Попаднах на една интересна статия за отговорността на преводача в списанието JoSTrans (Journal of Specialised Translation). Това е онлайн списание за специализирани нехудожествени преводи: право, медицина, техника, локализация и др. Адресът за контакти е в Лондон. Статията е публикувана на адрес:
http://www.jostrans.org/issue07/art_byrne.php#backto_note_1 (на английски език)
В началото авторът дефинира понятието "превод" и посочва, че преводачите са изложени на повишен риск от съдебно преследване:
It will be shown that the nature of translation, i.e. the provision of an intellectual service by an expert whereby information is processed rather than merely transmitted unaltered, places translators at greater risk of litigation.
„Ще бъде показано, че природата на превода, т.е. предоставянето на интелектуални услуги от експерти, при което информацията преминава обработка, а не просто се предава непроменена, поставя преводачите в повишен риск от съдебно преследване."
После представя американско проучване за 10-год. период, друго - за 20-годишен и свое собствено. Целта на тези проучвания била да се установи колко преводача са били осъдени и за какво:
In 1999, Ansaldi conducted a review of federal and state court rulings in the US spanning the preceding ten years but failed to find a single court case or ruling in which a translator was found liable as a result of a poor translation. Similar searches covering 20 years of articles in legal journals failed to uncover any article on the issue. My own research using a variety of legal catalogues and databases as well as a wide range of Internet searches produced similar results.
„През 1999 Ансалди (Ansaldi) прави обстоен преглед на федералните и щатски съдебни решения в САЩ за предходните 10 години, но не успява да установи нито един случай на съдебно решение, с което преводач да е бил осъден за некачествен превод. Подобно проучване за период от 20 години в статии в юридически списания не открива нито една статия на подобна тема. Моето собствено проучване в юридически каталози и бази с данни, както и в широк обсег от интернет търсения завърши с подобни резултати."
След това заключава:
Given the huge volume of translation work done in so many different areas across the world this is quite surprising.
„Предвид огромния обем преводи, извършвани в най-различни области в целия свят това [че няма осъден преводач] е доста изненадващо."
В статията се дават и конкретни казуси, има и още много друга интересна информация, но на мен ми направи особено силно впечатление следният параграф:
In order to establish a translator's liability, the client needs to show, not simply that the translator has produced a faulty translation, but also how the translation has caused harm. The task is to show that, were it not for the translators negligence in producing the translation, the client would not have suffered any harm at all (Ansaldi 1999:13). To establish negligence, a client needs to show that the defendant owed a duty of care to the client; that the defendant had acted in such a way as to break that duty of care; and that the client has suffered damage as a consequence (Mowat 1997:22-23).
„За да се установи отговорността на преводача, клиентът трябва да докаже не само, че преводачът е извършил неточен превод, но също така и как, по какъв начин, преводът е причинил вреда. Задачата е да се докаже, че ако преводачът не е бил проявил нехайство при извършване на превода, клиентът е нямало да понесе никакви загуби (Ansaldi 1999:13). За да се установи нехайство, клиентът трябва да докаже, че ответникът е дал обещание на клиента да прояви отговорност при извършване на превода, но е нарушил обещанието си, вследствие на което клиентът е понесъл щети (Mowat 1997:22-23)."
Тук авторът дава един много ценен съвет за подписване на договор с клиент (това важи и за договор с агенция, тя се явява клиент на преводача всеки път, когато му възлага превод!):
Ansaldi (1999:14) recommends that translators include in their terms of business a clause that explicitly excludes liability for consequential losses and entitles the client to a refund alone.
„Ансалди (1999:14) препоръчва преводачите да включват в бизнес условията си клауза, която изрично изключва отговорността за косвени загуби и не дава право на клиента да предявява иск за нищо друго, освен за възстановяване на платената сума за превода."
Преди да прочета тази статия си мислех, че квалифицираните преводачи в България нямат желание да станат истински заклети преводачи - независими, със собствен печат, носещи персонална отговорност за преводите си, както си е по чл. 290 от Наказателния кодекс (до 5 години затвор за неверен превод!), защото се страхуват, че може да бъдат подведени под съдебна отговорност и ако не чак да влязат в затвора, то поне да бъдат осъдени за нанесени косвени щети в размер на огромни суми. Дори си мислех, че донякъде може би имат право да се крият зад гърба на посредниците - гледат си спокойствието хората, спестяват си риска.
Сега ми се струва, че това едва ли е водещата причина. По-скоро преводачите ги е страх, че ще се наложи да ходят на изпити? Или не искат да декларират допълнителни доходи от преводи на черно? От изпити вероятно най-много се страхуват преводачите с агенции. Те са се отдали на посредническа дейност и са престанали да превеждат. Декларирането на доходите от преводи, от друга страна, предизвиква силно раздразнение у преводачите без агенции. Те обикновено имат друга основна работа и извършват преводи между другото. Убедени са, че така и така плащат предостатъчно данъци. Кой би могъл да ги накара да плащат още? Аз - не.
В крайна сметка и собствениците на посреднически агенции за преводи, и преводачите с друга основна работа нямат никаква мотивация да бъдат включени в регистър на правоспособните преводачи. Не желаят никакви промени. Не ги интересуват никакви европейски и световни практики. Нехайно свиват рамене пред аргумента, че сегашната правна уредба на преводаческата дейност, доколкото съществува такава, противоречи на действащото законодателство или с обезверен цинизъм питат: „Че то кое ли е наред в тази държава?!"
Ако ви е харесала тази статия, може би ще ви хареса и тази:
КАК ЕДИН ФИКТИВЕН ДОГОВОР МОЖЕ ДА СЪСИПЕ ЦЯЛО СЪСЛОВИЕ 18.11.2012:
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/11/18/kak-edin-fiktiven-dogovor-moje-da-sysipe-cialo-syslovie.1021729
КОМЕНТАРИ:
Ти узря за истината :) Преводачите в сивата икономика не вярват, че могат да изкарват по 130 лв. за самоосигуровки, затова и не се интересуват какво се случва вече повече от година. Имай предвид и че доста собственици на агенции превеждат лично, без да имат право да превеждат според изискванията на КО - горките имат едни тройки и четворки в дипломите си по език и тва няма оправяне :)
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/11650#11669
Отговор:
Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/
Leave a comment