В списъка на необходимите документи за сключване на договор с Външно, точка 9, са изложени пространно изискванията към преводачите на агенциите:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/List_docs_contract_translate.pdf

"9. Списък на преводачите, работещи за фирмата - във вид на таблица, с електронно
изписани имена, която съдържа пореден номер, трите имена на преводача, неговия
ЕГН, работните езици и подписа на преводача."

Следват подробности, касаещи образователния им ценз.

Изброените изисквания отговарят напълно на критериите за регистриране на преводач на свободна практика, обаче Външно НЕ споменава НАЙ-ВАЖНОТО за елиминиране на преводачите от сивата икономика - РЕГИСТРАЦИЯТА на преводача в Агенцията по вписванията. Според Външно е достатъчно преводачите да се "регистрират" в една или няколко агенции за преводи.

Тъй като ВЪНШНО НЕ изисква преводачите да са регистрирани в Агенцията по вписванията с БУЛСТАТ и т.н., излиза, че самото Външно поддържа преводачите от сивата икономика.

Анонимен коментар:
Верно, бе! Външно не изисква преводачите да имат БУЛСТАТ!!! Външно НАСЪРЧАВА СИВАТА  ИКОНОМИКА В ПРЕВОДАЧЕСКИЯ СЕКТОР.
Това е така, защото в мумията-правилник на мавзолеума КО  НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВА ЗА ПРЕВОДАЧИ НА СВОБОДНА ПРАКТИКА - по онова време (е-ееееей преди десетилетия) просто не е имало Агенция по вписванията, както не е имало и Търговски закон. Затова първите фирми за преводи, по Указ 56, са се регистрирали към Външно  и са набирали преводачи без БУЛСТАТ.
Тази МИЛА ТРАДИЦИЯ  се е запазила и до днес. Нежеланието на Външно за промени ясно говори, че ПРЕДПОЧИТА ДА ПОДДЪРЖА СИВАТА ИКОНОМИКА. По разбираеми причини, сивата икономика носи по-добри печалби - на агенциите 'сутеньори', които набират безправни преводачи (обезправени от Външно!) и на самото Външно, в което се "заверяват" подписите на преводачите ОТ СИВАТА ИКОНОМИКА - дейност, която  "снася" добри печалби на ДЪРЖАВАТА.

Източник:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/5800#5825

ДО: m.petrov@mon.bg

Тема: наредба преводачи

Из „Бюлетин № 2 /2012 на Асоциацията на преводачите в България"

Международна конференция

На свое заседание УС на АП взе решение да проучи възможностите за организиране на среща за обмен на опит в регионален мащаб по въпросите на съдебния превод и правните норми, касаещи упражняването на преводаческата професия. След множество разговори и дискусии с представители на заинтересованите институции и съгласието на Лизе Качинка, председател на Европейската асоциация на съдебните преводачи(EULITA) да посети България и изнесе лекция по темата, първоначалното решение прерасна в проект за международна конференция на тема „Състояние на съдебния превод в България и транспонирането на Директива 2010/64ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство". За партньори и съорганизатори на мероприятието бяха поканени Министерство на правосъдието (МП), Нов Български Университет (НБУ) и Национален институт на правосъдието (НИП), като НБУ участва във финансирането, а НИП осигури зала и техника за провеждането на конференцията. Времето за реализиране на проекта беше малко, а идеята - амбициозна.

Конференцията се проведе в голямата зала на НИП, с докладчици Деница Вълкова (заместник-министър на правосъдието), Петя Шишкова (заместник председател на Софийския апелативен съд и ръководител на наказателното отделение), Лизе Качинка (председател на EULITA), д-р Катерина Йочева и д-р Силвия Цонева (преподаватели в НБУ), Людмила Дейвис (съдебен преводач в Ню Йорк). Приветствие при откриването произнесе Драгомир Йорданов (директор на НИП). На конференцията присъстваха представители на МП, НИП, Представителство на ЕС, магистрати, преводачи, преподаватели.

Кратки бележки по основните лекции и доклади по реда на представянето им:

Деница Вълкова, заместник-министър на правосъдието: „Актуално състояние на съдебния превод в България"

Госпожа Деница Вълкова изтъкна, че действащото българско процесуално законодателство съдържа гаранции за назначаване на преводач на лицата, които участват не само в наказателни, но и в граждански и административни дела, когато те не владеят български език. Към настоящия момент обаче, няма  изрична правна уредба на дейността на преводачите, които се занимават с писмен и устен превод в рамките на съдебното производство и те се подчиняват на уредбата за вещите  лица.

Докладчикът сподели, че въвеждането на изискванията на Директива 2010/64/ЕС в българското законодателство е истинско предизвикателство и  Министерство на правосъдието напълно осъзнава важността и сериозността на работата, която предстои. Във връзка с това ще бъде създадена работна група със задача анализ на съответствието на българското законодателство с изискванията на директивата и изготвяне на конкретни законодателни предложения. За участие в работната група ще бъдат поканени представители на съда, прокуратурата, професионалните организации на преводачите и представители на академичните среди.

Лизе Качинка, председател на Европейската асоциация на съдебните преводачи (EULITA): " Представяне на Директива 2010/64"

Госпожа Лизе Качинка, се спря подробно на изискванията на документа, като обърна конкретно внимание на правото на устен и писмен превод по време на досъдебното производство и наказателния процес, на качеството на превода и гарантирането, от страна на държавите-членки, на обучение за съдиите, прокурорите и съдебния персонал, участващ в наказателния процес. Беше подчертано, че срокът за транспонирането на Директивата е 27 октомври 2013 г., което е изключително кратко време за изпълнение на всички действия, необходими за тази цел.

Докладчикът представи и основните характеристики на националния регистър на съдебните устни и писмени преводачии подчерта, че е необходим анализ на езиците, честотата, с която се използват те и местоположенията, където най-често е необходим устен и писмен превод. В презентацията бе посочено, че е изключително важно да съществува закон, който да регламентира изискванията към професията на съдебния преводач, изготвянето на единен регистър на сертифицираните преводачи, достъп до който да имат полицията, прокуратурата, съдебните органи на национално и регионално ниво. Подробно бяха разгледани изискванията към кандидатите, които биха искали да бъдат включени в регистъра, процедурата и организацията на изпити, както и поддръжката на актуална информация в този регистър. Подчерта се, че е от изключителна важност да има яснота относно възнагражденията за преводачите. В случай, че се възприеме вариант на аутсорсване, то трябва възнагражденията на преводачите да бъдат конкретно определени и те трябва да са отделно от посредническите възнаграждения за агенциите.

Петя Шишкова, заместник-председател на Софийския апелативен съд и ръководител на наказателното отделение: „ Актуална регламентация на превода в наказателния процес в България, съпоставена с изискванията на директивата. Насоки за допълнителни промени"

Госпожа Петя Шишкова направи изчерпателен  фактологичен обзор на актуалното състояние на нормативната уредба, свързана с превода в наказателния процес, както и задълбочен сравнителен анализ между регламентацията на превода в България и изискванията на директива 2010/64/ЕС. Очертавайки насоките в очакваните допълнителни промени в уредбата, свързани с изискванията на директивата, тя подчерта, че съсловните организации на преводачите трябва задължително да участват в обсъждането им.

Лизе Качинка, председател на EULITA: „Австрийският модел - законова уредба, регистър на съдебните преводачи"

Госпожа Лизе Качинка представи австрийския модел, който се счита за изключително добър и се ползва като модел в редица държави от ЕС. Тя изтъкна, че австрийският закон въвежда и защитава името на професията - сертифициран заклет съдебен преводач, което представлява и защита срещу злоупотреби. Докладчикът обясни какви са изискванията към кандидатите и как се организират и провеждат изпитите, чрез които се установяват езиковите познания, уменията за устен и писмен превод, познаването на междукултурните различия, владеенето на специализиран речник, както и познаването на етичния кодекс на съдебния преводач. Пред аудиторията беше представена процедурата, която се следва за получаване на статут на съдебен преводач - преглед на подадените документи, успешно издържан изпит, полагане на клетва, както и как се заличават преводачиот регистъра, как се организира практически възлагането на поръчка за работа по дадено дело, представянето на фактури и заплащането за отработеното време.

Д-р Катерина Йочева и д-р Силвия Цонева, НБУ, Департамент „Право": „Най-добри практики на писмения юридически превод в институциите на ЕС в контекста на съдебния превод в България и въпроси относно създаването на регистър на съдебните преводачи"

В първата част на доклада д-р Катерина Йочева говори за практиките в Генерална дирекция „Писмени преводи" и Дирекция „Преводи" - свързани структури на Съда на ЕС. Във втората му част д-р Силвия Цонева изтъкна, че създаването на единен регистър на независими устни и писмени сертифицирани съдебни преводачис необходимата квалификация би гарантирало адекватността на превода и ефективния достъп до него и набеляза някои от предизвикателствата, свързани със създаването му.

Людмила Дейвис, съдебен преводач (Ню Йорк): „Общ преглед на организацията на превода в рамките на съдебната система в САЩ"

Госпожа Людмила Дейвис запозна аудиторията със съдебната система на САЩ и организацията на писмения и устния превод в един конгломерат, където през 2011 г. са използвани повече от 1000 преводачи от и на повече от 150 различни езици и диалекти. В резултат на план за действие за подобряване качеството на превода в съдебната система се изпълнява мащабна разяснителна програма, чрез която се привличат кандидати за съдебни преводачи. Изпитът, който всеки кандидат трябва да издържи, включва писмен тест по английски език, устен изпит - устен превод на писмен документ от и на английски език, консекутивен превод, симултанен превод от и на английски език и шушутаж. Тя описа и регистъра на преводачите и  електронната система за възлагане на преводи, въведена в щата Ню Йорк през 2006 г. За повишаване квалификацията и подобряване качеството на устния и писмения превод се провеждат курсове за обучение за преводачи, а за съдиите и съдебния персонал също се използва информационна карта, която обхваща всички аспекти на работата с преводачии умението за оценка на тяхната работа.

По време на дискусиите бяха засегнати множество въпроси относно Регистъра на сертифицираните преводачи, свързани с изискванията за допуск, образователния ценз, квалификацията и заплащането на преводачите, контрола на превода и др.

Колегите Джефри Бъкингам и Алън Томсън (Асоциацията на полицейските и съдебни преводачивъв Великобритания) споделиха проблемите със заплащането, които имат колегите ни в страната им - прилагането на система на аутсорсинг е повлияло отрицателно на работата им, включително и на качеството на преводите.

Преводът по време на конференцията се осъществяваше от нашите колеги Калина Найденова, Чавдара Босилкова, Бойка Атанасова, Мариана Хил. Благодарим ви, колеги!

Покана за членство

Асоциацията на преводачите получи покана за членство в EULITA. Във връзка с това УС реши да бъде свикано извънредно Общо събрание през м. януари 2013, на което съгласно Устава да бъде взето решение за членството на асоциацията в  EULITA.

Бюлетина изготви

Кристина Лефтерова-Стайнова

със съдействието на УС

декември 2012

ДОКЛАД

от Христина Тодорова, директор на дирекция „Международна дейност" в администрацията на ВСС

Относно: Участие в регионален семинар, фокусиран върху

конкретните аспекти на Директивата на ЕС за правото на устен и писмен превод при наказателните производства, проведен на 15 и 16 март 2012 г. в гр. Мадрид, Испания.
http://www.justice.bg/bg/doklad/official%20trip/2012/Doklad_Hristina_Todorova.pdf



 

Швеция

В страната съществува национален регистър на оторизираните писмени и устни преводачи, достъпен включително и онлайн. Те заплащат такса от 240 евро за явяването на изпит, а документа, който получават е валиден 5 години с право на подновяване. Изпитите са два: писмен - чрез тест и превод на 60 специфични термина и 40 израза, и устен - превод по време на четири различни ситуации в съда.

Основни стандарти за избора са: образование, добра техника, владеене на терминология и достатъчни познания в различни сфери на обществения живот.

Испания

Регистърът на преводачите се нарича Office for language interpretation и се поддържа от Министерство на правосъдието. Не се изисква полагането на изпит, няма изисквания за образователна степен и необходимост от регистрация в Министерството на външните работи.

Единственото изискване е полагане на подпис, след което лицето може да започне работа. Поради спецификата на езика в област Каталуня има изпит за преводачи. Те полагат клетва, но и там не съществува изискване на определено образование на лицето, извършващо превода.

Холандия

Официално са регистрирани 3400 преводачи, като критериите са ясни:езиково висше образование, културни умения. Таксата за регистрация е155 евро. Възнагражденията варират от 45-50 евро на час.

Австрия

Там съществува специален закон за съдебните преводачи, а от 1981 г. и Асоциация на съдебните преводачи. Съгласно Закона всеки председател на 16-те районни съдилища поддържа електроненрегистър, където фигурират спесимените на подпис и печатите на всички преводачи, издържали успешно изпита, който е единен и за писмени и за устни преводачи. Той се състои от консекутивен преводпо специфична материя (напр. в случай на кражба, пътно-транспортно произшествие, др.)за устния превод, и писмена част - превод на трудна част от дело или закон. Задължителни са диплома за висше филологическо образование, поне 2години опит като професионален превода. Заплащането е около 50 еврона час работа.

Кипър

Не съществува официален регистър на преводачите. Те попълват заявление пред председателя на районния съд, не се изисква определена квалификационна степен. Възнаграждения: 26-27 евро на час, а ако са наети от агенция за преводи, сумата е 90-100 евро на час.

Гърция

Няма единен национален регистър. Законово положението на преводачите е уредено в техния Наказателно-процесуален кодекс, според който прокуратурата към съответния районен съд отговаря за списъка с преводачите. Изисква се диплома за висше образование. Съществува обаче Асоциация на преводачите в Гърция, където фигурират дипломирани преводачи от единствения университет с филологически специалности. Таксите не са изменяни от 2001 г. досега. Не съществува почасово заплащане, а на половин ден ( около__________6000 драхми).

Малта

Малка държава, в която има 1 съд в столицата Ла Валета, където се гледат всички видове дела. Не съществува официален регистър, но има неформален такъв. Един и същи преводач се използва и от полиция и от съда, като обикновено се назначава от съда. Плащането се извършвана половин и цял ден работа в зависимост от сложността на превода.

Португалия

Не съществува сертифицираща система за преводачи и заплащането е много ниско - по-малко 3 цента на дума, което обуславя трудностите при намиране на преводачи. Намеренията на страната са след въвеждане на Директивата да се провежда сертификационен тест и след това да се преминава практически курс в реална среда.

Румъния

Специфичен закон оторизира преводачите в съдебното производство. Задължително условия е езиковото висше образование, изпит и по двата вида превод от и на съответния език. Таксата за вписване в регистъра, който се поддържа от Министерство на правосъдието, е изключително ниска - 0,5 евро. Недостатък на регистъра - не пълен, поддържа се от 1992 г. Въпреки че в Румъния има издадени дипломи за висше езиково образование на над 35 хиляди преводачи, съдът отчита съществуването на проблеми при наемането на добри преводачи особено с редки езици. Заплащането е много ниско- от 5 евро на час до 20 евро в зависимост от езика. Това води много често до наемане на безработни или пенсионирани лица, които да превеждат, което пък се отразява на качеството на превода.

Терминът "регулирана професия" е въведен в българското законодателство с последните изменения и допълнения на Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение.

РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ

"Регулирана професия" е дейност или съвкупност от дейности:

• включена в Списъка на регулираните професии в Република България;
• от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората;
• упражняването на която е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, за притежаването на специфична професионална квалификация, правоспособност или членство в призната от държавата професионална организация.

ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ

Правното регулиране на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации се разпределя в две групи:

• Първата групазасяга мерките за изграждане и въвеждане на Обща система за признаване на дипломи и други документи за придобита квалификация или успешно завършен цикъл на обучение за придобиване на право за упражняване на регулирана професия.
• Втората групавключва правните актове, отнасящи се до няколко конкретни направления на професионална дейност от областта на регулираните професии.
•  

http://mail.nacid.bg/newdesign/qual/index.php?id=7

Става дума за един архаичен Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г, посл. изм. на 25.12.1990 г., който по някакво недоразумение все още се използва в МВнР.

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf

Следва нещо като разбор на неадекватното му до абсурд съдържание.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г.) Легализирането и заверяването на

документи и други книжа се извършва в страната от Министерството на външните работи, а в чужбина - от дипломатическите и консулските представителства на НРБ.

Не личи, че Министерството на правосъдието апостилира всички съдебни документи.  Не личи, че съществува Хагска конвенция за премахване на изискването за легализиране, известна като Конвенцията за апостила, в сила за България от 30.04.2001 г.  Не личи, че има разлика между легализиране и апостилиране.

Конвенцията за апостила:

 http://law.dir.bg/reference.php?f=kplcpa01

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 1982 г., изм., бр. 103 от 1990 г.) (1) Преводите на

документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на

външните работи, а в чужбина - от дипломатическите и консулските

представителства на Република България.

Държавен монопол върху всички преводи на официални документи в цялата страна - остатък от времената, когато в България е имало тоталитарен режим. Правилникът не е изменян от 1990 г! Тогава в сила още е била старата Конституция с прословутия член 1-ви за ръководната роля на Партията, единствената - Българската комунистическа партия! 

Чл. 2а (2) Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми.

Може на фирми, но не може на преводачи. Забранено е!

А пък в закона за обществените поръчки пише, че преводачът, а не фирмата, трябва да е сключил договор с МВнР. Чудно как се провеждат търговете, като МВнР сключва договори само с фирмите (агенциите) за преводи, а не с преводачите.

МВнР не иска и да знае за преводачи, регистрирани в Агенцията по вписванията. Вярно, че в посолствата на България по света има одобрени, заклети преводачи, но в България няма такива. Тук преводачите се "регистрират" към агенциите за преводи, които на свой ред се "регистрират" към МВнР - какво толкова, като имат регистрация по Търговския закон, много важно! Без "регистрация" към МВнР все едно не съществуват, защото се считат за нелегитимни! И не само се "регистрират" към МВнР, ами и получават звание "оторизирани" от него. Как точно става този номер с оторизацията? С подписване на фиктивен договор за възлагане на работа между Възложител (МВнР) и Изпълнител (фирма) по чл. 2а, ал. 2:

"да възлага с договор преводите [които МВнР извършва, вж. ал. 1 на същия член 2а] да се извършват от фирми."

В договора за възлагане на работа липсват клаузи за срокове и възнаграждения. Върховният административен съд нарече типовия договор "оферта", след която МВнР можело да сключи "облигационен договор". Ха-ха, няма такива работи!

Правилникът не урежда по какъв начин се сключват тези договори - с търг или без търг. МВнР години наред сключва договори с частни фирми за възлагане на работа  без търг.  Но как да обяви търг? Нали трябва да обяви работата, за която търси изпълнител, а МВнР няма такава?! В момента МВнР "възлага" на фирмите да извършват преводите на гражданите, които са истинските възложители на работа (извършване на официални преводи на документи). МВнР не е никакъв възложител!

Чл. 2а (3) Министерството на външните работи чрез отдел "Консулски" осъществява контрол върху качеството на преводите и оформянето на преведените документи и други книжа. При констатиране на системни пропуски в качеството на преводите и тяхното оформяне Министерството на външните работи може да прекрати сключените договори.

В най-старите договори - отпреди 2001 - имаше такава клауза, че МВнР отговаря за качеството на преводите. През 2001 г. България подписа най-важното международно споразумение в областта на легализациите: Хагската конвенция от 05.10.1961 за премахване на тежките процедури по легализиране и заменянето им с еднократно поставяне на апостил върху документа. Какво направи мвнр по този случай? Актуализира ли Правилника за легализациите? Не! МВнР извърши мащабна кампания по "пререгистрация" на фирмите и подновяване на договорите им. В новите договори - сключени след 2001 г. - отпадна клаузата за отговорността на МВнР за качеството. Така МВнР реши, че е изпълнило задълженията си по Хагската. Съгласно тази конвенция преводът не е задължителна част от процедурата по апостилиране на документа. Защо тогава Външно да не се отърве от отговорността си за качеството му?

През 2012 г. министърът се сети, че някой все пак трябва да отговаря за качеството на преводите и направи като в приказката за лисицата и опашката й - нареди на фирмите да отговарят. За целта те трябваше да се сертифицират по стандарт за преводачески агенции. министърът повярва на съветниците си (кой ли подведе министъра?), че прехваленият стандарт EN 15038 дава ясни инструкции как се извършват качествени официални преводи, обаче в този стандарт няма нищо, ама нищичко за официални преводи на документи, защото в европейските страни, откъдето са съставителите му, агенциите нямат право да извършват официални преводи. Там отдавна има "заклети преводачи", които отговарят за верността на преводите които извършват, а най-важното качество на официалния превод е верността му.

Заклетите преводачи в Европа заверяват сами извършените от тях преводи - имат печати, включени са в регистри, не са подчинени на никакви агенции и никой не ги кара да се сертифицират по стандарт за посреднически агенции за преводи. Агенциите в Европа не се занимават с гарантиране качеството на официалните преводи. Нещо повече, те изобщо нямат право да извършват официални преводи. Те само посредничат между клиентите и нужните им преводачи - както за официални, така и за неофициални преводи.   

Чл. 2а (4) Лицата, които извършват преводи в Министерството на външните работи, се определят от министъра на външните работи, а в чужбина - от ръководителя на съответното дипломатическо или консулско представителство. Лицата, които извършват преводи във фирмите, сключили договор за преводи с Министерството на външните работи, се определят от ръководителите на тези фирми.

Този член се нарушава сигурно от 20 и кусур години. Става дума за израза "във фирмите". МВнР упорито си затваря очите пред опасната практика агенциите да внасят списъци с преводачи, които не са назначени на трудов договор в тях. Естествено това отваря широко вратата пред агенциите за фалшифициране подписи на преводачи. Става дума за фалшифициране на подписи на лица, които носят наказателна отговорност по чл. 290 от Наказателния кодекс! От друга страна, тази практика пази преводачите в България от поемане на пълна персонална отговорност и ги защитава при евентуално оспорване на превод пред съда. Разбира се защитата на гражданите никаква я няма. Гражданите - кучета ги яли! Но да речем, че агенциите не се занимават с фалшифициране на подписи, а съвестно привикват преводача да дойде в офиса и да се подпише пред мениджъра. В такъв случай излиза, че преводаческите агенции изпълняват нотариални функции, като поставят фирмения си печат като гаранция, че подписът на преводача е истински! За съжаление това е в нарушение на Закона за нотариалната дейност

 Глава втора - ЛЕГАЛИЗАЦИИ

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1976 г. и бр. 77 от 1983 г.) Министерството на

външните работи легализира документи и други книжа, издадени от учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския съвет, само ако те са заверени от последните. Документи, издавани от кметствата и общинските (районните) народни съвети, нуждаещи се от легализиране (заверка), се заверяват от упълномощено за това лице от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет.

Тия народни съвети нещо така ...

Чл. 4. Министерството на външните работи легализира документи и други

книжа, издадени от учреждения, които не са пряко подведомствени нито на отделно министерство, нито на Министерския съвет, както и от обществено-политически, масови, стопански, културно-просветни и други организации, само след като те бъдат заверени от централните ръководства на тези учреждения и организации.

Още малко лексика от средата на миналия век. Друго не виждам. ако някой вижда - моля да се изкаже.

Чл. 5. Министерството на външните работи легализира преписи от официални документи и други книжа, ако те са надлежно заверени от нотариуса и Министерството на правосъдието.

Не личи, че Министерството на правосъдието има право да поставя апостил.

Чл. 6. Легализация на документи и други книжа, подписани от частни лица, се

извършва само ако подписите на тези лица са нотариално заверени, а подписът на нотариуса е заверен от Министерството на правосъдието.

Вж. по-горе коментара към чл. 5. Излиза, че след като МП апостилира документа, Външно го „легализира". Ужас! 

Чл. 7. След като бъде легализиран от Министерството на външните работи,

документът трябва да бъде заверен от дипломатическото или консулското

представителство на страната, за която е предназначен.

Ами ако МВнР е поставило апостил на документа, пак ли? Нали уж по Хагската се освобождаваше от всякакви други процедури по легализация? Правилникът съхранява  безнадеждно остарели процедури, които противоречат на Хагската конвенцията за апостила.

Чл. 8. Министерството на външните работи легализира документи и други

книжа, произхождащи от друга страна, само ако те са заверени от намиращото се в България дипломатическо или консулско представителство на тази страна или от дипломатическото или консулското представителство на страната, поела защитата на нейните интереси в България.

Това е старяла процедура, отменена от Конвенцията за апостила. Според Правилника излиза, че в МВнР легализират и документите с апостил!

МВнР и досега твърди, че легализира всички документи наред - както за чужбина, така и от чужбина. Процедурата е еднаква и в двете посоки! Все едно че казва: „Не признаваме никакви апостили! И никакви хагски лигавщини не ни интересуват, хич да не си правите илюзии!"

 Чл. 10. Всяко дипломатическо и консулско представителство на НРБ може да

заверява подписите и печатите на Министерството на външните работи и на всички останали дипломатически и консулски представителства на НРБ.

Чл. 11. Дипломатическите и консулските представителства на НРБ

легализират документи и други книжа, издадени в чужди страни, само ако

документите са заверени от Министерството на външните работи на страната, в която се намират представителствата.

Чл. 12. Легализации на документи и други книжа, произхождащи от страна, с

която НРБ няма дипломатически отношения, се извършват от дипломатическите или консулските представителства на НРБ в трета страна, където има представителство, и на страната, от която произхожда документът. В тези случаи документът се легализира само ако има заверка от чуждото представителство на страната, от която произхожда документът, и от Министерството на външните работи на третата страна, в която се намират чуждото и българското представителство.

В някои случаи Министерството на външните работи легализира направо

такива документи и книжа, но само ако те са заверени от Министерството на

външните работи на страната, от която изхождат.

Ако страната е възложила защитата на нейните интереси на друга страна,

документът се легализира от дипломатическото или консулското представителство

на тази страна.

Чл. 13. Чужди документи, легализирани от дипломатическите или консулските представителства на НРБ, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на страната.

Чл. 14. Документи по гражданското състояние на лицата, издадени от органи

на чужда държава, не се нуждаят от заверка, ако са изпратени по дипломатически път. В такъв случай се извършва служебно заверен превод на актовете, като извършеният превод съставлява неразделна част от оригиналния акт, който се изпраща за служебно административно ползване на съответния народен съвет.

Чл. 15. Съдебни документи, изпратени по дипломатически път при

изпълнение на съдебни поръчки, не се нуждаят от заверка, освен ако чуждата

страна не поиска изрично това.

Чл. 16. На базата на взаимност министерството изпраща безплатно актове,

удостоверения или служебно заверени преписи от актовете по гражданското

състояние на заинтересуваната страна, чието гражданство носи лицето.

Ах ,тази Народна Република България! Чл. 11, 13 и 14 отново напомнят на гражданите, които са подочули, че България е подписала Хагската конвенция за апостила, да не се заблуждават, няма такива работи!

Чл. 17. Дипломатическите и консулските представителства на НРБ заверяват

подписите на български и чужди граждани след надлежно установяване на

самоличността им и при спазване разпоредбите на Гражданския процесуален

кодекс, Правилника за нотариалната работа, Закона за държавните такси и

тарифите към него.

Подписите на български и чужди граждани върху документи, с които се

прехвърлят имуществени права и задължения върху имоти на български граждани в чужбина и на чужди граждани в нашата страна, не могат да бъдат заверявани без предварително разрешение от Министерството на финансите. Подписите на чужди граждани се заверяват само ако документът е предназначен да произведе действието си в България.

 Това не го разбирам. Някакви хора са го коментирали през 2009 г. така:

" все още се работи по този Правилник (дават стар линк към Правилника, бел. моя). Както се вижда той е безумно остарял (виж напр. чл. 17 - ...Подписите на български и чужди граждани върху документи, с които се прехвърлят имуществени права и задължения върху имоти на български граждани в чужбина и на чужди граждани в нашата страна, не могат да бъдат заверявани без предварително разрешение от Министерството на финансите...- това вече са пълни отживелици, сега (от м. март 2008 г.) реда за такава заверка пък е съвсем друг).

11 Авг. 2009, 10:41: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=412072.0

Глава трета

ПРЕВОДИ

Тук е събрана цялата „регулация" на преводаческата дейност в България. Да плачеш ли, да се смееш ли ...

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г. и бр. 103 от 1990 г.) (1) Министерството на

външните работи, дипломатическите и консулските представителства на Република България и сключилите договор с Министерството на външните работи фирми за преводи извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд език на български само ако тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник.

Значи така, "само ако тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник", а пък в глава втора пише, че всички документи се легализират наред - нема лабаво! Този момент е пресъздаден в романа-петиция "Гадове сме всички" по следния начин:

--- Айде на легализацииии-тееееееееей! Леее-гализациииииий пу редъ на Главъ фторъъъ!!! Туй ко е, ма? Документ ли е?  Давай го тука да го легализираме! Айде на легализацииийтееееей! Леее-гализа-циииииий правим секакви пу редъ на Главъ фторъъъ !!!

(2) Преводите от сключилите съответни договори с Министерството на

външните работи се извършват на специални бланки или официално оформени фирмени знаци, ако се използува компютърна или лазерна техника. Лицата, които извършват тези преводи, отговарят за тяхната достоверност съгласно закона.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1964 г., бр. 96 от 1982 г. и бр. 103 от 1990 г.) (1)

Дипломатическите и консулските представителства на Република България и

сключилите съответни договори с Министерството на външните работи фирми за преводи могат да извършват преводи на частни документи, без тези документи да бъдат предварително заверени, освен ако те съдържат въпроси за прехвърляне на имуществени права и задължения.

(2) При извършване на преводите по предходната алинея от дипломатическите и консулските представителства на НРБ под тях се поставя изричната уговорка "за верността на превода, но не и за автентичността на документа". В такъв случай дипломатическите и консулските представителства не отговарят за автентичността на документа.

Чл. 20. Преводи от един чужд език на друг не се извършват направо, а само

след като документът бъде преведен от единия чужд език на български, а след това от български на втория чужд език. В този случай се събират такси и за двата превода.

Чл. 21. Преводи, в които са допуснати поправки, заличавания, вмъквания и

изтривания, са невалидни.

Това в всичко. Друго няма. Преводачите на официални документи са фирмена тайна.  

Глава четвърта

ТАКСИ

Чл. 22. Таксите за легализация и преводи в Министерството на външните

работи и в дипломатическите и консулските представителства на НРБ се събират съобразно Закона за държавните такси, тарифите към него и инструкциите по приложението му от натоварените с писмена заповед за това лица, които отговарят за верността на извършените преводи, за редовността на положените заверки и за събраните такси.

Върху черновката на извършения превод или върху заявлението, с което се

иска легализацията или преводът, се отбелязва каква сума е събрана и

изразходвана.

Не забравяйте да отбележите събраната сума върху черновката на извършения превод!

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г.).

Чл. 24. Освобождаването от такси за легализация и преводи се допуска само

в случаите, предвидени в Закона за държавните такси, тарифите към него и чл. 167 от Кодекса на труда.

Я да видим какво пише в чл. 167 от КТ. Кой ли се освобождава от такса за легализация и превод?

"Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Когато майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Когато починат и двамата родители на дете до 2-годишна възраст, ако детето не е настанено в детско заведение, съответната част от отпуските по предходната алинея се ползува от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите на майката или на бащата на детето.

http://www.mlsp.government.bg/bg/law/law/KT1.rtf

Мдааа... Стана ли ви ясно кой се освобождава от такса за легализация и превод? На мен - не.

Глава пета

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 25. Разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в

сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго.

Член 25 дава да се разбере, че повечето от процедурите по легализиране на документи са отменени от Хагската конвенция и двустранни договори между България и една камара държави за освобождаване от легализация. Обаче МВнР строго бди гражданите да не научат за това.

Чл. 26. При настъпване на изключителни и непредвидени събития и

обстоятелства от естество да направят неприложими разпоредбите на настоящия правилник Министерството на външните работи издава специални разпоредби, установяващи временен режим на легализации и преводи, с оглед да се обезпечи защитата на българските интереси.

Член 26 е интересен. Очаква се в най-скоро време да излезе специална разпоредба за установяване на временен режим на легализации, апостилиране и преводи - най-вече на преводи! - с оглед да се обезпечи защитата на българските интереси и не на последно място - интересите на българските граждани.

Чл. 27. Настоящият правилник влиза в сила от деня на обнародването му в

"Известия на Президиума на Народното събрание".

Преходни и заключителни разпоредби към Постановление № 40 на МС от 1982 г. (ДВ, бр. 96 от 1982 г.)

§ 9. Преводите за нуждите на гражданите от окръзите, в които няма открити

бюра за преводи или няма преводачи на съответните езици, се извършват от

Бюрото за преводи на ПУ "Комплексни услуги" към Столичния народен съвет или от бюрата за преводи на съответните предприятия в други окръзи.

§ 10. Това постановление влиза в сила от 1 януари 1983 г.

Окръзи, в които няма открити бюра за преводи, предприятия „Комплексни услуги", народни съвети... Достоен край на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл. изм. 25.12.1990 г. 

Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина

На 30 април 2001 г. за Република България влeзe в сила Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г.

Във връзка с прилагането на конвенцията даваме следните разяснения:

1. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение (apostille). По своята същност и съдържание заверката с "апостил" представлява легализиране на документа от компетентния

орган в държавата, където той е издаден. Специфичното е това, че снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация (от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят). Неофициален превод на конвенцията е даден в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации".

2. Държавите-страни по конвенцията са посочени в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Подробна информация за издаващите "апостил" органи на всяка държава може да се получи на интернет адрес: www.hcch.net

3. Документите, произхождащи от посочените държави и снабдени с "апостил", няма да се легализират от българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или акредитирани за нея. Те ще се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма "апостил". В случай че документите

не притежават или не могат да бъдат снабдени с "апостил", за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата досегашна процедура - да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея.

4. Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави - страни по конвенцията. Органите, компетентни да поставят "апостил" върху българските публични актове, са :

 Министерството на правосъдието: за актовете на съдилищата и нотариусите

(публични актове по смисъла на чл. 1, букви "а", "б" и "г" от конвенцията). Подробна информация за издаването на удостоверението "Апостил" от Министерството на правосъдието се съдържа в раздел "Публични услуги" на следния интернет адрес: www.mjeli.government.bg

 Министерството на външните работи: за всички останали актове (публични актове по

смисъла на чл. 1, буква "б" от конвенцията). Такива са: документите за гражданско състояние и адресна регистрация на общините; различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии; документите за образование, придобита квалификация и правоспособност; документи на НОИ, НСИ и други подобни.

Подробна информация за заверката на образователни документи от Министерството на образованието (преди легализацията им с "Апостил" от Министерството на външните работи) се съдържа на следния Интернет-адрес: www.minedu.government.bg

5. Важно обстоятелство е, че конвенцията не се прилага и не се снабдяват с "апостил" административните документи, пряко свързани с търговска или митническа операция, както и документите, изготвени от дипломатически или консулски представителства. Такива документи могат да бъдат удостоверени за ползване в чужбина (легализирани) от Министерството на външните работи, когато са оформени съгласно действащите изисквания - да бъдат заверени с

оригинален т. нар. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган (виж точка 7) .

6. Важно! В съответствие с новата процедура за удостоверяване на предназначените за чужбина български документи, от 30 април 2001 г. Министерството на външните работи няма да заверява документите, оформени с удостоверение ("апостил") от Министерството на правосъдието. Поради

това, когато удостоверените от Министерството на правосъдието документи трябва да се представят в държави, които не са страни по посочената конвенция, тези документи следва да се внесат за следващо легализиране направо в дипломатическото представителство на съответната държава.

7. Важно! За да бъдат снабдени с "апостил" от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания - да имат в оригинален вид заверка с т. нар. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела кръгъл

печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.

Много важно! Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде

извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения български документ. Допълнителни разяснения относно преводите се съдържат в т. 11.

8. Снабдените с "апостил" български документи се освобождават и не се нуждаят от следваща легализация от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, в която ще се представя документът. Необходимо е да се има предвид, че снабдените с "апостил" документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията. В редица държави е възможно местните органи да приемат и копие от снабден с "апостил" документ, когато това копие е удостоверено от компетентен местен орган или нотариус, в съответствие с вътрешното право. Това означава, че съществува

възможност редица документи, в които не се съдържа срок на валидност, да бъдат използвани многократно в различни държави-страни по конвенцията. Тази възможност поставя въпроса за целесъобразността от снабдяването на документа с превод на определен чужд език. В случаите, когато притежателят на снабден с "апостил " български документ има намерението или

необходимостта лично да го представя пред органите на различни държави-страни по конвенцията, той може да извършва преводите във всяка държава, съгласно местните изисквания.

9. Друго важно обстоятелство е, че разпоредбите на конвенцията не променят режима за освобождаване от легализация на документи, установен в подписаните от България двустранни договори за правна помощ. Когато между България и държава-страна по конвенцията има договор за правна помощ, освобождаващ документите от легализация, ще се прилага режимът на

двустранния договор, съобразно посочените в него видове документи и начина за тяхното оформяне (обща информация за такива договори е дадена в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации", като "Списък на държавите, с които се прилага режим на освобождаване на документи за легализация, предвиден в двустранни договори за правна помощ

между тези държави и Република България") В същото време няма пречки документите да бъдат снабдени и с "апостил", въпреки облекчения режим по конкретния договор за правна помощ. Такова оформяне е препоръчително, особено за заверявани от местен нотариус документи (пълномощни, декларации, удостоверения), тъй като чрез поставения "апостил" българските

органи ще получат съответните гаранции за правомощията на чуждестранния нотариус, извършил удостоверяването върху документа. Това съображение е валидно и по отношение на определени видове документи за чужбина, удостоверявани от български нотариус или друг орган.

10. По отношение на документите, произхождащи от държави или предназначени за държави, които не са страни по посочената конвенция, се прилагат досегашните изисквания и процедура за тяхното удостоверяване (легализиране):

· чуждите документи трябва да са удостоверени (заверени) от Министерството на

външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българските дипломатически и консулски представителства в тази държава или акредитирани за нея. Когато няма легализация от българското представителство в издаващата държава, такава легализация трябва да направи дипломатическото представителство на издаващата държава, акредитирано за България;

· българските документи трябва да притежават "апостил" от оправомощения наш орган

или другата форма на удостоверяване (легализация) от Министерството на външните работи, след което се легализират от дипломатическото или консулско представителство на държавата, в която трябва да бъдат представени.

11. Важно! За да бъде направено от МВнР удостоверяване (заверка) на подписа на преводача, преводите на български или чужди документи трябва да са извършени само от български преводачески фирми, които имат сключен договор с Министерството на външните работи. Преводите трябва да са оформени в съответствие с изискванията, посочени в този договор.

Текстът на договора можете да намерите в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Обръщаме внимание на заинтересованите лица, че е възможно в някои държави да не бъдат признати преводите, извършени от български преводачи, независимо от това, че подписът на преводача е заверен от българското Министерство на външните работи. Необходимо е да бъде поискана предварителна информация от

дипломатическото представителство на държавата или от местния орган, където ще се представя документът, дали извършеният и заверен в България превод ще бъде признат. В някои държави тези преводи се признават, след като съответното дипломатическо представителство, акредитирано за нашата страна, удостовери заверката на подписа на

преводача, извършена от българското Министерство на външните работи.

Важно! С вербална нота № 13/MNE от 21.02.2007 г. Посолството на Португалия в София е

информирало Министерството на външните работи на Република България, че от 26 февруари 2007 г. всички преводи на български документи ще се заверяват присъствено в консулската секция на Посолството, на адрес: гр.София, ул. "Позитано" № 7, бл.3, ет.5. За заверка на такива преводи преводачите ще трябва да отиват в консулската секция на Посолството, за да подписват извършените от тях преводи, за верността на които носят

отговорност, пред Завеждащия консулската секция. Предвид тази информация, от Посолството на Португалия в София съобщават, че няма да бъдат признавани и обработвани преводи от български на португалски език, заверени от Сектор "Заверки и легализации" на Министерството на външните работи на Република България.

12. До приемането на нов нормативен акт, регламентиращ изискванията и процедурата за удостоверяване (легализиране) на документите от и за чужбина, се прилагат разпоредбите на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн. ДВ, бр. 73

от 12.09.1958 г., последно изм., ДВ, бр.103 от 25.12.1990 г.) - текстът на правилника е даден в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации".

13. Таксите, които се заплащат за извършваните от Министерството на външните работи удостоверявания (легализации) на документи и заверки на подписи на преводачи, са утвърдени с Тарифа № 3 - текстът на тарифата можете да намерите в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Таблица с размера на различните такси е дадена в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Внимание! Заплащането на услугата става само чрез държавни таксови марки (не пощенски!), които се залепват върху документа и превода така, че да има достатъчно място да бъдат поставени съответните щемпели за удостоверяване (легализиране) и заверка.

Допълнителна информация относно начина на приемане и оформяне на внасяните за удостоверяване (легализиране) документи от и за чужбина, както и за заверка на подписа на българския преводач можете да получите от сектор "Заверки и легализации" (вътрешни тел. 203; 208, 212 и 214).

Телефонна централа : 946-12-19; 946-12-20; 846-82-26

Адрес: София - 1504, бул "Евлоги Георгиев" № 117 (най-близката спирка на градския транспорт е на " Орлов мост")

Онзи ден четох за новата концепция за консулски услуги и консулско съдействие и изпратих предложение до consultations@mfa.bg
 

Здравейте,

Предлагам  да се създаде нов Правилник за легализациите, в който да няма глава „Преводи", нито текст като сегашния в чл. 2а, ал. 1.

Представям си правилник, който да дава ясна информация на гражданите как точно се обработват документи в дирекция „Консулски отношения" на МВнР, не като сегашната глава втора („Легализации"), чиито остарели разпоредби само объркват гражданите.

С пожелание за успех,

Току-що получих много мил отговор:

Благодаря за предложенията Ви. Ще бъдат разгледани и обсъдени.

Поздрави,

Марина Желязкова

 Marina ZHELYAZKOVA

Junior Expert

Information and Situation Center

Ministry of Foreign Affairs, Republic of Bulgaria

phone: (+359) 2 948 20 36
 

Наистина се надявам да ги разгледат и обсъдят. Дано да не е чисто формална учтивост. Правилникът е добре да се оправи най-вече заради гражданите потребители на консулско обслужване.

Почти веднага изпратих благодарствено писмо до г-жа Желязкова:

Уважаема г-жо Желязкова,
 
Много благодаря за милия отговор. Промените в Правилника са от голямо значение както за гражданите потребители на консулско обсужване, така и за гражданите потербители на преводачески услуги.
 
А дали е възможно да Ви помоля Центърът за информация, в който работите, да излезе с кратко съобщение, че и без договор с МВнР фирмите за преводи и преводачите могат да извършват официални преводи и че легализацията на документи не е неразривно свързана с превода на документи? Както и да помолите служителите, натоварени с изпълнение на Заповед № 95-00-152/2012 на Министъра на външните работи, да престанат да сключват договори за възлагане на всякакви официални преводи (ако наистина сключват такива - за официални преводи въобще), защото въпросната заповед е само "за нуждите на консулското обслужване" - изглежда е станало някакво недоразумение. И ако може, да се постави някакво обозначение, че публикуваните на официалния сайт на МВнР Договор и Списък на необходимите документи за сключването му са респ. Приложение 1 и 2 към  Заповед № 95-00-152/2012 , защото и досега - месеци след публикуването им, по нищо не личи, че са приложения, а изглеждат като съвсем отделни и независими от заповедта документи.
 
Благодаря още веднъж,
 
С уважение,
 
Ренета (Рени) Стоянова, преводач    

Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи II

By Harry Stojan on January 13, 2013 8:45 PM | No Comments | No TrackBacks

13.01.2013 г.

ДО:
Г-ЖА БОЖИДАРА СЪРЧАДЖИЕВА,
ДИРЕКЦИЯ „КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ"
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:
ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи

УВАЖАЕМА Г-ЖО СЪРЧАДЖИЕВА,

Благодаря записмото, което получих от Вас, изх. № КОВ-23-12/20.12.12 г. За съжаление то не съдържа очакваното потвърждение, че „прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи".

Не разбирам защо цитирате заповедта на министъра на външните работи, която е насочена към администрацията на МВнР, а не към моята фирма, потвърдено от определението на ВАС. Фирмите за преводи не са подведомствени на МВнР, а се регулират от Търговския закон, в сила от 01.07.1991 г. Като фирма, регистрирана по ТЗ, мога да извършвам свободно всяка дейност, която не е забранена от закона, а официалните преводи са такава дейност, защото тя изрично не е забранена от нито един закон.

Ако МВнР има официални преводи, които да възлага, за тях може да сключва договор с частни фирми. Не бива обаче да се смесват преводите, които клиентите възлагат директно на фирми за преводи, с преводите, които МВнР може да възложи на фирми или да извърши само'(на практика може и да няма такъв случай). На мен например МВнР нито веднъж не ми е възлагало работа в качеството си на Възложител в продължение на 18 години, видно от липсата на клаузи за срокове и възнаграждения в двата ми договора с МВнР, приложени към настоящето.

Правилникът за легализациите, заверките и преводите... (Правилникът) регулира само дейността на МВнР, а не на фирмите, чиято дейност се регулира от ТЗ. Разпоредбата на чл. 2а, ал. 1 от Правилника урежда монопола на МВнР върху извършването на всички преводи на документи и други книжа в цялата страна, но тази разпоредба се отменя от Конституцията на РБ. Правилникът е останал непроменен от 25.12.1990 г., когато в сила все още е била старата конституция.

Разпоредбата на чл. 2а, ал. 1 от Правилника е залегнала в разпоредбите на някои закони и наредби от българското законодателство, където се изисква фирмата да има сключен договор с МВнР по чл. 2а, ал. 2, дори и за документи, на които МВнР не извършва легализиране. В т. 16а от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗОП обаче се изисква преводачът, а не фирмата, да е сключил договор с МВнР, т.е. чл. 2а, ал. 2 от Правилника противоречи на тази разпоредба на ЗОП и съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК следва МВнР да сключва договори и с преводачи, а не само с фирми.

Що се отнася до практиката МВнР да заверява подписи на преводачи, такава разпоредба няма никъде в Правилника. В Договора също няма такава клауза. Освен това, в никоя тарифа за държавните такси няма такса за заверка на подпис на преводач от 2008 г. насам.

Вярно е, че съгл. чл. 2а, ал. 3 от Правилника МВнР осъществява контрол върху качеството на преводите, но с уточнението, че Правилникът вменява на МВнР двойна отговорност - както за легализирането, така и за преводите на документи. Тази двойна отговорност произтича от остарелите разпоредби на Правилника, които създават погрешното впечатление, че процедурата по легализиране на документи задължително включва и превод на легализираните документи, че без превод процедурата по легализиране не може да завърши, и дори, че некачественият превод обезсмисля процедурата по легализиране, видно от писмения отговор на Министър Николай Младенов изх. № 01-00-214 / 25.06.2012 г. до г-н Яне Янев и г-жа Цвета Георгиева, народни представители, чрез Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева:

„Без качество на превода, самата процедура по легализиране на документи се обезсмисля и води до проблеми за гражданите и фирмите".

Не е коректно да се твърди, че без качество на превода се обезсмисля процедурата по легализиране на документи. Легализирането е напълно самостоятелна процедура и няма задължително изискване документите да бъдат снабдени с превод, за да бъдат легализирани от МВнР видно от „Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина", публикувани на официалния сайт на НАЦИД, приложени към настоящето.

Не приемам обяснението Ви, че МВнР сключва договори с фирми „единствено и само по отношение на документи и други книжа, посочени в глава II от Правилника", защото според остарелите разпоредби на глава II от Правилника, МВнР легализира всички документи и книжа както от България за чужбина, така и от чужбина за България, което е силно преувеличено и не отговаря на действителното положение. Разпоредбите в глава II от Правилника са морално остарели и по нищо не личи кои от тях са задължителни (чл. 25 от Правилника), кои противоречат на двустранни договори и кои са отменени от Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, в сила за България от 30.04.2001.

Напълно подкрепям идеята да се повиши контролът върху официалните преводи с цел защита интересите на гражданите, но не смятам, че досега предприетите мерки изпълняват заявената цел, поради следните причини:

Първо, остава непроменена твърде усложнената процедура по заверка на преводите - преводачът поставя подписа си под превода, фирмата поставя фирмения си печат до подписа на преводача и най-накрая МВнР заверява подписа на преводача в негово отсъствие. Всичко това усложнява и оскъпява услугата за гражданите, особено за онези от провинцията.

Второ, остава непроменена практиката МВнР да одобрява списъци на преводачи, които не работят във фирмите (чл. 2а, ал. 4 от Правилника), а къмили за фирмите, т.е. които са външни подизпълнители, което дава възможност на фирмите да фалшифицират подписи върху официални преводи, видно и от изказването на Министър Николай Младенов пред народните представители на пленарно заседание на НС № 363, 15.06.2012 г.:

„Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти. ...При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача".

Опасността служителите на МВнР да не бъдат напълно сигурни, дали подписът, който заверяват, действително е поставен от преводача, заявен от фирмата-изпълнител, няма нито да намалее, нито да изчезне, докато не бъде прекратена тази порочна практика.

Аз например, като преводач, не съм предоставял подписа си на нито една фирма нито при предишната „пререгистрация" на фирмите към МВнР (30.11.2001-31.01.2002 г.), нито когато и да било след това, нито при сегашната кампания по „набиране на преводачи" от агенциите, въпреки че ми е предлагано многократно. Не използвам външни подизпълнители. Разполагам с двама преводачи, назначени на трудов договор - единият завършил английска филология (на трудов договор в моята фирма от 01.07.2003 г.), а другият - последна година английска филология. Аз самият съм филолог, завършил съм славянска филология в Софийския университет и работя активно като преводач повече от 30 години. Фирмата ми предлага преводи от и на английски и южнославянски езици. Причината да не предоставям подписа си на посредници, е вътрешната ми убеденост, че като лице, носещо наказателна отговорност по чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс, нямам право да предоставям подписа си на посредници, които нямат нотариална функция. По същата причина не посреднича, тъй като съм наясно, че като собственик на фирма за преводи нямам право да удостоверявам подписи на външни подизпълнители, носещи наказателна отговорност, понеже дейността ми е преводаческа, а не нотариална.

Трето, остават непроменени ниските критерии за квалификация на преводачите, извършващи официални преводи, като същевременно все още липсват каквито и да е изискания за опит на преводачите, а качеството на преводите зависи преди всичко от квалификацията и опита на преводача.

В заключение, очаквам МВнР да обърне внимание на повдигнатите въпроси в предишното и настоящето миписмо, да предприеме мерки за привеждане на Правилника в съответствие със съвременните реалности и да потвърди правото ми да извършвам официални преводи на документи, които не се легализират от МВнР, възложени на моята фирма пряко от клиентите ми, без да е необходимо да сключвам договор с МВнР.

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов,
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА

тел. 052/988-235; моб. 088/8-438-166
e-mail: softis@softisbg.com

Прилагам:
1. Договор от 20.12.1994 г.
2. Договор № 165/95-00-150/2001 от 17.01.2002 г.
3. Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина, 4 страници
 
 

"--- Ние сключваме частни договори по ЗЗД и в тези частни договори имаме право да посочим своите условия, а който не харесва тези условия, просто се отказва от сделката.

--- Ами посочете си условията по договора тогава, а не да ни възлагате работа без клаузи за срокове и възнаграждения. Ангария ли искате да ви работим?

--- Условията са посочени В самия договор. Просто и ясно! Устройват ви- подписвате, не ви устройват- не подписвате.

--- Не ни устройва да ви работим ангария разбира се. Но като вземат да ни връщат преводите от бг учрежденията, щото не били заверени от вас или фирмите ни нямали сключен договор, ще се принудим да ви играем по свирката. И свирки да поискате да ви правим, ще правим, къде ще идем!

--- Значи сте наясно, че трябва да подпишете новия договор. Радваме се, че постигнахме разбирателство по най-важния въпрос.

--- Да, принудени сме да подпишем. Ето, аз се подписах. И аз се подписах. И аз.

--- Благодаря, сега сте свободни. Моля, напуснете. Ало, русата госпожица, вие накъде тръгнахте? Имаме още малко работа с вас по довършване на процедурата."

Горният постинг от форума на Петицията ме накара да се замисля защо МВнР издевателства над фирмите, защо министърът кара мениджърите да отговарят за качеството на преводите, извършвани от преводачите, които лично си носят отговорността за преводите (чл. 290, ал. 1 и 2 от НК),  и защо в писмо от КО до председателя на БАППА се твърди, че липсва легална дефиниция на понятието „преводач" или „заклет преводач" (и двете писма могат да се прочетат в новините на http://bapita.eu/). Според мен причината за всичко това е, че в българската образователна система липсва специалност "Преводач".

Веднага бързам да кажа, че много добре знам за магистърската степен по превод, която се предлага поне в три  университета, като програмата на Софийския дори е одобрена от ЕС, но липсва основната, бакалавърската степен по превод. Кадрите, които излизат с магистърска степен по превод, може да са изкарали бакалавърска по филология или друга хуманитарна специалност. Ако не са филолози, нямат никаква предварителна подготовка по превод, но и филолози да са, пак не са превеждали друго, освен художествена литература и журналистически статии. А какво учат като магистри? Каквото се учи и за бакалавър по филология с чужд език - теория на превода плюс практика по художествен и конферентен превод (устен превод за международни срещи между политици). Това определено не е достатъчно, за да се нарече такъв магистър професионален преводач.

Доскоро обаче и толкова нямаше, затова сред преводачите, които работят от години, няма нито един с диплома, в която да пише, че е преводач по специалност. Някои от тях имат висше филологическо образование, други са с езикова гимназия, а трети - със сертификат от т.нар. международно признати изпити по чужд език, като напр. TOEFL и IELTS за английски език. Нито един от тях не може да представи документ, че е изучавал превод. Дори и „двете колеги", които изтъкват богатия си опит като преводачки в http://zakonprevodachi2012.blog.bg/novini/2012/09/19/posting-3-otgovori-na-komentarite-vyv-vtoriia-posting-1-8.1001308 (Постинг № 3), не са преводачки по диплома (пиша го, без да съм виждала дипломите им, но съм сигурна, че не са, понеже са завършили отдавна).

Аз например имам диплома от 2004 г. за висше образование със специалност „английска филология". Преди това имах сертификат от изпита TOEFL(1998 г.). Считам, че съм преводач, защото се занимавам с преводи от 15-тина години, но по диплома си оставам филолог, а не преводач. За преводи на медицински текстове ми помага дългогодишната медицинска практика като сестра. В дипломата ми за полувисше медицинско образование пише, че имам специалност „медицинска сестра", обаче в дипломата ми за висше образование не пише, че имам специалност „преводач".

За мое голямо съжаление, много хора, включително високо интелигентни, считат преводачите за нещо като машинописки на чужд език и ги поставят по-ниско от мениджърите на агенции, подобно на йерархията в медицината, където сестрите стоят по-ниско от лекарите. В днешно време обаче дори медицинските сестри имат възможност да завършат пълен курс на висше образование - от бакалавър през  магистър до доктор по сестринство. Само преводачите в България си нямат висше преводаческо образование.   

До този момент държавата в лицето на МОНМ е уредила въпроса с придобиване на квалификация „преводач" само за преводачите с жестомимичен език. Наредбата за тях влезе в сила преди по-малко от година и според нея, този тип преводачи  попадат в категорията на специалистите със средно професионално образование. 

НАРЕДБА № 48 ОТ 9 ЯНУАРИ 2012 Г. ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО ПРОФЕСИЯТА "ПРЕВОДАЧ ЖЕСТОМИМИЧЕН ЕЗИК"

Чл. 1. С тази наредба се определя Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиването на квалификация по професията 762050 "Преводач жестомимичен език" от област на образование "Социални услуги" и професионално направление 762 "Социална работа и консултиране" съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение.

Цялата наредба: http://www.ciela.net/freestategazette/OpenDocument.aspx?id=2135778445

Тепърва предстои да се публикува наредба за професионалния преводач от и на чужди езици. Не знам дали МОНМ е планирал такава. Мисля, че няма подготвени преподаватели и затова ще се забави.  А дотогава МВнР ще се чуди какво да прави, като по чл. 2а, ал. 2 от Правилника сключва договори с фирми за преводи, а по ЗОП се изисква да сключва договори с преводачите. Огромна тежест лежи на плещите на външния ни министър и то съвсем несправедливо. Да не помислите, че много ми е жал за него... Добре, де, малко ми е жал, но повече ме е яд, че му липсва мъжество да излезе открито и да каже „Баста! Имам си достатъчно грижи и без преводаческите".

Най-вероятно Министерство на правосъдието ще уреди въпроса с една друга малка част от преводачите, съдебните преводачи, необходими за нуждите на досъдебното и съдебно производство в изпълнение на съответната европейска директива. Но МП ще се ограничи до съставяне на регистър с възможно най-малък брой съдебни преводачи, точно колкото са му необходими на него самото и в никакъв случай няма да има нито желание, нито ресурси да поеме отговорност за всички останали преводачи извън сферата на съдебната система.

Още една, също неголяма част от всички преводачи са признати като професия от европейската директива за признаване на професионалната квалификация. Това са преводачите-екскурзоводи. Те са към Министерството на туризма.

Огромната армия от всички останали видове преводачи все още остава встрани от погледа на държавата. Те не са към никое министерство, към никоя дирекция, към никоя държавна агенция. Тук спадат преводачите на художествена и специализирана литература, както и на официални документи от всякакъв вид. Това би трябвало да са хора с много високо ниво на владеене на чужди езици, с много богата обща култура и задълбочени познания по терминологията в определена област на специализация - медицина, икономика, право и др.  Професионалният преводач не е някакъв полуобразован занаятчия, а представител на най-високо образованите интелектуални кръгове във всяка страна, наравно с лекари, юристи, икономисти, инженери, дори понякога над тях. Много ми иска МОНМ да се заеме с организиране на подходящо висше образование по превод - от бакалавърска през магистърска до докторска степен.  

Бакалавърската степен би трябвало да включва лекции на родния и чуждия език по медицина, икономика, право, технически въпроси, морско дело, изкуство, спорт и др., да се отделят в два различни потока устните и писмените преводачи и да се даде на студентите възможност да избират от още няколко дисциплини извън задължителните общообразователни такива. Да се осигури учебна практика и да се изисква стаж след завършване със или без специализация в конкретна област на превода. И чак тогава - след изпит  - да се приема, че преводачът е готов да работи самостоятелно, като бъде включен в Регистър на професионалните преводачи с уникален номер и собствен печат с герба на България. Междувременно ще трябва да се изработи и закон за преводача, подобно на закона за адвокатурата или закона за нотариалната дейност.

Докато стане всичко това, ако изобщо някога стане, може да се обяви преходен период от 5-10 години, през който всички, които имат езикова квалификация и опит и желание да се посветят на превода, да бъдат включени в Регистър на професионалните преводачи - независимо дали имат фирма по Търговския закон или са регистрирани на свободна практика в Агенцията по вписванията. За целта трябва да се извадят „тайните списъци" на преводачи, които в момента се пазят в МВнР и да се започне обработката им - първо да се издирят най-опитните и най-висококвалифицираните за всеки език и ако опитните висшисти не са достатъчно на брой, критериите да спадат, докато се осигури необходимата бройка преводачи. На първо време може и да е трудно, защото професията години наред е била непрестижна и нископлатена, но постепенно с издигане на престижа й, критериите ще се повишават, а старите кадри ще се заместват с нови, висококвалифицирани и в един момент неизбежно ще се стигне до необходимостта от провеждане на изпит за подбор на най-добрите кандидати. Идеята за признаване на досегашния преводачески опит ми дойде от следното обяснение за наредбата на МОНМ относно жестомимичните преводачи:

„Бюрата по труда ще дават информация как човек, който няма тапия за занаят, но го работи, може да получи документ и да валидира знанията си."  

Спокоен, аргументиран, отлично подреден отговор - христоматиен пример за това как трябва да се пише до институциите
Отговор на Резолюция 708/2012 на ВАП

03.01.2013
 
ДО
Г-Н Г. КАМБУРОВ
ПРОКУРОР ВЪВ ВАП

КОПИЕ:
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАМБУРОВ,

На 13.12.2012 г. получих от Вас писмо с входящ номер 708/2012 -II от 11.12.2012 г., с което ми изпращате препис от Резолюция по преписка № 708/2012, заведена по мое писмо, получено във ВАП на 07.12.2012. Става дума за мое писмо, изпратено на 06.12.2012 г. до г-жа В. Дечева, началник отдел „АОГ", Дирекция „Консулски отношения", МВнР на РБ, с копие до Върховна административна прокуратура на РБ. Писмото ми беше в отговор на изпратено до мен писмо изх. № КОА-21-00-165/26.12.2012 от г-жа В. Дечева, с което тя ме уведомяваше, че МВнР прекратява договор № 165, който е сключило с мен на 17.01.2002 г. на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (Правилника). Писмото ми е изпратено с копие до ВАП, тъй като някои от въпросите, които повдигам в него, излизат извън компетенциите на МВнР.

В Резолюцията, която ми изпратихте, некоректно се твърди, че отправям сигнал срещу Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на МВнР. С писмото си до г-жа Дечева не отправям сигнал срещу заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на МВнР, защото, както съм посочил, тя е:

„отправена към служителите от администрацията на МВнР, видно от Определение № 13174/23.10.2012 на Върховния административен съд:
„Заповедта на министъра представлява вътрешно-служебен акт насочен към организиране на работата на администрацията на министерството на външните работи".

В писмото си до г-жа Дечева изрично съм посочил, че тази заповед няма отношение към дейността на моята фирма, защото касае нуждите на консулското обслужване в МВнР:

„Тази заповед няма отношение към дейността на моята фирма. В заповедта става дума за възлагане с договор извършването на официални преводи, необходими „за нуждите на консулското обслужване в МВнР", видно от т. 1 на същата:
„Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството но външните работи".

Цитираният по-горе откъс от писмото ми ясно говори, че не оспорвам заповедта на Министъра на външните работи и че Вашата Резолюция по преписка 708/2012 г. некоректно се позовава на чл. 61, ал. 3 от ЗСВ.

Що се отнася до втората част на Резолюцията, където разглеждате „останалите" мои „разсъждения" от т. нар. от Вас „жалба", бих искал да уточня, че писмото ми до г-жа В. Дечева с копие до ВАП не е жалба, а, както вече споменах, отговор на изпратено до мен писмо изх. № КОА-21-00-165/26.12.2012 от г-жа В. Дечева. В него посочвам, че „все още липсва пълна яснота по въпроса за какво точно се сключва този договор" и привеждам аргументи в подкрепа на изразеното мнение, че „прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си във връзка с преводите на официални документи".

А във връзка с Вашата позиция, че „липсва такова противоречие [между Правилника и Конституцията] и монополно положение на държавата тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения", бих искал да обърна внимание, че в Резолюцията е пренебрегнато наличието на алинея първа от чл. 2а на Правилника, в която изрично се подчертава монополът на МВнР върху извършването на всички преводи на документи и други книжа в цялата страна:

(чл. 2а, ал. 1 от Правилника) „Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи".

От текста на алинея първа става ясно защо в сключваните на основание чл. 2а, ал. 2 договори МВнР е наречен Възложител, а фирмата - Изпълнител. Защото в Правилника става дума за възлагане на работа. Може би ВАП би трябвало да се заинтересува как МВнР възлага на частни фирми работа по извършване на преводи, без да обяви търг. Ако пък не възлага работа, какво възлага? Правилникът категорично урежда възлагане на работа и нищо друго:

(чл. 2а, ал. 2 от Правилника) „Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Аз имах договор с МВнР в продължение на 18 години, обаче нито веднъж не ми беше възложена работа по договора, видно от липсата на клаузи за срокове и възнаграждения в двата ми договора, приложени към настоящето.

Липсата на друг нормативен акт, уреждащ такъв род обществени отношения, по никакъв начин не променя смисъла на алинея първа от чл. 2а от Правилника, а по въпроса за обществените отношения, които урежда Правилникът, е достатъчно е да се отбележи, че по времето на последното му изменение (25.12.1990), все още в сила е била старата Конституция, следователно начинът на уреждането им, залегнал в Правилника, е морално остарял.

По-нататък в Резолюцията се посочва, че „Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа с необходимата доказателствена сила или удостоверителен характер".

В Резолюцията не е посочено на кои международни договори се явява проекция Правилникът, но очевидно не е проекция на нито един международен договор, подписан след 1990, като напр. Хагската конвенция от 05.10.1961 г., влязла в сила за България на 30.04.2001 г., нито на законодателството на Европейския съюз, поради самия факт, че Правилникът не е изменян от 25.12.1990 г. И на този факт ВАП би могла да обърне внимание.

След това в Резолюцията се напомня, че „лицата които извършват преводи в министерството съгласно ал.4 на чл.2а от Правилника се определят от министъра". Това е първата част от ал. 4 на чл. 2а, която няма отношение към дейността ми, тъй като не съм лице, което извършва преводи в министерството, а собственик на частна фирма. Наистина, втората част на чл. 2а, ал. 4 има отношение към фирмите и тя гласи: „Лицата, които извършват преводи във фирмите, сключили договор за преводи с Министерството на външните работи, се определят от ръководителите на тези фирми".

Очевидно става дума за лицата, които извършват преводи във фирмите, т.е. са служители на фирмите (назначени на трудов договор във фирмите). ВАП би могла да обърне внимание на това, че при сключване на договори с фирмите МВнР изисква от тях да представят „списък на преводачите, работещи за фирмата" (както е посочено в „Списък на необходимите документи за сключване на договор...", публикуван на официалния сайт на МВнР), без изрично да изисква тези преводачи да работят във фирмата, т.е. да са служители на фирмата (назначени на трудов договор във фирмата), както е по ал. 4 на чл. 2а.

Това, че МВнР приема списъци с преводачи, работещи „за фирмите" (или „към фирмите", както е посочено в чл. 7 от Договора, публикуван на официалния сайт на МВнР), а не във тях, позволява дори на фирми без нито един преводач на трудов договор да представят дълги списъци със „свои" преводачи (външни подизпълнители), а след това, по силата на сключения договор, да „удостоверяват" подписите на „своите" преводачи с печата и бланката на фирмата си и да ги изпращат в МВнР за заверка. Тази практика по никакъв начин не гарантира, че „удостоверените" от фирмите подписи са действително на преводачите, заявени от фирмите. Самият министър на външните работи г-н Николай Младенов пред Народното събрание, пленарно заседание 363 на дата 15.06.2012 г., призна:

„Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти. ... При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача".

Опасността служителите на МВнР да не бъдат напълно сигурни, дали действително заверяват подписа на преводача, заявен от фирмата-изпълнител, или на друго лице, няма нито да намалее, нито да изчезне, докато не бъде прекратена практиката фирмите да „удостоверяват" подписи на преводачи, които не работят във фирмите (не са служители на фирмите), а са външни подизпълнители. ВАП би могла да помогне за отстраняване на този проблем.

След това в Резолюцията е написано, че „проекта на Договор за извършване на официални преводи и списъка с необходимите документи са неразделна част от заповедта". Двете приложения би трябвало наистина да са неразделна част от заповедта, обаче така, както са публикувани на официалния сайт на МВнР, по нищо не личи, че публикуваният Договор е именно проектът за типов договор, за който става дума в т. 1 на гореспоменатата заповед на министъра на външните работи, тъй като е публикуван в отделен файл, различен от файла на заповедта, без подпис на министъра и без обозначение, че е Приложение № 1 към Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. Същото се отнася и за Списъка - той също е публикуван в отделен файл, различен от файла на заповедта, без подпис на министъра и без обозначение, че е Приложение № 2 към заповедта. На този факт ВАП също би могла да обърне внимание.

Така публикуваните „приложения" към Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. създават погрешно впечатление, че без договор с МВнР няма да имам право да извършвам никакви официални преводи, докато в заповедта изрично става дума само за преводи „за нуждите на консулското обслужване в Министерството на външните работи". Определение № 13174/23.10.2012 на ВАС също потвърждава, че в заповедта става дума само за един вид официални преводи, посочен изрично и конкретно: „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване" и именно поради това заповедта „не засяга защитени от закона права и интереси на граждани и юридически лица":

„посочената заповед представлява вътрешно - служебен акт на министерството във връзка със сключването на договори за извършване на преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване... Заповедта касае част от дейността на администрацията на министерството на външните работи, която е подчинена на министъра, но не засяга защитени от закона права и интереси на граждани и юридически лица".

Заповедта наистина не засяга моите права и интереси, при условие, че бъде точно изпълнена и съобразена с определението на ВАС. В противен случай, дейността ми неправомерно се ограничава и по такъв начин некоректните действия на администрацията на МВнР засягат моите права и интереси.

Некоректните действия на администрацията на МВнР се състоят в следното:

Първо, служителите от администрацията на МВнР публикуват т.нар. „приложения" към заповедта, в които липсва уточнението, че става дума само „за нуждите на консулското обслужване" (съгласно заповедта) или само за „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване" (съгласно определението на ВАС). Липсата на това уточнение не е безобиден пропуск на администрацията, защото „документите, на които министерството извършва легализиране и заверяване" далеч не са всички документи, на които се извършва официален превод, а само малка част от тях. Аз например спокойно бих могъл да се откажа от „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване" или преводи на документи „за нуждите на консулското обслужване", без това изобщо да се отрази на дейността ми, тъй като годишно правя 2-3 превода на легализирани от МВнР документи.

Второ, служителите от администрацията на МВнР никъде не публикуват разяснения, че прекратяването на договора с МВнР по никакъв начин не означава пълно прекратяване на дейността по извършване на преводи на официални документи. И в уведомителното писмо за прекратяване на договора ми с МВнР, подписано от г-жа В. Дечева, също не се съдържат такива разяснения. Вместо това, към мен е отправена любезна покана по следния начин:

„В случай, че желаете да продължите дейността във връзка с преводите на официални документи, може да отправите предложение ...".

Писмото създава погрешното впечатление, че без договор с МВнР няма да имам право да извършвам не само „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване", а изобщо никакви официални преводи.

Ако се окаже вярно, че без договор с МВнР няма да имам право да извършвам никакви официални преводи, считам, че това сериозно би засегнало правата и интересите ми. Ще дам само един пример. Документ с апостил, пристигащ от чужбина, не подлежи на легализация съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961 за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, в сила за България от 30.04.2001:

(чл. 2. от Хагската конвенция) „Всяка договаряща държава освобождава от легализация документите, по отношение на които се прилага тази конвенция и които трябва да се представят на нейна територия.
(чл. 5. от Хагската конвенция) „Подписът, печатът и марката на удостоверението са освободени от всякаква легализация".

Следователно и без договор с МВнР би трябвало да имам право да преведа такъв документ (от чужбина с апостил). Достатъчно би било администрацията да изпълни точно Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на МВнР и да се съобрази с Определение № 13174/23.10.2012 на ВАС, за да не бъдат засегнати правата и интересите ми.

Освен това, съществува и друг проблем, който излиза извън компетенциите на МВнР - в редица закони и наредби е залегнало изискването преводачът или фирмата да има сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи изобщо, т.е. на всякакви официални преводи, или пък се изисква официалният превод да е заверен от МВнР, без да се прави разлика дали става дума за официални преводи на документи, на които МВнР извършва легализиране и заверяване, или за официални преводи на други видове документи, на които МВнР не извършва легализиране и заверяване. Може би ВАП би могла да помогне за решаването на този проблем.

Накрая на Резолюцията е изразено мнението, че за извършване на официален превод следва да имам сключен договор с МВнР и е цитирана разпоредбата на чл. 16а от Параграф 1 на Допълнителните разпоредби към Закона за обществените поръчки (ЗОП): „Официален превод е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи".

Тук бих искал да обърна внимание, че цитираната от Вас разпоредба на ЗОП илюстрира проблема със залегналото в закон (ЗОП) изискване за сключен договор с МВнР, без да се обръща внимание на какви документи е преводът - дали на документи, на които МВнР извършва легализиране и заверяване, или на други документи, на които МВнР не извършва легализиране и заверяване. Освен това съгласно тази разпоредба преводачът е този, който трябва да има сключен договор с МВнР, а не фирмата, обаче съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника договорите могат да се сключват само с фирми. Заради остарелите разпоредби на Правилника преводачите в България нямат право да извършват никакви официални преводи без посредничеството на фирма, сключила договор с МВнР. Те са поставени в неравностойно, подчинено на фирмите положение, дори да са регистрирани като лица, упражняващи свободна професия по смисъла на т. 29 от Параграф 1 на Допълнителните разпоредби към Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Поради всичко гореизложено считам, че все още липсва яснота по следните въпроси:

1. Какво урежда алинея първа на чл. 2а от Правилника, ако не пълното право (монопол) на МВнР върху извършването на всички преводи на документи и други книжа в цялата страна?

2. Какво урежда Договорът, по който МВнР е възложител, а фирмата за преводи изпълнител, ако не възлагане на работа?

3. Има ли право МВнР да възлага работа на частни фирми, като сключва договори с тях без да е обявило търг?

4. Дали Правилникът адекватно урежда съответните обществени отношения и на какви международни договори и споразумения е проекция Правилникът, след като не е изменян от 1990 г.?

5. По какво личи, че договорът и списъкът с необходими документи, публикувани на сайта на МВнР, са неразделна част от Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г.?

6. Допустимо ли е МВнР да разрешава на фирмите за преводи да „удостоверяват" с печата и фирмената си бланка подписите на преводачи, които не са техни служители, а външни подизпълнители?

7. За какви преводи се сключва този договор - само за „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване" или за всякакъв вид официални преводи на документи и други книжа, дори на документи, на които МВнР не извършва легализиране и заверяване?

Очаквам Вашия отговор.

С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",
ул. „Георги Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80
9010 ВАРНА

тел. 052/988-235; моб. 088/8-438-166
e-mail: softis@softisbg.com

Прилагам:
1. Договор от 20.12.1994 г., с който на основание чл. 2а, ал. 1 и ал. 2 на Правилника МВнР ми възлага извършването на официални преводи без клаузи за срокове и възнаграждения.
2. Договор № 165/95-00-150/2001 от 17.01.2002 г., с който на основание чл. 2а, ал. 2 на Правилника МВнР ми възлага извършването на официални преводи без клаузи за срокове и възнаграждения.
 

Нагоре