Дискусиите бяха проведени в периода между 17 и 22 юни 2013 г. и достигнаха кулминацията си при появата на следното съобщение от името на самия министър:
Кристиан Вигенин сподели връзка.
петък (21.06.2013 г.)
МВнР удължава срока за сертификация по новите правила до 1 октомври 2013 г. Новите изисквания трябваше да влязат в сила от 1 юли, но част от сключилите договор с МВнР фирми изпитват затруднения да изпълнят заложените критерии.
И линк към сайта на МВнР, където беше публикувана следната новина:
21.06.2013
Print
Email
Министър Кристиан Вигенин ще се срещне с представители на преводаческите фирми и професионални организации на преводачите на 27 юни 2013 г., с които ще обсъди различни варианти за намиране на оптимално решение за регламентиране на тяхната дейност. МВнР удължава срока за сертификация по новите правила до 1 октомври 2013 г. Новите изисквания трябваше да взлязат в сила от 1 юли, но част от сключилите договор с МВнР фирми изпитват затруднения да изпълнят заложените критерии.
Години наред МВнР и в частност дирекция "Консулски отношения" са давали "разрешение" за работа на все повече и повече агенции за "преводи и легализации" (незаконосъобразно - чрез сключване на фиктивен договор за възлагане), без да информират хората, които започват да се занимават с този бизнес, че при извършване на официални преводи (преводи на документи, издадени от български или чуждестранни учреждения), съществуват някои основни принципи, залегнали в законите на всички цивилизовани страни, като най-важният от тях е персоналната наказателна отговорност на преводача (у нас - чл. 290, ал. 1 и 2 от НК).
Ако не знаете, че договорът с МВнР е фиктивен (не съм сигурна в термина, може би нищожен?), вж. приложения линк към статията "Да, МВнР има право да поставя изисквания към фирмите за превод", ако им е истински възложител, но не е, фиктивен е.
Преводачите също не са били информирани, че като лица, носещи наказателна отговорност - до 5 (пет) години затвор по чл. 290, ал. 1 и 2 от НК, в никакъв случай не бива да предоставят подписите си на посреднически агенции за преводи, колкото и да им имат доверие. Не са били информирани нито от МВнР, нито от двете им професионални организации - СПБ (Съюз на преводачите в България) и АП (Асоциация на преводачите). Впрочем СПБ функционира като агенция за „преводи и легализации", сключила фиктивен договор с МВнР, а в АП се оказа, че членуват собственици на агенции. Разбрах го, когато изпратих до 100-тината членове на АП един имейл м.г. по случай Празника на преводача, 30-ти септември, но ми отговори само един и той се оказа ... собственик на агенция за „преводи и легализации". Няма професионални организации. Всички са агенции. И всички агенции са за „преводи и легализации". Това е положението.
Доскоро агенциите за преводи искрено вярваха, че се "регистрират" в МВнР, за да имат право да извършват дейността си, независимо, че имат регистрация в Търговския регистър. А може би много от агенциите все още вярват, че е така. МВнР с удоволствие поддържа тази тяхна вяра. Неслучайно през 2001 г. МВнР извърши т.нар. "пререгистрация" на фирмите за преводи, която представляваше всичко на всичко подновяване на фиктивния договор. Използвайки термина "пререгистрация" МВнР омаловажи регистрацията на фирмите за преводи по Търговския закон и затвърди заблудата, че без "регистрация" в МВнР, дейността им не е законосъобразна. В интернет пък от една година насам се върти рекламен видео клип на агенция "Арте.док", в който собственичката обяснява пред репортер, че агенция, която няма договор с МВнР, е нелегитимна, че документите за чужбина задължително се превеждат и преводът задължително се заверява от МВнР, иначе в чужбина няма да го признаят. Всичките тези обяснения са ... меко казано ... некоректни. Но Таня Карабашева не е виновна. И тя, както и безброй други мениджъри на агенции за преводи, е заблудена от МВнР. Всички агенции разпространяват опашати лъжи на тема "преводи и легализации", но "торбата с лъжите" се съхранява в МВнР - централния разпределителен пункт на заблудите около оформянето на документи от и за чужбина.
Заблудите излязоха наяве постепенно по време на едногодишните дискусии, проведени и все още провеждани във форума на "Петиция срещу новите изисквания на КО за преводаческите агенции". До миналата година нито една от хилядите агенции за преводи не е подозирала, че нормативната уредба, регулираща извършването и заверяването на официалните преводи, е безнадеждно остаряла. А и сега все още много от тях не знаят, че през целия близо 22-годишен период от 01.07.1991, когато в сила влиза Търговският закон и „регистрацията" на агенциите за преводи към МВнР става излишна и ненужна, преводаческата дейност по извършване на официални преводи е „регулирана" от един Правилник за легализациите, заверките и преводите, съставен през далечната 1958 г. и останал непроменен от 25.12.1990 г. насам - случайно ли, нарочно ли, не знам. Знам само, че Правилникът отдавна не става за нищо друго, освен за прибиране в архив, защото има единствено архивна стойност.
Знам също, че на 21.06.2013 г. Министър Вигенин обеща във фейсбук да удължи срока за изпълнение на новите изисквания до 01.10.2013 г. Жестът му, който аз нарекох "царска милост", беше приет с верноподаническа благодарност от агенциите, тръпнещи от ужас, че ще останат без любимия си договор от 01.07.2013 г. поради затруднения да изпълнят капризите на фиктивния си възложител - да се сертифицират под строй, да назначат по двама филолози и др.
Що се отнася до информираността на преводачите и преводаческите агенции по отношение правилното извършване и заверяване на официални преводи, може да се каже само едно - нивото им на информираност е опасно ниско. Нещо повече, и преводачите, и агенциите за преводи, са объркани от дезинформацията, разпространявана години наред в рекламните обяви, пускани от агенциите в медиите и в интернет, като например, че агенциите са лицензирани / оторизирани от МВнР да извършват официални преводи, че заклет преводач е преводач, който е предоставил подписа си на посредническа агенция, сключила договор с МВнР и други подобни. Самото МВнР не е предприело никакви мерки да информира правилно агенциите и преводачите, а напротив, години наред е оказвало и все още оказва съдействие на агенциите при упражняването на порочни практики по заверка на официални преводи - от 01.07.1991 г. до днес, 23.06.2013 г. (и все още продължава). Целта вероятно е била (и все още е) събирането на такса, наречена „заверка на подписа на преводача". Таксата се събира в държавни таксови марки у нас. В чужбина също се събира - обявена е във валута на сайтовете на българските дипломатически мисии по цял свят. Тази такса продължава да се събира и до ден днешен, въпреки че е отменена още преди няколко години. ВАП (Върховна административна прокуратура) е уведомена на 20.03.2013 г. Все още няма отговор.
Единствената информация, предоставена на агенциите от страна на МВнР, представлява нещо като инструкции, касаещи оформлението на бланката, разположението на текста върху нея и критериите за квалификация на преводачите, които извършват официални преводи. Тези инструкции са налични в договора за възлагане (фиктивния). Много по-важният момент обаче, а именно правилното заверяване (законосъобразното) на официалните преводи никога не е заставало на дневен ред, не е било обсъждано никъде. Никъде няма разпоредба как трябва да се извършва заверка на подписа на преводача - в нито един законов или подзаконов акт на цялото българско законодателство. Няма такава разпоредба дори в незаменимия, неизменяем, мумифициран Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл. изм. 1990.
Поради това, че никъде няма описание на начина, по който се извършва заверката на подписа на преводача, самото министерство изглежда е решило, че може да се заеме с тази дейност, като я извършва по свое собствено усмотрение с цел печалба за държавната хазна. Години наред в МВнР се "заверяват" подписите на преводачите от цялата страна. За целта МВнР изисква от "оторизираните агенции" да му изпращат предварително поставени подписи на "техните" преводачи, за да ги "завери" в отсъствието на преводачите. Това е незаконосъобразен (престъпен) начин за заверка на подпис, но така се е процедирало 22 години и никой не е забелязвал нищо нередно - нито в договора, с който се "оторизират" агенциите, нито в процедура по заверяване на официалните преводи - преводач + посредник + министерство. Тази процедура може би не би била незаконосъобразна, ако преводачите, чиито подписи се заверяват в МВнР, са наети на трудов договор в агенциите, които изпращат преводи в министерството за заверка на подписа на преводача. Но огромното мнозинство от тези преводачи не са на трудов договор в агенциите за превод, а работят на други работни места - преподаватели и пр.
Месеци наред аз и собственикът на фирмата, в която работя, водим писмен диалог с институциите, опитвайки се да ги убедим чрез факти и аргументи, че практиката по извършване и заверяване на официални преводи в страната и в чужбина следва да бъде приведена в съответствие със Закона. Омбудсманът е уведомен официално за първи път на 30.07.2012 г. МВнР и МС - на 03.09.2012 г., ВАП - на 03.01.2013 г., но предприети действия и до ден днешен няма. Единствено неадекватни и некомпетентни отговори.
Дори в най-добре съставеното писмо - официален отговор от МВнР до МС изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 (приложен линк), където пише, че МВнР съзнава колко отдавна е остаряла правната уредба, регулираща извършването и заверката на официалните преводи, както и че удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР не е законосъобразна практика и следва да се прекрати, са добавени глупости (да, глупости, опасни при това!) като например, че ако се прекратят беззаконията и административният произвол, щял да настъпи „вакуум" и че само със специален, нов закон можело да се въведе ред.
Отговорните лица на високи позиции би трябвало да са наясно (и сигурно са), че в повечето страни от ЕС и по света няма специален закон, регулиращ извършването на официални преводи на документи и други книжа и въпреки това е въведен ред. Достатъчно е да има разпоредба за наказателната отговорност на преводачите на официални документи (у нас това е чл. 290, ал. 1 и 2 от НК). В много страни съществуват официални регистри на преводачите с определена квалификация и опит, поддържани от държавни органи или национални професионални организации. Регистрите съществуват и са публично достъпни както в страни, където има закон за преводача, така и в страни, където няма.
Според мен, оправданията с липса на специален закон, означават само едно - нежелание на държавния апарат да се раздели с дългогодишните порочни практики. Защо ли? Сигурно има много причини, но като че ли най-важната е, че те са доходоносни за държавата. Изглежда за нито една от „отговорните" държавни институции няма никакво значение, че българските граждани биват обирани от администрацията на собствената си държава с незаконна такса „заверка на подписа на преводача", без при това да им се гарантира никаква сигурност, че преводът наистина е извършен от квалифициран и опитен преводач. Важното е пари да падат.
Преводаческите агенции също оказват упорита съпротива срещу въвеждането на законосъобразни практики и „изсветляване" на списъците с квалифицирани преводачи, които в момента са дълбоко „засекретени" в дирекция „Консулски отношения", откъдето отказват да ги предоставят с обяснението, че информацията за квалифицираните преводачи в България не представлява обществен интерес (!). На годишното си събрание, проведено на 08.06.2013 г., НАПА (Националната асоциация на преводаческите агенции) също постави въпросът да се изпрати до МВнР искане за неразкриване на списъците. Строго секретно - това е надписът, който според МВнР и агенциите за преводи трябва да се постави върху списъците с квалифицирани и опитни преводачи в България. Единственото отстъпление се допуска по отношение съставянето на регистър на съдебните преводачи за осигуряване на безплатен писмен и устен превод в наказателното производство и то под натиска на ЕС - за изпълнение на Директива 210/64/ЕС до 27. 10.2013 г. - чл. 9, т. 1 (приложен линк).
Какво може да се направи оттук нататък? Предстои много работа, вярно е, но преди да започне каквато и да е реформа, е редно хората от преводаческия бранш да чуят (и прочетат, разбира се) едно официално изявление от външния министър за наличието на остарели, незаконосъобразни практики в областта на заверката на официалните преводи с посочване на конкретни мерки и срокове за решаването им, с публично достъпен протокол от дискусиите. При широко обществено обсъждане, естествено, без шушу-мушу някъде на скрито и накрая: „Проведохме редица консултации с професионални организации, представители на фирми, както и с отделни преводачи. Вервайте ни!" Нали те са отговорните лица, важните институции и представителните организации, разполагащи с много експерти. Експерти? Какви експерти? Какво са свършили досега тези експерти? С какво са се доказали като такива? С това, че месеци наред мълчат? А ако не мълчат, говорят и пишат глупости за някакви нови изисквания, уж въведени със заповед №95-00-152 на бившия външен министър? Или с Проекта за Закон за консулското съдействие и консулските услуги, скалъпен от анонимни олигофрени, които се крият като мишки в дупки и не щат да си кажат имената? Този проектозакон беше включен в законодателната програма на НС 8 дни преди края на срока му за обсъждане, защото правителството падаше и трябваше да се бърза. Никой не обърна внимание на многобройните коментари - до един силно критични. В този консулски" проектозакон недопустимо се смесват консулска и преводаческа дейност, вж. статията "Какво е общото между заповед № 95-00-152 и законопроекта за консулското съдействие и обслужване?" (приложен линк)
Каквото и да се направи, няма да се получи, ако липсва най-важното условие. Ще кажете - компетентност (експертиза). Да, компетентността на лицата, ангажирани с решаването на въпроси от обществена важност, е задължително изискване. Но не най-важното, въпреки че аз лично съм възмутена от липсата на умни, компетентни хора по високите нива на държавната администрация. Най-важното е наличието на хора с морал, почтени хора, които ако не знаят нещо, ще седнат да прочетат, ще се консултират, ще обсъдят спокойно проблема от всички страни, без да се бият в гърдите, че всичко знаят и всичко могат и без да се мръщят, ако някой не толкова „височайш" се обади и добави нещо разумно. В университета имахме американски преподавател, който ни учеше, че при обсъждане на спорни въпроси, не трябва да се използват лични нападки. В никакъв случай. Важното е какво се казва, а не кой го казва. Учеше ни също така, че няма нищо по-пагубно за обществото от осланянето на авторитети, особено ако са приети за такива не заради качествата им, а наготово (по наследство), заради принадлежността им към някакъв привилегирован елит.
Остава да видим какво ще стане, изпълнени с надежда и доброжелателност.
ПРИЛОЖЕНИЕ
„Почтеността, преводачите и преводаческите агенции" - статия от собственика на фирмата за преводи, в която работя:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/03/pochtenostta-prevodachite-i-prevodacheskite-agencii.html
Писмо от МВнР до МС изх. № 12ПР-1149/21.03.2013, където пише, че МВнР съзнава колко отдавна е остаряла правната уредба, регулираща извършването и заверката на официалните преводи, както и че удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР не е законосъобразна практика и следва да се прекрати:
Директива 210/64/ЕС за съставяне на регистър на съдебните преводачи до 27.10.2013 г.
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:280:0001:0007:bg:PDF
„Епистоларен роман на преводаческа тема" - статия от собственика на фирмата за преводи, в която работя; съдържа препратки към неговата кореспонденция с институциите:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/04/epistolaren-roman-na-prevodacheska-tema.html
"Какво е общото между заповед № 95-00-152 и законопроекта за консулското съдействие и обслужване?" - статия от собственика на фирмата за преводи, в която работя; насочва вниманието към вероятната причина да се скалъпи набързо този объркан проектозакон - за да се замаже гафът с въпросната заповед на бившия външен министър:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/03/obshtoto-mezhdu-zapoved-no-9500152-i-proektozakona-za-konsulskite-uslugi.html
"Да, МВнР има право да поставя изисквания към фирмите за превод" - моя статия, в която се прави сравнение между типовия договор на МВнР за възлагане извършването на официални преводи и подобен договор за възлагане, сключван между Министерството на финансите и частни фирми за почистване и се стига до извода, че МВнР наистина има пълно право да поставя изисквания към фирмите и агенциите за превод, ако им е истински възложител, но не е, фиктивен е, защото в договора на МВнР няма нито дума за заплащане и др. нередности, които ясно изпъкват при сравнението.
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.
Голям смешник е този правилник! - моя статия, в която член по член се разглежда неадекватният Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990 г. - тогава в сила още е била старата Конституция с прословутия Първи член за ръководната роля на Партията, единствената, БКП - Българска комунистическа партия:
http://rennie.blog.bg/novini/2013/04/14/goliam-smeshnik-e-tozi-pravilnik.1100373
НАЦИД - Общи разяснения относно оформянето на документи от и за
чужбина. Тези разяснения се намираха и на сайта на МВнР до миналата година, но кой знае защо ги махнаха:
http://mail.nacid.bg/newdesign/kap/att_files/obshti_razqsneniq.pdf
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Leave a comment