Дискусии на фейсбук страницата на министър Вигенин на 22.06.2013 г. Тези дискусии започнаха на 21.06.2013, непосредствено след като той съобщи, че МВнР удължава срока за сертификация по новите правила до 1 октомври 2013 г.
Към началото на дискусиите, 21.06.2013: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-1-2013.html
Ilka Dyulgerova Г-н Вигенин, надявам се да подходите по соломоновски, изслушвайки позициите на представителите на големите и малките преводачески агенции - спомнете си как Соломон отсъдил коя е истинската майка в притчата за двете майки, всяка от които твърдяла, че детето е нейно...
Аз: Ами ако детето не е нито на едната, нито на другата майка, явили се пред Соломон? А на трета, която е затворена някъде от двете самозванки и никой не я допуска да предяви майчинските си права? Хайде сега, без притчи. Официалните преводи ("детето") не принадлежат нито на големите, нито на малките посреднически агенции, а на преводачите, които ги извършват. Извършват, заверяват и отговарят за верността им по чл. 290 от НК. Нито ПА, нито КО имат каквито и да са отговорности и задължения по "детето" пред Закона.
Ваня Георгиева Претенциите на големите фирми са много очевидни и егоистични - да станат монополисти на пазара. Но големите фирми са само в София, а София все пак не е България. Не може 15 фирми да диктуват условията на всички останали. Защо да има сертификат като нямаме достъп до държавни поръчки ние фирмите извън София и нямаме нужда от наемане на допълнителен персонал, защото няма работа за такъв? Не ставайте смешни. Това, че няколко големи фирми пробутаха на Младенов поправките с мотив лошо качество не значи, че това е вярно, защото има начин Външно да контролира процеса чрез санкциониране на неизправните фирми, а не генерално със въвеждане на сертификат, който по никакъв начин не гарантира качество, но пък гарантира увеличаване на цените на превода. Нещо, което е мечта за големите фирми, освен елиминиране на конкуренцията. Аз в Бургас гарантирам, че няма нито една агенция дори принудително сертифицирана вече, която да е за сертификата или да смята, че той е полезен с нещо. А Бургас все пак е голям град. За изискването за наемане на двама филолози пък даже не ми се коментира - толкова е безумно.
Аз до Ваня Георгиева, отн. "има начин Външно да контролира процеса чрез санкциониране на неизправните фирми": Няма. Правилникът, който вменява на Външно грижа за преводите, е "една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения", според която всички официални преводи на документи в страната се извършват от МВнР (чл. 2а, ал. 1), а това, както знаете отдавна не е вярно, затова и договорите ви са фиктивни. Правилникът е за архив - неадекватен е, не върши работа, вътре пише големи смешки. Ако не сте го чели: http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/14/goliam-smeshnik-e-tozi-pravilnik.1100373
Ваня Георгиева: Rennie Todorova, аз спор с вас нямам. За мен е важно да отпаднат изискванията както очевидно и за вас. Иначе е ясно, че има много неща за доуточняване и актуализиране в правилника.
Аз до Ваня Георгиева, отн. "За мен е важно да отпаднат изискванията както очевидно и за вас": Грешите. Това, което е важно за нас, е въвеждане на нормална европейска и световна практика в процедурата по извършване и заверяване на официални преводи. Ние сме преводачи с фирма, а не агенция. Ще кажете, че и вие сте преводачи? Да, но вие посредничите, а ние - не. "Публикуваната тук кореспонденция е нещо като хроника на упоритата съпротива на държавната администрация и управленския апарат срещу въвеждане на нормалната европейска и световна практика по извършване и заверяване на официални преводи, а именно - с подпис и печат от самия преводач, а не както е било и все още продължава да е в България - подпис на преводач + печат на агенция + щемпел от МВнР. "
Ваня Георгиева Не говорете глупости - навсякъде по света има и посреднически агенции.
Аз до Ваня Георгиева, отн. "навсякъде по света има и посреднически агенции.": Разбира се, че има. И в България ще продължи да има. Но никъде по света посредниците нямат право да извършват официални преводи. Това право принадлежи на самите преводачи. Те правят официалните преводи и сами си ги заверяват с подпис и печат, а посредническите агенции само ги връчват на клиентите си - напълно готови. Няма нужда от агенциийни печати, нито от щемпел на КО.
Ваня Георгиева: Явно вие сте проучили световния опит. За мен най-практично и честно би било и агенциите и преводачите да имат право да заверяват с подпис и печат. На мен 90% от преводачите ми работят и нещо друго и дори не познавам някой, който би искал да заверява самостоятелно, защото това би означавало да си намира работа сам, допълнителни разходи, реклама. А когато си решил да работиш само като преводач обикновенно си правиш и агенция, за да си осигуриш допълнителен доход и като посредник. Хора като вас, които искат да са само преводачи без да работят като посредници според мен са много малко.
Аз до Ваня Георгиева, отн. "90% от преводачите ми работят и нещо друго":
А от заклетите Ви колко процента?
Отн.: "не познавам някой, който би искал да заверява самостоятелно, защото това би означавало да си намира работа сам, допълнителни разходи, реклама."
Заверката би трябвало да става много лесно - подпис и печат на преводача. Нищо друго! Какво намиране на работи и т.н.? Нали като дойде клиент за офиц. превод в офиса Ви, го възлагате на квалифициран преводач, както и досега (да не сте го правили в офиса, ей, и да сте преподписвали преводача?) Та, преводачът съответно го подписва и подпечатва с фирмения си печат, ако има фирма и Ви го връща, а Вие го връчвате на клиента, без да поставяте своя фирмен печат и без да го изпращате в КО за незаконната заверка с щемпел "Не отговаряме за верността". Ако пък преводачът няма своя фирма, отива при нотариус да се подпише пред него и Ви носи превода с печата на нотариуса и пак така, без да му поставяте формения си печат, нито да го изпращате в КО, направо го връчвате на клиента. Този начин на работа няма да се хареса на хора, които са живели от подмяна на имена и дати в типови документи и преподписване на преводачи. Вие нали не сте се занимавали с такива работи?
Отн. "За мен най-практично и честно би било и агенциите и преводачите да имат право да заверяват с подпис и печат."
Вижте сега, навсякъде по света законът урежда персоналната наказателна отговорност на преводача, който се е подписал. У нас това е чл. 290 от НК. Няма как агенцията (собственикът й) да поеме отговорността за всички езици, които предлага. Да си представим теоретично, че Вие сте готова да се подписвате за верността на преводи от и на езици, които не владеете (нямате документ за владеенето им на определено ниво, обикновено С1-С2). В такъв случай можете да бъдете подведена под наказателна отговорност по същия този чл. 290 от НК - той е за лъжесвителстване, защото Вие просто нямате право да свидетелствате за верността на такива преводи, разбирате ли? Съвсем логично е единствено владеещият даден език да заверява извършения превод с подпис и печат. Всички други, поставили печати и щемпели върху превода му, са един вид лъжесвидетели.
Ваня Георгиева: От заклетите ми преводачи същия процент - 90%. Както вече казах един преводач е трудно да се издържа само с преводи и обикновенно или работи и друго или прави фирма и се издържа като преводач и посредник. Имам само една преводачка с английски, която се издържа само с преводи за различни фирми. Аз парите за цял месец не мога да ги накарам да дойдат да си вземат камо ли ежедневно да се разхождат да се подписват и да ми подпечатват преводите. А ако работят за няколко фирми денят им трябва да минава само в път вместо в работа. А в повечето случаи преводачите работят поне за няколко фирми. Как си го представяте това? А намеците ви за подмяни и други глупости са нелепи. Това изобщо не е аргумент.
Аз: Но, мила Ваня, просто не знам какво да Ви кажа. Вие сама си признавате, че преводачите Ви не подписват преводите, които извършват: "Аз парите за цял месец не мога да ги накарам да дойдат да си вземат камо ли ежедневно да се разхождат да се подписват и да ми подпечатват преводите". Тогава? Кой подписва преводите на заклетите Ви преводачи?
Ваня Георгиева: Подписват предварително бланки, които се ползват за превода. Предполага се, че доверието между агенцията и преводача е достатъчно голямо щом той е дал съгласие за това. Да, този начин не е съвършен и със сигурно има некоректни фирми, но аз съм убедена, че това е по-доброто решение за всички - и агенции и преводачи. Та не ми отговорихте на въпроса как да стане с постоянното ходене по преводачески бюра за подписване и подпечатване? И най-вече в София, където разстоянията са големи и тъкмо като се подпишеш и подпечаташ в две агенции в двата края на града и той денят свършил?
Аз: Ваня, от юридическа гледна точка тази практика с предварителното подписване на бланки е криминална. Криминална е и дейността на КО по заверяване на предварително поставени подписи на преводачи, които не са на трудов договор в агенцията за преводи. В бъдеще всичко това ще се замени с много по-семпла и законосъобразна процедура, както е в ЕС. Там заклетите преводачи не сноват между агенциите, нито подписват празни листи. Ще дам един пример. Ако например собственикът на фирмата, в която работя (той е с редки езици: сръбски, хърватски, словенски), приеме от агенция поръчка за офиц. превод, ще го извърши, подпише и подпечата с фирмения си печат и ще го изпрати по куриер до агенцията или направо на адреса на клиента. Не забравяйте, че нито един превод няма да се изпраща в КО, така че няма да е по-трудно отсега. Постепенно ще се оформи едно неголямо съсловие от заклети преводачи (това са квалифицирани преводачи - с фирма или без фирма, работещи само като преводачи или и като преподаватели и пр.), които ще бъдат разпределени по градове - примерно в Бургас - по 10-15 с езиците от 1-ва група и по 7-8 от 2-ра. За по-редките езици няма да има задължителна квота, а ще се ползва където в страната има такъв преводач (примерно с японски), както и досега. С тази разлика, че той няма да е заклет към 1000 агенции, а ще си бъде независим. Може да работи някъде другаде, разбира се. Това е горе-долу.
Ваня: Криминално, не мисля. Добре, но дори да не се завери самия превод все пак Апостилът не е отпаднал като изискване и в Европа, така че документът пак ще трябва да ходи в София. А това, което обрисувате ми се вижда неосъществимо за момента. Аз мисля, че е задължително да отпадне заповедта, да се види какво може да се направи със заверката на подписа на преводача, за да е в унисон с правилника и да се изчака, за да се види какви промени ще въведе Европейския съюз и след това да се вземат по-кардинални решения.
Аз: "Криминално, не мисля." Ваня, не е въпрос на мислене (мнение), а на законово положение. Моля, консултирайте се с нотариус. Да, "Апостилът не е отпаднал като изискване и в Европа, така че документът пак ще трябва да ходи в София." Документът, нали? Не и двете - документът и преводът, а само документът! Друг въпрос е, че поставянето на апостил не е дейност, която да не може да се извършва другаде, освен в МВнР. В МП го поставят. Вече и в МОНМ. Би могъл, за улеснение на гражданите, да се поставя във всеки местен съд, но това не е наша работа, на преводачите. Пишете: "задължително да отпадне заповедта". Защо? В нея няма нито изисквания, нито агенции, нито дата 1.07. И най-важното - тя е за консулското обслужване, а то се извършва .... в чужбина. Съдиите от ВАС не забелязаха тази подробност, защото вероятно са били под натиск (другото предположение е, че са некомпетентни, ох, най-върховният съд!). Не забелязаха и други неща... Ако не сте чели това, моля, хвърлете му един поглед: 24.03.2013 ГОЛЯМОТО НЕДОРАЗУМЕНИЕ С НОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА МВНР КЪМ ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ АГЕНЦИИ
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/24/goliamoto-nedorazumenie-s-novite-iziskvaniia-na-mvnr-kym-pre.
Ваня Георгиева: Уважавам правната ви култура, но явно сме на различни мнения.
***
Аз: Моето мнение е, че не трябва да вършат беззакония.
(последното е публикувано на 23.06.2013 г. на личната страница на Ваня Георгиева, след като поканата ми за приятелство беше приета)
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Leave a comment