До Комисията за защита на конкуренцията, 21.08.2013

Уважаеми служители от Комисията за защита на конкуренцията,

С настоящето Ви уведомявам, че години наред МВнР ограничава конкуренцията на пазара на преводачески услуги, като възлага с договор извършването на официални преводи само на фирми, които организират преводачески услуги, а не на отделни преводачи, дори да са с по-висока квалификация от изискваната по критериите на МВнР и да са регистрирани напълно законно в Агенцията по вписванията.  

Ограничението е заложено в остарелите разпоредби на един вътрешно-министерски Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, оцелял непокътнат през целия т. нар. преход. В този Правилник пише, че МВнР има изключителното право да извършва всички преводи на документи и други книжа в страната:

„Чл. 2а (1) Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи"

А в случай, че собствените му ресурси се окажат недостатъчни, следващата алинея на същия член урежда възможността МВнР да възлага извършването на преводите на фирми, единствено и само на фирми, а не на отделни преводачи:

„Чл. 2а (2) Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми."

Обяснението защо са изброени всякакви фирми, но не се споменават никакви преводачи, е, че Правилникът датира от 1958 г., като последното му изменение е от 1990 г. - по времето, когато в сила все още е била старата конституция. През 1990 г. не е имало Агенция по вписванията, където преводачите на свободна практика да могат да се регистрират, за да работят самостоятелно и законно, като издават фактури, без да учредяват търговско дружество (фирма). През 1990 г. не е имало дори и Търговски закон. Търговските дружества (фирмите) са се учредявали по Указ 56 на др. Тодор Живков.

Понеже тогава не е имало и ЗОП, МВнР е сключвало договорите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, без да обявява обществена поръчка. И до ден днешен МВнР продължава да ги сключва по същия начин. В момента на сайта на министерството е публикуван списък на около 650 фирми, сключили без търг договор, с който МВнР им възлага извършването на официални преводи на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника.

Всъщност МВнР няма как да обяви търг, дори да иска, защото отдавна не извършва никакви преводи и не възлага нищо на фирмите, желаещи да сключат договор по чл. 2а, ал. 2. Макар че по този договор МВнР се води Възложител, министерството не е никакъв възложител, по-скоро е Изпълнител на фирмите, защото те му плащат за извършване на т.нар. „заверка на подписа на преводача". За тази заверка МВнР вече официално призна, че „не е законосъобразна и следва да бъде прекратена." Цитатът е от писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС с копие до мен (приложен линк тук по-долу).

Решението следователно не е МВнР да започне да сключва договори по чл. 2а, ал. 2 от Правилника и с преводачите, регистрирани в АВ. Решението е създаване на съвременна уредба на преводаческата дейност, позволяваща свободна конкуренция между фирми и преводачи на пазара на преводаческите услуги.

Сериозен проблем е, че изискването за сключен (фиктивен) договор с МВнР за извършване на официални преводи е навлязло в огромен брой български закони и наредби, създадени през периода от 1990 г. до днес, като например: 

- Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, в сила от 01.07.2007, изм. 2011 (чл. 7, ал. 3), 

- Закон за адвокатурата (чл.18, ал. 6, т. 1-3, в сила от 01.01.2007),

- Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (чл. 55, ал.1),

- Данъчен процесуален кодекс (чл. 83, ал.1 и 2),

- Регистрация на търговско представителство на чуждестранно лице,

- Закон за филмовата индустрия,

- Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества,

- Закон за техническите изисквания към продуктите,

- Закон за движение по пътищата,

- Закон за международните договори на Република България,

- Закон за храните,

- Закон за гражданската регистрация и мн. др.

Дори някои нотариуси изискват сключен договор по чл. 2а, ал. 2!

Агенциите много държат на този договор. Той е най-силното им оръжие в борбата за конкурентоспособност на пазара на преводаческите услуги - по-силно от всякакви сертификати за качество. Ще обясня защо.

Понастоящем, за да сключат договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, посредническите фирми (агенциите) внасят в МВнР списъци със заклети преводачи, които работят за тях. Тези т.нар. „техни"  заклети преводачи обикновено не работят на трудов договор в преводаческата агенция, към която са "заклети". А и не са "заклети" само към една агенция. Теоретично, един преводач може да се закълне към стотици агенции, без да работи в нито една от тях - МВнР не поставя никакви изисквания за местоживеене, нито за брой заклевания, нито се интересува кой към кого и как се е „заклел". Обичайна практика е собственикът на една агенция да е „заклет" към няколко други. На свой ред собствениците на другите могат да фигурират като „заклети" в списъка на първия.

И така, щом влезе клиент в офиса на дадена агенция и остави материали за превод, мениджърът се свързва с някой от "своите" преводачи от списъка и му изпраща превода по електронен път. Преводачът извършва превода и го връща по съшия път. Преводите на официалните документи след това се разпечатват в офиса на агенцията, където е влязъл клиентът, на бланка на агенцията. Преводачът бива повикан да се яви в агенцията, за да постави подписа си пред мениджъра или пред някой технически сътрудник, а той на свой ред поставя печата на агенцията до подписа на преводача. Предполагам, си давате сметка, че преводаческите агенции не са нотариални кантори, но приемайки безкритично списъците с „техни" преводачи, които не работят на трудов договор в агенциите, МВнР на практика възлага на агенциите за преводи да извършват и нотариална дейност покрай преводаческата.

Именно това е най-силната страна на агенциите в момента. И най-незаконосъобразната. Нито един отделен преводач не може да излезе насреща им като конкурент, докато преводаческите агенции функционират като нотариални кантори на черно, оторизирани от МВнР да поставят печатите си върху преводите на заклети преводачи, които са външни подизпълнители, а не техни служители на трудов договор. Много агенции смело предлагат официални преводи на 30-50 езика, без да имат и един квалифициран преводач в офиса си! Няма как да има свободна конкуренция, докато това положение не се промени.

Това писмо не е лична жалба до Вашата комисия. Не искам нищо за себе си. Пиша Ви като гражданин. Ще се радвам, ако решите да се самосезирате, но няма да се учудя, ако не откриете основания за намеса по ЗЗК.

От една година водя диалог с държавната администрация по въпроса за остарялата правна уредба на преводаческата дейност. Напълно съзнавам, че е много трудно да се въведе ред и законност след повече от 20 години произвол, но съм оптимист.

Оптимизмът ми се подхранва от следните положителни резултати, постигнати досега:

1. МВнР призна официално, писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС с копие до мен, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е "една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения", a "удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена" или с две думи - че нещата могат и трябва да се променят:

http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

2. Омбудсманът г-н К. Пенчев официално потвърди, писмо изх. № 3589/19.07.2013 до мен, че Правилникът за легализациите "противоречи на действащата нормативна уредба". "Необходимо е  статутът на преводачите да бъде уреден със закон.":

 http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html

3. В интернет беше открито Решение № 808/08.10.2012 г. на Министерски съвет за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса

http://saveti.government.bg/web/cc_203/1

 В РМС № 808 пише, че МВнР е трябвало в срок до 30.11.2012 г. да изработи съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и да уреди статута на преводачите. Решението не е изпълнено - неизвестно защо.

4. Министърът на правосъдието г-жа Зинаида Златанова официално потвърди, писмо изх. № 15-00-32/08.08.2013 до собственика на фирмата, в която работя, че не е необходимо преводачът да има сключен договор с МВнР, за да превежда пред нотариус:

http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

5. В новия Устройствен правилник на МВнР, който предстои да бъде приет,  незаконосъобразният текст „Дирекция „Консулски отношения" предоставя консулски услуги" (чл. 41, ал. 2, т. 2 от УП на МВнР в сила от 15.01.2012) вече е заменен с „Дирекция „Консулски отношения" координира предоставянето на консулски услуги". Това е важно, защото години наред неправилно се считаше, че Д „КО" извършва консулски услуги, а под консулски услуги неправилно се разбираше „преводи и легализации".  

6. В коментарите към ЗИД на ЗОП на сайта за публични консултации е направен опит да се привлече вниманието на отговорните лица и институции към некоректната дефиниция на „официален превод" в ЗОП и незаконосъобразните договорни отношения между МВнР и фирмите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника:

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=977

С уважение,

Ренета Стоянова

За мен:

http://rennie.blog.bg/

http://softisbg.com/rennie_bg.htm

Ако за пръв път чувате, че договорът по чл. 2а, ал. 2 от Правилника е фиктивен, моля, вижте това: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

***