ЩАСТЛИВ КРАЙ НА ДЕЛОТО СРЕЩУ ЗАПОВЕДТА НА МИНИСТЪРА: ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1194 от 24.01.2013

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/3fe1fe139e9f81c9c2257afb004a173b?OpenDocument


 Браво на ВАС! Вече е съвсем ясно, че МВнР няма право да възлага никакви други преводи, освен преводи "за нуждите на консулското обслужване в МВнР".

Всъщност няма право да възлага никакви преводи, защото отдавна не извършва такива, а съгласно чл. 2а ал. 2 от Правилника (основанието на договора) МВнР може да възлага преводите [които извършва] да бъдат извършвани от фирми. Но да не издребняваме ;)

И така, ВАС ясно е определил, че преводите са само за нуждите на консулското обслужване в МВнР. Дори да се приема - некоректно - че нуждите на гражданите са нужди на консулското обслужване в МВнР, възможностите на Външно да възлага преводи пак са силно ограничени, защото:

- от чужбина - МВнР няма право да пипа апостилираните документи, нежели да възлага превода им;
- за чужбина - преводът не е задължителен. Откъде-накъде МВнР ще го възлага?

Същият режим се прилага и за страните, с които България е сключила двустранни договори.

Остават някои страни, които нито са подписали Хагската конвенция за апостила, нито са сключили двустранен договор с България. Документите за и от такива страни преминават сложни процедури по легализация с хиляда печата по тях. Защо да не ги оставим на МВнР да продължи да си ги възлага и от чужд, и на чужд език? Не че е законно да си присвоява ролята на възложител, избутвайки истинските възложители (гражданите ползватели на консулски и преводачески услуги), но хайде, от нас да мине...

Източник: http://www.peticiq.com/forum/32093/start/6850#6855