предварително,

С уважение,

Ренета Тодорова Стоянова, преводач

Образование: полувисше (медицина) и висше (английска филология)

(ЕГН, адрес, стац. и моб. тел.)

ПРИЛОЖЕНИЯ 2 БРОЯ СЪГЛАСНО ТЕКСТА:

1. Младенов, отговор до Яне Янев и Цвета Георгиева, 25.06.2012

http://www.mfa.bg/uploads/files/13IaneIanev.pdf

Тук е погрешното твърдение, че „без качество на преводa самата процедура по легализация на документи  се обезсмисля"

2. Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина         

http://mail.nacid.bg/newdesign/kap/att_files/obshti_razqsneniq.pdf

Тук пише: „Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени

с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на

външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде

извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения

български документ."

2. До г-жа Соня Божикова, Приемна на МС

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/09/---02092013.html

Обяснявам, че в България няма компетентна администрация по преводаческата дейност. МВнР използва Правилника, за да сключва без търг фиктивни договори със стотици фирми. Моля МС да отмени Правилника и да помогне за съставяне на регистър на преводачите - нещо, за което за първи път помолих МС още на 16.01.2013.

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ОМБУДСМАНА - ОТ 30.07.2012 ДО 23.10.2013:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-30072012-30052013.html

 

Попаднах на една интересна статия за отговорността на преводача в списанието JoSTrans (Journal of Specialised Translation). Това е онлайн списание за специализирани нехудожествени преводи: право, медицина, техника, локализация и др. Адресът за контакти е в Лондон. Статията е публикувана на адрес:

http://www.jostrans.org/issue07/art_byrne.php#backto_note_1 (на английски език)

В началото авторът дефинира понятието "превод" и посочва, че преводачите са изложени на повишен риск от съдебно преследване:

 It will be shown that the nature of translation, i.e. the provision of an intellectual service by an expert whereby information is processed rather than merely transmitted unaltered, places translators at greater risk of litigation.

„Ще бъде показано, че природата на превода, т.е. предоставянето на интелектуални услуги от експерти, при което информацията преминава обработка, а не просто се предава непроменена, поставя преводачите в повишен риск от съдебно преследване."  

После представя американско проучване за 10-год. период, друго - за 20-годишен и свое собствено. Целта на тези проучвания била да се установи колко преводача са били осъдени и за какво:

In 1999, Ansaldi conducted a review of federal and state court rulings in the US spanning the preceding ten years but failed to find a single court case or ruling in which a translator was found liable as a result of a poor translation. Similar searches covering 20 years of articles in legal journals failed to uncover any article on the issue. My own research using a variety of legal catalogues and databases as well as a wide range of Internet searches produced similar results.

„През 1999 Ансалди (Ansaldi) прави обстоен преглед на федералните и щатски съдебни решения в САЩ за предходните 10 години, но не успява да установи нито един случай на съдебно решение, с което преводач да е бил осъден за некачествен превод. Подобно проучване за период от 20 години в статии в юридически списания не открива нито една статия на подобна тема. Моето собствено проучване в юридически каталози и бази с данни, както и в широк обсег от интернет търсения завърши с подобни резултати."

След това заключава:

Given the huge volume of translation work done in so many different areas across the world this is quite surprising.

„Предвид огромния обем преводи, извършвани в най-различни области в целия свят това [че няма осъден преводач] е доста изненадващо."

В статията се дават и конкретни казуси, има и още много друга интересна информация, но на мен ми направи особено силно впечатление следният параграф:

In order to establish a translator's liability, the client needs to show, not simply that the translator has produced a faulty translation, but also how the translation has caused harm. The task is to show that, were it not for the translators negligence in producing the translation, the client would not have suffered any harm at all (Ansaldi 1999:13). To establish negligence, a client needs to show that the defendant owed a duty of care to the client; that the defendant had acted in such a way as to break that duty of care; and that the client has suffered damage as a consequence (Mowat 1997:22-23).

„За да се установи отговорността на преводача, клиентът трябва да докаже не само, че преводачът е извършил неточен превод, но също така и как, по какъв начин, преводът е причинил вреда. Задачата е да се докаже, че ако преводачът не е бил проявил нехайство при извършване на превода, клиентът е нямало да понесе никакви загуби (Ansaldi 1999:13). За да се установи нехайство, клиентът трябва да докаже, че ответникът е дал обещание на клиента да прояви отговорност при извършване на превода, но е нарушил обещанието си, вследствие на което клиентът е понесъл щети (Mowat 1997:22-23)."

Тук авторът дава един много ценен съвет за подписване на договор с клиент (това важи и за договор с агенция, тя се явява клиент на преводача всеки път, когато му възлага превод!):

 Ansaldi (1999:14) recommends that translators include in their terms of business a clause that explicitly excludes liability for consequential losses and entitles the client to a refund alone.

„Ансалди (1999:14) препоръчва преводачите да включват в бизнес условията си клауза, която изрично изключва отговорността за косвени загуби и не дава право на клиента да предявява иск за нищо друго, освен за възстановяване на платената сума за превода."

Преди да прочета тази статия си мислех, че квалифицираните преводачи в България нямат желание да станат истински заклети преводачи - независими, със собствен печат, носещи персонална отговорност за преводите си, както си е по чл. 290 от Наказателния кодекс (до 5 години затвор за неверен превод!), защото се страхуват, че може да бъдат подведени под съдебна отговорност и ако не чак да влязат в затвора, то поне да бъдат осъдени за нанесени косвени щети в размер на огромни суми. Дори си мислех, че донякъде може би имат право да се крият зад гърба на посредниците - гледат си спокойствието хората, спестяват си риска.

Сега ми се струва, че това едва ли е водещата причина. По-скоро преводачите ги е страх, че ще се наложи да ходят на изпити? Или не искат да декларират допълнителни доходи от преводи на черно? От изпити вероятно най-много се страхуват преводачите с агенции. Те са се отдали на посредническа дейност и са престанали да превеждат. Декларирането на доходите от преводи, от друга страна, предизвиква силно раздразнение у преводачите без агенции. Те обикновено имат друга основна работа и извършват преводи между другото. Убедени са, че така и така плащат предостатъчно данъци. Кой би могъл да ги накара да плащат още? Аз - не.

В крайна сметка и собствениците на посреднически агенции за преводи, и преводачите с друга основна работа нямат никаква мотивация да бъдат включени в регистър на правоспособните преводачи. Не желаят никакви промени. Не ги интересуват никакви европейски и световни практики. Нехайно свиват рамене пред аргумента, че сегашната правна уредба на преводаческата дейност, доколкото съществува такава, противоречи на действащото законодателство или с обезверен цинизъм питат: „Че то кое ли е наред в тази държава?!"

Ако ви е харесала тази статия, може би ще ви хареса и тази:

КАК ЕДИН ФИКТИВЕН ДОГОВОР МОЖЕ ДА СЪСИПЕ ЦЯЛО СЪСЛОВИЕ 18.11.2012: 
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/11/18/kak-edin-fiktiven-dogovor-moje-da-sysipe-cialo-syslovie.1021729

КОМЕНТАРИ:

 Ти узря за истината :) Преводачите в сивата икономика не вярват, че могат да изкарват по 130 лв. за самоосигуровки, затова и не се интересуват какво се случва вече повече от година. Имай предвид и че доста собственици на агенции превеждат лично, без да имат право да превеждат според изискванията на КО - горките имат едни тройки и четворки в дипломите си по език и тва няма оправяне :)

http://www.peticiq.com/forum/32093/start/11650#11669

Отговор:

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Писмото е изпратено по е-поща. Моля Администрацията на Президента да уведоми Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор за наличие на несъответствие между Правилника за легализациите от 1958, посл. изм. 1990, и нормативен акт от по-висока степен на основание чл. 16, ал. 1 от ЗНА, който гласи:

„Чл. 16 (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен."

УВАЖАЕМА Г-ЖО СЛАВЧЕВА,

 

С писмо изх. № 94-00-2531 от 04.10.2013 г. ме уведомявате, че писмото ми (заведено в Администрацията на президента с вх. № 94-00-2531/17.09.2013 г.) е изпратено до МВнР на основание чл. 112 от АПК („Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала.").

 

С настоящето Ви уведомявам, че сте направили грешка, като сте препратили писмото ми до МВнР. Бях Ви изпратила един единствен, конкретен въпрос:

 

„Случайно да знаете кога ще бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл. изм. 1990 г.?

Благодаря."

 

Този въпрос беше отправен към Вас, а не към МВнР. Същият въпрос вече е отнасян и до МВнР, при това нееднократно. Аз лично съм им писала няколко пъти, последно на 30.05.2013. Оттогава мълчат. Напълно ги разбирам. Не знаят какво да кажат, затова мълчат.

 

Вие не сте знаели, че въпросът вече е отнасян към МВнР (моя грешка, трябваше изрично да Ви уведомя), затова сте им препратили писмото ми. И това напълно го разбирам.

 

Но не мога да разбера защо решихте, че МВнР е компетентният орган в случая? Не сте ли наясно, че зададох въпроса, за да намекна, че този Правилник отдавна е трябвало да бъде отменен? Да не би да очаквате разрешение от МВнР за предприемане на действието, което се изисква от Вас по закон (Закона за нормативните актове, чл. 16, ал. 1)?

 

За да не стане отново недоразумение, ще  го кажа без заобикалки. Въпросът и обясненията след него, които Ви изпратих, представляват уведомяване на държавен орган (Администрацията на Президента на РБ), че в МВнР има един правилник, който не съответства на редица актове от по-висока степен (закони).

 

В такива случаи съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за нормативните актове:

 

„Чл. 16 (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен."

 

Съгласно следващата алинея от същия член овластеният (компетентният) орган е Прокуратурата и по-конкретно Главният прокурор:

 

„Чл. 16 (2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен."

 

Моля Ви, изпълнете законния си дълг, уведомете Прокуратурата или направо Главния прокурор за наличието на нормативен акт, който не съответства (противоречи) на нормативни актове от по-висока степен. Естествено, че ще противоречи, като не е изменян повече от 22 години. Разполагате с достатъчно обяснения на кои актове от по-висока степен не съответства (противоречи), изложени в предишното ми писмо.   

 

Можете да добавите, че въпросният Правилник не урежда прилагането на никакъв закон. Той просто съществува някак си сам по себе си - извън реалностите и законите, а нали съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон"?

 

Иначе закон има, не е да няма: Закон за ратифициране на конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, обн. ДВ. бр.47 от 9 Юни 2000г., доп. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г. Щеше да бъде чудесно, ако имаше и правилник за прилагането му, но няма. Получава се едно такова разминаване - законът от 2000 г. си няма правилник, а правилникът от 1958 г. си няма закон.

 

Моля, не очаквайте инициативата за отмяна на Правилника да дойде от МВнР, защото то се оправдава, че „не може с лека ръка да предложи отмяна на действащите правила, доколкото с тях се урежда и реда за легализация на официални документи, предназначени за чужбина, издадени от различни държавни институции и обществени организации и която не засяга единствено и само дейността на преводите на тези документи".

 

Може би най-безболезнено за МВнР би било Главният прокурор да предяви протест за отмяна само на разпоредбите, касаещи преводите. И без това преводаческата дейност е извън функционалната компетентност на МВнР, видно от Устройствения му правилник.

 

В интерес на истината, МВнР също би могло да окаже съдействие при добро желание. Достатъчно е министър Вигенин да издаде една заповед, че МВнР вече няма да заверява подписите на преводачите от цялата страна, тъй като това е извън функционалната компетентност на министерството.

 

В заповедта може да се напише, че заверката на преводаческите подписи върху преводи на документи, предназначени за представяне пред българските учреждения и институции, ще се извършва от нотариусите съгласно Закона за нотариалната дейност, докато се изработи и приеме Закон за преводача и преводаческата дейност (какъвто се обещава от много години, последно от самия министър Вигенин на 02.09.2013 г.)

 

НАКРАТКО:

 

МОЛЯ, ПРЕПРАТЕТЕ ПИСМОТО МИ ДО ПРОКУРАТУРАТА ИЛИ НАПРАВО ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР - ТОЙ Е КОМПЕТЕНТНИЯТ ОРГАН, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ПРОТЕСТ ЗА ОТМЯНА НА НОРМАТИВЕН АКТ, НЕСЪОТВЕТСТВАЩ НА АКТ ОТ ПО-ВИСОКА СТЕПЕН.  

 

Искрено се надявам да го направите и да ме уведомите в най-скоро време.

 

Благодаря предварително,

 

С уважение,

 

Ренета Тодорова Стоянова, преводач

Образование: полувисше (медицина) и висше (английска филология)

(ЕГН, адрес, телефон)

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Отговорът е получен по е-поща като прикачен PDF файл. Отговорът е перфектно оформен - на бланка на Администрацията на Президента на РБ, с подпис и печат. Към него е приложено и писмото, което е изпратено до МВнР. Служителите от другите звена на държавната администрация имат много да се учат от Администрацията на Президента по отношението оформлението на официални писма.

Сканиран оригинал на писмото:

http://www.softisbg.com/rennies_blog/2013/10/ot_prezidentstvoto_94-00-2531_04102013.pdf

Република България

Администрация на Президента

Изх. № 94-00-2531

04.10.2013

ДО

РЕНЕТА СТОЯНОВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

В отговор на Вашето писмо, получено по електронна поща в Администрацията на Президента на Република България„Ви уведомявам, че същото е изпратено, на основание чл. 112 от Административно-процесуалния кодекс, до Министерството на външните работи, с копие до Вас.

С уважение,

И.Д. ДИРЕКТОР НА

ДИРЕКЦИЯ „КАНЦЕЛАРИЯ"

(Подпис, не се чете)

(М. Славчева)

(Печат: Република България, Администрация на Президента)

 ПРИЛОЖЕНИЕ

Република България

Администрация на Президента

Изх. № 94-00-2531

Изх. № 94-00-2547

04.10.2013

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

КОПИЕ: РЕНЕТА ТОДОРОВА СТОЯНОВА

КОПИЕ: ХАРАЛАМПИ СТОЯНОВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Изпращам на вниманието Ви получените в Администрацията на Президента на Република България писма от г-жа Ренета Тодорова Стоянова и г-н Харалампи Стоянов, във връзка с поставени въпроси, отнасящи се до нормативната уредба на статута на преводачите.

Моля да вземете отношение по молбата, като за Вашето становище уведомите подателите и Администрацията на Президента на Република България.

ПРИЛОЖЕНИЕ: съгласно текста

С уважение,

И.Д. ДИРЕКТОР НА

ДИРЕКЦИЯ „КАНЦЕЛАРИЯ"

(Подпис, не се чете)

(М. Славчева)

(Печат: Република България, Администрация на Президента)

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

По материали от статията Microsoft proves just how bad translation technology can be...in just four words, публикувана на адрес:

http://kontax.com/Microsoft_proves_just_how_bad_translation_technology_can_be...in_just_four_words-12206-en.html

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

Отговорът от г-н Георгиев е получен по пощата с обратна разписка на 02.10.2013 г..

Сканирано копие на оригинала: http://www.softisbg.com/rennies_blog/2013/10/VAP_457_2013_ii_25092013.jpg

ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА

вх. № 467/2013 г.

София, 26. 09.2013 г.

                                                КОПИЕ

                                                ДО

                                                Г-ЖА РЕНЕТА СТОЯНОВА

                                                УЛ. "Г. БАКАЛОВ" №17, ВХ.7, ЕТ.1, АП. 80

                                                ГР. ВАРНА 9010

                        УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

            Във връзка с Ваше писмо от 28.06,2013г., изпратено по електронен път до Върховна административна прокуратура и адресирано до мен, с което настоявате да преразгледам позицията си / отразена в Резолюция от 31,07.2013г, по пр.№ 467/13г. по описа на ВАП / по поставения от Вас проблем, Ви уведомявам, че не са налице основания за преразглеждане на същата.

                                    ПРОКУРОР: (Подпис, не се чете)

                                                            /Г. ГЕОРГИЕВ/

(Печат: Република България, ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА)

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/