Изгонена от форума на преводачите

Това е адресът на форума в dir.bg:

http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=translators

Там  ме банваха (блокираха) по скалъпени обвинения за нещо, което не съм извършила.

Ето как стана.

Преди няколко дни  в този форум се регистрира лице с ник Felis Catus и публикува два-три отровно-саркастични постинга по адрес на модератора. 

Няколко възмутени форумци викнаха в един глас, че зад новорегистрирания ник се крия аз.

Модераторката отначало плахо ме защити, но бързо промени мнението си, без изобщо да спомене нищо за IP адресите.

А форумите в dir.bg не са анонимни. Модераторите имат достъп до IP адресите и веднага могат да видят дали под два ника се крие едно и също лице.

Нещо повече, съвсем наскоро в същия форум имаше абсолютно същите обвинения по мой адрес. Тогава модераторката просто написа, че IP адресите са различни и въпросът приключи.

Очаквах от нея и този път да си свърши работата, но вместо това прочетох, без да вярвам на очите си:

„Смятам да занимая админа с раздвоената самоличност на Рени"

Работата взе да става като в баснята за вълка и агнето, дето му мътило водата.

И аз, досущ по агнешки, изблеях една кратка защитна реч, макар че в такива случаи е безсмислено:

„Надявам се, вече сте разбрали, че самоличността ми е една - Ренета (Рени) Тодорова Стоянова. В този форум съм Rasheda и никой друг. Не си играя на криеница. Занимавам се с въпроса за незаконосъобразните практики по извършване на официални преводи поради остарялата правна уредба на преводаческата дейност. Трябваше да сте го разбрали досега."

Публикувах и една апология на преводаческия труд, адресирана до мистериозния Felis Catus:   

„Не знам кой сте и защо сте се регистрирали, но определено не сте прав да обвинявате някой, че пита, като не е сигурен в нещо. По-добре прочетете малко по темата за преводаческия труд, преди да се отнасяте с високомерие към преводачите. Ето това, например: 

Из форума на Петиция срещу новите изисквания  http://www.peticiq.com/forum/32093/start/10925#10944

    "И какво всъщност да разбираме под учебник по медицински превод, например, като в медицината има стотици специалности, всяка със своята специфична терминология и типични съкращения, непознатаидори за колегите медици от друга специалност? Но лекарят-специалист спокойно казва: 

 - Съжалявам, това не е по специалността ми. Не мога да отговоря.  

А за преводача няма прошка! Той трябва да знае всички термини от хилядите тясно специализирани области на човешкото познание във всички области на икономиката. Ха, де! Как ще стане подговката им на практика? Как се преподава например медицински английски на хора без медицинско образование, представяте ли си? А право на чужд език - на хора без юридическо? Трудна работа!  

Решението не е в привличане на консултанти, защото за всеки превод ще ви трябва нов консултант. Понякога дори няма да знаете точно какъв специалист би могъл да ви консултира. Отделно, че този консултант може и да не може да ви отговори, ако не знае и двата езика. Следователно?  

Решението е в привличане на специалисти в различни области, които имат не само познания по специалността си, но и владеят чужд език на високо ниво. Точно това правят в ЕС, когато обявяват места за преводачи. Търсят икономисти, юристи и др., владеещи на високо ниво поне два чужди езика.  

У нас защо не става така? Заради мизерното заплащане на преводаческия труд, разбира се! И заради анонимността на армията от труженици без образователен ценз, превеждащи късно вечер край тенджери и детски цукала, далече от погледа на клиентите, които мениджърите черпят с кафе в модерните си офиси, накичени със сертификати за качество."   

Пак там:  http://www.peticiq.com/forum/32093/start/10925#10949

".... никога няма да можете да разберете какво невероятно усещане е преводът (не на свидетелства за съдимост, разбира се!). Колко часове прекарва истинският преводач в проучване на специфичната терминология, как се вълнува, когато попадне на точното съответствие, след като е прегледал десетки сайтове в интернет или преровил какви ли не речници и справочници по конкретната тема (бързо, по диагонал - в търсене на необходимия термин! - това е огромна умствена работа, невероятна концентрация, която скъсява живота по най-сладкия на нас начин!).  

Не, вие едва ли подозирате, че дори човек с две висши (филологическо и медицинско) няма как да бъде в състояние да преведе без никакви затруднения всяка нова епикриза и всеки нов текст във всички области на медицината. Смешно ли ви се вижда, че такъв филолог-медик приема всеки нов медицински текст за превод с трепет и вълнение като че ли никога не е превеждал медицинска литература досег? Дали от некадърност, как мислите? Или от добросъвестност? Кой е прав, как мислите? Дали който се бие по гърдите, че знае всичко или който смирено признава, че просто е невъзможно да бъде абсолютно вещ - дори в областта на специализацията си? Безбрежен е океанът на човешките езици и не един, а хиляда човешки живота не стигат, за да научим всичко. " 

За моя радост, получих подкрепа от една форумка, която дотогава не се беше обаждала. Тя ми написа:

„Адмирации, по-добре не бих могла да го кажа!"

И цитира част от постинга ми.

След което бях блокирана.

Това е съобщението, което се появява:

„Забранено е да изказвате мнения или да оставяте бележки. Причината за тази забрана е: флейм (до 08.09.2013 10:47, Ban code: 7314)"

Същевременно темата беше изчистена и сега по нищо не личи, че в нея се е разиграла една много, много стара басня:

ВЪЛКЪТ И ЯГНЕТО

Превод от оригинала: Александър Балабанов

Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на горната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?" Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям."

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/