ДО ПРОКУРОР Г. ГЕОРГИЕВ, ВАП
КОПИЕ: Приемна на Министерство на правосъдието, Приемна на МС, Приемна на НС, Омбудсман на РБ, Дирекция „Консулски отношения" в МВнР
Отн.: Резолюция вх. № 457/2013 г.-II / 31.07.2013 г. във връзка с мой сигнал за събиране на отменена такса за заверка на подписа на преводача от страна на МВнР, приложен линк по-долу.
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЕОРГИЕВ,
В началото на месец август 2013 г. получих по пощата копие от Резолюция вх. № 457/2013 г.-II / 31.07.2013 г., подписана от Вас, приложен линк по-долу.
Аргументите Ви, изложени в Резолюцията, се базират основно на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (Правилника), датиращ от 1958 г. и последно изменен на 25.12.1990 г. - преди повече от 22 години.
Вие сте юрист и би следвало да знаете, че Правилникът отдавна е влязъл в противоречие с действащото законодателство и трябва да се отмени, а не да се цитира. Ще обясня защо:
Когато Правилникът за последен път е изменен (1990 г.), в сила все още е била старата Конституция. Понятието „свободна икономическа инициатива", залегнало в сегашната Конституция, не е съществувало, затова в Правилника пише, че всички преводи на документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР (чл. 2а, ал.1). Не е съществувал чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБ: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност", затова в Правилника пише, че МВнР може да възлага извършването на преводите само на фирми и единствено на фирми, но не и на отделни преводачи (чл. 2а, ал. 2).
През 1990 г. България още не е била подписала Хагската конвенция за апостила - една от най-важните международни конвенции в областта на легализирането на документи, в сила за РБ от 30.04.2001 г., затова в Глава втора (Легализации) са описани само такива процедури по легализация на документи, каквито отдавна са отменени от Конвенцията за апостила.
През 1990 г. не е имало Агенция по вписванията, където преводачите на свободна практика да могат да се регистрират, за да работят самостоятелно и законно, като издават фактури, без да учредяват търговско дружество (фирма). Затова преводачите са се регистрирали към фирмите за преводи или са учредявали свои
През 1990 г. не е имало Търговски закон, затова фирмите за преводи са се учредявали по Указ 56 на др. Тодор Живков. Не е имало и Търговски регистър, затова фирмите за преводи са се регистрирали към МВнР.
През 1990 г. не е имало НКИД, който ясно да указва, чрез отделен код, че преводаческата дейност е самостоятелна икономическа дейност (код 74.30 по НКИД-2008), а не част от дейността на МВнР.
През 1990 г. не е имало и ЗОП, затова МВнР е възлагало извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, без да обявява обществена поръчка.
И до ден днешен МВнР продължава да възлага извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника - без търг. В момента е Възложител на около 650 фирми. Списъкът им е публикуван на сайта на МВнР.
В качеството си на Възложител МВнР не заплаща нищо на изпълнителите си, видно от липсата на клаузи за срокове и начини на плащане в договора по чл. 2а, ал.2, приложен линк по-долу.
А сега ще обясня какви грешки са допуснати в Резолюцията
Накратко:
- погрешно е да се твърди, че заверката на подписа на преводача е част от легализацията на документа;
- погрешно е да се твърди, че преводачите са служители на фирмите за преводи;
- погрешно е да се твърди, че понеже фирмите не са сред лицата, освободени от такси за легализация и преводи, следователно подписите на служителите им подлежат на заверка в МВнР.
Обяснения къде се намират грешките и как се е стигнало до тях
Погрешното твърдение, че заверката на подписа на преводача е част от легализацията на документа се намира в следния текст на Резолюцията: „дейността по заверка на подписа /включително и на лицето извършило превода/ от органите на МВнР е част от дейността по легализация на документа" (цитиран е чл. 22 от Правилника).
Като юрист би следвало да знаете, че:
„Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени
с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде
извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения
български документ."
Цитатът е от „Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина", приложен линк по-долу. Разясненията са дадени от МВнР във връзка с влизането в сила за РБ на Конвенцията за апостила на 30.04.2001 г. Всеки документ с положен апостил се признава във всички страни, подписали Конвенцията (над 100 на брой) и може да се превежда на всичките над 100 чужди езика, без всеки път документът отново да се заверява (легализира). С еднократното полагане на апостил легализацията е напълно завършена. Преводът след това може да се извършва многократно - от различни преводачи, на различни езици, в различни държави.
Погрешното твърдение, че преводачите са служители на фирмите за преводи е допуснато на две места в Резолюцията.
Може би Вие искрено вярвате, че преводачите са служители на фирмата. Така е записано в Правилника: „Чл. 2а. ал. 4. Преводачите, които извършват преводи във фирмите".
Разбира се, аз не отричам, че има и преводачи, които са служители на фирмите - като мен например, на трудов договор от 10 години. Но е погрешно да се твърди, че всички преводачи са служители на фирмите.
Като юрист би следвало да знаете, че при сключване на договори с фирмите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, МВнР изисква от тях да представят списък на преводачите, работещи за фирмата или към фирмата, както е посочено в т.9 от „Списък на необходимите документи за сключване на договор", приложен линк по-долу, и чл. 7 от Договора, приложен линк по-долу.
Това позволява дори на фирми без нито един преводач в офиса да представят дълги списъци със „свои" преводачи (външни подизпълнители), а после да се рекламират, че разполагат с високо квалифицирани преводачи и че извършват официални преводи на 30-50 и повече чужди езици.
Ще дам един пример, за да разберете какво става на практика. Идва примерно един собственик на фирма да сключва договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника и носи в МВнР дълъг списък със „свои" преводачи. МВнР го приема. После идва друг и също носи дълъг списък със „свои" преводачи. МВнР приема и този списък, без да обръща внимание, че имената в списъците са същите, като в списъка на предишния собственик. И така - стотици пъти.
МВнР не издава индивидуално удостоверение за всеки регистриран преводач, затова списъците с хиляди имена на преводачи, съхранявани в дирекция „Консулски отношения" не дават реална представа за броя на преводачите. Ако стотиците списъци се прочистят от повтарящи се имена и имена на лица, които са престанали да превеждат, нищо чудно да се окаже, че преводачите са по-малко на брой от фирмите.
Преводачите от списъците популярно се наричат „заклети". Обикновено „заклетите" преводачи към една или повече фирми са служители на трудов договор в училища, университети и други учреждения, които превеждат за допълнителни доходи. Интересна практика е собственикът на една фирма да е „заклет" към няколко други, в т.ч. и от други градове. На свой ред собствениците на другите могат да фигурират като „заклети" в списъка на първия.
Как функционира сегашната „уредба" на преводаческата дейност?
Щом влезе клиент в офиса на дадена фирма и остави материали за превод, мениджърът се свързва с някой от „своите" преводачи от списъка и му изпраща превода по електронен път. Преводачът извършва превода и го връща по същия път. Преводите на официалните документи след това се разпечатват в офиса на фирмата, където е влязъл клиентът, върху бланка на фирмата. Преводачът бива повикан да се яви в офиса на фирмата, за да постави подписа си пред мениджъра или пред някой технически сътрудник, а той на свой ред поставя печата на фирмата до подписа на преводача.
Предполагам, си давате сметка, че преводаческите фирми не са нотариални кантори, но приемайки безкритично списъците с „техни" преводачи, които не работят на трудов договор в фирмите, МВнР на практика възлага на фирмите за преводи да извършват и нотариална дейност покрай преводаческата.
За резултатите от дейността на тези нотариални кантори на черно можете да съдите от признанието на бившият министър на външните работи г-н Николай Младенов пред 41-вото НС, ПЗ 363 на дата 15.06.2012 г., приложен линк към стенограмата на заседанието:
„Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти. При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача".
Това означава, че заверката от страна на МВнР не гарантира истинността на подписа на преводача. И няма как да гарантира, докато МВнР не установи директна връзка с преводачите, каквато е установило например МП с нотариусите.
Погрешното твърдение, че фирмите не са сред лицата, освободени от такси за легализация и преводи, следователно подписите на служителите им подлежат на заверка в МВнР, е допуснато поради заменяне на едно понятие с друго, без да са взаимозаменяеми.
Ето как е станало.
Първо сте цитирали точно и коректно, че чл. 8 от Тарифа № 3: „предвижда, че за удостоверяване на подпис и/ или потвърждаване на истинността на подпис и печат върху документи и други книжа се събират такси, определени в два различни размера, с оглед на това дали документа, който се заверява е издаден от българско или чуждестранно учреждение". (удебеленият шрифт - мой, бел. Р.С.)
След това сте пояснили, че текстът на чл. 8 не конкретизира „вида на юридическото лице /държавно учреждение, търговско дружество, кооперация или ЮЛ с нестопанска цел/, което е извършило превода."
Тук се забелязват две замени на понятия, които не са взаимозаменяеми. „Издаден документ" е заменен с „извършен превод", а „българско учреждение" - с „юридическо лице".
Ще обясня нагледно защо не са взаимозаменяеми.
Първо си представете си, че заменим думата „документи" в заглавието на Правилника с „преводи". Какво се получава? Правилник за легализациите, заверките и преводите на преводи. Не става, нали? Затова не може „документ" да се заменя с „превод".
А сега си представете една ръка и пет пръста. Ръката се състои от пръсти, но пръстите не се състоят от ръце. Отношението „ръка : пръсти" е от типа „цяло : части". Подобно е и отношението „ЮЛ : учреждение". Понятието „юридическо лице" обхваща „държавно учреждение, търговско дружество, кооперация или ЮЛ с нестопанска цел" (цитатът е от Резолюцията). Правилно сте посочили различните видове ЮЛ. В случая понятието „ЮЛ" е пример за цялото, а видовете ЮЛ - пример за частите му. След това обаче неправилно сте заместили „българско учреждение" (част от цялото) с ЮЛ (цялото). Все едно вместо „пръст" да напишете „ръка". Така сте стигнали до неправилно заключение.
Неправилното заключение е, че чл. 8 от Тарифа № 3 се отнася за заверка на преводи, извършени от ЮЛ и следователно, „такса следва да бъде заплащана включително и в случаите, когато се заверява подпис на лице, което е извършило превод".
Съжалявам, но не съм съгласна, че чл. 8 от Тарифа № 3 урежда такси за превод, извършен от ЮЛ и продължавам да твърдя, че таксата в чл. 8 се отнася за заверка на подписи върху документи, издадени от учреждения. Цитирам чл. 8 от Тарифа № 3, приложен линк по-долу:
„Чл. 8. За удостоверяване на подпис и/или потвърждаване на истинността на подпис и печат върху документи и други книжа се събират следните такси: 1. на документи, издадени от български учреждения 2. на документи, издадени от чуждестранни учреждения или от дипломатически или консулски представителства на друга държава"
След това сте цитирали вярно чл. 24 от Правилника: „Освобождаване от такси за легализация и преводи се допуска само в случаите, предвидени в ЗДТ, тарифите към него и чл. 167 от Кодекса на труда", но не сте обърнали внимание, че:
- в Тарифа № 3 изобщо няма раздел за извършване на преводи в МВнР. Съгласно Раздел втори, „Такси за преводи", чл. 11 от Тарифа № 3, преводи се извършват само в дипломатическо или консулско представителство - в чужбина! - и то само „когато в приемащата държава редът за извършване на преводи от и на чужди езици не е уреден нормативно" и т.н.;
- и въобще навсякъде, където в Тарифата пише за освобождаване от такси, все става дума или за документи, или за преводи, а не за „заверка на подписа на преводача". Моят сигнал от 20.03.2013 беше за таксата „заверката на подписа на преводача". Таксата за заверка на документ няма нищо общо с моя сигнал от 20.03.2013 г. Таксата за извършени преводи също няма нищо общо с моя сигнал от 20.03.2013.
Продължавам да твърдя, че в Тарифа № 3 няма такса „заверка на подписа на преводача" с една само малка корекция - Тарифа № 3, за която бях писала, че е в сила от 23.04.2009, е в сила от по-отдавна. Приета е с ПМС № 333 от 28.12.2007 и обн. в ДВ, бр. 3 от 11.01.2008 г. Повтарям - в Тарифата няма такса за заверка на подписа на преводача. Шеста година вече потребителите на преводи заплащат отменена такса и то без никаква гаранция за истинността на подписа на преводача (вж. по-горе изказването на бившия външен министър пред 41-вото НС, че в МВнР не знаят чий преводачески подпис заверяват).
Така най-накрая сте стигнали до заключението, че „изразеното становище на г-жа Стоянова, до Прокуратурата, че частните агенции за преводи не попадат в категорията „български учреждения", поради което за заверка на подписите при преводаческа дейност, извършена от техни служители не се дължи такса, е неоснователно".
Би било много печално, ако само г-жа Стоянова смята, че частните агенции за преводи не попадат в категорията „български учреждения", а Прокуратурата е твърдо убедена в обратното. Аз наистина продължавам да твърдя същото, за което сигнализирах за първи път на 20. 03.2013 г. и още веднъж сигнализирах на 12.07.2013 г., приложен линк по-долу. Във втория си сигнал предоставих допълнителна информация. Преди няколко дни се обадих в Прокуратурата и никак не се учудих, като ми казаха, че не е получаван никакъв сигнал от мен. С разрешение направих аудиозапис на отсрещната страна.
Моля, помислете отново дали наистина липсват данни за намеса на прокуратурата по реда на надзора за законност, като имате предвид и допълнителната информация, която се съдържа в това писмо, като например:
- преводаческите фирми в ролята на нелегални нотариални кантори;
- МВнР в ролята на Възложител на стотици фирми, без да плаща на нито една;
- потребителите на преводи вече шеста годинa плащат отменена такса за заверка на подписа на преводача, без при това да получават 100% гаранция за истинността на преводаческия подпис.
Благодаря предварително,
С уважение,
Ренета Тодорова Стоянова,
ул. „Г. Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап.80
гр. Варна - 9010
моб. тел. 0888 60 90 72
Приложения 8 бр. съгл. текста:
1.Моят сигнал до ВАП - 20.03.2013
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/03/-20032013.html
2. Резолюция вх. № 457/2013 г.-II / 31.07.2013 г
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/08/-31072013.html
3. Списък на необходимите документи за сключване на договор за извършване на официални преводи
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/List_docs_contract_translate.pdf
4. Договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html
(нагледен анализ на фиктивния му характер)
5. Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина
http://mail.nacid.bg/newdesign/kap/att_files/obshti_razqsneniq.pdf
6. Стенограма на пленарно заседание 363 на НС, 15.06.2012 г., където Н. Младенов признава, че в МВнР не знаят чий преводачески подпис заверяват:
извлечение: http://www.mfa.government.bg/uploads/files/15par_dimitrov.pdf
цялата стенограма: http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2755
7. Тарифа № 3 по ЗДТ
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/TARIFA3.pdf
8. Моят сигнал до ВАП - 12.07.2013
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-12072013-1.html
За мен:
От една година се занимавам с въпроса за остарялата правна уредба на преводаческата дейност и напълно съзнавам, че е много трудно да се въведе ред и законност след повече от 20 години произвол, но съм оптимист. Оптимизмът ми се подхранва от постигнатите досега положителни резултати.
- МВнР призна официално, писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС с копие до мен, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е "една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения", a "удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена" или с две думи - че нещата могат и трябва да се променят: http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704
- Министерски съвет потвърди официално, писмо № 2711/12, изпратено от МС на 28.03.2013 г. като прикачен файл по е-поща до мен, че "Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове": http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/29/pismo-ot-ms-2711-12-ot-28-03-2013.1069571
- Омбудсманът г-н К. Пенчев официално потвърди, писмо изх. № 3589/19.07.2013 до мен, че Правилникът за легализациите "противоречи на действащата нормативна уредба". "Необходимо е статутът на преводачите да бъде уреден със закон.":
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html
- В интернет е публикувано Решение № 808/08.10.2012 г. на Министерски съвет за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса
http://saveti.government.bg/web/cc_203/1
В РМС № 808 пише, че Планът е трябвало да се изпълни в срок до 30.11.2012 г., а в Плана пише, че МВнР е трябвало да изработи съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и да уреди статута на преводачите. Решението не е изпълнено - неизвестно защо. Прокуратурата, като страж на законността, може би ще се заинтересува защо това хубаво решение не е изпълнено.
- Министърът на правосъдието г-жа Зинаида Златанова официално потвърди, писмо изх. № 15-00-32/08.08.2013 до собственика на фирмата, в която работя, че не е необходимо преводачът да има сключен договор с МВнР, за да превежда пред нотариус. Това е важно, защото все още има нотариуси, които изискат договор с МВнР по чл. 2а, ал. 2 от незаконосъобразния Правилник:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html
- В новия Устройствен правилник на МВнР, който предстои да бъде приет, незаконосъобразният текст „Дирекция „Консулски отношения" предоставя консулски услуги" (чл. 41, ал. 2, т. 2 от УП на МВнР в сила от 15.01.2012) вече е заменен с „Дирекция „Консулски отношения" координира предоставянето на консулски услуги". Това е важно, защото години наред неправилно се считаше, че Д „КО" извършва консулски услуги, а под консулски услуги неправилно се разбираше „преводи и легализации".
- В коментарите към ЗИД на ЗОП на сайта за публични консултации е направен опит да се привлече вниманието на отговорните лица и институции към некоректната дефиниция на „официален превод" в ЗОП и незаконосъобразните договорни отношения между МВнР и фирмите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника:
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=977
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
