Разликата между "превод, заверен от заклет преводач" и "нотариално заверен превод"

| No Comments | No TrackBacks

Автор: Дейвид Уоринър (David Warriner), Канада

Оригиналът на статията (на английски език) е публикуван на адрес:

http://bctranslator.wordpress.com/2012/07/24/the-difference-between-certified-and-notarized-translations/

 

Потенциални клиенти често ме питат дали предлагам услугата „нотариално заверен превод". Отговорът е "Да", при това процедурата не е особено сложна или скъпа. След като приключа с превода, отпечатвам изходния текст и превода на документа, записвам си час при нотариус в града и там, в кантората му, подписвам една кратка декларация (клетвена декларация), че преводът ми предава вярно съдържанието на оригиналния документ. За услугата нотариусът ми удържа номинална такса (в момента е 28 канадски долара), която добавям към стойността на моята фактура за клиента.

 

Най-просто казано, само професионален заклет преводач (certified translator) може да предостави заверен превод на документа (certified translation). Заверката от заклет преводач (certification) включва подготовка на официална декларация с подпис на заклетия преводач и полагане на неговия мокър или релефен печат върху всяка страница на превода на документа. Аз разполагам с два професионални печата - един от Професионална асоциация в Британска Колумбия и втори - от Професионалния орден в Квебек, и полагам единия или другия в зависимост от предпочитанията на клиента. С други думи, завереният превод (certified translation) идва с гаранция за качество, защото моите умения и опит като преводач са удостоверени (certified) от официален управляващ орган. Като професионален заклет преводач (certified translator) аз съм гарант за качеството на моя превод.

 

Нотариалната заверка, от друга страна, може да бъде осигурена от всеки преводач. Тя не е непременно гаранция за качество, тъй като преводачът не е задължително професионален заклет преводач  (certified translator). Единственият официален аспект при процедурата е, че преводачът се заклева и подписва клетвена декларация пред нотариуса. Нотариусът просто потвърждава, че преводачът е дал дума пред него, че преводът му предава вярно съдържанието на оригиналния документ, но не оценява качеството на самия превод сам по себе си..

 

Кога е нужен превод, заверен от заклет преводач (certified translation), и кога - нотариално заверен превод (notarized translation)?

 

Накратко, преводите за юридически, договорни или имиграционни цели (например съдебни преписи, споразумения за услуги или свидетелства за раждане и брак), често се налага да бъдат заверени от заклет преводач (certified), докато преводите за административни цели (като прием в колеж и университет) могат да се представят и само с нотариална заверка. В някои случаи клиентът може да поиска преводът да бъде заверен и от заклет преводач, и от нотариус. Според мен, нотариална заверка просто добавя допълнителен слой "официалност" към заверения от заклетия преводач превод, който е напълно валиден сам по себе си, но може да бъде придружен и от клетвена декларация пред нотариус и нотариална заверка, в зависимост от нуждите на клиента.

 

Коя услуга е по-скъпа?

 

За извършване на самия превод обикновено таксувам по една и съща тарифа - на дума / страница / час, без значение дали преводът ще бъде заверен или стандартен. За нотариалната заверка добавям таксата на нотариуса. А за своята заверка (заверка от заклет преводач), обикновено таксувам по минималната си тарифа за устен превод (половин час), за да покрия разходите си по изгубено време, докато подготвя декларацията на заклетия преводач, отпечатам, подпиша, скрепя и подпечатам документа с превода. На практика разликата в цената между нотариалната заверка и заверката от заклет преводач е незначителна.

 

 

 

Забележка:

Описаните в статията процедури важат за Канада, но се прилагат и в много други държави по света. В България, обаче, заверката на официалните преводи се извършва по съвсем различен, незаконосъобразен начин, който по никакъв начин не гарантира не само качеството на превода, но и истинността на положения преводачески подпис.

 

Това, че практиката по заверяване на официални преводи в България, е незаконосъобразна, не е мое мнение, а официално становище на МВнР, изложено в писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС, а именно: "удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена":
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

 

И това, че сегашният начин на заверка по никакъв начин не гарантира дори истинността на подписа на преводача, не е мое мнение, а признание на бившият външен министър Николай Младенов пред депутатите от 41-во НС, че в МВнР не знаят чий преводачески подпис заверяват:


"Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти. При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача."

 

Цитатът е от стенограма на 363-то заседание на 41-во НС, 15.06.2012 г.

Цялата стенограма е публикувана  на адрес: 
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2755

 

  

 

 

 

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/

 


No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/353

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Rennie Stoyanova published on September 29, 2013 3:51 PM.

Писмо до Ръководството на СПБ, 20.09.2013 was the previous entry in this blog.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ! is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.