(първи ден от кореспонденцията)
ДО АДВОКАТ ХИКС
Уважаеми адвокат Хикс,
Прочетох отговора Ви на въпроса как се регистрира преводаческа агенция на адрес [...].
Вашият отговор е, че след регистрацията по Търговския закон, трябва да се обърнем към МВнР за признаване на преводите.
За ТЗ е ок, но за МВнР не е правилно. МВнР "регулира" незаконосъобразно преводаческата дейност по един вехт правилник за легализациите, заверките и преводите, който е отменен от Хагската конвенция за апостила още от 2001 г., когато тази международна конвенция влиза в сила за РБ. Станало е голямо недоразумение. От година и половина водя кореспонденция с МВнР, МС, Президентството, Прокуратурата и др. Всеки момент се очаква официално изявление по въпроса и съответни действия в посока възстановяване на законността.
Ако желаете, можете да прегледате няколко кратки информационни материали. Надявам се като юрист да Ви заинтересува и казусът с новите изисквания към преводаческите агенции, уж въведени със заповед на бившия външен министър.
Как Правилникът за легализациите беше отменен още през 2001 г. от Конвенцията за апостила, без никой юрист да разбере :)
(по този нещастен правилник все още се "регулира" и преводаческата дейност в България; Външно злоупотребява с юридическата некомпетентност на собствениците на агенции и ги подвежда да подписват фиктивен договор с министерството по чл. 2а, ал. 2 от правилника-фантом)
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-2001.html
Кратък сравнителен анализ на фиктивния договор с МВнР по чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html
Как Вигенин отмени новите изисквания на Младенов
(с устно решение, защото заповедта на Младенов беше една елементарна измамна схема)
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-89.html
Феодалният модел на преводаческата дейност в България
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-88.html
(написано по повод изказването на Вигенин, че българите не са просяци във Великобритания; изразява се съгласие с министъра, след което се показва, че преводаческите агенции и преводачите са просяци в България)
Всичко най-хубаво,
Рени Стоянова, преводач от "Софтис" - Варна
образование: полувисше (медицина) и висше (англ. филология)
Блог: http://rennie.blog.bg/
За нашата фирма:
Защо ние от фирма „Софтис" не желаем да подновим договора си с МВнР - историята на едно трудно решение
http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/28/zashto-nie-ot-firma-softis-ne-jelaem-da-podnovim-dogovora-si.1105060
КАК ЕДИН ФИКТИВЕН ДОГОВОР МОЖЕ ДА СЪСИПЕ ЦЯЛО СЪСЛОВИЕ (преводаческото съсловие)
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/11/18/kak-edin-fiktiven-dogovor-moje-da-sysipe-cialo-syslovie.1021729
(същия ден)
ОТ АДВОКАТ ХИКС:
Уважаема госпожо Стоянова,
Благодаря Ви, че ме четете.
Няма съмнение, че за да работите по стопански начин, трябва да имате
регистрация по търговския закон, което да направи така образуваното
предприятие пълноправен и легален участник в стопанските отношения у нас
със съответните присъщи права и отговорности по закона за счетоводството,
по закона за ДДС и по другите нормативни актове, които регулират
наемането на работна сила, наемането на помещение, плащането на държавни
вземания и постигането на крайната цел - извличането на печалба от
дейността.
Затова е препоръчително и да ползвате адвокат.
Както и да спазите процедурите в Министерство на външните работи за
легализиране на преводите и признаването им като официален документ.
И естествено - международните договори, по които РБ и ЕС са страни,
включително и Конвенцията за апостила.
Що се отнася до споровете Ви, които сочите, препоръчвам Ви да ползвате
обезателно адвокат - най-малкото за изготвянето на един компетентен правен
анализ, който да Ви даде отговор на възникналите въпроси.
(същия ден)
ДО АДВОКАТ ХИКС
Здравейте, адвокат Хикс,
Благодаря за отговора! Нещата ще се променят, вече има сигурни признаци,
като например:
Омбудсманът за Правилника: "несъобразен с ратифицирането на Хагската
конвенция нормативен
акт"http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/.
МВнР, март 2013: [Правилникът за легализациите] е "една отдавна остаряла
правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения", a
"удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която
не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва
да бъде прекратена." " Правилникът за легализациите, заверките и преводите
на документи и други книжа противоречи на действащата нормативна уредба и
поради тази причина не може да бъде изменян и допълван. Правилникът няма
законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за
нормативните актове"
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704
МВнР, ноември 2013: "Безспорен е факта, че "Правилника за легализациите,
заверките и преводите на документи и други книжа" (Утвърден с ПМС 184 от
1958 г., обн., ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., изм., бр. 10 от 4.02.1964 г.,
бр. 77 от 28.09.1976 г., бр. 96 от 7.12.1982 г., бр. 77 от 4.10.1983 г., бр.
103 от 25.12.1990 г.) не отговоря на съвременните изисквания, както и е в
противоречие с действащото законодателство. Правилникът не е основан на
нормативен акт от по-висока степен евентуални негови изменения и допълнения
биха се явили в момента правно и практически необосновани."
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html
Всичко най-хубаво,
Стоянова
(на другия ден, втория)
ОТ АДВОКАТ ХИКС
Здравейте,
Според чл. 43, т. 25 от Устройствения правилник на МВнР, консулската
дирекция осигурява административно обслужване на физически и юридически
лица във връзка с легализациите и заверките на документи и други книжа в
съответствие с действащото законодателство.
Вижте, когато един документ е издаден в чужбина, трябва лицата у нас да
имат сигурност, че е истински и съдържанието му може да предизвика правни
последици у нас.
За целта се прилага или Хагската конвенция, или двустранни договори за
правна помощ.
С полагането на апостил по установения ред съответната държава, се
потвърждава истинността на съответния чуждестранен официален документ.
А щом документът е официален, а не е частен, значи посочените в него факти
и обстоятелства се считат за доказани и всеки, който чете този документ,
следва да вярва в тези обстоятелства, освен ако не бъдат оспорени по
съдебен ред.
До тук добре.
Но възниква въпросът какво е съдържанието на документа, написан на чужд език.
Затова тези документи, снабдени с апостил, трябва да бъдат преведени на
български език.
По начин, че преводът да е точен и да не изкривява ни най-малко
съдържанието и смисъла на чуждестранния официален документ.
Отговорно за това е нашето МВнР.
[адвокат Хикс, както и много други адвокати, тук допуска грешка; единственият нормативен акт, който вменява подобна отговорност на МВнР, е т. нар. правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм. 1990, а той е незаконосъобразен по признание на самото Външно министерство]
Затова е добре преводът да е направен от български консулски или
дипломатически служител в съответната държава.
[извършването на преводи не е част от консулските и дипломатическите дейности (функции)]
Тези служители имат удостоверителни функции, почти равностойни на
функциите на нотариусите.
[да, удостоверителни! но нямат функции да извършват преводи, освен в държавите, където въпросът за извършване на преводи не е уреден нормативно и в посолството или консулството работи преводач - пише го в Тарифа №3]
Те познават тънкостите на местния език, разполагат с възможности да
осигурят адекватност на термините и да ги транспонират на български
административен и правен език.
Много страни, включително и нашата страна, оторизират у нас Агенции за
преводи, които да са в състояние да извършат преводи от заклети преводачи
и да осигурят легализация на преводите така, че да бъдат използвани в
административния и съдебния оборот у нас.
[в другите страни се оторизират преводачи - поименно, конкретен човек за конкретен език, само в България се оторизират посреднически агенции, и то как? чрез сключване на фиктивен договор по чл. 2а, ал. 2 от незаконосъобразния правилник за легализациите; по договор МВнР е Възложител, а стотиците частни посреднически агенции за преводи, повечето от които нямат дори един-единствен правоспособен преводач в офиса - Изпълнители]
Целта е в края на краищата всеки ползвател на чужд официален документ да
има сигурност, че документът е официален за съответната държава и че
преводът му е легализиран у нас.
[пояснявам за читателите: ако документът е издаден, да речем, в Полша, апостилът се поставя в Полша - това именно е гаранцията, че е официален, а преводът е най-добре да се извърши у нас, в България; и обратното - ако документът е издаден в РБ, апостилът се поставя у нас, а преводът се извършва в Полша (давам примера с Полша, защото точно тя изпрати официално съобщение в края на 2012 г. до МВнР, че вече не признава нашите „агентски" преводи и държи преводите от български на полски език да се извършват от полските заклети преводачи; Полша даде линк към регистъра, за да е пределно ясно какво означава оторизирани (заклети) преводачи, но МВнР не даде широка гласност на това важно съобщение и българските агенции продължиха да заблуждават гражданите, че извършват официални преводи на полски език]
Бъдете сигурна, че всеки български официален документ се признава в
чужбина по аналогичен начин.
Например акт за раждане, или брачно свидетелство, или съдебно решение за
развод, издадени у нас, след като бъдат снабдени с апостил, придобиват
качеството на официален документ и в чужбина и са доказателство за
съответните обстоятелства. Защото в чужбина хората не са длъжни да знаят
кой орган у нас за издаването на кой документ е компетентен според нашето
законодателство. Тези документи по аналогичен ред се превеждат по
контролиран от съответната държава начин така, че и преводът да е
легализиран и да създава сигурност за всеки, че разбира точно смисъла на
съдържанието на документа.
Видях цитираният от Вас правилник, който наистина е архаичен и не отговаря
на изискванията на закона за нормативните актове.
Предполагам, че след като през септември тази година е бил издаден
устройственият правилник на министерството, където Ви посочих съответния
нормативен текст, ще бъдат предприети мерки и за нормативното регулиране
на преводите и по специално - на легализациите и заверките им.
Цялата работа е за да има стабилност и сигурност и да се избегнат
възможностите за поява на неистински документи.
[адвокат Хикс очевидно бърка понятията „документ" и „превод на документ"; не е само той; разговаряла съм с мениджъри на ПА, които смятат, че като се завери подписа на преводача в МВнР (в нарушение на ЗННД), се гарантира истинността на преведения документ]
-----------------
(на третия ден от кореспонденцията)
ДО АДВОКАТ ХИКС
Здравейте,
Приятно съм изненадана, че отново получих писмо от Вас.
Вижте, има много заблуди по отношение заверката на преводите (преводите на документи, не самите документи! двете често се бъркат)
Може би и аз Ви заблудих. Трябваше още отначало да се представя изрично и ясно. Не търся консултация, а разпространявам информация за порочните практики по „регулиране" на преводаческата дейност от страна на МВнР. Заедно с шефа ми (преводач от/на сръбски и собственик на фирма за преводи „Софтис", регистрирана през 1994) водим официална кореспонденция с Омбудсмана, МВнР, МС, ВАП, МП и др. от година от половина. За този период сме се консултирали с не един адвокат. Целта е преодоляване на дългогодишните насложили се недоразумения и прекратяване на незаконосъобразните практики по „регулиране" на преводаческата дейност от страна на МВнР.
МВнР вече започна да осъзнава, че не е компетентният орган по преводите на документи. И наистина - единственото основание на МВнР да се занимава с преводите е Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г, посл. изм. на 25.12.1990 г. - преди 23 години! За този правилник Външно вече призна, през март и ноември т.г., че е незаконосъобразен и противоречи на съвременното законодателство
Ще кажете, като е незаконосъобразен, ще го приведат в съответствие и готово. Да, ама не може! Пак по признание на самото МВнР, правилникът не може да се изменя и допълва, тъй като „няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове" (март т.г.) „не е основан на нормативен акт от по-висока степен" (ноември т.г.). По същата причина не може и да се отмени. За отмяната МВнР още не са си признали, но то се подразбира.
Мартенското писмо от МВнР до МС с копие до мен:
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704
(тук има и линк към сканирания оригинал)
Ноемврийското писмо от МВнР до МС с копие до мен:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html
(тук също има и линк към сканирания оригинал)
През май т.г. и Омбудсманът на РБ, г-н К. Пенчев, даде становище: „ недопустимо е толкова важни въпроси като осигуряване качеството на официалните преводи на документи, с които много често се гарантират съществените правни и имуществени интереси, да се уреждат от несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт."
http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/
NB! „несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт"!
Работата ще се окаже много дебела. България се прави, че спазва Хагската, а тайничко си се кланя на стария правилник.
Правилникът е трябвало да бъде заменен с нов още през 2001 или скоро след това, защото е отменен от Международната конвенция за апостила - пише го в самия правилник (чл. 25). Поне заглавието му е трябвало да бъде сменено. Откакто БГ е ратифицирала тази конвенция, правилникът вече не е за всички легализации, а само за легализациите на документи от и за държави извън Конвенцията за апостила. Наистина, достатъчно е било да сменят поне заглавието му. Но нали не може да се изменя ...
Разпоредбите на този незаконосъобразен правилник са залегнали в огромен брой действащи закони и наредби, хиляди договори се сключват по чл. 2а, ал. 2 от него, съдии и прокурори го цитират, студенти по право го изучават ... Голямо недоразумение, голямо!
Разбира се, когато ние, 2-3-ма преводача, започнахме диалог с институциите, изобщо не подозирахме колко сериозно ще се окаже положението. Ние просто търсехме информация за нашата си дейност. Така например, в писмо до МВнР от 06.12.2012 шефът попита учтиво и с голямо уважение защо трябва да сключва договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника, като има фирма, законно регистрирана по ТЗ. Отговориха му - трябва и толкова! И другаде писа и пак така. Писа и до МП. Оттам вече ледът леко се пропука. Министър Зинаида Златанова му отговори, че за превод пред нотариус не е необходим договор:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html
(тук има и линк към сканирания оригинал)
Постепенно тонът на всички взе се променя.
Добрата новина е, че Външно вече започна да осъзнава грешките си в "регулирането" на преводаческата дейност. Нещата ще се променят. Трудно, наистина, защото заблудите са дългогодишни, но ще се променят.
Вярвам, че Вие, юристите, ще се включите в диалога с институциите с молба за изработване на нов правилник - такъв, който да е съобразен с Хагската конвенция за апостила. Засега никой юрист не е повдигал официално този важен въпрос. Имате шанс да бъдете пръв J
Колегите Ви, с които сме разговаряли, не желаят да ни дадат писмено становище, камо ли да изпратят официално писмо до някоя държавна институция. Един даже се така се стресна, докато се консултирахме с него, че запали втора цигара, веднага щом угаси първата, а ръцете му се разтрепераха.
Страшничко си е, нали?
Всичко най-хубаво!
Рени Стоянова, бивша мед. сестра и настоящ преводач с английски език
Блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600
(същия ден, третия)
ОТ АДВОКАТ ХИКС
Здравейте,
Продължаваме в диалога.
Как смятате, че трябва да се извършва заверката и легализацията на
преводите законосъобразно?
Как става това в Сърбия?
Примерно един български акт за раждане, снабден с апостил, как се
превежда, заверява и легализира там?
[как се легализира български акт за раждане с апостил в Сърбия?! хмм, никак!]
Според мен търговската регистрация не може да е достатъчна, а е необходимо
лицензиране от държавен орган.
[лицензионните режими не са въпрос на нечие мнение; те са посочени изрично в българското законодателство; преводаческата дейност не е сред тях; наистина, във вехтия правилник е записано, че всички официални преводи се извършват от МВнР, но този правилник е от времето на старата конституция]
Иначе с една търговска регистрация ще е възможно всеки да се занимава с
всичко.
[ами да, възможно е „и всяка друга дейност, която не е забранена от закона"; нали по правило нещо такова се вписва в предмета на дейността на всяко търговско дружество?]
Пращате ми отговори без да ми пращате въпросите и така не става ясно какво
сте искали и какво сте получили.
[това изречение ми беше от голяма полза; за първи път си дадох сметка, колко важно е да посочвам откъде сме тръгнали; нали хората, които не са чували за проблемите в преводаческия сектор, не знаят нищо за пътя, който сме извървели от средата на 2012 досега; така се роди идеята да обяснявам, че всичко е започнало от два прости въпроса: какъв е този правилник за легализациите? и какъв е този договор по чл. 2а, ал. 2 него? - благодаря, адвокат Хикс!]
(същия ден, третия)
ДО АДВОКАТ ХИКС
Здравейте,
Невероятен сте! Благодаря, че не се отказвате от диалога.
"Примерно един български акт за раждане, снабден с апостил, как се
превежда, заверява и легализира там?"
Но, адвокат Хикс, какви са тези приказки? Не знаете ли, че документ,
снабден с апостил, не се легализира (чл. 2 от Конвенцията за апостила)?
Как стават работите в Сърбия ли? Много просто - по Правилник за съдебни
преводачи към Закона за съдебната власт. Преводачите се оторизират
персонално - конкретен човек за конкретен език - и имат печати. След техния
печат никой повече не дозаверява и презаверява преводите им. Нито
нотариусите, нито МП, нито МВнР.
А ето как става в САЩ: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/10/post-84.html
И в Канада: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/09/post-80.html
"не става ясно какво сте искали и какво сте получили"
Дълго е за обясняване. Отначало бяхме много объркани. Засега успехите са
скромни, защото държавната администрация е много неефективна (мудна). Ето го
отчетът:
Постижения в борбата за прекратяване на незаконосъобразните практики по
извършване и заверяване на официални преводи в България, започнала през юли
2012 г.:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-86.html
Всичко най-хубаво!
Рени
Ако искате, можете да почетете малко, за да се ориентирате как стоят нещата
в момента:
Диалози (не съвсем по Платон)
http://softisbg.com/rennies_blog/2014/01/post-92.html
(същия ден, третия)
ОТ АДВОКАТ ХИКС
Здравейте,
Документът, снабден с апостил, не се легализира, да, защото апостилът го
легализира.
Става въпрос за превода му.
Ето, има значи в Сърбия процесуална норма, която оторизира персонално
преводачите.
Как става това оторизиране според посочения от Вас правилник?
Вероятно така, че да се гарантира сигурност за верността на преводите.
За САЩ не ми говорете.
Те не са по нашето континентално право и могат да представляват само
интерес от любопитство, а не за да се търси аналогия или директно
прилагане на техни процедурни норми.
Не Ви питам за постиженията Ви в започнатата борба, а питам какви въпроси
сте задавали за да получите получените отговори.
Как се заклеват преводачите?
Никога не действайте по доверие, защото това е несериозно и в случай на
търсене на отговорност за точността на превода в съдебен процес, ще Ви
донесе затруднения и ще Ви вкара в процедура по търсене на наказателна
отговорност.
Също така е доста съмнително дали е в съответствие с чистия замисъл на
правото да ползвате преводачи, които не са на трудов договор при Вас.
[да, доста съмнително е, особено ако оторизацията се даваше според броя преводачи, работещи на трудов договор в агенцията, ей така, примерно:
- Ти какви преводачи имаш в офиса?
- С английски, немски и френски!
- На ти лиценз за английски, немски и френски!
Сигурно много хора си представят „оторизираната" („лицензираната") агенция за преводи и легализации на 30-50-всички езици като някакво голямо държавно учреждение, пълно със служители-преводачи, но истината е друга.
Ето такава е истината:
- Хич не ме интересуват твойте преводачи - ни къде работят, ни къде седят, ни къде спят и с кого - ха-ха-ха!, нали вършат работа, това е важното, ай ся целувай ръка, грабвай лиценза и ми се махай от главата! И умната, ей! Да ми изпращаш преводите за заверка, чу ли?
- Благодаря, Консулски! Ммц! Благодаря, Външно! Ммц! А-а, знам си аз работата!
Доста неприятно е, че МВнР раздава „лицензите" на килограм така безкритично и безогледно само с една единствена цел - да събира такси от заверка на подписите на всички български преводачи (заверката също е незаконосъобразна, пак по признание на самото МВнР, но продължават да я извършват и левчетата капят ли, капят; от чужбина също се стичат поточета, във валута, защото и там, в българските посолства и консулства, също сключват фиктивни договори по чл. 2а, ал. 4 от правилника, за да заверяват подписите на тамошните преводачите).
От друга страна, обаче, естеството на преводаческата дейност е такова, че никак не е удобно да наемаш на трудов договор преводачи с всички езици. Едно на ръка, че няма толкова много преводачи във всеки град, друго, че всеки път, когато напусне някой преводач, трябва да си коригираш лиценза. Поради тези и други неудобства, както и някои законови съображения, оторизацията е редно да се дава на преводача, а не на агенцията. И наистина, навсякъде по света се оторизират самите преводачи, само в България - посредниците между преводачите и клиентите, и то как? посредством сключване на фиктивен договор за възлагане на работа (извършване на преводи)!]
Очевидно основният проблем за отговорността е свързан с процедурата по
заклеването на преводачите.
[да, сегашното заклеване към една или повече агенции е сериозен проблем, има и укриван конфликт на интереси]
Аз вече посочих виждането си за необходимост от лицензиране или оторизиране.
Добре е да помислите по тези въпроси.
[именно! персонална оторизация на дипломираните преводачи, който няма диплома - с изпит, ако е с рядък език - може и направо, нито диплома ще му искаме, нито ще го мъчим с тежък изпит; постепенно, като се завъдят преводачи, ще вдигаме летвата]
Иначе може само веднъж да Ви се случи да понесете наказателна отговорност
за един некоректен превод, но не Ви го пожелавам, защото е очевидно, че се
стремите към съвършенство.
А това с проблемите с движението отдавна е решимо.
Електронен подпис, куриерска служба и т. н.
друго. Агенциите нямат право да карат преводачите, които не
[недовършено изречение; най-вероятно става дума за „които не работят в офиса, да идват и да се подписват пред мениджъра или техническия сътрудник в офиса. Това по принцип е нотариална дейност, а агенциите не са нотариални кантори. Тук имаме много сериозно нарушение на ЗННД."]
Заверката на подписа също може да стане по-елегантно чрез спесимени,
подписани пред нотариус и чрез сравнения във всеки отделен случай.
[най-елегантното решение е измислено и се прилага в много държави от ЕС и по света - преводачът е включен в официален регистър и разполага с личен печат; няма нужда да ходи на нотариус, направо заверява самостоятелно превода си с подпис и личен печат, след което преводът му се счита за напълно заверен и има стойност на валиден публичен акт (документ), както са сега нотариусите у нас]
Приказките за защита на конкуренцията не могат да изключат, а трябва да
предполагат задължително лицензиране на преводачите.
[именно! тук адвокат Хикс удари право в десетката! страшно ми хареса]
Иначе, ако това, което твърдите, че само търговската регистрация трябва да
е достатъчна, беше верно, болниците, които са търговски дружества, нямаше
да наемат доктори със съответните специалности и да купуват съответната
скъпа медицинска апаратура.
Лабораториите за анализ на храните например също преминават през агенцията
за акредитация.
Това е, което мисля по Вашите блянове.
Вие също очевидно нямате нужната квалификация за преводач.
[смята ме за посредник сигурно, нищо, по-късно ще разбере]
Едно е организирането на стопанската дейност, съвсем друго е гарантирането
на качество в съответствие със стандартите в Европа.
[да, смята ме за посредник]
(същия ден, третия, късно вечерта)
ДО АДВОКАТ ХИКС
Здравейте,
Питате как се заклеват преводачите в Европа?
Ето как:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕВОДАЧИТЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ, март 2012
http://rennie.blog.bg/drugi/2013/01/21/oshte-informaciia-za-prevodachite-v-razlichnite-evropeiski-s.1044763
(извлечение от доклад на Христина Тодорова от администрацията на СС, има линк към оригиналната публикация на доклада в пълния му вид)
Резюме: Оторизацията е персонална - някъде е с изпит, другаде - без.
КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА СЪДЕБНИЯ ПРЕВОД
ноември 2012
http://rennie.blog.bg/drugi/2013/01/21/konferenciia-po-vyprosite-na-sydebniia-prevod.1044850
Резюме: Необходим е регистър на съдебните преводачи и закон за съдебния преводач
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪДЕБНИЯТ ПРЕВОДАЧ В ЧЕХИЯ
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/24/kakvo-predstavliava-sydebniiat-prevodach.1034850
Резюме: Без изпит. Има печат. Никой не дозаверява преводите му.
Пишете: „Също така е доста съмнително дали е в съответствие с чистия замисъл на
правото да ползвате преводачи, които не са на трудов договор при Вас."
Ние не ползваме. Благодаря Ви за този отговор.
„Приказките за защита на конкуренцията не могат да изключат, а трябва да
предполагат задължително лицензиране на преводачите."
Още веднъж благодаря и за този отговор, адвокат Хикс! И ние така смятаме.
Ние имахме договор с МВнР в продължение на 18 години. Аз не съм собственик на фирмата. Собственикът е филолог с диплома от СУ и е един от най-добрите преводачи в България с над 30 г. опит, над 15 хил. стр. превод (повече са, но толкова пази в архив), стотици часове устен превод, вкл. в съда. Казва се Харалампи (Хари) Стоянов. И аз бях „заклет" преводач към нашата фирма в продължение на 14 г., още отпреди да завърша висшето си образование. Критериите на Външно не са високи - езикова гимназия е достатъчна, за да те направят „заклет" преводач към агенция или фирма.
Така че сме вътрешни за бранша. Извинявам се, ако съм Ви подвела, че питам затова, защото не знам как стават нещата.
За отговора от министър Зинаида Златанова, Хари изпрати жалба до Нотариалната камара с копие до МП повод един неприятен инцидент - не беше допуснат да превежда пред нотариус за свой клиент, хърватин.
Това е отговорът от министър Златанова:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html
(тук има и линк към сканирания оригинал, както и към жалбата на Хари)
Другите въпроси, които сме задавали, за да получим отговорите в т.нар. отчет на постиженията, са основно два:
- какъв е този договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника за легализациите
- какъв е този правилник за легализациите
За правилника отначало всички отговаряха, че е единственият нормативен акт, регулиращ тази материя (легализациите, заверките и преводите, най-вече преводите J). Постепенно осъзнаха, че не се шегуваме и признаха, че е незаконосъобразен, а Омбудсманът заяви изрично, че не е съобразен с ратифицирането на Конвенцията за апостила. Сега очакваме да признаят, че е отменен от тази конвенция и да изработят нов - без глава „Преводи" в него (преводите не са част от процедурата по удостоверяване автентичността на документите; между другото адвокат от Лондон ми обясни, че апостилирането на документите не се нарича легализиране; нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове: вече няма легализация, а удостоверяване с апостил, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил", както и в България).
За договора все още нямаме отговор, който да поставим в отчета на постиженията. Досега за него са се изказали само Омбудсманът и един прокурор:
Омбудсманът, ноември 2012 до мен:
"Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите."
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/otgovor-ot-ombudsmana-na-pismoto-mi-ot-30-07-2012-poluchen-n.1032515
(тук има и линк към сканирания оригинал)
Като му обясних, че фирмата, в която работя, имаше договор 18 години и никога не са били договаряни условия за заплащане нито с нас, нито с която и да е друга фирма, която познаваме, млъкна.
[тук малко попресилих, Омбудсманът е уведомен в края на октомври 2013; всеки момент се очаква отговор, бел. моя, 23.01.2014]
Прокурор от ВАП, септ. 2013, до Хари:
„Няма законово изискване МВнР да обявява търг за сключване на договорите по чл.2а ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа за извършване на официални преводи на документи."
http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-vap-na-pismoto-mi-ot-26082013.html
(тук има и линк към сканирания оригинал)
В същото време Комисията по петициите към Европейския парламент обяснява, че МВнР има право да предявява изисквания към потенциалните си изпълнители, които кани за участие в обществена поръчка (търг). В Комисията към ЕП явно са си помислили, че става дума именно за търговете, които МВнР обявява по ЗОП. Как да се сетят горките, че МВнР сключва стотици договори по чл. 2а, ал. 2 от правилника - без търг и без клаузи за заплащане от Възложителя към Изпълнителя! Кой да има каже?
Комисия по петициите към ЕП:
http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/peti/cm/1004/1004004/1004004bg.pdf
(ние не сме писали до Комисията по петициите в ЕП! намерих отговора в интернет - общодостъпен е)
Комисията е сезирана от една варненска агенцийка, ужасена от т.нар. нови изисквания на Младенов. Вероятно агенцийката е подвела Комисията с лъжливи обяснения, че МВнР е възложител (нали така пише в договора по чл. 2а, ал.2 от правилника) Щура работа! Европа не може да си представи какви ги вършат във Външно J
Не се и съмняваме, че МВнР много добре знаят как се сключва договор с частна фирма. Засега се правят на ударени, понеже Прокуратурата ги пази и затова спокойно си държат на сайта списък с около 650 агенции, сключили фиктивен договор по незаконосъобразен правилник. Е, не са съвсем спокойни, защото ние продължаваме кореспонденцията с Външно и други институции.
Сърдечни поздрави,
Рени
Защо ние от фирма „Софтис" не желаем да подновим договора си с МВнР - историята на едно трудно решение
http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/28/zashto-nie-ot-firma-softis-ne-jelaem-da-podnovim-dogovora-si.1105060
(същия ден, третия, много късно вечерта)
ОТ АДВОКАТ ХИКС
Здравейте,
Ама Вие ми харесвате.
Умора нямате.
Ето.
Значи трябва да има оторизация.
При това - персонална.
Правилно.
Критерият езикова гимназия е изключително висок.
[наистина ли? чак пък изключително висок - не, но пък ако няма достатъчно висшисти, става!]
Отново подчертавам, че удостоверяването на автентичността на
документите става с апостил, но въпросът е да се удостоверява точността на
преводите им.
Сега поставяте въпрос за заплащането на лицензирането.
[не съм, но защо пък не? в много страни има такава такса]
Очевидно трябва да има такса за тази административна услуга.
Както МВнР събира такси за консулските услуги.
Какво смята Съюзът на преводачите относно процедурата по заверка и
легализация на преводите на официални документи?
Не е важно кой е собственик на търговското дружество, а кой е управител,
защото той носи отговорност за дейността на дружеството.
-------------------------------
(след няколко дни)
ДО АДВОКАТ ХИКС
Здравейте,
Дължа Ви един отговор от миналата година и реших най-после да се издължа.
Отговарям подред:
"Сега поставяте въпрос за заплащането на лицензирането.
Очевидно трябва да има такса за тази административна услуга."
Съгласна съм, че може да се постанови със закон такса за персонално
лицензиране на преводач за извършване на преводи от и на конкретен език.
„Както МВнР събира такси за консулските услуги."
Приемам, че сте искали да кажете „в системата на МВнР". Такси за консулски
услуги не се събират в РБ, а в чужбина. Уточнявам тази дреболия, защото
много хора все още смятат, че консулските услуги се извършват в самото
министерство, на територията на РБ. Дори съдиите от ВАС смятат така! Осем
съдии от ВАС съвсем сериозно се занимаваха със заповед № 95-00-152/2012 г.,
издадена „за нуждите на консулското обслужване в МВнР" и подписана от бившия
външен министър Николай Младенов. Два състава - три- и пет-членен! Заповедта
беше оспорена пред ВАС в законния срок от няколко агенции за преводи и
легализации (ние не бяхме сред тях), защото не им харесваха новите, повишени
изисквания, които уж се въвеждаха с нея. Върховният съд потвърди в две
определения, че със заповедта наистина се въвеждат повишени изисквания към
фирмите за преводи в РБ, но не може да се отмени, защото новите изисквания
не засягат гарантирани от закона права и свободи на фирмите. Сегашният
външен министър г-н Вигенин обаче обяви, че новите изисквания се отменят,
без да се отменя самата заповед № 95-00-152/2012 г., с което доказа
категорично, че съдиите от ВАС са се заблудили, че със заповедта се въвеждат
нови изисквания за фирмите в РБ.
Заповед № 95-00-152/2012 г:
http://www.mfa.bg/uploads/files/zapoved.pdf
Как Вигенин отмени новите изисквания на Младенов:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-89.html
„Какво смята Съюзът на преводачите относно процедурата по заверка и
легализация на преводите на официални документи?"
СПБ поддържа незаконосъобразните процедури. По-точно, не осъзнава, че са
незаконосъобразни. Години наред поддържат договорни отношения с МВнР на
основание незаконосъобразния Правилник за легализациите и също предлагат преводи и легализации, като стотиците агенции в страната. Има ги в списъка на „оторизираните агенции" на сайта на МВнР. За първи път им писах през юни 2013, като им поставих въпроса за този договор. През септември с.г. им напомних, че очаквам отговор. Писах и до Асоциацията на преводачите (АП) с молба за съдействие. АП са се отцепили от СПБ през 90-те. През декември най-после от СПБ ми отговориха, но незадоволително. Твърдят, че са се борили от 1991 г. за създаване на регистър на преводачите. Явно не разбират, че регистър няма да може да се състави, докато не се прекратят съмнителните договорни отношения между МВнР и агенциите, в т.ч. и СПБ. Дотогава МВнР ще продължи да отговаря, че няма задължение да поддържа регистър и на преводачите, а само на фирмите, както е отговорило и на председателя на БАППА (Българска асоциация на професионалните преводачески агенции), който също е поставил въпроса за регистър на преводачите през декември 2012 и е получил именно такъв отговор от МВнР на 02.01.2013 г.:
http://bapita.eu/ - рубрика „Новини"
(там са публикувани две писма - до МВнР и от МВнР; ще видите една дата с
големи цифри „03.01.2012"; тя е сбъркана, трябва да бъде 2013; в момента
сайтът им е хакнат от някакъв индонезиец - току-що проверих, обаче ако се
натисне линк „Новини" най-отгоре, точно след „Добре дошли" на първия ред,
става, работи си).
Надявам се със СПБ да продължим да си пишем и да се разберем:
Цялата ми кореспонденция със СПБ е публикувана на адрес:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-07062013-20122013.html
„Не е важно кой е собственик на търговското дружество, а кой е управител, защото той носи отговорност за дейността на дружеството."
Фирма „Софтис" е ЕТ. Собственикът е и управител.
Благодаря Ви много за вниманието, което бяхте така добър да ми окажете и то напълно безплатно!
Не се чувствайте длъжен да продължавате диалога с мен.
Разбира се, ако прецените, че обсъжданите въпроси са от значение и си струва нещата да се огледат добре и да се променят - в интерес на българските граждани, ще се радвам да получа писмо от Вас.
Поздрави,
Рени Стоянова
Блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Мобилен: 0888 60 90 72
Стационарен: 052 988 600
ПП. Оттогава изминаха повече от 10 дни, а отговор няма. Може би адвокат Хикс се почувства засегнат от думите ми „напълно безплатно". Може би му е прозвучало ехидно. Съжалявам, ако е така. А може и да е осъзнал ужасните последици от дългогодишното използване на незаконосъобразния правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958, останал непроменен през всичките години от 1990 до днес и да се е уплашил. Знам ли... То си е за страх, нали така му писах:
„Колегите Ви, с които сме разговаряли, не желаят да ни дадат писмено становище, камо ли да изпратят официално писмо до някоя държавна институция. Един даже се така се стресна, докато се консултирахме с него, че запали втора цигара, веднага щом угаси първата, а ръцете му се разтрепераха.
Страшничко си е, нали?"
Забележка. Текстът в курсив в средните скоби липсва в оригиналната кореспонденция.
Варна
2014 г.
Главен блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Мобилен: 0888 60 90 72
Стационарен: 052 988 600
