До Омбудсман на РБ, 23.10.2013

| No Comments | No TrackBacks

Писмото е изпратено на 23.10.2013 г. по електронен път от е-бланката за подаване на жалби и сигнали на сайта на Омбудсмана. Благодаря на г-н К. Пенчев и отново моля за съдействие за получаване на отговор от ВАП - този път на друг сигнал до тях, който им изпратих на 12.07.2013 г.

 


Уважаеми г-н Пенчев,

 

Благодаря Ви за отговор изх. № 4269/16.10.13 г. Потвърждавам, че благодарение на Вашето съдействие получих отговор на моя сигнал до ВАП от 20 март 2013 г., за който се твърдеше, че не е получен.

 

Сега се обръщам към Вас с молба за съдействие за получаване на отговор на един друг мой сигнал до ВАП, за който също се твърди, че не е получен. Подаден е на 12 юли 2013 г. чрез е-бланката за сигнали, жалби и въпроси на сайта на Прокуратурата Прилагам линк към текста на сигнала и файл с компютърна снимка на екрана непосредствено след подаването му като потвърждение за успешното му изпращане.

 

Вторият ми сигнал до ВАП от 12 юли 2013 г. съдържа четири точки, едната от които е за таксата, т.е. същата като в сигнала от 20 март 2013, а другите три са различни - за остарелия Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958, посл. изм. 1990, за незаконосъобразния начин на извършване на т.нар. заверка на подписа на преводача и за фиктивния характер на договорите по чл. 2а, ал. 2 от този Правилник, с които МВнР уж възлага работа (извършване на официални преводи) на стотици фирми за преводи, а липсват клаузи за заплащане на положения труд.

 

Прилагам файл с обяснения как е защо е подаден сигналът до ВАП и какво е новото в съдържанието му в сравнение със сигнала от 20.03.2013 г., на който вече получих отговор, благодарение на съдействието на Омбудсмана на РБ.

 

Благодаря предварително!

 

С уважение, Ренета Т. Стоянова

Искане: Съдействие за получаване на отговор от ВАП на мой сигнал до тях, подаден на 12.07.2013 г.
Предходни_разглеждания: Не.
Допълнителни_документи:

Съдържание на сигнала до ВАП, подаден на 12 юли 2013 г. http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-12072013-1.html

 

Кратък нагледен анализ на договора по чл. 2а. ал. 2 от Правилника за легализациите http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

 

(в отделен файл, приложен към писмото:)

ПОЯСНЕНИЯ

от Ренета Т. Стоянова към жалба до Омбудсман на РБ, подадена на 23.10.2013 за липса на отговор от ВАП на сигнал, подаден от е-бланката на сайта на Прокуратура на РБ на 12 юли 2013 г.

 

1. Относно подаване на мой сигнал до ВАП на 12 юли 2013 г:

На 12 юли 2013 г. на мобилния ми телефон се обади служителка от ВАП, която ме уведоми, че сигналът ми от 20 март 2013 г. не е получен, защото не е изпратен както трябва. Изненадана, още същия ден подадох нов сигнал до Прокуратурата чрез е-бланката за сигнали на сайта на Прокуратурата, моля, вж. приложената към жалбата моментна снимка на екрана като доказателство, че сигналът е изпратен успешно [снимката я няма в този блог]. На 19 август 2013 г. се обадих до Прокуратурата на тел. 02 9867671 (Информационен център), за да попитам за движението по сигнала ми от 12 юли 2013. Поради липса на информация оттам ме насочиха към (изброяват се още четири телефона, има имена и длъжности - тук са изтрити, бел. блогър). Повече нищо не можеха да направят. Всички служители бяха много учтиви, но за съжаление не разполагаха с информация за сигнала ми.

 

2. Относно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл. изм. 1990

Правилникът не отговаря на дефиницията за „правилник", дадена в чл. чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно: „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон". Както знаете, Правилникът за легализациите не урежда прилагането на никакъв закон. Одобрен е с ПМС през 1958 г. Последно е изменен през 1990 г.

 

 Когато Правилникът за последен път е изменен (1990 г.), в сила все още е била старата Конституция. Понятието „свободна икономическа инициатива", залегнало в сегашната Конституция, не е съществувало, затова в Правилника пише, че всички преводи на документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР (чл. 2а, ал.1).

 

През 1990 г. не е съществувал чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБ: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност", затова в Правилника пише, че МВнР може да възлага извършването на преводите само на фирми и единствено на фирми, но не и на отделни преводачи  (чл. 2а, ал. 2).

 

През 1990 г. България още не е била подписала Хагската конвенция за апостила - една от най-важните международни конвенции в областта на легализирането на документи, в сила за РБ от 30.04.2001 г., затова в Глава втора (Легализации) са описани само такива процедури по легализация на документи, каквито отдавна са отменени от Конвенцията за апостила. Около 100 държави са подписали тази конвенция. За тях Правилникът не важи, но от названието на правилника по нищо не личи, тъй като е твърде общо и подвежда гражданите, в т.ч. и юридически компетентни лица, които на доверие приемат, че е общовалиден.

 

През 1990 г. не е имало Агенция по вписванията, където преводачите на свободна практика да могат да се регистрират, за да работят самостоятелно и законно, като издават фактури, без да учредяват търговско дружество (фирма). Затова преводачите са се регистрирали към фирмите за преводи или са учредявали свои.

 

 През 1990 г. не е имало Търговски закон, затова фирмите за преводи са се учредявали по Указ 56 на др. Тодор Живков. Не е имало и Търговски регистър, затова фирмите за преводи са се регистрирали към МВнР.

 

През 1990 г. не е имало НКИД, който ясно да указва, чрез отделен код, че преводаческата дейност е самостоятелна икономическа дейност (код 74.30 по НКИД-2008), а не част от дейността на МВнР. Правилникът създава погрешно впечатление, че преводи и легализации са една обща, цялостна, неразривно свързана дейност и подвежда гражданите, в т.ч. и юридически компетентни лица, които на доверие приемат, че преводите са част от процедурата по легализиране на документите.

 

През 1990 г. не е имало и ЗОП, затова МВнР е възлагало извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, без да обявява обществена поръчка.

 

И до ден днешен МВнР продължава да възлага извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника - без търг. В момента е Възложител на около 650 фирми. Списъкът им е публикуван на сайта на МВнР.

 

В качеството си на Възложител МВнР не заплаща нищо на изпълнителите си, видно от липсата на клаузи за срокове и начини на плащане в договора по чл. 2а, ал.2, приложен линк по-долу.  

 

 

3. Относно фиктивния характер на договорите по чл. 2а, ал. 2 от въпросния Правилник

Бях Ви писала за странните договори между МВнР и фирмите за преводи още в първото си писмо до Вас, на 30 юли миналата година. Тогава ги нарекох „странни договори за затруднение на гражданите". На 14.03.2013 ми отговорихте, че МВнР се договаря допълнително с всяка фирма за заплащането: 

 

"Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите."  

 

Предполагам, вече сте наясно, че не е така. МВнР не е НЗОК. Гражданите не се осигуряват за получаване на преводачески услуги по подобие на здравното осигуряване за медицински услуги.  Договорът по чл. 2а, ал. 2 е фиктивен и напълно излишен.

 

4. Относно незаконосъобразното извършване на заверка на подписа на преводача от страна на МВнР

Извършването на заверка на подписа на преводача от страна на МВнР не е регламентирано в нито един закон. Не е регламентирана и в Правилника за легализациите (моля, обърнете внимание, че в Правилника се споменава само такса за извършен превод. Извършването на превод е едно, а заверката на подписа на преводача - съвсем друго). В Тарифа 3 също е вписана само такса за извършен превод и то само в дипломатическите ни мисии в чужбина и то само в държави, където извършването на официални преводи не е уредено). В договора по чл. 2а, ал. 2 също липсва уговорка агенциите да внасят преводите в МВнР за заверка на подписа на преводача, само бегло се споменава след превода да се остави място за държавни таксови марки.

 

Разбира се в редица закони и наредби, създадени през периода от 1990 (годината на последното изменение на правилника) е вписано изискване за заверен превод или легализиран превод или превод от заклет преводач или превод от преводач с договор с МВнР или превод, заверен по реда на чл. 2а, ал. 2. Това е едно голямо, дългогодишно недоразумение. Заверката на подпис е нотариална услуга. Няма ли нотариуси в България? Защо е необходимо служителите в МВнР да се натоварват със заверка на подписите на преводачите от цялата страна и то по един крайно незаконосъобразен начин? Това не е в интерес нито на гражданите, нито на самото министерство.

 

Както знаете, преводите се внасят в МВнР от посреднически агенции за преводи. На тях МВнР е гласувало доверие да организират преводаческата дейност в страната.

 

Агенциите събират подписи на преводачи с най-различни езици от цялата страна и ги представят пред МВнР като свои заклети преводачи. Преводачите от списъка уж се подписват за верността на преводите, които извършват.

 

В МВнР получават преводите, отпечатани на фирмена бланка, подпечатани с фирмен печат и уж подписани от заклети преводачи. Как става това на практика, е строго пазена тайна по разбираеми причини. Просто не е за казване.  

 

Достатъчно е да знаете, че за МВнР няма значение, че преводачът, който се е подписал, живее на 50 или 500 км от офиса на агенцията, няма значение, че агенциите за преводи не са нотариални кантори, няма значение, че служителите в дирекция „Консулски отношения" на МВнР никога не са напълно сигурни чий подпис заверяват.

 

Важното е, че преводите са красиво оформени на фирмени бланки и носят фирмен печат. МВнР поставя своя щемпел с текст, който гласи, че МВнР не отговаря за верността на превода. Това се нарича заверка на подписа на преводача и струва от 15 до 30 лв.

 

Като сложим таксите за междуградските куриер и за куриер в София, могат да станат 50-60 лв. над стойността на превода - излишни разходи за гражданите, защото подобна „заверка"  по никакъв начин не гарантира истинността на преводаческия подпис. Не е ли по-удобно нотариусите да заверяват подписите? За чужбина не е подходящо, но за подписи върху преводи, предназначени за българските учреждения и институции е много по-сигурно и по-евтино за гражданите. 

 

Още веднъж благодаря.

 

С уважение,

Ренета Т. Стоянова 

 

 

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/374

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Rennie Stoyanova published on October 23, 2013 10:33 PM.

От Омбудсман на РБ, 16.10.2013 was the previous entry in this blog.

От Приемна на МС до МВнР с копие до мен, 14.10.2013 is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.