Разговорите са проведени през лятото на 2010 г. във форума на сайта Rozali.com. От тях става ясно, че агенциите използват хора без образователен ценз за превод на специализирани текстове (технически, медицински, икономически и др.) и се присмиват на квалифицираните преводачи, наричани "заклети" или "лицензирани". Пиша "наричани", защото в България няма юридическа категория "заклет преводач", нито "лицензиран". Няма и лиценз (оторизация) за агенциите, макар че те се рекламират като такива.
- Имам идея да регистрирам агенция за преводи и легализация. Но не знам откъде да започна. Моля, ако някой има представа, да ми обясни.
- За преводите трябват хора, които са лицензирани преводачи. Което не значи, че е задължително да са всичките такива, важно е подписът под официалните преводи да е на лицензиран преводач.
- Значи, наясно съм, че лиценз за такава агенция се издава от МВнР; регистрира се фирма; преводачите да са "лицензирани"? - как се става "лицензиран" преводач? точно този път се опитвам да открия. Моята информация е, че за да получа лиценз, трябва да регистрирам най-малко двама преводача, като за тях условието е да са завършили филология или лингвистика. Регистрирайки ги, и получавайки лиценз за фирмата, те стават "лицензирани" преводачи - чрез лиценза на фирмата. Така ли е, или ми е грешна информацията?
- Трябва да има или филология с определен успех или международно признат сертификат с такъв. Разгледай линковете отдолу. Аз лично не съм в тази графа, прост преводач средно ниво съм и не съм се интересувала от подробности.
- Утре ще питам снаха ми - тя е лицензиран преводач.
- По принцип всеки може да превежда за теб, стига ти да си доволна от работата му. Единствено за официални документи- актове за раждане, дипломи и от този сорт, преводача трябва да е заклет. А това ще рече, че самия преводач си отива при нотариус, който му заверява документ за заклет преводач към конкретната фирма. Т. е. преводача трябва да си прави отделен документ за всяка агенция, към която превежда. Иначе за останалите неща не е нужно да е заклет, защото там не се подписва. И още нещо се сетих- доколкото знам не е необходимо задължително всичките ти преводачи да за завършили филология. Естествено, че е желателно, за да си сигурна в качеството, но много ученици превеждат, а и много студенти също.
- На прав път си регистрира се фирма със съответния предмет на дейност, след това фирмата трябва да се регистрира в КО на МВнР (за съжаление, нямам представа дали и колко броя преводачи изискват за тази регистрация, може и да не искат, обади се и питай в КО), а с тия "лицензирани" преводачи ми е голям смях обяснявам това прекрасно понятие това е човечец, който има подходящо образование (за предпочитане филология по съответния език), който също трябва да бъде регистриран в КО под шапката на някоя преводаческа фирма обаче (един и същи преводач може да бъде регистриран в КО под шапката на няколко фирми, което му дава право да превежда за всички тях, т.е. да превежда и подписва документи, които са на бланките на съответните фирми).
- Ако се налага да подписват документи за легализация е абсолютно задължително да са с подходящо образование, защото, както казах вече по-горе, се изисква регистрация в КО. Ученици и студенти обикновено превеждат разни свободни текстове или други подобни, които няма да минават през официална инстанция за заверка.
Източник: http://forum.rozali.com/viewtopic.php?p=805114
За незапознатите: Регистрирането на агенция за преводи става на два етапа. Първо - регистрация съгласно Търговския закон, като всяка друга фирма (търговско дружество). След това собственикът на новорегистрираната агенция пуска обява, че набира преводачи с висока квалификация, или разпитва близки и познати за такива. Преводачите, които се отзоват, подават документи в агенцията, но не за да бъдат назначени на работа с трудов договор, както може да си помисли някой, а за да може агенцията да състави списък с квалифицирани преводачи, които ще извършват преводи за нея. В това по принцип няма нищо лошо. Преводачите по цял свят обикновено работят от дома си; агенциите им изпращат материали за превод по имейл, те ги превеждат и ги връщат пак така, по имейла. Списъкът с квалифицирани преводачи след това се внася в МВнР за одобрение и сключване на договор с министерството за извършване на официални преводи. В договора пише, че МВнР възлага на агенцията да извършва официални преводи от и на чужди езици. Този договор се счита за лиценз (оторизация), а преводачите от списъка - лицензирани (заклети) преводачи.
Всичко изглежда много добре уредено, нали?
Толкова добре, че повече от 20 години никой не беше забелязал нищо нередно, чак до 2012 г. Тогава, през пролетта на 2012 г., тогавашният министър на външните работи Николай Младенов реши да повиши изискванията към преводаческите агенции. Агенциите изпратиха жалба до Министерството по труда срещу новите изисквания, но оттам им отговориха, че МВнР им е възложител и като такъв, има право да предявява изисквания към изпълнителите си. През лятото на същата година някакъв собственик на агенция се сети да отвори договора си с МВнР и да го прочете внимателно. Той направи откритието, че МВнР не е никакъв възложител на агенциите и съобщи новината в анонимния форум към петицията против новите изисквания:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/1100#1109
По онова време агенциите вярваха, че КО (дирекция "Консулски отношения") им възлага да извършват и легализации, затова постингът гласеше:
"КО не може да е възложител на легализациите, възложители са си крайните клиенти, ама че П"объркана" наредба!"
Оттогава измина повече от година и половина (пиша това на дата 09.02.2014). Вече се знае, че легализациите не са дейност, извършвана от "лицензираните" агенции. Всеки гражданин може да внесе документите си за легализация без посредничеството на никакви агенции. Агенциите са просто едни куриери. Договорът им с МВнР се оказа едно голямо недоразумение, както и основанието му - т.нар. правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл. изм. 1990. През 2013 г. МВнР призна в официално писмо до Министерски съвет, че правилникът е незаконосъобразен. Сега се очаква прекратяване на незаконосъобразните договорни отношения между министерството и стотиците агенции за преводи, съставяне на регистър на правоспособните преводачи и приемане на закон за преводачите и преводаческата дейност в България.
Главен блог: http://rennie.blog.bg/
Имейл: rennie@softisbg.com
Мобилен: 0888 60 90 72
Стационарен: 052 988 600
Leave a comment