КАКВО БИХ КАЗАЛА НА ВИГЕНИН, АКО МУ ИМАХ ДОВЕРИЕ

| No Comments | No TrackBacks

Ако имах доверие на Вигенин, бих му разказала разни неща, като например...

Не, не очаквайте сензации!

 

За списъците в КО и заверката на подписа на преводача

 

Миналата година, в изказване пред народните представители, бившият външен министър Николай Младенов призна, че в МВнР не знаят чий подпис заверяват:

 

"Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти. При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача."

Стенограма от 363-то заседание на 41-то Народно събрание, 15.06.2012 г.:

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2755

 

Нито един депутат не се впечатли от това шокиращо признание. Никой не попита „Как така служителите МВнР не знаят чии подписи заверяват?" Всъщност не знам дали ако някой беше задал такъв въпрос, щеше да получи отговор. В МВнР не обичат да се коментира тази тема. Не искат никой да ги подсеща, че не се интересуват дали преводачите, чиито подписи „заверяват", са на трудов договор  във „фирмата-преводач" (термин, изкован от ВАС). А трябва. Защото "заклетите" преводачи най-често не са на трудов договор в преводаческата агенция, към която са "заклети". А и те не са "заклети" само към една агенция. Теоретично, един преводач може да се закълне към стотици агенции - няма ограничения нито по местоживеене, нито нищо. От което произтичат някои неудобства от юридическо естество.

 

Сигурно Ви е известен фактът, че при сегашната практика, наложила се от дълги години, агенциите внасят списъци с „техни" преводачи в МВнР. Колко са „техни", е друг въпрос. Ще дам един пример. Идва една агенция да сключва договор и носи в МВнР списък със „свои" преводачи. МВнР го приема. После идва друга и носи списък, също със „свои" преводачи. МВнР приема и нейния списък, без да обръща внимание, че имената в списъците се повтарят. В дирекция „Консулски отношения" се съхраняват всички списъци с преводачи, внесени от стотиците агенции. Ако бъдат проверени, ще се установи, че имената в тях се повтарят, което е достатъчно неприятно, но по-лошото е, ако се окаже, че част от имената в списъците са фиктивни, само фигурират като „заклети", за показ пред МВнР.

           

Но нека приемем за момент, че имената на преводачите не са фиктивни, а са на хора, които наистина работят като преводачи. Повечето от тези преводачи обаче не работят в офисите на агенциите, а по домовете си и изпращат преводите в агенциите, обикновено по електронен път. Преводите на официалните документи след това се разпечатват в офисите на посредническите агенции за преводи на бланки на агенциите и преводачите биват повиквани да се явяват в агенцията, за да поставят подписа си пред мениджъра на преводаческата агенция. Предполагам, си давате сметка, че преводаческите агенции не са нотариални кантори. Оказва се, че сключвайки договорите с тях и приемайки безкритично списъците с „техни" преводачи, които не работят на трудов договор в агенциите, МВнР на практика възлага на мениджърите на агенциите за преводи да извършват и нотариална дейност покрай преводаческата.

           

 

Излизането от това неприятно положение не е невъзможно и дори не е толкова сложно. Разбира се, в никакъв случай не може да се изисква от агенциите да назначат на трудов договор всички преводачи от списъците си, каквато идея имаше в началото на миналата година, когато плъзнаха първите слухове за нови изисквания към агенциите. Достатъчно е да се прекрати практиката агенциите да внасят списъци с преводачи в МВнР. Това на практика означава оторизацията за извършване на официалните преводи да премине от агенциите към самите преводачи. Те самите да имат право да заверяват официалните преводи, които извършват, с подпис и печат - нормална световна практика. А ако държавата държи да събира такси от официалните преводи, поне да приема преводите направо от преводачите, а не през посреднически агенции за преводи. Агенциите ще могат спокойно да продължат да предлагат преводи на десетки езици, но когато са официални, няма да е необходимо да поставят своя печат. Преводачът сам ще подпечатва превода, а агенцията направо ще го връчва на клиента - срещу малка комисионна за посредническата услуга.    

 

2. За Правилника

Разполагам с официално становище на МВнР от 21.03.2013 г., че "това е една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения".

Писмо от МВнР до МС изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г.:

http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf

 

Подобно становище може да се прочете и в Плана за намаляване на регулаторната и административна тежест на бизнеса, приет при миналото правителство (Раздел МВнР, т.8). Там пише, че трябва да се изработи съвременна нормативна уредба за статута на преводачите и преводаческата дейност. От Плана обаче не става кой точно трябва да се ангажира с реформата. Разполагам с официален отговор от МВнР, който потвърждава мнението ми, че МВнР не е длъжно да се занимава  с преводаческа дейност и преводачи. Дългогодишната заблуда, че МВнР ръководи преводаческата дейност, произтича от същият този неадекватен Правилник и колкото по-скоро се отмени той, толкова по-добре за всички  -  и за МВнР, и за преводачите, а най-вече за гражданите.

 

3. За нашата фирма

Фирмата, в която работя, е с предмет на дейност официални и неофициални преводи само от и на езиците, с които работим - английски и южнославянски (сръбски, хърватски, словенски и др.). Собственикът - Харалампи (Хари) Стоянов, е преводач с диплома от Софийския университет, славянска филология. Има над 15 000 страници писмени преводи и стотици часове устен. Не одобрява практиката преводачите да предоставят подписа си на посреднически агенции за преводи. Не е предоставял подписа си на нито една фирма нито при предишната „пререгистрация" на фирмите към МВнР (30.11.2001-31.01.2002 г.), нито когато и да било след това, нито при кампанията по „набиране на преводачи" от агенциите в края на 2012 г., въпреки че му е предлагано многократно. Не използва външни подизпълнители. Разполага с двама преводачи, назначени на трудов договор - единият завършил английска филология (на трудов договор във фирмата от 01.07.2003 г., аз), а другият - последна година английска филология. Работи активно като преводач от дипломирането си до днес и продължава да работи - вече повече от 30 години. Търсен е от цялата страна и от чужбина. Често го викат за устен превод в съда. Причината да не предоставя подписа си на посредници, е вътрешната му убеденост, че като лице, носещо наказателна отговорност по чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, няма право да предоставя подписа си на посредници, които нямат нотариална функция. По същата причина не посредничи, тъй като е наясно, че като собственик на фирма за преводи няма право да удостоверява чужди подписи - подписи на външни подизпълнители, носещи наказателна отговорност, понеже дейността му е преводаческа, а не нотариална. И ние, служителите от фирмата, никога не сме предоставяли подписите си на нито една агенция или фирма за преводи.

 

От началото на 2013 г. - вече шест месеца, на практика ни е забранено да извършваме официални преводи, защото не желаем да подновим фиктивния си договор с МВнР. Защо не сме се обадили по-рано, че има нередности в този договор, както и в цялата наложила се практика по извършване и заверяване на официални преводи, се обяснява в тази статия:

 

Защо ние от фирма „Софтис" не желаем да подновим договора си с МВнР - историята на едно трудно решение":
http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/28/zashto-nie-ot-firma-softis-ne-jelaem-da-podnovim-dogovora-si.1105060

 

 

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/291

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Rennie Stoyanova published on June 26, 2013 10:22 PM.

Напомнящо писмо до ВАП, че очаквам отговор от 20.03.2013, изпратено на 24.06.2013 was the previous entry in this blog.

Цялата ми кореспонденция с депутат Деница Златева от 28.06.2013 до 28.12.2013 is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.