Благодаря, моля го да уведоми Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор за нормативно несъответствие между Правилника за легализациите и нормативни актове от по-висока степен съгл. чл. 16, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове и се оплаквам от бездействието на г-жа Соня Божикова от Приемна на Министерски съвет.
ДО ОМБУДСМАН НА РБ
Уважаеми г-н Пенчев,
Благодаря за отговора Ви от 19.07.2013 г., в който изразявате надежда „компетентните органи да предприемат необходимите мерки, за да гарантират съответствие с европейското законодателство и да уредят нормативно въпросите, свързани с официалните преводи по един адекватен и непротиворечив начин".
Аз също се надявам, че компетентните органи ще предприемат необходимите мерки.
Когато за първи път се обърнах към Вас с молба „да уведомите компетентните органи, които могат да накарат МВнР да актуализира Правилника", си мислех, че Правилникът просто трябва да се актуализира и че това е работа на МВнР.
Сега вече знам, че не е така, затова още повече се нуждая от Вашата помощ. Не става дума за личен проблем. Въпросът е от обществена значимост.
Както знаете, по някакви причини този правилник е останал непокътнат през целия период на т.нар. преход - повече от 22 години, поради което отдавна е влязъл в противоречие с действащото законодателство - не само с българското, но и с международното.
Молбата ми е да уведомите Прокуратурата, че Правилникът не съответства на редица актове от по-висока степен (закони). Мотивите за тази молба са чл. 16, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове:
„Чл. 16 (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен."
Аз се опитах да уведомя Прокуратурата, но може би не формулирах прецизно проблема и не ме разбраха, пък и не съм държавен орган. А защо Ви моля да уведомите Прокуратурата и по-конкретно Главния прокурор за нормативното несъответствие, се обяснява в следващата алинея на същия чл. 16 от Закона за нормативните актове:
„Чл. 16 (2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен."
Моля, уведомете колегите си юристи от Прокуратурата или направо Главния прокурор, че въпросният Правилник за легализациите не урежда прилагането на никакъв закон. Той просто съществува някак си сам по себе си - извън реалностите и законите, а нали съгласно Чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон"?
Иначе закон има, не е да няма: Закон за ратифициране на конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, обн. ДВ. бр.47 от 9 Юни 2000г., доп. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г. Щеше да бъде чудесно, ако имаше и правилник за прилагането му, но няма. Получава се едно такова разминаване - законът от 2000 г. си няма правилник, а правилникът от 1958 г. си няма закон.
Възможно е МВнР отново да излезе с аргумента, че „не може с лека ръка да предложи отмяна на действащите правила, доколкото с тях се урежда и реда за легализация на официални документи, предназначени за чужбина, издадени от различни държавни институции и обществени организации и която не засяга единствено и само дейността на преводите на тези документи". В такъв случай нека да останат разпоредбите за легализация (остарели макар и противоречащи на Конвенцията за апостила, ратифицирана със закон от РБ през 2000 г.), а да се отменят само разпоредбите, отнасящи се за извършване на официални преводи.
Ако случайно се опитат да твърдят, че „без качество на преводa самата процедура по легализация на документи се обезсмисля" (цитатът е от писмен отговор на бившия външен министър Николай Младенов изх. № 01-00-214 / 25.06.2012 г. до г-н Яне Янев и г-жа Цвета Георгиева, народни представители, чрез Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, Приложение № 1 към настоящето), напомнете им какви разяснения е дало самото МВнР преди години:
„Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения български документ."
Цитатът е от „Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина", Приложение № 2 към настоящето. Разясненията са дадени от МВнР във връзка с влизането в сила за РБ на Конвенцията за апостила на 30.04.2001 г. Всеки документ с положен апостил се признава във всички страни, подписали Конвенцията (над 100 на брой) и може да се превежда на всичките над 100 чужди езика, без всеки път документът отново да се заверява (легализира). С еднократното полагане на апостил легализацията е напълно завършена. Преводът след това може да се извършва многократно - от различни преводачи, на различни езици, в различни държави.
И последно, ще Ви помоля за съдействие да получа отговор от Приемна на МС на едно предложение, което им изпратих на 16.01.2013 г. и още нямам отговор. От време на време изпращам напомняне, а г-жа Соня Божикова го нарича нов сигнал и го препраща към МВнР като „компетентна администрация". Последно й писах на 02.09.2013 г., Приложение № 3 към настоящето.
Предложението от 16.01.2013 г. беше, цитирам: „МС да издаде една Наредба (Постановление? Решение?) за оторизиране на квалифицираните преводачи.
Наредбата (Постановлението / Решението) би могла да гласи, че считано от (дата) МС оторизира преводачите с определена квалификация (може да се използват критериите, дадени на сайта на МВнР в т. 11-13) да извършват официални преводи на документи и сами да заверяват преводите си, за които отговарят по чл. 290, ал. 1 и 2 от НК, с подпис и специален печат/щемпел, носещ техния уникален номер.
За целта всички преводачи, имащи необходимата квалификация - с фирма или без - ще трябва да изпратят заявление до МС за включване в Общ регистър под уникален номер, като приложат следните документи (списък на документите).
За всеки преводач Регистърът би трябвало да съдържа следната информация:
-квалификация (какви езици владее, какво образование има)
- специализация (ако има напр. познания в областта на медицината, правото, техниката, икономика или др.)
-опит (къде е работил като преводач, колко време, какво е превел)
-данни за връзка: адрес, мобилен телефон, имейл, website (ако има)
-кога е наличен (примерно "наличен целодневно" или "само вечер, след 18 ч.", защото някои преводачи ходят на работа)
Идеята МС да оторизира преводачите е мотивирана от факта, че официалните документи излизат далеч извън обсега на МВнР - те касаят и МП (съдебни документи) и въобще всички останали министерства, агенции, служби и пр. държавни органи - всички те издават официални документи за най-различни цели. Немалко от тези най-различни документи имат нужда от заверен превод. Заверен превод (certified translation) в ЕС означава превод, заверен от оторизиран преводач. Сегашната процедура по заверка на превода (преводач + агенция + МВнР) е много сложна, а не дава никаква „възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител преводач или от студенти", както самият Министър Н. Младенов призна пред НС."
Ако отхвърлят това предложение, поне да се издаде една заповед, че поради отмяна на клаузите за превод от Правилника за легализациите, МВнР вече няма да заверява подписите на преводачите от цялата страна. Заверката на преводаческите подписи върху преводи на документи, предназначени за представяне пред българските учреждения и институции, ще се извършва от нотариусите съгласно Закона за нотариалната дейност, докато се състави регистър и преводачите получат собствени печати с уникален номер, под който са включени в него.
НАКРАТКО ТАЗИ ЖАЛБА Е ЗА:
- отмяна на Правилника или поне на клаузите за преводите в него;
- липсващ отговор от Приемна на МС на предложение до МС, изпратено на 16.01.2013.
Много разчитам на Вас в качеството Ви на Омбудсман на РБ,
Благодаря предварително,
С уважение,
Ренета Тодорова Стоянова, преводач
Образование: полувисше (медицина) и висше (английска филология)
(ЕГН, адрес, стац. и моб. тел.)
ПРИЛОЖЕНИЯ 2 БРОЯ СЪГЛАСНО ТЕКСТА:
1. Младенов, отговор до Яне Янев и Цвета Георгиева, 25.06.2012
http://www.mfa.bg/uploads/files/13IaneIanev.pdf
Тук е погрешното твърдение, че „без качество на преводa самата процедура по легализация на документи се обезсмисля"
2. Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина
http://mail.nacid.bg/newdesign/kap/att_files/obshti_razqsneniq.pdf
Тук пише: „Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени
с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени (легализирани) от Министерството на
външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде
извършено удостоверяване чрез "апостил" (легализиране) на надлежно оформения
български документ."
2. До г-жа Соня Божикова, Приемна на МС
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/09/---02092013.html
Обяснявам, че в България няма компетентна администрация по преводаческата дейност. МВнР използва Правилника, за да сключва без търг фиктивни договори със стотици фирми. Моля МС да отмени Правилника и да помогне за съставяне на регистър на преводачите - нещо, за което за първи път помолих МС още на 16.01.2013.
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
ЦЯЛАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ОМБУДСМАНА - ОТ 30.07.2012 ДО 23.10.2013:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/-30072012-30052013.html
Leave a comment