РС-Русе - гр.д. 7067/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е 

№  1948

гр. Русе, 06.12.2018г.

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

  РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, II-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на 04-ти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                              Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7067 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Предявените в условията на обективно евентуално съединение искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3, чл.26, ал.2, пр.2, пр.3, пр.4 и пр.5 ЗЗД, чл.349, ал.2 КЗ и чл.29, ал.1 ЗЗД. 

         Ищецът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД твърди, че сключил с ответника „АУТО М2" ЕООД - гр. Банкя застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица №BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017г., по отношение на л.а. VW модел PassatVariant, с рег. № Р7852ВВ. Твърди, че в полицата като обичаен водач било посочено лице - румънски гражданин и веднага след сключването на застрахователния договор автомобилът напуснал територията на страната и до момента се намирал във владението на трето, неизвестно лице-румънски гражданин, което е и действителният собственик на автомобила. Поддържа, че ответникът по занятие извършва забранената от закона и заобикаляща го „услуга" по изнасяне  в „застрахован вид" в Република Румъния на автомобили със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" с цел избягване заплащането на много по-високите данъци, такси и застрахователни премии, събирани в посочената страна. Сочи, че ответникът е формален собственик на голям брой автомобили, регистрирани през периода 2014 - 2017 г., от които последният се е дезинтересирал напълно и които се управляват в Румъния от лица-румънски граждани, които са техните действителни собственици. По подробно изложените в исковата молба и в представените писмени бележки правни съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния застрахователен договор на някое от посочените в условията на евентуалност основания, респ. да унищожи същия като сключен при измама. Претендира и направените деловодни разноски.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „АУТО М2" ЕООД - гр. Банкя не е депозирал отговор на исковата молба. В проведеното с.з., последният не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

         От фактическа страна.

         Между страните е сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №   BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017г., по отношение на л.а. VW модел PassatVariant с рег. № Р7852ВВ. В полицата като обичаен водач на автомобила е посочено лице - румънски гражданин с пълните му лични данни: имена, точен адрес и личен номер и телефон за връзка. Върху обичайно дължимата застрахователна премия е начислено значително завишение като вместо обичайно дължимата премия за този тип автомобил премия от 160,67лева е начислена такава в размер на 670,46 лева.

         От правна страна.

         Уредбата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се съдържа в глава четиридесет и седма от КЗ (чл.477 - чл.505 от същия кодекс). Приложение по отношение на тази застраховка, съгласно чл.505 КЗ, намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност по глава четиридесет и първа от КЗ, общите правила за задължителното застраховане по глава четиридесет и четвърта от КЗ и общите правила за задължителните застраховки „Гражданска отговорност" по глава четиридесет и пета от КЗ. Доколкото застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата задължителна застраховка ще намерят приложение и общите правила за сключването на всички видове застрахователни договори по глава тридесет и шеста от КЗ. Както изрично се сочи в чл.343, ал.2 КЗ, за всички застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки по чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които ищецът се позовава, ще намерят приложение само в случаите, в които липсва специална правна уредба в КЗ и ТЗ. В обобщение на горното към разглежданите застрахователни договори приложение следва да намерят първо правилата на КЗ в посочената по - горе последователност, при липса на изрична уредба в КЗ - общите правила на ТЗ относно търговските сделки, а при липса на регламентация и в ТЗ - общите правила по ЗЗД относно договорите.

         Евентуално съединените искове ще бъдат разгледани от съда в последователността, която следва и от самия закон (първо основанията за нищожност в поредността по чл.26 ЗЗД, след това особеното основание за нищожност по чл.349, ал.2 КЗ и накрая основанието за унищожаемост по чл.29, ал.1 ЗЗД), като ще бъде даден отговор на доводите, наведени с исковата молба и в писмените бележки на процесуалния представител на ищеца. 

         1. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен.

         Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на застрахования автомобил и конкретно за това, че той ще се управлява в Република Румъния от румънски граждани, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането от негова страна на решение за сключване на застрахователния договор, което решение е обусловено от извършване на преценка за застрахователния риск.Изложените доводи са неоснователни.

         От самото съдържание на полицата става ясно, че застрахователят е бил в известност за това, че автомобилът ще се управлява обичайно не от ответника, чрез неговите служители, а от изрично посоченото в полицата трето лице - румънски гражданин. Известен е и адресът на лицето, което обичайно ще управлява автомобила, който адрес се намира в Република Румъния. Ищецът е начислил значително завишение върху дължимата премия като по този начин е възмезден за по-високия според него риск, който поражда обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в чужбина. Независимо от това разпоредбата на чл.480, ал.7 КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и това обстоятелство да беше премълчано от ответника (а в случая то е посочено в полицата) и то действително да беше оказало въздействие върху настъпването на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл.485, ал.2 КЗ застрахователят няма право да откаже плащане на увредените лица, нито пък да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че застрахованият автомобил ще се управлява в Румъния принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство, което в случая е сторено като ищецът е събрал премия, значително надвишаваща обичайно дължимата.

         По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (вж. решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения съгласно чл.633 ГПК. Според чл.267 § 1, б."б" от ДФЕС Съдът на ЕС дава задължително тълкуване на приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази гледна точка - и преценка на съответствието на националното право, с което той е транспониран в законодателството на съответната държава-членка на ЕС. С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице, което именно се домогва да стори ищецът чрез предявяване на настоящите евентуално и кумулативно съединени искове. В §§ 27-28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: "...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Поставеният преюдициален въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като  договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.

         В диспозитив СЕС приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност националното ни право, освен в чл.485, ал.2 КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

         Самата Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25 - то от нейния преамбюл, гласи следното: „Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Казано другояче, Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

         Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на застрахователните договори за нищожни на някое от предявените с исковите молби основания, респ. чрез унищожаването им, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахования автомобил лица на основание това, че той не бил управляван обичайно в страната или че не бил управляван от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова молба, в която правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „... ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпило ПТП в чужбина с участието на застрахования автомобил и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2, infine от КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.

         2. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Искът е неоснователен.

         Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобила в страната и предаването му на трето лице-румънски гражданин, който го управлявал в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира тези доводи за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави, изцяло несъстоятелни дори само на това основание (арг. от чл.26, ал.2 ГПК). Ищецът няма на разположение подобен популарен иск за защита на публични, фискални интереси, какъвто е бил познат на римското право. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобилите в тази страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство, което да води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало правото на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона от страна на ответника. Впрочем самият закон - чл.480, ал.5 КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта". Въпреки тази законова забрана и в оспорената полица ищецът е начислил върху дължимата премия и значително по своя размер завишение. За пълнота следва да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български застрахователи, включително с ищеца. Естествено, с подобно увеличение на потока на евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии и то в увеличен размер, е свързано и носенето на съответната отговорност пред третите увредени лица в резултат на ПТП с участие на застрахованите автомобили. Този резултат е проявление на общия правен принцип „комуто ползите, нему и тежестите".  

3. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Искът е неоснователен.

         Ищецът твърди, че застрахователният договор е нищожен на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който той бил сключен от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за спестяване от страна на румънските граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително дължимите на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името на формални собственици-български граждани, както и избягване заплащането на по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост на поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Както обаче беше посочено по-горе, това поведение по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора. 

         4. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие с оглед сключването му от мним пълномощник. Искът е неоснователен.

         Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договора.

         5. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД - нищожност на застрахователния договор поради липса на предписана от закона форма с оглед липсата на подпис за застрахован. Искът е неоснователен.

         Според разпоредбата на чл.344, ал.1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него - чл.345, ал.1, т.11 КЗ. Видно от самата полица, тя е подписана за застрахован. Дори обаче договорът да не беше въобще подписан от застрахования, то това не би довело до неговата нищожност на соченото правно основание. Както беше посочено по-горе, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. Следователно приложение намира и разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Тя предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тази законова постановка доближава нищожността в търговското право, поради неспазване на формата за действителност, до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В областта на застраховането липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования, в случая в увеличен размер, завел е щетата и др. В този смисъл е както доктрината (Голева, П. „Застрахователно договорно право", издателство „Фенея" 2012, с.33), така и съдебната практика (вж. решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК, касаещо именно застрахователен договор, макар и по имуществена застраховка „Каско"). Освен това липсва пречка да се сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на чужд автомобил, т.е. съгласието за сключването му може да бъде изразено и от лице, различно от собственика на автомобила. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, изр.2 КЗ изрично сочи, че по отношение на регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от всяко друго лице, различно от собственика на въпросното МПС.

         6. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Искът е неоснователен.

         Липсата на основание се извежда от липсата на застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за недействителност на застрахователния договор - чл.349, ал.2 КЗ. Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В задължителната съдебна практика (вж. т. 4, б. „б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) се приема, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има обществения интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Този интерес е категорично формулиран и в приложимото европейско законодателство - чл.3, § 1 от Директива 2009/103/ЕО, който гласи, че всяка държава членка предприема „всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия". В този смисъл, макар и да нямат задължителен характер за съда, настоящият съдебен състав напълно споделя разбирането, изложено от секторния регулаторен орган - Комисията за финансов надзор, в дадените на основание чл.13, ал.1, т.4 ЗКФН Указания относно тълкуването на понятието "застрахователен интерес" при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за възможността за едностранно анулиране на застрахователни полици от страна на застрахователя, приети с протокол № 45 от заседание на КФН, проведено на 23.09.2015 г. Комисията приема, че правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не ги изчерпва. Посочено е, че всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 КЗ (отм., сега чл.477, ал.2 от действащия КЗ), има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и предвид изискванията на Директива 2009/103/ЕО да се гарантира застраховането на моторните превозни средства по тази застраховка, следва да се приеме застрахователен интерес за нейното сключване по отношение на всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, което е регистрирано в Република България и което не е спряно от движение.

         Тук следва да се има предвид и цитираното по - горе решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, в което се приема, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Съдът на ЕС, както и Европейската комисия (вж. т.33 от мотивите към решението), са изразили основателните си опасения, че ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес) и тази нищожност би могла да бъде противопоставена на увредените лица, то тяхното право на обезщетение може да се окаже накърнено.

         7. По иска с правно основание чл.349, ал.2 КЗ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Искът е неоснователен по изложените съображения във връзка с иска за нищожност поради липса на основание.

          Застрахователният интерес по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен като личен застрахователен интерес има всяко лице, което би имало качеството на застрахован по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ  - собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, т.е. със знанието и съгласието на собственика.

         8. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД - нищожност на договора поради неговата привидност при условията на персонална симулация. Искът е неоснователен.

         Персоналната симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5ЗЗД), но тази уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи, а не и до привидността и скриването на страните по този договор. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не държи сметка, че при персоналната симулация и при едностранното, и при двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото съдействие, то няма как той да не знае за персоналната симулация. Това означава, че персоналната симулация както при едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как да се използва за заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на трети лица (така изрично Таков, Кр. „Персонална симулация. Видове, хипотези, сравнения с други правни конструкции", сп."Съвременно право" бр. № 2/2005 г.). В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договора всъщност не е „истинския" собственик на автомобила.

         Както беше отбелязано по-горе, спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" принципно изключват приложението на общите правила на ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите, респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.477, ал.2КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва застрахователния договор) може да бъде самият собственик, може да действа от името на собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в гражданските правоотношения. Това за чия сметка се заплащат застрахователните премии, също няма значение относно действителността на договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите лица.

         9. По иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Искът е неоснователен.

         Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобила ще се ползва от лице, различно от ответника и то в чужбина - в Румъния, която според ищеца била „...страна, в която щетимостта е значително по-висока". Твърди, че бил лишен от възможността да завиши застрахователната премия по договорите поради поетия по-висок риск. Изложените доводи са опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, в самата полица е посочено, че автомобилът ще се управлява обичайно от лице-румънски гражданин с местожителство в Румъния като е начислено и значително завишение върху премията, в резултат на което тя надвишава неколкократно обичайно дължимата. Освен това ищецът не е представил никакви доказателства (например статистически данни) за твърдението си за „щетимостта" в Румъния. Дори и това да е така, то самият закон - чл.480, ал.7 КЗ, не счита управлението на МПС в друга страна-членка за значително изменение на риска, респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване.

         По изложените съображения всички евентуално предявени искове, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         Мотивиран така, съдът

Р    Е   Ш   И:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул. "Г.М.Димитров" №1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К., против „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017 г., поради противоречието му със закона.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017 г., поради заобикаляне на закона.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против  „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017 г., поради накърняване на добрите нрави.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017 г., поради липса на съгласие и липса на представителна власт за сключването му.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017 г., поради липса на предписаната от закона форма.

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017  г., поради липса на основание.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017 г., поради неговата привидност при условията на персонална симулация.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., иск с правно основание чл.349, ал.2 КЗ - за прогласяване на нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на 18.01.2017 г., поради липса на застрахователен интерес.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „АУТО М2" ЕООД, ЕИК 202321925, със седалище и адрес на управление  гр. Банкя, обл. София, ул. „Венера" № 4, представлявано от И. К. Б., иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000308382, издадена на  18.01.2017 г., поради измама чрез умишленото въвеждане на ищеца в заблуждение.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                           

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: