КРАТКИ И ЯСНИ РАЗЯСНЕНИЯ ЗА ПРЕВОДИ И ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ДОКУМЕНТИ

| No Comments | No TrackBacks

 

Има два вида легализация:

1. Консулска (дипломатическа) - тежка и сложна процедура с неколкократни заверки и презаверки - първо в държавата, където е издаден документът и после в държавата, където се представя. Активно участие в нея вземат външните министерства на двете държави, както и техните дипломатически и консулски представителства. Тази именно процедура е описана в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990. Понастоящем важи за съвсем малък брой държави.

2. Легализация с апостил - еднократна заверка само в държавата, където е издаден документът, без участието на консулските и дипломатическите представителства, а много често и без участието на външно министерство. Извършва се чрез поставяне на унифициран (стандартен) щемпел, наречен "апостил", след което апостилираният документ се признава във всяка една от всички останали държави по Конвенцията за апостила. Понастоящем важи за повече от половината държави в света, в т.ч. всички държави членки на ЕС.


Забележка. Вторият вид легализация (с апостил) е въведен с международната Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация от 05.10.1961,  в сила за България от 30.04.2001. Под премахване на изискването за легализация се има предвид премахване на сложната консулска (дипломатическа) легализация - такава, каквато е описана в нашия отдавна остарял Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990.



Още информация по въпроса:


Превод от английски език (със съкращения). Оригиналът е публикуван на адрес:

http://www.fh-salzburg.ac.at/fileadmin/fh/studiengaenge/imt/documents/Legalization_list.pdf

 (авторите са австрийци)

Дефиниции на използвани термини:

1. Легализация на документ - процедура за удостоверяване автентичността на документ с цел използването му в друга държава, различна от държавата, където е издаден 

2. Апостил (Apostille) - специално, унифицирано (стандартно) удостоверение, което се прикрепва към документа като доказателство за автентичност и освобождава документа от всякакви други допълнителни заверки. В края на Конвенцията за апостила е приложен образец на това удостоверение, а линк към Конвенцията се намира в края на статията.

3. Публичен акт - документ, издаден от държавна институция или заверен от нотариус.

Пълна дефиниция на понятието „публичен документ" се намира в Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 21.04.2004г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия  L, бр. 143 от 30.04.2004г.).

Съгласно чл. 4, т. 3 от Регламент № 805/2004, „публичен документ" е:

            а) документ, който е бил формално съставен или регистриран като публичен документ и удостоверяването на който:     

                        (i) се свързва с подписването и съдържанието на документа; и

                        (ii) е съставен от публичен орган или друг орган, който е оправомощен за тази цел от държавата членка по произход; или

            б) споразумение за задължения за издръжка, което е сключено с административен орган или е заверено от него. 

Източник: http://www.milenbazinski.com/bg/publications/3/)

 

 

КРАТКИ И ЯСНИ РАЗЯСНЕНИЯ ЗА ПРЕВОДИ И ЛЕГАЛИЗАЦИЯ  

 

Резюме: Има два режима на легализация - легализация с апостил и консулска легализация.

 

Принцип

Чуждестранните документи имат същата удостоверителна стойност като националните, само при условие, че или са освободени от изискването за легализация, или са преминали необходимата процедура по легализация.

 

 

1. От легализация са освободени:

  1. 1. Документите от и за държави, с които България е сключила двустранни договори за правна помощ.

            1.2. Документите за гражданско състояние от и за държави, ратифицирали международната Конвенция за издаване на многоезични извлечения на актове за гражданско състояние. Актовете за гражданско състояние са: за раждане, за брак или за смърт. Конвенцията е в сила за РБ от 18.12.2013 г.

 

2. ЛЕГАЛИЗАЦИЯ.

СЪЩЕСТВУВАТ ДВА РЕЖИМА НА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ

 2. 1. Легализация под формата на апостил (Apostille)

 

Документи от и за държави, които са ратифицирали Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, не се нуждаят от пълна консулска легализация. Достатъчно е да са снабдени с Апостил. Апостилът се поставя еднократно от оторизиран орган в държавата, където е издаден документът. Повече не се поставят никакви заверки - нито в държавата, откъдето произхожда документът, нито в държавата, за която в предназначен. Органите, оторизирани да поставят апостил, се посочват изрично в Закона за ратифициране на конвенцията и се изпраща официално съобщение в Хага. При всяка промяна или добавяне на нов орган, Законът за ратификация се изменя и допълва и отново се изпраща официално съобщават в Хага. В България Хагската конвенция за апостила е в сила от 30.04.2001 г. Органите, оторизирани да поставят апостил по силата на Закона за ратифициране на Хагската конвенция за апостила, са: Министерство на правосъдието (съдебни документи), Министерство на образованието (образователни) и МВнР (всички останали, без гражданските, вж. т. 1.2)

 

2.2. ПЪЛНА КОНСУЛСКА (НЯКЪДЕ СЕ НАРИЧА И ДИПЛОМАТИЧЕСКА) ЛЕГАЛИЗАЦИЯ

Режим на пълна (консулска) легализация на документите се изисква от всички тези страни, които не са нито договарящи се страни по двустранно споразумение за правна помощ, нито страни по Хагската конвенция за освобождаване от легализация.

 

Този режим означава, че документите първо трябва да преминат през процедура на вътрешна легализация в рамките на страната, в която са издадени (тази процедура е различна във всяка страна, но последният орган определено трябва да бъде Министерството на външните работи на съответната страна). След това документите трябва допълнително да бъдат легализирани ("свръх-легализирани") от дипломатическото представителство (посолство, консулство, почетен консул) в съответната страна, а понякога и от още някой орган.

 

Например документите от Канада за България първо се легализират от Министерството на външните работи и международната търговия на Канада, после още веднъж се легализират от Генералното българско консулство в Торонто и накрая се  свръх-легализират и от МВнР на РБ. Освен това, имайте предвид, че само оригинални документи са обект на "свръх-легализация".

 

 

Забележка: В чл. 2 от Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация изрично се посочва, че се премахва именно пълната (консулската / дипломатическата) легализация: „формалните процедури, чрез които дипломатическите и консулските служители на държавата, на чиято територия трябва да се представи документът, удостоверяват истинността на подписа" и т.н. (бел. блогър)
 

NB! Адвокат от Лондон ми обясни, че в интерес на точността, апостилирането на документите не се нарича легализиране; нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове: вече няма легализация, а удостоверяване с апостил, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил", както и в България (всички забележки, коментари и сравнения с българската действителност по-долу са мои, бел. блогър).

 

3. ПРЕВОДИ

По принцип оригиналният документ трябва да бъде снабден с всички необходими печати, че е легализиран, преди да бъде подложен на превод, защото и те се превеждат (или описват). Преводът трябва да бъде прикрепен към оригиналния документ или легализирано копие от него.

 

Ако преводът е направен от заклет, официално акредитиран преводач в държавата, където се представя документа (в случая - Австрия, бел. моя), не се изисква допълнителна легализация.

 

Забележка. В България най-редовно се изисква „легализиран превод", т.е. заверка на подписа на заклетия преводач от страна на МВнР, което явно е ненужно. Друг въпрос е, че у нас няма истински заклети, официално акредитирани преводачи, защото МВнР „акредитира" („оторизира") само посреднически агенции за преводи и то по незаконосъобразен начин - чрез сключване на фиктивен договор по чл. 2а, ал. 2 от незаконосъобразен правилник за легализациите от 1958, посл. изм. 1990.

 

NB! МВнР сами си признават, че Правилникът е незаконосъобразен; вж. писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС: http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704).

 

NB! МВнР заверява подписите на преводачите от цялата страна в нарушение на ЗННД - сами си го признават и въпреки това продължават да го правят! (вж. горното писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС - там пише и за незаконосъобразната заверка на подписите на преводачите!)

 

(край на забележката)

 

Преводите в чуждите страни също трябва да бъдат направени от заклети, официално акредитирани в съответната страна преводачи. По отношение на легализацията, тези преводи се третират като чужди оригинални документи, което означава, че режимът на легализация зависи от страната, в която е бил направен преводът. Тъй като обаче държавата, в която е направен преводът, може да е различна от държавата, в която е издаден оригиналният документ, би могло да се случи така, че към оригиналния документ и съответния превод да се прилагат различни режими на легализация.

 

Забележка. По тази причина най-добре е преводът да се извършва в държавата, за която е предназначен документът. Примерно, българско свидетелство за съдимост с апостил от МП не е нужно да се превежда в България, защото, като отидете в чужбина, най-вероятно няма да ви признаят превода, извършен от нашенска агенция-хубостница, „оторизирана" с фиктивен договор (вж. по-горе).  

 

Източник:

http://www.fh-salzburg.ac.at/fileadmin/fh/studiengaenge/imt/documents/Legalization_list.pdf

 

СПРАВКА:

Държави, които са ратифицирали Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Конвенцията за апостила):

Общо 105 държави (тук са всички страни-членки на ЕС!), сред които: Австралия, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватско, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Индия, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Южна Корея, Латвия, Ливан, Литва, Македония, Мексико, Молдова, Монголия, Черна гора, Холандия, Нова Зеландия, Никарагуа, Норвегия, Панама, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, ЮАР, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Украйна, Великобритания, САЩ, Уругвай, Венецуела и др.

 

Държавите, от и за които се изисква пълна (консулска) легализация са около 80 на брой (по-малко от държавите, които поставят апостил), сред които: Афганистан, Ангола, Бангладеш, Бразилия, Камбоджа, Канада, Чили, Египет, Етиопия, Гватемала, Индонезия, Иран, Ирак, Ямайка, Йордания, Кения, Северна Корея (КНДР), Косово, Лаос, Ливан, Малайзия, Мароко, Мозамбик, Непал, Нигерия, Парагвай, Катар, Саудитска Арабия, Сингапур, Сомалия, Шри Ланка, Судан, Таджикистан, Тайланд, Тунис, Туркмения, Уганда, Обединени Арабски Емирства, Зимбабве и др.

Пълен списък на държавите, подписали Хагската конвенция за апостила - общо 105 (за тях Правилникът за легализациите от 1958, посл. изм. 1990, не важи): 

http://www.hcch.net/index_en.php?act=conventions.status&cid=41#nonmem

(официален сайт на организацията „Хагска конференция по международно частно право", базирана в Холандия, данните са от края на октомври 2013 г.).

 

Хагската конвенция за премахване на консулската легализация, в сила за РБ от 2001 г.: http://www.law.dir.bg/reference.php?f=kplcpa01

 

Правилникът за легализациите, утвърден е с Постановление на МС на 03.09.1958 г. и последно изменен на 25.12.1990 г. В Глава втора (Легализации) от Правилника се съдържа информация за процедурите по консулска легализация на документи. Тази информация не е общовалидна, а важи само за държави, в които не се признава Хагската конвенция за апостила. За България Хагската конвенция за апостила е в сила от 30.04.2001. Има и Закон за ратифицирането й, приет на 25.05.2000 г. В Правилника няма нито дума за апостила, естествено, той е твърде вехт:

http://www.mfa.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf

и тук:

Голям смешник е този правилник:

http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/14/goliam-smeshnik-e-tozi-pravilnik.1100373

 

Общ брой на държавите в света - 195 (плюс минус 1-2)

http://www.state.gov/s/inr/rls/4250.htm

(официален сайт на Държавния департамент на САЩ, данните са от края на октомври 2013 г.) 

 

Списък на държавите, с които България е сключила двустранен договор за правна помощ (над 20 на брой): http://www.mfa.bg/uploads/files/DKO_29_04_13.pdf

 

Конвенция от 8 септември 1976 година за издаване на многоезични извлечения на актове за гражданско състояние, подписана от около 25 държави, вкл. България, в сила за РБ от 18.12.2013 г.:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_8_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8_1976_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5

 

 

 


 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/431

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Rennie Stoyanova published on January 5, 2014 10:29 PM.

Нахвърляни мисли за преводаческите хонорари, преводаческите агенции, "интернет порталите" и различните преводачески бизнес модели was the previous entry in this blog.

ДИАЛОЗИ (не съвсем по Платон :) is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.