December 2012 Archives


(от форума на Петицията - http://www.peticiq.com/forum/32093/start/6150#6172)

Намерих "почти готовия закон", който споменават двете колеги в постингите си на http://zakonprevodachi2012.blog.bg/ , а кой знае защо все се въздържат да публикуват.

Публикуван е на сайта на НАПА-БГ и също е до под кривата круша, както и другия проектозакон - за ДПУ (Доставчици на преводачески услуги):
http://napa.bg/wp-content/uploads/2011/03/SPB-Proekto-zakon2011.doc

ПРОЕКТО-ЗАКОН ЗА ПРЕВОДАЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Дефиниция на професионалния преводач
- области
- видове
- жанрове
2. Минимален праг на заплащане на преводаческия труд
3. Авторски права
а) литературен
б) нелитературен (публикуван и непубликуван, писмен и устен)

ІІ. ХУДОЖЕСТВЕН ПРЕВОД
1. Взаимоотношения с издателствата...
......................................
ІІІ. СПЕЦИАЛИЗИРАН ПРЕВОД
1. Публикуван - издателски договори
2. Непубликуван - договори за отстъпване на авторски права
а) Устен превод
б) Заклет первод - превод на официални документи
в) Превод в досъдебното и съдебното производство

ІV. ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРЕВОДАЧ И ВЪЗЛОЖИТЕЛ
при заклетия и съдебен превод - писмен и устен
1. Съдебна отговорност
2. Писмен заклет преводач удостоверява верността на превода си по два начина
а) С личен подпис и печат
б) С електронен подпис
3. Правоотношения между възложител и перводач
а) Преки чрез Националния регистър
б) Чрез търговски дружества - правни кантори, преводачски агенции и бюра.
4. Договор за отстъпване на авторски права
а) Преки - възложител/ преводач
б) Възложител чрез посредника си - с преводач.
5. Национален регистър на заклетия преводач и преводачите в досъдебното и съдебно производство
а) В Националния регистър се вписват преводачи, които успешно са положили изпит пред Националната изпитна комисия, утвърдена от МП на съответните двойки езици и получили сертификат за заклет преводач
б) изпитът за писмените перводачи се провежда с документи на заявени от тях двойки езици
в) изпитът на устните преводачи е консекутивен и синхронен
г) Критериите за успешно положен изпит се изработват от членовете на националните изпитни комисии и са задължителни за всички двойки езици.
6. Националните изпитни комисии се формират от най-малко трима членове и се състоят от правоспособни практикуващи преподаватели по превод в университет, заклети преводачи и представител на заинтересованите ведомства
7. Поради характера на превода на официални документи и устния превод в досъдебното и съдебното производство всички държавни ведомства и търговски дружества, които възлагат такъв вид превод, както и нотариусите, частните съдебни изпълнители и др. се задължават да ползват преводачите от Националния регъстър.
8. Търговските дружества, които посредничат при възлагането на превод на официални документи и устен превод в досъдебното и съдебното производство се задължават да ползват преводачите от Националния регистър.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ"


 
Коментар от форума на Петицията:

 "всички държавни ведомства и търговски дружества, които възлагат такъв вид превод, както и нотариусите, частните съдебни изпълнители и др. се задължават да ползват преводачите от Националния регъстър.
"8. Търговските дружества, които посредничат при възлагането на превод на официални документи и устен превод в досъдебното и съдебното производство се задължават да ползват преводачите от Националния регистър."

 

"СЕ ЗАДЪЛЖАВАТ" , "СЕ ЗАДЪЛЖАВАТ" - ТЪПОООО. Докато не променят законите, в които все още пише, че официалният превод се признава само ако е извършен от "преводач, сключил договор с МВнР", колкото и да задължааават възложителите на официални преводи да ползват преводачи от Националния регистър, ще си остане "Кат ми пейш, Пенке ле, кой ли те слуша!"  

 


Какво представлява съдебният преводач?

Дейността на съдебният преводач в Чехия представлява „черешката на тортата" в преводаческата професия. Услугите на съдебния преводач се използват най-често при комуникация с официални институции, международни организации, държавни учреждения, също така с органите на полицията и на държавното управление. Съдебният преводач присъства в съдебната зала, при нотаруиса или в учрежденията, когато трябва да бъде извършен официален превод на чужд език, и със своята квалификация гарантира верността на преноса на информация на чуждия език. Съдебните преводачи (ч. - soudní překladatelé/tlumočníci) са лица, упълномощени от държавата да превеждат и легализират официални документи (дипломи, свидетелства за сключване на граждански брак, актове за раждане, извлечения от търговския регистър, съдебни решения, присъди и др. под.), да извършват устен превод напр. в полицията (при разпити, при арестуване), при извършване на различни обреди (сключване на граждански брак на чех/чехкиня с български гражданин) или за органите на държавното управление. Т. нар. „кръгъл печат" с герба на Чехия, който всеки съдебен преводач притежава, е доказателство за извършения превод, той се слага на всеки писмен документ, преведен от преводача, или на протокол за извършването на устен превод. Така завереният превод (с подписа и печата на преводача) отговаря на критериите на държавните институции на Чехия за легализация на документи.

Как „нормалният" преводач може да стане съдебен преводач?

За получаване на лиценз за съдебен преводач се подава молба от конкретното лице, което иска да стане съдебен преводач, или, в по-редки случаи, молбата се подава от държавния орган или организацията, където работи кандидатът. Молбата трябва да бъде в писмен вид и се подава в съответния областен съд по местоживеене на кандидата в отдела за съдебни преводачи и вещи лица. Кандидатът, преди да получи държавния лиценз и да бъде включен в регистъра на съдебните преводачи, трябва да отговаря на всички критерии за това - да има чешко гражданство, необходимия опит и ниво на владеене на съответния език. Условието за чешко гражданство може да бъде отменено от министъра на правосъдието. Лицензът се присъжда от председателя на областния съд, процедурата се провежда два пъти годишно - през пролетта и есента. Но за получаването на лиценз не съществува законово право дори след изпълнение на всички посочени критерии от страна на кандидата. Молбата може да бъде отхвърлена, обаче за лиценза може да се кандидатства многократно. Областният съд обикновено взема предвид и факта колко лицензирани преводачи на съответния език има в административната област - ако броят лицензирани преводачи е сравнително голям, областният съд не е задължен да присъжда нови лицензи, въпреки че кандидатстващите преводачи отговарят на всички необходими условия. За присъждането на лиценз не се изисква полагане на специален изпит (въпреки че Камарата на съдебните преводачи организира курсове за подготовка на бъдещи съдебни преводачи, насочени най-вече към преглед на  юридическите предпоставки и условия за работа на съдебните преводачи, а също така запознаване със самия процес на присъждане на лиценза, изискванията към съдебния превод и др. под., но участието в такива курсове и успешното им завършване не се изисква от закона). Документите, които се изискват за подаване на молбата за присъждане на лиценза, са следните: диплома за висше образование по съответния език - специалност филология или транслатология от чешки университет или, при световните езици, сертификат за трета (най-високата) степен на владеене на езика - степен за преводачи от т. н. държавен езиков изпит, положен в специално акредитираната Държавна езикова школа. Към молбата се добавя и свидетелство за съдимост. В някои случаи (напр. Областният съд в гр. Храдец Кралове, в гр. Пилзен) кандидатите полагат предварителен изпит върху владеене на юридическата терминология и въз основа на показаните резултати препоръчват или съответно не препоръчват кандидатът да получи лиценз на съдебен преводач. Този предварителен изпит се отнася само за световните езици .
След като преводачът получи лиценз за съдебен преводач, той е вписан в регистъра на съответния областен съд и на Министерството на правосъдието, получава т. нар. преводачески дневник и удостоверение за изработване на специален печат (т. нар. кръгъл печат). Печатът на преводача съдържа герба на Чехия, името на преводача и текста „преводач от [съответния език]". Такъв печат имат право да използват само съдебните преводачи. В преводаческия дневник се вписват всички направени преводи (писмени и устни), видът преведен документ, за коя институция е направен преводът, размерът на възнаграждението и датата/периода на изготвяне на превода (или осъществяването на устния превод). Веднъж годишно дневникът се представя за проверка в отдела за съдебни преводачи в съответния областен съд заедно с попълнен формуляр с броя на преводите, направени за календарната година.
Лицензът за съдебен преводач се присъжда до живот. В случай на отнемане на лиценза или на смърт името на преводача се изважда от регистъра на съдебните преводачи. Отнемането на лиценза става в случай, че председателят на областния съд установи грешки при извършване на преводите, т. е. многократно извършен некачествен превод или съзнателно допуснати грешки и неточности, също и подвеждащ превод или интерпретация на факти.
Централният регистър на всички съдебни преводачи в Чехия, разпределени по области, се води от Министерството на правосъдието и списъкът е достъпен и онлайн на сайта на министерството (www.justice.cz.).
В повечето държави-членки на Европейския съюз е въведена система за подбор и присъждане на лицензи на съдебни преводачи и те са вписани в общ национален регистър. В отделните държави за съдебните писмени/устни преводачи се използват различни официални наименования. Намирането на съдебен преводач е понастоящем възможно чрез националните бази данни с писмени и устни преводачи.  Не всички държави-членки обаче имат такива бази данни.

Източник:
http://ezikovsvyat.com/bg/izbrani-statii/75-spetzifiki-na-profesiyata-na-sadebniya-prevodach-v-chehiya

В края на лятото Външно си направиха нов сайт, където липсва информация по коя тарифа за държавните такси събират от 15 до 30 лв. за "заверка на подписа на преводача", а по-рано "информираха", че уж било по Тарифа 3.

Тарифа 3:
http://www.mfa.bg/bg/pages/56/index.html



Наистина в старата Тарифа 3 е имало такса за заверка на подписа на преводача, имало е и такси за извършени преводи от и на чужди езици, но тя е била отменена още 2008 г.

Стара тарифа 3:
http://www.law.dir.bg/reference.php?f=t3konob2

 

На новия им сайт липсват и т.нар. «Общи разяснения относно оформянето на документи за и от чужбина», където между другото пише, че освен Външно, има и втори компетентен орган с право да поставя апостили в България - Министерство на правосъдието. В техния Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл. изм. на 25.12.1990 г. тази информация разбира се липсва, защото правилникът им е тотално неадекватен на съвременното българско и ЕС законодателство.

 

Общи разяснения относно оформянето на документи за и от чужбина

http://mail.nacid.bg/newdesign/kap/att_files/obshti_razqsneniq.pdf

 

Разправят, че административните им услуги включват освен легализация на официални документи, и заверка на преводите им, сякаш превод и легализация вървят винаги в пакет.

В действителност това са две отделни, независещи една от друга услуги с различни кодове по КИД-2008. А и в «Общите разяснения», изготвени впрочем от самото Външно,  ясно се казва:

 

"Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения български документ.»

 

И така, легализацията на документите е отделна процедура от превода им, а НЕ неразривно свързана с него. Изключение се прави само за Сев. Корея, Украйна и Беларус, съгл. билатералните договори с които легализираните документи трябва непременно да бъдат преведени и заверени от Външно в качеството му на върховен, неоспорим и единствен спец по корейски, украински и белоруски:

http://www.aba.government.bg/files/iner/file/prawnapomostdogovori.pdf



Лъжат, че от чужбина връщали преводи на документи, защото били некачествени, а то каква била работата:

 

"Обръщаме внимание на заинтересованите лица, че е възможно в някои държави да не бъдат признати преводите, извършени от български преводачи, независимо от това, че подписът на преводача е заверен от българското Министерство на външните работи."

 

 

Самият министър Николай Младенов лъже, че «Без качество на преводите самата процедура по легализация  на документи се обезсмисля и води до проблеми за гражданите и фирмите», сякаш че преводът освен дето е задължителен (хм!), е дори по-важен от легализацията (good morning!): 

http://www.parliament.bg/pub/StenD/KMBT36220120711091145.pdf

 

Лъжат, че имат право да заверяват подписите на преводачите от цялата страна уж по правилника за легализациите, но там никъде не го пише. Крият, че Португалия ги е скастрила още преди години за ДАЛАВЕРИТЕ им със заверките на подписите на преводачите:

 

"Важно! С вербална нота № 13/MNE от 21.02.2007 г. Посолството на Португалия в София е информирало Министерството на външните работи на Република България, че от 26 февруари 2007 г. всички преводи на български документи ще се заверяват присъствено в консулската секция на Посолството, на адрес: гр.София, ул. "Позитано" № 7, бл.3, ет.5.

За заверка на такива преводи преводачите ще трябва да отиват в консулската секция на Посолството, за да подписват извършените от тях преводи, за верността на които носят отговорност, пред Завеждащия консулската секция. Предвид тази информация, от Посолството на Португалия в София съобщават, че няма да бъдат признавани и обработвани преводи от български на португалски език, заверени от Сектор "Заверки и легализации" на Министерството на външните работи на Република България."

 

Лъжат, че «оторизират» агенции за преводи. Нямат такова право по никой закон.

 

Но - казано е: НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ!  


Официален отговор, получен по ел. поща като прикачен файл, на бланка на Министерски съвет с подпис и печат:
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ                                      
АДМИНИСТРАЦИЯ НА
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
 
№ 2711/12
14.09.2012 г.
 
ДО
МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
 
КОПИЕ:
Г-ЖА РЕНЕТА СТОЯНОВА
(е-поща)
 
 
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
 
            В Министерския съвет на Република България по електронната поща постъпи сигнал от г-жа Ренета Стоянова, преводач в ЕТ «Софтис», фирма за преводи, в който се поставя конкретен въпрос.
            На основание чл. 112 - глава осма «Предложения и сигнали» от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 20, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 65, т. 10 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, моля за Вашия отговор, за който следва да бъдат уведомени отдел «Приемна» на Министерския съвет и гражданката.
      ПРИЛОЖЕНИЕ: съгласно текста.
 
С уважение,
 
НАЧАЛНИК НА
ОТДЕЛ «ПРИЕМНА»
СОНЯ БОЖИКОВА
(подпис: не се чете)
(печат на МС на РБ)
Изготвил: Д. Раянова
(подпис: не се чете)
 
Докато чаках отговор, няколко пъти изпратих следното напомнящо писмо по е-поща:
 
Здравейте,
 
Това не е официално писмо. Само да попитам какво стана с отговора на мое запитване, заведено под номер 2711/12 от 14.09.12? Все още нищо не съм получила след официалния отговор от администрацията на МС, че поставеният "конкретен въпрос" е препратен до МВнР.
 
С уважение,
Ренета Стоянова
 



Уважаема г-жо Божикова,
 
Благодаря Ви за отговора на мое писмо 2711/12. За съжаление не мога да открия приложението от 2 страници, което споменавате: становище на МВнР изх. номер 12ПР-1149 от 28.09.12.  Получих само прикачен файл 5945DAA0.tif с размер 21 КВ, съдържащ една страница писмо от Вас до мен.
 
Моля, бихте ли ми изпратили отделно само становището?
 
Благодаря предварително.
 
С уважение,
Р. Стоянова

Получен по ел. поща на 12.11.12 в отговор на мое писмо, изпратено на 08.11.2012 по ел. поща :

 
"УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,
 
Както правилно цитирате в писмото си, по телефон или по електронната  поща на дирекция „Консулски отношения" на Министерството на външните работи, може да се получи информация за ПРЕВОДАЧ, ако гражданин или представител на юридическо лице назове име и запита дали конкретно това лице фигурира в списък на фирма като преводач от и на  определен  чужд език.
Не можем, обаче,  да Ви предоставим исканите от Вас списъци поради това, че в конкретния случай министерството действа като обикновен съконтрагент по  граждански договор и исканата от Вас информация не е „ обществена" по смисъла на Закона. Ако управляващите и / или представляващите фирмите, с които МВнР има действащи договори за извършване на преводи желаят, биха могли да Ви предоставят списъците на преводачите си."

Тъй като отговорът беше важен, но не носеше име, подпис и печат, на 19.11.2012 г. изпратих  същото запитване, като това от 08.11.2012, но този път официално - на хартия, по пощата, с обратна разписка, която получих след 2-3 дни.



Тук ще стане стане дума за историята на един договор, отдавна изгубил първоначалното си значение, сключван по стара традиция, датираща от тоталитарно време

 

Преди 40-50 години всички важни документи за превод били превеждани от преводачи на трудов договор в Министерството на външните работи. Там се водел строг отчет кой къде ходи по света, с какви документи пътува и т.н. Всичко е било под контрол, проверено и парафирано от държавните служители и агентите на ДС. Частни фирми за преводи не са съществували. Министерството на външните работи държало тотал(итар)ния монопол върху преводите на документи в цяла България. Това е било вписано най-официално в един много важен документ, валиден и до ден днешен - Правилник за заверките, легализациите и преводите на документи и други книжа. Ето какво са написали навремето (1958 г.), запазено и при последното изменение от 1990 г.:

 

«Чл. 2а. Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи»

 

И днес все още - на теория поне (според правилника) - Министерството на Външните работи извършва всички официални преводи на  документи и други книжа в страната. Така е записано в морално остарелия вътрешен правилник на дирекция «Консулски отношения» към МВнР, който не е отменен, а се води част от сега действащото законодателство на Р. България. Това означава, че Външно държи тотал(итар)ния държавен монопол върху преводите на документи в цялата страна. Ръждясалият чл. 2а може да поскръцва, но все още държи фронта. Ако някой още не е разбрал коя е най-голямата фирма, абсолютен монополист в областта на официалните преводи1- това е Министерството на външните работи на Р. България.

 

Но да се върнем към историята - така, както я знам. С годините примката на Външно върху контрола на всички официални преводи се отпускала. Още преди 10.11.1989 се отворили първите полу-частни бюра за преводи по т. нар. Указ 56.2Техните управители имали известна свобода на действие, но задължително сключвали договор с Външно, за да се знае кой е господарят. Договорът и тогава, както и днес, се сключвал на основание чл. 2а от Правилника за заверките, легализациите и преводите на документи и други книжа - съвсем същия правилник, който и до ден днешен гордо се мъдри на сайта на Външно и вярно му служи като основание за сключване на  „типов договор" за възлагане извършването на официални преводи.

 

Времето минавало. След 10.11.1989 г. България свърнала от пътеката към светлото комунистическо бъдеще към магистралата на пазарната икономика и демокрацията. Навъдили се хиляди частни фирми за преводи. Отначало фирмите за превод трябвало да се регистрират във Външно, но след влизането в сила на Търговския закон на 01.07.1991 г., това задължение отпаднало. Задължението, казвам, но не и практиката. По навик, Външно си водело списък на фирмите за преводи и си сключвало договори с тях, а те го приемали за техен възложител, макар че нищо не им възлагал. Те сами си търсели клиенти, но като преведели някой документ, го изпращали в министерството, там имало служители, които хвърляли по едно око на превода и ако намерели някоя грешка, го връщали. Ако всичко било наред, го подпечатвали и прибирали държавна такса. Това било далаверата. И до днес пак е това - държавните такси за подпечатването (заверката, удостоверяването) на преводите. Далаверата за фирмите била, че можели на воля да се хвалят: „Нашата фирма е лицензирана (оторизирана, акредитирана) от МВнР".  Външно си затваряло очите за лъжите им от този сорт. Не им разрешавало единствено да пишат на бланките си, че извършват легализации.  

 

През 2001 година България подписала Хагската конвенция3за облекчаване на процедурите по легализация на документи4. По този случай МВнР трябвало да актуализира правилника за легализациите, за да бъде в унисон с новите (облекчени) правила за легализация, а и били минали над 10 години от последната му актуализация - все бурни години, основополагащи за новия обществен строй, обаче кой знае защо не  го направили. Вместо това изработили нов „типов договор" за възлагане извършването на официални преводи и накарали всички фирми от цялата страна да се явят във Външно за подновяване на договора си. В новите договори единствената промяна била, че бил премахнат един член, според който Външно носело отговорност за верността на превода. Това го знам от първа ръка, защото работя на трудов договор в семейна фирма за преводи и съм сравнявала текста на стария (от 1994 г.) и новия ни договор (от 2001 г.) 

 

Правилникът останал в пълна сила и след присъединяването на България към Европейския съюз. Фактически - до ден днешен.  Непокътнат. Повтарям - става дума за правилник от 1958-ма година, последно изменен (актуализиран) през 1990 г. От кумова срама, Външно все пак добавило на сайта си едни „Общи разяснения за оформянето на документи от и за чужбина", където пообяснило това-онова за апостила, понеже в Правилника такива модернизации нямало. Не щеш ли, тази година сайтът беше подновен и разясненията взеха, че изчезнаха, но за щастие  могат да се намерят на сайта на НАЦИД5. В тях пише не само за апостила. Пише и това:

 

Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи."

 

Много хора не знаят, че преводът на официалните документи за чужбина не е задължителен, а фирмите за преводи го премълчават, защото си гледат бизнеса. В най-добрия случай убеждават гражданите да си преведат документите в България, за да им излезе по-евтино. По този повод в „Разясненията" пише следното:

 

„Обръщаме внимание на заинтересованите лица, че е възможно в някои държави да не бъдат признати преводите, извършени от български преводачи, независимо от това, че подписът на преводача е заверен от българското Министерство на външните работи."

 

Интересно, че в „Разясненията" се споменава за някакъв скандал с Посолството на Португалия в София, след който е излязло следното нареждане:

 

Важно! С вербална нота № 13/MNEот 21.02.2007 г. Посолството на Португалия в София е

информирало Министерството на външните работи на Република България, че от 26 февруари

2007 г. всички преводи на български документи ще се заверяват присъствено в консулската

секция на Посолството, на адрес: гр.София, ул. "Позитано" № 7, бл.3, ет.5.

За заверка на такива преводи преводачите ще трябва да отиват в консулската секция на

Посолството, за да подписват извършените от тях преводи, за верността на които носят

отговорност, пред Завеждащия консулската секция.»

 

Очевидно, Посолството на Португалия настоява преводачите да идват лично в консулската секция и да се подписват лично пред служителите.

 

И така стигаме до сегашната ситуация. В нашата дирекция „Консулски отношения" към МВнР години наред се удостоверяват подписите на преводачите от цялата страна. Това се прави в тяхно отсъствие. За целта служителите от дирекция „Консулски отношения" използват спесимени от подписи, осигурени от  фирмите, с които Външно е сключило договор на основание Правилника. Всяка такава заверка на подпис се таксува  от 15 до 30 лв. в държавни таксови марки. Не знам колко пари падат от тези заверки, но е ясно, че държавата има нужда от всеки лев, влизащ в хазната.

 

Проблемът е, че служителите заверяват по спесимени подписи на преводачи, които са на свободна практика. Всъщност много от тях извършват преводи, без да са регистрирани като свободно практикуващи в Агенцията по вписванията, нямат БУЛСТАТ, не издават фактури, не фигурират като данъчни субекти във връзка с преводаческата си дейност, т.е. са в сивата икономика. Това не са малко хора. Макар че не е възможно да бъдат обхванати от статистиката поради нелегалния си статус, може да се предполага, че формират армия от 10-25 хил. души с разнороден състав и голямо текучество. 

Част от тях са "регистрираниили "заклети" към агенциите за преводи. Именно техните подписи заверяват служителите в дирекция 'Консулски отношения" на МВнР. Това означава, че заверяват бог знае чии подписи. До тази година проблемът не беше излизал на преден план, въпреки потушения скандал през 2007, когато Посолството на Португалия е връчило вербална нота, че отказва да се доверява на заверките на подписи на преводачи, извършвани от нашето Външно. Не знам какво точно се е случило в началото на тази година или в края на миналата, но е факт е, че на 15.06.2012 г. министър Младенов направи следното изказване пред Народното събрание:

 

„При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача. Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти"

 

Тези думи на външният ни министър са косвено признание, че в подопечното му министерство се заверяват фалшифицирани подписи на преводачи. А заверяването на фалшифицирани подписи е документно престъпление. Как се стигна дотам, Външно да се оплаква, макар и завоалирано, че едва ли не зорлем е въвлечено в схема за документна измама? И защо министърът обвини колективно целия преводачески бранш, че извършва некачествени преводи? Защо така енергично се зае да въвежда нови изисквания към фирмите, с които сключва договори, ужким да  подобри качеството на преводите? А може би целта е била друга - да прикрие зреещ скандал на европейско ниво заради заверки на фалшифицирани подписи на преводачи? Документни измами в МВнР? О, господи!

 

Според мен, Външно само си е виновно. Да не беше подписвало договори с хиляди фирми! Да не беше кътало вехтия правилник!  И сега да беше проявило малко повече смелост да признае какъв точно е проблемът, а не да се прави на много загрижено за качеството. В крайна сметка преводачът е единственото отговорно пред закона звено в цялата верига. Нито фирмите за превод, нито служителите в МВнР! Единствено преводачът носи отговорност за неверен превод, извършен от него, по чл. 290 от Наказателния кодекс. И именно това звено - най-важното от гледна точка на Закона - е свито в ъгъла, забравено от бога, унизено от мераклии да му заверяват подписа. Може да не ви се вярва, но съсловието на преводачите в България е поробено. През 21-ви век!

 

Благодарение на един фиктивен договор за възлагане извършването на официални преводи, с който Външно не възлага нищо на фирмите, преводачите в България са поставени на колене. Те нямат право да извършват официални преводи без да бъдат "под шапката" на една или повече агенции. Дори да са регистрирани в Агенцията по вписванията като свободно практикуващи, пак нямат право да работят свободно, нямат право да извършват официални преводи, нямат право да заверяват собствените си преводи, за които отговарят персонално по чл. 290, ал. 2 от Наказателния кодекс. 

И всичко това само заради някакъв фиктивен договор между МВнР и фирмите за преводи, с който МВнР нищо не им възлага. Нищо ли? Оказва се, че договорът все пак възлага нещо на фирмите. Възлага им да държат в подчинение преводачите. Да ги тормозят със сроковете, да ги мамят с хонорарите, да ги шантажират, че ако протестират, повече няма да ги търсят. Този договор поддържа  сивата икономика в преводаческия бранш, като позволява фиктивна регистрация на преводачи към агенции за преводи, вместо към Агенцията по вписванията. Това позволява на агенциите да извършват финансови операции на черно и да фалшифицират подписи на преводачиНещо повече. Оказва се, че този договор създава проблеми и на Външно, като го прави съучастник в схема за документна измама!

При това положение не е ли най-логично Външно да скъса този договор и повече да не си играе на върховен мениджър на всички фирми в страната? Логично - да. Но практически изпълнимо - не! Защо?

 

Първо, от заверките на подписите на преводачите капят парички в държавната хазна. Как да се лиши държавата от тях в тази криза? Не става.

 

Второ, тези заверки са залегнали в сума ти закони. Трябва да се преправят. Кой ще седне да преправя закон по закон сега? Ами не става.

 

Трето, цялата държавна администрация знае, че Външно заверява (удостоверява, легализира) официалните преводи. Как сега да ги обучат, че вече не е така, като ги знаем колко бавно схващат? Не, не става.

 

Четвърто, всички преводачески фирми са против освобождаването на преводачите. Хайде, малките много-много да не знаят, но големите? Дясната ръка на правителството? Не става и не става.

 

Пето, да речем, че тръгнем да ги освобождаваме тези преводачи. Ами ако се окаже, че няма кого да освобождаваме? Че няма хора, отдадени напълно на преводаческата професия? Срам голям, не става!

 

Шесто, за да променим нещата, трябва да измислим някакъв закон за преводачите. Кой ще го направи? Колко пъти вече се обещава, а законът е до под кривата круша. А без закон ще настъпи хаос. Пак не става.

 

Седмо, да вземем да направим поне един Национален регистър на преводачите? Но кой ще влезе в този регистър? Хората ходят на работа и превеждат в свободното си време, като допълнителен доход. Не може да ги изтъпаним в публичен регистър. Ще вземат да им звънят в работно време! Не става.

 

Може би има и още пречки, като например:

            Кой ще провежда изпитите за преводачи?

            Няма ли да възникнат корупционни практики при провеждането им?

            Кой ще контролира изпитващите?

            Как да се създаде Камара на преводачите, като всички сдружения дърпат чергата към себе си и не е възможно да се проведат успешни дискусии и удовлетворителен избор на един-единствен управляващ орган?

 

На мен лично ми е много интересно какви промени ще настъпят. Интересът ми не е заради мен самата, а заради бъдещите поколения преводачи. Иска ми се те да бъдат свободни професионалисти с висока квалификация и подобаващо самочувствие. И се опитвам да направя нещо по въпроса, дори да не го доживея.      

            

  Бележки под линия:                 

1Тоталният монопол на Външно върху преводите на документи е залегнал в единствената дефиниция на „официален превод", която може да се намери в българското законодателство  -  Закона за обществените поръчки:

 

 „Допълнителни разпоредби

§ 1. [...] По смисъла на този закон:

16а. [...] "Официален превод" е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи."

 

 

2Статия „Указ 56 - опасният маньовър на Живков"

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1539324

 

 

3Текстът на Хагската конвенция е публикуван на много места в интернет. Преди нея, процедурите по легализация на документи са били доста по-сложни. С Хагската конвенция се въвежда поставяне на една-единствена заверка върху документа, наречена „апостил", след което документът безусловно се признава във всички други страни, подписали конвенцията.

 

4Легализация на документи означава признаване валидността на документи, издадени от учрежденията на една страна, в друга страна по света.

 

5Сайт на НАЦИД, „Общи разяснения за оформянето на документи от и за чужбина":

http://mail.nacid.bg/newdesign/kap/att_files/obshti_razqsneniq.pdf


Днес, 18.12.2012, получих дългоочаквания отговор от Министерски съвет на писмото ми до тях от 03.09.2012. Представляваше празен имейл (без текст) с прикачен към него  файл  със следния текст на бланка на МС с подпис и печат:
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ                                      
АДМИНИСТРАЦИЯ НА
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
 
№ 2711/12
13.12.2012 г.
 
ДО
Г-ЖА РЕНЕТА СТОЯНОВА
(е-поща)
 
 
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,
 
            Като продължение на кореспонденцията ни - наше писмо изх. № 2711/12 от 14.09.2012 г., Ви уведомяваме, че в Министерския съвет на Република България по електронната поща постъпи нов Ваш сигнал относно твърдение, че не сте получила отговор по поставените въпроси в предходното Ваше изложение.
            Както знаете, в резултат на разпоредената от нас проверка чрез компетентната институция - Министерството на външните работи /МВнР/ получихме становище изх. №  12ПР-1149 от 28.09.2012 г., което е с копие и до Вас. Информирани сме, че от МВнР са изпратили отговор на горепосочената електронна поща, във връзка с постъпило Ваше аналогично писмо на 03.09.2012 г. на имейла на дирекция «Консулски отношения».
            Приложено, предоставяме Ви отговора, заедно с приложението, за яснота.
            Благодарим Ви, че се обърнахте към г-н Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
            ПРИЛОЖЕНИЕ: цитираното по-горе становище с приложение - 2 страници.
 
С уважение,
 
НАЧАЛНИК НА
ОТДЕЛ «ПРИЕМНА»
СОНЯ БОЖИКОВА
(подпис: не се чете)
(печат на МС на РБ)
Изготвил: Д. Раянова
(подпис: не се чете)
 
 
Тъй като приложеното становище на МВнР липсваше, вечерта на същата дата - 18.12.2012 - изпратих кратко писмо по е-поща с молба да получа липсващото становище.  
 
 

Такива писма получиха не знам колко хиляди фирми и агенции за преводи в края на ноември 2012. Много от тях приеха едномесечното предизвестие за прекратяването на фиктивния договор с Външно за "възлагане извършването на официални преводи" като същинска трагедия. Интерес представлява краят на писмото - там, където пише: "В случай, че желаете да продължите дейността във връзка с преводите на официални документи, може да отправите предложение..."  
 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ДИРЕКЦИЯ „КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ"
 
Изх. № ...
 
Изпратено с обратна разписка
 
ДО ....
(име, фирма)
 
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
 
Със заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на външните работи са въведени, считано от 01.07.2013 година, нови изисквания за условията, при които Министерството на външните работи може да възлага извършването на преводи на документи съгласно чл.2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
            Ето защо Ви уведомяваме, че на основание чл.10 от договор № ..., сключен между управляваната от Вас фирма и Министерството на външните работи на (дата), прекратяваме действието на същия, считано от 01.01.2013 година.
            В случай, че желаете да продължите дейността във връзка с преводите на официални документи, може да отправите предложение чрез „Приемна" на Министерството на външните работи, към което да бъдат приложени всички необходими документи, посочени в списък, публикуван на официалния сайт на Министерството на външните работи.
 
С уважение,
Началник отдел „АОГ" [Административно обслужване на гражданите]
В. Дечева
(подпис: не се чете)
(печат на дир. КО)

Изпратено по ел. поща на 03.09.2012: 
 
Здравейте,
 
Моля, бихте ли задали следния въпрос на г-н Николай Младенов:
 
МОЛЯ, БИХТЕ ЛИ ОБЯСНИЛИ КАКВИ ТОЧНО ОФИЦИАЛНИ ПРЕВОДИ НЕ СЕ РАЗРЕШАВА НА ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ АГЕНЦИИ И НА ПРЕВОДАЧИТЕ ДА ИЗВЪРШВАТ, АКО НЯМАТ ДОГОВОР С МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ?
 
Отговорът на този въпрос е изключително важен за преводаческия бранш. Във форума на "Петиция срещу новите изисквания за преводаческите агенции" сега стават големи вълнения именно около него и други въпроси, свързани с очакваните промени в преводаческия бранш и очакваното дело във ВАС, насрочено за 17.09.2012 г., с което ще се оспорва заповед № 95-00-152/2012 на Министъра на външните работи.
 
 
 
Може би отговорът на този въпрос би спомогнал за по-безболезненото настъпване на дългоочакваните промени в преводаческия бранш.
 
 С уважение,
 
Ренета (Рени) Тодорова Стоянова,  
преводач на трудов договор в ЕТ „Софтис" - фирма за преводи

До: г-жа Милена Иванова
Дирекция „Консулски отношения"
МВнР, гр. София
 
От: Ренета Стоянова,
(адрес)
 
 
Уважаема г-жо Иванова,
 
          Преди 3 месеца бях пуснала жалба до Омбудсмана, като едно от исканията беше МВнР да публикува списъците с квалифицирани преводачи, с които разполага по силата на сключените с фирмите договори. В отговора си Омбудсманът пише, че МВнР сключва договор с фирми и поддържа регистър на фирмите. След което Омбудсманът пише, цитирам: „Информация относно преводач, регистриран към конкретна фирма от този списък, може да получи всеки гражданин по телефон или по електронната поща на дирекция „Консулски отношения".
            В тази връзка молбата ми е - дали ще може да ми изпратите наведнъж всички списъци с преводачи, регистрирани към фирмите от регистъра? Или ако не може просто така, дали има някакъв друг начин, примерно по Закона за достъп до обществена информация със заплащане може би?
            Ще Ви бъда много благодарна, ако се отзовете на молбата ми - било направо с изпращане на списъците или като ме упътите как да ги изискам по възможно най-официален и приемлив за Вас начин.
 
 
С уважение:
 
 
 
Ренета Стоянова,
преводач на трудов договор във фирма „Софтис", гр. Варна,
радетел за създаване на Национален регистър на преводачите
 
 
19.11.2012 г.
гр. Варна

Изпратено, както и първото, чрез електронната бланка на сайта на Омбудсмана. Откакто го изпратих на 07.11.12 до ден днес - 17.12.12  -  нямам представа какво работят
 по него и дали изобщо са го завели. Те си измениха правилника през септември тази година и вече не са длъжни да уведомяват в двуседмичен срок, че жалбата/сигналът е заведен/а под този и този номер на тази и тази дата и че еди-кой си служител е ангажиран по случая, още по-малко пък - служителите да поддържат връзка с подалите жалба/сигнал, както беше по стария правилник. Регистър на постъпилите жалби/сигнали не водят, въпреки че по закон са длъжни. Така че се намирам в пълно информационно затъмнение и си мълча, няма как. Ако отговорят - отговорят. Ще изчакам докъм Св. Валентин '13, без да ги безпокоя по какъвто и да е начин.

Име: Ренета
Презиме: Тодорова
Фамилия: Стоянова
ЕГН: ...
Пощенски_код: ...
Адрес: ...
Населено_място: ..
Телефон: ...
Email: ...
Институция: Омбудсман
Описание: Днес получих от Вас отговор на жалба, каквато не съм подавала, относно „права на преводачи и процедури по преводи и легализации на документи в МВнР". Предполагам, че е станала някаква грешка. Грешката вероятно се дължи на това, че през периода от 31.07.12, когато жалбата ми е регис трирана при Вас под номер 3058, до днес - 07.11.12, когато получих писмо с обикновена поща, съдържащо обяснения по горецитираните въпроси, които нямат нищо общо с моята жалба, бях държана в пълно информационно затъмнение относно движението на жалбата. Припомням, че в жалбата си молех единствено да уведомите компетентните органи за наличието на някои административни затруднения пред гражданите потребители на преводачески услуги. Очаквах да отговорите примерно - уведомихме тези и тези компетентни органи на тази и тази дата, очаквайте копие от отговора им. Очевидно станалата грешка можеше да се избегне, ако поддържахте публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение. Освен това, докато чаках отговор, установих, че сте премахнали един много важен текст от Правилника - за писменото уведомяване в 2-седмичен срок, че жалбата е приета.
Искане:
1. Да отговорите на жалба 3058/31.07.12 - става дума за права на гражданите. Очаквам копие от изпратено до компетентните власти уведомление - запитване, както направиха служителите от МС при изпращане н а жалба до тях по друг повод.
2. Да създадете и поддържате публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение - става дума за спазване на чл. 21 от Закона за Омбудсмана.
3. Ако не желаете да поддържате публичен регистър на жалбите и движението им, моля, поне върнете в Правилника текста за писменото уведомяване в 2-седмичен срок, че жалбата е приета.
Предходни_разглеждания: Не. Известно ми е само, че почти напълно идентичен отговор е изпратен и на жалба 3031.

Три месеца и нещо след изпращане на писмото ми до Омбудсмана получих следния официален отговор - на хартия по пощата с подпис и печат от г-н К. Пенчев, Омбудсман на РБ:

ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
 
Изх. № 3058/02.11.12 г.                                             ДО                                                                                                                                                     Г-ЖА РЕНЕТА СТОЯНОВА                                                                                                            (адрес)
 
Относно: Жалба № 3058/2012 г. до омбудсмана на Република България във връзка с въпроси за права на преводачи и процедури по преводи и легализации на документи на Министерство на външните работи (МВнР)
 
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,
 
Обръщате се към мен във връзка с проблеми на квалифицираните преводачи и възможности и предложения за решаването им, по повод работа с Министерство на външните работи при извършване на преводи и легализации на документи. Имате предложения за оптимизиране на работата в тази посока. По този повод беше извършена проверка и на основание чл. 19, ал. 1, т.3 от Закона за омбудсмана Ви информирам следното:
            При осъществяване на своята функционална компетентност, дирекция „Консулски отношения" на Министерство на външните работи - чрез своето звено „Заверки и легализации", удостоверява подписите на преводачи, извършили преводи на официални документи. В действителност тези преводачи не контактуват пряко с Министерството, респ. със звено „Заверки и легализации" , а чрез фирми - еднолични търговци или търговски дружества, сключили договори за превод с МВнР. Това фактическо положение е съобразено с единствения нормативен акт, уреждащ този вид обществени отношения, а именно: Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС № 184 от 3 септември 1958 година (Обн. ДВ бр. 73 от 12 септември 1958 г, изм. ДВ, бр. 10 от 4 февруари 1964 г., изм. ДВ, бр. 77 от 4 октомври 1983 г, изм. ДВ, бр. 103 от 25 декември 1990 г.)
            Съобразно тези правила осъществява дейността си дирекция „Консулски отношения" във връзка със заверките, легализациите и преводите на официални документи. Сключва договори с фирми, които осъществяват преводаческа дейност, а не с отделните физически лица - преводачи. Ето защо поддържа и регистър на фирмите, с които МВнР е сключило договор, а не на преводачите. Информация относно преводач, регистриран към конкретна фирма от този списък, може да получи всеки гражданин по телефон или по електронната поща на дирекция „Консулски отношения". Съгласно действащите правила, към момента не е допустимо договорите за превод да се сключват между Министерството и отделен преводач.
            Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите. Министерството няма отношение към договора, който се сключва между преводача и Агенцията, която е негов работодател. Ангажимент е само на тези две страни да уговорят и съответното възнаграждение на преводача.
            Фирмите, с които Министерството на външните работи има сключен договор за извършване на преводачески услуги, представят спесимени на преводачите, регистрирани към тях, които образци на подписи се съхраняват в специална база данни в дирекцията. При представяне на преведен документ на бланка на фирмата - съобразно изискванията на Правилника, служител от дирекция „КО" сверява положения подпис с предварително предоставения образец на подписа на преводача, след което извършва съответната заверка.
            От Министерството на външните работи се получи уверение, че ще се обсъдят възможностите за актуализиране на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, като ще се разгледат и Вашите предложения за промени в него.
 
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ -
ОМБУДСМАН НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(подпис: не се чете)
(печат на Омбудсмана)  

Оригиналът (сканиран) е публикуван на адрес:

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=277920598995600&set=o.261952467250352&type=1&theater

Sent: Tuesday, September 04, 2012 12:50 PM
 
Уважаема г-жо ...,
 
Във връзка с телефонния ни разговор, проведен на 03.09.12 г. по Ваша инициатива и от Ваш номер 0895663545 - по-скоро ваша централа, доколкото разбирам, защото при опит да Ви се обадя, чух записано гласово съобщение, което ме молеше да набера вътрешен номер, а аз не знам такъв, но и не смятам, че ми е необходим, имам следната молба:
 
Бихте ли потвърдили или коригирали дадената от Вас устна информация:
 
1. Обадихте се, за да ме успокоите, че се работи по жалбата ми.
 
2. Изпратили сте писмено запитване до МВнР (или и до КО? или и до двете?), но не ви е известно на коя дата. Още нямате отговор от тях.
 
3. Жалбите се разпределят от ръководството. Имена не можете да цитирате.
 
4. Устните уговорки и разпореждания по сериозни въпроси са обичайна практика и няма никаква опасност да доведат до объркване и/или грешки по отношение устно предадената информация. В тази връзка бих желала да споделя следното: два пъти съм се обаждала по телефона до приемната, но нищо не мога да удостоверя черно на бяло. Следователно, все едно никога не съм установявала контакт.
 
5. Не сте задължени да ми изпращате писмено известие в двуседмичен срок, че жалбата ми е заведена под определен номер на определена дата, в този и този отдел, на отговорност на този и този служител - Вие, в конкретния случай, доколкото разбрах от разговора ни по телефона.
 
6. Отделът „Социални права", касаещ пенсии, безработица и др., е най-подходящият за разглеждане на жалбата ми, касаеща затруднен достъп на гражданите до информация за квалифицирани преводачи поради административни спънки.
 
С уважение и пожелание за лека работа,
Р. Стоянова
 
 
Tuesday, September 11, 2012 4:53 PM
 
Здравейте г-жо Стоянова ,
 
В отговор на имейла Ви бих искала да Ви уверя, както и в проведения с Вас телефонен разговор, че вече се работи по Вашата жалба. Както сме се уточнили, ще получите писмен отговор за резултата и предварително ще Ви позвъним за да го очаквате по пощата.
 
Хубав ден,
г-жа ...
 
Sent: Wednesday, September 12, 2012 8:54 AM
 
Здравейте, г-жо ...,
 
Благодаря за отговора, макар че не е задоволителен. Моля, обърнете внимание, че използването на възвратен глагол, "вече се работи" в писмото Ви, издава нежелание за поемане на отговорност - нищо лично, просто така са ни учили в университета.
 
Освен че не ми става ясно кой и как работи по жалбата ми, не разбирам и защо не спазвате Правилника на институцията, в която работите - визирам по-конкретно точката (член май беше) за писменото известие в 2-седмичен срок (че жалбата ми е заведена под определен номер на определена дата, в този и този отдел, на отговорност на този и този служител).
 
Не знам дали фактът, че не само Вие не го спазвате, може да се счита за смекчаващо обстоятелство.
 
Моля, уведомете ме кой и какво конкретно е свършил по жалбата ми досега (имена, дати).
 
Приятен ден,
Стоянова
 
Sent: Monday, September 17, 2012 11:14 AM
 
Здравейте г-жо Стоянова,
 
Разбира се, че ще Ви информираме за това, за което питате. Жалбата Ви е заведена под № ... и е разпределена на мен - .... - отдел „Социални права"
 
Хубав ден
...
 
 
Sent: Monday, September 17, 2012 3:27 PM
 
Здравейте, г-жо ...,
 
Благодаря за писмото, с което потвърждавате, че жалбата ми е заведена под № ... и е разпределена на Вас - ... - отдел „Социални права".
 
Пропуснали сте да отбележите датата, на която е заведена жалбата. Доколкото ми е известно, тя е 31.07.2012. Моля, потвърдете или коригирайте информацията за датата, на която е заведена жалбата ми.
 
Приятен ден,
Стоянова
 
Tuesday, September 18, 2012 9:33 AM
 
Да, г-жо Стоянова, жалбата Ви е заведена с дата 31.07.2012 г.
 
 
Хубав ден
...
 
Sent: Monday, October 01, 2012 10:22 PM
 
Здравейте, г-жо ...,
 
Не смятате ли, че след цели два месеца чакане все пак заслужавам поне мъъничко информация за това, какво сте свършили по жалбата ми? Бях помолила само да уведомите компетентните органи за това и това. Много ли е трудна тази задача? Толкова ли сте заети?! Да не би да сте се сетили, че не е за Вашия отдел? Или просто ме презирате, защото съм имала глупостта да пусна жалба до Омбудсмана? Започвам да си мисля, че е последното.
 
Колко загубена съм била да се надявам, че ще ме зарадвате по случай Деня на преводача - 30.09.12!
 
Желая Ви приятен ден, спокоен сън и спорна работа, КАКТО ВИНАГИ,
 
Ваш покорен раб,
Стоянова
 
ПП. Следващия път, ако въобще се осмеля да Ви пиша, ще трябва сигурно да Ви титуловам "Ваше величество". Вашето безразлично отношение ме навежда на тази мисъл.
 
Sent: Tuesday, October 02, 2012 9:34 AM
 
Здравейте г-жо Стоянова ,
 
Както вече Ви информирах, изпратихме информацията с предложенията Ви до Министерство на външните работи, но все още нямаме отговор от тях. Това е причината да не Ви отговаряме все още. Няма друга причина. Когато получим отговор от Министерството, ще Ви информираме, незабавно, както вече знаете.
 
Приятен ден,
...
 
Sent: Tuesday, October 02, 2012 11:03 AM
 
Здравейте, г-жо ...,
 
Отговорът Ви издава некомпетентност, за съжаление, но, бързам да добавя, че аз в никакъв случай не оспорвам Вашата компетентност като цяло, а единствено дефицита на такава в конкретния случай - моята жалба и извършеното от Вас по нея или по-точно, информацията, която сте ми дали за извършеното по жалбата ми досега (впрочем, аз съм на мнение, че и при самото разпределяне на жалбата ми към Вашия отдел е проявена некомпетентност, но това е второстепенно в случая).
 
Първо, кога и как сте ме информирали, че сте изпратили "информацията с предложенията" ми до МВнР? Аз за пръв път получавам тази информация от Вас черно на бяло.
 
Второ, кое наричате мои "предложения"? Попълненото каре "Искане" в онлайн бланката ли? Аз не съм давала никакви "предложения", г-жо .., аз просто изпратих молба ("(жалба" или игнал", както пишеше в онлайн бланката) до Омбудсмана като отговорна, демократична институция, защитаваща обществения интерес, някой от вас да уведоми съответните компетентни органи за това и това.
 
Трето, цели два два месеца чакам и накрая получавам някакви мъгливи обяснения, в които Вие не се ангажирате с нито с дата, нито с номер на документа, с който сте изпратили "информацията с предложенията" ми до МВнР.
 
За сравнение, на 03.09.12 г. изпратих молба до МС по друг повод и на 19.09.12 получих официален отговор по е-поща. Разпечатах го - съобщават ми, че са препратили молбата ми до МВнР. Разпечатаният документ носи дата 14.09.12 и номер 2711/12. Сега очаквам да получа копие от отговора на МВнР до МС и нищо чудно да го получа преди Вашия отговор (или "решение", както доколкото съм наясно го наричате). В писмото от МС се цитират членове на закони, по които са действали. А Вие се задоволявате само с общи приказки.
 
Заради всичко това, не приемам "отговора" Ви за истински отговор, а го считам за презрително отношение към гражданка на Р. България от Ваша страна и ще остана на това мнение, докато не получа компетентен отговор със задължителните минимални реквизити - дата и номер на документа, с който сте изпратили "информацията с предложенията" ми до МВнР.
 
Очаквам възможно най-скоро отговор от Вас, тъй като действията Ви до този момент са не само незадоволителни от моя гледна точка, но компрометират и авторитета на самата институция Омбудсман в България.
 
До скоро,
Стоянова
 
 
Sent: Thursday, October 11, 2012 9:31 PM
 
Г-жо ...,
 
с настоящето Ви напомням, че все още съм в пълно неведение относно извършеното от по жалбата ми.
 
Да не би да сте ми писали, пък да не съм получила писмото? Може би вече сте готови с решението?
 
Или към края на тримесечния срок спокойно ще ме уведомите, че жалбата ми не е била за Вашия отдел?
 
Очаквам отговор,
Стоянова

Изпратено от електронната бланка на сайта на Омбудсмана на 30.07.12:

Име: Ренета
Презиме: Тодорова
Фамилия: Стоянова
ЕГН: ...
Пощенски_код: ...
Адрес: ...
Населено_място: Варна
Телефон: ...
Email: ...
Институция: МВнР, в частност отдел "Консулски отношения"
Описание: МВнР, по силата на договор (публикуван на сайта им), сключен с фирми за превод, разполага с пълна информация за наличните квалифицирани преводачи в България, предоставена от самите фирми, но по неизвестни причини се въздържа да я публикува на сайта си. Публикуван е само списък на фирмите, с които МВнР е сключило договор. Така, ако гражданин има нужда от превод на документи, задължително трябва � �а се обръща към фирмите от списъка, поне ако държи преводът ще бъде извършен от квалифициран преводач. Това затруднява и оскъпява достъпа до преводачески услуги за гражданите. Не казвам, че МВнР и фирмите са в договорни отношения, за да създават затруднения за гражданите, но съм близо до тази мисъл - как иначе да си обясня, че и МВнР, и фирмите имат списъци с квалифицирани преводачи, но ги пазят в тайна от гражданите? Освен ако списъците са поверителни по силата на сключения договор между МВнР и фирмите? А този договор даже не е ясно за как� �о се сключва - формално е за възлагане, но липсват срокове и възнаграждения. Не Ви ли се струва малко странно?
Искане:
1. Да уведомите компетентните органи да убедят МВнР да публикува списък (регистър) на квалифицираните преводачи в България - примерен аргумент: за улесняване достъпа на гражданите до надеждна информация за квалифицираните преводачи, които извършват преводи на документи и други книжа в страната
2. Да уведомите компетентните органи да проверят как точно фирмите изпълняват договора си с МВнР, след като в него липсват срокове и възнаграждения
3. Да уведомите компетентните органи, които могат да накарат МВнР да актуализира Правилника на основание на който сключва с фирмите този странен договор, че последно е актуализиран на 25.12.1990! Не се шегувам! В него, представете си, още пише, че "преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от МВнР" - това гласи точно чл. 2а, на основание ал. 2-ра от който се сключват странните договори с фирмите за затруднение на гражданите
Предходни_разглеждания: Не, не ми е известно да е разглеждан. Надяваме се г-н Омбудсманът да оправдае името си - нали омбудсман означава обществен защитник? Разчитаме на Вашата демократична институция и Ви молим да не ни разочаровате!
Допълнителни_документи: Всички споменати документи са публикувани на сайта на МВнР, на страницата "заверки и легализации": 1. "Фирми, с които МВнР е сключило договори за извършване на официални преводи" - списък 2. "ДОГОВОР ЗА ВЪЗЛАГАНЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОФИЦИАЛНИ ПРЕВОДИ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА..26.06.12" 3. "Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа"

(по материали от Петиция срещу новите изисквания на дирекция "Консулски отношения" в МВнР") 

Съществуват регулирани и нерегулирани икономически дейности. За извършване на регулирана икономическа дейност се изисква получаване на лиценз (разрешение)от държавата, а нерегулирана вободна) икономическа дейност може да извършва всеки, стига да си плаща данъците. 

Така например лекарската професия е регулирана, тъй като попада в категорията на особено опасните и рискови дейности- здравето и живота на хората. Такива са и транспортът, търговията с оръжие, горива, злато и др., изчерпателно изброени  в списък от 43 регулирани (контролирани, ограничавани) дейности на основание основния закон (Конституцията).

Преводаческата дейност не е регулирана. Тя е свободна икономическа дейност с код 74.30 по КИД-2008.

Поради насложили се недоразумения повече от 22 години преводаческата дейност се "регулира" от МВнР - неправомерно, разбира се, в противоречие със Закона.

Невероятно, но факт.

В МВнР държат правилник за легализации, заверките и преводите от 1958, посл изм. на 25.12.1990, т.е. останал си на нивото на Указ 56.  Правилникът отразява едни други времена - времена, когато не е имало нито Търговски закон, по който да се основават фирмите, нито Агенция по вписванията,  откъдето преводачите на свободна практика да получават БУЛСТАТ. Затова вписването на ПА и преводачите е ставало в МВнР.

Сега наближава 25.12.2012 г. Крайно време е МВнР да престане да "регулира" преводаческата дейност - не е в ресора им. Трябва само малко да се побутне, за да падне правилника. Тогава нещата ще си дойдат на местата. Големите агенции пак ще бъдат "врагове" на малките - това си е нормално. Но държавата няма право да се намесва в нашите битки за пазарни ниши. Не и на основание на този правилник. Преводите нямат място в правилник за легализациите. 

Агенциите за преводи НЕ извършват легализации. Легализациите и преводите не са една обща дейност, а две отделни и независими една от друга дейности. Смесването им е неправилно. Понастоящем клаузите в правилника, касаещи легализациите, противоречат на Хагската конвенция по простата причина, че не е променян при влизането й в сила за България на 30.04.2001 г.

Но нас ни интересуват най-вече клаузите, касаещи преводите и договорите с ПА. Изискването за заверка на подписите на преводачите НЕ се открива нито в правилника, нито в Тарифа 3. Съществуват само три билатерални международни спогодби, в които легализацията на документи е  обвързана с превод, заверен от "компетентния орган" - с Украйна, Беларус и КНДР (Северна Корея).  

Източник:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/5875


В брй 4565 (285) от 08 Декември 2012  на в. "Сега" може да се прочете една интересна статия за проституцията и АСО туризма (алкохол, секс, опиати)

http://www.segabg.com/article.php?id=627817

В нея и във форума отдолу се изказват мнения, които поразително напомнят положението на преводачите:

"Проституцията като такава не е забранена: всяка жена разполага с тялото си и може да го използва като намери за добре."

И преводаческата дейност е свободна икономическа дейност (код 74.30 по КИД-2008): всеки преводач може да извършва такава, в т.ч. официални преводи на документи.

Обаче на проститутките де факто е забранено да практикуват самостоятелно - без сводник.

И на преводачите де факто е забранено да практикуват самостоятелно - без агенция - поне по отношение извършването на официални преводи на документи в качеството им на "заклети преводачи КЪМ агенция"

Предлагали били "легализиране" на проституцията с цел излизане на този бизнес от сивия сектор. На практика - легализиране на сводничеството.

И за преводаческите агенции се предлага "сертифициране а агенциите ("сводниците" на преводачите)" и се твърди, че било с цел излизане на бизнеса от сивия сектор.

"Това лято на Златните кило череши се предлагаше за 2.50, а до щанда проститутка предлагаше секс на промоция по 5 лв.", описа проблема един представител на бранша."

Преводите се предлагат на промоционални цени от 2-3 лв. на страница. Некачествените преводи на ниски цени също се описват като сериозен проблем в преводаческия бранш.


Забавно, а?






06.12.2012 г.

ДО:
Г-ЖА В. ДЕЧЕВА,
НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „АОГ"
ДИРЕКЦИЯ „КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ"
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:
ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА
ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


Относно: Продължаване дейността във връзка с преводите на официални документи

УВАЖАЕМА Г-ЖО ДЕЧЕВА,

С Писмо изх. № КОА-21-00-165 от 26.11.2012 ме уведомявате, че прекратявате договора ми за извършване на официални преводи, считано от 01.01.2013 г. поради въвеждане със Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на „нови изисквания за условията, при които МВнР може да възлага извършването на преводи на документи съгласно чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа" (Правилника) и че ако желая да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи", мога да отправя „предложение чрез „Приемна" на МВнР, към което да бъдат приложени всички необходими документи, посочени в списък, публикуван на официалния сайт на Министерство на външните работи".

Разгледах внимателно изпратеното от Вас писмо, което на пръв поглед оставя впечатление, че без договор с МВнР на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника няма да имам право да извършвам никакви преводи на документи. Моля, обърнете внимание, че в продължение на повече от шест месеца след издаване на Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. все още липсва пълна яснота по въпроса за какво точно се сключва този договор. Очакванията ми, че ще получа ясни и недвусмислени разяснения в писмото за прекратяване на договорните ми отношения с МВнР, датиращи от 1994 г., не се оправдаха.

Все още очаквам ясно и недвусмислено изявление от страна на МВнР, че прекратяването на договорните ми отношения с МВнР не означава по никакъв начин, че губя право да извършвам преводи на официални документи за всичките си останали клиенти, поради следните основания:

1. Цитираната в писмото Ви Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г. на Министъра на МВнР е отправена към служителите от администрацията на МВнР, видно от Определение № 13174/23.10.2012 на Върховния административен съд:

„Заповедта на министъра представлява вътрешно-служебен акт насочен към организиране на работата на администрацията на министерството на външните работи".

Тази заповед няма отношение към дейността на моята фирма. В заповедта става дума за възлагане с договор извършването на официални преводи, необходими „за нуждите на консулското обслужване в МВнР", видно от т. 1 на същата:

„Утвърждавам проект на типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в Министерството но външните работи".

Обаче уточнението, че официалните преводи са само „за нуждите на консулското обслужване в МВнР" липсва в текста на проекта за типов договор. Липсва и в заглавието на публикувания „Списък на необходимите документи за сключване на договор за извършване на официални преводи". Това създава впечатлението, че сключването на такъв договор е задължително условие за извършване на всякакъв вид официални преводи.

Впечатлението, че сключването на такъв договор е задължително условие за извършване на всякакъв вид официални преводи, се подкрепя от единствената налична в българското законодателство дефиниция на понятието „официален превод":

Закон за обществените поръчки, Допълнителни разпоредби „§ 1., 16а. „Официален превод" е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи".

Подкрепя се и от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, според която документи на чужд език се представят в Търговския регистър „...заедно със заверен превод на български език, изготвен съгласно чл. 2а, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа".

2. Очевидно, сключването на договор е задължително не само за възлагане извършването на официални преводи „за нуждите на консулското обслужване в МВнР", но и за извършване на официални преводи за нужди, които нямат нищо общо с консулското обслужване. Прякото основание за сключването на договора е алинея 2 на чл. 2а от Правилника, която гласи:

„(2) Министерството на външните работи, респективно отдел „Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми".

Членуваната форма на думата „преводи" в алинея 2 („преводите") показва, че понятието вече е използвано поне веднъж, в случая - в алинея 1 на същия член 2а:

„Чл. 2а(1) Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи"

Алинея 1 на чл. 2а ясно указва, че държавата в лицето на МВнР има пълен монопол върху извършването на преводи на документи и други книжа в цялата страна. Тази алинея 1 на чл. 2а от Правилника противоречи на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България:

„Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива".

Противоречи и на чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България:

„Чл. 18 (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества".

Следователно, преводите на документи и други книжа в страната НЕ СА МОНОПОЛ на държавата и могат да се извършват свободно от преводачи на свободна практика или фирми за преводи, тъй като преводаческата дейност се основава на свободната стопанска инициатива.

Преводаческата дейност не подлежи и на лицензиране, което може да се потвърди след проверка в Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност („Лицензионен режим може да се установява само за стопански дейности...") - Списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим. В този списък (както и в целия закон изобщо) думата „преводи" се споменава само в т. 34а: „Извършване на пощенски парични преводи".

Извършването на официални и неофициални преводи е самостоятелна икономическа дейност, видно от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), код 74.30 „Преводаческа дейност".

В заключение, поради всички гореизложени причини, считам, че прекратяването на договора ми с МВнР по никакъв начин не ограничава правото ми да продължа дейността си „във връзка с преводите на официални документи".

Моля за потвърждение, че изводът ми е правилен.



С уважение,

Харалампи Стоянов Стоянов
собственик на ЕТ „Харалампи Стоянов - СОФТИС",



Прилагам:

  1.  Писмо изх. № КОА-21-00-165/26.11.2012 г.

  2.  Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г.

  3.  Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

  4.  Определение № 13174/23.10.2012 на ВАС

  5.  Типов договор, както е публикуван на официалния сайт на МВнР към 04.12.2012 г.

  6.  Списък на необходимите документи за сключване на договор за извършване на официални преводи

  7.  Закон за обществените поръчки - извлечение (Доп. разп., § 1., 16а.)

  8.  Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър - извлечение (чл. 7, ал. 3)

  9.  Конституция на Р. България - извлечение (чл. 18 и чл. 19)

10.  ЗОАРАКСД - извлечение (чл. 9 и приложението към чл. 9, ал. 1, т.2)

11.  КИД-2008 - извлечение (код 74.30 и код 84.21)

 


Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

This page is an archive of entries from December 2012 listed from newest to oldest.

November 2012 is the previous archive.

January 2013 is the next archive.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.