„Всички, които се каните да емигрирате в страни, които признават превод и легализация на документи, извършени само на тяхна територия, НЕ ВЯРВАЙТЕ НА НАШЕТО ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО, което ви убеждава, че същата дейност, извършена в България, е валидна за тези страни!
Като лично пострадала, и заради неравната борба, които водят двама преводачи с министерството, обещах, че ще пускам през ден това инфо."
Ани: Чакай малко, Жули! Това, което си написала, не е съвсем вярно. Легализацията на документите се признава, само преводите - не, а дори и те понякога се признават :) Това са две различни неща.
Жули: Моят случай беше такъв.
Ани: В твоя случай французите не са признали преводите на документите, които си носела от България, затова се е наложило да търсиш заклет преводач във Франция да ти ги направи отново, след което нещата са се оправили. А апостил имаше ли на документите ти, помниш ли?
Жули: Имаше, убедена съм и още ги пазя! Чаках около 1-2 седмици документите ми да се върнат от София, къде бяха изпратени за легализация. Преводът беше извършен в преводаческо бюро във Варна.
Ани: Е, значи и с апостила са те преметнали. България и Франция имат двустранен договор за освобождаване на документите от всякаква легализация. Това означава, че въобще не е било нужно да ходиш в агенция. Направо си могла да заминеш с българските документи за Франция, там да дадеш на заклет преводач да ти ги преведе и - готово.
Жули: Можело е, ако служителите са инструктирани да кажат на гражданите, че документите им нямат нужда от такава обработка в България. Включително служителите в Община Варна, където ми издадоха няколко акта, не ме информираха как стои въпросът в законово отношение, а мънкаха и направо ми казаха: "Абе я, най-добре си оправи документите тука, да нямаш после проблеми там." Откога е този договор? От коя година е?
Ани: Не знам откога е. Може да е още от соц. време. Ето линк към списъка на страните, с които имаме двустранен договор за взаимно освобождаване от легализация: http://www.mfa.bg/uploads/files/DKO_29_04_13.pdf
Що се отнася до мънкането "Абе я, най-добре си оправи документите тука, да нямаш после проблеми там", служителите от общините не знаят и си мислят, че помагат с подобни съвети. По-интересното е, че и служителите от Външно съветват по същия начин. Наскоро нашата фирма легализира документи за държава от списъка. Обадихме се в министерството да потвърдят, че няма нужда от апостил, а те викат "Да, вярно е, че няма нужда, обаче от другата страна може да поискат апостил!" Вече се било случвало! Такива работи ... И ние ги изпратихме, сложиха им апостил, какво да правим ... Заради този хаос ЕС сигурно е получил много жалби от граждани и се е заел да урежда нещата за всички страни-членки, което е добре.
Жули: Точно така се получи и при мен, но стандартният отговор на служителите ме навежда на две мисли: или така са инструктирани да отговарят, независимо, че законът им е ясен (т.е. стават принудителни проводници на заблуждението), или са толкова невежи, че даже не са си направили труда да научат закона. Така де, както там му се казва.
Ани: Каквато и да е причината, важното е, че ЕС е взел мерки да се премахне всякаква легализация на документи между страните членки. 330 млн евро щели да се спестят на гражданите и фирмите - толкова се изръсвали само за една година, доколкото разбрах.
Жули: Аха. Ми, добре тогава.
Жан: Грубото в случая е, че например във Франция преводачите, получили право от държавата да ползват печат (което не се получава току-така, повечето минават конкурс за работа към държавна институця, например съдилище), превеждат И легализират с този печат, няма намеса на държавна институция. В България Външно министерство буквално прави търговия с тези легализации в случая на Франция.
Апропо, самата легализация не удостоверява вярно ли е съдържанието на документа, а просто, че е официален документ и какъв точно.
Ани: Вярно е, че "Външно министерство буквално прави търговия с тези легализации в случая на Франция.", но не е вярно, че преводачите във Франция легализират преводите си. Големи недоразумения стават с този термин "легализация". Легализацията е оформяне на документи за чужбина, обикновено - с апостил. Когато френските преводачи подпечатват преводите си, те вършат горе-долу същото, като служителите във френските общини, когато издават документи - подписват се и поставят печат. Нали не бихте казали, че служителите от общините легализират документи?
Жули: Значи объркването идва от термина "легализация", т.е. документът се счита за легален, понеже е издаден от общината - това, което прави преводачът във Франция?
Ани: Да, объркването идва от термина "легализация" и производните му "легален" и т.н. Всички продължават да говорят (продължаваМЕ да говорИМ) за легализация, а всъщност легализацията не е еднозначно понятие. Има два вида легализация - сложна (с много печати) и опростена (с един-единствен апостил). Сложната легализация е премахната от Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, популярна като Конвенцията за апостила (5 окт 1961, в сила за РБ от 2001, понастоящем ратифицирана от 105 държави, сред които всички членки на ЕС).
Адвокат от Лондон ми обясни, че не е правилно апостилирането на документите да се нарича легализиране. Нали именно в това е смисълът на Хагската конвенция, че се премахва се изискването за легализация! Вместо да се легализират, документите се апостилират, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил", както и в България.
Легализацията е много сложна процедура. Представи си само - вземаш акта за раждане от общината, носиш го във Външно да му бият още един печат, оттам го носиш във френското посолство в София за трети печат, после при пристигането във Франция го носиш в бг посолство в Париж за 4-ти печат и накрая го внасяш във френското Външно министерство за 5-ти печат. Това са 5 такси!
Някой се е сетил в средата на миналия век, че и 100 печата да се ударят връз първия, гаранцията за истинността на документа не се повишава изобщо, защото всеки следващ по веригата от "легализатори" се доверява на предишния. И решили да премахнат това безсмислено многократно подпечатване. Така се появява Конвенцията за апостила. Тя гласи: "Един-единствен унифициран печат стига. Той се поставя в държавата, която издава документа и важи във всяка една от другите страни по конвенцията, без никакви допълнителни печати (и съпътстващи ги такси, разбира се)"
Сега вече сме на следващия етап - ами този апостил за какво ни е, бе? Има достатъчно технически средства да установим моментално директен контакт с първия издател на документа (носителят на отговорността за съдържанието му) и да го попитаме "Абе тук дойде един документ, малко така съмнителен. Я дай да сравним номерата/датите/снимката" Идеята е да се издават многоезични документи без никакви други печати по тях, освен един - на първия издател. Той може да е учреждение (административно, образователно, съдебно) или физическо лице с личен печат (нотариус, заклет преводач).
Жули: Ясно. Значи борбата сега е да се премахне апостила, за който също се плаща такса.
Ани: ДА! Супер ще бъде. Това е борба на ниво ЕС. Просто там преводачите отдавна си имат печати. В България борбата все още е за печати на преводачите.
Жули: Така. Това означава, че парите за "легализацията" ще отиват при преводачите, а не при службите, както досега. Затова ли не искат да въведат западния модел у нас?
Ани: Затова. А има и друго. У нас се фалшифицират преводаческите подписи върху типови документи. Агенциите печелят най-много от това. Но скоро ще им врътнат кранчето.
Жули: Т.е. печатът ще попречи на фалшифицирането на подписа?
Ани: Самият печат не е гаранция (всичко може да се фалшифицира). Прекият контакт между клиент и преводач е единственият начин да се парира меракът на посредника да фалшифицира атрибутите на официалния превод, за да печели.
Жан: Ани, явно имаме леко неразбирателство. Тъй като признатите от френската държава преводачи разполагат със собствен печат, то в повечето случаи този печат е достатъчен и властите не изискват допълнителна легализация на документа.
Някои документи са напълно освободени от нуждата за легализация. Преводаческия печат не легализира, но в повечето случаи е повече от достатъчен за компетентните власти. Същото например не важи за България, където ако поискаш да кандидатстваш нейде с диплома от чуждестранен университет, работодателя може да ти поиска превод и българските преводачи и нотариуси трудно могат да задоволят работодателя или пък държавата, ако е в държавния сектор.
За френскоговорящите:
http://vosdroits.service-public.fr/particuliers/F1402.xhtml
Ани: Жан, легализацията на чуждестранни документи е отменена от Конвенцията за апостила. Виж това (от същия сайт):
Différentes formes de légalisation
Selon les accords internationaux conclus entre la France et le pays en question, les documents peuvent être :
soit soumis à la légalisation,
soit soumis à l'apostille (formalité qui se substitue à la légalisation d'actes publics étrangers),
soit dispensés de légalisation.
http://vosdroits.service-public.fr/particuliers/F1402.xhtml
И това (от сайта на Хагската):
Article 2
Chacun des Etats contractants dispense de légalisation les actes auxquels s'applique la présente Convention et qui doivent être produits sur son territoire. La légalisation au sens de la présente Convention ne recouvre que la formalité par laquelle les agents diplomatiques ou consulaires du pays sur le territoire duquel l'acte doit être produit attestent la véracité de la signature, la qualité en laquelle le signataire de l'acte a agi et, le cas échéant, l'identité du sceau ou timbre dont cet acte est revêtu.
http://www.hcch.net/index_fr.php?act=conventions.text&cid=41
Написал си: "Тъй като признатите от френската държава преводачи разполагат със собствен печат, то в повечето случаи този печат е достатъчен и властите не изискват допълнителна легализация на документа." Преводът не е част от легализацията. Когато превеждам документа, аз отговарям единствено за верността на превода си, а не за автентичността на документа. Процедурата по легализация е едно, преводът - друго. Легализацията (тъй де, всички използваме този термин) е начин една държава да увери друга, че документът, който й изпраща, не е фалшив. Например акт за раждане заминава от България за Франция с апостил. Френският преводач получава акта за раждане и превежда всичко наред, вкл. подписи и печати, пише, че е апостилиран (някои превеждат и целия текст на апостила, но няма нужда - той е унифициран) и накрая добавя декларация за верността на превода си (на превода си! някои преводачи дори изрично пишат в декларацията, „не за автентичността на преведения документ"!), подписва се и поставя печата си.
Жан: Никой де факто не може да гарантира, че един документ не е фалшив, освен институцията, която го е издала. Идеята е, че за някои документи не се налага легализация или апостил, ако минат през френски преводач. Всъщност, легализацията няма никаква тежест в случая, в повечето случаи просто става дума за качество на превода - френската държава работи с преводачите, одобрени от нея.
Ани: "Никой де факто не може да гарантира, че един документ не е фалшив, освен институцията, която го е издала." Именно! Затова ЕС предприе мерки в посока премахване и на апостила. Другата причина може би е, че държавите, ратифицирали Конвенцията за апостила, не я спазват. По-точно, всички се правят, че е я спазват, а тайничко все успяват да изчукат още някоя таксичка от ненужен допълнителен печат. Това става, като не дават ясни обяснения на гражданите. Обясненията на френския сайт Service Public, към който ти ме насочи, също са доста объркани :)
Отн. "Идеята е, че за някои документи не се налага легализация или апостил, ако минат през френски преводач" Това са освободените от легализация документи. По силата на двустранни договори. Между Франция и България има такъв двустранен договор и затова казах на Жулито, че не е трябвало изобщо да стъпва в българска преводаческа агенция, а направо с документите от общината да е заминала за Франция. Там да ги е дала на френски заклет преводач и това е щяло да бъде напълно достатъчно. В крайна сметка тя пак ги е дала на френския заклет преводач, но преди това се е охарчила 200 лв. за 2 документа, без да е било нужно.
Главен блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Мобилен: 0888 60 90 72
Стационарен: 052 988 600
