Измамата с лиценза на агенциите за преводи и легализации

| No Comments | No TrackBacks

От бизнес с преводи най-лесно се печели

От бизнес с преводи най-лесно се печели. Няма никакви изисквания. Всеки може да регистрира фирма за преводи. Даже да си няма понятие от чужд език. Даже да няма и един преводач в офиса. Само трябва да отиде във Външно и да подпише с министерството договор за извършване на преводи. Договорът се смята за лиценз (оторизация).

И така, регистрираш фирма, сключваш договор с Външно, наемаш офис в центъра, слагаш табелата „Преводи и легализации" и - пей сърце! Имаш ЛИЦЕНЗ да извършваш преводи от и на всички езици, за които се сетиш. Ама че не знаеш нито един чужд език, ама че нямаш нито един преводач в офиса, няма значение.

Правиш сайт, че РАЗПОЛАГАШ с най-добрите преводачи и превеждаш от и на 30-50 езика, пускаш реклами и бизнесът тръгва.

Къде е уловката?

За сключване на договора, Външно иска от фирмаджията да представи списък с преводачи, които ще работят за фирмата. Тези преводачи трябва да  отговарят на определени критерии - не особено високи, но все пак критерии. Дотук добре.

Външно обаче не се интересува къде ще работят преводачите от списъка, нито дали имат преводачески опит. Затова всеки лесно може да състави такъв списък. Обажда се на приятели и познати с езикова гимназия или чужда филология, пише няколко имена, прилага дипломи, адреси и подписи и списъкът за пред министерството е готов.

Обикновено преводачите от списъка не превеждат. Теоретично е възможно никога да не са превеждали - никой не проверява. Външно прибира одобрените списъци с преводачи, фирмаджията подписва договор с министерството и влиза в регистъра (списъка) на т.нар. оторизирани от Външно агенции за преводи, поддържан на сайта на Външно.

Идва следващият мераклия за лиценз, носи и той някакъв списък. Одобрение, договор, лиценз. И така стотици пъти. Външно не проверява дали имената в списъците не се повтарят. Публична тайна е, че се повтарят. В момента Външно съхранява списъци с хиляди имена на преводачи в насипно състояние - не само български преводачи, но и на преводачи от цял свят (внесени най-вероятно от служителите в българските посолства и консулства). Може би десетки хиляди имена.

Давид се изправя срещу Голиат

Аз съм преводач с висше образование - едно от многото имена, съхранявани в насипно състояние в някакъв прашен министерски шкаф. Отначало не знаех, че имената на преводачите са фиктивни и повтарящи се. Мислех си, че ако ги публикуват, регистърът на преводачите ще е готов. Идеята изглеждаше разумна - преводачите с определена квалификация да бъдат включени в регистър на правоспособните преводачи. Такива регистри има по цял свят. И в България има доста регистри на квалифицирани кадри, например лесовъди, геодезисти и мн. др. 

В края на 2012 г. споделих с Външно идеята си за регистър на преводачите, но получих категоричен отказ. Имената на квалифицираните български преводачи били фирмена тайна по силата на договора между Външно и фирмите, а не обществена информация.

Линк към отговора им: http://softisbg.com/rennies_blog/2012/11/-12112012-1.html

 

Разгледах въпросния договор и що да видя? Договор между Възложител и Изпълнител без клаузи за заплащане! Попитах Омбудсмана, защо Възложителят МВнР не заплаща и не обявява търг, преди да сключи тези договори? Отговори ми, че Външно сключва допълнителен договор с всяка фирма, като вече във втория договор уточнява заплащането. За търга нищо не каза.

Линк към отговора от Омбудсмана: http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/otgovor-ot-ombudsmana-na-pismoto-mi-ot-30-07-2012-poluchen-n.1032515

Шефът попита Прокуратурата, защо Външно не обявява търг, преди да сключи договор с частни фирми. Отговориха му, че няма законово основание да се обявява търг за сключване на договори по чл. 2а, ал. 2 от правилника за легализациите.

Линк към отговора от прокуратурата: http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-vap-na-pismoto-mi-ot-26082013.html

Месец преди това, обаче, от Комисията по петициите към Европейския парламент беше дошъл точно обратния отговор - договори с Външно се сключват само след търг.

Линк към отговора от Комисията към ЕП: http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/peti/cm/1004/1004004/1004004bg.pdf

(ние не сме писали до Комисията по петициите в ЕП, намерих отговора в

интернет - общодостъпен е)

 

Комисията е сезирана от агенциите, ужасени от т.нар. нови

изисквания на Младенов. Вероятно те са подвели Комисията с лъжливи

обяснения, че МВнР им е възложител (нали така пише в договора по чл. 2а, ал.2 от правилника) Щура работа! Европа не може да си представи какви ги вършат във Външно :)

 

С шефа разгледахме основанието на договора - Правилника за легализациите, заверките и преводите, 1958 г., посл. изм. 1990 г., и попитахме Външно, Омбудсмана и Прокуратурата, какъв е този правилник, защо не е изменян от 1990 г. - повече от 23 години вече? И други колеги попитаха.

Отговориха, че правилникът не може да бъде изменян и/или допълван, защото е незаконосъобразен, няма законово основание и противоречи на съвременното законодателство. Желязна логика! Омбудсманът добави, че правилникът не е съобразен с международната Хагска конвенция за апостила, което, по думите му, е недопустимо. Прокуратурата гузно замълча.

Линкове към отговори от Външно и Омбудсмана:

- Външно, март 2013: http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

- Омбудсман, май 2013: http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/
- Външно, ноември 2013:  http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html

 

Пак се зачетохме в правилника и видяхме, че е отменен - пише го в самия правилник (чл.25) и писахме до калинките от държавната администрация. Те се умълчаха. Даже Омбудсманът, дотогава доста словоохотлив, млъкна и той.

Ние,  2-3 преводача, продължаваме.

Линк към писмо, в което съобщавам, че правилникът е отменен от Хагската конвенция за апостила

24.12.2013 - До г-жа Славчева от Администрация на Президента на РБ

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/---24122013.html

 

Боя се, че г-жата от Администрацията на Президента, която първа беше уведомена за това, че правилникът е отменен, а пък се използва навсякъде, не може да проумее за каква грандиозна измама е уведомена -  измама не само на държавно ниво, а и на международно. С Президентството се опитах да установя диалог през септември 2013. Тогава просто ги попитах „Случайно да знаете кога ще бъде отменен правилникът?". Още не са отговорили на този въпрос - пети месец вече. Толкова ли е трудно да кажат, че не знаят, ако не знаят?

 

В края на декември им писах (горния линк), че вече разполагам с отговора на изпратения въпрос и той гласи: "Правилникът е отменен още през 2001 г. от Конвенцията за апостила." Помолих за съдействие да бъде свален списъка на фалшиво оторизираните агенции от сайта на МВнР и да бъде заменен със списък на правоспособните преводачи. Всеки момент се очаква техният отговор.

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Най-лесно се печели с измама. Бизнесът с преводите и легализациите в България е класически пример за дългогодишна измамна схема с държавно участие.

Уредбата на преводаческата дейност в България е незаконосъобразна и опасна за всички участници в нея:

- за МВнР и агенциите, защото сключват фиктивен договор, който представлява документ с невярно съдържание (престъпление по Глава "Документни престъпления" в НК);

- за преводачите, защото са принудени да предоставят подписите си на посредници, което отваря широко вратата за фалшифицирането им. Отделно - унижението дори магистри по превод да нямат право да извършват и заверяват сами, без посредници, преводите, които извършват и за които лично отговарят по НК, а да се молят на мениджъри с търговски манталитет да ги "направят заклети преводачи". Много от тях се принуждават да регистрират собствени фирми и на свой ред сключват фиктивен договор с МВнР, което си е от трън, та на глог;

- за гражданите, защото получават от посредническите агенции за преводи и от МВнР изкуствено усложнена и оскъпена услуга, при това без никаква гаранция за истинността на подписа на преводача под официалния превод, защото подписите на преводачите в България се заверяват в нарушение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

 

МАТЕРИАЛИ ЗА СПРАВКА:

Правилникът: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/01/post-67.html

Договорът: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

Постижения в борбата на Давид срещу Голиат:

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-86.html

 

Статия на колега, където за пръв път се използва аналогията с Давид срещу Голиат:

http://editor.slavic-center.com/prevodacheski-agencii-polski-ezik_oficialni-prevodi/

(Благодаря, колега И.Е.!)

 

Главен блог: http://rennie.blog.bg/

Имейл: rennie@softisbg.com

Мобилен: 0888 60 90 72

Стационарен: 052 988 600

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/470

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Rennie Stoyanova published on February 16, 2014 3:42 PM.

Преводът - интелектуална собственост или обикновена стока? was the previous entry in this blog.

До КЗК - напомням, че очаквам отговор от 6 месеца, 20.02.2014 is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.