Кой още не е разбрал, че Правилникът за легализациите е отменен още през 2001 г. от Конвенцията за апостила?

| No Comments | No TrackBacks

Всичко е съвсем просто. Пише го в чл. 25 от самия Правилник:

Правилник за легализациите, заверките и преводите:

http://www.mfa.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf

„Чл. 25. Разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго."

 

България е подписала т.нар. Международна конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Конвенцията за апостила), ратифицирала я е със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 25 май 2000 г. - ДВ,бр.47 от 2000 г..

 

Конвенцията е в сила за България от 30 април 2001 г.

http://www.law.dir.bg/reference.php?f=kplcpa01

С нея се премахват изискванията за легализация на чуждестранни публични актове (документи) по начина, описан в нашия стар правилник за легализациите.

 

Тук можете да прочетете Конвенцията за премахване на легализацията:

http://www.law.dir.bg/reference.php?f=kplcpa01

 

А тук - Правилника за легализациите:

http://www.mfa.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf

 

А ето тук - кратка хронология на многократните обещания от страна на МВнР, че ще изработят нов правилник; първото обещание е дадено още от 28.04.2001 г. - два дена преди влизане в сила на Конвенцията за апостила:

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/---7.html

 

 

--- Никъде в Конвенцията не пише, че се отменя Правилникът --- репликира анонимен форумец с псевдоним "хакерхакер" от форума на преводачите в dir.bg http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=translators&Number=1953081394&page=0&view=collapsed&sb=5&vc=1

Вие, които четете това, нали не очаквате като "хакерхакер" в международната конвенция да пише "Отменя се българският Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990"?

Надявам се, разбирате, че когато България е ратифицирала Хагската конвенция за апостила, е трябвало да изработи и приеме правилник, съобразен с нея.

Защо е трябвало да изработи и приеме нов правилник?

Ами защото дотогава правилата за легализация са били само такива, каквито са в правилника, а от 2001 има два вида правила - като в правилника и като в конвенцията.

Затова правилникът, какъвто си го знаем, вече няма право да носи заглавието си "Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа". От 2001 той вече е само "Правилник за легализациите и заверките на документи от и за страни извън Конвенцията". 

Така, както е озаглавен, правилникът подвежда. Объркват се не само гражданите (те рядко се зачитат в нормативни документи), но и юристите. 

МВнР много добре знае, че правилникът им е незаконосъобразен, но години наред се скатава с празни обещания, че ще изработи и предложи нов нормативен акт.  

За незапознатите - старите правила за легализацията (описани в Глава втора от Правилника) са тежки и тромави процедури на 4 степени: от нашето Външно министерство документът отива в чуждото посолство в София, оттам в българското посолство в чуждата страна и накрая във Външното министерство на чуждата страна. И на четирите места удрят печат и прибират такса от гражданите. Някой на Запад се е сетил още през 50-те години на миналия век, че не 4, а и 40 печата да се ударят, гаранцията за автентичността на документа няма да нарасне, защото след като веднъж е поставен печат на първата инстанция, следващите по веригата се доверяват и поставят своите, без много-много да проверяват. Растат само разходите на гражданите за такси от дозаверки и презаверки.

Достатъчно е една заверка - апостил (чл. 2 от Конвенцията)

По тази логика през 1961 г. е създадена Конвенцията за апостила. Съгласно нейните разпоредби, страната, която издава даден документ, поставя върху него едно-единствено удостоверение (заверка) за автентичността му. Удостоверението (заверката) е със стандартно, унифицирано съдържание и се нарича апостил. Мострата му е дадена в края на Конвенцията. Никой повече не поставя никаква друга заверка върху апостилирания документ. Всички страни, подписали Конвенцията, го признават за автентичен.

 

Член 2

Всяка договаряща държава освобождава от легализация документите, по отношение на които се прилага тази конвенция и които трябва да се представят на нейна територия. По смисъла на тази конвенция легализация представляват единствено* формалните процедури, чрез които дипломатическите и консулските служители на държавата, на чиято територия трябва да се представи документът, удостоверяват истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа.

* "единствено" на юридически език означава "изрично", "именно това", т.е. посочва се какво точно се премахва" (бел. моя,блогър) 

Повтарям, в Глава втора (Легализации) на Правилника са описани само такива правила за легализация на документи, каквито отдавна са отменени от Конвенцията за апостила.

 

Ще кажете - ама Конвенцията си се спазва! България поставя и признава апостила!!!

Спазва ли? Я да прочетем какво пише на сайта на МВнР, раздел "Заверки и легализации":

"Изискване за апостил

Всички издадени от властите в чуждата държава, страна по Хагската конвенция, следва да бъдат оформени с апостил, поставен от нейното Министерство на външните работи."

http://www.mfa.bg/bg/pages/51/index.html

 

"От нейното МВнР"! Е, как ще стане това, при положение, че в повечето страни апостил се поставя на няколко места, а не само в МВнР? Дори в България институциите, които имат право да поставят апостил съгл. Закона за ратифициране на конвенцията, са три - Министерство на правосъдието (за съдебни документи), Министерство на образованието (за образователни) и МВнР (за всички останали). Има държави, където апостил се поставя във всеки местен съд и дори в нотариалните кантори!   

А какво смятат юристите в България? Ето какво:

"Основен нормативен акт по тези въпроси [легализациите на документи] е Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа," който многократно е изменян и допълван."

http://www.bg-pravo.com/2013/03/18.html

А Прокуратурата? Ето какво:

"Що се отнася до останалите разсъждения в жалбата на г-н Стоянов [собственика на фирмата, в която работя, бел. моя] за монополно положение и противоречие на чл.2а от Правилника с Конституцията на Република България, считам че липсва такова противоречие и монополно положение на държавата, тъй като в съществуващата нормативна база няма друг нормативен акт, който да урежда подобен род обществени отношения, а в чл.25 от Правилника е посочено, че „Разпоредбите на тази правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго".
     В този смисъл Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа с необходимата доказателствена сила или удостоверителен характер.

Цитатът е от Резолюция 708/2012 на ВАП
http://www.softisbg.com/my_first_blog/rezoljucija-708-2012-vap.html

"Правилника се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод и легализация на документи"! Хубава проекция - няма що!

Така че работата ще се окаже много дебела. България се прави, че спазва Хагската, а тайничко си се кланя на стария правилник.

 

Отделно, че Правилникът е много стар и отдавна е влязъл в противоречие със съвременното законодателство. За незаконосъобразността му вече са налични следните официални становища:
 
1.
Писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на
документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е "една отдавна остаряла
правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения"
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

2. Писмо № 2711/28.03.2013 г.от МС до мен: "Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове":
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/29/pismo-ot-ms-2711-12-ot-28-03-2013.1069571

3. Писмо изх. № 3589/19.07.2013 от Омбудсмана на РБ г-н К. Пенчев до мен: "[Правилникът за легализациите] "противоречи на действащата нормативна уредба": http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html

4. През май 2013 Омбудсманът на РБ, г-н К. Пенчев, даде становище в писмо до колега (ние сме преводачи): „ недопустимо е толкова важни въпроси като осигуряване качеството на официалните преводи на документи, с които много често се гарантират съществените правни и имуществени интереси, да се уреждат от несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт."
http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/
NB! „несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт"!

5. В края на ноември 2013 г. г-н Р. Лашев, директор на "Консулски отношения" в МВнР написа в официално писмо до Приемна на Министерски съвет: "Безспорен е факта, че "Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа" (Утвърден с ПМС 184 от 1958 г., обн., ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., изм., бр. 10 от 4.02.1964 г., бр. 77 от 28.09.1976 г., бр. 96 от 7.12.1982 г., бр. 77 от 4.10.1983 г., бр. 103 от 25.12.1990 г.) не отговоря на съвременните изисквания, както и е в противоречие с действащото законодателство. Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен". http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html

Естествено, че този вехт правилник ще противоречи на съвременното законодателство, като не е изменян от 1990 г.

А я да видим какво е било законодателството по времето на последното му изменение:

Когато Правилникът за последен път е изменен (25.12.1990 г.), в сила все още е била старата Конституция. Понятието „свободна икономическа инициатива", залегнало в сегашната Конституция, не е съществувало, затова в Правилника пише, че всички преводи на документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР (чл. 2а, ал.1).

Не е съществувал чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБ: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност", затова в Правилника пише, че МВнР може да възлага извършването на преводите само на фирми и единствено на фирми, но не и на отделни преводачи  (чл. 2а, ал. 2).

През 1990 г. не е имало Агенция по вписванията, където преводачите на свободна практика да могат да се регистрират, за да работят самостоятелно и законно, като издават фактури, без да учредяват търговско дружество (фирма). Затова преводачите са се регистрирали към фирмите за преводи или са учредявали свои

През 1990 г. не е имало Търговски закон, затова фирмите за преводи са се учредявали по Указ 56 на др. Тодор Живков. Не е имало и Търговски регистър, затова фирмите за преводи са се регистрирали към МВнР.

През 1990 г. не е имало НКИД, който ясно да указва, чрез отделен код, че преводаческата дейност е самостоятелна икономическа дейност (код 74.30 по НКИД-2008), а не част от дейността на МВнР.

През 1990 г. не е имало и ЗОП, затова МВнР е възлагало извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, без да обявява обществена поръчка.

И до ден днешен МВнР продължава да възлага извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника - без търг. В момента е Възложител на около 650 фирми. Списъкът им е публикуван на сайта на МВнР.

В качеството си на Възложител МВнР не заплаща нищо на изпълнителите си, видно от липсата на клаузи за срокове и начини на плащане в договора по чл. 2а, ал.2 от правилника, т.е. този  договор е фиктивен.

 

Статия, в която се разглежда фиктивният характер на договора:

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

 

Този договор е нанесъл големи щети на преводаческото съсловие. Ако не вярвате, прочетете статията „Как един фиктивен договор може да съсипе цяло съсловие"

http://rennie.blog.bg/drugi/2012/11/18/kak-edin-fiktiven-dogovor-moje-da-sysipe-cialo-syslovie.1021729

 

Вж. също и статията ГОЛЯМ СМЕШНИК Е ТОЗИ ПРАВИЛНИК!
http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/14/goliam-smeshnik-e-tozi-pravilnik.1100373 

 

От лятото на 2012 г. се води кореспонденция с държавните институции по въпроса за този нещастен правилник, както и за щетите, нанесени на всички граждани и най-вече на преводаческото съсловие от порочните практики по преводи и легализации, произтичащи от позоваване на незаконосъобразните му разпоредби.

Моля, не бъркайте преводач с посредническа агенция за преводи и легализации. Преводачът е този, който извършва преводите. Преводачът може да има фирма, може и да няма, но самият преводач е човек (физическо лице). Агенцията за преводи и легализации е посредникът, който печели от ненормирани комисионни, прибирайки средно 50-70% от цената, която плаща клиентът за превода. Агенцията е също така верният лакей на МВнР, глашатаят му, който придава благовидна форма на незаконосъобразните му практики по "легализиране" на преводи.

В момента на сайта на МВнР е публикуван списък на около 650 агенции (предимно частни фирми), сключили съмнителен  (фиктивен) договор с министерството  на основание чл.2а, ал. 2 от незаконосъобразния правилник за легализациите, отменен от Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (документи). 

МВнР нарича тези агенции оторизирани да извършват официални преводи. Оторизирани как? Чрез сключване на фиктивен договор по отменен правилник!

И за да е пълно УДОВОЛСТВИЕТО - всички учреждения в България изискват официалният превод да е извършен от агенция с договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника, а в българските съдилища години наред се водят безбройни еднообразни дела за оспорване отказа на Агенцията по вписванията да признае даден превод от чужд език, защото не бил заверен от МВнР, като всички съдии най-авторитетно пишат, че е достатъчно преводът да е извършен от фирма с договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника.   

 

 

 

 

 

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Имейл rennie@softisbg.com
Мобилен 0888 60 90 72
Стационарен 052 988 600

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/423

Leave a comment

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Entry

This page contains a single entry by Rennie Stoyanova published on December 27, 2013 7:50 PM.

Как Вигенин отмени новите изисквания на Младенов was the previous entry in this blog.

Разговор с известна журналистка, 29.12.2013 is the next entry in this blog.

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.