Автор: Мистър Витек - американски преводач на свободна практика вероятно от славянски произход, съдейки по името му, женен за японка, псевдоним "patenttranslator" (слято от patent - патент, и traslator - преводач), специализирал се в превод на технически и медицински патенти от японски, немски, чешки и словашки на английски език.
Оригинално заглавие:
Random Thoughts on Translation Rates, Translation Agencies, "Internet Portals" and Different Translation Business Models
Нахвърляни мисли за преводаческите хонорари, преводаческите агенции , "интернет порталите" и различните преводачески бизнес модели
Преводачите постоянно се оплакват, че хонорарите им са твърде ниски.
Сигурно има много причини хонорарите на преводачите да остават ниски в продължение на години. Безконечната рецесия, довела до трайни проблеми в световната икономика, несъмнено е един от факторите.
Аз самият не смея да повиша цените си към преводаческите агенции от 2000-та година насам. Вдигал съм ги само в няколко случая към директни клиенти, при това съвсем умерено. Преводачите, които работят за мен, също не са повишавали цените си. Миналата година изгубих един клиент, по-точно една агенция, която ме помоли да намаля цената си. Става дума за агенция от един-единствен човек. За него работех от 1994 г., но вече не си правя труда да отговарям на имейлите му.
Много преводачи, да не кажа повечето, работят изключително или предимно за посредници, които рядко им плащат повече от 50 % от цената, която заплаща действителният клиент. Някой посредник може да е ситуиран в страна, където мизерното заплащане е норма, а преводачът да живее в САЩ, Канада, Западна Европа или в Япония, или в Австралия, където стандартът на живот е доста висок, високи са и данъците.
Така наречените "портали за преводачи" като Proz, GoTranslators, Translators Cafe и всевъзможни други интернет "портали" и "платформи", са още един фактор, оказващ силен натиск за намаляване цената на превода. Първите портали, появили се преди десетина години и непрекъснато появяващите се нови се основават на гениалната концепция, че "порталът" (новият тип посредник) ще удари една яка тесла на цените в интернет платформата, където много преводачи се състезават за една поръчка от един клиент, а клиентът търси платформата, именно защото там е мястото, където преводачите предлагат и приемат най-ниските цени.
Положението се поддържа и от блаженото неведение на клиентите за това, какви недоразумения и поразии може да натвори лошият превод и как може да навреди на бизнеса или репутацията им. Зле преведените табели по летища в Япония, Китай или другаде - а със сигурност има много такива на много летища в много страни - са недвусмислено, крещящо и откровено послание към всички пътници, преминаващи през летището: Внимание, моля! Това летище се обслужва от идиоти! Но няма значение. И най-идиотските грешки в превода стоят, изложени пред погледите на милиони пътници, преминаващи през летищата, в продължение на десетилетия.
Новите, неопитни и неквалифицирани "преводачи" смело излизат на ринга и подбиват цените, за да се преборят с нас, а тъй като често нямат абсолютно никаква представа колко да поискат, обикновено са готови да работят за жълти стотинки. Резултатът от труда им често не заслужава и толкова.
А някой идиот-клиент направо използва машинен превод, тъй като и най-ниската цена му се вижда висока (в интернет се предлага безплатен машинен превод).
Така че това са някои от причините, поради които цените, плащани за превод, са ниски от дълго време.
**************
Но не е необходимо да се приеме за неизбежна даденост, че всички ние трябва да се конкурираме с наскоро пръкналите се преводачи, които не знаят колко да искат за превода си, защото не знаят и как се превежда, с преводаческите агенции в страните от третия свят, с ордите преводачи, боричкащи се из „порталите", а дори и с машините за превод.
Преводаческият бизнес, поради липса на по-добър термин, е изключително разнообразен и не всички агенции са гадни, ламтящи за печалби месомелачки, основани на хищния корпоративен бизнес модел.
При мен стана така, че само месец, след като изгубих човека-агенция, за когото бях работил 20 години, се свързах с друга агенция. Тази агенция изглежда е от традиционен тип - с няколко мениджъри на проекти, счетоводен отдел и т.н.
По-рано си мислех, че единствените агенции, с които е добре да се работи, са малките семейни или от типа „самотен вълк". Но се убедих, че и някои от по-големите агенции очевидно използват различен бизнес модел - модел, който се основава на прилични цени и навременно плащане, в конкретния случай два пъти месечно чрез директен трансфер към банковата ми сметка, точно както преди 27 години, когато още работех на трудов договор.
Има и нови бизнес модели, като например уебсайтът Transbunko. Само времето ще покаже дали този модел е жизнеспособен, но комисионната им от 20% е много по-ниска от това, което преводаческите агенции обикновено таксуват, затова им желая късмет.
И накрая, има и директни клиенти. Директните клиенти не се интересуват от нашия бизнес модел. Те просто търсят преводач и в повечето случаи ги интересува единствено какво може да направи преводачът и на каква цена.
Започнах да рекламирам услугите към директни клиенти в началото на деветдесетте години на миналия век. В началото изпращах тонове пощенска реклама до адвокатски кантори, занимаващи се с патенти. Цените на пощенските услуги бяха много по-ниски тогава. Повечето от първите си директни клиенти намерих по този начин. След толкова много години някои от тях все още ми изпращат работа.
Десет години по-късно, през 2001 г., ако трябва да бъда съвсем точен, си създадох свой собствен "портал", а именно моя бизнес сайт.
Единственият "портал", който бих препоръчал на колегите преводачи, които търсят нови клиенти, е тяхната собствена интернет страница. Цели три години изминаха, докато Google и другите търсачки откриха, че PatentTranslators.com специализира в превод на патенти от чужди езици на английски, но в крайна сметка, от 2003 г. насам, между 10 до 30 процента от доходите ми всяка година се генерират от нови клиенти, които попадат на моя сайт в Интернет.
Тъй като някои от тези нови клиенти имат нужда от преводи на патенти и изделия от технически списания на текуща база, повечето от моите настоящи клиенти са адвокатски кантори, специализирани в патентите, които ме намират по този начин.
Трябва да кажа, че не съм съгласен със заключението на един блог пост в „Мисли за превода", който е озаглавен „Агенции или директни клиенти: нито по-добре, нито по-зле, просто по-различно". Много по-добре е за преводача да изкара хиляда долара, работейки за директен клиент, вместо петстотин, полагайки същия труд за агенция.
Въпреки че в блог поста се казва, че работата за преводачески агенции има доста предимства, никое от тях не може да компенсира големия недостатък, споменат по-горе - да си принуден да работиш два пъти повече, за да си платиш сметките.
Иначе има смисъл, дори за високо квалифицираните преводачи, да работят и за преводачески агенции. Това е един от начините да си изкараш прехраната като преводач .
Но не е единственият начин, а вероятно не е и най-добрият.
Винаги трябва да се има предвид, че съществуват много други начини за правене на бизнес с преводите, че световният пазар на превод не е монопол, предоставен за вечни времена на преводачески агенции от Бог или Цар, и че най-голямата разлика между агенциите и хората, които извършват истинската работа, е, че докато преводаческите агенции не могат да направят никакви пари без преводачите, преводачи не се нуждаят от преводаческите агенции, за да правят пари, стига да намерят начин да търсят и откриват своите собствени клиенти.
Leave a comment