До г-жа Соня Божикова, Приемна на МС, 02.09.2013

ДО Г-ЖА СОНЯ БОЖИКОВА

ПРИЕМНА НА МС

Отн. 2711/12 от 28.08.2013 г.

УВАЖАЕМА Г-ЖО БОЖИКОВА,

Благодаря Ви за писмото, копие от което сте ми изпратили по е-поща днес.Разбирам, че МВнР все още не Ви е изпратило отговор. И на мен не е.

Бих искала да Ви напомня, че е достатъчно да поискате отговор от МВнР защо не са изпълнили Решение № 808/08.10.2012 г. на Министерски съвет за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса.

В РМС № 808 пише, че  в срок до 30.11.2012 г. МВнР е трябвало да изпълни своите задължения по Плана, като изработи съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и уреди статута на преводачите.

Късно открих  Плана и РМС № 808, затова чак сега Ви моля да потърсите отговорност от МВнР за неизпълнението му - нещо, което би трябвало да сте направили досега и без аз да Ви моля.

Може би причината за неизпълнението е, че не е работа на МВнР да се занимава с преводачите? В Устройствения правилник на Външно министерство няма нито дума за преводи.

Спомняте ли си, че бях споделила с Вас една идея на 16.01.2013 г.? Идеята беше  МС да отмени Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и да помогне за съставяне на регистър на преводачите. Тогава Вие препратихте писмото ми до МВнР, без да обърнете внимание, че очаквах становище от Вас (Министерски съвет), а не от МВнР. Все още очаквам Вашето становище (становището на Министерски съвет).

Ето какво Ви бях писала на 16.01.2013 г:

„Благодаря, получих  дълго чаканото становище на МВнР. Не е отговор на въпроса ми от 03.09.2012 г., но напълно разбирам, че МВнР не може да отговори по друг начин, докато не бъде отменен остарелия Правилник за легализациите, заверките и преводите на дирекция „Консулски отношения" в МВнР (пос. изм. 1990 г.)  

Във форума на Петицията на преводаческите агенции наскоро имаше изказано мнение, което споделям, че МС би могъл да помогне за настъпване на дългоочакваните промени в преводаческия бранш, като:

- отмени Правилника за легализациите

и

- издаде една Наредба (Постановление? Решение?) за оторизиране на квалифицираните преводачи.

 Наредбата (Постановлението / Решението) би могла да гласи, че считано от (дата) МС оторизира преводачите с определена квалификация (може да се използват критериите, дадени на сайта на МВнР в т. 11-13) да извършват официални преводи на документи и сами да заверяват преводите си, за които отговарят по чл. 290, ал. 1 и 2 от НК, с подпис и специален печат/щемпел, носещ техния уникален номер.

За целта всички преводачи, имащи необходимата квалификация -  с фирма или без - ще трябва да изпратят заявление до МС за включване в Общ регистър под уникален номер, като приложат следните документи (списък на документите).

За всеки преводач Регистърът би трябвало да съдържа следната информация:

-квалификация (какви езици владее, какво образование има)

- специализация (ако има напр. познания в областта на медицината, правото, техниката, икономика или др.)

-опит (къде е работил като преводач, колко време, какво е превел)

-данни за връзка: адрес, мобилен телефон, имейл, website (ако има)

-кога е наличен (примерно "наличен целодневно" или "само вечер, след 18 ч.", защото някои преводачи ходят на работа)

Идеята МС да оторизира преводачите е мотивирана от факта, че официалните документи излизат далеч извън обсега на МВнР - те касаят и МП (съдебни документи) и въобще всички останали министерства, агенции, служби и пр. държавни органи - всички те издават официални документи за най-различни цели. Немалко от тези най-различни документи имат нужда от заверен превод. Заверен превод (certified translation) в ЕС означава превод, заверен от оторизиран преводач. Сегашната процедура по заверка на превода (преводач + агенция + МВнР) е много сложна, а не дава никаква „възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти", както самият Министър Н. Младенов призна пред НС."

И досега не ми е ясно защо препратихте това писмо до МВнР. Може би искрено вярвате, че МВнР е „компетентната по поставените въпроси администрация", както сте написали в последното си писмо до тях, копие от което получих днес.

Вие заемате отговорна длъжност и би следвате да знаете, че в България няма компетентна администрация по преводаческата дейност.

Това, че МВнР сключва без търг фиктивни договори със стотици фирми за преводи на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника, крие списъците с квалифицирани български преводачи и извършва незаконосъобразна заверка на подписите им, ни най-малко не означава, че МВнР е компетентната администрация по преводаческите проблеми.

Цялата им криворазбрана компетентност произтича от остарелите разпоредби на един неадекватен вътрешен правилник, кой знае как останал непокътнат през целия т.нар. преход.  

Като лице, заемащо отговорна позиция, би следвало да знаете, че Правилникът за легализациите отдавна е влязъл в противоречие с действащото законодателство. За всеки случай ще обясня:

Когато Правилникът за последен път е изменен (1990 г.), в сила все още е била старата Конституция. Понятието „свободна икономическа инициатива", залегнало в сегашната Конституция, не е съществувало, затова в Правилника пише, че всички преводи на документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР (чл. 2а, ал.1). Не е съществувал чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБ: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност", затова в Правилника пише, че МВнР може да възлага извършването на преводите само на фирми и единствено на фирми, но не и на отделни преводачи  (чл. 2а, ал. 2).

През 1990 г. България още не е била подписала Хагската конвенция за апостила - една от най-важните международни конвенции в областта на легализирането на документи, в сила за РБ от 30.04.2001 г., затова в Глава втора (Легализации) са описани само такива процедури по легализация на документи, каквито отдавна са отменени от Конвенцията за апостила.

През 1990 г. не е имало Агенция по вписванията, където преводачите на свободна практика да могат да се регистрират, за да работят самостоятелно и законно, като издават фактури, без да учредяват търговско дружество (фирма). Затова преводачите са се регистрирали към фирмите за преводи или са учредявали свои

През 1990 г. не е имало Търговски закон, затова фирмите за преводи са се учредявали по Указ 56 на др. Тодор Живков. Не е имало и Търговски регистър, затова фирмите за преводи са се регистрирали към МВнР.

През 1990 г. не е имало НКИД, който ясно да указва, чрез отделен код, че преводаческата дейност е самостоятелна икономическа дейност (код 74.30 по НКИД-2008), а не част от дейността на МВнР.

През 1990 г. не е имало и ЗОП, затова МВнР е възлагало извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, без да обявява обществена поръчка.

И до ден днешен МВнР продължава да възлага извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника - без търг. В момента е Възложител на около 650 фирми. Списъкът им е публикуван на сайта на МВнР.

В качеството си на Възложител МВнР не заплаща нищо на изпълнителите си, видно от липсата на клаузи за срокове и начини на плащане в договора по чл. 2а, ал.2, приложен линк по-долу. 

Накратко - уредбата на преводаческата дейност е занемарена от много години и в нея са се установили редица незаконосъобразни практики, които няма как да се отстранят, без да се отмени Правилникът.

Затова най-учтиво моля МС да бъде така добър:

-  да вземе мерки за отменяне на Правилника;

- да спомогне за съставяне на регистър на преводачите.

Благодаря предварително.

С уважение,

Ренета Тодорова Стоянова

ПРИЛОЖЕНИЕ 1БР. СЪГЛАСНО ТЕКСТА

Договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

(нагледен анализ на фиктивния му характер)

За мен:

От една година се занимавам с остарялата правна уредба на преводаческата дейност и напълно съзнавам, че е много трудно да се въведе ред и законност след повече от 20 години произвол, но съм оптимист.

Оптимизмът ми се подхранва от следните положителни резултати, постигнати досега:

-  МВнР призна официално, писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС с копие до мен, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е "една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения", a "удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена" или с две думи - че нещата могат и трябва да се променят: http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

-  Омбудсманът г-н К. Пенчев официално потвърди, писмо изх. № 3589/19.07.2013 до мен, че Правилникът за легализациите "противоречи на действащата нормативна уредба". "Необходимо е  статутът на преводачите да бъде уреден със закон.":
 http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html

-  В интернет е публикувано Решение № 808/08.10.2012 г. на Министерски съвет за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса
http://saveti.government.bg/web/cc_203/1
 В РМС № 808 пише, че МВнР е трябвало в срок до 30.11.2012 г. да изпълни Плана, като изработи съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и уреди статута на преводачите. Решението не е изпълнено, но самият факт, че проблемът е формулиран от МС, е от първостепенна важност.

 -  Министърът на правосъдието г-жа Зинаида Златанова официално потвърди, писмо изх. № 15-00-32/08.08.2013 до собственика на фирмата, в която работя, че не е необходимо преводачът да има сключен договор с МВнР, за да превежда пред нотариус:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

-  В новия Устройствен правилник на МВнР, който предстои да бъде приет,  незаконосъобразният текст „Дирекция „Консулски отношения" предоставя консулски услуги" (чл. 41, ал. 2, т. 2 от УП на МВнР в сила от 15.01.2012) вече е заменен с „Дирекция „Консулски отношения" координира предоставянето на консулски услуги". Това е важно, защото години наред неправилно се считаше, че Д „КО" извършва консулски услуги, а под консулски услуги неправилно се разбираше „преводи и легализации".  

 - В коментарите към ЗИД на ЗОП на сайта за публични консултации е направен опит да се привлече вниманието на отговорните лица и институции към некоректната дефиниция на „официален превод" в ЗОП и незаконосъобразните договорни отношения между МВнР и фирмите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника:
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=977