До НС и от НС, 24.09.2013 - 03.10.2013 за консулския проектозакон

От няколко месеца се опитвах да се добера до информация дали случайно калпавият проектозакон за консулското съдействие и консулските услуги не е включен в законодателната програма на НС и най-сетне на 03.10.2013 получих ясен отговор от НС, че не е и никога не е бил включван. Това е добре. 

Бившият външен министър Николай Младенов много хвалеше този свой проект, за който твърдеше, че е израз на загриженост за българите в чужбина, а всъщност целеше да узакони по някакъв начин незаконосъобразната заверка на подписите на преводачите от цялата страна от служителите на дирекция "Консулски отношения" , както и на т.нар. "заклети преводачи" към българските дипломатически мисии в чужбина.

Първото ми писмо до НС беше изпратено на 24.09.2013, но не са го получили, затова кореспонденцията започва от 26.09.2013. Първото писмо съдържа конкретен въпрос - дали консулският проектозакон е включен в законодателната програма на 42-рото НС. Между другото се споменава и за фиктивния договор между МВнР и агенциите за преводи на основание чл. 2а, ал.2 от Правилника за легализациите.  

26.10.2013

ДО: Приемна на НС

Здравейте,

Интересува ме дали Законопроектът за консулското съдействие и консулските услуги е включен в законодателната програма на 42-то НС? Беше включен в програмата на 41-вото. Надявам се, че е отпаднал. 

Въпросът ми е във връзка с отговор от дирекция "Консулски отношения" в МВнР от 03.06.2013 г., че не знаят: 

"Активната работа по законопроекта [за Закон за консулското съдействие и консулските услуги] ще бъде възобновена в зависимост от законодателната програма на Народното събрание и сформирането  на ново правителство."

Проектът за новия закон смесва консулските и преводаческите услуги.
 
Смесването на тези  две съвсем различни и независими една от друга услуги (дейности) се дължи на продължаващото позоваване на остарелите разпоредби на Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл. изм. 1990, за който вече има три официални становища, че "противоречи на действащото законодателство" (приложени). Този стар Правилник неправомерно е вкаран в новия закон и се е получило нещо неприемливо.
 
Така например, в проекта за новия закон:
- преводите са сред изброените консулски услуги (Чл. 7, т. 5), което е некоректно и противоречи на Виенската конвенция за консулските отношения (приложена);
- заверката на подписа на преводача от страна на МВнР е вписана в Чл. 14 (1), т. 2, а вече има три официални становища, че извършването й от страна на МВнР не е законосъобразно и следва да се прекрати (приложени) и едно изказване пред НС, че в МВнР не знаят чий преводачески подпис заверяват (приложено). В МВнР продължават да извършват тази незаконосъобразна заверка и на сайта си са обявили държавна такса за нея, а в действащата Тарифа № 3 няма такава държавна такса (имало е в старата - приложени двете тарифи за сравнение);

- Дирекция "Консулски отношения" е записана сред органите, които извършват консулско съдействие и консулски услуги (чл.2), което е некоректно, защото означава, че проектът за новия закон третира българските граждани като чужденци в собствената им Родина.

 
Благодаря предварително,

С уважение,

Ренета Т. Стоянова, преводач

ул."Г. Бакалов" 17, вх.7, ет. 1, ап.80

 гр. Варна 9010

 тел. 052 988 600

 моб. 0888 609072

Приложения съгласно текста:
ВИЕНСКА КОНВЕНЦИЯ за консулските отношения, в сила за България от 10.08.1989 г.

В нея ясно са изброени консулските функции. Преводите не са сред тях.

 http://www.bglegis.com/VIENSKA_KONVENCIQ_za_konsulskite_otnoseniq%2063.pdf
                                                                     
Три становища против Правилника за легализациите:

1. МВнР, официално изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г.: Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е "една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения":
http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf

2. Министерски съвет на РБ, официално писмо № 2711/28.03.2013 г.: "Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове":

http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/29/pismo-ot-ms-2711-12-ot-28-03-2013.1069571

3. Омбудсманът на РБ г-н К. Пенчев, официално писмо изх. №

3589/19.07.2013: Правилникът за легализациите "противоречи на

действащата нормативна уредба".

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html

Три становища против заверката на подписа на преводача от страна на МВнР:

1. МВнР, официално изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г.:

"Удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която

не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва

да бъде прекратена":
http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf

2. Министерски съвет на РБ, официално писмо № 2711/28.03.2013 г.:  

"Съобразно Закона за нотариусите и нотариалната дейност и съответните разпоредби на ГПК, заверката на подписа на преводача трябва да се извършва от нотариусите."

http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/29/pismo-ot-ms-2711-12-ot-28-03-2013.1069571

3. Омбудсманът на РБ г-н К. Пенчев, официално писмо изх. № 3589/19.07.2013:

„Необходимо е статутът на преводачите да бъде уреден със закон." Това означава преводачите да бъдат включени в официален регистър, да имат печат и сами да заверяват официалните преводите, които извършват, както е в ЕС и по цял свят, а МВнР да престане да сключва фиктивни договори с агенциите за преводи по чл. 2а, ал. 2 от незаконосъобразния Правилник за легализациите, с който „договор" уж им възлага извършването на официални преводи - такава практика няма нито ЕС, нито по света.

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html

Ако за пръв път чувате, че договорът за извършване на официални преводи между МВнР и стотици агенции за преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите е фиктивен, тук е обяснено по достъпен начин: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

Накратко - договорът е за възлагане на работа (извършване на официални преводи), но липсват клаузи за заплащане от страна на възложителя. Поради дългогодишно недоразумение договорът се счита за лиценз / оторизация от страна на МВнР, но е просто един незаконосъобразен договор. Преводаческата дейност не подлежи на лицензиране по действащото българско законодателство.  

В МВнР не знаят чий преводачески подпис заверяват - изказване на бившият външен министър пред депутатите от 41-то НС на 15.06.2012 г., които или не го чуха, или не го разбраха:

"Ние нямаме възможност за контрол върху процеса на превод - дали той се извършва действително от заявения от фирмата изпълнител - преводач или от студенти. При нас идва текст с подпис на преводача - ние не проверяваме текста, а заверяваме подписа на преводача."

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/15par_dimitrov.pdf

Цялата стенограма на пленарно заседание 363 на НС, 15.06.2012 г.: http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2755

Старата Тарифа № 3, отм. ДВ бр. 3/2008 г. (тук има такса за заверка на подписа на преводача):
http://im.cablebg.net/clients/t3mvnr00.htm
Таксата е в чл. 16, Раздел IV Такси за легализации на документи и заверка на преводи 
 
Новата Тарифа № 3, в сила от 23.04.2009
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/TARIFA3.pdf
Тук вече няма такса за заверка на подписа на преводача, а само такса за извършване на превод и то само в чужбина.
 

02.10.2013 г.