Резюме. Отговарям на пр. Беремска и съобщавам за 2-ро ново обстоятелство. Второто ново обстоятелство е, че с договора МВнР възлага не само преводи на документи, легализирани по реда на глава втора от правилника, но и преводи на документи, освободени от легализация по силата на международни или двустранни договори.
Тема: отговор на 708 от 16.03.16 и 2-ро ново обстоятелство
До: Г-жа Беремска, прокурор от ВАП
Копие до: Главен прокурор и МВнР
По пр. 708/2012 на ВАП, обединена с пр. 457/2013 на ВАП
Уважаема госпожо Беремска,
Пишете ми, че „основанието за събиране на таксите не е устна договорка" Отговарям Ви - устна е, защото никъде не го пише в договора. Не го пише и в правилника. Някои съдии вече са забелязали това обстоятелство, а Вие от ВАП - стражите на законността, все още си затваряте очите.
Ето две кратки извадки от съдебни решения:
„чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа... не съдържа конкретни изисквания относно заверката на превода".
"Изискванията на чл.2а, ал.2 от Правилник за легализациите, заверките, и преводите на документи и други книжа не включват удостоверяване от Министерството на външните работи на подписа на преводача. Видно от съдържанието на посочената правна норма."
Цитирате резолюция от 31.07.2013 г. на колегата си прокурор Г. Георгиев:
„С резолюция от 31.7.2013г. пр.№457/2013г. на Върховна административна прокуратура е прекратена, тъй като не са налице основания за извършване на действия по надзора за законност."
Пр. Георгиев считаше агенциите за преводи за български учреждения, а преводачите на свободна практика - за техни служители. Това беше грешка от негова страна. Сега и Вие я допускате. Няма да Ви разубеждавам, защото съм наясно с професионалното високомерие на съдиите и прокурорите, по думите на Главен прокурор Цацаров. Само ще Ви напомня, че за цитираната от Вас резолюция зам. гл. прокурор Ася Петрова написа следното:
„резолюцията от 31.07.2013г. за прекратяване на преписка № 457/2013г. на прокурор при отдел „Надзор за законност" при ВАП, както и писмо от 25.09.2013г. под същия номер, не съдържат каквито и да било доводи и правни аргументи, обосноваващи позицията за отказ да се предприемат действия по оспорване на горецитирания подзаконов нормативен акт."
Не само ЗГП Петрова се е изказвала против правилника, но тя е първият и засега единствен Прокурор, който го е написал черно на бяло. Достоен акт на истински Прокурор!
А ето и 2-рото ново обстоятелство - с договора по правилника от 1958, посл. изм. 1990, се възлага извършване на преводи не само на документи, легализирани по реда на глава втора (такива почти не са останали в съвремения свят), но и на документи, заверени с апостил, както и на документи по двустранни договори.
Увод. В редица съдебни решения може да се прочете, че договорът по чл. 2а от правилника се отнася само за превод на документи, легализирани по реда на глава втора от правилника.
Ето три кратки извадки от съдебни решения:
„Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа в частта относно преводите (чл. 2а и Глава Трета) се отнася само до документи, които преди това са легализирани по реда на Глава Втора (чл. 18, ал. 1 от Правилника). Съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от РБ през 2000 г. и в сила от 2001 г., всеки документ със заверка "апостил" е освободен от изискването за легализация. Следователно за представеното със заверка „апостил" удостоверение... не се изисква легализация, а след като не се изисква легализация, не се прилага чл. 2а, ал.2 от Правилника."
„...всеки един документ, снабден със заверката „апостил" е освободен от изискването за легализация. След като не се изисква легализация на документите, не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Касае се до подзаконов нормативен акт, който може да се приложи само ако не противоречи на закон ,конвенция и т.н. Впрочем това изрично е отразено в разпоредбата на чл.25 от Правилника за легализациите, съгласно който разпоредбите на правилника са задължителни, доколкото в сключени спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго. Хагската конвенция от 1961 г, която е надлежно ратифицирана и е част от вътрешното ни законодателство, считано от влизането й в сила през 2001 г освобождава от легализация снабдените с заверка „апостил" документи."
„Съгласно чл.25 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа , разпоредбите на правилника са задължителни, доколкото в сключени спогодби и споразумения с други страни не се предвижда друго.
...след като има действащ договор за правна помощ, приложими са правилата, уговорени с този договор...
С оглед на гореизложеното... [документ от страна с действащ договор за правна помощ] ...не се нуждае от легализация, както и от заверка с апостил, за да се ползва от съдилищата и учрежденията на другата договаряща страна..."
Изложение. МВнР също твърди, че договорът се сключва само за превод на документи и книжа, посочени в глава втора. Цитирам техен отговор:
„Необходимо е да обърнем внимание, че по реда на Правилника фирмите могат да сключат договор за преводачески услуги с МВнР... единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника. МВнР няма отношение към преводаческата дейност като цяло или към всички преводи по принцип."
Моля, обърнете внимание: "единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника."
А в Договора (вариант 1 и вариант 2) пише друго:
"Преводи на официални (публични) документи и други книжа се извършват само ако документите и книжата предварително са оформени и снабдени с оригинални заверки, удостоверявания и легализации съгласно изискванията на глава втора от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (Обн. ДВ, бр.73 от 12.09.1958 г., последно изм. ДВ, бр.103 от 25.12.1990 г.), Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Обн. ДВ, бр.45 от 11.05.2001 г.) или клаузите на сключените от Р България договори за правна помощ, предвиждащи освобождаване на документите от легализация."
"Настоящият договор се сключва на основание чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, и е съставен в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от страните."
Заключение по 2-то ново обстоятелство: Договор, сключен на основание правилник от 1958, посл. изм. 11 години преди влизане в сила за България на Конвенцията за премахване на изискването за легализация (заменянето й с еднократна заверка, наречена апостил), не може да урежда извършването на преводи и на документите, оформени с апостил. Нито на документите по двустранните договори за взаимно освобождаване от легализация.
Очаквам Вашия компетентен отговор както по първото, така и по второто ново обстоятелство.
Благодаря предварително.
С уважение,
Ренета Т. Стоянова,
гр. Варна 9010, ул. "Г. Бакалов" 17, вх. 7, ап. 80
Пояснение за понятието "легализация". Легализацията е сложна и тежка процедура на заверяване и презаверяване - първо в страната, където е издаден документът, а после и в страната, където се представя. Именно тази сложна процедура е описана в глава втора от правилника и именно тя е отменена от международната Конвенция за апостила (Хага, 1961), в сила за България от 2001 г. Апостилирането, традиционно все още наричано легализация с апостил, представлява еднократна заверка на документа с унифициран щемпел (стикер). Щемпелът (стикерът) се нарича апостил. Апостилът се поставя само веднъж и само в страната, където е издаден документът. С това документът е готов за представяне в над 100 държави по света и във всички от Европейския съюз. Повече никакви заверки не му трябват. Превод може да се направи във всяка от страните, без да е необходимо всеки път отново да се поставя апостил върху документа. Внимание - апостилът в никакъв случай не се поставя върху превода на документа, а винаги и само върху самия документ! Много хора, в т.ч. и юристи, бъркат "документ" с "превод на документ" и смятат, че апостилът се поставя и върху превода на документа. На сайта на МВнР може да се види списък на страните по Хагската конвенция за апостила (макар и непълен, списъкът е внушителен). Легализацията, описана в глава втора от правилника, е отменена и от двустранните договори за взаимно освобождаване на документите от легализация. България е сключила такива с около 30 държави. Списък на страните по двустранните договори също е наличен на сайта на МВнР.
***
Цялата ми кореспонденция с Прокуратурата по преводаческите проблеми:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/---20032013-25052013.html
Блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Моб. тел.: 0888 60 90 72
Стац. тел.: 052 988 600
Книга за преводачите и агенциите, написана от Хари Стоянов, дългогодишен преводач и собственик на фирма за преводи. Разпространява се безплатно. Публикувана е на адрес: http://softisbg.com/library/prevodachi_i_agencii.htm
