До Прокурор Г. Георгиев, 11.10.2013 г.

ДО: ПРОКУРОР Г. ГЕОРГИЕВ, ВАП

КОПИЕ ДО: Приемна на Министерство на правосъдието, Приемна на МС, Приемна на НС, Приемна Омбудсман на РБ, Дирекция „Консулски отношения" в МВнР

Отн.: Ваш отговор вх. № 487/2013 г.-II, София от 07.10.2013 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕОРГИЕВ,

Благодаря  за отговора, с който ме уведомявате, че на основание чл.186, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс бих могла сама да оспоря Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990 г.

За съжаление идеята е неприложима в случая поради следните причини:

1. Въздържам се от оспорване по съдебен ред, тъй като доверието ми в съдебната система е силно разклатено, след като осем съдии от Върховния административен съд сериозно се занимаваха със Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г. на бившия външен министър Николай Младенов, с която уж се въвеждаха нови, повишени изисквания към фирмите за преводи, без да забележат, че с нея не се въвеждат никакви нови изисквания и че тази заповед е издадена за нуждите на консулското обслужване, което се извършва в чужбина съгласно Виенската конвенция за консулските отношения, в сила за България от 10.08.1989 г. След неуспешното й съдебно оспорване, заповедта остана в сила, заедно с новите изисквания. Сегашният външен министър г-н Вигенин обаче обяви, че новите изисквания се отменят, без да се отменя самата Заповед № 95-00-152/31.05.2012 г., с което доказа категорично, че съдиите от ВАС са се заблудили, че със заповедта се въвеждат нови изисквания.

2. Дори да имах доверие в съдебната система, няма как да докажа личен правен интерес от оспорването на Правилника, тъй като в него се урежда извършването на преводи от служители в системата на МВнР и от фирми, сключили договор с МВнР, а аз нито съм служител в системата на МВнР, нито имам фирма. Съгласно Решение № 5 от 17 април 2007 г. по конституционно дело № 11 от 2006 г. (Обн., ДВ, бр. 35 от 27.04.2007 г.) обжалването на акт, който се отнася до друга група граждани, би могло да ме постави в положението на лице, което се е самоовластило. Въпросът не касае личен правен интерес, а обществен. Съгласно чл. 186, ал. 2 от АПК, „Прокурорът може да подаде протест срещу акта", затова се обръщам за помощ към Вас.

3. Дори да можех да докажа личен правен интерес да оспорвам подзаконов акт по чл. 186, ал. 1 от АПК, самият Правилник не отговаря на дефиницията за подзаконов акт съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно: „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон". Както знаете, Правилникът не урежда прилагането на никакъв закон. Да не се окаже, че съм тръгнала да оспорвам подзаконов акт, който не съществува в юридически смисъл?

Този Правилник е много интересен правен казус, чието решаване изисква сериозна юридическа подготовка, внимателно отношение и чиста съвест. Ако се затруднявате, моля, предайте сигнала ми на друг Ваш колега, с изключение на прокурори Г. Камбуров и М. Беремска,  или направо на г-н Главния прокурор.

Благодаря предварително,

С уважение,

Ренета Тодорова Стоянова, преводач

Образование: полувисше (медицина) и висше (английска филология)

ЕГН: **********

Адрес: гр. Варна, ул. „Г. Бакалов" 17, вх. 7, ет. 1, ап. 80

Тел. 052 988 600

Моб. 0888 60 90 72

 Прилагам за Ваша справка линк към цялата ми кореспонденция с ВАП от 20.03.2013 г. до днес:

http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/---20032013-25052013.html

Към моя блог в blog.bg: http://rennie.blog.bg/